Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/3, стр. 311 - 325

ЕЗИКЪТ НА КРАЯ И ЕЗИКЪТ НА СВЕТА. АПОКАЛИПТИЧНОТО ПИСАНЕ НА БЛАГА ДИМИТРОВА

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Мария Калинова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Статията е посветена на песимистичния обрат в прозата на Блага Димитрова, влизащ в конфликт с пропагандния утилитаризъм и утопичния телос на съвремието. Очертани са най-общите характеристики на „апокалиптичното писане“ на авторката като набор от прийоми, засрещащи политическото, етическото и естетическото. Фокусът пада върху еквивалентността между природа и техника, като извежда на преден план двойствеността на „техноприродата“, разгледана като „технология за края на света“ в антивоенните романи на писателката, но и в един хайдегериански смисъл като феномен на „разкриването“ на истината. Централно място в текста заема анализът на „Лавина“ (1971), подхождащ към романа поема в перспективата на безпрецедентната ситуация на новия век и невъзможността за разграничение на природните катастрофи от техните технологични, икономически и политически последици.

Ключови думи: тоталитаризъм; атомизиране; проза на инверсията; техноприрода; контраспектакъл; светотворчество

„Апокалипсис. Лунен огромен кратер.

В него ври някакъв леден вулкан,
който всеки миг ще изригне и ще ги залее.“
Блага Димитрова, „Лавина“

Идеята и образът за края на света са повсеместни в цялата история на човешкото съзнание (Lwith 2011), като представляват съществен елемент от структурата на мита, но мит, който може да прекрачи в територията на научното познание (Jonas 1985). В исторически план виждаме как апокалиптичните образи нарастват по популярност както в периоди на дълбоки кризи и социална меланхолия, така и в превратните моменти на революционните движения (Berdyaev 1994).

Зигмунд Фройд, в известния си анализ на делириума на д-р Даниел Шребер, обяснява апокалиптичната фантазия с оттеглянето на либидото от световните обекти: светът буквално изчезва, но не като тяло, а като ценност.

Подобна световна катастрофа […] не е рядкост и в историите на други болни. Въз основа на нашето схващане за либидния катексис няма да ни е трудно да обясним тези катастрофи […]. Болният е оттеглил либидния катексис от хората в своето обкръжение, и изобщо от външния свят, към който дотогава е бил насочен този катексис; следователно за него всичко е станало безразлично и лишено от смисъл и трябва да бъде обяснено чрез някаква вторична рационализация като „сякаш по чудо и набързо скалъпено“ (Froyd 2012, pp. 99 – 10).

По подобен начин Хана Арент описва в „Произходът на тоталитаризма“ как хората, лишени от споделен свят, попадат в параноидните светове на фантазията. Атомизирани и лишени от социален статус, масите в тоталитарните държави се „оттеглят“ от света, затварят се, като вече не вярват в нищо видимо – нито в реалността на собствения си опит, нито на очите и ушите си, а единствено на въображението си:

Бунтът на масите срещу „реализма“, здравия разум и всички „вероятности на света“ (Бърк) е резултат от тяхното атомизиране, от загуба на социален статус, заедно с който те загубват всичките си общностни взаимовръзки, лоно на здравия разум. Тоталитарната пропаганда може безогледно да обругава здравия разум само там, където той вече е загубил силата си (Arent 2023, р. 452).

Ако следваме обясненията на Зигмунд Фройд и Хана Арент за „края“ на света, то апокалиптичната тревога е оправдана. И в двата случая апокалипсисът – поне емоционален, ценностен апокалипсис – наистина се е случил, а апокалиптичната фикция е друг израз на нихилизма. Подобна интерпретация обаче не дава пълна картина.

Усещането, че нещата губят почва, се появява както при оттеглянето от тях, така и когато те се случват внезапно и ярко. Светът на апокалипсиса е грандиозен, фасциниращ, свят на откровението (apokalypto). В момента на „разкриването“ светът рискува да загуби позиции; предикатът е изправен пред изчезването на своя субект. И това е мъчителното. Мартин Хайдегер, който иначе споделя нихилистичния сценарий на Зигмунд Фройд, вижда по-добен аспект на проблема в своето писмо „За хуманизма“. Парадоксално е, че тъй като техниката е истински начин за „откриването на съществуващото“ (Haydeger 1999, 189), на вътрешния потенциал на природата, нейното значение за човешкия свят може да бъде катастрофално. Самата същност на природата, нейната тайна, изглежда, се разпада и произтичащите от това технически ефекти започват да изглеждат нереални.

Ето защо и киното не от вчера има подчертан интерес към този апокалиптичен „спектакъл“, в който светът мъчително губи „основите си“ и заедно с това се „разкрива“. През 1916 г. излиза „Пламтящият меч“, режисиран от датчанина Август Блом, посветен на световна катастрофа, причинена от комета, преминала в близост до Земята и предизвиквала природни бедствия, както и неизбежните социални брожения. През 30-те години на 20. век модата на апокалиптичните видения се свързва с произведения като „Краят на света“ (1931) на Абел Ганс, „Потоп“ (1933) на Феликс Е. Файст, „Идните неща„ (1936) на Уилям Камерън Мензис. Апокалипсисът се превръща в конститутивна фантазия в киното през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век заедно с появата на новите антивоенни настроения. Скандалният „Апокалипсис сега“ (1979) на Франсис Форд Копола, заклеймяващ войната във Виетнам, е един от най-представителните филми за песимистичния обрат на холивудското кино.

В същия период високото модернистично изкуство ретроспективно се концептуализира като „писание на бедствието“. Морис Бланшо в своята основополагаща книга „Писанието на бедствието“ (Blanchot 1980) приравнява определен радикален, неоромантичен начин на художествено писане – фрагментарен, безсубектен, дезориентиран, с преживяване на „бедствие“, което не е тотално унищожаване, но нещо, което се появява чрез изкуството като неразрушимо.

Сред ранните случаи на катастрофално писане в рамките на източноевропейския модернизъм е книгата „Лунатичка“ (1933) на българската авторка с еврейски произход Дора Габе, съвпадаща по време с възхода на антисемитизма през 30-те години на миналия век. Неслучайно в същата година излиза и статията на Габе „Расови черти на евреите в литературата: Мойсей“, припомнено от Миглена Николчина в опита ѝ върху „една трансезикова българистика“ (Gabe 1933). За Николчина именно „Лунатичка“ е неуспешен опит да се въведе сюрреализмът в българската литература, като нейното, макар и закъсняло разбиране, може да се случи, като се вземат предвид, от една страна, задочният диалог на Габе с немскоеврейския писател Ернс Толер и близостта на поетесата до поетиката на чехословашкия сюрреализъм и от друга страна, контекстът на българските дебати за еврейската идентичност от 30-те години на 20. век (Nikolchina).

Струва ми се, че с казаното досега можем да очертаем „тройната“ логика на апокалиптичното писане.

Първо, съществува модернистично намерение да се разедини произведението на изкуството в полза на чистата форма или то да бъде поставено в безформената миметична среда, да го доближи до парадоксалното, „остраностеното“, „сомнамбулното“. В някои случаи обръщането на изкуството към „абстракцията“ може да се тълкува и като жест на сублимация или одухотворяване, нарцистична автономия (Greenberg 1939, рр. 34 – 49) или пък като самоподкопаване на изкуството като практика и институция. „Антимиметизмът“ през 20. век все повече се движи към рефлексивно поставяне под въпрос на „художествената“ природа на своя образ, засилва се „литературността“ и доминацията на „поетическата функция“ на езика, прозата прекрачва формално към поезията.

Второ, има грандиозната стойност и „съблазън“ в масовото унищожение, което може да бъде експлоатирано дори от индустрията на популярната култура. Разбира се, популярната култура оправдава предоставянето на насладата от унищожението със заемането на осъждаща „злото“ морална позиция. По този начин чрез „заснемането на катастрофата“ се отприщва чистата сила на спектакъла, сензацията, която продават съвременните медии. Феноменът на апокалипсиса показва, разкрива, оповестява ерозията на нещата, насочва към техния разпад, но и в един хайдегериански смисъл явява скритата им същност, било то вещ или субект.

Има и трета характеристика на апокалиптичното писане, която ще разгърнем по-подробно оттук нататък – унищожаването на света е същевременно копнеж по свят. Откъсването от света е желание за публичност, за „светски“ живот, за vita nuova. Самият Фройд добавя в анализа си на случая на председателя на Дрезденския съд, че Даниел Шребер, след като се е отказал от света, отново го съгражда, „поне такъв, че да може да живее в него“ (Frоyd 2012, 101). В тази връзка, се прокрадва и аналогията с проклятието на Фауст, с което ученият се отрича от света, а хорът на духовете след това пее „Ти разби/ с юмрука-грамада/ красивия свят! […] въздигни го пак вездесъщ“ (Gyote, рр. 54 – 55).

Нека сега се придържам към контекста на българската литература за известно време. Апокалиптичните видения присъстват още от началото на новата ни литература, като задават устойчив образ на революцията или пък разкриват, обясняват и олицетворяват отрицателната сила на историята, теглена към своя край подобно на Беняминовия ангел. От Христо Ботев през Никола Фурнаджиев до Георги Господинов апокалиптичния разпад, резултат от определен символичен бунт чрез писането, е неизменен.

През 1970 г. излиза високо оцененият в контекста на лявата критика „Антихрист“ на Емилиян Станев. Апокалиптичното изкупление тук се явява като разрушител на битието, т. е. като „антисвят“, както го нарича Якоб Таубес (Taubes 2009, рр. 48 – 49). В случая с Емилиян Станев имаме преобръщане на апокалиптичната логика: консервативният позитивен бог е този, който е псевдобог, а истинският бог идва като разрушителна и освобождаваща сила. На фона на утопичния телос на тоталитарния режим Антихристът на Станев, макар и предвестник на унищожаването на една държава и един свят, все пак не влиза в конфликт с идеологическия фон на епохата. Потенциалността на света е запазена, историята на героя не е прекратена, бъдещето е възможно както за него, така и за неговия народ.

През същата година – 1970-а – Блага Димитрова решава да превърне киносценария „Лавина“ в роман поема. През 1971 г. е първото издание на текста, а през 1982 г. „Лавина“ е екранизиран в едноименния филм на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Още с появата си „Лавина“ се разчита като политически коментар на ситуацията в България и извън нея. Официалната критика обобщава за „Лавина“, че нейната „идейно-философска основа изобилства с внушения, несъвместими с нашата идеология и етика“, като основната ѝ вина е „една неприемлива от марксистко гледище философска теза“ и тя става причина за „редица погрешни или тенденциозни обобщения, изникващи във философския план на повествованието“ (Hadzikosev 1972, 2). Първата положителна оценка за книгата на Борис Милев-Огин – писател и дипломат, участник във френската съпротива, също подчертава действителното политическо съдържание на романа, оставащо скрито зад историята на трагично загиналите алпинисти: „Това е най-субверсивната книга у нас, но добре че те не разбират“ (Belcheva 2024).

Същото, с още по-голяма сила, важи за романа „Лице“ (1981) на Блага Димитрова. Няколко месеца след излизането на книгата е иззет 35-хилядният тираж на романа от книжарниците, като книгата е насочена към т. нар. „затвор за книги“ – помещения в Сливенския затвор, ползвани за въдворяване на новите „вредни издания“ (Doynov 2017). Богомил Райнов оценява „Лице“ като „манипулативни полуистини“, деформиращи социалистическата действителност, отразявайки я „в кривото огледало на едно черно светоусещане“, настоявайки, че „за Блага Димитрова очевидно нашето развитие не е движение напред, не е трудно възлизане нагоре, а провал“ (Raynov 1983).

В повечето романи на Блага Димитрова наистина няма „възлизане нагоре“, светът се срутва, губи почва, „субверсивно“ е подринат, „проваля“ се. Светът свършва или е застрашен постоянно от изчезване, както е в „Страшния съд“ (1968) и „Подземно небе“ (1972), свидетелстващи за „тоталната война“ във Виетнам:

В тъмнините дебне катастрофа, предизвикана от човек. Можеш ли да хванеш ръката му? Октомври с дъх на юлски горещници. Бамбукова колиба в провинция Тань-Хоа. Мигавица на звезди. Отвън изтихом сноват стъпки. Слабичък човек, свит в собствената си сянка. Взрян в зиналото небе. Той будува, за да чуе отдалече реактивното бучене и да ме предупреди. Това ми създава още една уязвимост. Бомба ли избухна, или сърцето се взриви? (Dimitrova 1968, 5)

Блага Димитрова въвежда още с първото изречение на романа „Страшния съд“ темата за катастрофата като проблем на еквивалентността между технологичното и органичното (Nancy 2015, р. 5). Апокалипсисът в „Страшния съд“ е ефект от огромна военноиндустриална мрежа, в която всичко е свързано – природа и техника, човек и машина, „сърце“ и „бомба“. Целият роман на Блага Димитрова е израз на дълбоко разочарование от „техническия прогрес“, подчертавайки, че природата и техниката не са „конструирани“ да функционират като единна система и не могат да бъдат видени като съгласувано цяло. Човешката дейност задейства нови и нови катастрофи, които никога не биха се осъществили без човешка дейност и които очакват в замяна научни, социални и политически отговори.

В „Подземно небе“, продължението на „Страшния съд“, може да се каже, че Блага Димитрова вижда техноприродата като „нашата природа“, злокобният „двойник“ на човека, предвещаващ смърт. От друга страна, всички трансформации между природните форми и военните технологии, тяхното преплитане, са възприети от родната критическа рецепция като средство за разкриването на „изродената“ същност на „капиталистическия“ Антихрист. Военни технологии и практиките на въоръжение, описани от писателката, разобличават интелектуалци и техния „изобретателски“ ум. С цялата си реторическа мощ Блага Димитрова разкрива вината на американските интелектуалци, подпо-могнали нещо, което трябва да остане на нивото на съня и кошмара, на нивото на фантазията, да прекрачи в реалността (Dimitrova 1972, р. 70). Блага Димитрова въвежда дискурса за бомбата като материализация на делириума на един бездушен мозък (Dimitrova 1972, р. 71). Този „делир“ трансформира форми, заложени в природата, като технологии за смърт. Подобна „техноприрода“ можем да видим в контекста на съвременните технологии за края на света (Lindberg 2023).

Кои са технологиите за края на света в „Подземно небе“? Бомбата „паяк“, избухваща и обхващаща жертвата в „паежна“ мрежа, бомбата – „портокал“, в която взривното вещество е разпределено на „резени“ за получаване на допълнителен унищожителен ефект, остроръбестата утроба на „майката“ бомба, изстрелваща металически късове, разкъсващи с въртеливо движение тъканите на жертвата, бомбата „перфоратор“ избухваща на десетки метри дълбочина, избиваща цели села (Dimitrova 1972, рр. 70 – 71). Подобна модификация на природното в технологично е съпътствана от индиректна критика на установената връзка между американския капитализъм и технологичния прогрес, позволяваща неограничена взаимозаменяемост на сили, продукти, знания и ценности. Поради тази причина след романите „Страшния съд“ и „Подземно небе“ критичните гласове на неодобрение към Блага Димитрова временно по-замлъкват. Докато не излиза романът поема „Лавина“.

Именно „Лавина“ бележи реалния песимистичен обрат в прозата на Блага Димитрова, директно конфронтиращ се с пропагандния утилитаризъм и утопичния телос на съвремието. Тук ясно можем да видим белезите на онова, което очертахме като „апокалиптично писане“ – набор от прийоми при Блага Димитрова, засрещащи политическото, етическото и естетическото. В „Лавина“ хибридизацията между природа и техника, възцарената „техноприрода“, представлява причина за „ерозията“ и „подкопаването“ на света, но и феномен на явяващата се истина. Едновременно е „оттегляне“ от реалността, но и „копнеж“ по друг свят – там някъде между небето и земята, където е невидимият леден връх.

Разказвайки ни за трагичната съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината, Блага Димитрова разкрива героите на „Лавина“ в момент на „събиране“, в мига преди смъртта им, когато, обръщайки поглед назад, те имат пред себе си своята минала и завършена история. Блага Димитрова започва историята си в точката на „невъзможността за по-нататъшна възможност“, както Хайдегер концептуализира смъртта през една модална интерпретация в „Битие и време“ (Haydeger 2005, р. 262).

„Лавина“ е поразителен още на формално ниво, положен в безформена миметична среда, в близост до поетическата дикция (Genette 1993), фрагментарен, размиващ границите на документалното и фикционалното, литературно и извънлитературно. „Лавина“ се налага като алтернативен на монолитните социални романи на Георги Караславов, Димитър Димов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Димитър Талев, Емилиян Станев. Блага Димитрова загърбва признатите романови форми на своето време, връщайки се, подобно на Дора Габе, към жанра на поемата, както и към усещането за нереалност и загуба на субстанциалност, каквито внушава сюрреализмът в „Лунатичка“. Тъкмо загубата на субстанциалност в „Лавина“ от идеологическа гледна точка нарушава геополитическия баланс между разум и материя. С всяка стъпка нагоре в планината героите на „Лавина“ се превръщат все повече в разум и мисли, в непрекъснат вътрешен монолог, отколкото да изглеждат създадени от материя, тяло и плът. Образът на снега се появява, за да подмени „парадигмалната“ субстанция на света – вместо от глина човекът в „Лавина“ е направен от сняг. Героите накрая се превръщат отново в сняг, за да се спази апокалиптичната логика на смъртта като връщане в точката на сътворение.

Въпреки че от идеологическа гледна точка алпинистите в „Лавина“ би трябвало да обитават един идеално конструиран свят от долу нагоре, те мъчително осъзнават, че се движат в някакъв преобърнат модел на свят, който се самоподкопава, като разрастващата се празнота под него застрашава да погуби материята. Това е „апокалиптичният свят“ на Даниел Шребер и „тоталитарното“ оттегляне от света, характеризирано от Хана Арент. Блага Димитрова в главата „Контрапункти“ мотивира апокалипсиса в „Лавина“ именно с оттеглянето на погледа от референтните квазителеологични рамки на тогавашния свят: „самата същност на алпинизма е бягство“ (Dimitrova 1977, р. 35).

Лавината и апокалиптичните сили в романа, които имат облика на природно бедствие, всъщност са обезпокоителен образ на революционната девалвация. Подобна „лавинообразна“ конструкция е предварително обмислена и внимателно натрупана „снежинка по снежинка“, за да бъде задействана, напомняйки, че субектите и групите винаги са изложени на риск да загубят местата и позициите си. В този смисъл, няма как да не се съгласим и повторим (но в един вече преартикулиран контекст) казаното от Борис Милев-Огин, че „Това е най-субверсивната книга у нас“. Формално можем да определим „Лавина“ като проза на инверсията, доколкото осъществява „субверсивни“ цели, лавинообразно „срутва“ и „преобръща“ реда.

Заедно с близостта до „Лунатичка“ на Дора Габе и доближаването до авангардните техники за дезинкорпориране на обектите и репрезентация на безредие в изкуството, Блага Димитрова достига до една граница в писането, която също препраща към края. Апокалиптичното писане на Блага Димитрова има особено отношение към „края“ в езика. Петър Увалиев казва за писателката, че тя връща „достойнството на думата“ и в един определен и „краен“ смисъл е така. При Блага Димитрова повествованието постоянно прекъсва, като че ли за да вмъкне някаква лирическа и „краестишна“ пауза. Това започва да работи като „откъсване“ на езика, като една феноменологична редукция, показваща езика като място за обитаване, за обживяване, за алтернативно преживяване на света. Същевременно творецът вече не е някой, който може да устои на страданието и загубата на света. Именно по отношение на твореца Блага Димитрова се оразличава от модернистичното концептуализиране на автора като някой, който може да устои и да „надмогне“ света. Авторът слиза на нивото на героите, представен е като „майка“ на света. Блага Димитрова непрекъснато извършва сублимация на подобни фигури. В същото време, тя внася по този начин саморефлексия, ирония, едно постоянно диалогизиращо съзнание, пречупващо вътрешните монолози на героите. Юлия Кръстева забелязва ролята на саморефлексивните образи в поезията на Блага Димитрова. „Чувала съм да казват, че Блага Димитрова е недоразумение – жена, при това поет и толкова разсъдлива […]. Критиците, които често я обвиняват в „умозрителност“, я корят, че „измисля“ (Krysteva 1963, 217). За критиците, близки до доминиращата номенклатура, „умозрителността“ предполага „безсилие“ на автора, като на никого не му се иска да признае, че подобна саморефлексия може единствено да засили сублимацията, разкривайки публичната роля на автора и жената Блага Димитрова.

В „Лавина“ авторовата фигура не е невидима, тя се въплъщава и удвоява в един иманентен план на романа като „майка“ на света, чиято задача е всъщност да бъде „читател“ на романа. Това е мощна „схема“, логически „капан“ за реалните читатели на „Лавина“, въвеждаща неразграничеността между оригинал и копие, подател и получател на съобщението, природа и техника:

Трябва да разчета тайно писмо, лаконично надраскано, и да го предам някому. За да го напише в последния си миг, когато дъхът му се е свършил, човекът е имал нещо важно да съобщи. Нещо, което му е проблеснало в самия край. / Пипнешком, наслуки, като азбука за слепи, разчитам впечатаното в снега. Релефни думи, мисли, въздишки, изтриващи се при докосване. Сякаш възстановявам йероглифи, а ключът е загубен./ Чувствам се неука майка, получила от сина си последното му писмо от фронта. Няма кой да ѝ го прочете. Цялото село е неграмотно. Сричам непознатите думи с догадки./ Мъртвите говорят с мълчание, записано на бялата лента на снега. Опитвам се да озвуча лентата, и тръпна от боязън, че всяко надникване може да изтрие записа завинаги“ (Dimitrova 1977, рр. 11 – 12).

Авторът живее във въобразения дом на „неуката майка“, до чиято врата е пристигнало последното писмо на сина ѝ. Писмото носи умирането – пътуването към смъртта. Но също и „блясъка“ на последния миг, нещо, което е проблеснало в самия край, за да приюти всичко съществуващо и заобикалящо мъртвия в един йероглиф. Оформя се нещо, наречено от автора „снежен“ бордов дневник. Дневникът е направен от сняг, от онова, което природата е записала, копирала, „снела“ в себе си. За да се прочете написаното, следвайки повествователния глас, трябва да се изчака стопяването на снега. При „природния“ разпад на лавината става възможно „технически“ да се презапише нейната лента и да се „озвучи“ след това. По този начин ще оживее наново един загубен свят, или както се оказва желанието на героите в романа, затрупаният от лавината свят да се замени от друг.

Блага Димитрова не просто създава един разпадащ се апокалиптичен свят, а свят, който е перманентно подложен на технологическо пресъздаване. В този повторен свят всичко трябва да бъде преоткрито. Трябва да се „превърти“ наново кинолентата на снега, за да се „открои“ и „разкрие“ светът. Лента, при която нямаме сценарий, предварителни графични изображения, текстови репетиции, проучване на местоположението и подбор на актьори и декор, няма визуални ефекти и озвучаване на предстоящия грохот, няма спектакъл. Няма спектакъл преди, по време и след лавината. Трите времена на романа са времената на филм за това как светът се „снема“ в „записа“ на лавината и замръзва в скулптура:

Сняг, сняг. Твърд. Сбит. В гравитационен колапс./ Едвам изравят една вледенена фигура. Снегът се е набил навред по лицето и тялото. Невъзможно е да го изчегъртат./ Откроява се характерният профил с орловия нос на Скулптора.

С отворена уста. Сякаш сънува чешма и пие в съня си жадно./ Пие буца сняг./ Това е последната му автоскулптура. Напомня причудливите снежни сфинксове, които той ваеше по върховете на непристъпните скали./ Само торс и глава.

Крайниците отсечени от лавината. Прилича на някаква древна изкопана статуя./ Навеждат глави пред тази невероятна творба./ Един бял сфинкс с гипсирани очи гледа в безкрая (Dimitrova 1972, р. 313).

Скулптирането от снега е записът на самата природна лента, удвоен и сдвоен със записа на нечовешкия филм, въпреки че e наченат от хората, той е довършен от лавината: читателите [зрителите] стават свидетели на белотата, на планините. Усещат пропукването в началната зона на лавината, снежният „контраспектакъл“ на нещата, които спират да съществуват, помитащият поток от лед, отломки от скали, смесването на вода и въздух, тишината след това. Началото на края. Камерата се откъсва от ръцете на оператора и продължава да се върти и да снима отвътре, вече няма оператор, изчезва субектът на автора, но лентата продължава да записва. Виждаме гроба отвътре. Но кой стои вече зад филма, авторът се превръща в протеза на една техноприрода, субективираща се през него, превръщаща през него собствената си обективна безпристрастност в „откровение“ и „проникновение“:

Изтървана от ръцете му, камерата продължава да действа като поет, получила от него този вдъхновен тласък. Безпристрастността на обектива изведнъж се превръща в проникновение./ Макар и обективист по занаят, операторът е така емоционално погълнат от своята работа, че всичко, до което се докосне, става изкуство./ Но това ще се открие едва след смъртта му./ Лавината сякаш събаря планината. Всичко се сгромолясва надолу (Dimitrova 1977, р. 276).

Това не е изкуството на спектакъла, на фантазията за апокалипсис, а нещо, което можем да наречем контраспектакъл, ужасни антифантазии, пробив в булото на фантазма, око, надзърнало отвъд, колкото да покаже, своето бяло:

„Лавината се отваря за миг като око, надзърнало отвъд, показва своето бяло, твърдо и пак се затваря, скривайки вечната бяла нощ с нейните тайни“ (Dimitrova 1977, р. 289).

Лавината „надзърта отвъд“. Блага Димитрова ни приканва да опитаме невъзможното – да погледнем какво има зад тайната на света, след неговия край. Какво има отвъд „субективните“ катастрофи, предмет на анализа на Фройд? Какво има отвъд „копнежа по измислица“ като вид политическа „присъда срещу света“ по думите на Хана Арент?

Президентът Шребер, подчертава Фройд, отприщва собствения си делириум едва след като получава повишение, като че ли това му дава дързостта да „поеме риска“ да „падне“, да се сломи, да се „пречупи“. Целта на алпинистите в „Лавина“ не е атомизираното бягство от света, а „бягство“, което поема „риска“ на падането и пропадането. Изисква се смелост, за да се отприщи една лавина, но това не е лавина, която развихря фантазирането, а която го предотвратява.

В поредица от фрагменти Блага Димитрова рамкира значението на едно „особено същество“ „НИЕ“ от гледна точка на предпазване от фантазията, химерите на идеологическия хоризонт, на заблудите. Извисяването на „НИЕ“ има за цел приземяване на отделния „аз“ в реалността. Реалността и „материалността“ на общността са безспорни в „Лавина“, „НИЕ“ не е фантазия. Множеството истории на алпинистите се пресичат в нещо като пресечна точка на конфабулацията, каквато е имплицитният договор помежду им в отказа да подкрепят вярата в начина, по който „стоят нещата“. Бягството на алпинистите е бягство не от реалността, а онова, което се представя като „здрав разум“ и се възприема безкритично като „чиста“ очевидност. Следователно „НИЕ“ позволява на алпинистите да размишляват, да си представят „заедно“, да изградят нова реалност и да я превърнат в истина, макар и само по време на „вървежа“ нагоре към върха на планината. По този начин „другият“ се превръща в опора на „аз“ в един „рухващ свят“:

Какво може да бъде опора в рухващия свят? [… ] Целият материален свят изгубва своята стабилност, превръща се в плуваща, безформена, неудържима маса./ Езикът на лавината е изскочил отвъд ребъра и е лизнал отсрещния скат.

Вековни смърчове биват изтръгнати от корен. Скали се изкъртват и сгромолясват в нашето въображение. Сякаш земната твърд с гръмотевичен трясък се разсипва и нищо не може да я скрепи и задържи. Всичко лети надолу към пропастта./ Единствената стабилност в този миг е вътре в себе си […] самосъздаването, – то е центърът на равновесието на отделния човек./ Всеки един от нас сам си е изградил опората. […] Центърът на вътрешното равновесие на цялата група е общ; някъде там, където се таи чувството за дълг (Dimitrova 1977, рр. 104 – 105).

Докато логиката на обезличаващото „масоформиране“ винаги предлага „бягство“ като една опция, то „НИЕ“, общото желание, предлага „мисленето“ като друга. В тази „верижност“ на „НИЕ“ Блага Димитрова открива известно обещание за „мисленето“ – oпората в другия, външната oпора поражда критичното усилие и желание да се разобличи цялостна система от илюзии. Може да се каже, че „лавината“ символично означава този обрат и катастрофа, кризата, която отваря място за единичността на събитието и възстановяването на реалността. Рискувайки собственият им свят да изчезне, алпинистите в „Лавина“ всъщност заявяват, че имат „недовършена работа“ със света. Протестирайки, че светът не е такъв, какъвто трябва да бъде, те поемат риска да мечтаят за голямото. Това е тази трета възможност на апокалиптичното писане на Блага Димитрова – отвъд „бягството“ и „мисленето“, представляваща жестоката битката за истина, за среща със самия себе си, за „второ“ раждане на човека:

Лавината веднага прикрива следите си. Белият звяр се е укротил и заспал.

Само опашка от снежна пушилка още се вие и се разсейва. Нищо не се е случило. Няма нищо. Наричам го „Нищо“, но зная ли какво е заключено в това бяло петно?/ Когато всичко премине: илюзии, спомени, близост, вълнения, бури, аз казвам: „Нищо не ми остава!“. / Но колкото и неща да бъдат отнети от мене, все пак остава нещо, което не може да бъде изтръгнато от самото нищо – някакъв негов закон, който не може да се изскубне от празното му ядро./ И както от вакуума се раждат звездите с избухване, така и от това мое нищо възниква може би нещо с нови, неизмерими измерения. […] Второто раждане на човека (Dimitrova 1977, р. 294).

Заглавието, което носи епилогът на „Лавина“, е „Въображение без протези“. В епилога се появява сакат алпинист – един от оцелелите от лавината. Учейки се да върви отново с протези, изглежда, че мъжът ще може да се примири или дори да преодолее изгарящата болка. За да понесе жестоката реалност, неговото въображение му предоставя друга фокусна точка, перспектива и интонация, от която да се справи със загубата на субективния си свят. Това е перспективата на планината. Мъжът си представя, че ще успее да изкачи „върха“ на скръбта. Това преодоляване и прекосяване е по-скоро преминаване в загубата след края, почти като триумф на загубата. Във „Въображение без протези“ Блага Димитрова насочва цялата сила на писателското си майсторство не само да подчертае представата за продуктивността на края, че този край може да доведе до нещо ново, но също така – и това е може би по-радикалният и критичен момент – да постави под въпрос условията на един свят, обсебен от продуктивност и прогресивност. Въображението разчупва „оковите“ на технологичните протези, езикът на света заменя езика на края. Отмяната на „термините“ за езика на края наподобява настояването на Хайдегер да се постави в скоби начинът, по който ние, езиковите същества, винаги сме вече имплицитни, сгънати или присвоени в езика. Начинът, по който писателката „накъсва“ езика, трябва да „откъсне“ обикновеното отношение между думата и нещото, за да накара светът да се появи чрез думата. Блага Димитрова ни отвежда до нов опит в езика, нов опит за това как езикът „проговаря“ в своите импликации. Тя поставя края на алпинистите, мъртви и оживели, в скоби, като показва как този край наистина говори, разказва, появява се. Тя прави това, като свирепо отхвърля начина, по който доктрината е създала схема на краища и начала както в литературата, така и в живота. Така се ражда последната сцена на „Лавина“ – като край, който е начало.

Последната сцена с героя е предоставена от собственото му въображение. Виждайки се как катери планината, той се среща със себе си, с дръзкото момче, което е бил. Краят вече не означава край, разнищване, разбягване или отпадане от света. Подобно на момента на смъртта, този въображаем момент на среща със себе си се представя като момент на събиране. Той е момент на поглед назад, към минала и завършена история, преминаване в скръбта, но и създаване на нов свят, в който отново да може да се живее.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

АРЕНТ, Х., 2023. Произходът на тоталитаризма. София: Колибри.

БЕЛЧЕВА, Е., 2024. Случаят „Лавина“. Блага и вълците. Портал Култура, 6.04.2024.

БЕРДЯЕВ, Н., 1994. Смисълът на историята. София: Христо Ботев.

ГАБЕ, Д., 1933. Расови черти на евреите в литературата: Мойсей. Евреи в историята, литературата, политиката. София: Иврия.

ГЬОТЕ, Й. В., 2024. Фауст. София: Лист.

ДИМИТРОВА, Б., 1968. Страшния съд. Пловдив: Христо Г. Данов.

ДИМИТРОВА, Б., 1972. Подземно небе. София: Партиздат.

ДИМИТРОВА, Б., 1977. Лавина. София: Български писател.

ДИМИТРОВА, Б., 2017. Лице. София: Хермес.

ДОЙНОВ, П., 2017. Кампанията срещу романа „Лице“: зад кулисите. Литературен вестник, № 8, с. 9 – 10.

КРЪСТЕВА, Ю., 1963. Блага Димитрова. Септември, кн. 7, с. 216 – 225.

ЛИНДБЕРГ, С., 2023. Технологии за края на света. Литературен вестник, № 8, с. 9 – 10.

НИКОЛЧИНА, М., 2020. За една трансезикова българистика: „Лунатичка“ на Дора Габе. Bułgarystyka – tradycje i przyszłość. Poznań: Polska Akademia Nauk.

РАЙНОВ, Н., 1983. Да издигнем литературната критика на нивото на партийните изисквания. Народна култура, № 19.

ФРОЙД, З., 2012. Председателят Шребер. София: Критика и хуманизъм.

ХАДЖИКОСЕВ, С., 1972. Талантът в безвремието на експеримента. Литературен фронт, №3, с. 2.

ХАЙДЕГЕР, М., 1999. Същности. София: Гал-Ико.

ХАЙДЕГЕР, М., 2005. Битие и време. София: Марин Дринов.

BLANCHOT, M., 1980. L’Ecriture du dsastre. Paris: Gallimard.

GENETTE, G., 1993. Fiction & Diction. London: Cornell University Press.

GREENBERG, C., 1939. Avant-Garde and Kitsch. Partisan Review, no. 6, pp. 34 – 49.

JONAS, H., 1985. The Imperative of Responsibility: In Search of an Ethics for the Technological Age. Chicago: University of Chicago Press.

L„WITH. K., 2011. Meaning in History. Chicago: University of Chicago Press.

NANCY, J.-L., 2015. After Fukushima: The Equivalence of Catastrophes. New York: Fordham University Press.

TAUBES, J., 2009. De l’eschatologie occidentale. Paris: ‚ditions de l’clat.

Acknowledgеments & Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

ARENT, H., 2023. Proizhodyt na totalitarizma. Sofia: Kolibri.

BELCHEVA, E., 2024. Sluchayat „Lavina“. Blaga i vyltzite. Portal Kultura, 6.04.2024.

BERDYAEV, N., 1994. Smisylyt na istoriyata. Sofia: Hristo Botev.

BLANCHOT, M., 1980. L’Ecriture du dsastre, Paris: Gallimard.

DIMITROVA, B., 1968. Strashnia syd. Plovdiv: Hristo G. Danov.

DIMITROVA, B., 1972. Podzemno nebe. Sofia: Partizdat.

DIMITROVA, B., 1977. Lavina. Sofia: Bylgarski pisatel.

DIMITROVA, B., 2017. Litze. Sofia: Hermes.

DOYNOV, P., 2017. Kampaniyata srestu romana “Litcze”: zad kulisite. Literaturen vestnik, vol. 8, pp. 9 – 10.

FROYD, Z., 2012. Predsedatelyat Shreber. Sofia: Kritika i humanisym.

GABE, D., 1933. Rasovi cherty na evreite v literaturata: Mojsej. Evrei v istoriata, literaturata, politikata. Sofia: Ivria.

GENETTE, G., 1993. Fiction & Diction. London: Cornell University Press.

GREENBERG, C. 1939. Avant-Garde and Kitsch. Partisan Review, no. 6, pp. 34 – 49.

GYOTE, J. V., 2024. Faust. Sofia: List.

HADZIKOSEV, S., 1972. Talantyt v bezvremieto na eksperimenta. Literaturen front, vol. 3, p. 3.

HAYDEGER, M., 1999. Syshnosti. Sofia: Gal-Iko.

HAYDEGER, M., 2005. Bitie i vreme. Sofia: Marin Drinov.

JONAS, H., 1985. The Imperative of Responsibility: In Search of an Ethics for the Technological Age. Chicago: University of Chicago Press.

KRISTEVA, J., 1963. Blaga Dimitrova. Septemvri, vol. 7, pp. 216 – 225.

LINDBERG, S., 2023. Tehnologii za kraya na sveta. Literaturen vestnik, vol. 8, pp. 9 – 10.

L„WITH. K., 2011. Meaning in History. Chicago: University of Chicago Press.

NANCY, J.-L., 2015. After Fukushima: The Equivalence of Catastrophes. New York: Fordham University Press.

NIKOLCHINA, М., 2020. Za edna transezikova bylgaristika: „Lunatichka“ na Dora Gabe. Bulgarystyka – tradycje i przyszlosc. Poznan: Polska Akademia Nauk.

RAYNOV, N., 1983. Da izdignem literaturnata Kritika na nivoto na partijnite iziskvaniya. Narodna kultura, vol. 19.

TAUBES, J., 2009. De l’eschatologie occidentale. Paris: ‚ditions de l’clat.

THE LANGUAGE OF THE END AND THE LANGUAGE OF THE WORLD.

THE APOCALYPTIC WRITING OF BLAGA DIMITROVA

Abstract. The article is dedicated to the pessimistic turn in Blaga Dimitrova’s prose, which comes into conflict with the propagandistic utilitarianism and the utopian telos of the era. The most general characteristics of the writer’s “apocalyptic writing” are outlined as a set of techniques that meet the political, ethical and aesthetic. The focus falls on the equivalence between nature and technology, bringing to the fore the duality of “techno-nature”, considered as a technology for the end of the world in the author’s anti-war novels, but also in a Heideggerian sense and as a phenomenon of the “revealing” of the truth. The analysis of the novel-poem “Avalanche” (1971) in the light of the unprecedented situation that humanity is entering in the 21st century, when natural disasters can no longer be separated from their technological, economic and political consequences, occupies a central place in the text.

Keywords: totalitarianism; atomization; prose of inversion; techno-nature; counter-spectacle; world-creation

Dr. Maria Kalinova, Assoc. Prof.

Researcher ID: CAH-6309-2022
Scopus: 57211474970
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
1504 Sofia
15, Tsar Osvoboditel Blvd
E-mail: mariakalinova@slav.uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.