Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-3-7n

2023/3, стр. 317 - 322

ФОРМИРАНЕТО НА СТРАТЕГИЙНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В I – IV КЛАС КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕШНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Нели Иванова
OrcID: ORCID iD:0000-0003-1961-6131
E-mail: neli_ivanova@abv.bg
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се интерпретира проблемът за формирането на стратегийната компетентност в контекста на обучението по български език и литература, като се поставя акцент върху избора на адекватни комуникативни стратегии в речевото общуване. Изяснява се ролята на учителя като фасилитатор при възприемането и осмислянето на художествена и лингвистична информация. Подчертава се значимостта на формирането на стратегийна компетентност като предпоставка за успешната социализация на учениците в начална училищна възраст.

Ключови думи: стратегийна компетентност; социализация; обучение по български език и литература; начална училищна възраст

Формирането на стратегийна компетентност е една от целите на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен в контекста на компетентностния подход.

Изясняването на спецификата на процеса на формиране на стратегийна компетентност в обучението по български език и литература обуславя постигането на целите му. Формирането на стратегийна компетентност е предпоставка за успешна социализация на учениците в начална училищна възраст.

Според В. Кръстанова: „В ядрото на комуникативната компетентност основен механизъм за действие е стратегийната компетентност, когато се търси ефективност и резултатност в процеса на речево общуване. Стратегийната компетентност е система от знанията и уменията на учениците за резултатно речево общуване чрез различни комуникативни стратегии. В стратегийната компетентност на ученика се отразява равнището на овладяност на езиковата, социолингвистичната, дискурсната и други компетентности. Стратегийната компетентност изпълнява функцията на метакомпетентност по отношение на останалите компетентности. Различават се няколко вида учебни комуникативни стратегии: селективна стратегия (основава се на съзнателния подбор на специфично съдържателно ядро на дискурса, като се търси нова, непозната или необичайна информация); транспозитивна стратегия (от лат. транспозиция – разместване, преместване; проявява се в организацията на структурните и съдържателните части на изказването, като на преден план се извеждат по-маловажните признаци и свойства на предметите и явленията); конверсионна стратегия (от лат. конверсия – изменение, промяна на функция или условие; преднамерено се променя функцията на изказването, за да се постигне желаната цел в общуването; субститутивна стратегия (от лат. субституция – заместване; тя се извършва на различните езикови равнища на дискурса, като се прави замяна на езикови средства); трансформативна стратегия (основава се на планиране на система от комуникативни действия, свързана с целенасочена промяна на становище). Съдържателното ядро на стратегийната компетентност включва знания и умения с разнообразна природа, измежду които по-важни са следните. Знания за: а) значенията на ситуациите, в които ученикът участва активно, и знания за условията, които „разрешават“ или „ограничават“ рационалната употреба на усвоеното знание; б) основните начини на действие, които се използват от членовете на общността, към която принадлежи ученикът, знания за релевантността на елементите на контекста, разкриващи възможности за прилагане на определени схеми на действие; в) езика и възможностите чрез него да се постигат успешно и резултатно различни цели в социалния свят, знания за механизмите на функциониране на езика и за неговото действие. Умения за: а) критическо мислене (за избор на начин за решаване на комуникативен проблем, за подбор на средства сред други възможни за постигане на целта, за оценка на ефективността на предпочетения начин на действие в конкретна ситуация и пр.); б) контролиране и управление на речевото поведение в общуването (за оценяване, за самооценяване и за контролиране на комуникативната дейност в процеса на социално взаимодействие); в) успешно участие в процеса на речево общуване (за преднамерен избор на езикови средства, осигуряващи постигането на желаната цел, за оценка на функциите на езиковите средства в изказването във връзка с очакваното въздействие като краен резултат, за целенасочено конструиране на дискурс и за ефективната му употреба в различни ситуации и пр.).“ (Кrastanova 2005, pp. 73 – 82).

Речевото общуване в урока по български език и литература в I – IV клас се отличава с това, че се възприема, осмисля и се интерпретира художествена и лингвистична информация. Успешното включване в речевия акт, в конкретна комуникативна ситуация в урока предполага съзнателен целенасочен избор на езикови средства за осъществяване на желаната цел, за постигане на очакваното въздействие и за ефективно общуване. За да се достигне до резултатно общуване в урока по български език и литература, е необходимо учениците да са усвоили и необходимите знания – за спецификата на художествената образност, за своеобразието на езиковите понятия и техните категории. Ако се формира стратегийна компетентност, ще се създадат предпоставки за успешна социализация на учениците в начална училищна възраст чрез адекватното им включване в различни комуникативни ситуации, чрез точния подбор на езикови изразни средства според целта на изказването и предаването на определено съобщение в хода на комуникативния акт.

Използването на различни комуникативни стратегии предпоставя успешното осъществяване на социализацията на децата в начална училищна възраст в условията на културно многообразие на съвременното общество, намиращо израз и в конкретния клас/паралелка. Недостатъчно доброто владеене на официалния книжовен български език от деца билингви е своеобразна пречка за формирането на компетентностите в контекста на обучението по български език и литература. От учителя се изисква да работи целенасочено както за езиковото и литературното развитие на тези ученици, така и за овладяването на различни комуникативни стратегии за успешното протичане на общуването в уроците по български език и литература и за социализацията на тези деца.

Според К. Йочева „Съвременното българско училище, особено в началния етап на основната образователна степен, предлага благоприятни възможности за изследване на използваните от учениците комуникативни стратегии, тъй като именно в периода I – IV клас голям брой класове съществуват като хетерогенни в етническо, а оттам и в културно отношение групи“ (Yocheva 2005, p. 119).

Като своеобразна метакомпетентност стратегийната компетентност предполага на основата на усвоените знания и формираните умения в контекста на езиковата, литературната, дискурсната, социолингвистичната, социокултурната компетентност да се използват различни комуникативни стратегии. Формирането на компетентностите в единство и взаимосвързаност е предпоставка за ефективността на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен.

Във всяка учебна ситуация от урока по български език и литература в I – IV клас се изисква от ученика да използва различни комуникативни стратегии в зависимост от конкретната комуникативна ситуация и участниците в нея.

Например възприемането и осмислянето на художествен текст в урока по литература предполага овладяването на знания за художествената образност и формирането на умения за откриване своеобразието на езика и стила на автора, на неговото послание към читателя. Интерпретацията на конкретното съдържание на изучаваното литературно произведение изисква използването на комуникативни стратегии и адекватно включване на ученика читател в хода на беседата в урока за възприемане и осмисляне на литературно произведение. Интеракцията в урока по литература в контекста на интерпретацията на художествената образност е предпоставка за осигуряване на необходимите условия за литературното развитие на учениците и за тяхната социализация. Учителят – като посредник между автора на литературното произведение и учениците читатели – чрез избора на адекватни методически похвати и дискретна намеса, без налагане на готови категорични обобщения, изводи и нравоучителност, създава необходимите условия за непринудено достигане до възприемане и осмисляне на авторовия текст от децата в начална училищна възраст. Преподавателят създава предпоставки за избора на различни комуникативни стратегии (селективни, транспозитивни, трансформативни и др.) от учениците в хода на урока по литература и за адекватното им включване в беседата за интерпретацията на художествените факти – в съответствие с очакваните резултати от обучението и формирането на конкретни умения. Интерпретацията на литературни произведения, в които е застъпена темата за социализацията и ресоциализацията, съдейства не само за формирането на умения за възприемане и осмисляне на художествената образност, но и за социализацията на учениците в начална училищна възраст: от една страна, чрез конкретното съдържание на обсъжданата проблематика, претворена в конкретни художествени образи, а от друга – чрез използването на различни комуникативни стратегии.

Възприемането и осмислянето на лингвистична информация в урока по български език предполага овладяването на знания за езиковите понятия (чрез достъпна за възрастта интерпретация на езиковата информация) и формирането на умения за откриване, разграничаване и правилна употреба на езиковите изразни средства и граматически категории. Овладяването в практически план на абстрактната езикова информация в началния етап на основната образователна степен е предпоставка за възприемането и осмислянето ѝ от учениците. Акцентът в урока по български език се поставя върху формирането на комуникативни стратегии за адекватна употреба на езиковите изразни средства. За да се постигне тази цел на езиковото обучение в начална училищна възраст, е необходимо в урока по български език учителят така да подбере методическия инструментариум, с който си служи, както и конкретните тренировъчни упражнения, че да формира умения за подбора и правилната употреба на езиковите средства. Възприемането и осмислянето на лингвистичната информация е предпоставка за правилния подбор на езикови средства в различни комуникативни ситуации. Увлечението на част от педагозите да изясняват подробно абстрактно теоретичната същност на езиковите понятия обаче, за сметка на подбора на подходящи конкретни тренировъчни упражнения в урока по български език, е в ущърб на формирането на умения у учениците да използват различни комуникативни стратегии. Адекватното включване на учениците в обсъждането на изпълнението на различни задачи в урока по български език предполага формирането на умения за участие в речевите актове чрез използването на различни комуникативни стратегии (селективни, транспозитивни, трансформативни и други стратегии). В съответствие с очакваните резултати от обучението – за овладяването на определени езикови знания и формирането на конкретни умения за употребата на езиковите изразни средства – се формират умения за използването на комуникативни стратегии в урока по български език.

Репродуцирането на чужд, авторов текст чрез преразказване и създаването на текст в изпълнението на творческа задача в заключителния етап от урока по български език и литература или в специално предназначените за тази цел уроци за формиране на комуникативни компетентности предполага формирането на дискурсна компетентност, на комуникативноречева компетентност, на умения за използване на различни комуникативни стратегии. Формирането на умения да преразказваш чужд, авторов текст изисква наличието на определено равнище на формирани умения за възприемането и осмислянето му, за интерпретацията му. Подборът на ключови думи от текста на автора, както и създаването на план, следващ сюжета в произведението, изискват използването на селективни стратегии. Преразказването без предизвикване на извънконтекстови асоциации, спазването на глаголното време предполага приложението на различни комуникативни стратегии, които се овладяват от учениците в контекста на обучението по български език и литература. Създаването на собствен текст в изпълнението на творческа задача изисква спазването на определени критерии в съответствие с вида и типа текст, който ученикът съчинява. Доброто познаване на различните видове и типове текстове, на различните жанрове съчинения, създавани в началния етап на основната образователна степен, е предпоставка за успешното изпълнение на творчески задачи. Но изборът на подходящи комуникативни стратегии (селективни, субститутивни, трансформативни стратегии и пр.) е обусловен от целта на комуникативния акт – създаването на текст в съответствие с предварително зададените критерии.

Процесът на формиране на стратегийна компетентност се осъществява във всяка речева ситуация в урока по български език и литература. Педагогическият такт на учителя предполага адекватна перцепция – дискретна намеса в хода на беседата, за да се коригира изборът на неподходяща на контекста на речевото общуване в урока комуникативна стратегия от ученика.

Формираната в урока по български език и литература стратегийна компетентност е предпоставка за успешното справяне с участието в речевото общуване и в уроците по други учебни предмети. Овладените комуникативни стратегии в уроците по български език и литература, изборът на подходящи езикови средства според целите на изказването и участниците в речевия акт съдействат за социализацията на децата в начална училищна възраст и включването им в различни комуникативни ситуации във и извън училище.

БЕЛЕЖКИ

С благодарност към научния колектив от преподаватели и студенти под научното ръководство на гл. ас. д-р Даниел Полихронов за проведените изследвания по проблемите, интерпретирани в статията, които са финансирани от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ – за научни изследвания през 2023 г., по научноизследователски проект на тема „Социализацията и ресоциализацията, отразени в художествената литература“.

ЛИТЕРАТУРА

ЙОЧЕВА, К., 2005. Специфика на комуникативните стратегии в зависимост от учебния дискурс в началните класове. В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс, София: Булвест 2000, с. 119.

КРЪСТАНОВА, В., 2005. Стратегийната компетентност на учениците в обучението по български език. В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс, София: Булвест 2000, с. 73 – 82.

REFERENCES

YOCHEVA, K. (2005) Specifika na komunikativnite strategii v zavisimost ot uchebnia diskurs v nachalnite klasove. In: Komunikativnata kompetentnost v savremennia nauchen diskurs. Sofia: Bulvest 2000, p. 119.

KRASTANOVA, V. (2005) Strategiinata kompetentnost na uchenicite v obuchenieto po balgarski ezik. In: Komunikativnata kompetentnost v savremennia nauchen diskurs. Sofia: Bulvest 2000, pр. 73 – 82.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.