Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2021-6-98-mothtog/prim

2021/6, стр. 695 - 702

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ „ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК“ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ СПОРЕД ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ И РОДИТЕЛИ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН

Теодора Вълева
E-mail: teodoravaleva@abv.bg
PhD student
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя сравнителен анализ на резултатите от направено анкетно изследване с учители и родители на ученици в началния етап на основната образователна степен. Целта е да се установи равнището на формираност на ключовата компетентност „Общуване на роден език“. Изводите, формирани на основата на получените данни, биха били полезни за оформянето на по-ясна представа за равнището на формираност на горепосочената компетентност у малките ученици. Предвид възрастовите и психофизиологическите особености на учениците в началния етап на основната образователна степен, както и въз основа на проведеното анкетно проучване, може да се твърди, че устното общуване е водещо и по-предпочитано от тях. Най-големи затруднения подрастващите срещат при създаването на текстове (чужди или собствени) и е необходимо да се работи в тази посока, както и да се наблегне на усъвършенстването на тези умения от страна и на учители, и на родители, а взаимодействието и взаимопомощта между тези две страни е съществена и определяща, защото те са хората, намиращи се найблизо до малките ученици.

Ключови думи: сравнителен анализ; учители; родители; ключова компетентност „общуване на роден език“

Според Н. Герджикова „Езиковата компетентност може да се разглежда като социално представителна форма на проявление на заложбите на всяко дете да употребява родния си език в практически неограничен брой езикови конструкции“ (Gerdzhikova 2005), „Комуникативната насоченост на обучението по български език предполага усъвършенстване на уменията на малките ученици да използват съзнателно, целенасочено, адекватно спрямо конкретната комуникативна ситуация усвоените лингвистични знания в съответствие с комуникативната цел“ (Ivanova 2019). В този смисъл, ролята на учителите и родителите е изключително важна за усъвършенстването и развитието на ключовата компетентност общуване на роден език, защото детето се научава да комуникира първо с тях, да се заявява като личност и един ден успешно да се реализира в заобикалящия го свят.

През месец февруари и март 2021 година в рамките на научноизследователски проект е проведено изследване с учители и родители на ученици в начална училищна възраст.

Целта на изследването е да се установи в каква степен е формирана ключовата компетентност общуване на роден език у учениците в началния етап на основната образователна степен според анкетираните респонденти. Изследването включва попълване на анкета за изразяване на мнение и отношение на учителите и родителите относно равнището на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език у децата в началния етап на основната образователна степен. В анкетното проучване са се включили 200 учители и 100 родители от различни краища на България.

Учителите, включени в изследването, са от общините Столична (137 СУ „Ангел Кънчев“, СУ „Св. Иван Рилски“), Бургас (СУ „Димчо Дебелянов“, ОУ „Братя Миладинови“, СУ „Добри Чинтулов“, ОУ „Александър ГеоргиевКоджакафалията“) , Нова Загора (СУ „Христо Ботев“), Свищов (СУ „Николай Катранов“), Берковица (1. ОУ „Никола Вапцаров“), Поморие (СУ „Иван Вазов“) и с. Маринка (ОУ „Христо Ботев“, област Бургас).

От страна на родителите, най-много са попълнилите анкетата от Бургас, но в проучването са взели участие и родители на ученици от София, Варна, Нова Загора, Берковица, Поморие и с. Маринка (Бургаска област).

Анкетната карта може да бъде условно разделена на три части.

Първата част е уводна и съдържа обръщение към респондентите, описание на целта на проучването, информиране за анонимността на отговорите и благодарност за оказаното съдействие. Втората част на проучването включва различни въпроси, на основата на които може да бъдат направени изводи за равнището на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език у малките ученици.

Третата част дава информация за учителите и родителите респонденти по демографски признаци – населено място, възраст, пол, в кой клас преподават, образование.

Възрастта на учителите, попълнили анкетата, е: до 35-годишна възраст – 17,5% (35), между 36 – 50 години – 72,5% (145), над 51-годишна възраст – 10% (20). От получените данни става ясно, че най-голям е процентът на учителите на възраст между 36 и 50 години, което говори за преподаватели в разцвета на творческата си сила и опит и е важна предпоставка за високото ниво на българското образование в началния етап на основната образователна степен. Възрастта на родителите, попълнили анкетата, е: до 35-годишна възраст – 25% (25), от 36 – 50 години – 72% (72), и над 51 години – 3% (3).

Най-голям процент от учителите, попълнили анкетата, са от голям областен град – 71% (142), следвани от преподаващите в малък град – 18% (36), от столицата – 3% (6), и от село – 3 % (6). Същото се отнася и за родителите респонденти: най-висок процент от тях са от голям областен град – 64% (64), следвани от тези, живеещи в малък град – 23 % (23), от столицата – 10% (10), и от село – 3 % (3).

По отношение на пола учителите, включили се в изследването, са 97% жени (194) и едва 3% мъже (6), което се обуславя от факта, че в началния етап на основната степен преподават предимно жени заради естеството на работата, свързана с полагането на повече грижи и проява на внимание към нуждите и потребностите на малките ученици. Това може да се твърди и за родителите на малките ученици, предвид резултатите от получените данни от този въпрос – полът на родителите респонденти, включили се в изследването, е 95% жени (95) и 5% мъже (5).

Доколко всъщност е формирана ключовата компетентност „общуване на роден език“ у учениците в начална училищна възраст според техните учители и родители? Резултатите от проведеното анкетно проучване свидетелстват за следното.

В отговор на въпроса „Кои от посочените задачи и дейности са най-предпочитани от учениците в начална училищна възраст с цел повишаване равнището на комуникативноречевите им компетентности?“, учителите са посочили:

– 32 % (64): създаване на поздравителна картичка, лично писмо и др.;

– 31% (62) са отговорили създаване на кратък диалог, съобщение или по-кана;

– 27,5% (55) са посочили създаване на разказ по преживяване, по картини, по дадено начало и др.;

– 9,5% (19) са посочили създаване на преразказ.

Сравнено с отговорите на учителите, в отговор на същия въпрос – „Кои са най-предпочитаните от вашите деца задачи и дейности, свързани с повишаване равнището на комуникативноречевите им компетентности?“, родителите са дали следните отговори:

– 46 % (46) са отговорили, че това е създаването на поздравителна картичка или лично писмо;

– 32 % (32) са посочили създаването на кратък диалог, съобщение или покана;

– 19% (19) са далите отговор създаване на разказ по преживяване, по картини, по дадено начало и др.;

– 3 % (3) са написали създаването на преразказ (сбит или подробен).

Оттук може да се направят изводи, че предвид възрастовите и психофизиологическите особености на учениците в началния етап на основната образователна степен, тези отговори са съвсем очаквани, тъй като при децата нагледно-образното мислене все още е по-развито, а умението и способността да мислят със словесно-художествени образи, се усъвършенства и развива постепенно с времето и натрупването на житейски опит, както и с обогатяването на речниковия им запас.

На въпроса „Кои от посочените дейности използват с цел формиране на литературните компетентности на учениците си?“, отговорите на учителите са следните:

– 31,5% (63) от анкетираните учители са посочили четене на произведения от различни литературни и фолклорни видове, представени в учебното съдържание – приказка, разказ, стихотворение, гатанка, басня и др.;

– 29% (58) са отговорили преразказ на епизод от литературно и/или фолклорно произведение и кратък художествен и/или нехудожествен текст;

– 23% (46) са отдали предпочитание на илюстриране на любим епизод от прочетено литературно произведение;

– 16,5% (33) са отбелязали драматизация и сценично представяне на текст на литературно и фолклорно произведение.

В отговор на същия въпрос – „Кои от посочените дейности улесняват формирането на литературните компетентности у вашите деца?“, отговорите на родителите са следните:

– 44% (44) от родителите са отбелязали илюстриране на любим епизод от прочетено литературно произведение;

– 26% (26) са посочили като отговор четенето на произведения от различни литературни и фолклорни видове, представени в учебното съдържание – приказка, разказ, стихотворения, гатанка и др.;

– 20% (20) са отбелязали, че това е драматизацията и сценичното представяне на текст на литературно и фолклорно произведение;

– 10% (10) са посочили, че не могат да преценят;

– нито един не е посочил като отговор, че това е преразказът на епизод от литературно и/или фолклорно произведение и кратък художествен и/или нехудожествен текст.

Оттук може да се направят изводи, че учителите познават добре и в дълбочина спецификата на понятието „литературна компетентност“, а родителите я свързват преди всичко с умението на децата да възпроизвеждат и осмислят информация най-вече чрез визуализиране и използване на такива педагогически похвати като илюстриране на любим епизод от литературно произведение или драматизация на такова.

На въпроса „Какви дейности и задачи използват с цел формирането на социолингвистичните компетентности на своите ученици?“, отговорите на учителите са следните:

– 34% (68) са посочили, че използват написването на кратка поздравителна картичка съобщение, покана, писмо по повод на конкретно събитие (празник и др.);

– 24% (48) са отбелязали провеждане на различни видове диалози;

– 22,5% (45) са отговорили написване на преразказ или разказ по серия от картини, по описание, по преживяно, по словесна опора;

– 19,5% (39) са посочили редактиране на свой или чужд текст.

В отговор на същия въпрос – „Кои задачи и дейности улесняват формирането на социолингвистичните компетентности у децата им?“, отговорите на родителите респонденти са следните:

– 52% (52) са посочили като отговор диктовката;

– 18% (18) са отбелязали, че не могат да преценят;

– 16% (16) са посочили, че това са задачите, свързани с уместната употреба на езикови и неезикови средства (жестове, мимики) според комуникативната ситуация;

– 14% (14) са отбелязали преразказ на съдържанието на откъс от повествователен текст;

– задачите за съставяне на различни по цел на изказване изречения в зависимост от комуникативната ситуация не са посочени като отговор от нито един от анкетираните родители.

Оттук може да се направят изводи, че учителите са наясно с най-същественото по отношение на понятието „социолингвистична компетентност“, а именно умението да се подберат подходящите езикови средства в зависимост от конкретната комуникативна ситуация, и съумяват да прилагат най-подходящите дейности и задачи с цел повишаване равнището на горепосочената компетентност в пряката си работа с подрастващите. От своя страна, родителите, като неспециалисти и без необходимите педагогическо образование и подготовка, са написали като предпочитан отговор възможно най-познатата за тях самите форма за проверка на знанията – диктовката, и далеч не са обърнали нужното внимание на останалите задачи и дейности, които в значително по-висока степен биха подпомогнали равнището на формираност на социолингвистичните компетентности у техните деца, а именно – преразказ на съдържанието на откъс от повествователен текст, задачи за съставяне на различни по цел на изказване изречения в зависимост от комуникативната ситуация и уместна употреба на езикови и неезикови средства според комуникативната ситуация.

На въпроса „Кои от посочените дейности се използват с цел формиране на социокултурните компетентности на учениците?“, отговорите на анкетираните преподаватели са следните:

– 29% (58) са дали отговор изготвяне на плакат, колаж, презентация, свързани с културата, традициите и обичаите на българския народ;

– 27% (54) са посочили обсъждане на произведения от други народи и етноси;

– 23% (46) са отбелязали драматизация и сценично представяне на литературно произведение за конкретен български празник, традиция или обичай;

– 21% (42) са заявили разказ по картина или по серия от картини.

В отговор на същия въпрос – „Кои са задачите и дейностите, улесняващи формирането на социокултурните компетентности у вашите деца?“, родителите са дали следните отговори:

– 44% (44) са посочили задачите за устно съставяне на благопожелания, свързани с празничния календар на българския народ;

– 36% (36) са отбелязали задачите за разказ по картина или по серия от картини;

– 10% (10) от анкетираните смятат, че това са задачите за самостоятелно четене и споделяне на впечатления от прочетеното в детски списания, детски енциклопедии, интернет и др.;

– 8% (8) са отговорили, че според тях това са задачите за възприемане и осмисляне на съдържанието на изучаваното литературно или фолклорно произведение;

– едва 2% (2) са отговорили, че не могат да преценят.

Оттук може да се направят изводи, че по отношение на формирането на социокултурните компетентности у учениците в начална училищна възраст учители и родители работят в правилната посока, осъзнавайки ясно неразривната свързаност на този вид компетентност със спецификите на културата, обичаите и традициите на народа ни, а и на различните от него народи и етноси, като достатъчна предпоставка за провокиране на интереса у подрастващите.

Като най-често срещани затруднения на учениците при общуването им чрез текст в устна и/или в писмена форма отговорите на учителите са следните:

– 32,5% (65) смятат, че учениците се затрудняват най-много при устното или писменото преразказване на кратък текст;

– 31,5% (63) са посочили като най-голямо затруднение устното или писменото съчиняване на собствен текст (по дадено начало, по даден край, по преживяване и др.);

– 23% (46) са отговорили, че най-голямо затруднение е неумението на подрастващите да се ориентират добре в комуникативната ситуация и да използват подходящите езикови средства;

– 13% (26) са дали като отговор неумението на малките ученици да създават реч в диалогична или монологична форма.

В отговор на същия въпрос – „Какви затруднения срещат най-често техните деца, когато общуват чрез текст в устна и/или в писмена форма?“, отговорите на родителите респонденти са следните:

– 43% (43) от анкетираните родители са отбелязали затруднение при устното или писменото преразказване на кратък текст;

– 21% (21) са посочили неумението на децата им да се ориентират добре в комуникативната ситуация и да използват подходящите езикови средства;

– 20% (20) са отговорили, че децата им се затрудняват да съчиняват устно или писмено собствен текст (по дадено начало, по преживяване, по предложен герой и др.);

– 16% (16) считат, че малките ученици се затрудняват при създаването на реч в диалогична или монологична форма.

Оттук може да се направят изводи, че способността на учениците да конструират граматически правилни форми и синтактични конструкции в хода най-вече на устната реч, е на сравнително високо ниво според техните учители и родители, а умението им да общуват, отново е ключов фактор за повишаване равнището на различните видове компетентности.

От направения анализ на получените от анкетното проучване данни може да бъдат направени следните изводи.

Чрез уроците по български език и литература, в частност – за формиране на ключовата компетентност общуване на роден език, целенасочено се работи за формиране и усъвършенстване на свързаната устна и писмена реч, за запознаването на емпирично равнище и с различните стилове на речта чрез възприемането и осмислянето на различни видове текст (Ivanova 2019).

Предвид възрастовите и психофизиологическите особености на учениците в началния етап на основната образователна степен устното общуване е по-предпочитано от тях.

Най-големи затруднения подрастващите срещат при създаването на текстове (чужди или собствени), както и при умението да използват различни езикови и неезикови средства при различни комуникативни ситуации и при образуването на различни по цел на изказване и по състав изречения в зависимост от комуникативната ситуация. Би следвало да се работи в тази посока, както и да се наблегне на усъвършенстването на тези умения от страна и на учители, и на родители, защото взаимодействието и взаимопомощта между тези две страни са съществени и определящи.

Формирането на ключовата компетентност общуване на роден език е дълъг и сложен процес, a ролята на учителите и родителите е изключително важна и отговорна. Защото именно те са хората, с които подрастващите общуват най-много и които помагат в изграждането на представата им за заобикалящия ги свят, за да съумеят след време последните да намерят правилното си място в него.

Благодарности. Изследванията и проблемите, интерпретирани в статията, са финансирани от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2021 г., по научноизследователски проект на тема „Равнище на формираност на ключовата компетентност: общуване на роден език в начална училищна възраст“, под научното ръководство на проф. д.п.н. Нели Иванова.

ЛИТЕРАТУРА

Герджикова, Н., 2000, 2005. Дидактически аспекти на комуникативната компетентност на учениците в езиковото обучение – В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест.

Иванова, Н., 2019. Родноезиковото обучение в началния етап на основната образователна степен. София: БГ учебник.

Иванова, Н., 2019. Литературното обучение в началния етап на основната образователна степен. София: БГ учебник.

REFERENCES

Gerdzhikova, N., 2000, 2005. Didakticheski aspekti na komunikativnata kompetentnost na uchenitsite v ezikovoto obuchenie – V: Komunikatinata kompetentnost v savremennia nauchen diskurs. Sofia: Bulvest.

Ivanova, N., 2019. Rodnoezikovoto obuchenie v nachalniq etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia: BG uchebnik.

Ivanova, N., 2019. Literaturnoto obuchenie v nachalniq etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia: BG uchebnik.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.