Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/2, стр. 169 - 176

НАЙ-НОВИТЕ ТРУДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ДИАЛЕКТОЛОГИЯТА, ПУБЛИКУВАНИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Лучия Антонова-Василева
E-mail: luch_antonova@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod bl. 17
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя най-новите национални и международни издания, изработени от сътрудници на Секцията за българска диалектология и лингвистична география при Института за български език към БАН. Авторът обръща внимание на възможностите за използването им в процеса на преподаването по български език и литература. Той обсъжда различни примери на морфологични, фонетични и лексикални диалектни явления, които намират отражение в художествената литература, изучавана в учебната програма.

Ключови думи: dialecology; linguistic geography; Bulgarian language teaching

Изследванията по диалектология имат дълбоки традиции в българското езикознание. Поради спецификата на нашата история българският език е един от славянските езици с ярко изразено диалектно деление и голямо диалектно разнообразие. Значението на проучванията на диалектите е важно и поради факта, че за дълги периоди от неговото развитие ние може да съдим от един ограничен брой запазени писмени паметници. Много често различни лингвистични процеси може да се проследяват най-добре по диалектните данни. Затова диалектологията традиционно е намирала важно място в изследванията на наши и чужди лингвисти – срв. фундаменталния труд на К. Мирчев по историческа граматика на българския език (Mirchev, 1978).

През 1956 г. проф. Ст. Стойков организира издаването на „Известия на Института за български език“, кн. IV, което е посветено изцяло на диалектологията. Така се поставя началото на нови системни диалектоложки проучвания на различни езикови равнища, както и на най-мащабната задача – изработването на труда „Български диалектен атлас“. Това многотомно издание включва публикуването на няколко отделни регионални тома, посветени на различни части от българското езиково землище След неговото завършване започва издаването на Български диалектен атлас. Обобщаващ том, който цели да представи диалектното многообразие на българския език на цялата българска езикова територия – във и извън съвременните държавни граници на Република България (BDA. OT I – III, 2001).

През 2016 г. бе публикуван „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология” (BDA. OT IV, 2016). Атласът представлява не просто обобщение на регионалните диалектни карти, а нов лингвогеографски труд, защото картографира по нов начин диалектните явления и представя не само информация, но и историческа интерпретация за тях. Легендите на картите отразяват историческия развой на морфологичните форми. Те разграничават развоя на облиците, наследени от старобългарски език, от новите, възникнали в по-късни етапи, морфологични явления. Това е на практика първата историческа морфология на българския език, представена на диалектно равнище въз основа на материал от над 2300 селища вътре и вън от съвременните държавни граници. „БДА. ОТ. IV. Морфология“ е фундаментално научно изследване, което разкрива типологичните особености на българския език – неговия граматичен строеж, който го разграничава от всички славянски езици и обединява всички диалекти. Най-ярките от тях са: развитието на аналитизъм и отмиране на падежите при системата на съществителните и прилагателните имена; наличието на бройна форма при съществителните; загубата на инфинитива при глаголната система; наличието на две форми за прости минали времена; наличието на аналитични форми за образуване на бъдеще време.

Този лингвогеографски труд представлява интерес не само за езиковедите, но и за работещите в областта на образованието, публицистиката, дипломацията и др. представители на обществеността. Информацията, която дават диалектните карти на атласа, може да се използва и в процеса на обучението по български език и литература. Известно е, че езикът на българските писатели от епохата на Възраждането, а дори и езикът на класиците на българската литература, съдържа немалко диалектни и архаични особености. Поради това той понякога е трудноразбираем за учащите се. Към някои от изданията на литературни произведения съществуват речници, привеждат се пояснения на диалектните и архаичните думи и форми, но като цяло, това се извършва непоследователно. Същевременно въпросът за създаването на оптимални възможности за задълбочен прочит на текстовете на нашите писатели класици има пряко отношение към изграждането на умения за четене и възприемане на различни типове текст. Без тези умения обучението и съществуването на една съвременна културна личност са невъзможни. Те са ценни не само като знания за езика – за конкретни думи и форми, но и за усвояването на сведенията от нашето историческо минало, за създаването на умения за проникване в атмосферата на народния бит от отминалите епохи, за извличането на повелите на националната история. Всичко това може да се илюстрира с пример още от първото изречение в романа „Под игото“ от Ив. Вазов, срв.:

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора....

На първо място, бихме могли да обърнем внимание на формата на показателното местоимение за ж.р. тая, съответно в м.р. тоя, която в съвременния български език се явява равнозначна в смислово и в стилистично отношение на формите тази, този. Това не представлява някакво ярко диалектно различие, което може да доведе до неразбиране на текста, но е добър повод да се обясни на учениците, че в езика има различни по тип варианти. Самото пояснение на термини като вариант и дублет ще бъде полезно за езиковото обучение изобщо. Във връзка с това е важно и обяснението за начините, по които в речниците се подава информацията за дублети и варианти, защото боравенето с препратки не е лесно за усвояване. Но най-важното при отделянето на внимание на подобни особености е да се създаде нагласата за търсене на информация и обяснение на фактите, с които се сблъскваме в различни текстове, защото никой не би могъл да знае всичко. Това стои в основата на изграждането на любознателност, която е отличителният белег на интелигентния човек.

По повод на вариантите при показателните местоимения в българския книжовен език в „БДА. ОТ. IV. Морфология“ има серия от к. № М 84 – М 91. На картите се открояват формите тай, тъй, картографирани с червено, защото това са формите, най-близи до старобългарския език; формите от типа тоя (тойа), тая (тайа), картографирани със синьо; тази, този – с жълто; това, тава – със зелено. На картите се вижда ясно, че формите с частицата -зи са характерни преди всичко за говорите от Североизточна България и голяма част от балканските говори, откъдето са проникнали в съвременния книжовен език чрез практиката на възрожденските книжовници. Формите с частицата -йа обаче преобладават на цялата българска езикова територия, което определя тяхното равноправно присъствие1).

Естествено, от картите на „БДА. ОТ. IV. Морфология“ може да се почерпи информация не само за показателните местоимения, но и за всички явления от областта на българската морфология, които имат различна реализация на територията на българското езиково землище: род на съществителните имена; окончания за множествено число и за бройна форма; членни форми; окончания за сегашно време, за минало свършено и за минало несвършено време; причастни форми; различни частици за образуване на формите за бъдеще време и др. Много от картите, разглеждащи посочените особености, имат важно отношение към въпросите на правописа и правоговора – срв. напр. бройната форма за м.р. (два стола, но двама ученици), окончанията за 1 л. мн.ч. сег.вр. (четем, учим, но разбираме) и др.

От посочения текст от романа „Под игото“ от Ив. Вазов заслужава интерес и думата челяд. В Речника на българския език, който също е достъпен на електронната страница на ИБЕ2), тя е отбелязана като народна, с основни значения: 1. Децата в едно семейство; 2. Семейство, домочадие, както и с някои други близки до тези по-редки значения. Подобна леснодостъпна информация за читателите от по-късните поколения, които имат достъп до компютър, им дава възможност да се запознаят с една сравнително по-рядка за съвременната реч дума – стилистично обагрен синоним. Неговото присъствие в текста на Ив. Вазов дава възможност да добием представа за мястото на българската лексика сред лексиката на останалите славянски езици. От картите на „Общославянския лингвистичен атлас“ (OLA, 2015), в който българският колектив работи като съавтор наравно с всички езиковеди от славянските страни, личи, че думата челяд е сравнително рядка. Тя се среща в българските балкански говори, както и в две селища в Молдова, в близост до границата с Полша. От друга страна, справки в етимологичен речник показват, че тази рядка за славянския свят, но запазена в българския език дума е сродна с думата човек – по-старо человек (срв. и в руски) < старобългарски человѣкъ (Mladenov, 1941: 681). Така става ясно, че езикът на българската художествена литература е свързан с българската народна реч – срв. присъствието на думата челяд в творчеството на Ив. Вазов, К. Константинов, Н. Геров и др. (Antonova-Vasileva & Keremidchieva, 2001: 269). От ОЛА ясно личи и фактът, че българските говори съхраняват важни факти за историята на славянското лексикално богатство. Може да се възрази, че подобни подробности са трудни за усвояване и далече от интересите на по-голямата част от съвременните ученици. Все пак трябва да се има предвид, че съществуват паралелки с разширено изучаване на български език и литература, езикови гимназии и профилирани училища с преподаване на старобългарски, класически и редки езици. Разширяването на познанията по славянските езици, които са сродни, а отчасти и съседни с български (срв. напр. сръбски), също е необходимо в езиковото обучение. Самият факт, че българският е един от най-старите писмени езици в Европа, който съхранява редица ценни архаични особености, е част от възпитанието в дух на патриотизъм и високо национално самосъзнание. Затова, без да се поставя за цел непременното усвояване на подобни знания, добре е да се открие възможността за запознаването с тях. Добре е при наличието на конк ретни поводи, свързани с материал от учебната програма, да се имат предвид и възможностите, които дават издания като „Общославянски лингвистичен атлас“, новоиздаденият том от който също е достъпен на сайта на ИБЕ3).

Тук е мястото да кажем, че в Секцията за българска диалектология и лингвистична география се работи и по друг международен лингвогеографски труд – „Европейски лингвистичен атлас“ (ELA)4). Всички издадени карти на ЕЛА може да бъдат видени на сайта на Института по лингвистика „Йоргу Йордан – Ал. Росети“ на Румънската академия, тъй като колегите от този институт имат ръководна роля в изданието. Българският колектив е автор на картата „Названия за овчар“, която вече е публикувана, а сега работи по картата за названия на ръж. В ЕЛА може да се види българското словесно богатство на диалектно равнище в контекста на европейското.

Но тъй като по-близки до работата, свързана с обучението по български език, са националните томове на БДА, аз бих искала да се върна на темата за следите от диалектната реч в езика на българските писатели. „БДА. ОТ. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика“ също може да се видят на сайта на ИБЕ5), а тук може да проследим редица фонетични, акцентни и лексикални особености – срв. напр. в следното изречение от романа „Под игото“:

– Нека да пият при мене – да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.

В него се отразява важно диалектно явление – смесването на рефлексите на старобългарските носови гласни. На него е посветена карта № Ф 27 (BDA. OT, 2001). В част „Фонетика“ може да се почерпи много информация за рефлексите на ятовата гласна и ятовия преглас, на еровите гласни, както и за редица други фонетични явления. Пак в същия текст от Ив. Вазов откриваме и повод да потърсим обяснение на лексикалните различия, отразени в българските говори. Те са картографирани в лексикалните карти – напр. к. № Л 6 „Названия за софра“ – срв. картографирано в синьо – синия; тъмнозелено – ястач; светлозелено – паралия; лилаво – софра; сиво – трапеза. Думата трапеза не е отбелязана в Речника на българския език като диалектна поради нейната широкa употреба като синоним на маса. По произход тя представлява хетероним – диалектно название с широк ареал на разпространение, успоредно с което в други региони съществуват други названия.

На сайта на ИБЕ е достъпна и дигитална „Карта на диалектната делитба на българския език“6), която претърпя вече две книжни издания – през 2014 и 2016 г. В нея са очертани основните диалектни области, на които се разделя българското езиково землище, и главните представители на териториалните говори в тях. На дигиталния вариант на картата може да се чуят и акустични образци на отделни диалекти. В бъдеще предстои техният брой да бъде увеличен.

В Секцията за българска диалектология и лингвистична география се работи и над монографични диалектоложки трудове. Един от най-новите е описанието „Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика“ (Antonova-Vasileva, 2016). Монографията представя първото описание на фонологичната и морфологичната система на диалект от областта Гора, разположен на територията на Република Албания, в близост до границата с Република Македония и Република Косово. По своето географско положение селището се намира в близост до границата на българското езиково землище, която се определя според разпространението на единните типологични особености на българската морфология и граматика, които вече бяха посочени по-горе. Освен това то се намира на диалектната граница между крайните югозападни и крайните северозападни говори. Според родовата памет на населението на с. Шищевец те са потомци на българите богомили. Диалектната реч наистина показва редица архаични особености, които доказват не само принадлежността на говора към българския езиков континуум, но и с източната част на българските диалекти. Признаването на българското малцинство в Албания е голямо постижение на българската държава, политика, дипломация и наука. Работата на сътрудници от секцията като преподаватели и изследователи на езика на българските общности по тези места дава своя принос в този важен процес.

Най-новият труд, завършен в секцията, е монографията на А. Кочева „Смесеният език на виенските българи“ (Kocheva, 2017). Той разглежда специално въпросите на интерференцията на българския и немския език в говора на българите преселници във Виена и представлява своеобразно продължение на труда на същата авторка в изданието „Карта на българския език на ново място по света“ (Karta/Карта 2016) – един изключително интересен лингвогеографски труд, който нагледно ни показва последиците от емиграцията на българите в чужбина в историческото минало и в наши дни.

В заключение на представянето на най-новите трудове в областта на българската диалектология, изработени в Института за български език при Българската академия на науките, може да се направи изводът, че те могат да намерят широко приложение в преподаването по български език и литература. Данните в тях представят възможности за запознаването на учениците с важни особености на българската народна реч. В нея се отразяват особености на произношението и лексиката, които са свързани с развитието на нашия книжовен език от праславянския и старобългарския период до съвременността – архаични и нови явления на фонетично и лексикално равнище, които очертават връзката на българския език с останалите славянски езици и неговото специфично място сред тях. Особено важно е новото издание на „БДА. ОТ. IV. Морфология“, което разкрива единството на диалектите при отразяването на типологичните особености на българския език. В секцията се разработват и монографични трудове, посветени на описанието на диалектните системи на българските говори вътре и извън съвременните държавни граници на Република България, които се опират на автентичен теренен материал. Най-важната насока, която може да даде запознаването с диалектоложките проучвания в процеса на обучението по български език и литература, е изострянето на вниманието към онези особености в речта и текста, които са свързани със спецификата на народните говори. Те трябва да се следят при говоренето, четенето и писането, при това не само в насока към избягването на грешки, но и в насока към оценяването на стилистичните достойнства на текста при придаването на автентичност и колорит.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Дигитален вариант на „БДА. ОТ. 4. Морфология“ вж. на електронната страница на Института на български едик: http://ibl.bas.bg/lib/bda4/#page/1/mode/1up

2. Вж. Речник: http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%87%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B4/

3. Вж. http://ibl.bas.bg/lib/Atlas_OLA/#page/1/mode/1up

4.http://www.lingv.ro/index.php?option=com_content&view=article&id=186&Itemid=171

5. http://ibl.bas.bg/lib/bda/#page/1/mode/1up

6. http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Antonova-Vasileva, L. & Keremidchieva, Sl. (2001). Kratak rechnik na dialektnite dumi. Sofia: Planeta 3 [Антонова-Василева, Л. & Сл. Керемидчиева. (2001). Кратък речник на диалектните думи. София: Планета 3].

Antonova-Vasileva, L. (2016). Dialektnata sistema na s. Shishtevets, Kukaska Gora – edin govor na granitsite na balgarskata gramatika. Sofia: Mozayka [Антонова-Василева, Л. (2016). Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика. София: Мозайка].

BDA. OT. (2001). Bulgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. I – III. Fonetika. Aktsentologiya. Lexika. Sofia: Trud [Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика. София: Труд].

BDA. OT. (2016). Bulgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. IV. Morfologiya. Sofia: Prof. Marin Drinov [Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология. София: Проф. Марин Дринов].

Karta (2014). Karta na dialektnata delitba na bulgarskiya ezik. Sofia: Prof. Marin Drinov. [Антонова-Василева, Л., Л. Василева, Сл. Керемидчиева & А. Кочева (2014). Карта на диалектната делитба. София: Проф. М. Дринов, 2014 – Първо изд.; 2016 – второ издание; http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ – интерактивна карта, дигитален вариант].

Kocheva-Lefedzhieva, A. (2016). The Bulgarian language in a New Place in the World. A Map and a Study. Sofia: Prof. Marin Drinov [КочеваЛефеджиева, А. (2016). Българският език на ново място по света. Карта. София: Проф. Марин Дринов].

Kocheva, А. (2017). Smeseniyat ezik na vienskite balgari. Sofia: Bukvitsa [Кочева, А. (2017). Смесеният език на виенските българи. София: Буквица].

Mirchev, К. (1978). Istoricheska gramatika na balgarskiya ezik. Sofia: Nauka i izkustvo [Мирчев, К. (1978). Историческа граматика на българския език. София: Наука и изкуство].

Mladenov, St. (1941). Etimologicheski i pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. Sofia [Младенов, Ст. (1941). Етимологически и правописен речник на българския език. София].

OLA (2015). Obshcheslavjanskiy lingvisticheskiy atlas (OLA). Seriya fonetiko-gramaticheskaya. Bolgarskie materialy. Vypusk 1. Sofia: Prof. Marin Drinov [Общеславянский лингвистический атлас (ОЛА) Серия фонетико-грамматическая. Болгарские материалы. (2015) Выпуск 1. Рефлексы *ě. Выпуск 2а. Рефлексы *ę. Выпуск 2б. Рефлексы *ǫ. Выпуск 3. Рефлексы *ьr, *ъr, *ьl, *ъl. Выпуск 4а. Рефлексы *ъ, *ь. Выпуск 4б. Рефлексы *ъ, *ь. Вторичные гласни. София: Проф. Марин Дринов (Василева, Л., Хр. Дейкова, Сл. Керемидчиева, М. Котева & К. Първанов)].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.