Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/3, стр. 337 - 343

К. Г. ЮНГ НА БЪЛГАРСКИ – ДРУГИЯТ ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Румен Шивачев
E-mail: ruchiva@mail.bg
Instistute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. bl. 17 fl . 7 – 8
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда значението на преводите на швейцарския учен за българската хуманитаристика. Направена е и кратка ретроспекция, разкриваща юнгианските нагласи към проблемите на литературата у някои писатели. Посочена е връзката на д-р Кръстев с К. Г. Юнг по линия на В. Вунд и немската философска, естетическа и психологическа школа от втората половина на ХІХ в. Текстът отбелязва изоставянето на психоаналитичната методология в българската литература и хуманитаристика, в чието начало стои редакторът на сп. „Мисъл“. Отделено е внимание и на Яворовата поема „Нощ“ като продуктивен обект за психоаналитично изследване. Посочени са също някои български писатели от различни генерации, за прочита на чието творчество тази методология е изключително продуктивна.

Ключови думи: Freud psychoanalysis; analytical psychology; humanitarian schools; psychic shadow; animus; anima; archetypes

В началото на 90-те години в софийските книжарници, без много шум, се по-явиха книгите на К. Г. Юнг. Едно неизвестно провинциално издателство се бе заело да запознае българите, превеждайки отделни негови трудове. Не че Юнг не бе известен и превеждан в Европа, Америка и Русия; не че и под негово име не работеха отделни институти с научноизследователска легитимност. Но въпреки това, потапян в разтегливата сянка на стария Фройд – „бащата на психоанализата“ – той и днес остава или премълчаван и пренебрегван, или вулгаризиран и бомбардиран отвсякъде: от всички църкви (католическа, протестантска, православна), от най-разнородни организации и институти, при това и такива с вековно академично присъствие в цивилизования свят (философски, природонаучни, социологически, медицински, културни). Този необещаващ имидж на швейцарския учен, съдържащ редица рискови фактори както за книжния пазар, така и за хуманитарното познание, не се оказа пречка за превеждането на огромното му научно и културно наследство на български език – то продължава и днес, макар все така бавно и тихо. Впрочем Юнг никога не е обичал груповия или менторски шум и неведнъж в своите психоаналитични и общи практически изследвания е констатирал, че както организираната и еуфоричната, така и професионалната и технологичната шумотевица крият сериозни рискове за духовното и физическото здраве на човечеството и човека; че те дори ни превземат отвътре – колективно и лично – не само отсам и отвъд Желязната завеса, но и с ядрения напредък и разгръщащия се във всяка област на живота рационализъм, а също и с цивилизоващите мисионерски набези в Третия свят.

Фройдистката психоанализа е позната в България още през 20-те и 30-те години на ХХ в. Даже М. Арнаудов я използва в своята „Психология на литературното творчество“. Юнг остава непознат у нас, въпреки че по това време е вече дискутиран, а в Европа и Америка първите юнгианци започват да разработват практическите му психоаналитични наблюдения и техните резултати; да се обединяват в научни организации; да организират научни симпозиуми, конференции, форуми. С други думи, историята на аналитичната психология постепенно нараства, насищайки се с имена и събития, навлизащи в териториите на стари и традиционни хуманитарни дисциплини, а дори и зад границите на неотстъпчиви точни науки, като математика, биология, физика.

Колкото и парадоксално да изглежда, неизвестният швейцарски учен има в България свои интелектуални събратя, които сякаш предчувстват както идването му, така и идеите и методите, които неговата аналитична психология носи. Специално в нашата литература могат да се засекат юнгиански позиции и възгледи в културологичния есенциализъм на Ив. Шишманов, у Б. Пенев, даже у намръщения философ Ст. Михайловски и ницшеанеца Пенчо Славейков. Макар и твърде общо, особено у последните двама, тяхното „юнгианство“ не се дължи на някакъв конкретен тематизъм, а на концептуализма им. С уточнението, че този концептуализъм не произтича толкова от образоваността и учеността им, колкото от нагласите, с които те пристъпват към своите писмени дела.

Но отявлен предюнгиански автор в България е редакторът на сп. „Мисъл“ д-р Кръстев. Неговото философско-естетическо стилово амплоа подвежда в много отношения преценките за фигурата и творчеството му, вследствие на което юнгианският им характер остава невидян и подминат. Твърде дълъг би бил списъкът със сравнителни извадки не само засичащи близостта във възгледовите нагласи и концептуалните позиции на д-р Кръстев и д-р Юнг, а и директно навлизащи в юнгианската аналитична методология отношения на критúка към българската литература, към нейните представители и към естетиката. Обяснението изглежда просто, но сравненията между двамата разкриват мотиви и нагласи у редактора на „Мисъл“, които често са решително пренебрегвани. Макар и квалифициран като първия, който въвежда научно обоснованата критика у нас, един от ключовите елементи на научността му остава чужд и непознат. След дамгосването от социалистическия реализъм той бе „компенсиран“ като фигура на модернизма, но без ясно определен генезис, и по особен начин бе присвоен от модерния дискурс, срамежливо скриващ стари властнически и идеологистични тенденции в литературата и културата. В най-добрия случай за генезис на модернизма му е сочен преди всичко Кант (поради афинитета му към него) и философско-естетическата му школуваност в Лайпциг. Това е така, но не съвсем – Кант не е от авторите, които най-често са коментирани в текстовете на д-р Кръстев (особено литературните и естетическите). Макар че мисловният строй на критúка често напомня българските преводи на германеца и дори изреченията му изглеждат по-някога твърде дълги и усукани – подобни на тези у Кант – и някак си различни от българските словосъчетания, тези особености могат да се припишат повече на немското философско мислене, както и въобще на немския език.

Очевидната и непосредствена връзка между Юнг и д-р Кръстев е създателят на експерименталната психология Вилхелм Вунд. Д-р Кръстев е не просто формален университетски възпитаник на „дядо Вунд“. Той пренася и разгръща неговата научна методология в българските литературни и културни условия. Нещо повече, критикът философ активно дискутира и върху основни трудове и фигури на цялата немска психологическа и философско-естетическа мисъл. Фолкелт, Гроос, Липс, Фихте, Паулсен, Хартман, Фехнер, Вебер са имена, които присъстват по различни начини и са актуализирани почти във всяка книжка на „Мисъл“ както с рецензии за техните трудове, излезли на немски език, така и с отделни бележки или пространни анализи върху тях. Д-р Кръстев никога не изоставя психологическото си отношение към литературата и естетиката. Изброяването на публикациите също би оформило дълъг списък, а отделно техният интерпретативно-тълкувателен прочит би прераснал в значителна по обем монография. Все пак ще си позволим да отбележим някои негови публикации, които решително го сближават с юнгианската аналитична психология както като научна дисциплина, така и като литературнокритическа позиция и естетико-психологическа методология.

Още в самото начало на „Мисъл“ д-р Кръстев насочва читателите към психологията като постоянно присъствие в тематиката на списанието, определяйки я едновременно като най-стара и най-млада от науките – „поразителен и единствен в историята на науката факт“ (Кrastev, 1892: 431). В статията си „Психологически етюди“ той обяснява старостта на психологията с възникването на мисленето у архаичния човек като рефлексия на случващото се в душевния живот. Това заключение прави и Юнг, като и двамата намират нейното научно начало в трактата на Аристотел „За душата“. От друга страна, младостта ѝ редакторът на „Мисъл“ свързва с „експерименталната психология – единствената, от която можем да очакваме реални, действителни психологически знания“ (подч. – д-р Кр.) и която „датира едвам от последните десетилетия... около началото на втората половина на това столетие“ (Krastev, 1892: 431). По-малко от половин век по-късно Юнг формулира новата научна дисциплина „аналитична психология“.

Твърде показателни за близостта в нагласите и отношенията на д-р Кръстев и Юнг са текстовете му за отделни имена в историята на изкуството и културата – за Шели и Спиноза, за Суифт, Хамлет и Лесинг, за някои български писатели, психологическият му ескиз за Левски „Великият апостол“. Наред с тях, близки и дори идентични с юнгианските културно-психологически позиции са статиите и рецензиите на критúка за У. Джеймс, Фр. Паулсен, Хьофдинг, „За естетическия вкус“, обширната студия за самия Вунд, неговото „Ръководство по психологията“, студията „Естетиката като наука“. В „Мисъл“ редовно присъстват и концептуални статии и студии в духа на Юнг – „Великите хора и теориите за тяхното развитие“, „Живот за нравствен идеал“, „Х. Спенсер. Личността против държавата“, „Пол Жане. Съвременният материализъм“, „Против материализма“. Към тези и подобни текстове, чиято проблематика изглежда отпаднала от дневния ред на съв ременната ни наука и култура, следва да се добавят и самостоятелни издания, като „Курс на философията“ – грандиозен, но незавършен проект на д-р Кръстев, поставил като „Том І. Психология“ най-важната според него част от хуманитарните дисциплини; „Литературни и философски студии“ и пр. В забележителната с модерните си възгледи, но съвсем самотна и недискутирана студия „Изкуство и религия“ пък редакторът на „Мисъл“ стига почти директно до един от генералните концепти у Юнг и въобще в аналитичната психология – този за несъзнаваното. При това възгледът за несъзнаваното съвсем не е единственият точно назован от редактора на „Мисъл“ термин у Юнг. В цитираната статия „Психологически етюди“ д-р Кръстев коментира в прав текст и понятието на Фр. Ланге „психология без душа“, използвано неведнъж от Юнг и включващо затворената в сексуалната функция психология на Фройд. Даже в публицистиката на критúка се засичат чисто юнгиански позиции и възгледи за обществения живот и организация.

Що се отнася до швейцарския учен, и той, както д-р Кръстев, разкрива важни мостове между психологията, като научна дисциплина (и всъщност най-младата наука), и останалите области на хуманитаристиката: изкуство, литература, религия, митология, философия, социология, етика, естетика, история, езикознание. Нещо повече, Юнг последователно навлиза и в точните науки физика и математика – разбира се, не без идейното съдействие и познанството си с Айнщайн и нобелиста за физика В. Паули. Ако Вунд и немската психологическа и философско-естетическа школа стоят в основата на литературнокритическите, естетико-психологическите и философските възгледи и позиции на д-р Кръстев, то същата школа е сред най-важните отправни точки за новаторското научно развитие на Юнг. Самият Вунд е сред най-дискутираните в изследванията му автори след Фройд и Л. Леви-Брюл. Наричан „баща на експерименталната психология“, той разработва проблеми на религията, митологията, естетиката, социологията – все дисциплини, представляващи постоянен научен интерес за Юнг, но същевременно ангажиращи и творчеството на д-р Кръстев. Научните постижения на лайпцигския преподавател на критúка са пространно развити от швейцареца и са изключително продуктивни за теоретическите и практическите му занимания, вследствие на което са разгърнати и задълбочени в най-широка степен. Съвсем няма да е пресилено да се каже, че Юнг, Вунд и д-р Кръстев представляват една внушителна триада, която би поставила на други основи позициите и „отклоненията“ на редактора на „Мисъл“ в неговата литературнокритическа и философско-естетическа дейност, както и в обществената му ангажираност. Лайпцигският преподавател на критúка е неизменно съпътстван в трудовете на Юнг и от други светила в немската школа, които споменахме – Хартман, Вебер, Фолкелт, Паулсен, Фехнер. Присъствието им на страниците на „Мисъл“ е също така често в течението на списанието от 1892 до 1907 г. Казано в по-общи линии, основата, върху която стъпват Юнг и д-р Кръстев, е една и вниманието върху нея би пояснило и коригирало в твърде съществена степен представите за критúка. Те осветляват неговия индивидуализъм, неподдаващ се на манипулируемата колективна психика през ХХ в. (Едва ли един индивидуалист може да бъде сред най-активните неполитизирани обществени дейци на своето време и едва ли би написал своя литературнокритическа и идейно-естетическа програма като „За тенденцията и тенденциозната литература“.)

Наред с присъствието на Юнг на български, не може да подминем и изданията с преводи на неговите последователи – така наричаните „юнгианци“ и „постюнгианци“. Те са осъществени или в конферентни сборници, или в отделни издания с техни изследвания. Сред тях са Аниела Яфе, Йоланде Якоби, Мари-Луиз фон Франц, Ян Алистър, Майкъл Фордъм – автори, чиито трудове продължават и утвърждават аналитичната психология като универсална дисциплина, без които хуманитарното знание въобще би изглеждало твърде ограничено. С други думи, преводите на техни текстове не допускат представата за Юнг като за талантлив, но самотен и екзотичен автор, губещ се сред множеството философски и социални теории на ХХ в., напротив. Както той, така и неговите последователи пространно насочват и разкриват генезиса им, в това число и на теориите, създали мрачните фигури на социалното инженерство и довели до гибелта на милиони хора в Европа и света.

Българските преводи на К. Г. Юнг и неговата школа отварят не само врата към научната им значимост, но и една запечатана и недописана страница в литературната и културната ни история, започната в края на ХІХ и началото на ХХ в. Но и не само това – те откриват друга перспектива към съвременната ни хуманитаристика, която чака своите изследователи. Универсалният характер на трудовете му прави Юнг изключително ценен и продуктивен източник на познание, стоящ най-малко наравно с авторитети като Елиаде, Рикьор и Еко; с Тойнби, Попър и Барт. Неговият хуманитарен универсализъм е особено приложим при един нов прочит на българската литература. Сам той – носител и на литературната награда на Цюрих за 1932 г. – се занимава с тайните на художественото творчество, посвещава обширни изследвания на Гьоте, Ницше и Шопенхауер; на Х. Хесе, Джойс и Пикасо. Изследвания, които също чакат своите преводачи. Извън това, юнгианската школа продължава неговите начинания, като се заема и с модерните художници и философи на изкуството – Кандински, М. Ернст, Пол Клее. Концепциите и възгледите на Юнг и неговата школа са особено продуктивни за българската литература. В техния периметър решително влизат символистите, Йовков, Далчев и още немалко писатели с най-различен художественотворчески профил и от няколко поколения. От всички тях обаче „най-удобен“ изглежда Яворов. Поставяме кавички, от една страна, заради самия характер на творчеството му, а от друга, защото в сравнение с останалите психоаналитичната методология е крайно дескриптивна. Наред с това тя е значително по-херметична, тъй като връзките ѝ със стиловите, социалните, философските, естетическите и другите компоненти на конкретния художествен текст са локализирани на различни места в него. Това налага разгърната описателност, от което произтичат сложността и рисковаността при нейното приложение и което особено се отнася за поезията (опасността от механично прилагане на понятията). Те не само изискват разширена описателност, но и съобразяване и приспособяване към терминологията и езика на аналитичната психология. В този смисъл, в психоаналитичен аспект поемата „Нощ“ може да се разглежда като централна в творчеството на Яворов. При нейния прочит безпогрешно могат да се разпознаят фигуративните понятия, въведени от Юнг в новата дисциплина. Това са психичната сянка, анимусът и анимата. Драмата на Яворовия поетически човек преминава през такива душевни състояния (процеси), които могат да се редуцират буквално в тези фигури. Всъщност те са архетипове, чиито измерения са извънвремеви и извънпространствени. Съответстват на Платоновия eidos и на свети-Августиновото разбиране за идеите, спрямо които реалните форми на живота и природата представляват само подобия. В поетиката на „Нощ“ тези архетипове са атрибутирани с природно-битова образност, чийто семантизъм е със силно ограничени или тясно координирани денотативни и сигнификативни функции, притежаващи символност с високостойностна номиналност. Така „голите стени“ разширяват значението си, превръщайки се в крайно сугестивен символ на затворения (липсващия) от празнота хоризонт, в един вид неперцептивно зрение, а „студената камина“ – в място на угасналия жизнен огън. Но и стените, и камината са само битово атрибутирани начални образи – входове, въвеждащи в динамиката на вътрешната драма. Тя се разгръща, добивайки космическите измерения на нощта в природо-космоса, където реалното предизвиква иреални възприятия и представи – за себе си, за спомените (миналото), за средата. И както в космически аспект нощта е сянка на собствения си субект, така потапянето в себе си е навлизане в тъмната, неприемлива и недостъпна отвън страна на собствената личност. Човек не може да живее в сянката си (в мрака на нощта) и загива. Но не само фигурите на архетипалното и несъзнаваното се открояват като действащи метаперсонажи в поетиката на „Нощ“. Езикът на поемата е блестяща илюстрация на по-дълбоките вътрешни (формулирани даже и от Фройд като „дълбинни“) и критични за личността процеси и състояния, през чийто кризис преминава взиращият се в екзистенциалната си природа човек. Поетът интуитивно долавя и от художнически позиции, с творчески средства отразява един от основните конфликти, характеризиращи модерността – вътрешното разцепление, разпáда, динамизиращата пространна диференциация, която се разгръща както в структурите на обществата и индивида, така и различните насоки на историческия ход през ХХ в. (Може би има някакво символично значение и това, че поемата е написана през 1901 г.) Според нас в „Нощ“ се осъществява изключително продуктивно сцепление на поетическия и научния език; на художническите идеи и научните възгледи (на друго място сме анализирали и съпоставили в духа на Юнг две от важните поеми на Яворов – „Нощ“ и „Милица“). Но за да не се разпростираме, в заключение бихме обобщили, че преводите на Юнг и неговите последователи – такива, каквито ги имаме днес, проектират един сложен и фундаментален научен проблем, отнасящ се както за българската литература, така и въобще за съвременната ни хуманитаристика и – определено – досега без сериозен изследователски актив. Колкото и обтекаем да изглежда, този проблем може простичко да се формулира като „психология и литература“.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Krastev, K. (1892). Psihologicheski etyudi . Misal, І, 1892, № 7, s. 430 – 436 [Кръстев, К. (1892). Психологически етюди . Мисъл, І, 1892, № 7, с. 430 – 436].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.