Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2021-4-7-filol.surv

2021/4, стр. 430 - 437

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска
OrcID: 0000-0001-6757-9887
SCOPUS: 57208248818
E-mail: eazmanova@abv.bg
South-West University
Blagoevgrad Bulgaria
Лъчезар Перчеклийски
OrcID: 0000-0002-4622-9770
E-mail: llper@swu.bg
South-West University
Blagoevgrad Bulgaria
Кристина Балтова-Иванова
E-mail: krisbal@abv.bg
South-West University
Blagoevgrad Bulgaria
Цветелина Митова
E-mail: nickname_1@abv.bg
South-West University
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: В статията са представени резултатите от анкетно проучване, което е проведено в средни училища в градове от Западна и Югозападна България. Анкетата включва въпроси, свързани с мотивацията за учене, интереса на учениците към дисциплините, които се изучават в училище, както и с предпочитанията им към различните научни направления в сферата на висшето образование. В текста е даден пример за добра практика на взаимодействие между средно училище и български университет, с която се прави опит за преодоляване на пропастта в общуването между двете нива на българското образование. Направени са изводи за мястото и авторитета на филологията (по-конкретно – българската филология) в съвременната образователна ситуация.

Ключови думи: анкета; български език и литература; българска филология; мотивация за учене

В днешно време все по-често се чуват мнения, че хуманитаристиката загива. В частност това се отнася и за българската филология, която, освен че дава основни познания по роден език и литература, е и специалност, която формира професионално учители, журналисти, редактори, писатели и др. Дали българската филология е обречена да умре като неактуална, ненужна, нежелана, пренебрегвана и подценявана, или по-скоро филологическото по-знание се позиционира като високоакадемично, класическо и по тази причина е дистанцирано от учениците, недоразбрано и изтикано в покрайнините на ученическите интереси?

Настоящата статия има за цел да полемизира въпроса как учениците определят приоритетно отделните дисциплини, как подхождат към различните видове познания в перспектива и каква е мотивацията им в бъдеще да се занимават с проблемите на българския език и литература.

Като се опира върху анализа на резултатите от анкетата, настоящата статия предлага да се обмислят алтернативни подходи на убедителна мотивация за привличане на студенти към хуманитарните науки, и по-специално към езиково-литературния и културен аспект на познанието.

1. Анкетата

В рамките на проекта „Езикови и литературни компетентности на учениците от средното училище. Мониторингово изследване“ (2015 г.), финансиран от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, се проведе анонимна анкета с общо 267 ученици от XI и XII клас в средни училища в Западна България (Благоевград, Банско, Враца, Дупница, Кюстендил, Перник, Сандански и др.), без да бъде правен предварителен подбор на училищата според тяхната профилираност.

Част от задачите в тази анкета бяха да се проучи мнението на учениците по отношение на техния интерес и мотивация да изучават специалността „Българска филология“.

На учениците бяха предложени общо 10 въпроса. От тях 9 дават възможност за избор между четири и повече възможности, а 1 предполага изцяло свободен отговор. При затворените въпроси учениците можеха да отбележат повече от един отговор, както и да дадат допълнителни пояснения за мотивите на своя избор.

Въпросите могат да бъдат обединени в четири групи.

Степен на мотивация за учене.

Желание за изучаване на българска филология и/или някаква друга хуманитарна специалност.

Причини за липса на мотивация за учене.

Желание за следване и реализация в друга област на висшето образование, различна от хуманитаристиката.

2. Степен на мотивация за учене

Мненията на учениците по този проблем бяха провокирани чрез въпрос № 5 („Каква е мотивацията ви за посещаване на учебните занятия в гимназията/ средното училище?“). Отговорите могат да се обобщят така.

Отговор (а) – „Гимназията е необходимо стъпало за кандидатстване в университет“, са посочили общо 135 души, като 35 от тях са посочили и отговор (б).

Отговор (б) – „Искам да натрупам знания, които да са ми от полза в живота по-нататък“, е посочен от общо 157 ученици.

Отговор (в) – „В училището се срещам с приятели, имам социални контакти“, е посочен общо 54 пъти.

Отговор (г) – „Не съм мотивиран. Губя си времето, защото знанията, които получавам в училище, могат да се получат и от други източници“, е посочен от най-малко ученици – 25.

По-голямата част от анкетираните са предпочели комбинация от два, а понякога и три отговора. От изнесените по-горе данни се вижда, че надделява мнението, че училището е мястото, където се получават знания, които да послужат по-късно при следването в университета и бъдещата професионална реализация. Оказва се, че авторитетът на средното училище като институция е все още запазен и основната му функция – да осигурява полезни знания – продължава да е актуална. Близка по численост е групата на тези, които виждат училището като необходимо стъпало в образователната система. Интересно е да се отбележи, че учениците, избрали един от първите два отговора, очертаващи необходимостта и желанието за знания, или пък комбинация от тях, са много повече от тези, при които липсва мотивация за учене. Сравнително малко са и учениците, които виждат ролята на училището предимно като място за срещи и запознанства с приятели. Това ни насочва към скритата криза в българското училище, което се превръща все повече във функционално и все по-малко в обществено организиращо пространство. Неговата абдикация от обществената проблематика пряко влияе както върху социалната ангажираност, така и върху социално значимите неща. Приоритетът на училището като обществена институция е тотално снижен, което се изразява във факта, че все по-често се срещат незрели социално студенти, неизраснали обществено и немотивирани в действия към укрепване на общността. Тази функция частично би могла да се поеме от университета, но като цяло, именно той претендира да дава необходими знания, без да се ангажира обществено. Видно е, че за да се промени нещо и това поколение да бъде приобщено към социалните потреби, е необходимо университетът да си взаимодейства по-тясно с училището в изграждането на обществени ориентири. С други думи – да внушава и да възпитава, защото именно социалните отговорности способстват за националната идентичност. А тази национална идентичност е пряко свързана с процеса на опознаване и усвояване на българския език и литература като фундаментални за младото поколение, без значение на научните интереси.

3. Българска филология

Проучването на мнението на учениците бе специално съсредоточено върху тяхната нагласа и готовност да изучават българска филология – самостоятелно или в съчетание с други хуманитарни и нехуманитарни специалности. Така отговорите на въпроси № 7 и № 8 дадоха представа не само за това какво предпочитат да учат учениците, но и индиректно очерта мястото на специалност „Българска филология“ сред другите хуманитарни науки.

Освен че разкриха интереса на обучаемите към изучаването на родния език и литература, резултатите от анкетата дадоха отговор и на въпроса с кои специалности може да се съчетае българската филология.

Въпрос № 7 – „Към кои сфери на знанието проявявате интерес?“, предлага 18 формулирани отговора, както и опция „друго“, в която учениците могат да посочат конкретна специалност, липсваща в предложенията. Готовите отговори включват история, география, български език и литература, чужди езици, философия, психология, културология, педагогика, право, изобразително изкуство, музика, спорт, математика, физика, химия, биология, медицина. Поради възможността учениците да дават повече от един отговор, този въпрос се оказва изключително дискусионен.

Оказва се, че най-голям е интересът към чуждите езици (126 души са по-сочили този отговор). На второ и трето място са съответно български език и литература (98 ученици) и география (82 ученици).

Въпрос № 8 – „Какво искате да следвате?“, дава възможност за свободен отговор и предлага опцията да се изброят три желания. В този смисъл той допълва, но и прецизира отговора на въпрос № 7.

Най-голям брой ученици имат желание да учат медицина (53), което е в унисон с новите тенденции и процеси в България. Следва друга специалност със силно приложен характер и социална отвореност – икономиката. Общо 50 ученици посочват класическата ѝ форма като желан избор. Ако към това се прибавят и резултатите от малко по-хибридната специалност „Туризъм“ (11), икономическият профил измества категорично всички останали със завидния резултат от 61. Популярната в близкото минало специалност „Право“ е първо предпочитание за 27 ученици, с което остава на трето място.

Филологията се нарежда на четвърто място сред всички посочени специалности. За различните аспекти на филологическото познание има общо 29 посочвания, като за българска филология са 4, за английска филология – 14, а общото наименование „чужди езици“ са посочили 6 студенти. В отворените отговори прави впечатление присъствието на по-специфични и нетрадиционни за българската образователна система филологии като скандинавистика, японистика, арабистика и иранистика.

Вижда се, че фундаменталните науки, една от които е и филологията, отстъпват място на приложните и социалните науки. Например историята е посочена само веднъж, но археологията присъства 4 пъти, което поставя историческото познание на 3 място сред хуманитарните специалности.

Науките от профил „Гражданско образование“ дължат своята популярност най-вече на психологията (11 ученици), философията (7) и социологията (6).

Накрая в класацията са изкуствата с 10 избора. Посочени са специалностите „Актьорско майсторство“ (4), „Живопис“ (2), „Фотография“ (1) и „История на изкуството“ (1).

Изненадващо и неотговарящо на съвременната ситуация, педагогиката събира само 8 желания. Тук е важно да се подчертае, че повечето от учениците са направили ясна разлика между филологически и педагогически специалности.

Сред природните науки са посочени само математика (2 пъти), географията (3) и биологията (6). Интересът на анкетираните към инженерните специалности също е изключително слаб – с най-много избори е архитектурата (5 желания). Изцяло отсъстват така масовите в миналото класически инженерни специалности, а също така и аграрните и ботаническите науки.

Голям интерес има към специалностите, които дават някакви компютърни умения (информатика, софтуерно инженерство, програмиране, графичен дизайн, компютърна анимация) или имат важно място в съвременния обществен живот (мода, фотография, връзки с обществеността, регионално развитие и политика и др.

Въпрос № 9 от анкетата поставя акцент както върху мотивацията, така и върху осъзнатия избор. На въпроса „Защо искате да следвате в посочената от вас специалност?“, учениците отговарят с голяма категоричност, макар и изборът им да се ръководи от все още непрецизирани решения.

В коментара на мотивите за избор на конкретни специалности учениците са посочили няколко фактора, сред които водещ е чисто интелектуалният интерес към определена наука (103 отговора). Важно място има и социалната функция, включваща размера на трудовото възнаграждение (84); възможностите, които предлага за развитие и реализация (76); и престижността ѝ сред обществото (62).

Този въпрос разкрива, че учениците кандидатстват подчертано по интереси, но голяма част от тях се съобразяват и с възможностите, които дава специалността след завършване.

Като се съобрази с желанието на учениците за търсене на атрактивност, иновативност и оригиналност, екипът на проекта потърси варианти за представяне на филологическото познание по по-интересен и достъпен начин. Така бяха подготвени теми за провеждане на публични семинари в училищата.

4. Литературно-езикови семинари

Тези теми/публични лекции бяха предложени в едно от училищата, в които се проведе анкетата. С разрешението на директора – Лиляна Минкова, и с активното съдействие на учителския колектив, по-конкретно учителите по български език и литература – Борислава Стефанова, Емилия Михайлова и Ирина Копаранова, семинарът се проведе в СУ „Отец Паисий“ – Самоков, с ученици от ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас.

Ето и темите, които бяха представени в рамките на семинара.

ІХ клас

1. Старогръцкият трагически герой според теорията на Аристотел (Бойка Илиева).

2. Старобългарските азбуки (Лъчезар Перчеклийски).

3. Приносът на старобългарската литература в културата на Европа (Елена Азманова).

Х клас

1. Романтизмът на Дюма (Бойка Илиева).

2. Паисий Хилендарски и неговата „История“ (Андрей Бобев).

ХІ клас

1. Бунтът на „чичовците“ (повестта „Чичовци“ и романът „Под игото“) (Стилиян Стоянов).

2. Модернизмът на Славейков и европеизирането на българската литература (Елена Азманова).

3. Димчо Дебелянов – образи и послания във фронтовата лирика на поета (Цветан Ракьовски).

4. Пейо К. Яворов – творчески портрет (Цветан Ракьовски).

ХІІ клас

1. Човекът и светът в „Моторни песни“ на Никола Вапцаров (Стилиян Стоянов).

2. Женската греховност в разказа „Албена“ на Йордан Йовков (Стилиян Стоянов, Борислава Стефанова).

Интерес предизвикаха всички теми. Например в занятията, свързани със старобългаристиката, учениците се запознаха с двете български азбуки (глаголица и кирилица), бяха научени да четат стари текстове и да изписват и разпознават глаголическите букви, разгледаха снимки на старобългарски ръкописи. Така интересът на учениците беше събуден и провокиран сериозно. Това се доказва от факта, че при следващото ни посещение в СУ „Отец Паисий“ – Самоков, една от учителките по математика обясни, че е видяла ученически бележки с непозната за нея азбука. Силно изненадана, тя споделила това със своите колеги по български език и литература, които успели да разчетат глаголическите символи. Този случай показва, че за учениците старобългаристиката може и да не бъде старинна и чужда, а да стане нещо близко – специфичен символен език, който разкрива света по различен начин и който изгражда идентичност, като я уплътнява с културни кодове. В старобългарската епоха религиозната функция е в основата на средновековния текст и е съществена част от света на средновековния човек. Мултикултурен Самоков отдавна събира множество религиозни идеи, с които най-вероятно учениците са свикнали и които възприемат като част от света, който ги обгражда. Така глаголическите символи успяха да се впишат в модерния свят на тийнейджъра по един неочакван, но затова пък атрактивен начин.

Изводи

Тук ще бъдат посочени по-важните изводи, които изпъкват при анализа на проведената анкета. По-голямата част от учениците смятат, че:

1) училището е място, където основно се получават знания;

2) филологическите дисциплини (чужди езици, български език и литература) са сред най-интересните в училище;

3) при избора на специалност в сферата на висшето образование филологията (в широк смисъл) отстъпва място на медицината, икономиката и правото;

4) сред специалностите от филологическото направление най-желана от учениците е „Английска филология“, след която се нарежда „Българска филология“;

5) при мотивите за следване в определена бакалавърска специалност водещ е интересът, следват размерът на трудовото възнаграждение, възможностите за развитие и реализация и престижът, който носи професията в обществото.

Анализът показва, че въпреки големия интерес към училищните дисциплини, свързани с филологическото направление (най-вече – български език и литература и английски език), учениците от средния курс предпочитат професионална реализация в други сфери на обществения живот. Макар че при избора на специалност водещ мотив е интересът към учебното съдържание, очаквано, той се съчетава с обстоятелства от чисто прагматичен характер, каквито са размерът на възнаграждението, реализацията и растежът, престижът в обществото. За да се издигне авторитетът на филолога е нужно да бъдат полагани съзнателни усилия, както от страна на учителите, така и от страна на университетските преподаватели. Разбира се, и тук помощта на държавните институции е абсолютно наложителна. Тезата, че активната роля на преподавателите и учителите спомага за осмислянето на дисциплините, не се нуждае от доказателства. Това почти аксиоматично твърдение в обучението е валидно не само за филологията, но и за всички области на познанието и изпъква както в хода на работата, така и в активното извънкласно общуване между училището и университета.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.