Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/5, стр. 534 - 542

ПРИРОДАТА И НЕЙНИТЕ ВИЗУАЛИЗАЦИИ КАТО ХАРМОНИЧНО ОБЕКТ-СУБЕКТНО ТЪЖДЕСТВО В ЛИРИКАТА НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ (По мотиви от стихотворенията „Пролет“, „Есен“ – „Вятърът тъжно люлее тревите“ и „Лято“)

Стефка Караиванова
E-mail: gea@mail.bg
Departament of Information and In-Service Teacher Training
Trakia University
Stara Zagora Bulgaria

Резюме: Статията има за цел да разгледа един възможен аспект на релацията поезия – философия, „четяща“ се в лириката на един от българските поети модернисти – Емануил Попдимитров ﴾1885 – 1943﴿. Авторският интерпретативен прочит, като специфичен маниер на възприемане, се стреми да „преведе“ елементите на природното в разглежданите творби на своя собствен език, като запази индивидуалността, характерологичното в етоса на Емануил-Попдимитровото присъствие в нашия литературен живот.

Ключови думи: nature; subject-object identity; mental attitude; emotional thrill; mpressionistic world perception

За художника природата не е нещо повече от онова, което е тя за философа, а именно идеалният свят, проявяващ се само при постоянни ограничения, или само несъвършеният отблясък на един свят, който съществува не вън от него, а вътре в него.“

Шелинг (Sheling, 1983: 365 – 366)

Статията има за цел да разгледа един аспект на релацията философия – поезия, „четяща“ се в лириката на Емануил Попдимитров (1885 – 1943). Интерпретативният прочит на разглежданите текстове е базиран на осмислянето на философските реминисценции, откриващи се в тях.

Във философските възгледи на немския идеалист Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 –1854 г.) изкуството бива разглеждано като способност на съзнанието да продуцира образи, впечатления, отношения, възможни и наситени със смисъл и знаковост творчески конструкти. Ако според Имануел Кант (1724 – 1804) и Йохан Готлиб Фихте (1762 – 1814) Азът е фундаментален, то за Шелинг Азът е диалектично субект-обектно тъждество, интелект, Абсолют. Художествената и творческата дейност са видени в изначалната им свобода и всевечност. Издигнал в култ философското концептиране на Анри Бергсон, в поетическото наследство на Ем. Попдимитров се откриват много реминисценции от Шелинговата философия, основаваща се на следните твърдения:

„Всяко знание почива върху съответствието на нещо обективно и субективно…“ (Sheling, 1983: 61)

„Азът“ е чист акт, чиста дейност,….“ (Sheling, 1983: 91)

„Азът“ не е нищо друго освен продуциране, което става обект на самото себе си, т.е. интелектуално възприемане.“ (Sheling,1983: 93)

„Самосъзнанието („азът“) е стълкновение на абсолютно противоположни дейности. Едната, която първоначално отива до безкрайност, ще наречем реална, обективна, ограничима, а другата – тенденцията да възприема себе си в онази безкрайност, се нарича идеална, субективна, неограничима.“ (Sheling,1983: 122)

„Единственото безусловно познание е това за абсолютното тъждество.“ (Sheling, 1989: 54)

„Самопознанието на абсолютното тъждество в неговото тъждество е безкрайно.“ (Sheling, 1989: 54)

Според Шелинг природата е несъзнателен дух. Той поддържа тезата, че „природата е сама по себе си динамичен, творчески процес или дейност, чиято кулминация е създаването на човешкото съзнание“ (Petrov, 2013: 131). Според Б. Борисова „…Природа и Дух са една същност, са тъждествени. Природата е видим Дух, а Духът – видима Природа“ (Borisova, 2007: 55).

Зримо и емоционално сензитивирано е присъствието на Природата Абсолют в лирическите текстове на Емануил Попдимитров. Ако поетическият Аз е въплъщение на творящото интелектуално съзнание, то овъншнените (пространствено-природни) визуализации в неговите стихотворения са всъщност истинското знание, иманентно присъщо на поетическата му вселена. Пространственото онагледяване се осъществява в разглежданите текстове чрез следните лексеми:

– ливади, ниви, море и вълни, пшеници, жетварки, сърп, синор, вятър, поля (стихотворението „Лято“, 1910 г.);

– треви, Вятър, цветя, лози, листа, орех, праскова, върби, морава, дъбрава („Есен“);

– дъжд, Вода, клони, вълна, вятър, извори, водоеми (стихотворението „Пролет“, 1911 г.).

Прави впечатление, че всеприсъствена образ-лексема е Вятърът (стихотворението „Лято“), който „тъжно люлее тревите“ – затварящо строфично повторение. Вятърът „полюшва“, „пропява“, „пробягва“, „люлее“. Използваните префикси в първите три глагола акцентно посочват началото, устремеността и същевременно загатват мимолетността на случващото се. Вятърът се свързва с плача, тъгата, с едва доловимата динамика на житейското случване, с волността, промяната, която предполага и подразбира битийната диалектика, образно визуализирана чрез „жетвена, жертвена песен безбрежна“. Безкрайността, нескончаемостта на пеенето алюзира виталността, креацията на човешкото, остойностява и осмисля субективния емоционален заряд на лирическия Аз. Заедно с това намеква и тъгата, меланхолията, вътрешно съдържащата се драматичност на човешкото присъствие. Образната символна знаковост, с която са очертани Вятърът и Водата („прелялата“) в разглежданите текстове, е изпъстрена с нежен стон, шум, ромон и сълзи. Водата от древността заживява като символ на пълнокръвието на битието, на вселенската хармония и безкрай. Съзвучната тъждественост е налична, импресионистично уловена. Извечните стихии – Вятърът и Водата, присъстват в своята двойствена символика на съзидаващи и рушащи. В разглежданите поетически текстове акцентно се визира тяхната трансформираща, пречистваща, обновяваща сила. Дълбиността, като инвариантна характеристика на водата, препраща и към загадъчните пластове на човешкото „психе“, а оттам към всеобхватността и многоликостта на стремежа към познание. Субективният наглед на лирическото съзнание е овъншнено изразен чрез следните природни детайли, естетически наситени чрез богатството на значещите епитети: „стенеща Вода“, „тъмни водоеми“, „безлистни лозите“, инверсираното „цвят златопухов ще кимат върбите“, „вятърът есенен“, „безбрежни ливади и ниви“, „синкава вечер“, „златиста пшеница“.

Безкрайността на абсолютното тъждество на творящото съзнание се свързва с тезата на П. Валери (1871 – 1945 г.), който се „възхищава именно от това изключително качество на творбата – безкрайността, – но всъщност вижда само най-непосредствената ѝ страна: безкрайността на творбата означава (за него), че творецът, въпреки че е неспособен да я завърши, е все пак в състояние да направи от творбата затворено пространство за безкрайно творчество….“ (Blansho, 2000: 8).

Философско обосновано са изразени емоциите на лирическото присъствие в разглежданите текстове: „Сърцето ми изплаква/предела скръб и не изсяква / на любовта пияна/разплаканата рана. “ („Пролет“); „Скривай сърцето ти в топлата пазва!/Ний теменуги отново ще зърнем,/Пак ще се в шума на орех прегърнем,/Праскова розови цвят ще показва.“ („Есен“) ;„Колко много неказани думи,/колко много целувки невзети!“ („Лято“). Видно е, че трепетът, чувствителността, динамиката на битието се снемат в Човешкото сърце, което става специфичен и характерен изразител на обективни и общовалидни истини. Лирическото съзнание на Попдимитров продуцира смисъл, обективирайки личностния емоционален заряд в другия, външния, природния свят. „Интелектуалният наглед“ всъщност е човешката душевност, субективно значещ и творящ конструкт. Вътрешният живот е истинският, сътворяващият смисъл, обемащ в себе си извечното, безкрайното, стойностното, така както всеприсъствени са пролетното плискане на дъжда, лятната жътварска песен и есенният плач на вятъра.

Чрез природните детайли и образни силуети в тези стихотворения Емануил Попдимитров дава яснота, светлина, определеност на недостижимото, на невидимото, на метафизичното. Пъстроликостта и неизчерпаемостта на отвъдприродното битие се чертае, окръглява чрез експлицитно изразената субект-обектна хармония, която създават поетическите текстове. Външното, предметното, естеството, като обективна категория, „зове“, привлича, омагьосва, преобразява, поражда и асоциира смисленост, препраща към мелодичността, динамиката на човешкото живеене и чрез субективно усетения възторг „оживява“ и постига своята завършеност.

И затова като разумно и достатъчно истинно обективирано е намерен паралелът с улавянето на природното състояние: „там вятърът пропява симфония зрела“; „А вятърът пробягва, пробягва…. Пробягва и волно,/ широко подема бял химн на полята;/жертвена, жертвена песен безбрежна“. Безбрежността на човешката чувствителност съответства на природната такава, лирическото съзнание „живее“ в текстовото пространство като „наблюдаващо“, „чуващо“ и „виждащо“, като притежаващо силно развита интелектуална прорицателност и чувствителна духовна възприемчивост. „Сегашността“ на реално случващото се и на мигновената субективна изразителност е характерен похват на Попдимитровата поетика.

Импресионистично устроеното лирическо присъствие в тези поетически текстове и дълбинната му съотнесеност с духовния взор са насочени към тишината и намерения покой на „постигнатото щастие“. Песента на жетварките е онова образно поле, алюзиращо вечността на битието, неговата завършена смисленост и пълноценност. Асоциативно препраща и към българския корен и битовост, намек е за човешкия труд, осмислящ житейския кръговрат; „бисерен смях“, „и ръкойки златиста пшеница“ отпращат читателската рецепция в посока на виталността, предвечното, архетипното при изживяването на делника, към волността и безгрижието, към естеството, поетически уловено и изразено чрез словосъчетанието „бял химн на полята“. Наличната цветова гама в разглежданите текстове – синьо, златисто, бяло, червено, отново насочва възприемащото читателско съзнание към пъстротата и многообразието на житейския кръговрат, към „безбрежността“ и „безкрайността“ на човешкото, остойностило се чрез песента „жетвена, жертвена“ – амбивалентен знак както на съзиданието, началото, плодовитостта, така и на залеза, края, угасването. Трикратно въведената повторителност на жътварската песен – „звучаща и дни, и недели“, „звучи ми и дни, и години“, в рамките на стиховото пространство изравнява пеенето с живота, трансформира го в безкрайност. Лирическото съзнание „провижда“ себе си, своята емоционалност („неказани думи“, „целувки невзети“) в „море многостебли пшеници“. Императивният изказ във финала на поетическото говорене: „Постой, незапирен!“, е последван от констатацията: „Пробягва и волно, широко…“, отнасяща се до вятъра, и по този начин лирическото съзнание визуализира мечтата си за „сегашност“ на чувстването, желанието си да се потопи в хармонията на мигновението, но заедно с това изразява „помъдряването“, „узряването“, достигането до познанието за съвършенството на житейската диалектическа обусловеност на природните и човешките закони („симфония зрела“). Безбрежното, като лексема и образ символ, затваря поетическата чувствителност на Попдимитровото лирическо съзнание, защото е както обективна времепространствена характеристика, така и субективно почувствано отношение към човешката всеприсъственост като емоционалност, мислене, идейност, действеност, устременост.

Всичко това насочва към човешката екзистенция като обемаща в себе си силата и магията на трансформирането, движението, творящата повторителност, динамиката, която „създава“ и „съзидава“. Затова и използваните лексеми, превърнати в знакови образи –„вятър“ и „вода“, са ключови за коментираните поетически текстове. „…Думата храни и ощастливява като внезапно откровение на някаква истина; да се каже, че тази истина е от поетически порядък, означава само, че поетическата Дума никога не може да бъде фалшива, защото е тотална: тя блести с безкрайна свобода и се готви да излъчва към хиляди несигурни и възможни отношения“ (Bart, 2004: 49 – 50).

Времевите и пространствените топоси в тези лирически текстове градят отворения, интензифициран „външен“, „природен“ свят, който всъщност е светът на „поетическата творба“. Едновременно с това кръговото композиционно структуриране и на трите лирически текста настоява Творбата да бъде възприемана и четена като Тоталитет, като хармонично завършено царство на субективната творческа мисъл. Лирическият Аз имплицитно маркира себе си чрез следните детайли: „скръстени ръце“, „разбитото сърце“, „жаден за…“, „видях как…“, „теменуги отново ще зърнем“, „ще чуем…“, „аз виждам“, „и чувам“, „звучи“. Сетивното улавяне на света се превръща в импресионистична картина на душевните трепети на поетовото Аз. Светът всъщност, следвайки логиката на разсъжденията на М. Бланшо, е „поетическата творба“ (Blansho, 2000: 144), а одухотвореността на поетическото говорене в тези текстове бива постигната чрез присъствието на „този най-важен и същностен преводач… поетът“, лирическият Аз всъщност присъства във и чрез природата и се превръща в „център на вечното движение“ (Blansho, 2000: 144).

Красноречив остава стремежът да се достигне до Истината, да се по-чувства ритмичността на живеенето на човек и природа, за да се постигне внушение за субект-обектно духовно разбирателство. Сполучливо е намерен балансът между интимността на душевното изживяване и достоверността и динамиката на „отвореното“ живеене на Природата. Лятото, пролетта и есента са сезоните на „душата“, на творящото лирическо съзнание. Рационално и ирационално заживяват в „заедност“, постигат съзвучието, пълнокръвието на човешкото битие. Субективно и обективно начало се превръщат и идеалната и абсолютна категория, наречена Аз. Сърцето на водите е „разбито“, а сърцето на лирическия герой е в състояние на „изплакване“ на страдалческите емоции; любовта е скръбна. Гласовете на Водата и на Любовта са „стенещи“. Сегашното време намеква за силата и интензитета на случващото се. Мъка, тъга, болка, емоционална обърканост и увереност, вяра, надежда, динамична повторителност трасират емоционалната абсциса на разглежданите текстове, в които „духът е преминаване от върховната неопределеност към крайно определеното“ (Blansho, 2000: 80).

Житейското ни присъствие, както и „…изкуството е опит, защото то е търсене, и то не неопределено дирене, а определено от своята неопределеност и свързано с всичко в живота, дори когато сякаш го отрича“ (Blansho, 2000: 81).

Природата е светът на мигновенията. Така като и човешката душа. Затова и използваните думи назовават „нещо неопределено, но живо почувствано от една отзивчива душа“ (Arnaudov, 2008: 330). Разнородни и многообразни лексеми визуализират човешката емоционална вселена, разноликостта на преживяванията, събрали субективно и обективно значещо във формално малкия, но смислово богат свят на творбата Аз.

Вятърът е „южен“ („Пролет“), вятърът е „есенен“, „люлее“, „жаден“, „тъжен“, вятърът „полюшва“, „пропява“, „пробягва“, „подема“ („Лято“). Дъждът плаче, водата стене, изворите клокочат – природното пространство е пределно наситено с разнородни усещания, вибрира от вълнения и трепети. Движението на чувството в разглежданите поетически текстове е по хоризонтала и насочва към широтата и всеобхватността на човешките преживявания и емоционална изразителност на естеството и неговите прояви, към скритата амбивалентност на житейското, улавяйки я в мига на „случването“, към виталитета на световъзприемане и на себеизразяване. Окапването на листата се случва паралелно с проспективно заявеното „ний теменуги отново ще зърнем“; есенният плач на вятъра е едновременно уловен със звука „куку“, който „ще чуем в зелена морава“. В стихотворението „Лято“ вятърът е свързан с песента – символ на свободомислието, на духовния цъфтеж, на силата на вътрешния човешки глас, на стойностното и вечното; вятърът е този, който пее симфонията на зрелостта, на мъдростта на времето – на необратимата логика на живота; вятърът е този, който помага на пеенето да се превърне в безкрай (в обективна знаковост), в интимно почувствана човешка истина. В стихотворението „Есен“ вятърът е представен като копнеещия за цветята („жаден за нежния дъх на цветята“) – намек за пожеланото търсачество на утехата, смисъла, окриляващ човешкия дух. Използваното бъдеще време на глаголните форми – „ще зърнем“, „ще се прегърнем“, „ще показва“, „ще да бъдеш отново честита“, „ще кимат“ – назовава очакването, надеждата, мечтата, вдъхновеността на лирическата душевна нагласа.

Самопознанието лирическият Аз на Попдимитров постига, вглеждайки се в абсолютното природно тъждество. Образното мислене в лирическите текстове следва „неочакваните трепети на съзнанието“, както се изразява Бодлер“ (Arnaudov, 2008: 362). Модерното поетическо присъствие на Емануил Попдимитров в българската поезия се определя именно от субективния лиризъм, от импресионистичното улавяне на природния детайл, който всъщност в неговите текстове твори „безкрайността“. Пантеистичното изживяване е и своеобразен поетически „благослов“ на диалектиката на живота. Според Хегел изобразеният пейзаж „заема по-висш ранг, отколкото чисто природният пейзаж, защото всичко духовно е по-добро, отколкото всеки природен продукт“ (Ruskov, 1999: 55 – 56).

В Попдимитровата поетика и естетическа изразителност е смислоопределящ „отзвукът на външното в душата, възбуденото от него настроение,…“ (Ruskov, 1999: 57). Не подражателството е значещо, а духовно изразителното, „нишката на настроението, което обединява образите; субективната оценка на даденото чрез възприятията“ на поета Попдимитров (Arnaudov, 2008: 362). Именно затова заявената концептуална виталност в разглежданите поетически текстове кореспондира с „Кантианската идентификация на субекта с обекта, с Декартовото мислене, че „в духа се намират репрезентациите на нещата“, и с Аристотеловото твърдение, че „интелектът е огледалото и окото в едно“ (Ruskov, 1999: 61).

Душевната нагласа, изразена в разглежданите поетически текстове на Попдимитров, съчетава обективния наглед и субективния израз и изказ и съотнася себе си към поливалентността на прочита. Липсата на предварителна съгласуваност между поетическия дискурс и читателското „съзерцаващо“ и възприемащо съзнание правят възможна променливостта, динамиката и гъвкавостта на интерпретацията. Пейзажните елементи и визуализации на пролетта, лятото и есента биха могли да се приемат като „диалог между два регистъра на дискурса“ (Ruskov, 1999: 95). Природният детайл е транслатор на значения, взаимодействия, налична възможност на прочити и образи между съществуващите реалии и субективността на световъзприемането. Природното в тези текстове заживява като широкоспектърна образна бленда, като полифоничен модел на самобитното човешко присъствие. Според Габи Тиеман Ем. Попдимитров „пледира за преодоляването на дихотомията в духа на Гьоте – което се опира на неокантианството – за един завършен образ на света, в който вътрешното и външното са равнопоставени“ (Tieman, 2007: 60).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Arnaudov, M. (2008). Psihologia na literaturnoto tvorchestvo. T. 2. Sofia: Zaharii Stoyanov [Арнаудов, М. (2008). Психология на литературното творчество. т. 2. София: Захарий Стоянов].

Bart, R. (2004). Nuleva stepen na pocherka. Mitologii. Sofia: Kolibri [Барт, Р. (2004). Нулева степен на почерка. Митологии. София: Колибри].

Blansho, M. (2000). Literaturnoto prostranstvo. Sofia: LIK [Бланшо, М. (2000). Литературното пространство. София: ЛИК].

Borisova, B. (2007). Poetut-filosof: filosofski osnovaniq na poeticheskiq opit (pp. 49 – 59). In: Emanuil Popdimitrov – kriticheski prochiti. Sofia: St. Kliment Ohridski Press [Борисова, Б. (2007). Поетът-философ: философски основания на поетическия опит (сс. 49 – 59). В: Емануил Попдимитров – критически прочити. София: УИ „Св. Кл. Охридски“].

Petrov, V. (2013). Procesualnata filosofia: istoria i suvremennost. Sofia: Proektoria [Петров, В. (2013) . Процесуалната философия: история и съвременност. София: Проектория].

Popdimitrov, E. (2003). Suniat na lubovta. Sofia: Zaharij Stoyanov [Попдимитров, Е. (2003). Сънят на любовта. София: Захарий Стоянов].

Ruskov, I. (1999). Oburnata tochka, figuri na etimona na pejzaza I pejzaznata lirika. Plovdiv: Etimon [Русков, И. (1999). Обърната точка, фигури на етимона на пейзажа и пейзажната лирика. Пловдив: Етимон].

Tieman, G. (2007). Za esteticheskiq mirogled, ili vselenata na Emanuil Popdimitrov (pp. 60 – 67). In: Emanuil Popdimitrov – kriticheski prochiti. Sofia: St. Kliment Ohridski Press [Тиеман, Г. (2007). За естетическия мироглед, или вселената на Емануил Попдимитров (сс. 49 – 59). В: Емануил Попдимитров – критически прочити. София: УИ „Св. Кл. Охридски“].

Sheling, .F (1983). Sistema na transcedentalnia idealizum. Sofia: Nauka I izkustvo [Шелинг, Ф. (1983). Система на трансцеденталния идеализъм. София: Наука и изкуство].

Sheling, F. (1989). Izlozenie na moqta filosofska sistema. Sofia: Nauka i izkustvo [Шелинг, Ф. (1989). Изложение на моята философска система. София: Наука и изкуство]

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.