Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 547 - 553

„КРАЛ МАТИУШ ПЪРВИ“ ОТ ЯНУШ КОРЧАК – РОМАН ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ УРОЦИ НА МАЛКИЯ КЪМ ГОЛЕМИТЕ

Резюме:

Ключови думи:

„Не забравяй, че най-важните срещи за един човек са
срещите му с децата.“
(Януш Корчак)

Тръгнем ли (както е редно) от авторовото предисловие към тази книга, ще кажем, че това е роман, роден някога от въображението на детето, но записан от порасналия възрастен. Добавената фотография е негова, от времето, когато наистина е искал да стане крал, да води войни и да посети човекоядците. Тази запазена фотография на Корчак като дете, с особено решителен поглед и в кралска поза, странно кореспондира с портрета на централния герой на романа крал Матиуш – работа на художника Веселин Праматаров (илюстрацията и фотографията са поставени от двете страни на един и същ лист и стоят сякаш залепени една за друга)1). Художникът обаче е показал нещо друго – безмерната тъга на момчето крал. Комбинацията между решителност и тъга усещаме по-късно като неотменна характеристика на героя на романа.

Пак от предговора научаваме, че кралете, писателите и пътешествениците е наистина добре да бъдат представяни заедно с детските си фотографии, за да напомнят, че някога и те са били малки и не толкова умни. Това би окуражило децата според писателя. И още един съвет е добавил Корчак: да не се предлага този роман на възрастните, защото не ще го разберат, особено някои глави от книгата, „неподходящи за тях“. Така приоритетите са зададени, стратегията на четене – също.

След предисловието идват 28 страници разказ за живота на Корчак със заглавие: „За момчето от много старата снимка“, написан твърде увлекателно от съратника му Игор Неверли. Ако след като сме прочели цялата книга, си припомним споделеното от Неверли за живота на автора, ще осъзнаем колко биографизъм има в нея: ще познаем например тихото, изолирано детство на Корчак, трудната му приспособимст към неговите връстници, имащи много по-голям имунитет към социалната среда; изглеждащата почти вродена душевна ранимост; непоносимостта към училището, в което се възпитава с пръчки. След края на Първата световна война, когато се възражда отново полската държава, Корчак се завръща и заживява в дома за сираци, който избира за свой последен дом. Там именно израства детското общество с Народно събрание с устав, съд и вестник – идеи, придобиващи експериментални мащаби в романа. Накрая биографът отказва да пише за смъртта на Януш Корчак заедно с децата в хитлеристкия лагер Треблинка – предпочита да остави акцента върху живота му. Така e и в романа. Матиуш е победен и му съобщават, че ще го екзекутират с цел да го сплашат, а истинското решение е да бъде заточен на безлюден остров. Въпреки инсценировката неговите врагове не успяват да го видят слаб и молещ се, а тъкмо обратно – готов за смъртта. И така, Неверли не разказва за смъртта на Корчак, но в романа като че ли е предзададен последният му саможертвен жест.

Като говорим за биографичност на романа, тя е преплетена и с исторически алюзии от времето на Полско-литовското княжество. Още през XV в. в него се създава парламент (в романа момчето крал Матиуш избира прозвището Реформатора и създава не един, а два парламента – на възрастните и на децата). Да напомним, че по времето на Владислав III Ягело поляците се наричат „народът на свободните хора“. Загубата на войната от Матиуш има същите последици за кралството му, каквито има за Полша през 1795 г., когато Кралство Прусия, Руската империя и Австрия я побеждават и си поделят земите є. Отиването на героя на война напомня най-вече Първата световна (Корчак участва в нея и има непосредствени впечатления).

И все пак романът е преди всичко приказка с проблясваща на много места реалистична канава. Може да кажем, че в началото приказното в повествованието доминира, но към края става все по-реалистично и все по-социално (а дори и сатирично) наситено.

Завръзката е типична за вълшебните приказки: старият крал умира, а майката си е отишла още преди него. Единственото им дете, Матиуш, тогава само на девет, остава сираче и при тези обстоятелства му се налага да сложи кралската корона и бързо да порасне. От тази гледна точка всичко, което се случва по-нататък, можем да наречем „роман за израстването“.

Израстването на личността Корчак вижда като доволно сложен процес, който ту напомня, ту се отдалечава от традиционните приказни и приключенски модели. Знаем, че във вълшебната приказка героят трябва да напусне дома и че пораства, преодолявайки препятствията по пътя си. Вместо това малкият (именно малкият, а не младият) крал е затворен зад дебелите стени на двореца, принуден e да следва ритуалите и етикета и няма право да живее живота на другите деца с игрите и ожулените лакти и колене (дори и следите от кръвта на Матиуш от охлузването да са „сини“ – шега на разказвача, една от многото в романа), с една дума, осъден e да не бъде като другите. Тук можем и да си спомним бароковата фигура на краля, в която е съсредоточена изключителна власт, но без това да се отнася за човека, който носи кралските знаци – той е най-малко свободният в цялото кралство. В случая с Матиуш определящ е фактът, че е дете, и това още повече подчертава символичността на ролята, която възрастните министри се опитват да му вменят.

Първоначално детето крал просто реагира на безсмисления етикет. Доста нестандартни ситуации предизвиква сблъсъкът на чистите му помисли и реакции с очакваните реакции от „куклата“ крал. Детското мислене диктува кралските заповеди, надхвърлящи хоризонта на очакване на възрастните министри и роящи нови и нови непредвидими ситуации. Това не значи, че знаците на крал (особено короната) не му тежат. Това е лайтмотив в романа, който звучи различно в различните моменти. Първоначално героят осъзнава, че те просто го изолират, още повече че митът за краля с корона и мантия, поздравяващ всички отнякъде отвисоко, се поддържа не само от царедворците, но и от поданиците (когато се явява в ложата на театъра без корона, за да бъде по-близко до „своите“, децата, точно те са разочаровани). А и на него не му е чужда в определени моменти визията за краля, възседнал бял кон. В същото време по детски мечтае за шапка невидимка, която ще му позволи тайно да излиза от двореца и да бъде този, който официално не може да е.

В романа има много чисто „детски“ страници (като историята със сприятеляването с Фелек и тайната размяна на писмата, придружени с „подписа“ на любимите вишни) – но винаги се оказва, че те са потопени в контекста на реалността на възрастните и съприкосновението им не е безобидно и за двете страни. Детето крал копнее за игри, но винаги е едновременно вътре и вън от играта. Всичко, което му се случва, има смисъла не само на адаптация към света на децата и на възрастните, а показва тенденцията да се намеси в тях, при това непрекъснато градира и окрупнява намеренията и периметъра си на действие. Казусът е следният: едно дете използва силата си в света на възрастните, за да промени отношението им към децата, към техните възможности и специално към възможността децата да бъдат фактор в социалния живот. Стига и до идеята да промени изобщо реда в кралството си, дори да преобрази света из основи – мечта, която, не че не е спохождала и други, но те твърде бързо са се спирали пред утопизма є и подобно на краля на третата страна, са се превръщали в едни „тъжни крале“. В случая става точно обратното: преследвайки мечтите си, от „един много нещастен крал“ Матиуш се превръща в истински герой.

За да има „формалната“ възможност да прави промени, той решава да приеме името Матиуш Първи Реформатора. Разбира се, Реформатора не е застрахован от грешки. Бързината на израстването се заплаща с грешки, които могат да имат и фатален край, както и се случва. Но грешките също трасират пътя на героя.

Войната е първото му голямо препятствие. Преди това тя е само мечтата за спечелените битки. Реално Матиуш знае: по време на война поведението на краля следва предписания етикет: декоративно „участие“ в някое военно действие, което с нищо не го застрашава, посещение на ранените в болницата, разбира се, присъствие на погребението на убития генерал. Но той за нищо не света не иска да участва в този недостоен сценарий. Ето защо решава в никакъв случай да не бъде „кралят по време на война“, а предрешеният като войник крал, воюващ на първа линия.

Така се появява Малечко Палечко на фронта. Нелепият вид на Матиуш с лачени чепици и вратовръзка, килната и омацана с кал, напомня други знакови фигури, като тази на Швейк. Войниците на смях наричат Матиуш и приятеля му (побратим) Фелек – Горолом и Скубидъб – на имената на братята великани от чешките фолклорни приказки. Матиуш напълно доказва пряката връзка между това „да си смотан“ и „да си герой“ – една от много важните вметнати реплики в книгата.

Войната е посвещението на Матиуш в обратната страна на дворцовия живот – неуютната, грозната, убийствената. Усещането на бомбардировките от дъното на окопа е предадено без всякакви опити да се премине в стилистиката на приказката или на притчата – сякаш според Корчак войната има само една стилистика, чрез която може да се говори за нея. Но присъствието на Матиуш на фронта означава и приключения с изпитания (шпиониране, бягство, плен, освобождение, разпознаване) и победа. Войната е спечелена, първото голямо препятствие е преминато успешно.

Царедворците също успешно се справят с отсъствието на своя крал (поданиците не бива да го разбират), като разхождат всеки ден с каляската една досущ приличаща на Матиуш кукла-крал, махаща с ръка и изпълняваща функцията да окуражава хората – един от примерите в тази книга, когато фактите не може да се разглеждат еднозначно. В същото време, именно за да се докаже като истински крал, Матиуш е трябвало да излезе от формалната си кралска роля и облекло.

Краят на войната обаче не е щастливият финал на романа. Матиуш се изправя пред следващото си препятствие, което може да се нарече невъзможността да се справи с проблеми, за които са му нужни цели 50 години, както се изразява министърът на правосъдието. Осъзнава го, когато затваря министрите си и остава без хората, които имат много по-голям опит в управлението на държавата. Осъзнава и ролята, която в този момент, без да иска, е заиграл: „Малко приличам на Наполеон“. Тук самоиронията прави героя още по-симпатичен – готов винаги да оцени честно себе си, без да има „кралски“ комплекс. Ето един от моментите, в които се появява лайтмотивът за тежестта на короната, последван от решението: „Вие ще се занимавате с възрастните, а аз ще съм крал на децата. (...) Аз самият съм малък и знам от какво имат нужда малките“.

Колкото и да се опитва да прилага научените уроци от войната – като този, че за да е успешна една атака, тя трябва добре да се подготви, той отново и отново греши, но винаги слуша гордото си, смело и милостиво сърце. В безсънните си нощи се главоблъска над възможно най-хуманната мисъл: как да направи така, че „на всички да им е добре“. Осмисля дори и тази „икономическа“ истина, че реформи не могат да се правят в бедна държава.

Корчак винаги изненадва. Когато героят му тръгва на официално посещение на тримата победени от него крале, за да поиска заем за реформите си, читателят очаква екзотични приключения на героя в непознатите страни. Но акцентът е другаде – на узряване този път не в опита, а в идеите. Срещата му с „тъжния“ крал, свирещ на цигулка (намек за Австрия?), изиграва важна роля за конкретизиране на смътните му идеи. Именно този крал му подсказва да направи парламент, да опита обществените реформи с помощта на децата, защото той самият не е постигнал нищо с възрастните. Ето как идва идеята на Матиуш да направи парламент, чрез който „целият народ да управлява, а не само кралят и министрите“, и паралелен независим парламент на децата с независим вестник. Никакви утопии не строи Корчак (въпреки наличието на утопичния експеримент) – в романа е направено ясно разграничение между идея и реализацията є на практика.

Да намери средства за своите планове, Матиуш отива чак в Черна Африка отвъд пустинята, в страната на човекоядците. Тук е „струпана“ екзотиката, но отново приключението се оказва не най-важното. Разказвачът съкращава подробното изложение на тези 49 дена от живота на героя под предлог, че вече са описани, и то от участник в експедицията, в друга книга (същата 1923 г. Корчак наистина издава друга книга с приключенията на героя си в страната на човекоядците). Той и тук има успех: успява дотолкова да въздейства на диваците, че и техният крал Бум Друм се решава на реформа в племето си, и то най-радикална: забрана на човекоядството. В основата и на тази революция стои пак дете – дъщерята на вожда на човекоядците Клу-Клу.

И така , Матиуш Първи Реформатора успява да укроти и промени дори човекоядците, но не и системата на собствената си държава –пречат му също агресивните амбиции на чуждите крале, най-вече на северния крал (не е трудно да се досетим кой е прототипът на войнствения „северен крал“). Героят отново рискува живота си, както по време на войната, за да се върне в страната на човекоядците и да докаже, че те наистина са се отказали да ядат човешко месо и кралят им може да седне до белите крале. Постъпката този път изглежда поблизо до лудостта, отколкото до приключението, но отдавна кралят няма защо да се предрешава, за да изпълни намеренията си. И този път успява.

Заповедта на Матиуш Реформатора за размяна на местата на децата и възрастните (децата да ходят на работа, а възрастните – на училище) се оказва твърде опасен експеримент и за двете страни. Всеки иска всичко (тук смешното стига до явен абсурд), брожението е пълно, животът става неконтролируем и невъзможен. Матиуш осъзнава, че децата могат да бъдат коректив, но не могат във всичко да заместят възрастните.

Още неоправил бъркотията, която настава, и синът на северния крал му обявява война. Този път страната на Матиуш е неподготвена и слаба. Чрез шантаж и шпионаж врагът успява да подкупи лидерите на детския парламент, да подведе най-доверения му човек, да обърне на своя страна дори тъжния крал, симпатизиращ на Матиуш, и така този път войната изглежда предварително решена. Героят обаче измисля нечувана стратегия за нападение, възможна само за неограничения ум на едно дете: да пусне срещу врага африканските животни от зоологическата градина, която той създава. Ефектът е зашеметяващ, отново има надежда. И в този момент здравият разум и страхът побеждават и зад гърба му се развяват позорните бели флагове. Предаден от своите, Матиуш не се отказва от битката дори когато се оказва крал на педя земя, барикадиран в една от клетките на животните.

Виждаме го готов да умре, да бъде алтернатива на белите флагове, на предателството и позора. Точно в този „кокошарник“, както се изразяват враговете му, той доказва, че е действително най-големият и най-великият крал на света. Това е краят на тази притча.

Януш Корчак твърди, че най-важните срещи за един човек са срещите му с децата. Можем много да тълкуваме това, но едно е ясно: за него детето и детството не са преходни категории – нито в живота на отделната личност, нито в живота на човечеството. Да си припомним: с възрастните нищо не може да се направи – нека опитаме с децата.

БЕЛЕЖКИ

1. Анализът е върху второто издание на книгата, реализирано от Издателство Сонм, 2012 г.

Prof. Svetlana Stoicheva, PhD
National Academy for Theatre and Art (NATFA), Sofi a
108А, G.S. Rakovski St., POB 100
Sofi a 1000
++359 2 923 12 11
stoicheva_sv@yahoo.com

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.