Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 156 - 162

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО ПОСЛАНИЕ (МИСИЯ СРЕД СВОИ)

Бисера Дакова
E-mail: bisserka.dakova@univie.as.at
Department of Slavic Studies
University of Vienna
Vienna Austria
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът описва една своеобразна ситуация в преподаването: на сънародниците в чужбина бива преподавана родната им литература – обучение, което по принцип е предвидено за чужденци. Какво произлиза от това? Какви акценти биват поставяни в картината на българската литература, какви потребности се съблюдават при това особено обучение? Как се променя моделът на обучение?

Ключови думи: родна литература; класика; България; обучение

Следващите по-долу разсъждения определено ще опровергаят приповдигнато-романтичната представа за лектора по български език и литература като мисионер, като пратеник с отговорна задача. В днешните условия на отворени граници и мобилност тази идея изначално изглежда дискредитирана. Лекторът чужденец се озовава в свое чуждо пространство, населявано, обговорено, обживявано все повече от сънародници с различни занятия и препитания. А както е поне от десетилетие във Виена, българите, живеещи в този град, създават самодейни свои институции и топоси (театър, танцови състави, магазини, ресторанти, книжарница и др.) – тези места и формирования пораждат усещане за сплотеност, те потвържадават не толкова идентичността, колкото българското присъствие, което търси форми да заяви, да манифестира себе си.

Фактът, че българска реч може да се чуе всеки ден из най-различни райони на австрийската столица, обаче не означава, че се е създал масов интерес към специалността „Българистика“ и респективно – към преподаваната там българска литература (реално студентите, които изучават даден славянски език и литература в Университет Виена, завършват т. нар. „Обща славистика“). Ако студенти българи се насочват към тези дисциплини, то подобно профилиране произтича от предварителната нагласа за познатост (=профанност) на материала, за лекотата, с която ще бъде усвоен, нерядко придружена от сълзлив сантимент, понякога и от непресторена носталгия. И все пак студенти с различни интелектуални претенции и с несходен манталитет, уповаващи се на наученото в средното училище, както и най-вече на това, че са българоезични, се появяват, наред с другите си колеги, на лекциите, семинарите и конверсаториумите по българска литература.

Присъствието им никога не е фоново и безлико, по-скоро е доминантно и моделозадаващо: в контактите със своите колеги австрийци и други славяни студентите българи също се явяват посредници или по-точно – субекти, опосредяващи българската култура и светонагласа. Т.е. посредничеството и присъствието им в тази специфична учебна ситуация не могат да бъдат пренебрегнати, омаловажени, игнорирани. В този смисъл, ролята на госта лектор своеобразно бива мултиплицирана, разслоена във възприятието на същинските обучаеми именно чрез присъствия, които биха могли да подкрепят преподаваното, но и също така да го подлагат на изпитание, често пъти да го дискутират през своя личен опит. Разбира се, този опит – на лица между 22 и 27 – 28 години – невинаги произтича от драматични изживявания и що се отнася до изучаваната българска литература, подобен опит се ограничава или до любими (ала не съвсем познати) български автори и до санкциониращи учителки по литература, или (както е в повечето случаи) е свързан с устойчиви представи за именити писатели, представи, задвижени между христоматийните шаблони и избледняващия спомен за неблагополучна матура. Именно в такъв тип спомени изникват „лошите“ образи например на П. К. Яворов или на Ат. Далчев. В този смисъл, задачата на лектора е да изтръгне авторите от българския литературен канон и от приватното пространство на не всякога приятния спомен и да им придаде блясъка на класическия ореол и най-вече – да бъде внушена универсалната ценност на сътвореното в българската литература.

Така попадаме в дискусионното поле на съизмеримостта (почти с вазовски одически патос), за да прозрем, че Вазов, успешно овладял ролята на български класик, е сътворил не само „Аз съм българче“ и „Опълченците на Шипка“, но също и текстове с преждевременна спрямо развоя на литературата ни модернистка визия като повестта „Чичовци“ (1885). Разбира се, фигурата на Вазов бива осветлявана на лекциите, семинарите и конверсаториумите откъм своята гьотевско-патрицианска страна, на показ е излаган неговият драматизъм между любовта към България (съградена от самия него като висш ненакърним идеал) и личните любовни увлечения, окръглили поетическия му път. Това не е само евтин трик да се придаде човешкост на автор, който дистанцира с възвишения си патриотизъм, а просто извеждане на фигурата Вазов от шаблоните на вазовското, провиждането на различните, противоречиви дискурси в този мощен авторов масив, постигането на откровението за различните образи на образцовия писател: на уязвимия, все още непризнат поет, на романиста, сръчно усвояващ хватките на сензационната литература, на разказвача импресионист от „Драски и шарки“, уж непринудено уловил значещи впечатления от новия софийски живот, неволно съчленявайки модерно, почти романово повествование – „Кардашев на лов“; на себеосъзнатия класик в „Люлека ми замириса“ („Моите песни“), на самовлюбения лирик (стихотворението „Акациите“), на носталгика, на възторжения любовник и т.н. Толкова много са авторовите функции на Вазов, включително и тази на пламенния му национализъм от последната му стихотворна книга „Не ще загине!“ (1919) – функция, която неизменно разпалва дебата за тънката граница между национална гордост и национализъм. Занятията, посветени на Вазов, аксиоматично приключват с обобщението за неговата необгледимост, за изплъзването му от една-единствена дефиниция. И тук трябва да призная, че присъствието на българската група сред студентите се явява стимул, подхранващ особената разпаленост на лектора – разпаленост в опосредяването на познанието, поднасяно с полемичен жар и просветителско-еманципаторски апломб. Може би, ако аудиторията от слушатели се състоеше само от чужденци, лекциите и конверсаториумите биха имали „по-научен“, премерено-информативен облик. В случая просто се явявам пленник на ситуацията да убеждавам своите в стойността на своето, да излизам от монотонието на предузнатото, на предизвестените истини. Интересен реторичен ефект, пораждан тъкмо от парадоксалността на своеобразните за мен условия в преподаването/остойностяването на вече утвърденото.

Друг стожерен автор в такъв тип лекционен дискурс е Стоян Михайловски – с неговите скандални в своята преждевременна упадъчност за българската литература творения (каквото е поемата „Ева“ от 1889 г., преименувана знаменателно в „Поема на злото“), с пародийно-злъчните си издевателства над всякакви стилове и авторови роли. Мога да заявя, че този непознат, направо непредсказуем образ на Стоян Михайловски определено привлича, буди интерес не само сред българската аудитория, но и у студентите чужденци. Колкото и сложен, и отявлено непреводим да изглежда своенравният му изказ... Всъщност все повече съзнавам, че водените от мен занятия по българска литература се модифицират, подчинени са на акцента „българската литература като непозната“, при което имам претенцията да насочвам интереса не към литературни пикантерии, а към изключително значещи, по една или друга причина недовиждани и неспоменавани в училище творби, които удовлетворяват различни потребности, предпочитания, нагласи. Ст. Михайловски се явява обрат ното на Вазов – отрицател на българското, преносител на странни естетически възгледи, непризнатият класик, не просто творил по френски литературни модели, а пишещ на френски и оставил огромен непреведен текстов масив (твърде актуална е сега представата за автор с български произход, прибягващ до чуждия език, търсейки друга идентичност), въобще един неорганичен автор, излизащ извън тесните рамки на сатирика, в които някога, през 90-те години на XIX век, го поставя д-р Кръстев1) .

Именно към фигури извън рамките и предписанията сякаш се поражда непринуден интерес – и в този смисъл ексцентричният, егоцентричен и безпардонен Кирил Христов бива много повече четен и коментиран от студентите българи, отколкото демоничният Яворов – философът, прорицателят, поетът на слепотата и смъртта. А може би Яворов – поради по-задълбоченото му преподаване в българското училище – е статизиран до ясно клише и не е в състояние да породи спонтанен интерес? Сякаш измамната, привидна познатост на Яворов осуетява съзирането на непознатото, непопулярното у него. Не че този голям поет оставя студентите равнодушни (писани са сполучливи семинарни работи за поезията му), но при обсъждането му се долавя, предимно при българските колеги, своеобразна тривиална представа (за автора на „Градушка“ и на „Две хубави очи“), която трудно може да бъде разширена и надмогната.

Любимецът на всякакви аудитории се оказва Ат. Далчев – застъпен в учебната програма на българското средно училище, но някак мълчаливо по-дминаван, който внезапно бива открит от студентите българи като „мъчен автор“, ала и като предизвикателство за анализационните им усилия. Автор от европейски мащаб, поет на „новата вещественост“, философ без философски претенции, съгледал чудесата на баналното, лирик на безплодието и есенната покруса, той бързо се превръща във фаворит и на студентите небългари. Поезията на Далчев става средище на културни диалози, и то тъкмо с ранните текстове на поета, където отявлено преобладават депресивните състояния, внушенията за безперспективност, елементите на диаболизъм. Наистина универсален автор, който успява да „заговори“ всички с текстовете си, макар тези текстове да се отличават с монотонна затвореност. (Тук бих искала да спомена, че сравнявайки оригиналните текстове на Ат. Далчев с техни преводи на немски език от 70-те години на ХХ век2) – сравнение, провеждано за целите на обучението, попаднахме на значещи разлики, според нас от чисто идеологическо естество, в преводите на немски език. Това разкри пред студентите една увличаща материя, каквато е проблематиката на превода и на подмяната.)

Друг успешен тип преоткриване на измамно познатото е, разбира се, дискусионният прочит на „Бай Ганьо“, като в случая е от особено значение в какъв контекст ще бъде въведен, обсъждан, разнищван този сам, по себе си, проблематичен текст. И дали въобще – през засенчващата фигура на този (не само литературен) персонаж – ще бъдат достигнати особеностите на текста. Поради спецификата на занятието конверсаториум3) се наложи чрез формулировката на темата (която не е само формулировка, а промисляне на проблема за българското/балканското/ориенталското) да привлека колкото се може повече студенти от различни специалности, т.е. и други слависти. Поради това се спрях на следното заглавие, оказало се много по-актуално в чисто „виенски“ контекст: Baj Ganjo von Aleko Konstantinov. Die verworfene/die triumphierende Balkanidentität („Бай Ганьо на Алеко Константинов. Отхвърлената/триумфиращата балканска идентичност“).

Всъщност целта на конверсаториума бе да се провери до каква степен предложената от мен формулировка и формула е адекватна на Алековия текст и доколко би могла да бъде форма на спекулация. Във Виена Балканът/Балканите са значещ топос с негативна конотираност още от 50-те години на ХХ век – превърнали са се в понятие за произвол, немара, безпорядък, маргиналност, въпреки че през последните години тъкмо знаците на балканското не само по-настоятелно се забелязват в столицата на Австрия, но и негласно и неусетно биват приобщавани, легализирани, утвърдени в социокултурното пространство. Безпорядъкът и произволът вече се тълкуват не само негативно, а са започнали да излъчват положителните значения на устрем, стихийност, порив... Това би могло да обясни защо една от мощните строителни компании носи например значещо-амбивалентното име Hajduk. В този смисъл конверсаториумът около прословутата фигура на Бай Ганьо задвижи дискусии от всякакъв род, които кръжаха около опозициите балканско – европейско, балканско – ориенталско, българско – балканско – ориенталско, срещуполагания, при които участниците в занятието добиваха наистина възможност за себеосъществявания със и дистанцирания от ред културни идентичности. Дискусиите се простираха в широкото поле между емпирията и теоретичните постановки на Едуард Саид и Мария Тодорова. В този, за мен пореден, препрочит на произведението „Бай Ганьо“ се натъкнах на недовиждани преди, но ясно откроени от Алеко мотивни линии: особената агресия (макар и проведена чрез типажа) срещу Константин Иречек, „мнимият“ познавач на българите, утвърдил се като учен благодарение именно на това познание и на пребиваването си в България, който обаче има поведение на хладен, резервиран средноевропеец... Другата непровиждана до момента линия е антисемитизмът, прокаран на различни нива в Алековите разкази за „невероятния българин“, която има своите еквиваленти в тогавашния средноевропейски политически контекст.

Разбира се, в процеса на обсъждането изникваха множество убягвали места от знаменитото творение на Алеко. Същественото в случая бе, че участниците, включително и българите, не излязоха от този вид занимание с чувство на накърнена национална гордост и срам, а можеха да схванат обективно универсализма в срещата между културите, както и относителността на националните (респ. на регионалните) екзотики според приемащия ги културен контекст и социум, произтичащата от това смяна на идентичностите, на социалните и културните роли. Конверсаториумът се оказа дискусинен излаз от състоянието на малоценностна стигматизираност и осъзнаване на конститутивното налагане, възприемане, заживяване с дадени национални/регионални специфики, прозрение за това, че екзотичното не е неотменна даденост, а функция на определени културно-политически контексти.

....И все пак лекциите по българска литература пораждаха и един непредвиден за мен ефект: Тодор Г. Влайков – автор, на когото е чужда и за когото е немислима всякаква ексцентричност, който винаги е мислен с ореола на своето простодушие, благост и патриархален консерватизъм, автор, белязал изказа на своите творби с провинциалния пирдопски говор, беше неочаквано (но може би не озадачаващо) открит и остойностен от студентите българи. След изпитаната гордост от универсалния захват на поети от ранга на Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Николай Лилиев, след зашеметяващия ексцентризъм на Кирил Христов, презрял „родния край“ и отправил се в безкрая на чуждите пространства, Тодор Влайков поражда носталгии, копнежи, надежди за завръщане – със своята ултрапатриархалност, с пиетета си към обичая, към ритуално организирания бит, с диалектно стилизирания си език. Мисля, че този ненадеен ефект, запленеността от творчеството на автора идеолог на народностното живеене и на старината, не е случаен: Тодор Влайков попада в актуалния контекст на преоткриване, на отъждествяване с родното в чужбина (творчеството му чудесно приляга на веригата български магазини и заведения във Виена; на пробудения интерес към народните танци, насочван напоследък все по-професионално). Етническото самоопределяне, и то повторно, е същностен момент от живота на българите във Виена. Тодор Г. Влайков обаче се оказва солиден гарант и на идеята за екообщества, като творчеството му дори успява да породи при някои от студентите българи намерението за завръщане или идеята за намиране на Родината и в България.

БЕЛЕЖКИ

1. Това, че е склонен да припознае у Ст. Михайловски единствено сатирика и рефлексивния поет (Кръстев, 1896: 82), а след десет години ще вижда у този автор тенденциозния публицист, няма да възпрепятства и забелязването на същински стойностната творба от този автор – плод на горестна изповед. Цитирайки целия текст на стихотворението „Лама сабахтани“, д-р Кръстев ще го избере за красноречив финал на проникновената си обзорна студия, която сумира наблюденията му над неразгадаемия феномен Михайловски (Кръстев, 1906).

2. Dalchev, 1975.

3. Занятие, което изцяло залага на провежданите дискусии със студентите около възлов проблем, т.е. те непременно трябва да бъдат въвлечени в даден дебат, при който да проявят подобаваща компетентност.

ЛИТЕРАТУРА

Миролюбов, В. (Д-р Кръстьо Кръстев) (1906). Стоян Михайловски и неговото значение. Мисъл, XVI (1906), кн. 3, с. 153 – 162.

Кръстев, Кр. (1896). Рецензия за „Философически и Сатирически сонети“. София. Печатница на Ив. Говедаров. 1895. – Мисъл, VI (1896), кн. 1, с. 81 – 86.

Саид, Ед. (1999). Ориентализмът. Пр. Л. Дуков. София: Кралица Маб.

Тодорова, М. (2004). Балкани. Балканизъм. София: Св. Климент Охридски.

Dalchev, A. (1975). Gedichte. Endler Adolph. Wien: Verlag Bulgarisches Buch.

REFERENCES

Mirolyubov, V. (D-r Krystjo Krystev) (1906). Stojan Michaylovski i negovoto znachenie. Misyl, XVI (1906), Nr. 3, 153 – 162.

Krystev, Kr. (1896). Rezensiya za „Filosoficheski i Satiricheski soneti“. Sofia: Pechatnica Iv. Govedarov. 1895. – Misyl, VI (1896), Nr. 1, 81 – 86.

Said, Ed. (1999). Orientalizmyt. Pr. D. Lukov. Sofia: Kralica Mab.

Todorova, M. (2004). Balkani. Balkanizym. Sofia: Sv. Kliment Ochridski.

Dalchev, A. (1975). Gedichte. Endler Adolph. Wien: Verlag Bulgarisches Buch.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.