Български език и литература

2023/4, стр. 445 - 449

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов
OrcID: 0000-0002-8920-5621
E-mail: v-milanov@slav.uni-sofia.bg
Bulgarian Language Department
Slavic Studies Faculty
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 22.06.2023 г. почина видният езиковед и уважаван университетски преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет професор доктор на филологическите науки Василка Радева.

Професор Радева е родена на 14.01. 1940 г. в Русе, където завършва средното си образование. През 1959 г. следва специалността „Българска филология“ във Филологическия факултет на Софийския университет, където нейни учители са изтъкнатите езиковеди проф. Кирил Мирчев, проф. Любомир Андрейчин, проф. Ст. Стойков и други. Благодарение на тяхното влияние тя се насочва към езиковедската проблематика още от най-ранните студентски години, като се включва в известния научен кръжок по българска диалектология, ръководен от проф. Стойко Стойков. Неслучайно години по-късно професорът я кани на редовно аспирантско място, осъзнал, че в нейно лице ще намери истински последовател, който милее за българския език и който сърцато ще изследва българските диалекти до края на живота си. След завършване на висшето си образование В. Радева е привлечена от проф. Стойков като специалист филолог в Катедрата по български език, за да обработва материала за идеографския диалектен речник. Проф. Радева става главен редактор на речника и днес е почти завършен третият му том. Както с основание отбелязва друг голям български езиковед – проф. Петър Пашов – този труд е с капитално значение не само за българистиката и ако зависеше само от работата на проф. Радева, вече щеше да бъде научен факт.

През 1969 г. Василка Радева става редовна аспирантка по българска диалектология. За научен ръководител е определен проф. Ст. Стойков, но поради внезапната му смърт научното ръководство поема проф. Кирил Мирчев, който довършва започнатото от проф. Стойков и неговата аспирантка. През 1974 г. ѝ е присъдена научната и образователна степен „кандидат на филологическите науки“, по сегашната терминология – доктор. Благодарение на теренната работа и на умението да събира езиков материал, Василка Радева защитава дисертационния си труд „Селскостопанската лексика на централния балкански говор“, издаден по-късно като самостоятелна монография. Това изследване на В. Радева се вписва в класическите изследвания по диалектология, които са резултат от неуморна теренна работа; недостижим пример е за системно описание на лексиката на диалект.

От учебната 1973/1974 година В. Радева постъпва в Катедрата по български език, където води семинарни занятия по българска фонетика, лексикология и диалектология. Стотици нейни студенти си спомнят за знанията, които са получили от тези часове и които са пренасяли по-късно в своята професионална дейност. През 1976 г. е избрана за научен сътрудник в Секцията по българска диалектология към Института за български език, но още същата година се връща в Софийския университет, водена от обичта си към аудиториите и от желанието да работи със своите студенти, за да им предава уважението и обичта към българския език.

От 1979 г. до 1982 г. проф. Радева е лектор по български език в Лайпцигския университет, а от 1989 до 1992 – в Свободния университет на Западен Берлин. Многократно е канена като лектор в Саарския университет. Като резултат от работата ѝ там се ражда „Българска граматика“ фундаментален труд, писан в съавторство, на немски език. Студентите на проф. Радева от този период до днес си спомнят с признателност своята преподавателка и любовта, с която ги е увличала да усвояват нелеката граматика на българския език; да опознават българското и да го обичат като свое.

През 1984 г. В. Радева е избрана за доцент по българска диалектология с хабилитационен труд „Съществителни имена с формант -ник/-ик в българския език“ а през 1994 г. ѝ е присъдена научната степен „доктор на филологическите науки“ след защита на научния труд „Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език“. За професор по български език Василка Радева е избрана през 1996 с хабилитационния труд „Словообразуването в българския книжовен език“, който и до днес остава най-пълното описание на българските словообразувателни процеси. През университетския си път проф. Радева изминава всички стъпки на академичната зрялост, за да остави след себе си фундаментални научни трудове, признати както в България, така и в чужбина.

От 1995 г. е основател и главен редактор на популярното списание по езикова култура и езикознание „Българска реч“, издание на Факултета по славянски филологии и на фондация „Максим Младенов“, на която проф. Радева няколко години е председател. Професор Радева разбира уважението си към езика като грижа за спазване на книжовноезиковите правила. Особено от публично говорещите лица. Тя е един от последователите на идеята да бъдат наблюдавани и анализирани българските политици и българските журналисти, за да развиват чувствителност към естетиката на речта, към уместното и неуместното и да изграждат усет към автокорекция.

Научните интереси на проф. Василка Радева са съсредоточени върху диалектологията, лексикологията, ареалната лингвистика, фонетиката и езиковата култура, и най-вече върху словообразувателните процеси в българските диалекти и в българския книжовен език. Малко е да се определят като интереси. Разработките ѝ в тези сложни области на езика са фундаментални научни проучвания, които надграждат оставеното от нейните професори и създават образа на тези дисциплини като образ на модерни науки, съпоставими с най-добрите разработки на световната наука.

Системният характер на лексиката В. Радева разкрива в книгата си „Лексикалното богатство на българските говори“, в която задълбочено и прецизно се анализира лексиката на диалектите в сравнение с книжовноезиковата лексика. Като закономерен завършек на задълбочените познания на Радева в областта на лексикологията през 2020 г. се появява учебникът ѝ по българска лексикология и лексикография, който на най-високо академично равнище систематизира българската лексика и описва речниците, в които тя е отразена. Учебникът е високо оценен от специалистите както в България, така и в чужбина и със сигурност ще бъде настолно четиво на студентите, които искат задълбочено да разберат лексикологията на българския език като наука, която отразява най-динамично развиващия се обект – лексиката, и които няма да се задоволят само с групирането ѝ откъм произход, а ще вникнат в най-дълбинните процеси, свързани със същината ѝ.

Най-представителният труд на проф. Радева „Словообразуването в българския книжовен език“ (1991), прераснал по-късно в авторска монография „В света на думите“ (2010), я утвърждава като водещ изследовател в сложната и динамична област на словообразуването, при това разгърнато в широк славянски контекст. Няма да сгрешим, ако определим проф. Радева като най-задълбочения изследовател на словообразувателните процеси в българския език. До последните си дни тя остава вярна на своя дълбок професионализъм и на отношението си към езика и не спира да коментира актуални словообразувателни процеси, като ги поставя в контекста на динамиката на съвременните явления от действителността.

Обичта ѝ към лексикалното богатство на българския език се изразява в подготвянето на Български тълковен речник (2004), в който проличава умението на Радева да работи прецизно с лексикалния материал, от една страна, а от друга страна, професионалният ѝ опит на лексикограф, който сам подготвя едно толкова сложно издание; избира, подрежда и тълкува лексиката, която динамично се променя, и това не убягва от погледа на проф. Радева и я кара да включва най-нови думи, навлезли в живота на езиковия носител.

Приносна и недостижима ще остане и книгата на проф. Радева Увод в ареалната лингвистика (2001 г.), която е резултат от интереса на авторката към лингвогеографското на българските и другите славянски диалекти и на необходимостта от съвременното им обективно интерпретиране. Тази книга ще бъде настолно четиво за студентите балканисти и за студентите българисти, така както настолно четиво остава учебникът по българска диалектология, написан от нейния учител проф. Стойко Стойков. Спомням си, че когато с нея сме изпитвали студенти по българска фонетика, проф. Радева рядко поставяше отлична оценка на студентите и цитираше своя учител: В един курс трябва да има двама-трима с най-високата оценка, за да бъдат наистина отличени.

Професор Радева е от онова поколение български езиковеди, което не щадеше времето си и се раздаваше щедро в името на българския език и на езиковата култура. Стотиците статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания, са свидетелство за мащабите на научната и изследователската дейност на проф. Радева, а позоваванията на нейните приноси в трудовете на български и чуждестранни лингвисти са доказателство за признанието на авторитета ѝ както у нас, така и в чужбина. В поредица от 13 статии, поместени в книгата Между диалектното и книжовното (1987), е обоснована необходимостта от задълбоченото познаване на българските диалекти, защото много често отклоненията от книжовноезиковата норма се дължат именно на тяхното влияние, което оказва влияние върху динамиката на езиковите процеси.

Като преподавател във Факултета по славянски филологии, професор Радева се отличаваше със своята взискателност към студентите и с умението да ги въвлича в света на думите през призмата на своя дълбок професионализъм и с харизмата на авторитетния учен езиковед. Както я определя проф. Петър Пашов, тя е високо ерудиран и взискателен преподавател, ползващ се с уважението на университетските си колеги и на студентите. Стотици студенти помнят лекциите на проф. Радева и прилагат знанията, получени от нея, в професионалната си практика. След себе си остави последователи, възпитани в духа на най-високите академични традиции и в обич и уважение към българския език. В. Радева е автор и съавтор на поредица от помагала за студенти – Сборник с текстове и задачи по диалектология; Български език – учебник за чуждестранни студенти; Помагало по българска фонетика и Помагало по правопис и пунктуация. Израз на отношение към чуждоезиковото обучение е и издадената в съавторство „Българска граматика“ на немски език.

Професор Василка Радева посвещава живота си на науката за езика, но в същото време изпълнява и ред административни длъжности в Университета и в БАН. От 1995 до 1999 тя е заместник-декан на Факултета по славянски филологии, а работата ѝ върху учебните планове на специалностите и до момента остава ненадмината. Избрана е от академичната общност и за представител в Академичния съвет на СУ, в което влага много време и усилия в името на обичта си към Софийския университет.

От 1997 г. до 2004 г. е член на специализирания научен съвет по езикознание към Висшата атестационна комисия към Министерския съвет. По-късно е избрана за член на Научната комисия по филология към Президиума на ВАК. Била е също член на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища в България.

Две години изпълнява длъжността директор на Летния семинар по български език и култура и в работата си там влага много енергия, за да усетят студентите чужденци силата и магията на българския език и на България изобщо.

С проф. Василка Радева си отива една епоха в съвременното българско езикознание. Изключителен учен, признат в България и в чужбина, ерудиран преподавател, който с обич преподаваше дълбочината на науката пред студентите българисти. Езиковед с характер, който не се страхуваше от силните на деня и отстояваше достойни каузи.

Дълбок поклон пред светлата ѝ памет!

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,