Български език и литература

2021/4, стр. 392 - 403

СТИХОСБИРКАТА ИСТЕРИЧНИ ВЕЕРИ И ПРЕДГОВОРЪТ НА ТЕОДОР ЧАКЪРМОВ

Резюме:

Ключови думи:

Стихосбирката Истерични веери на ямболския поет Теодор Драганов е една от по-рядко коментираните български литературни прояви от двадесетте години на ХХ век, но тя заслужава по-изчерпателен анализ от страна на литературоведите, защото представлява единствено официално издание на краткотрайното прогресивно ямболско авангардно списание Crescendo, излизало през 1922 г. Списанието се застъпва за идеите и творчеството на едноименната група писатели, поети, художници, преводачи, както и на техните български и международни сътрудници и съмишленици. Освен материалите публикувани в него, стихосбирката на Теодор Драганов, рекламирана в Crescendo, е единственото литературно издание от периода, когато групата и списанието са активни, което може да свидетелства за поетиката и доминантната естетика сред поетите на Crescendo. Поезията на Теодор Драганов се публикува във всеки брой от списанието на ямболската група – както в последния брой на Лебед, така и във всички броеве на Crescendo, където поетът е един от тримата редактори. Другите двама са Кирил Кръстев, подписан на една картичка до Гео Милев като председател на групата, и великолепният художник Иван Милев. Чрез по-задълбочен анализ на стихосбирката Истерични веери може да се определят по-ясно специфичните особености, закономерности и същността на тогавашната художествена практика на ямболската група. Кирил Кръстев в манифестите си полага теоретичната основа на естетичните търсения на групата. Стихосбирката може да засвидетелства за това дали художествената практика следва, изпреварва или тепърва започва да догонва теорията, посочена в манифестите и критическия отдел на списанието.

В книгата Истерични веери фигурират двамата главни поети от ямболската група: Теодор Драганов, като автор на стихотворенията, и Теодор Чакърмов, като автор на предговора, който е предмет на това проучване. Теодор Драганов още със самото заглавие на стихосбирката изпраща недвусмислено послание към обществеността: в него той обявява война на тогава преобладаващата, „изтощена“ естетика на символизма, защото Crescendo и художниците около него откриват пътища към една нова естетика, ново изкуство, „нови хоризонти“. На естетично ниво поетът откъсва ветрилото от метафоричните ръце на символизма – то е един от елементите на предметния му свят, и го зарежда с насилствения емоционален заряд на поетиката на експресионизма, където писъците и хистерията често са централни мотиви, извикани на литературен план много по-рано от влиянието на готическата литература и творчеството на Едгар Алан По, а на изобразителен план от картините и графиките на Едвард Мунк.

Голяма част от тези влияния навлизат в България благодарение на Гео Милев. Той създава, превежда и публикува важни за световната литература произведения, неговите публикации покриват почти изцяло авангардната култура, той прави сказки из цяла България, преподавайки най-вече за експресионизма и новото изкуство, режисира, рисува, организира изложби и пр. Особено голям принос прави в областта на теорията на изкуството със своите манифести, статии и критически текстове. Той е представител и дистрибутор на важното авангардно списание Дер Щурм, към което е абониран Кирил Кръстев. Списание Везни вдъхновява Кирил Кръстев, Теодор Драганов и останалите членове на ямболската група да основат своето авангардно списание Crescendo. Материалите, публикувани във Везни и стихосбирката Жестокият пръстен, чието влияние е очевидно в Истерични веери, внасят „шок, стрес, преврат“ в естетическото им мислене (Krastev 1988, 35). Така групата от Ямбол за пръв път застава „фронтално с истинското модерно изкуство“, застъпвано най-вече в текстовете на Гео Милев, Чавдар Мутафов и Сирак Скитник, в преводните материали и в репродукциите на Мунк, Шагал, Кандински, Кокошка и други художници (Ibid.). Благодарение на международните културни и художествени контакти на Гео Милев, специално с немските експресионисти, руските авангардни художници и югославските зенитисти, дейността на Гео Милев се свързва не само с навлизането на модерното изкуство в България, а и с възможността българското модерно изкуство да присъства в международен контекст. Приятелството и сътрудничеството между Гео Милев и Любомир Мицич прави художникa на Crescendo, Мирчо Качулев, един от тримата български художници, заедно със скулпторката Анна Балсамаджиева-Парвис и художника Иван Бояджиев, участници в Първата Зенитова изложба на новото изкуство през 1924 г. В Белград техните произведения са показани заедно с картини на Робер Делоне, Албер Глез, Ласло Мохоли Наги, Александър Архипенко, Василий Кандински, Ел Лисицки и др. Казаното досега в общи черти представлява културно-художествения контекст, в който се появяват стихосбирката Истерични веери и нейният предговор.

В теоретичен план предговорът представлява перитекст, който опосредства книгата за читателя. Той е лиминално устройство в паратекстуалната рамка на печатния текст – „праг“, на който читателят взема решение дали ще „влезе“ в текста или ще се откаже от интеракцията си с него. Предговорът е не само трансцендентна категория, а и „привилегировано място на прагматика и стратегия, на въздействие върху публиката“, което е „в службата на по-добрата рецепция на текста и неговия по-адекватен прочит“ (Genette 1997, 2). Това е само една от задачите, които Чакърмов предприема в своя текст, но въпросният предговор изпълнява и други функции. Какви са те се определя спрямо вида на предговора. В случая, говорим за алографски паратекст, тоест за предговор, който не е написан от автора на художествения текст, а от друг автор. В настоящия текст се разглеждат онези особености, които определят статуса на паратекстуалното съобщение. Особено внимание се отделя на функционалните му характеристики, тоест кои функции перитекстът цели да изпълни, както и на прагматичните, тоест определянето на адресата и анализ на комуникацията, която се осъществява между изпращач – адресат.

Предговорът на Истерични веери притежава две основни функционални характеристики. На първо място, в него Чакърмов аргументира по-широка кауза от самия литературен жанр и дава оценка за състоянието на изкуството. Той не само формира рамка за основния текст, а същевременно насочва вниманието на читателя към „нови хоризонти“ в изкуството и го убеждава в необходимостта от нова естетика и нов стил. Новото, оригинално творчество се постига чрез „вътрешния израз – уловен, превъплотен от умела ръка“. Тук се проявява една от основните функции на този предговор: излизайки извън сферата на поезията и на конкретното произведение, текстът на Чакърмов говори за взаимоотношението между живота и изкуството, и поема функцията на авангарден манифест. Предговорът съвсем „съзнателно“ изпълнява тази функция на манифест, който прокламира изкуството на експресионизма, но съдържа и някои елементи, присъщи на поетиката на дадаизма.

Според френския литературен теоретик Жерар Женет „критическото и теоретичното измерение на алографския предговор ясно го насочва към границата, която разделя (или по-скоро към липсата на граница, която да не разделя рязко) паратекст от метатекст и, по-конкретно, предговор от критическо есе“ (1997, 270). Такъв е случаят и с предговора на Истерични веери, в който такава граница едва ли може да се определи, защото функциите му постоянно се преплитат. Теодор Чакърмов дава информация на читателя за контекста, в който се появява стихосбирката, и демонстрира манифестно прокламираната нова естетика. Цитирайки някои от стиховете на Теодор Драганов, Чакърмов обосновава какво и кои обстоятелства ги извикват към живот и дава собствена оценка за тях. Метафоричността и субективността на дадения в предговора анализ са особеностите, които го доближават до жанра на есето. По този начин Чакърмов в текста си осъществява и една от най-важните функции на предговорите – интерпретацията.

Прагматичните характеристики на предговора откриват намеренията както на автора на стихосбирката, така и на автора на предговора. Чакърмов стратегически и провокативно, атакувайки някои от проявите на епигонство и морално лицемерие, показва как трябва да се чете и възприеме основния текст на стихосбирката, тоест извършва влияние върху читателя и му предоставя нужната информация за правилен прочит на произведението. Също така, той използва предговора внимателно, стратегически, за да определи коя или по-скоро каква е „подходящата“ публика за стихотворенията на Теодор Драганов.

Теодор Чакърмов първо пише за еволюцията на изкуството, чийто път е визуализиран като движение на „конусовидни спирали“. Още в първото изречение авторът на перитекста се възползва от възможността да изпълни по-всеобхватна мисия от онова, което обикновено се очаква от един предговор. Той решава да излезе от рамките на дискурса за поетическото изкуство и да говори за изкуството и за живота, като цяло. Движението на „конусовидната спирала“ е нагоре, към „върха“, а „последните стъпки при всеки връх“ са „шеметни“. Това може да накара онези, които не разбират движенията на епохата, да сметнат, че достигането на върха напомня на или подразбира някакъв вид „падение“. Чакърмов веднага прави опит да разувери читателя и да му покаже, че на върха, вместо падение, се появяват „нови хоризонти“. Метафоричността, провокативният тон и акцентирането върху „новото“ (нови хоризонти, ново време, ново изкуство, нов стил, нов човек, нов дух и т.н.) са някои най-често срещаните особености на авангардните манифести.

Вече споменахме, че в предговора се прокламират естетиката и поетиката на експресионизма. Въпреки факта, че това не е казано експлицитно, съвкупността от предоставената ни информация съдържа почти всички специфични черти на изкуството и естетиката на експресионизма. Теодор Чакърмов, на първо място, коментира неговата антимиметичност и прокламира, че „външният израз е заблуда – без вниманието на импулса“. Експресионистите, както и авангардистите, като цяло, са против академичното изкуство – вместо точна репродукция на реалността или на природата, те предпочитат антимиметично изкуство и абсолютна творческа свобода. В своите произведения създават един нов, автономичен свят, в който интуитивно и „импулсивно“ изливат художественото си съзнание. За експресионистите художественото произведение не подражава на природата, защото стои наравно с нея. Смисълът на творбата не е да възпроизвежда, а да се доближи до самата същност на нещата, до „скритото лице на нещата“. За Василий Кандински формата на произведението е определена от принципа на „вътрешната си необходимост“, което според него е единственият непроменяем закон в изкуството (2003). Гео Милев прокламира сходна идея през 1920 г. в манифеста си Небето, публикуван във Везни: „Аз хвърля Света в Безвъздушното небе; във Вечността“, където изчезва „всичко реално“, за да „остане душата на предмета, предметът одухотворен“. Според Гео Милев, когато изкуството е творение на духа, то престава да бъде „реална форма, реален образ“ и се превръща в „художествена форма, символ“. И Теодор Чакърмов акцентира върху значителността на символите, но преди да отдели внимание на смисъла на тяхното разкриване, той, както е типично за манифестите, контекстуализира съвременното изкуство чрез опозициите „днес/сега:някога“ и „старо изкуство:ново изкуство“ и определя неговите естетика и цели. На това място поетът пише за тенденцията към примитива в изкуството, която в голяма степен присъства в експресионизма. Според Теодор Чакърмов „днес живеем живота на древността“, което включва „стремеж към опростяването в изкуството“. Целта на този стремеж е „разкриването на всеки символ, който срещаме по своя път“. Онези, които разкриват „нашия живот“ са „смели духове“, а животът е нещо, което човек носи като „спяща култура“. Първите идеи, изразени в предговора, са силно заредени с някои от естетичните и философски елементи на експресионизма, които би трябвало да се разгледат по-внимателно. „Животът на древността“ е свързан с древното изкуство и изкуството на примитива, които от началото на ХХ век вдъхновяват модерните художници да „забравят“ всичко, което са научили, за да развиват принципите на свободното творчество чрез интуитивна „игра“ с художествените материал и форма, както и чрез своеобразен синтез на изкуствата. За същата кауза се застъпва и Кирил Кръстев, когато в дадаистичния манифест Неблагодарност възкликва, че поезията е игра.

В експресионизма примитивът е издигнат до нивото на култ. Гео Милев, почитател на древното, примитивното, африканското и азиатското изкуство, за което свидетелстват многобройни репродукции и статии в списание и алманах Везни, по сведения на Кирил Кръстев, говори за „здрав и първичен народ“, „мечтае и ратува за една сурова, мъжествена естетика и литература“ и възнамерява да основе „школа на ‚варваризъм в изкуството‘“ (Krastev 1988, 86), автентичен български вариант на модерното изкуство. Подобна идея за варваризъм в изкуството, придружена от антиевропейски тенденции, се появява и на регионален план – в Югославия. Любомир Мицич, поет и редактор на списание Зенит, както и един от важните сътрудници и съмишленици на Гео Милев, провъзгласява в Манифест на зенитизма:

„Затвори врати, Западна – Северна – Централна Европо –

И д в а т В а р в а р и т е!

Затвори, затвори, но

ние пак ще влезем.

Ние сме деца на пожар и огън – ние носим душата на Ч о в е к а.“ На ужасите и травмата на войната художниците се съпротивляват със силен дух и с война за нова естетика, хуманизъм, свободно и автентично изкуство. Метафоричният образ Варваро-гений, създаден от Мицич, в себе си носи по-тенциал да възстанови „болната“ Европа със здравата сила на балканския си характер (дух) и с автентично и свободно творчество.

Наталия Гончарова през 1913 г. в Предисловие к каталогу выставки подобно се „отърсва от праха на Запада“, който според нея е „изтощен“ (2003). Обаче Гончарова забелязва, че Запад ѝ е показал нещо важно: „всичко което има в себе си – идва от Изтока“. Това е причината тя да изтъква значението на пещерното изкуство – „утрото на изкуството“, изкуството на Африка, Китай, Япония, Индия, Египет, Австралия и азиатските острови, на Азтеците и др., както и на родното изкуство. Художничката тръгва по нов път в изкуството и прокламира:

„Къде ако не от Изтока черпят своето вдъхновение всички онези западни майстори, от които толкова дълго сме учили, а основното не сме научили: да не подражаваме глупаво и да не търсим своята индивидуалност, а да създаваме художествени произведения преди всичко и да знаем, че изворът, от който Запад се снабдява е Изтокът и ние самите“ (2003).

През 1920 г. в Критичен преглед в книжка 6 на Везни Гео Милев пише, че Наталия Гончарова следва стъпките на Василий Кандински, който за Милев е „епоха в модерната живопис“. Българският експресионист смята, че Кандински е преминал по „един ослепително логичен път (…) всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата“. И Кирил Кръстев прокламира подобна идея в манифест Неблагодарност, публикуван в последния брой на списание Лебед: „да почнем отново; да измислим нещо ново: просто за себе си в тая си новост – и съвършено в тая своя простота“… Това е контекстът, в който Теодор Чакърмов говори за стремеж към „опростяването в изкуството“, а този стремеж директно съответства на идеята за „живота на древността“. За това по-подробно и аргументирано пише Сирак Скитник през 1923 г. в манифест Тайната на примитива, публикуван в списание Златорог. Сливенският художник, също като ямболския поет, се застъпва за „освобождение от външната форма“, защото само така изкуството спира да бъде „украса“. За него всяко голямо произведение на изкуството е примитив, а опростяването е приобщаване към „първичността на неизменната Земя“, тоест към „живота на древността“. В манифеста си Сирак Скитник дава конкретен пример и пише за заминаването на Пол Гоген за Таити, където той успява „чрез примитива на живота да дойде до примитива в изкуството“. Така френският художник постига целта си: „да възвърне първозначението на линята и баграта, което неговите европейски събратя бяха убили“.

Според Теодор Чакърмов в древността на „глина, камък и папирус“ са писани „дълбоки разяснения на символите, които срещаме на всяка стъпка“. Това е основата на тенденцията към опростяване в изкуството и на стремежа към древността. За Чакърмов разкриването на символи е важна част от самия живот, то е самият ни живот. Идентична мисъл изразява и латвийският художник Владимир Марков още през 1912 г. в манифест Принципи на новото изкуство: символът е „самият живот в най-чистата си форма, концентриран живот“ (2003). На философски план, фокусът върху разкриването на символите е във връзка с модернизирана версия на доктрините на Кант, която „търси методи, с чиято помощ да направи мислещия човек способен да проникне в същността на реалността, благодарение на емпирични феномени като символи, шифри и знаци“ (Vajda 2011). Животът е неразривно свързан с проникването в значението на символите, които от своя страна се равняват на живота, а според Чакърмов човек носи живота като „спяща култура“. Това словосъчетание изтъква значимостта на подсъзнанието и влиянието на Фройдовата психоанализа, която е насочена към „‘по-дълбокото‘ ниво на душата; от съзнанието към подсъзнанието, от ‚видимата‘ повърхност на човешката психика към по-тъмните ѝ области“ (Vajda 2011). Символите са проекция на духовните състояния, която по-скоро е насочена към колективната или метафизичната сфера и е свързана с универсализиращото понятие на Юнг за колективното несъзнателно (Weisstein 2011).

На въпроса кой е способен да разкрие символите, тоест нашия живот, Теодор Чакърмов отговаря, че това са „смели духове“ – „малцина, които проумяват тайния път на хорските сърца – унесени в пътя на свише прозрение“. Поетът определя творчеството на Теодор Драганов като „странни постижения в кръга на духа“, „слова на силен дух, който вижда своите следи в късния белег на ранна полунощ“. Върху вътрешно присъщите способности и сила на духа се крепи принципът на свободното творчество: „изворът на случайната красота може да се крие не само в слепите, чужди, съвсем външни фактори, а и в най-скритите кътове на човешката душа, в несъзнателните движения на мисълта и ръката на художника“ (Markov 2003). Затова и зенитистите, които носят „душата на Човека“, искат да покажат своето „вътрешно лице“ (Micić 1991, 6).

За Василий Кандински „красиво е само онова произведение, чиято форма съвсем съответства на неговото вътрешно съдържание“, а „формата е материалният израз на абстрактното съдържание“, на вътрешния елемент (2003). Една година по-късно, в трактата За духовното в изкуството, той пише за духовната революция в естетическото мислене, подпомогната от „силната ръка“ на Фридрих Ницше. Когато според Кандински основите на религията, науката и морала са разклатени и когато има опасност външните опори да се разпаднат, човек обръща поглед отвън към себе си. „Литературата, музиката и изкуството са първите и най-чувствителни сфери, в които се усеща тази духовна революция“ (2009, 44). В противовес на детерминистичния свят на материята, Ницше подчертава творческата сила на духа и дава свобода на волята (Vajda 2011). Методологическата основа на тази характеристика е принципът на художествената воля (Kunstwollen), термин, популяризиран от немския философ и теоретик на изкуството Вилхелм Ворингер (Ibid.). Във Франция Анри Бергсон търси източника на истинското познание в неемпиричното, в интуицията и „зад ‚привидните‘ контексти на реалността, той открива нещо по-дълбоко, творческа жизненост (lan vital)“ (Vajda 2011). При Чакърмов същата идея е формулирана като вътрешен, интуитивен израз, „уловен, превъплотен от умела ръка“.

За кого е предназначен този интуитивен израз? Каква е публиката, която ще успее да постигне „правилен“ прочит на литературното произведение? Теодор Чакърмов още в първите абзаци изпълнява тази прагматична характеристика на предговора, определяйки стихотворенията на Теодор Драганов като „творба за малцина“. Те са за онези читатели, които „са минали тайните пътеки на откровението“. В тях истински могат да проникнат само тези, които „виждат, чуват и усещат“, те са единствените, които могат да „почувствуват глъбината на светлите трели – родени в самота“. Накрая Чакърмов добавя и дадаистичен елемент, обявявайки, че стихотворенията на Теодор Драганов са като „дар за всеки, който чувства злъчната гавра на своя живот“.

След добре изпълнените манифестна функционална и прагматична характеристика, които се преплитат и си взаимодействат, Теодор Чакърмов се посвещава на интерпретация на стиховете – другата важна функционална характеристика на този предговор. Също така, Чакърмов се възползва от възможността да предостави на читателя информация за автора на стихосбирката, както и за обстоятелствата, които пораждат неговия интуитивен израз. Тук авторът на предговора си позволява и няколко дълбоко похвални слова, което не е учудващо, имайки предвид, че двамата поети са приятели и сътрудници, че са съмишленици и се уважават. Теодор Чакърмов изпълнява важна и сложна задача преди въобще да е заговорил за даденото литературно произведение, но когато споменава основния текст за пръв път, той го прави категорично, метафорично и ефектно:

Истерични веери е тайно съчетание на слова, които ни водят в незнайни страни, където минават мъртви процесии и живеят чудни форми, неподатливи за нашия език. Звучни акорди ромонят у нас.“

Въпреки че подходът на Теодор Чакърмов е главно тематичен, което на теоретично ниво е един от най-подходящите подходи за анализ на експресионистката литература (Weisstein 2011), поетът на много места използва аналогии с другите изкуства, предимно с музиката и живописта. Музикалното начало, наследено от символизма, и аналогиите с другите изкуства са характерни за авангардната култура, като цяло, където един от основните принципи е синтезът на изкуствата, за което и свидетелстват бройни печатни документи, например списанията Везни, Дер Щурм, Ма и Зенит и алманаха Синият конник, в които са поместени литературни произведения, репродукции на картини и графики, ноти на цели музикални произведения и т.н. И не само това, в авангардния унес на художниците аналогиите често излизат от сферата на изкуството. Така например руските футуристи смятат, че в изкуството е нужна теория аналогична на Айнщайновата теория на относителността и се стремят да обединят поезията и науката. Те задават въпроси като, например, дали корените на думите могат да се делят като атоми и пр.

В предговора за Истерични веери обаче не съществуват нито възможност нито нужда Теодор Чакърмов да се отнесе толкова далече – той предимно използва аналогиите с другите изкуства, за да приближи творчеството на Драганов до читателя и да му посочи неговата стойност и универсалност. В онзи читател, който „вижда, чува и усеща“, „ще отекне тайният шепот на сянката ни: Самотността“ – един от основните мотиви в стихосбирката. Само за такъв читател е предназначен „този низ от перли на една бурна душа, в който поетът разбулва дълбокия мрак на всеки дух“.

Пространството в стихосбирката е изпълнено с „живителен полъх на дален край“. Това са брегове, мостове, гробища, халюцинации, сънища, кошмари… Доминантното време е нощта, в която стихотворенията са „усмивката на всеки мъдър час, който носи безумието“. Следвайки принципа на субективността, автономичният свят на стихосбирката на Теодор Драганов е изпълнен с тъмнина, мрак, сенки, мъгла, крясъци, студ и ужас. В този свят всяка нощ се оглежда в „очите на страха“ и е изпълнена най-фреквентно с мъка, болка, печал, и скръб. Според Чакърмов стихотворенията на Теодор Драганов са „повратен повик към бездна и вис“. В контекста на следвоенната травма поетът рефлектира екстремните психически състояния и бурни настроения, които извират от най-скритите дълбини на подсъзнанието. Такива екстремни настроения са присъщи на изкуството на експресионизма, като цяло – „нуминозен страх или екстатична радост, екстернализирани чрез проекция и проявяващи се като изкривявания на цвета, формата, синтаксиса, лексиката или тоналните отношения“ (Weisstein 2011). Те са в съответствие със симптома на модерната епоха: вездесъщото състояние на страх (Angst). Това състояние е характерно за модерната душа, която „вижда“, „усеща“ и, вместо на рационалното, разчита на интуицията.

Авторът на стихосбирка Истерични веери „пее в унес: прозрението след своето отпътуване – далечната песен на своята мъка“. Стихотворенията на Теодор Драганов са „сърдечна изповед“, с която поетът „буди кръвта и мъртвата повест на всяка руина, които носим: без болка и срам“. Когато се фокусира върху лиричния субект, Теодор Чакърмов, типично за експресионистите, не го разглежда като личност или индивид в общоприетия смисъл на тези думи. „Проекцията на душевните състояния“ на експресионистите е насочена „поскоро към една колективна или метафизична сфера“ (Weisstein 2011). В тези сфери, според Чакърмов, „стегнатият стих“ на Теодор Драганов „открива нови хоризонти, по които слитат рой блудни звезди“.

За автора на стихосбирката и неговите безкомпромисност и оригиналност Чакърмов пише, че той „не познава дните на ничии въжеиграчи“ и „твори, за да се освободи от своя шемет, когато люлее в самотност радостната мъка на своята кръв“. Неговата „титанична гръд“ открива на читателя „отломката на един дух, който раздипля неведоми трели, за да умири всеки ропот, кипеж и ураган“. В неговите стихотворения не съществува нищо рационално, никаква ясна граница между реалността и фантазията или халюцинацията.

В последните абзаци авторът на предговора се връща за кратко към манифестната и прагматичната му функция. За изкуството изписва следната алегория, в която се крият оценка, критика и провокация:

„Някога: по отъпкан друм – бойна колесница: Изкуството. Пред нея, след нея ликтори бягат… Конски опашки се развяват по тях. Уви: те са слепи и глухи до смърт. Крясъкът им звучи ужасно и свирепо, защото е призив на неми уста – нямат език…“

Тук за пореден път срещаме опозицията „някога и сега“, чиято функция е да атакува конформизма на художниците, който ги прави „слепи и глухи до смърт“. Не само това – те са и неми, „нямат език“. Тук Чакърмов съзнателно или несъзнателно има предвид художествената практика на авангардистите: те се стремят да открият и преоткрият иманентния език на изкуството, експериментирайки с материала и създавайки аналогии с другите изкуства. Затова, ако не познават иманентния език на изкуството и не се поддават на влиянието на вътрешния импулс, художниците конформисти симптоматично остават неоригинални и „неми“, забравени. Срещу произведенията на метафоричните „глухонеми“ художници се изправя „титаничната гръд“ на Теодор Драганов, който „не е тръбач на крясъка, а мълком шепне в тама и зрак волната отрада на своя сън“. В стихотворенията си той търси спокойствие и мир, възможност да се отдалечи от бруталната реалност и да заличи травмата на войната в „далечни светове“.

Онова, с което Теодор Чакърмов допълнително мотивира автентичността на стиховете на Драганов, и тяхната стойност в противовес на епигонството и конформизма, е, че над поета „като отровен спомен“ постоянно кръжи въпросът: „Що е Истина?“.

Ако съпоставим предговора на Теодор Чакърмов с дадаистичния манифест Неблагодарност на Кирил Кръстев, ще видим, че те изразяват редица идентични идеи за изкуството и естетиката, разликите са най-вече във формата на използваните алегории:

„Днес: смели преселници върху брега на Истинното изкуство – ние не искаме да живеем там на палатки: и обгръщайки делото на всички труженици – нашата Любов трябва да почне с една неблагодарност към ония, които останаха доволни само да се спасят“.

В предговора на Теодор Чакърмов неблагодарността се отправя именно към „ликторите, уморени от бяг“, тоест към „ония, които оставихме“ (Krastev 1922). Ямболските поети решително скъсват с миналото, с неавтентичното изкуство и художници подражатели, и не само това, те предизвикателно твърдят: „ние ги забравихме“ (Ibid.). Така групата около списание Crescendo успява да осъществи своята цел: да забравят всичко, което са учили, и свободни като деца да започнат отново, да създадат ново изкуство в името на „буйния призив“ на истината, който „пълзи по листата в тъмната гора: живота ни“ (Chakarmov 1923).

ЛИТЕРАТУРА

Кръстев, К., 1922. Неблагодарност. Лебед. 3(1), 5 – 7.

Кръстев, К., 1988. Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател.

Милев, Г., 1920. Небето. Везни. 1(10)

Милев, Г., 1920. Василий Кандински. Везни. 1(6)

Мицић, Љ., 1991. Зенитизам. Београд: Октобар.

Скитник, С. 1923. Тайната на примитива. Златорог 3(1)

Чакърмов, Т., 1923. Без заглавие. В: Т. Драганов, Истерични веери. Ямбол: Светлина, 1923, 3 – 5.

REFERENCES

Chakarmov, Т., 1923. No title. In: T. Draganov, Isterichni veeri. Yambol: Svetlina, 3 – 5.

Genette, G., 1997. Paratexts. Thresholds of Interpretation. Cambridge: Cambridge University Press.

Gončarova, N., 2003. Predgovor za katalog izložbe. In: S. Mijušković (Ed.). Dokumenta za razumevanje ruske avangarde. Beograd: Geopoetika, 87 – 91.

Kandinsky, W., 2008. Concerning the Spiritual in Art. Auckland: The Floating Press.

Kandinski, V., 2003. Sadržaj i forma. In: S. mijušković (Ed.). Dokumenta za razumevanje ruske avangarde. Beograd: Geopoetika, 23 – 26.

Krastev, K., 1922. Neblagodarnost. Lebed. 3(1), 5 – 7.

Krastev, K., 1988. Spomeni za kulturniya zhivot mezhdu dvete svetovni voyni. Sofia: Bulgarski pisatel.

Markov, V. 2003. Principi nove umetnosti. In: S. mijušković (Ed.). Dokumenta za razumevanje ruske avangarde. Beograd: Geopoetika, 26 – 43.

Micić, Lј., 1991. Zenitizam. Beograd: Oktobar.

Milev, G., 1920. Nebeto. Vezni. 1(10)

Milev, G., 1920. Vasili Kandinsky. Vezni. 1(6)

Skitnik, S., 1923. Taynata na primitiva. Zlatorog. 3(1)

Vajda, G., 2011. Outline of the Philosophic Backgrounds of Expressionism. In: U. Weisstein (Ed.). Expressionism as an International Literary Phenomenon. Amsterdam Philadelphia: John Benjamins Publishing Company/Association Internationale de Littrature Compare, 45 – 59.

Weisstein, U., 2011. Expressionism as an International Literary Phenomenon. In: U. Weisstein (Ed.). Expressionism as an International Literary Phenomenon. Amsterdam Philadelphia: John Benjamins Publishing Company/Association Internationale de Littrature Compare, 15 – 29.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,