Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/1, стр. 86 - 94

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В IV КЛАС

Десислава Петрова
E-mail: d_petrova@edusofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя анализ на теоретичните постановки във връзка с общуването на майчин език, като една от ключовите компетентности, и обучението по български език и литература и на емпирично изследване чрез дидактически тест на степента на формиране на езиковите и литературните компетентности на учениците от IV клас. Тестът се състои от три части – диктовка, четене с разбиране и тест за установяване на езикови компетентности. Посочват се силните страни и слабостите в овладяването на учебния материал във връзка с учебните програми на Министерството на образованието и науката. Коментират се вероятните причини за затрудненията на учениците. Посочват се възможни пътища за преодоляването им. Правят се конкретни изводи.

Ключови думи: начално училище; компетентности; майчин език

Актуалното развитие на методическата наука на обучението по роден език налага решаването на задачи, свързани с подготовката на учениците за пълноценно общуване в устна и писмена форма. Те трябва да могат да решават комуникативни задачи, изискващи високо равнище на формираност на умения за ориентация в комуникативната ситуация, определяне на целите на общуването и избор на адекватна стратегия за комуникация.

Това е причина обучението по български език и литература в началния етап на основната степен на образование да се отличава с „комуникативноречевата си насоченост; с отчитането на психофизиологическото развитие на учениците в I – IV клас; със субект-субектния характер на педагогическото взаимодействие в процеса на обучение; с овладяването на езиковите знания в практически план, на емпирично равнище; с достъпния начин на изясняване на абстрактните по своята същност езикови понятия; с коректното и адекватно използване на терминологията; с функционално-стилистичния подход; със системното и последователно овладяване на знания за езика и пр.“ (Ivanova, 2007: 12 – 13).

„Комуникативно-речевият принцип (подход) е израз на знанието, че езикът е диалектическо единство от структура и функция, от строеж и употреба“ (Koleva, 2000: 37). По този начин формирането на комуникативноречеви умения е едновременно цел и мотивация за по-доброто изучаване на езика. Друг водещ принцип е функционално-стилистичният, който предполага в процеса на „практическото въвеждане на малките ученици в основни знания за стилистичните ресурси на езика… да формира умение за подбор на езикови средства – фонетични, морфологични, лексикални, синтактични… в зависимост от конкретната речева ситуация“ (Koleva, 2000: 41).

Комуникативноречевият принцип на обучението по български език и литература в началния етап на основната степен на образование предполага формиране на комуникативна компетентност у учениците и съдържащите се в нея езикова, социокултурна, стратегийна и дикурсна компетентност.

С оглед на растящата нужда от повишаване на функционалната компетентност на учениците, в процеса на планиране и осъществяване на учебната дейност на педагозите приоритетни са дейностите, свързани с разширяване и задълбочаване на уменията на учениците за разбиране на текст, създаване на кохезивни и кохерентни текстове с характерните особености на определен дискурс, както и уменията критично да се възприема и осмисля дадената в текста информация, т.е. дейностите, свързани с формирането на дискурсната компетентност.

Дискурсната компетентност се дефинира като знание и умение да се създава и възприема устен и писмен дискурс (текст), който се характеризира с кохезия (свързаност на езиково равнище) и кохерентност (свързаност на смислово равнище) и се подчинява на изискванията на различните жанрови форми. Към това твърдение може да се добави формирането на умения за прилагането на тези знания в различни комуникативни ситуации.

Овладяването на българския език е условие за пълноценното общуване на учениците с произведенията на художествената литература. Обучението по български език и литература в началния етап на основната степен на образование по своя интегрален характер свързва науката и изкуството и Ст. Здравкова отбелязва, че „за първи път в развитието на детето този учебен предмет превръща, във възможна за възрастта степен, родния език и литературното произведение (като изкуство на словото – като художествена ценност, като една от най-съвършените и най-сложните форми на индивидуално изказване) в предмет на учебно познание и по този начин създава благоприятни условия за целенасоченото им използване при формиране на личността на ученика“ (Zdravkova, 1992: 34).

Според Н. Иванова още „в първи клас се формират начални умения за възприемане и осмисляне на художествен текст“ (Ivanova, 2008; 62 – 65). Развитието на уменията за „възприемане, осмисляне и интерпретация с помощта на учителя на кратки по обем и достъпни като съдържание литературни произведения; за споделяне на впечатления от чутото или прочетеното литературно произведение; за самостоятелно четене на художествени и научнопопулярни текстове, подходящи за възрастта, са едни от основните задачи на обучението по български език и литература“ (Ivanova, 2008: 62 – 65).

„Специфично за обучението по литература е, че се акцентира върху възприемането и осмислянето на изучаваното литературно и/или анонимно/ фолклорно произведение, включено в читанката, в практически план – чрез извършването на конкретни наблюдения над текста му. Чрез използването от учителя на специфични за литературното образование методически похвати и форми учениците се включват в различни комуникативно-речеви ситуации, извършват определени дейности, свързани с възприемането, осмислянето и интерпретацията на художествения текст на емпирично равнище“ (Ivanova, 2008, 62 – 65).

През месец март 2019 г. чрез дидактически тест са изследвани езиковите и литературните компетентности на 163 ученици от IV клас във 2. СУ „Акад. Емилиян Станев“, София – 86 момичета и 77 момчета. Тестът се състои от три части: диктовка, четене с разбиране и тест за езикови компетентности. Тестът е апробиран в една паралелка и е установено, че липсват неработещи дистрактори. Неговата валидност е установена с помощта на експертна оценка. Целта на изследването е да се установи равнището на езиковите и литературните компетентности на учениците в края на началния етап на основната степен на образование.

Верните отговори са 3346, или 73,31 %. Момичетата са дали 1779 (73,88%) верни отговори, а момчетата – 1567 (72,68%).

Първата част на дидактическия тест е диктовка, като текстът е специално подбран и нивото на езиковите компетентности се оценява по предварително зададени критерии

1. Правопис на думи с ьо, йо, я, щ, й.

2. Правопис на думи с неударена гласна.

3. Правопис на думи със звучна съгласна пред беззвучна или в краесловие.

4. Правопис на думи със струпани съгласни.

5. Правопис на думи с удвояване на съгласна.

6. Самостоятелно писане на думи без собствено ударение.

В най-висока степен четвъртокласниците са усвоили правилното писане на думи с удвояване на съгласната – 144 (88,34%), и правилното писане на думи със струпани съгласни – 137 (84,05%). Отлични резултати учениците показват при правописа на думи със звучна съгласна пред беззвучна и в краесловие – 116 (71,17%), и при правописа на думи с ьо, йо, я, щ, й – 103 (63,19%). Най-големи затруднения четвъртокласниците са срещнали при правописа на думи с неударена гласна – 39 (23,93%). Вероятна причина за големия брой допуснати грешки по този критерий би могло да бъде недостатъчното време за упражнение на правилото за проверка. Важна роля играе педагогическото взаимодействие на учителя, който може да обърне специално внимание на този проблем и да работи целенасочено за неговото преодоляване. Обективна причина за показаните ниски резултати е бедният лексикален запас на учениците, които се затрудняват да намерят сродна дума, в която гласната е под ударение, за да направят проверка на правописа на думата. Това е типично за психофизиологичните особености на детето в начална училищна възраст, но задача на учителя е да създава предпоставки за развитието на учениците, и обогатяването на речниковия запас на децата може да се интензифицира чрез обучението по литература, като се поставят повече задачи за четене на различни текстове. Последната задача от тази част на теста изисква от учениците да поставят подходящо заглавие на текста на диктовката, и тази задача кореспондира със следващата част на теста, защото чрез нея се установява умението на децата да осмислят текста. Учениците показват отлични резултати, като 119 (73,01%) са избрали заглавие, което е във връзка с текста на диктовката (фиг. 1).

Фигура 1

Втората част на дидактическия тест представлява научнопопулярен текст с пет задачи със затворен отговор и пет задачи със свободен отговор. Чрез него се изследват уменията на учениците да възприемат и осмислят текст. Формирането и усъвършенстването на това умение е заложено като цел на обучението по литература в учебните програми за I – IV клас.

По-високи резултати учениците са показали на въпросите със затворен отговор, в които се изисква да открият в текста дадени факти: задача II.1 – 108 (66,26%); задача II.2 – 152 (93,25%); задача II.4 – 158 (96,93%) и задача II.6 – 126 (77,30%). Не са се затруднили и на зад. II.3, която изисква да докажат твърдение с изречение от текста – 125 (76,69%). Тези данни показват, че учениците умеят да работят с текст и да извличат данни от него.

Задача II.10 е със затворен отговор и изследва умението на учениците да разграничават вида на текста – описание или повествование. Нейното решаване предполага не само възприемане и осмисляне на текста, но и определени литературни компетентности и е затруднила учениците – 92 (56,44%) верни отговори.

Най-големи затруднения учениците са срещнали на задача II.5, която изисква от тях да открият в текста две възможности. Трудността на задачата идва от необходимостта да се осмисли целият текст, а не само да се открие определено изречение, което доказва посочени данни. Това е предизвикателство към абстрактното мислене на децата, което в начална училищна възраст по обективни причини е по-слабо развито.

Задача II.7 изисква от учениците да открият лично местоимение в определена част от текста, и интегрира в себе си необходимостта както от литературни, така и от езикови компетентности. Правилно са отговорили 120 (73,62%) от учениците, което показва високо ниво на овладяване на учебното съдържание. Понятието „лично местоимение“ според учебната програма се въвежда в трети клас, което е предпоставка за възможността за осигуряване на достатъчно време за упражнения и доброто му усвояване в четвърти клас.

Не така стои въпросът с понятието „просто изречение“, което се въвежда за първи път в четвърти клас. Учениците не са имали време и възможност за упражнения, за да осмислят напълно това понятие, и във връзка с това показаните резултати на зад. II.8 са по-ниски – 99 (60,74%).

Зад. II.9 изследва уменията на учениците да открият изброяване в част от текста като показател за формирането на литературните им компетентности. Правилен отговор са дали 103 (63,19%) от учениците, което е под средната стойност за дидактическия тест и е основание за целенасочена работа на учителите за усвояване на знания и умения за откриване на изброяването като изразно средство (фиг. 2).

Фигура 2

Третата част от изследователския инструментариум представлява тест за установяване на езикови компетентности. Състои се от 10 задачи със затворен отговор. Учениците са показали много високи резултати при решаването им, което е свидетелство за отлична теоретична подготовка. Компетентностите на учениците в различните дялове на езикознанието се установяват пропорционално на представянето им в учебните програми за I – IV клас.

Задача III.1 изследва умението да се постави запетая на правилното място в сложното изречение. Верен отговор са дали 136 (83,44%) от учениците. Задача III.2 изисква учениците да посочат подлога в просто изречение. Правилно са работили 131 (80,37%) от четвъртокласниците. С помощта на задача III.9 се установява умението на учениците да определят вида на изречението по цел на изказване. 112 (68,71%) са посочили верния отговор. Задача III.10 изследва умението на учениците да разграничават просто от сложно изречение. Това са понятия, които се въвеждат за първи път в четвърти клас, но въпреки това не са затруднили особено децата и 117 (71,78%) от тях са посочили верния отговор. Може да се направи изводът, че четвъртокласниците са овладели на високо ниво знанията и уменията за прилагането им от дял „Синтаксис“. Вероятна причина за това е тяхното развиване в практически план още от предбуквения етап в първи клас, когато на учениците се дава възможност да съставят съобщителни и въпросителни изречения по зададена схема, както и да правят схеми на дадени изречения.

Компетентностите на учениците от дял „Морфология“ се изследват с помощта на четири въпроса. Задача III.3 изисква от децата да открият нестепенувани и степенувани прилагателни имена в изречение. Правилните отговори са 119 (73,01%). В задача III.4 четвъртокласниците трябва да открият личното местоимение за среден род. Верен отговор са посочили 132 (80,98%) от учениците. Учебната програма за трети клас предвижда запознаването с личните местоимения и това е вероятната причина за високия резултат в края на четвърти клас. С помощта на задача III.5 се установяват уменията на четвъртокласниците да определят граматичната категория време на глагола. Правилните отговори са 154 (94,48%). Повече ученици са се затруднили да посочат верния отговор на задача III.6, която изследва знанията за правопис и правоговор на глаголите – 142 (87,12%). Необходимо е да се подчертае, че до постъпването си в училище децата са усвоили определен идеолект и този факт оказва влияние върху обучението по български език и литература. Често се налага началният учител да се бори с изградени в семейната среда стереотипи на изговор.

Знанията и уменията на четвъртокласниците от дял „Лексика“ се установяват с помощта на два въпроса. Задача III.7 изследва усвояването и разграничаването на понятията синоними, антоними и сродни думи. Верните отговори са 141 (86,50%). Въпреки че понятието антоним се въвежда за първи път в четвърти клас, посочените резултати показват висока степен на усвояването му. В задача III.8 от учениците се изисква да открият повторение в дадено изречение. 129 (79,14%) са посочили верния отговор, което показва, че тази задача не е затруднила особено четвъртокласниците (фиг.3).

Фигура 3

Изводи

1. Комуникацията на български език е най-важната ключова компетентност, която е предпоставка за изграждането на останалите ключови компетентности.

2. Формирането на езикови и литературни компетентности у учениците е свързано и взаимно обуславящо се.

3. Изследваните ученици показват висока степен на формираност на езикови и литературни компетентности.

4. Учениците показват по-високи резултати в теоретичната си подготовка, отколкото при прилагането на усвоените знания на практика.

5. При възприемането и осмислянето на текст за четвъртокласниците е по-лесно да се справят с помощта на словесни опори от текста, отколкото да правят собствени абстрактни заключения.

Благодарности. Изследването е финансирано от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2019 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебни програми, Министерство на образованието и науката: https://www. mon.bg/bg/28, (посетено на 22.04.2019 г.)

ЛИТЕРАТУРА

Здравкова, Ст. (1992). Методика на обучението по български език и литература в началните класове. София: Св. Климент Охридски.

Иванова, Н. (2007). Съвременното обучение по български език и литература в началния етап на образование. Част първа: Български език. София: Образование.

Иванова, Н. (2008). Съвременното обучение по български език и литература в началния етап на образование. Част втора: Литература. София: Образование.

Колева, В., Д. Йорданова М. Мандева. (2000). Методика на обучението по български език и литература (четене) I – IV клас. Част първа. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

REFERENCES

Zdravkova, St. (1992). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik I literatura v nachalnite klasove. Sofia: Sofia University Press.

Ivanova, N. (2007). Savremennoto obuchenie po balgarski ezik I literatura v nachalnia etap na obrazovanie. Chast parva: Balgarski ezik. Sofia: Obrazovanie.

Ivanova, N. (2008). Savremennoto obuchenie po balgarski ezik I literatura v nachalnia etap na obrazovanie. Chast vtora: Literatura. Sofia: Obrazovanie.

Koleva, V., Yordanova, D. Mandeva, M. (2000). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik i literatura (chetene) I – IV klas. Chast parva. Veliko Tarnovo: St. st. Kiril I Metotij.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.