Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 65 - 72

БОЯН ВЪЛЧЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ЗА УЧИЛИЩЕТО И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Катя Исса
Университет за архитектура, строителство и геодезия

Днес отвсякъде чуваме загрижени гласове за състоянието на българския език. Но тази загриженост си остава само на думи и никой не предприема действителни стъпки за подобряване или поне за промяна на положението. Да оставим настрана политиците, които не правят нищо друго, освен да се надприказват и надвикват – тевсе пак не са специалисти по езиковите въпроси и ако се изказват понякога за това или онова, свързано с езика, то е, за да се заговори за тях в медиите. По-скоро трябва да очакваме стъпки от две посоки: от училището, което трябва да представлява национална кауза, т.е. да не служи пряко на никоя партия, и от филолозите, които трябва да разбират от езиковите механизми – не за да ги ръководят, а за да знаят как да ги използват. Вместо това училището бездейства, затънало в десетилетната безизходица на рутината, а филолозите се отдават на все по-самоцелни занимания с езикови въпроси без практическа полза за обществото, отвлечени и интересни само за тях самите или за шепа съмишленици около тях. Често се чуват обвинения от различни страни, че те – специалистите, които обществото издържа с оскъдните си средства, за да му помагат да решава наболелите проблеми – не правят нищо. Някои от езиковедите не реагират, затворени в своите „кули от слонова кост“. Други, от своя страна, се надпреварват да критикуват това и онова. Малцина са обаче онези, които осъзнават, че изобличаването на проблема не води до неговото решение. Нито вайкането, нито заклеймяването ще донесат някаква полза за обществото. Проблемът трябва да се реши комплексно и с ясна концепция. Първо, той трябва да се признае. После трябва да се потърсят източниците му. И накрая – да се вземат решения за конкретни действия в посока на промяна. Изпълнението на първата задача е лесно. И с непрофесионално око се вижда, че нещата не вървят. За последната задача трябват години. Трудно се убеждават министерства и ведомства да предприемат конкретни действия, вместо само да обещават, а в действителност само да „разместват въздуха“. От филолога зависи да бъде открит източникът на проблема. Боян Вълчев го открива и формулира кратко и ясно: „Всичко започва от училището“.

Училището винаги е било сред актуалните теми на нашето общество. За съжаление тази актуалност се е изразявала най-често в празнословие, заявяване на намерения и липса на всякакви стъпки за промяна на едно положение, доказало се еднозначно като безплодно. И нещо важно: явно е, че всъщност става дума и за пари, много пари, които не трябва по никакъв начин да бъдат „изпуснати“ и „преотстъпени“. Същевременно обаче всички се правят, че не забелязват това. От поне две десетилетия се говори за снижения престиж на училището, за загубения му авторитет, за изоставената му роля при формиране на личността, за нискияму статус. Българите все още искат да вярват, че образованието е сред най-важните национални приоритети. Само че в училището има проблеми, свързани с липса на образованост, и българинът отново търси кого да обвинява. И да не иска, и да не може да се включи по някакъв начин в решаването на проблема, той не се преструва, че не го забелязва, а устремено търси виновни. Особено по-възрастните хора бързат да заклеймяват младото поколение. Младежите са подложени на постоянна критика: не знаели нищо, не четели книги, интересували се само от мода, увличали се от пошлости, не били качествени хора. И ние, от средното поколение, не закъсняваме да пригласяме на тези обвинения. Не преставаме да се възмущаваме от некомпетентността на децата си, от тяхната немотивираност и безразличие към всичко. Не се примиряваме, че те не харесват онези литературни произведения, които вълнуват нас, които са ни възпитавали и изграждали нашите морални ценности. Не отчитаме факта, че децата ни знаят други неща, които пък ние не знаем. Боян Вълчев ги защитава в едно изречение: „Не са виновни те, а системата“.

В книгата „Българският език в училището“ Боян Вълчев съчетава двете теми – за българския език и за училището – в едно общо поле, защото е убеден, че проблемите на българския език започват от училището. И защото вярва, че ако положението на българския език в училището не бъде преосмислено и концепцията обновена, резултатите ще продължават да стават все по-лоши. Разбира се, той не е единствен, който се вълнува от преподаването на родния език в училището, нито е единственият убеден в това, че проблемът е в образователната ни система, но той превръща в своя кауза в продължение на много години борбата за по-добро образоване (не образование, а образоване!) по български език. Събраните в книгата статии, студии, бележки и интервюта неса нови. Това са писани, изказвани, поднасяни за разглеждане до най-високите етажи на властта констатации на автора за плачевното състояние на обучението по роден език в училището. И въпреки тяхната доказателствена сила, простотата на изложението, предлаганите конкретни действия за промяна, никой и по никакъв начин не е реагирал и не реагира – нито институциите, които отговарят за обучението в училището, нито университетите, които трябва да сложат за начало друг тип подготовка на учители по български език, нито авторите на учебници, които повтарят стари образци по описателна граматика, нито родителите, които не биха рискували да настъпи промяна, която да засегне точно тяхното дете, нито учителите литератори, уплашени да не би да трябва да променят стереотипа си, нито преподавателитена частни уроци, здраво държащи „юздите“ на статуквото, за да не би да пресъхне финансовият извор, нито... Никой.

„Българският език в училището“ събира на едно място статии, бележки и интервюта от последните десет години, в които Б. Вълчев неотклонно следва една линия и неуморно се бори срещу отношението на държавата и на училището, което не е нито положително, нито отрицателно. Отношението на държавата и на училището към родния език, „този най-важен идентификационен признак на българската нация“, е некомпетентност, незаинтересованост, бездействие и безхаберие. А образованието, според дълбокото убеждение на автора, има смисъл само когато е качествено. За съжаление никой в България не си представя път за подобряване на качеството на обучението. Родителите искат не образовани деца, а деца с дипломи. Това е истината днес. Те се възмущават, но не си и помислят да участват в промени, които биха могли да ги спасят от скъпи и нискокачествени частни уроци. Отношението на родителите, разбира се, не е решаващо. Боян Вълчев недвусмислено заявява, че „ако има някой, който да се заеме с поставянето на нещата в образователната система по местата им, то това са най-напред Министерството на образованието, младежта и науката и Комисията по образованието в Народното събрание“. Защото реформите могат да се осъществят единствено от горе надолу. Но за това са нужни ясна концепция и непреклонно намерение реформата да се проведе въпреки съпротивата.

Отделните части на „Българският език в училището“ съдържат еднотипни, дори на места по словесен подбор на изразните средства еднакви формулировки и констатации. Първата и най-важната от тях е необходимостта да се раздели предметът „Български език и литература“ на два отделни предмета – „Български език“ и „Литература“. Боян Вълчев нееднократно обяснява и търпеливо повтаря ли, повтаря, че той не е срещу литературата, а за българския език. Предмет „Език и литература“ няма никъде и не защото хората там не ценят националните си литератури, а защото такова съчетание измества тежестта към единия от двата предмета. В нашата страна тежестта е само върху литературата. Според Вълчев не би имало съществена разлика, ако предметът „Български език“ се преподава в съчетание с който и да е друг предмет – „Български език и история“, дори „Български език и физкултура“ и т.н. Сега „Български език и литература“ навежда на мисълта, че съвременният български книжовен език се отнася само за литературните произведения, сякаш за учениците, които се ориентират към професии, изискващи компетентност в други области, езикът ще е друг, а не български. Родният език се използва във всички свои функционални стилове – не само в художествената литература, но и в разговорната реч (найвече), в журналистиката и публицистиката, в административно-правната област, в науката; използва се през целия живот. Без значение какво ще избере да следва един човек, какво ще работи, с какво ще се занимава, той трябва да постигне целта си на български и чрез български. С тези свои изводи Боян Вълчев си спечелва немалко противници от средите на всички заинтересовани нещата да останат такива, каквито са сега, а те не са малко. От една страна, това са учителите, „литераторите“, както ги нарича народът. Те не искат и да чуят, че може и да се наложи да се преквалифицират в посока на занимания с езиковакултура, вместо сладкодумно да разказват сакрални за тях самите и интересни според собствената им нагласа интерпретации на българската литература. Според сегашните гимназиални програми те имат и по няколко часа по български език, но тези часове почти без изключения се трансформират в занимания по литература. Разделянето на българския език от литературата би им „отнело“ от времето, би им снижило авторитета, особено ако, както предлага Боян Вълчев, задължителният зрелостен изпит е единствено този по български език, а зрелостният изпит по литература се нареди сред предметите по избор, подобно на историята, географията и пр. Вълчев е убеден, че българският езиктрябва да се превърне в суперпредмет и да се изучава от първия до последния клас на училището. Сега той не е такъв, а според автора не е никакъв, защото въобще отсъства. Вълчев доказва неуморно и последователно, че такъв предмет в училище всъщност няма. В прогимназията се поднасят знания за езика, филологически знания за нашия език, неразбираеми за учениците, безинтересни за крехката им възраст и затова неефективни и почти напълно ненужни за живота. Основното, което се прави в прогимназията от пети до седми клас, е да се „тъпчат“ главите на децата с филологически термини, които бързо-бързо биват забравяни. Многократните констатации и неоспоримите доказателства, че в сегашните програми са предвидени знания за езика, а не упражнения за усвояване на умения за използване на езика, спечелват на Боян Вълчев нови противници – авторите на учебници. Чела съм възраженията на някои от тях. Те се основават на факта, че учебниците не изключват упражнения и че като се критикуват техните програми, не се предлагат нови. Един от многото отговори на Вълчев е свързан например с диктовките. Под заглавие „Диктовките ли?... Да, диктовките!!!“ той предлага да се обърнем и към осветения от традицията опит, а не да го слагаме под рубриката „примитивно“. „Пред главоломно нарастващата неграмотност е време да се насочим отново към изпитаните стари методи за езиково обучение и проверка, които в чуждоезиковата област се приемат като сериозни, а в родноезиковото обучение у нас са „презрени“. Разбира се, диктовките представляват само една от многото възможности. Описателната граматика трябва трайно да отстъпи своето място на заниманията за изграждане на комуникативно-речеви умения. Но как да стане това? Боян Вълчев дава отговор – посредством упорити и системни упражнения. На много места – по конференции и форуми, в статии из медиите и сега в книгата – той сравнява тези упражнения със спортните тренировки, без които нито един спортист не би имал успехи, колкото и компетентен да е в теорията на съответната дисциплина, ако не провежда системни, упорити и продължителни тренировки. Да, но какви точно да са тези упражнения? Дали Боян Вълчев вярва, че е възможно да се постигне успех чрез тях? Да, той все още е оптимист. Но дали мисли, че сегашните учители (част от тях са негови студенти от Софийския университет и тъжните му констатации за тяхната подготовка са факт) могат да се справят с това? Не, Вълчев не е толкова наивен. Той знае, че не можеш да създадеш умения у децата за нещо, за което като учител сам не си подготвен. Самите учители не знаят как да създават умения, защото в университетските програми такъв тип обучение не е предвиден. Следователно в университета нещата трябва да се променят. От университетада излизат обучени учители по роден език, а не по граматика на родния език. Това предполага промяна в университетското обучение на бъдещите учители и спечелва на Вълчев нови противници. Това са някои от методиците, на които той открито заявява, че се страхуват за своето място и значение във веригата. Въпреки че изследванията на нашите теоретици методици не отричат, че родноезиковото обучение трябва да се състои от търпеливо и последователно изграждане на писмени и устни речеви умения за общуване в различните социокултурни сфери и житейски ситуации, учителите не се ръководят от техните препоръки. Те се съобразяват с ДОИ-тата, които напоследък промениха едно-единствено нещо – своето име и започнаха да се наричат „стандарти“. Нито Министерството обаче, нито администрацията по места, нито авторите и рецензентите на Държавните образователни стандарти, нито авторите и рецензентите на учебните планове и програми, нито авторите на учебниците и учебните помагала, нито учителите правят нещо различно от това, което винаги досега са правили. Според Вълчев думата „образование“ не е случайна. В края на гимназията учениците трябва да са придобили определен „планиран“ образ. На въпроса защо по тези програми ние, сега по-възрастните, придобивахме образ, Боян Вълчев също дава отговор. По наше време, към което носталгично се връщаме, училището е било главен и почти единствен източник на системна информация. Сега децата са атакувани с информация от всички страни. Учениците имат досег до нея повече, отколкото когато и да било. От една страна, това е хубаво. Единствено скуката, която изпълва децата в училище, когато ги занимават с неща, които вече знаят от интернет, е проблем. Но това се отнася за съдържанието на знанието. Българският език обаче обхваща формата. А тук проблемите са много. В същия този интернет „агресивните разлагатели“ на езиковите умения и навици стават все повече и повече. Лесно ни е на нас, които сме си изградили една система и тя е непоклатима, защото е била единствена, да помолим децата да ни помогнат с каквато и да е информация от интернет. И тогава, дори тогава, те „влизат“ на латиница или „чатят“ с някого също на латиница, пращат есемеси и имейли. И правят това постоянно. После излизат на улицата и се сблъскват с названията на фирми, стоки и магазини също на латиница, купуват си вестници, гледат реклами и т.н., и т.н. После се чудим защо са толкова объркани и как така не знаят къде се пише а и къде ъ и какви са такива българи и пр., и пр. И сме готови веднага да ги обвиним. А децата не правят това нарочно. Животът днес има друг ритъм. Затова уменията по роден език трябва да се създават задълбочено и да се автоматизират за трайно ползване. Това може да стане само ако родният език се изучава чрез атрактивни, добре обмислени и правилно изградени упражнения. Всеки ден и отделно от художествената литература. С риск да бъде обвинен в професионален шовинизъм Боян Вълчев заявява, че една диктовка практически е много по-полезна от възпроизвеждането на зазубрени чужди мисли при писането на една литературна тема. Затова той се бори за еманципирането на езика и за спечелване в количествено отношение на време за неговото усвояване. Това може да стане само по един начин – учебните планове и програми да предвиждат това време за изграждането наумения, а не да включват само и единствено усвояване на знания за езика.

Друг важен момент в разработките на Вълчев е проблемът за оценяването, за изпитването и контрола. Става дума преди всичко за матурите. Вълчев остро критикува въведената катастрофална система за оценяване. „Летвата“ изкуствено е свалена – 23 точки от 100 са достатъчни за слабите ученици и те завършват. Така се налага логичният въпрос: какъв е смисълът от матурата? И отговорът на този въпрос е: никакъв! Боян Вълчев не е против матурата, тази изпитана форма за проверка на наученото. Напротив, той отчита въвеждането на матурата като положително и не поради влизането ни в Европейския съюз, защото там е така. Напротив, за Вълчев матурата е естествен завършък на образователната степен. Той е неин привърженик, но не изобщо, а с оглед на това, тя да се провежда в съответствие с предназначението си и със световните стандарти. Да дава оценка на овладяното през всичките 12 години на училището. За съжаление, у нас матурата е номер за отбиване и именно това Вълчев безпощадно критикува. Всяка година той се изправя пред изпитните тестове, проучва ги, коментира ги, оценява ги един по един, по номера, като повтаря и поуките от предходните години. Така хронологически тези глави са наредени и в книгата и от тях става ясно, че авторът си пише, но кой ли се интересува от това. Вдига се малко шум, раздвижват се медиите, съобщават за предложенията на самия Вълчев или на съответните комисии, в които той понякога дори е участвал, те се внасят в създадените за това органи на поредното правителство, после идва лятната ваканция, истерията отминава, Министерството обещава, после не променя нищо, защото забравя. След това идва следващата матура и т.н. През другата година всичко се повтаря: Боян Вълчев се изправя пред аматьорските опити да се създават задачи, които не проверяват умения, а знания, отговорите на които могат да се улучат и на случаен принцип като в тотото. От позицията на специалист той „решава“ целия тест пред читателя, в интервюта пред слушателя, повтаря на глас въпросите, които биха задали много разтревожени родители, и обяснява търпеливо и подробно защо дадена задача е добра, друга – не толкова, а трета – абсурдна. Всъщност в лошо подготвените матури май не се съмнява никой. Затова и университетите не ги признават за достатъчни за влизане във висшите училища. Така тяхното съществуване се обезсмисля още повече. Според Вълчев по български език трябва да се проверяват уменията, придобити за 12 години, и на първо място – уменията за създаване на смислен, свързан и структуриран текст. А умението за създаване на текст се изгражда, то не е генетически заложено. Матурата би трябвало да проверява равнището на усвоеното в гимназията при нейното завършване.Така тя би представлявала своеобразна форма за завършване на средното образование и вход към висшето. Най-важното условие за правилно структурирана образователна система е широк вход в отделните образователни степени и тесен изход от тях.

Последната констатация спечели на Боян Вълчев най-върлите му противници. Това са преподавателите, които дават частни уроци и които Вълчев нарича „бизнесориентирана университетска и училищна прослойка“, която целенасочено култивира кандидатстудентската истерия, за да може да печели от частни уроци и курсове. Тази „порочна сива зона между училището и университета“, освен че създава проблеми във всяко българско семейство, принудено да търси заеми или допълнителна работа, за да плаща скъпоструващите и нискокачествени уроци, показва нещо по-страшно от финансовите трудности на родителите. Тя показва, че 12 години от живота на човека са отишли нахалост. Българинът приема априори и се примирява като пред нещо неизбежно, че в училище децата му не са научили нищо и че единствено частните уроци спасяват положението. Той дори се противи на съществуването на матурата, страхува се децата му да бъдат изпитвани върху това, което 12 години са учили и което би следвало да е достатъчно, за да влязат те в университета. В същото време българинът е съгласен децата да се изпитват единствено върху това, което са научили през последната година на курсовете и уроците, т.е. извън училището. Логическият извод от това е, че училището в такъв случай не е нужно. Ето как тази „сива зона“ управлява и училището, и университета. Ето в какъв свят живеем сега, а езикът, напомня Боян Вълчев, „е едно увеличително огледало на света, материята, обществото и интелекта, защото той има название за всичко около нас, но освен това го обобщава и осъществява абстракцията“.

Най-голяма отговорност е заявена и най-голямо внимание в „Българският език в училището“ е обърнато на това, за какво служи училището. Както и да го обяснява авторът, изводът е ясен: училището е призвано да подготвя децата за бъдещия им практически живот. То не трябва да ги тъпче с всевъзможни ненужни знания, а чрез умерено балансирани и дозирани знания да изгражда у тях трайни интелектуални и практически умения и навици – основа за цялостната по-нататъшна реализация на отделната личност и на обществото като сбор от личности.

Най-важният предмет в училището трябва да е предметът „Български език“, а най-отговорната задача пред училището, поставена от цялото общество пред институциите, учителите, университетите, авторите на учебници, съставителите на програми и стандарти – изграждане на умения за ползване на родния език в различните житейски ситуации и сфери, в които се реализира човешкият живот. Преподаването на българската граматика не означава преподаване и овладяване на родния език. И нека повторя още веднъж, че родният език е най-действеният показател за националната ни идентичност.

В моя коментар на книгата „Българският език в училището“ имах намерение, съобразно с жанра на рецензията, да изкажа възхищението си от будната съвест на автора, от непрестанната му грижа за образованието на децата ни и за езика на народа ни, но не успях да направя това. Истините, констатирани, доказани, проверени и многократно повторени от Боян Вълчев, са толкова безспорни и неопровержими, че и аз се увлякох да повторя някои от тях. Последната глава в книгата „Българският език в училището“ представлява 15 отговора на 15 мои въпроса, които зададох на Вълчев и на други езиковеди относно проблеми, свързани с българския език, и публикувах в книгата „На изток от Драгоман“ (2012). Там съм коментирала техните отговори и тъй като сега се увлякох да повтарям вече казани неща, ще повторя един от своите коментари на отговор на един от въпросите, получен от Боян Вълчев, с което и ще завърша своя коментар: „Изводите на Боян Вълчев звучат познато, сякаш се разбират от само себе си. Толкова са ясни, прости и логични. Защо тогава научноизследователската практика не ги взема предвид, е въпрос, който за мене няма реален отговор, няма никакъв отговор. Не разчитам нещо да се промени, като ги публикувам сега, защото той самият непрекъснато прави това. Компетентно излага, експлицитно и имплицитно, в зависимост от изискванията на жанра, в който пише, изводите си за същността на българския книжовен език съобразно с неговата историческа типология.

Историците на езика ни, които ще творят в бъдещето, има да се чудят защо препоръките му са останали без последствия“.

Assos. Prof. Katya Issa PhD UACG Sofi a

Sofia, 1 „Hr. Smirnenski“ Blvd katyaissa@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.