Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 202 - 209

ЛЕКТОРАТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА ВЪВ ФОРЛИ, ИТАЛИЯ – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Ласка Ласкова
E-mail: laskova@slav.uni-sofia.bg
Lettore di scambio
Scuola di Lingue e Letterature Traduzione e Interpretazione
Università di Bologna Forlì
136 Corso della Repubblica
47121 Forlì FC Italy

Резюме:

Ключови думи:

Дни на българския език и култура, Форли, Италия , 6 – 8 април

„Единственото сигурно нещо във Форли са промените“. В този дух беше отговорът на моя предшественик, когато преди пет години го попитах какво може да ми каже за лектората в този малко известен не само за българите, но и за италианците град, където щях да преподавам в следващите години. И действително. Сега, когато текат последните месеци от работата ми тук, мога да добавя едно уточнение: сигурни са не просто промените, а положителните промени. Говоря за кампуса на Болонския университет в града, за преводаческия факултет, в който разгръща основната си дейност лекторатът, и разбира се – за самия лекторат.

Това твърдение може да бъде подкрепено с някои числа. Към тристепенното обучение по български език, култура и медиация за бакалаври вече са добавени два курса за магистранти; активен е обменът на студенти и преподаватели по „Еразъм+“ със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“; успешно се дипломираха с превод и анализ на съвременна българска литература петима души, желание да го направят тази година, са заявили още четирима, всичко това, при условие че тук не съществува славистична катедра, а българският има статут на избираем, трети език. През 2012 г. сред книгите за ползване с учебна цел във Факултета имаше един българско-италиански речник; в момента библиотеката на лектората събира 300 заглавия книги и дискове. От 2015 г. досега студентите, организирани в клуб SUBito!, субтитрираха на италиански над двадесет български филма, а от 2016 г. възстанови участие в ежегодния фестивал на студентските представления и българската театрална група с пиесата „Любов по време на чалга“. И най-накрая, но не на последно място, отново през 2016 г. за пръв път във Форли под патронажа на посланика на България за Италия – Марин Райков, се проведе цикъл от лекции и събития под надслов „Познаваш ли България?“, чиято цел е да популяризира българския език и култура. От една страна, той дава възможност не само на академичната, но и на по-широката публика да се срещне с важни фигури на българо-италианския културен обмен, но и на самите студенти да упражнят уменията си в качеството си на преводачи и посредници за участниците и гостите на събитието. През април 2017 г. ще се състои и второто издание на форума с удвоен брой участници, сред които представители на българските училища в Италия и на лекторатите в други европейски държави.

Фолклорна група „Нашенци“ към Асоциацията за българска култура (Милано), участници в „Познаваш ли България?“, април 2016 г., и част от студентите българисти – техни сърдечни почитатели

Вероятно ще е банално, но е задължително да се каже, че зад успеха на един лекторат не стоят само и единствено студентите и техният лектор. Всичко постигнато беше и е възможно благодарение на активността и желанието за сътрудничество на много представители на различни организации в Италия и България – държавни институции, университети, асоциации, за чийто принос ще стане дума отново. Струва ми се, че независимо дали целенасочената работа на тези хора за утвърждаването и разпространението на българската култура е част от професионалните им задължения, или само личен приоритет, за всички тях е характерна една и съща емоция и убеждение. Каквато и да е частната история, която стои зад техния ентусиазъм, той говори за искреното желание да споделиш и да приобщиш другия към един национално обособен свят, а също и мислене и език за него и нещата извън него. Този свят не е задължително да е само прекрасен или най-добрият, това е наивна и опасна идея; но той може да бъде източник на положителен опит, да радва, да учудва, да обогатява – да заслужава да бъде преживян.

Кои са местата, в които италиански студенти имат възможност да опознаят българската култура през езика и литературата ѝ? При близо шейсет държавни университета действащите наши лекторати в момента са три – в Неапол (Università degli Studi di Napoli “L‘Orientale”), Венеция (Università Ca‘ Foscari) и Форли (Alma Mater Studiorum – Università di Bologna, campus di Forlì), където групата на изучаващите български език е най-многобройна.

Историята на кампуса във Форли несъмнено до някаква степен е по-влияла и развитието и характера на „приютения“ в него български лекторат. Най-старата европейска Алма матер има децентрализирана структура и факултетите ѝ не са съсредоточени единствено в Болоня, а са разпръснати в няколко града на територията на областта Емилия-Романя: Римини, Чезена, Равена и „най-младият“ кампус, Форли, който отскоро може да се похвали и с нов комплекс от сгради, т.нар. Teaching Hub, оборудван с всички технически средства, необходими за нормалното протичане на учебния процес. Тук в началото на 90-те години на XX век изнася преподавателската си и научна дейност част от академичния състав от направленията политология и филологии; следват ги икономисти и инженери. За историята на висшето образование в Италия такъв тип миграция не е нещо ново. Известен е примерът на Университета в Падуа, който е основан през 1222 г. от група преподаватели и студенти, напуснали Болоня в търсене на по-голяма самостоятелност и академична свобода. Без да става дума за такова радикално откъсване, във Форли са локализирани голям брой иновативни програми и изследователски проекти, а и самата общност продължава активно да противостои на инертността и бюрократизирането на институционалния организъм, така присъщи за големите организации с дълговековна история. Показателна е бързината и лекотата, с която се осъществява комуникацията с административния и управленския персонал на кампуса.

Решение да включи в плана си и обучение по български език, преди единайсет години взима ръководството на международната магистърска програма Interdisciplinary Research and Studies on Eastern Europe (MIREES) на Факултета по политически науки, чиято цел е да подготвя млади експерти по социална и политическа история и култура на източноевропейските страни. Още от самото начало на съществуването си MIREES предлага богата палитра от езици на своите студенти: руски, литовски, унгарски, словашки и сръбски, хърватски и босненски, като преподавателите често са осигурени със специални спогодби със страните на партньорските университети. Разбира се, Факултетът по чужди езици и литература, писмен и устен превод (Scuola di Lingue e Letterature, Traduzione e Interpretazione – SLLTI) не закъснява да се възползва от така създалата се възможност и да предложи и на своите студенти да се запознаят с българския свят. През изминалия период динамиката на отношенията между лектората и двата факултета се промени и в момента лекторът подписва трудов договор единствено със SLLTI. Това обаче е само административната страна на въпроса. Много по-важно е да се каже, че във всяко отношение подкрепата на SLLTI за лектората, особено през последните години при ръководството на проф. Рафаел Лозано Мирайес, е безусловна.

Два са факултетите в Италия, които подготвят именно преводачи, а не филолози: Факултетът по чужди езици и литература, писмен и устен превод във Форли и Факултетът по модерни езици за специалисти по устен и писмен превод в Триест. Само първият обаче предлага и български като избираем език от групата на т.нар. „трети езици“ за специалност Междукултурна езикова медиация (Mediazione linguistica interculturale). Тук са необходими някои разяснения. „Първи“ се нарича езикът, с който е бил приет студентът, след като е показал, че нивото му на владеене е минимум В2 по критериите на европейската езикова рамка: английски, френски, немски, испански. „Вторият“ език започва да се изучава от нула; към изброените по-горе тук се включват още руски и китайски. В рамките на тригодишната бакалавърска програма студентите са длъжни да изберат допълнително още един от следните „трети“ езици: португалски, арабски, японски, български и словашки, а от тази година и английски. Въпреки добавянето на още една алтернатива на българския, тенденцията броят на избралите го да се увеличава, е стабилна. Малките групи, рядко повече от дванайсет души, имат всички характерни за тях предимства на непосредствения контакт, и най-вече възможността да се установят благоприятстващи целите на лектората неформални отношения, които стимулират творческата активност на студентите, желанието и уменията им да работят в колектив. От своя страна, познавайки индивидуалните особености на всеки от членовете на групата, лекторът може да „калибрира“ много по-прецизно преподавателския си подход и задачите, които възлага.

Групата на българския театър на сцената на общинския театър „Диегo Фабри“ във Форли преди представлението: студентите като сценаристи, актьори, техници и преводачи

Основните конкуренти на българския са два: португалският, който е привлекателен най-малко заради близостта си с италианския, и арабският, който пък дава много възможности за работа, особено предвид актуалната политическа ситуация в Европа. Нашият език е интересен преди всичко за студентите, които вече изучават руски. Не е тайна, че „големият“ източнославянски език често задушава в конкуренция по-малките си роднини, само че в този случай Форли е изключение. Нещо повече: българският се оказва логичен избор за студентите, които имат руски като втори основен език. Курсът за начинаещи започва през летния семестър, когато са овладени базисните умения за четене и писане на кирилица и вече се работи върху падежната система. Предполагам за студентите откритието, че съществува безпадежен славянски език, е емоционално симетрично на удовлетворението от факта, че италианският се е освободил от падежите на своя прадядо, латинския. Напоследък се случва и магистрантите от програмата Устен превод (Interpretazione) или международната Специализиран превод (Specialized translation) да се захващат с български в по-следните години от обучението си, когато осъзнават, че на пазара на труда има много преводачи с два или три „големи“ езика (английски, френски, китайски и т.н.), но рядко се намират професионалисти, които могат да добавят и българския в портфолиото си.

При така описаните условия възниква въпросът каква е амбицията на лектората във Форли, доколко поставените цели са реалистични и какви са начините за тяхното постигане. В оптималния случай един студент, избрал да се дипломира в програмата Междукултурна езикова медиация на SLLTI, може да разчита на 200 часа обучение за три години, в които се включва и упражняване на медиаторски техники, както и усвояване на минимум от културни познания. Такъв е стандартният брой часове, необходими за достигането на ниво А2, което очевидно не дава право на един професионалист да се нарече преводач с български език. А амбицията на лектората е да съдейства максимално в приближаването до тази цел.

Това е възможно единствено при условие, че студентите разполагат с мотивацията и ресурсите за допълнителна работа – и тук действията на институциите и на самия лектор вече имат решаваща роля; лекторатът е само едно от звената в системата, чиято функция е да привлече и формира посредници, преводачи, драгомани на Италия за България. Вместо да правя списък на приносите, които имат различните агенти на тази система, ще ги представя през един частен случай. През 2016 г. при откриването на „Познаваш ли България?“ половинчасовата реч на посланика г-н Марин Райков беше преведена симултанно от студента първокурсник в магистърската програма Устен превод Матео Чима, без той предварително да е запознат със съдържанието ѝ. Това предполага едно доста добро владеене на езика, много над ниво А2. Матео беше един от първите студенти, които имаха възможност да продължат заниманията си и като магистрант в курса Български за напреднали (Lingua bulgara – corso avanzato I). Той беше сред одобрените кандидати за един от двата летни семинара, за които Министерството на образованието и науката осигурява стипендии – в с. Лозен и във Велико Търново, организирани съответно от Софийския и Великотърновския университет, прекара 6 месеца в София по програма „Еразъм“, а в третата година от следването си беше на двумесечен стаж в България; всъщност всички студенти на SLLTI са задължени да натрупат 100 часа стаж по специалността си. В това отношение Болонският университет предлага на своите възпитаници изключително богати възможности: те могат да се възползват от вече съществуващите рамкови споразумения за прием на стажанти, сключени с представители на частния и държавния сектор, или по собствена инициатива да разработят и да предложат за одобрение план за стаж при избран от тях работодател.

Както се вижда, времето, посветено на работата с българския език, в този случай надвишава значително програмирания в учебния план хорариум. Но решението определените за стаж часове или част от предвидения максимум от осемнайсет месеца престой по „Еразъм“ в чужд университет да бъдат осъществени в България, е пряко свързано със стимулите, които се предлагат на студентите. Затова особено важна тук е мотивацията, която произтича от приложението на придобитите от тях знания и умения, т.е. от постиженията при употребата на езика извън учебната зала. Така например киното се оказа не само предпочитан инструмент за запознаване с българската култура, но и относително лесно достъпен начин за себеизява. В тази връзка, ключово за лектората е сътрудничеството му с Българския културен институт в Рим и Assotiation SEVEN, които осигуриха диаложните листове на над двадесет филма за превод. Някои от заглавията, субтитрирани от студентите, бяха показани на Фестивала на българското кино в Рим и в рамките на „Познаваш ли България?“ във Форли, други се прожектират с учебна цел. Важен наш партньор е и асоциацията „България – Италия“, която поддържа редовно обновяван сайт на италиански език с информация за актуалните политически, икономически и културни процеси в страната ни, новини за множество събития, свързани със задълбочаването на връзките между двете страни. Не само това, сайтът разполага с рубрики като История и Литература, които са едновременно източник на знания в систематизирана и достъпна форма и поле за изява; на страниците му студенти българисти от SLLTI са публикували преводи на съвременни български автори. През 2016 г. Асоциацията издаде и две допълнени и преработени двуезични антологии, на поезията и разказа, Petali di rose, spine dei Balkani под редакцията на Леонардо Пампури и Antologia del racconto bulgaro с редактор Джузепе дел Агата. Чрез тях младите италиански българисти се запознават в оригинал с част от ключовите произведения на нашата литература и преводната им интерпретация, направена от италианските им колеги. Когато става въпрос за възможности за изява, не мога да не спомена Международната интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти, която се провежда във Виена по съвместна инициатива на доц. Светла Черпокова – лектор във Фрайбург, Германия, и Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ с помощта на Министерството на образованието и науката и на Министерството на културата. Тази конференция събира лектори и техните възпитаници от цял свят и участието в нея дава шанс на младите хора да обсъдят пред колеги със сходни интереси своите работи, в случая преводи, и да създадат контакти с други българисти; самите сборници с докладите, публикувани от Национално издателство „Аз-буки“, са важно свидетелство за дейността на лекторатите и техните постижения.

Мисля, че дори и този бегъл поглед върху механиката и духа на лектората във Форли дава ясна представа за основните фактори, които го правят успешен: това е активното сътрудничество на множество хора, обединени от общата цел да осигурят на италианските студенти възможност за реализация на техните чисто човешки потребности от развитие, творческа работа, себепознание и самоуважение – през призмата на българското. Затова силно се надявам, че кампусът и самият лекторат по български език и литература във Форли ще останат консервативни в едно отношение – ще продължат да се променят непрекъснато и в положителна посока.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.