Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/4, стр. 381 - 390

РАЗРУШЕНАТА УТОПИЯ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ. ПЪТЯТ ОТ „ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ“ ДО „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“1)

Христина Теодосиева
E-mail: teodosieva_s@abv.bg
Masters Student
Sofia University St Kliment Ohridski
Sofia Bulgaria

Резюме: Разрушаването на утопичния мит за постигането на новия социалистически ред като че ли е започнало още преди 1944 г., но това крушение, което трае повече от 4 десетилетия, е видимо в поезията на Христо Смирненски само за 7 години. Пътят от „Червените ескадрони“ до „Приказка за стълбата“ е изживян на един дъх, а за да се впише в каноните, почти половината от него трябва да бъде изтрит, забранен, забравен или неразбран. В стиховете, подписани с другия псевдоним на Христо Измирлиев – Ведбал, се откриват нови хоризонти на поетическите му способности. 13 негови стихотворения, за първи път публикувани след смъртта му, пък очертават финалните щрихи на образа му в литературата. В края на живота си, повален от туберкулозата, той не се отчайва. Просто изобразява по най-осезаемия начин разбиването на една илюзия.

Ключови думи: Khristo Smirnenski, socialism, utopia, destruction, satire, postsymbolism

Свалени от своите пиедестали, боговете на утопията изглеждат като декаденти. Детронирани, демаскирани и накрая – диаболизирани, символите на надеждата в поезията на Христо Смирненски падат в локвите. Пътя от светлата постсимволистическа образност до гротескния социален реализъм младият поет изживява на един дъх. Но такова е цялото му творчество – емоционално, експресивно, повлияно от поривите на неспокойния дух. Поезията на Смирненски може да е изключително удобна за доктрината на социализма през годините на неговото зараждане и утвърждаване, използвана до 1989 г. като „пръв трибун на комунистическата идея“. Но за да се впише в каноните на тази идеология, почти половината трябва да бъде изтрита, забранена или в най-лошия случай – забравена и неразбрана.

Три противоположни етапа разделят смислово творчеството на поета, като възхвалата на утопията, обособена единствено в средищния етап, няма превес нито в количествено, нито в идейно отношение. За кратко мизерията, болката и отчаянието карат чувствителното сърце на Смирненски да започне да бие в ритъма на надеждата, която утопията дава. Неясна, необятна и някак далечна изглежда представата, която изграждат стиховете му за онова светло бъдеще, което може би евентуално ще бъде постигнато.

Началото на творческия път на Смирненски обаче е друго – хуморът. Първите му стихове не се вписват нито в идеологическата, нито в последвалата поетика на разочарованието. Хронологически този период е преход от смеха през сериозността до плача. Комедийният и трагичният тон обграждат времето на утопичния уклон. В ранните му стихотворения-пародии проблематиката е свързана с живота, който Смирненски наблюдава около себе си. Поглеждайки над събитията, осмива съвременниците си и дори някои свои собствени черти. Тези ранни поетически опити кореспондират с последните му творби – най-драматичните и дълбоки произведения, по един специфичен начин.

Въпросът за човешките пороци и самозабравата – основа на „Приказка за стълбата“, се прокрадва в едно от първите стихотворения на поета – „Не се плаши“. Сатирата разказва за последните мигове от живота на 70-годишен апаш. Дори пред лицето на смъртта героят не се отказва от порока си. Разкаянието е невъзможно, когато старецът не осъзнава, че е далеч от правия път. Също като „плебея“, изкушаван от Дявола и изкачил се на последното стъпало към греха. Езикът в това ранно стихотворение е изчистен и конкретен. Сатирата по-скоро се доближава до Ботевия стил, отколкото до съвременниците на Смирненски.

Задгробният живот е тема, която протича през цялото творчество на поета, още от 1915 г. Разбирането на твореца за това, което следва след земния ни път, е далеч от християнското възприятие, но въпреки това той използва голяма част от традиционните понятия – „ад“, „рай“, „дявол“. Демоническото превъзхожда ангелското, а героите са по-скоро склонни да стигнат до пъкъла или с измама да прекрачат райските порти. Такъв е и героят от „Не се плаши“. Старецът вярва, че ще надхитри ключалките със своите умения на крадец. В „Приказка за стълбата“ пък раят е преобърнат, а изкачването към него всъщност е пропадане. Така и в двете произведения, които на пръв поглед се различават тематично, формално и стилово, християнската представа за рая е разрушена. „Смъртта е свързана с мистерията на неуловимост и дематериализираност. Призрак и демон, тя е биологичен феномен, неизключващ мистерията“, смята Людмила Малинова в „Мотивът за смъртта в поезията на Христо Смирненски“.

В ранната му поезия присъстват както описание на социалната несправедливост, така и интимни, любовни стихове. От образен реализъм поетиката на Смирненски залита към мистични съновидения, чрез които възприема женското присъствие, а после отново се връща към конкретиката. Едно от стихотворенията му, което безспорно показва неговата виталност и способността да се наслаждава на живота, е „Студ“:

Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Някои от последните творби на Смирненски най-много напомнят на младежката свежест, която лъха от първите му публикувани стихове, но с ерудицията на един прекалено зрял за своите 24 години човек. „Как ще си умра млад и зелен“, което Смирненски пише през април в своята последна 1923 г., е едно от поредните доказателства за непрекършения витален дух на поета. Болестта е щрихирана само в първите редове на фейлетона. Дори нея Смирненски разглежда с насмешка, заигравайки се с думата „катър“ и обяснението за магаретата на ръководни постове в държавата.

„Червените ескадрони“ по времето на социализма е едно от най-тълкуваните и най-предпочитаните стихотворения на Смирненски. Безспорен е устремът на тази творба, който пренася читателя директно на бойното поле. Симеон Правчанов определя тази динамика като „стремглав ритъм, напомнящ бурното препускане на конница, изобилие от звучни рими, взривяващи се в края (а и в средата) на всеки стих като снаряди с точно попадение“. Според литературоведа поетът комбинира романтически образи с реалистично изображение и стилистични конструкции от символизма. В одата може да се търси и приказен заряд. Преодоляването на препятствието по пътя на революцията е един вид порастване. След този сблъсък силите на пролетариите вече са преминали през юношеския наивен устрем и са узрели за истинския живот. Движението се осъществява циклично – от общото към частното и накрая – отново колективът. По този начин са представени както бойците в техния устрем, така и личната борба, единичният подвиг, който е валиден за всеки от тях.

В статията „Великият преобразувател“ е отречено популярното твърдение, че поетът е използвал похватите и изразните средства на символизма, като в тях е вложил нов смисъл. За Никола Георгиев това е недообмислено опростяване на новаторството на поета, както и твърдението, че Смирненски не е успял докрай да преодолее литературното време. „Мъртвото продължава да живее, за да бъде многократно убивано от новата система“, обобщава критикът, а „дошаблонизирането на символистическия шаблон довежда до абсурд“. Във време на войни, насилие и жестокост символистичната поезия става невъзможна. От нея остават само думите – ограниченият ресурс, с който разполагат поетите, защото в един момент тези строго определени отвлечени понятия се изчерпват и това довежда до фактическия край на направлението. Но колкото повече се доближава до смъртта, която така пламенно вълнува душата му, толкова повече Смирненски се оттласква от символизма изобщо – без повече да го разрушава и да придава нови значения на метафорите му.

Последното произведение на твореца – сатирата „Приказка за стълбата“, унищожава целия социалистически патос, който блика от възторжените му стихотворения, демаскира илюзията за справедлива власт, преобръща творчеството му. Добре познатият „юноша“, неговият типичен герой, търсещ истината, прокарващ пътя на пролетариите, сега е в нова светлина. Кратко и ясно, без емоция, без съжаления, Смирненски показва пътя на деградацията, както и собственото си движение от възхвала към отрицание. Червеният цвят в „Приказка за стълбата“ окончателно липсва. Огненият плам на тълпите вече не е потребен на поета за новите му послания. Затова народът е безцветен – сиво-жълт, с окраската на болестта и бездушието. Обществото е станало безпомощно, защото водачът му е загубил сетивата си. Само едни сини, невинни детски очи, променят общата картина. Но този контраст е илюзия, единствено възможна сред наивитета. Черното най-силно е застъпено в описанието на юношата. Единствен той носи траурния тон, сякаш отиващ на собственото си погребение. Потта, сянката и косата му са черни, навяващи някакво смъртно чувство, примесено с категоричност. Всички тези цветове са различни от поетическата образност на Смирненски. Бялото и розовото сантиментално връщат някакъв символистически спомен, но се прокрадват единствено в изображението на самата стълба. Кръговата композиция на разказа окончателно затваря изхода в рамките на случването и по този начин го прави невъзможен. Изкачването на стъпалата е една своеобразна инициация, характерна за приказките. Това движение обаче е преобърнато, защото вместо да по-стигне познание, героят губи реалната си представа за света.

В „Приказка за стълбата“ Смирненски категорично е оставил въведената от него в нашата поезия форма „ний“. Светът е разделен на „аз“, „те“ и „вие“ колкото и героят да се стреми да не се откъсва от тълпите. По този начин е конструиран и триделният свят в произведението, където юношата се явява медиатор, осъществяващ връзката между ниското и високото и в крайна сметка извървяващ пътя от едното пространство към другото. Подобно движение не се среща в нито едно друго произведение на Смирненски. Светът в поезията му е разделен на две, отсъства това трето звено, което да свърже различните пространства. Жертвоготовността на юношата също добива различен от вече познатия в стиховете на поета смисъл. За разлика от Йохан, който отдава живота си, любовта и семейството, за да се изправи на барикадите и да загине като герой, изкачващият се по стълбата персонаж, „готов да сложи главата си“, не стига до фактическата саможертва. Неговите думи служат по-скоро за доказателство на илюзорната представа за справедливата власт, отколкото за обещание.

Още едно възможно движение в текста е от българското към чуждото. В началото на „Приказка за стълбата“ героят е назован „плебей“, но в разгръщането на сюжета той е „юноша“. Накрая се превръща в „принц“. Етимологически „юноша“, произхожда от същата старобългарска дума „юнък“ – „млад“, както и „юнак“. С общ корен, двете съществителни се оказват и с близко значение. А героят на българския фолклор винаги е „юнак“, а не западноевропейски „принц“. Характеристиките на двете героически фигури, произхождащи от различна културна среда, са противоположни в множество аспекти. Юнакът е носител на типичната балканска мъжественост, смел до безумие, но и същевременно изключително по-датлив на човешките страсти. Принцът обаче има един различен поглед върху света – аристократичен мъж на честта. Изхождайки от приказното начало, може да се предположи, че плебеят-юноша, който се превръща в принц, предава не само своите братя, но и родното.

През същата 1923 г. Смирненски пише „На гости у Дявола“. В поемата се появяват добре познатите герои – юношата и неговият изкусител. Този път обаче ролите са променени. Поетът проследява живота не на младежа, опознаващ света, а този на Дявола. Темата за смъртта и отвъдното тук е разгърната в нова светлина. Защо Дяволът е станал Дявол? Образът на Мефистофел носи повече човешки черти от редица монументални персонажи в поезията на Смирненски. Поредното разрушаване на утопията идва именно с разгръщането на този образ. Сблъсквайки Мефистофел с Истината, резултатът е в полза на адското създание. „Святата“ се оказва още една илюзия, която броди по света. Юношата в „На гости у Дявола“ вече е загубил своята младежка възторженост. Разочарован, отрезвен, жесток реалист, той дава своята оценка. Разпадът на идиличната вяра в юношата – покорител на света, достига своята върхова точка. Героят не само е загубил вярата си, но и единственото, което му е останало, е да критикува. От активен деятел се е превърнал в пасивен говорител.

Цветовете в поемата са само два – сиво и кафяво (калта). Няма ги детските сини очи, няма я червената огнена надежда. „Без чест ли си? – прави ти чест!“. От критика на социалния ред, несправедливото разпределение на благата, съчувствието към онеправданите, поетът отива към философски размисъл за добродетелите. Именно тук антропоморфната персонификация на Дявола изиграва своята ключова роля. Всички пороци са присъщи именно на човека, а не на отвъдните същества. Затова Мефистофел може спокойно да отпие абсент, да запали цигара и да посещава лавки – героят е сроден с юношата, като двамата се превръщат в сдвоен персонаж.

Бисера Дакова в „История без име – или анонимно пребиваване в езика“ търси истинската авторова идентичност на Смирненски. Разграничава написаните с моливче текстове върху амбалажна хартия, които сякаш идват от сърцето на поета, без желание да се вписва в какъвто и да е канон, от омастилените творби, които целенасочено се вплитат в социалистическата поетика. Изразът „поетическо слово партийна поръчка“ недвусмислено означава диференциацията между поезията, извираща от душата на Смирненски, и тази, която се утвърждава като „разрешена“. Въпросът, който поставят съвременните анализи обаче, е: революция към какво и защо? Несъмнен е поривът на младия поет към промяна. Във времето между двете световни войни най-лесно е това обновление на света да бъде постигнато чрез разрушаването на стария ред. Но в творчеството на Смирненски много по-голямо внимание е отделено именно на деконструкцията, отколкото на образа на бъдещето. Присъства архетипната представа за повтарящото се сътворяване и разрушаване, която може и да бъде изведена извън социалистическата рамка на бунта и да се разглежда като общовалиден модел.

Нещо парадоксално за светогледа преди 1989 г. се появява в поетиката на Смирненски именно в пролетарския є период. Колкото хумористичните творби на Ведбал са обвързани с Дявола и демоничното, така сред комунистическата възхвала се прокрадват множество библейски реминисценции. Единият възможен прочит на тези появи е, че подобно на символистическите похвати – използвани, но траверсирани, за да бъдат отречени, и християнските метафори се поставят в нетипичен контекст и се преобръщат. Сътворението от Божие дело – „Да бъде светлина“, се прехвърля в човешките ръце – „Да бъде ден“. Излизайки обаче от този традиционен прочит, толкова силното християнско присъствие в поезията на Смирненски може да означава и друго. Божественото не е категорично отречено, а просто се сродява с човешкото. Така небесното слиза сред хората, а те се издигат във висините, създавайки неразрушимо единство. Човекът придобива характеристиките на Бога, но и обратното – какъвто е и случаят на сдвояването с Дявола. Това по-скоро придава на поезията на Смирненски хуманистично-романтически облик, отколкото иделогически-клиширано въздействие.

13 стихотворения на Смирненски за първи път са публикувани след смъртта му. В тази малка част от неговото творчество се очертават финалните щрихи на поетическия му образ. Противоречив, разностранно насочен, в непубликуваните си стихове Смирненски показва нови свои страни. Чисто символистическо любовно стихотворение изненадва на фона на „Пардонте матмазела“ – груба подигравка с женските достойнства. „На Лорелай“ препраща обратно към нежните поетически откровения на Дебелянов, Лилиев и Яворов. Сякаш като доказателство, че може не само да преобръща символистическата реч, но и да я използва в чист вид, Смирненски пише:

Щом здрач теменужен побрули полята,
аз бродя от скръб осенен
и руси къдрици в чудна позлата
ах, бляскат ли, бляскат над мен.

Нищо новаторско за българската поезия не се появява в тези редове, но те създават едно вътрешно противоречие с останалата част от творчеството на Смирненски. Нежна, романтична поезия, която стои по-скоро като повторение на вече изказани думи. И вместо очаквания гротесков финал, произведението завършва с повторение на първия куплет, с промяна единствено във финалния стих – градация на началното чувство.

Умирането на идеала, разрушението на копнежа по непостигнатата промяна, осъзнаването, че пролетта на пролетариата няма да донесе търсения от поета възход, звучи в началните стихове на „Сенки“:

Но дойде есен златодреха,
не мина тя, не дойде тя
и в самота
през скръбна привечер умреха
те – неразцъфтелите цветя.

Раздвоението на символистическата душа се прокрадва и в това произведение на Смирненски. Точно като в „Черна песен“ на Дебелянов – „за зора огнеструйна копнея, но слепи ме с лъчите си тя“, в „Сенки“ се появява „запаля свещ – тъма ме пак обвива“.

Разрушаването на утопичния мит за постигането на новия ред като че ли е започнало още преди неговото настъпване в страната, а това крушение, което трае повече от 4 десетилетия, е видимо в поетиката на Смирненски, която го изживява само за 7 години. Аналогичен с движението в творческия път на поета е и разпадът на тоталитарната система. Макар писани десетилетия преди събитията в страната ни, стиховете на Смирненски съвпадат с действителността по синхроничен начин в различни времена.

В края на живота си, повален от туберкулозата, той не се отчайва, а вместо това изобразява по най-осезаемия начин разбиването на една илюзия.

Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.

Екзистенциалната тематика, любовта към живота, но и нескритият интерес към смъртта и задгробното, звучат от първите до последните стихотворения на Смирненски. „Роза Люксембург“, написано 1923 г., извадено от идеологическия контекст, за пореден път поставя въпросите за съществуването, живеенето и умирането. Небето е свалено от висините и е погребано заедно с човека.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен на Първия международен филологически форум за студенти и докторанти, проведен на 13 – 16 ноември 2014 в СУ „Св. Климент Охридски“, София. Христина Теодосиева е магистрант в програма „Творческо писане“. Завършила е специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 2013 г. Интересите є са в областта на съвременната българска литература и теорията на литературата.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиев, Н. (1992). Сто и двадесет литературни години. София.

Дакова, Б. (1999). История без име – или анонимно пребиваване в езика. – Български език и литература , кн. 2 – 3.

Димитрова, Е. (1999) . „На гости у Дявола“ („Приказка за честта“) на Христо Смирненски – планове на травестиране. – Български език и литература, кн. 2 – 3.

Костова-Панайотова, М. (2009). Образи на революцията в поезията на Христо Смирненски. – Български език и литература, кн. 4.

Добрев, Ч. (1982). Нежният бард на революцията Христо Смирненски. – Творби и проблеми – литературни анализи, том 2, с. 30 – 48. София.

Николов, М. (1982). Интернационални мотиви в поезията на Смирненски. – Творби и проблеми – литературни анализи, том 2, с. 49 – 65. София.

Правчанов, С. (1982). „Червените ескадрони“. – Творби и проблеми – литературни анализи, том 2, с. 66 – 80. София.

Малинова, Л. (2002). Мотивът за смъртта в поезията на Христо Смирненски. – Български език и литература, кн. 4 – 5, с. 9 – 18.

Чернокожев, В. (1999). Смирненски и българската сатирическа традиция. – Български език и литература, кн. 2 – 3, с. 94 – 97.

Чобанов, Г. (1995). „Юноша“ на Христо Смирненски (две възможни интерпретации). – Интерпретации на класически текстове от българската литература, 4. Шумен.

Янев, Вл. (2005). Христо Смирненски – Маскарадът и Празникът. Заключителни бележки. – Електронно списание LiterNet, № 9, с. 70 – 85.

Сарандев, Ив. (2010). Христо Смирненски. – Сборник „Българска литература“ (1918 – 1945 г.), том 1, с. 173. Пловдив.

REFERENCES

Georgiev, N. (1992). Sto i dvadeset literaturni godini. Sofiya.

Dakova, B. (1999). Istoriya bez ime – ili anonimno prebivavane v ezika. – Balgarski ezik i literatura , kn. 2 – 3.

Dimitrova, E. (1999) : „Na gosti u Dyavola” („Prikazka za chestta”) na Hristo Smirnenski – planove na travestirane. – Balgarski ezik i literatura, kn. 2 – 3.

Kostova-Panayotova, M. (2009). Obrazi na revolyutsiyata v poeziyata na Hristo Smirnenski. –Balgarski ezik i literatura, kn. 4.

Dobrev, Ch. (1982). Nezhniyat bard na revolyutsiyata Hristo Smirnenski. – Tvorbi i problemi – literaturni analizi, tom 2, s. 30 – 48. Sofiya.

Nikolov, M. (1982). Internatsionalni motivi v poeziyata na Smirnenski. – Tvorbi i problemi – literaturni analizi, tom 2, s. 49 – 65. Sofiya.

Pravchanov, S. (1982). „Chervenite eskadroni”. – Tvorbi i problemi – literaturni analizi, tom 2, s. 66 – 80. Sofiya.

Malinova, L. (2002). Motivat za smartta v poeziyata na Hristo Smirnenski. – Balgarski ezik i literatura, kn. 4 – 5, s. 9 – 18.

Chernokozhev, V. (1999). Smirnenski i balgarskata satiricheska traditsiya. – Balgarski ezik i literatura, kn. 2 – 3, s. 94 – 97.

Chobanov, G. (1995). „Yunosha” na Hristo Smirnenski (dve vazmozhni interpretatsii). –Interpretatsii na klasicheski tekstove ot balgarskata literature, 4. Shumen.

Yanev, Vl. (2005). Hristo Smirnenski – Maskaradat i Praznikat. Zaklyuchitelni belezhki. – Elektronno spisanie LiterNet, № 9, s. 70 – 85.

Sarandev, Iv. (2010). Hristo Smirnenski. – Sbornik „Balgarska literatura” (1918 – 1945 g.), tom 1, s. 173. Plovdiv.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.