Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 169 - 181

РОЛЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ И УЧИЛИЩЕТО КАТО ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ НАГЛАСИ

Руска Станчева
E-mail: r.stancheva@ibl.bas.bg
Institute for Bulgarian language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. bl. 17
Sofia Bulgaria
Красимира Алексова
E-mail: krasimira_aleksova@slav.uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Изследването представя отговорите на три въпроса от национално представително социологическо изследване на езиковите нагласи на българите, проведено през 2017 г. Отговорите на респондентите съдържат информация за ролята на училището и на учителите при формиране на отношение към грамотността. Анализът на данните сочи, че учителите са важен фактор при формирането на езиковите нагласи гордост и осъзнаване на нормата.

Ключови думи: language attitudes; school; teachers; literacy

1. За проекта за изследване на езиковите нагласи на българите

През 2017 г. в Института за български език на БАН започна изпълнението на проекта „Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“1).

Това е първото в България широкомащабно проучване на езиковите нагласи към книжовния български език. То е насочено основно към: 1. определяне на мястото на книжовния език в структурата на националната идентичност; 2. проучване на степента, в която книжовният език изпълнява символните си функции; 3. анализиране на връзките между писмения книжовен език и устната реч; 4. изследване на отношението на българите към конкретни граматични норми в динамика.

Първата фаза от работата по Проекта бе съсредоточена основно върху: разработване на теоретична рамка (Stancheva, 2017); съставяне на въпросник за социологическо изследване; провеждане на национално представително социологическо изследване2); първичен прочит на данните от изследването. Данните от изследването съдържат богата информация за езиковите нагласи на българите и представят отношението им към редица аспекти на функционирането на българския книжовен език като официален в съвременната комуникация.

Изследването е изключително ценно с това, че за пръв път дава обратна връзка на всички заинтересувани страни, ангажирани с провеждането на по-литики и взимането на управленски решения, имащи отношение към официалния език.

Понастоящем се изпълнява втората фаза от Проекта, чиято основна цел е детайлен социолингвистичен анализ на данните от въпросника.

2. Училището и книжовният език

Част от въпросите в социологическата анкета са свързани със сферата на образованието. И това е съвсем разбираемо от гледна точка на съществената роля на книжовния език в тази сфера. В училищното образование книжовният български език (в по-висока степен в писмената си форма и в по-малка степен в устната си форма) изпълнява две основни функции – на средство за обучение и на предмет на обучение (Naredba, 2016).

Като предмет на обучение (т.е. като учебна дисциплина) българският книжовен език се изучава през целия курс на средното образование, като акцентът в обучението е върху усвояването и прилагането на задължителните за сферата на официалното общуване кодифицирани писмени норми (правописни, граматични, пунктуационни, лексикални, стилови).

Функцията на българския книжовен език като средство за обучение (т.е. като език, на който се преподават отделните учебни дисциплини и се оценяват знанията и уменията на учениците) играе изключително важна роля за поддържане на кодифицираните писмени норми в състояние на стабилност и за възприемането им като еталон за правилност в официалното общуване (писмено и устно).

Данните от социологическото проучване на езиковите нагласи, направено през юли 2017 г., съдържат важна информация и за отношението на българите към ролята и мястото на образованието за личностната реализация, а така също и за ролята на учителите в процеса на формирането на грамотността и за ролята ѝ за успешното социално включване на личността.

Убедено може да твърдим, че събирането на данни за езиковите нагласи и анализът им се вписват в рамката на новите изследователски подходи в обучението по български език.

3. Цел, задачи и обект на настоящата работа

Основната задача на настоящата работа е да представи отговорите на три въпроса от социологическата анкета, имащи пряко отношение към ролята на учителите за формирането на мотивация за грамотност и на положителни езикови нагласи към българския книжовен език. Основните ни цели са свързани с извличане на информация за мнението на пълнолетните българи: за ползата и мотивацията да се пише правилно; за причините, поради които не се спазват писмените правила; и за източниците, от които се правят езикови справки. Обект на изследване в работата е в каква степен според анкетираните учителите (респ. училището) играят роля за формирането на определени езикови нагласи.

4. Емпиричните данни

Анкетата, от която са извлечени въпросите по-долу, е представителна по следните демографски признаци: възраст, пол, местоживеене. Приложена е тристепенна гнездова извадка с вероятности, пропорционални на размера на общината. За извадкова рамка е използван модифициран картографски метод (по Leslie Kish). Приложен е методът на полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите.

По-долу са представени въпросите в анкетата, засягащи ролята на учителите при изграждането и развиването на грамотността (посочени са с номерацията им в анкетната карта):

9. Това, че мога да пиша правилно на български: (Отговорите се четат, отговор на всеки ред)

1. Да2. НеŒ12Ž341. ме изпълва с гордост2. ми носи престиж в очите на околните3. ми помага да изграждам кариерата си4. ме отличава от повечето хора около мен5. е поощрявано / е било поощрявано от семейството ми(родители, роднини и т.н.)6. е поощрявано от приятелския ми кръг7.е поощрявано / е било поощрявано от учителите ми

18. Откъде най-често правите справки, когато искате да пишете без грешки?

(Отговорите се четат, само 1 отговор)

1. От речници

2. От учебници

3. От Службата за езикови справки при БАН

4. От учители

5. От приятели и роднини

6. От интернет

7. От друго място.............. (Моля, посочете откъде)

8. Не правя справки

17. Защо според Вас не се спазват писмените правила на българския книжовен език?

(Отговорите се четат, възможни са до 3 отговора)

1. Защото не са достатъчно добре усвоени (в резултат на липса на старание за усвояване от страна на обучаваните)

2. Защото са забравени

3. Защото не е необходимо да се спазват в някои сфери

4. Защото няма надеждни източници за справка в интернет, като речници и граматики

5. Защото правилата за писане често се променят

6. Защото правилата за писане не са формулирани на достъпен език и остават неясни за част от хората

7. Защото правилата за писане са противоречиви

8. Защото към правилата няма достатъчно и ясни примери

9. Защото преподаването на правилата в училище не е добро

10. Защото правилата за писане влизат в противоречие с говоримия език

Разработването на посочените въпроси има отношение към въпроса за степента, в която в съзнанието на респондентите присъстват следните езикови нагласи: на гордост (която е индикатор в каква степен книжовният език изпълнява функцията престижност в публичната комуникация) и нагласата осъзнатост на нормата (като индикатор за еталонната функция на книжовния език) (Garvin, 1993; Stancheva, 2017).

5. Коментар на емпиричните данни3)

Нека да обсъдим разпределението на отговорите на Въпрос 9, представени във фигурата по-долу.

Въпрос от анкетната карта: 9. Това, че мога да пиша правилно на български4):

(Отговорите се четат, отговор на всеки ред)

1. Да2. Не12341. ме изпълва с гордост2. ми носи престиж в очите на околните3. ми помага да изграждам кариерата си4. ме отличава от повечето хора около мен5. е поощрявано / е било поощрявано от семейството ми(родители, роднини и т.н.)6. е поощрявано от приятелския ми кръг7. е поощрявано / е било поощрявано от учителите ми

Въпросът съдържа 7 позиции (подвъпроси 1 – 7), като респондентите трябва да изразят съгласие или несъгласие с всяко едно от посочените твърдения.

Целта е да се изведе степента, в която всяко от посочените твърдения (подвъпроси) е фактор за правилното писане (т.е. за владеенето на кодифицираната писмена норма).

Графика 1. Относителни дялове в %5) на причини и ползи за правилното писане

Отговорите на този въпрос, представени на Графика 1, са категорично свидетелство за първостепенната роля, която респондентите отреждат на учителите като най-значим фактор в процеса на осъзнаване на книжовните норми и изграждането на умения за прилагането им в писмен текст. Този извод се налага от значителното преобладаване на положителните отговори, че правилното писане е резултат от въздействието на учителите (88.2% отговорили с „Да“).

Нека по-нататък да разгледаме фактора „Роля на учителите“ за изграждане на умения за правилно писане във връзка с няколко социални променливи, при които е налице отчетлива връзка с отговора на подвъпрос 7 от Въпрос 9 в анкетата.

Личи тясната обвързаност на фактора „Роля на учителите“ във връзка с променливата „Образователен статус на респондентите“ (собствен и на родителите им поотделно) – вж. Графика 2.

Графика 2. Относителни дялове в % на причини и ползи за правилното писане

Според графика 2 факторът „Роля на учителите“ за изграждане на умения за правилно писане има най-голяма значимост за групата на респондентите с висше образование и за тези, чиито родители са с висше образование.

Съвсем очаквано, значимостта на фактора „Роля на учителите“ намалява значително (до 52.4%) при респондентите с по-ниско от основно образование. Но въпреки това този фактор се оказва значим, като цяло, за всички респонденти (88.2%).

Графика 3. Относителни дялове на факторен признак „Роля на учителите“ според жизнения стандарт

На Графика 3 личи отчетливо и връзката между жизнения стандарт на респондентите и фактора „Роля на учителите“ за изграждане на мотивация за правилно писане.

Прави впечатление, че самоопределилите се като живеещи без лишения анкетирани изтъкват в най-висока степен ролята на учителите за изграждане на мотивация и умения за спазване и прилагане на писмените норми. С над една пета по-малко са самоопределилите се като живеещи с големи лишения. Вероятно живеещите без лишения обвързват жизнения си стандарт пряко с образованието си и с учителите като основен субект в образователната система.

Оказва се, че от гледна точка на етноса на респондентите ролята на учителите при усвояването на писмените норми е най-отчетливо заявена при анкетираните, самоопределили се като „българи“ и „друг етнос, различен от българин, турчин и ром“. При останалите два етноса – турчин и ром, мнението за тази роля на учителите показва значително снижаване (вж. Графика 4), което би могло да се дължи на отношението към образованието, като цяло у тези две групи анкетирани.

Графика 4. Относителни дялове в % на факторен признак „Роля на учителите“ според етническата принадлежност

Представа за ролята на учителите за изграждане на умения за правилно писане дават и отговорите на Въпрос 18 от анкетата:

18. Откъде най-често правите справки, когато искате да пишете без грешки?

(Отговорите се четат, само 1 отговор)

1. От речници

2. От учебници

3. От Службата за езикови справки при БАН

4. От учители

5. От приятели и роднини

6. От интернет

7. От друго място.............. (Моля, посочете откъде)

8. Не правя справки

Отговорите на този въпрос съдържат 8 позиции, като от респондентите се иска да посочат само един отговор, за да изведат един от източниците на информация и да елиминират останалите.

Като цяло, прави впечатление, че делът на тези, които имат необходимост да правят справки, за да пишат правилно, е 61.1% от респондентите. Като предпочитан (надежден) източник са посочени речниците (25.7%), следва интернет (23.4%). На учителите като източник на информация за правилно писане се падат едва 0.9% от всички, които търсят езикови справки. Трябва да подчертаем, че става въпрос за самооценки на респондентите, а не за реалното състояние на нещата.

На пръв поглед, този процент (0.9%) е съвсем незначителен. Създава се представата, че отговорите тук влизат в противоречие с отговорите на подвъпрос 7 на въпрос 9 от анкетата, който отрежда първостепенна роля на учителите при изграждането на мотивация и на умения за спазване на писмените правила.

За да се тълкуват адекватно данните при отговорите на въпрос 18, би трябвало да се вземат предвид няколко факта. Необходимо е най-напред да се отчете структурата на представителната извадка на социологическото изследване (най-вече че в изследването участват само пълнолетни български граждани), т.е. такива, които са напуснали в огромното си мнозинство системата на задължителното образование и нямат пряк ежедневен контакт с учители.

Важно е също да се изтъкне, че над 60% от респондентите са посочили, че изобщо не правят справки, свързани с правилното писане. Това може да се тълкува по няколко линии: или че тези 60% смятат, че притежават достатъчна увереност в знанията си от училище, или че отдават малко значение на правилното писане. Не би трябвало да се отхвърлят и други предположения – че в преобладаващата си част респондентите не са ангажирани пряко професионално с проблемите на правилното писане, че ежедневието им не изисква работа с представителни писмени текстове. Когато са изправени пред необходимостта да пишат, у тези, които не припознават правилното писане като необходимост, надделява въпросът какво да се пише над въпроса как да се пише, т.е. в езиковото си поведение дават превес на инструменталната функция на езика.

Наред с това обаче ролята на учителя като основен субект в системата на образованието личи много отчетливо от възрастовото разпределение на онези, които правят езикови справки.

Графика 5. Разпределение по възраст на правещите езикови справки

Отчетливо високият дял на хората от 18 до 29 г. (77.2% на Графика 5) в категорията на търсещите езикови справки от някой от посочените във въпрос 18 източници дава основание да се твърди, че днешното българско училище създава мотивация у българите да бъдат грамотни, и че грамотността се припознава като ценност. (Тук не на последно място би трябвало да се отчете и ролята на инструмента задължителна матура по български език и литература, въведен от 2008 г.).

Необходимо е да се разгледат и отговорите на въпроса за търсещите справки за спазването на писмените правила по отношение на променливата степен на образованието на респондентите и на техните родители (вж. Графика 6).

Графика 6 сочи, че най-активни сред правещите езикови справки са българите с висше образование (собствено и на родителите им). Този факт би могъл да получи обяснение с високата степен на мотивация у тези респонденти да се придържат стриктно към правилата на писмения език, с интереса им към езика като феномен, както и с разбирането, че е възможно да настъпват промени при задължителните писмени правила (както става във всяка значима област на обществения живот). Очевидно е, че този сегмент от респондентите свързват стремежа си към спазване на писмените правила като проява на грамотност и като желание да се поддържат създадените трайни навици от образователната система (в частност от учителите като основен субект в тази система).

Графика 6. Относителни дялове на респондентите, извършващи езикови справки, според образованието на респондентите и образованието на родителите им (в %)

Първичният прочит на отговорите на Въпрос 9 (подвъпрос 7) и на Въпрос 18 (подвъпрос 4) дава представа за ролята на учителите като значим фактор за изграждане на положително отношение към правилното писане. Като цяло, не би било пресилено на този етап от изследването да се твърди, че учителите, като основен субект на образователния процес, са фактор, способстващ за формиране у българите на следните езикови нагласи: гордост (най-вероятно повече в личен, отколкото в общностен план) и осъзнаване на нормата (Garvin, 1990: 96).

За да се допълни картината за ролята на учителите при овладяването на задължителните писмени правила, ще привлечем и данните от отговорите на Въпрос 17 от социологическата анкета, който е структуриран с 10 възможни отговора, от които респондентите могат да посочат до три от отбелязаните твърдения.

17. Защо според Вас не се спазват писмените правила на българския книжовен език?

(Отговорите се четат, възможни са до 3 отговора)

1. Защото не са достатъчно добре усвоени (в резултат на липса на старание за усвояване от страна на обучаваните)

2. Защото са забравени

3. Защото не е необходимо да се спазват в някои сфери

4. Защото няма надеждни източници за справка в интернет, като речници и граматики

5. Защото правилата за писане често се променят

6. Защото правилата за писане не са формулирани на достъпен език и остават неясни за част от хората

7. Защото правилата за писане са противоречиви

8. Защото към правилата няма достатъчно и ясни примери

9. Защото преподаването на правилата в училище не е добро

10. Защото правилата за писане влизат в противоречие с говоримия език

На Графика 7 представяме данни за причините, посочени от анкетираните, за нарушаване на писмените правила.

Графика 7. Причини за неспазване на писмените правила

Както личи от данните на Графика 7, най-голяма тежест респондентите дават на три от посочените във въпроса възможни причини:

– недостатъчно добро усвояване (в резултат на липса на старание за усвояване от страна на обучаваните) – 73,8%;

– защото правилата са забравени – 51,5%;

– защото преподаването на правилата в училище не е добро – 27,4%.

Би могло да се заключи, че и трите най-често изтъквани причини имат пряко отношение към системата на българското образование и в частност – към преподаването на предмета български език. Тези причини несъмнено могат да се обвържат с качеството на преподаването на учебния предмет „Български език“ в българското училище. Посочената на първо място липса на мотивация у учениците поставя големия въпрос за търсенето на ефективни преподателски подходи, които да изграждат във висока степен мотивация за овладяване на писмените правила.

Изтъкването на причината забравяне на правилата от половината от респондентите вероятно се посочва основно от онези, излезли от системата на образование. Възрастовото разпределение на тези респонденти определено насочва към подобен извод – най-малко сред изтъкналите тази причина са от групата на 18 – 29-годишните (44.6%) и тези, които са отбелязали, че в момента учат (47.9%). Все пак обаче е смущаващ сравнително високият процент на посочилите тази причина от разглежданите две групи. Това означава, че правилата като че ли са изучавани немотивирано, повърхностно и незадълбочено, без да се отчитат значимостта и практическата им стойност в дългосрочен план за социалната реализация на индивида.

Недоброто преподаване на правилата като причина за неспазването им е по-сочено от 27.4% от анкетираните и е третата по-важност причина според тях. Найкритични към преподаването на правилата в училище са следните социални групи: домакините (46.7%) (на които вероятно се налага да помагат на децата с домашните), учещите в момента (33,3%) и определилите се, че живеят богато (35,3%).

Тежестта на това мнение изисква то да бъде коментирано. Посочването на причината недобро преподаване сред основните за неспазването на писмените правила отново поставя въпроса за необходимостта от изграждането на трайна мотивация у учещите в процеса на обучението по български език в средното училище. Тя може да се постигне, ако обучението по български език следва най-вече принципа „Не за училището – за живота да се учим!“6). Прилагането му в обучението по книжовен език в средното училище означава да се изгражда представата, че спазването на книжовните норми е необходимо условие за успешно социално включване, професионална реализация и личностна удовлетвореност.

Зад посочването на тази причина като съществена за неспазване на правилата стои и големият въпрос за съотношението теоретична – практическа насоченост на обучението по български език. Не би било пресилено, ако допуснем, че до голяма степен неспазването на задължителните писмени правила се дължи тъкмо на даването на превес в обучението по български език на теоретични знания без пряк изход в писмената практика, на което се дължи и забравянето им. Разпространяването на практиката от последните 10 – 15 г. в университетите да се въвежда дисциплината Езикова култура за студентите в първи курс, също е доказателство за дефицита на базисни книжовноезикови умения на студентите.

Третата по значимост според респондентите причина за неспазването на писмените правила, а именно недоброто им преподаване в училище, още поставя редица въпроси, засягащи качеството на обучението по български език: доколко е обосновано обединяването на език и литература в един предмет (с разпределение на хорариума 50/50), за необходимостта от поддържаща квалификация на учителите по български език във връзка с разпространяването на добри практики на преподаване на книжовните норми в посока на тясното обвързване на теоретичните знания с практически умения и пр.

Останалите причини за неспазването на правилата са доста по-слабо избирани от респондентите и затова засега няма да ги коментираме.

6. Заключение

В заключение можем да обобщим, че анкетираните отчитат като определено значима ролята на училището и на учителите за овладяването и прилагането на правилата на книжовния език. Това се отнася в най-голяма степен по отношение на изграждане на мотивацията за грамотност. На този етап от изследването може да се твърди, че учителите, като основен субект на образователния процес, са определено фактор, способстващ за формиране у българите на езиковите нагласи гордост и осъзнаване на нормата.

Причините за нарушаване на писмените правила обаче респондентите отново обвързат до голяма степен с обучението по български език в системата на училищното образование. В този смисъл очакванията на анкетираните (и на българите), като цяло, са да се подобри ефективността на училищното образование в посока на трайно овладяване и прилагане на книжовните норми от учениците.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Проектът е финансиран от ФНИ и се изпълнява от екип от 9 учени от три научни организации: Институт за български език на БАН (базова организация), СУ „Св. Кл. Охридски“ и Института за икономически изследвания на БАН.

2. Социологическото изследване бе проведено от агенция „Екзакта Рисърч Груп“ с 1000 интервюирани лица в 125 гнезда в 92 населени места в периода 5 – 12 юли 2017 г.

3. На този етап се ограничаваме с по-общ коментар на получените данни. Задълбоченият социолингвистичен анализ на данните от социологическото изследване е обект на втория етап от работата по Проекта, който стартира от началото на 2019 г.

4. Въпросите са повторени с оглед на по-добрата четимост на текста.

5. Началната обработка на емпиричните данни и представянето им в графичен вид е направено от гл. ас. д-р Ивайло Янков и гл. ас. д-р Борис Гюров от ИИИ на БАН.

6. Сенека Младши.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Naredba (2016): Naredba № 6 ot 11.08.2016 g. za usvoyavaneto na balgarskia knizhoven ezik. DV, br. 67 ot 26.08.2016 g. [Наредба № 6 от 11.08.2016 г. за усвояването на българския книжовен език. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г.].

Stancheva, R. (2017). A Theoretical Framework for the Study of the Public Attitudes towards Contemporary Bulgarian Literary Language as a Factor in the Codification of Its Norms. Bulgarian Language, LXIV, Prilozhenie 2017, 11 – 40. (In Bulgarian) [Станчева, Р. (2017). Теоретична рамка на изследването на обществените нагласи към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му. Български език, LXIV, Приложение 2017, 11 – 40]

Garvin, P. (1993). A conceptual framework for the study of language standardization. International Journal of the Sociology of Language, Volume 100-101, Issue 1, 37 – 54.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.