Български език и литература
Вход / Регистрация

2022/5, стр. 536 - 548

РОМАНЪТ „ДНЕВНИКЪТ НА ДЕБЕЛЯНОВ. СИНИЯТ БЕЛЕЖНИК“ – ИЗПИТАНИЯ НА ЖАНРА ИЛИ ДНЕВНИК НА СЪЗНАНИЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Присъствието на Роман Хаджикосев в българската литература е категорично и неоспоримо и е определено от неговите теоретични, литературноисторически и критически търсения в различни изследователски посоки и теми на новата българска (а и не само българска) литература. С дебютния си роман „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ Роман Хаджикосев влиза в нова, различна от досегашната си роля на изследовател, приемайки предизвикателството да бъде не само субект, но и обект на литературните изследвания, доколкото авторът на художествена творба по един или друг начин присъства в нея, независимо дали определени теоретични подходи се опитват да го отдалечат, а други да го сближат и превърнат в неизменна част от критическото четене и разбиране именно на създадената от него творба.

„Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ е не просто заявка на Роман Хаджикосев за присъствие във високата съвременна българска литература, доколкото романът има неоспорими художествени качества, които със сигурност читателят ще оцени или вече е оценил. Тази книга поставя на изпитание и предизвиква всички онези привидно устойчиви фундаменти, върху които се гради романът като жанр, въпреки че в определена степен може да се твърди, че голямата история на романа въобще е и своеобразна история на провокациите към жанра, както и че отклоненията от привидно вече установеното са иманентна негова черта. Със своя роман Хаджикосев се включва в този процес на привнасяне в жанра на нови оригинални черти.

Ще се опитам да покажа онези детайли на романа „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“, оформящи ядрото на провокациите към жанра, които по същество са високите приносни моменти на тази творба.

Логично е първият въпрос да е свързан с думата „дневник“ – не само присъстваща в заглавието, но и с очевидно водеща роля. Дали тя е само част от заглавието, или едновременно с това е своего рода жанров определител, който, без да се натрапва, подсказва, че става дума за биографичен роман. След първия логично идва вторият въпрос – роман във вид на дневник, представящ живота не на кого да е, а на Димчо Дебелянов. С подобно решение Роман Хаджикосев е поел нелекото предизвикателство да избере за герой на своя роман фигура, чието творчество не само е част от българския литературен канон, но и принадлежи към онзи корпус от текстове, които формират еталона на високата българска поезия. Тази категоричност на присъствието на Дебелянов в българската литература е предпоставила (и продължава да предпоставя) силния интерес към неговото творчество в литературнокритическите и литературноисторическите изследвания, свързани с периода на новата българска литература. Така Роман Хаджикосев се е нагърбил с трудната задача да изгради художествена биография на български автор, който по един или друг начин – от школското четене и осмисляне до високото академично изследване – е във фокуса на вниманието на редица интерпретатори, като се започне с обучаващия се ученик, мине се през учителя, ретранслатор на устойчиви тези, и се стигне до любопитстващия отвъд познатото академичен преподавател и изследовател на новата българска литература. С други думи – на вниманието на разнотипни общности е предложен романов герой, за когото те вече имат изградени устойчиви представи. Към казаното дотук трябва да се добави и още едно предизвикателство, поето от Роман Хаджикосев, за което подсказва втората част на заглавието – „Синият бележник“. Авторът в свое интервю уточнява, че това е само началото на по-редицата бележници, т.е. романи – „Зеленият“, „Жълтият“ и „Червеният“ (или „Черният“)1), – представящи живота на Дебелянов.

Следващо предизвикателство, реализирано в романа, е решението на автора да съвмести композиционно два наратива, като първият по думите на автора е „обяснителен текст“ (цит. съч.), който предхожда същинската част на „дневника“ на Дебелянов. От една страна, този текст може да се приеме и като своеобразна екстравагантна провокация, която цели да събуди любопитството на определена категория читатели, за които приключенското е водещо в регистъра на литературните им интереси. От друга страна, високите художествени достойнства на романа задължават да бъде преодоляно това ниво на разбиране на ролята на текста, тъй като той до голяма степен не само въвежда в същината на основния наратив, но и осигурява цялостното осмисляне на романа, като предлага допълнителни подстъпи към неговото съдържание. За тази роля говори и Роман Хаджикосев: „Едновременно с това реших, че само дневник ще звучи не само претенциозно, но и ще породи и реална опасност да бъда упрекван едва ли не във фалшификация. Затова започнах с един обяснителен текст, в който разказвам, че това е действителният дневник на Дебелянов, който съм получил от македонски иманяр. По този начин реално в книгата има две сюжетни линии – едната е свързана със съвременността, където събитията съзнателно се движат на границата на абсурда, и втората, която е свързана с историческите факти, живота на Дебелянов на фронта и който максимално вярно възпроизвежда военната атмосфера“ (Ibid).

Позволих си по-пълно цитиране, тъй като в няколкото изречения може да се проследи логиката на авторовото намерение. Опасението, че са възможни упреци за своеобразна фалшификация, авторът преодолява посредством въвеждащия текст, разказващ за придобиването на дневника. Тоест ролята на този текст е да разколебае усещането за истинност, но дали е така? По същество Роман Хаджикосев не предлага в романа обяснение, което да игнорира или притъпи провокираната читателска илюзия за достоверност на дневника. Напротив – тази илюзия е подсилена с началния текст, в който е въведен не просто обичайният „всевиждащ“ (по школската терминология) разказвач, а пълноценен романов персонаж.

Още с първите изречения на романа е подхранено въобразяването, което трябва да се изгради в читателското съзнание, че написаното е истина: „Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина“ (Hadzhikosev 2021, 5)2). Разбира се, тук се влиза в своеобразния омагьосан кръг на взаимно удостоверяване на истинно и неистинно на самата територия на романа, което не може да доведе до реална категоричност, и то именно защото фикционалното не е в състояние да удостовери истинността на претендиращото за достоверност, което също е фикционално, независимо от прилаганата наративна стратегия към пълно уподобяване на художествения текст с документалния. На следващо място, не е толкова важно дали е възможно да бъдат преодолени вероятните обвинения, че романът е форма на фалшификация на реално несъществуващ бележник, като се настоява за абсолютната документална истина, но именно в рамките на романовия наратив, а не в някакъв съпровождащ паратекст – предговор или въведение. В случая по-важна е именно провокацията към достоверността на втората част не от гледна точка на нейната автентичност като документ, за което настояване вече стана дума, а най-вече като настойчива, дори императивна (в допустимите граници на авторовото желание) сугестия спрямо читателя, че описаните преживявания на Дебелянов по дни и часове са абсолютната истина. В това читателят трябва да бъде напълно убеден. Именно при това условие романът ще бъде пълноценно възприет от него. С други думи, важна е не достоверността на съществуващия бележник, а достоверността на съкровения свят на Димчо Дебелянов – неговите мисли, думи, сънища и съновидения, терзания и кризи, т.е. истина е не онова, което има веществен характер и би могло да съществува реално, а имагинерното, до голяма степен мисловното или несъзнавано мисловното, намиращо се извън контрола на аза, за чиято истинност като реално случило се би имал (а в романа има) съмнения дори поетът.

Ако първото предизвикателство, поето от Роман Хаджикосев, е да построи гледна точка, според която читателят държи в ръцете си не какво да е, а именно дневника на Дебелянов, то второто предизвикателство е още по-крайно, в този смисъл високо в художествената си стойност и стоящо зад въпроса какво съдържа този дневник, или по-конкретно, кой и как говори в него. Усложняването произтича от факта, че „Дневникът на Дебелянов“ не е познатата романизирана биография, в която авторът има свободата да изгражда вероятни сюжети, основавайки се на познати и документирани биографични моменти от живота на централния персонаж, както и свободно да гради хронотоп, в който сюжетите да се разгръщат, с всички негови претенции за достоверност (въпреки нейната неоспорима условност). Особеното в романа на Хаджикосев е, че той съвместява, от една страна, абсолютната точност на протеклото биографично време на поета в рамките на един месец – от 23 януари 1916 г. (събота) до 22 февруари 1916 г. (понеделник), от друга страна – детайлното описание на средата, в която се развива действието, и от трета страна – доминиращия над всичко вътрешен свят на героя. Именно тук е предизвикателството, върху което се градят високите художествени достойнства на романа.

Българската литература познава сходни случаи на проблематизиране на позицията на „говорещия“ в романа по линия най-вече на мястото на „фигурата на автора“3). От всички случаи може би най-любопитна би била аналогията с дневника на Владимир Мусаков „Кървави петна“, като се има предвид, разбира се, че творбата на Мусаков е автобиографична, докато „Дневникът на Дебелянов“ е привидно такава. Сближаването на двете творби се основава не толкова на сходната участ на героите в тях – Мусаков е убит на 29 септември 1916 г., а три дни по-късно, на 2 октомври 1916 г., е убит и Дебелянов, – колкото на провокирането на читателя от гледна точка на разказващия в творбата. В своя анализ на „Кървави петна“ Е. Азманова подчертава това своеобразно изместване на автобиографичното от позицията на разказващия: „Фикционалното начало е другото, което се полага в основите на този дневник – книгата не започва с дати, а с кратък своеобразен предговор: разказ, който започва от НЯКЪДЕ, фиксира нещо вече случило се и разказва за това случило се само отчасти – „И аз разкъсах плика“. Началното изречение внушава възможността читателят да предположи случката. Това заиграване с читателя, т.е. читателят има активната роля в развитието на случката, става по-нататък в книгата. Самото начало е стряскащо, неочаквано, противоречиво – пишещият преписва страница от чужд дневник с чужд почерк. (…) Така читателят е подготвен за среща със своя-не-свой текст – поставен в условието да общува сам със събитието без овластяващия критерий на автора“ (Azmanova 2010, 113).

Ако съпоставим двата авторови жеста спрямо позицията на разказващия, ще забележим най-вече сходства по отношение на усилието за разколебаване на тази позиция чрез подмяна. Единият разказвач, в който може да бъде припознат (с всичките условности на художествената литература) авторът Роман Хаджикосев, преписва дневника на Дебелянов – това е условието да го получи. Така, въпреки че автор на дневника не е Дебелянов, а някой друг, читателят е заставен да приеме условието, че чете текст, който лично е написан от поета. В другия случай авторът Владимир Мусаков се отказва от ролята да предложи на читателя своя разказ за себе си, подменяйки позицията си на лично разказващ живота си с тази на преписващия дневника и по този начин разказващ нечий чужд живот.

Съпоставката по линия на „подмяната“ може да продължи: първият случай („Дневникът на Дебелянов“) е художествена фикция, но приема всички характеристики на дневник посредством точното следване на всяка дата, разказвайки за случилото се през съответния ден; вторият случай („Кървави петна“), който по същество е личен дневник на Мусаков, е изграден от автора във вид на отделни разкази за войната с различни теми и неподчинени на общ автобиографичен макросюжет, което разколебава жанровите особености на дневника.

Направените дотук уточнения имат за цел да покажат основата, върху която се разгръща оригиналната наративна структура на романа „Дневникът на Дебелянов“, която предстои да бъде анализирана.

Вече беше посочено, че романът се състои от части, които по същество са разкази за преживяното от Дебелянов през всеки ден на протеклия месец. Но успоредно на времевата конкретност авторът изгражда и втора – на пространството. Така се оформя един специфичен хронотоп, за който е напълно валидна констатацията на М. Бахтин, че се наблюдава „сливане на пространствени и времеви знаци в едно смислово и конкретно цяло“, както и че времето „се сгъстява, уплътнява, става художествено видимо; пространството се интензифицира, увлича се в движението на времето, на сюжета, на историята. Знаците на времето се разкриват в пространството, а пространството се разбира и измерва с времето“ (Bahtin 1975, 235). И още нещо: в романа на Роман Хаджикосев е изпълнено условието (по Бахтин) жанровите разновидности да се определят от хронотопа, който пък, от своя страна, определя спецификата на образа на човека в литературата, като този образ „винаги е по същество хронотопен“ (цит. съч). С други думи, в романа „Дневникът на Дебелянов“ се наблюдава необходимото пространствено-времево единство, в което логично се реализира съответстващият му романов образ.

Разказът в дневника се основава на силно насищане с пространствени ориентири, с обекти и вещи, взаимносвързани с протичащото време, което до голяма степен подхранва усещането за достоверност на дневника. В същото време, тази достоверност не е напълно илюзорна, доколкото Роман Хаджикосев гради сюжета на основата на целенасочено търсене на пълна биографична съотносимост с мястото и събитията, в които Дебелянов е реален актьор: „Всеки ден напълно съответства на реалните събития, случили се преди 104 години“ („Следват още дневници на Дебелянов“). На практика художественият текст се основава на дългогодишна изследователска работа на Хаджикосев и проучване на солиден брой архивни материали (цит. съч.). Така той отново предизвиква със свое оригинално решение: „Дневникът“ не е съвсем дневник и видимо е повече роман, но случващото се в него е максимално приближено до личната история на Дебелянов.

Отново на границата на оспоримо дневниковото героят напуска реалния свят, заменяйки го с имагинерната отвъдност на съновидението, провокирано (дори) от алкохолно напиване. Така е подсилена и без това високата психологическа плътност на романа, като по този начин се реализира вече подчертаното авторово намерение да не заложи в сюжета очакваното строго биографично следване на сравнително добре познатия в най-едрите му щрихи житейски път на Дебелянов и да „разкаже“ един кратък кризисен период от живота на поета, в който водещо е лично преживяното. Тази характеристика на романа може да се определи като поредното изкушение на неговия автор и в същото време предизвикателство, пред което е изправен българският читател – да приеме случващото се в съзнанието на романовия герой Дебелянов за истина. Така случилото се на 25 януари (третия ден) сякаш е първият подстъп към изграждането на преди всичко психологическия портрет на Дебелянов, като следващите стъпки са надграждащи – поетът да бъде представен през дневника от гледна точка на своята екзистенциална, духовна и творческа същност.

Пълнотата на образа на Дебелянов в „Дневникът“ до голяма степен е свързана с героите, с които той се среща. Тук романът предлага поредното предизвикателство – персонажите Дражев, Радой, Миленков са измислени, а Илия Златинов е реално съществувало лице – рано починал поет, личен познат и приятел на автора Роман Хаджикосев. До голяма степен всеки от тези персонажи е своеобразен контрапункт на Дебелянов, но в същото време и образ, който представя отделен аспект на неговата същност. Тоест тези романови герои играят ролята на контрастния фон, върху който ще изпъкнат част от чертите, изграждащи цялостния портрет на Дебелянов, и в същото време съдържат тези черти.

Радой е спътникът на поета. Може да бъде разглеждан като обобщен образ на обикновения и рационален българин. Този персонаж присъства във всяка ординерна ситуация от романа, в която не се случва нищо изключително, но именно той посредством обичайността си има функцията да удостоверява реалността на описаното в „дневника“. От друга страна, точно през неговата обичайност авторът провежда и аргументира две актуални за времето дадености – политическата и литературната, които следва да се отнасят до обикновения българин от началото на ХХ век. Радой е учил до четвърто отделение, като смъртта на майка му е причина да прекъсне образованието си. Тази житейска подробност е спомената в контекста на разговор, свързан с четенето. „Времето чета, Новото време“4) (75) – споделя Радой. Зад привидно безакцентния диалог обаче прозира важен политически нюанс на описваното време – хората като Радой проявяват интерес към леви идеи. Не по-малко важно е, че читателят научава и друго – Дебелянов е пасивен към подобни схващания и не ги споделя: „Да, признавам, че това не е моята литература“ (75). Тук в едно изречение Роман Хаджикосев само докосва и взема страна в един не съвсем състоял се спор (вж. Mihaylov 2012) за някаква въображаема връзка на Дебеляновата поезия с левите идеи на неговото време.

В тази ситуация научаваме и за втората даденост – литературната. Дебелянов се интересува дали Радой е чел разказа „Андрешко“ на Елин Пелин. Отговорът на Радой сякаш повтаря съвременната (или почти съвременната) литературна ситуация: „Не съм, но си спомням, че Пелинко идва в нашето читалище и чете този разказ“ (76), т.е. конкретната литературна творба е по-зната не само сред онези, които са я чели, а интерпретирането ѝ е идеологизирано и е отвъд чисто литературното осмисляне: „Съдията си е получил заслуженото. Дано да е изгнил в онова блато“ (76). И в този случай Дебелянов е различен от своя спътник, опитвайки се да предложи логични аргументи: „Зависи от гледната точка, Радой. Виж, ако го прецениш от гледната точка на държавата – няма съмнение, че е лош, но ако го мериш с аршина на селския човек, то със сигурност е добър“ (76). В същото време Хаджикосев предлага ново предизвикателство към читателя – това е конкретната контекстова ситуация на протичащия разговор, която провокира търсенето на аналогии между „Дневникът“ и коментирания в същия момент разказ „Андрешко“ и най-ясно се изчерпва с изречението от романа: „Каруцарят пак псува конете, които с мъка газят в дълбоката кал“ (76).

Другият герой – офицерът Дражев – трябва да се разглежда комплексно със Златинов, доколкото двамата представят две противоречащи си същности, които Хаджикосев залага в образа на Дебелянов: „Основно място имат две ярки фигури – Дражев и Златинов, които искат да спечелят доверието му. Това е нещо като борба за душата на поета, борба, която самият Дебелянов е водил в себе си през последните месеци от живота си между идеята за свръхчовека, християнското помирение и творческия импулс“ („Следват още дневници на Дебелянов“). В романа тези герои са сближени, за да бъде потърсена връзката между тях: „...какво обединява да речем Дражев и Златинов защо ли пък се сещам за тях единият си е военен до мозъка на костите си циник е арогантен е а другият е уж прост от село но пък станал учител пише поезия при това добра много“ (147), като цитатът е част от привидно хаотичен вътрешен монолог на Дебелянов, представен само с едно изречение без пунктуационни знаци, чийто обем е от две пълни страници.

Дражев е суровият истински офицер, различен от временно попадналия в армията Дебелянов, който със своето поведение миг преди смъртта си, описана в спомените на приятеля му Тихомир Геров, сякаш потвърждава, че армията му е останала чужда до края: „Димчо схващаше това и в безсилието си да се справи с тия хора, стърчеше непредпазливо“ (Gerov 2016, 183). Но изграждането на образа на Дражев не остава на нивото на очевидното противопоставяне. Външният му вид е представен със стегнато и еднозначно физическо портретуване, видяно през очите на Дебелянов: „Чертите му са отсечени. Брадата от бакенбардите надолу е започнала да се прошарва, но косата пък е гарваново черна. Прави впечатление високото чело, по което има две-три дълбоки бръчки. Но най-впечатляваща е кожата – светла е, почти като на германците. Челюстта е източена и леко квадратна в долния край, придава му излъчване, може би малко грубо, което внушава сила“, и в същото време в неговата психология прозират черти на Дебелянов, които усложняват този персонаж, поставяйки го отново на границата на провокацията. „Човекът на познанието трябва не само да обича своите врагове, а и да умее да мрази приятелите си“ са думите на Дражев, които изрича в същата ситуация, в която е изграден физическият му портрет, но всъщност тази реплика е точен цитат от предговора на „Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)“ на Ницше (Nitsshe 1991). Тази черта на Дражев се допълва от факта, че книгата, която той чете, е „Тъй рече Заратустра“. Няколко са книгите, които Дебелянов носи със себе си на фронта, и една от тях е именно българският превод на „Тъй рече Заратустра“5), върху който Дебелянов прави множество бележки6). Така Дражев се оказва онази част от Дебелянов, която, ако не съдържа в себе си, то поне изпитва особено любопитство към идеята за свръхчовека.

Златинов е тайно пишещият поет, обратната страна на тайно четящия Дражев. Той е познатото лице на Дебелянов, но в образа му също се съдържа противоречие – едновременно друг и различен и в същото време идентичен с една част от Дебелянов, за което в свое интервю говори Роман Хаджикосев: „А Златинов е обобщен образ на поета, който създава вдъхновение и мотивира изпадналия в смут творец да започне отново да пише“ (цит. съч.). Златинов добре познава Дебелянов, като това познаване се свежда до поезията: „Дебелянов, ще ти призная нещо. За разлика от всички останали в стаята, аз много добре знам кой си. Чел съм всичко, което си написал“ (138).

Ролята на Златинов допълнително се усложнява с играта, която започва между него и Дебелянов: „Искаш ли да си поиграем малко на... как да го кажа... на поезия?“. Това е сложна игра на идейни концепции между двамата, която потвърждава за пореден път тезата за провокациите, съдържащи се в романа. Обичайният биографичен роман вероятно би представил като време и място появата на определена творба, репрезентативна за автора, но едва ли в него би намерил място процесът на сътворяването. В своя роман Роман Хаджикосев избира коренно различен подход – творбата се ражда в контекста на предполагаемия вътрешен монолог, който протича в съзнанието на твореца, като първо се появява във вид на импулс и една дума, после – като идея, а накрая – като концепция, облечена в слово. Като следствие именно на споменатата игра на поезия между двамата се ражда стихотворението „Нощ към Солун“ на Дебелянов (202 – 203), на което Златинов „противопоставя“ поетическата си концепция за смисъла на творчеството: „Уж е вярна / посоката ни, уж на крачка / сме от целта, от красотата / и посребрения и остър връх“ (206). Може да се твърди, че съвсем логично поетичният сблъсък между двамата завършва с няколко стиха от песен, която Златинов запява: „Да вървим тогава, ти и аз – / на небето се е проснал вечерният час...“7), като тези стихове всъщност са първите от стихотворението „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“ на Т. Ст. Елиът, което се определя като „класически пример за употребата на потока на съзнанието“ (вж. Eliat 2016) и за вътрешен монолог (вж. Британска енциклопедия. Encyclopedia Britannica, https://www.britannica.com/ art/interior-monologue, 21.06.2022 г.). Спонтанно изпетите първи стихове са своеобразен опит да се отговори на въпроса за същността, а може би и за смисъла на поезията. Това е въпросът, пред който са изправени двамата по-ети. Задава го Златинов като другата, различна от изразяваната от Дражев, същност на Дебелянов: „...кажи ми какъв е смисълът да пишем, да си играем на поезия, да редим думи, рими, стъпки, когато около нас всеки мисли само за оцеляването си“ (217), като в този случай двамата необичайно са с разменени роли – Златинов пита, Дебелянов отговаря.

Необходимо е да се посочи, че играта, за която Хьойзинха твърди, че: „... може да се издигне до висотата на прекрасното и святото по-често от сериозността“ (Hyoyzinha 2000, 37), се проявява в романа по различни начини. Тя е концепция и механизъм за изграждане както на общуването между някои от персонажите в романа, така и на дълбоки смислови полета, които понякога остават скрити за читателя.

Първо проявление на играта откриваме във вече коментирания поетичен двубой между Златинов и Дебелянов, с който категорично се потвърждава тезата на Хьойзинха за връзката между поезията и играта: „Poesis е игрова функция. Тя се изразява в игровото пространство на ума, в един собствен свят, създаден от ума, където нещата имат друг облик, различен от „ежедневния живот“, и са свързани помежду си с връзки, различни от логическите“ (цит. съч., 177). Именно играта като поезия позволява на Роман Хаджикосев да пренебрегне чисто документалното и фактологичното при изграждането на образа на Дебелянов и да съгради романов свят, който е своеобразно „игрово пространство на ума“ (пак там).

Вторият вариант на играта е представен през футбола (в романа назован „ритнитоп“), който е ново и непознато за Дебелянов явление. Тук е показана другата разновидност на играта – агоналната (вж. Caillois 2001, 14). Едва ли включването на футболната игра в сюжета на романа може да се разглежда само като опит да се види как ново културно явление си пробива път, намирайки място дори в заниманията на войниците на фронта. Това, което във футбола се реализира като състезателно съперничество между отбори, има друго, по-първично изражение и то е драматичният сблъсък на различни страни във войната, която Хьойзинха определя като „агонална функция на обществото“ (цит. съч. 139).

Третият вариант на игра е този, който авторът, Роман Хаджикосев, играе с читателя. Това е по думите на Стилиян Стоянов „Поетическа и интелектуална игра, която провокира читателя“ („Загадките в „Дневника на Дебелянов“ https://www.standartnews.com/kultura/mistifikatsiya-s-dnevnika-nadebelyanov-446238.html).

И накрая, дори отвореният финал на романа, който е замислен като първи от бъдеща поредица от четири части, приключва със своеобразната поетична игра дуел между двамата поети. След нея предстои Дебелянов да изпише последната страница от своя дневник, да го постави в метална кутия и да го зарови „някъде тук“. По този начин основната идейна тежест на творбата застава не върху чисто биографичното и документалното, а върху идейното, върху вероятно случилото се в съзнанието на Дебелянов.

Огромно е предизвикателството пред анализиращия романа на Роман Хаджикосев да покаже цялата му дълбочина, както и да изследва докрай образа на Дебелянов в него, тъй като е особено сложен механизмът на досъграждането му посредством образите на онези, които поетът среща по пътя си и описва в своя бележник. В този ред само като допълнение може да се добави образът на Миленков, без да бъде докрай разтълкуван, за да остане като предизвикателство пред читателя. Той е „третата същност“ на поета – онази, която търси Бог и чиято вяра е разколебана във времето на жестоката война. Не в намирането, а в ненамирането на отговор се открива изключителното литературно постижение на Роман Хаджикосев, чийто герой Дебелянов, поставяйки се на мястото на Бог, изрича: „Та... може ли да ми кажеш как този Аз, който стои горе и знае, че е Бог, ще успее да се взре във всеки един от всичките тези хиляди и хиляди, с пистолети, пушки и щикове, насочили ги едни към други и ще мога, защото нали стана ясно... Той съм всъщност Аз, та как ще успея да преценя кой повече или по-малко заслужава да живее?“ (101).

В заключение може да се каже, че литературните провокации към жанра роман и по-специално към неговата разновидност дневник са налични от началото до края в „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“. Тези провокации са негова същностна черта, която го поставя на особено високо място в съвременната българска литература.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. „Следват още дневници на Дебелянов“, https://www.standartnews.com/ balgariya-obshtestvo/sledvat-oshche-dnevnitsi-na-dimcho-debelyanov-448035.html

2. Тъй като статията коментира първото (и на този етап единствено) издание на романа „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“, при всички следващи позовавания ще бъдат посочвани в скоби само страниците, съдържащи цитираните откъси.

3. По въпроса за „фигурите на автора“, „субекта на мемоаристичната творба“ и „функциите на разказвача“ вж. Азманова, Е. Мемоаристичните творби след Освобождението. Фигури на автора. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2010.

4. Става дума за лявото списание „Ново време“, орган на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).

5. Преводът, който притежава Дебелянов, е на Мара Белчева, извършен под редакцията на Пенчо Славейков и издаден през 1915 г. от издателство „Христо Г. Данов“.

6. Вж. Геров 2016, 221 – 227.

7. Преводът на стихотворението, който използва Роман Хаджикосев, е на Цветан Стоянов.

ЛИТЕРАТУРА

АЗМАНОВА-РУДАРСКА, Е., 2010. Владимир Мусаков. Неканоничната българска литература. Т. 2. Благоевград: Н. Рилски.

АЗМАНОВА-РУДАРСКА, Е., 2010. Мемоаристичните творби след Освобождението. Фигури на автора. Благоевград: Н. Рилски.

БАХТИН, М. М., 1975. Формы времени и хронотопа в романе. Очерки по исторической поэтике. // Вопросы литературы и эстетики. Москва: Худож. лит., с. 234 – 407.

Британска енциклопедия. Encyclopedia Britannica. [online] [viewed 21.06.2022] https://www.britannica.com/art/interior-monologue

ГЕРОВ, Т., 2016. В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов. София: Златен змей.

ЕЛИЪТ, Т. Ст., 2016. Избрани стихотворения. Пловдив: Жанет-45.

НИЦШЕ, Ф., 1991. Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си). София: Семинар 100+.

МИХАЙЛОВ, К., 2012. Право на „светла вяра“. Дума, 2012, бр. 77 [видян на 28.06.2022] https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=29565

СТОЯНОВ, Ст., 2020. Загадките в „Дневника на Дебелянов“. Стандарт. [видян на 28.06.2022] https://www.standartnews.com/kultura/ mistifikatsiya-s-dnevnika-na-debelyanov-446238.html,

ХАДЖИКОСЕВ, Р., 2021. Дневникът на Дебелянов. Синият бележник. София: Книги за всички.

ХАДЖИКОСЕВ, Р., 2021. Следват още дневници на Димчо Дебелянов. Стандарт [видян на 28.06.2022] https://www.standartnews. com/balgariya-obshtestvo/sledvat-oshche-dnevnitsi-na-dimchodebelyanov-448035.html

ХЬОЙЗИНХА, Й., 2000. Хомо луденс. София: Захарий Стоянов.

CAILLOIS, R., 2001. Man, play and games. Chicago: University of Illinois Press.

REFERENCES

AZMANOVA-RUDARSKA, E., 2010. Vladimir Musakov. Nekanonichnata balgarska literatura. T. 2. N. Rilski, Blagoevgrad. [In Bulgarian].

AZMANOVA-RUDARSKA, E., 2010. Memoaristichnite tvorbi sled Osvobozhdeniyeto. Figuri na avtora. Blagoevgrad: N. Rilski. [In Bulgarian].

BAHTIN, M. M., 1975. Formy vremeni i khronotopa v romane. Ocherki po istoricheskoy poetike. // Voprosy literatury i estetiki. Moskva: Khudozh. lit., 1975, s. 234 – 407. [In Russian].

Britanska entsiklopediya. Encyclopedia Britannica. [online] [viewed 21.06.2022] https://www.britannica.com/art/interior-monologue

ELIAT, T. ST., 2016. Izbrani stikhotvoreniya. Plovdiv: Zhanet-45. [In Bulgarian].

GEROV, T., 2016. V kazarmata i na fronta s Dimcho Debelyanov. Sofiya: Zlaten zmey. [In Bulgarian].

HYOYZINHA, Y., 2000. Homo ludens. Sofiya: Zahariy Stoyanov. [In Bulgarian].

HADZHIKOSEV, R., 2021. Dnevnikat na Debelyanov. Siniyat belezhnik. Sofiya: Knigi za vsichki. [In Bulgarian].

HADZHIKOSEV, R., 2021. Sledvat oshche dnevnitsi na Dimcho Debelyanov. Standart [vidyan na 28.06.2022] https://www.standartnews. com/balgariya-obshtestvo/sledvat-oshche-dnevnitsi-na-dimchodebelyanov-448035.html [In Bulgarian].

MIHAYLOV, K., 2012. Pravo na „svetla vyara“. Duma, 2012, br. 77 [vidyan na 28.06.2022] https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=29565 [In Bulgarian].

NITSSHE, F., 1991. Ecce Homo (Kak se stava takav, kakavto si). Sofiya: Seminar 100+. [In Bulgarian].

STOYANOV, St., 2020. Zagadkite v „Dnevnika na Debelyanov“. Standart [vidyan na28.06.2022] https://www.standartnews.com/kultura/ mistifikatsiya-s-dnevnika-na-debelyanov-446238.html, [In Bulgarian].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.