Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 532 - 538

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА НОВИТЕ МЕТАФОРИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

1. Когнитивни аспекти на семантичната неологизация

Лексикално-семантичното обновяване на българския език през последните двадесет години се извършва както чрез появата на голям брой нови лексеми и словосъчетания, така и чрез развитието на редица нови значения при съществуващи думи. Процесът на възникване на новите семеми – т. нар. семантична неологизация, се характеризира с когнитивни аспекти, чието изследване води до интересни наблюдения по отношение както на отразените от тях нови концепти, така и на изходните понятия – източници за възникване на тези концепти. Задача на настоящата статия е разглеждането на новите метафорични значения в българския език във втория посочен аспект – с оглед на това, кои са основните концепти, които са източници на метафоризация при тях. Този план на изследване позволява да се направят изводи за световъзприемането на човека като творец на метафората (по израза на В. Телия, виж Телия, 1988).

Описанието на метафоричните значения в посочения когнитивен план е основано, както е известно, на една от основните концепции на когнитивната теория – концепцията за метафората, разработена от Дж. Лейкъф и М. Джонсън (Лейкъф, Джонсън, 1980; Лейкъф, 1987; Лейкъф, 1993). Според тази концепция когнитивната метафора се разглежда като основна ментална операция, която обединява две понятийни области – област източник и област цел, подлежаща на назоваване. При концептуализацията на новия смисъл и формирането на новия концепт се извършва пренос и проектиране на знания от едната съдържателна област върху другата. Важната роля на метафората в когнитивен план е свързана с това, че по думите на Дж. Лейкъф и М. Джонсън нашата обичайна понятийна система, в рамките на която мислим и действаме, е метафорична по своята същност (Лейкъф и Джонсън, 1980).

Съществено е и това, че в основата на метафората лежат не обективно съществуващи категории, а формирали се в човешкото съзнание концепти (Чудинов, 2001). Ето защо, по думите на А. Чудинов, метафората се възприема като един от най-важните източници на сведения за организацията на човешкото мислене. Изборът на концепти, изходни за метафоризацията, които човек асоциира с новия смисъл, подлежащ на вербализация, говори недвусмислено за неговия начин на мислене и възприемане на света като познаващ субект и езикова личност.

В светлината на когнитивния план на изучаване на метафората се променя и подходът към семантичната неологизация. Този нов подход Л. Ю. Касянова определя като когнитивно-дискурсивен, при който създаването на новите значения се обвързва със спецификата на човешкото познание и възприемане на света. Важно място в процеса на семантичната неологизация се отделя на метафората, разглеждана като семантико-когнитивен механизъм за неговото осъществяване. Важността на метафората се обуславя от връзката є с форми на мислене, които са особено активни при осмисляне на нови реалии (Касянова, 2009:69). Поради ролята на метафората при възникване на нови концепти и значения тя има важно значение при прекрояване на вече установената езикова картина на света.

При описанието на семантичните неологизми в българския език в посочения аспект се основаваме на идеите на когнитивната теория за структуриране на областта източник чрез систематизиране на понятията, които са изходни за метафоризацията. Детайлното описание на концептите от сферата източник е важна задача, която заслужава отделно изследване. Тук се ограничаваме до отбелязването само на една част от най-активно използваните концепти – източници на метафоризация. Макар и непълно, това описание дава основания за някои интересни изводи относно светогледа на твореца на метафората – нашия съвременник.

2. Изходни концепти за новите метафорични значения в българския език Необходима е уговорката, че при следвания тук синхронен план на изследване не се отчита това, дали новите значения в българския език са възникнали по домашен, или чужд (при семантичните калки1)) модел на метафоризация. Приема се, че след като тези семантични неологизми съществуват в семантичното пространство на българския език, те изразяват особености, присъщи (и) на съвременния български светоглед.

При възникването на нови метафорични значения в българския език найактивно са използвани изходни концепти от посочените по-долу концептосфери.

2.1. Природа

– Подсфера Животни: бръмбар (‘подслушвателно устройство’), мравка (‘отстранен член на партия’), муле (‘човек, който прекарва през граница наркотици’), мишка (‘входно компютърно устройство’)2)

– Подсфера Растения: банан (‘плажна атракция’), трева (‘марихуана’), люспа (‘отстранен член на партия’)

– Подсфера Живи организми: клонинг (‘предмет, който е копие, пълно подобие на друг предмет’), хибрид (‘автомобил с комбинирано бензиново и електрическо задвижване’)

– Подсфера Свойства на природни обекти: зелен (за член на партия, извършваща дейност за защита на природата), прозрачен (за политика, дейност), непрозрачен (за политика, дейност)

2.2. Артефакти

– Подсфера Предмети: балансьор (‘човек или политическа сила, която уравновесява, сближава крайни позиции’), кошче (‘папка в компютъра’), филтър (‘компютърна програма за сортиране на електронни съобщения’), тапет (‘изображение за украса на компютърния екран’), писалка (‘входно компютърно устройство’) и др.

– Подсфера Действия (с обекти или субекти артефакти): замразявам (доходи; дейност), размразявам (доходи, цени), демонтирам (‘постепенно премахвам държавните структури, свързани с определен тип управление’), източвам (банка; дебитна или кредитна карта), разбивам (защита на сайт, компютърна система), зацепвам (разг. ‘разбирам’) и др.

2.3. Човек

– Подсфера Човек според своята професия, занимание и под. – редактор (‘програма за създаване и редактиране на текстове’), навигатор (‘компютризирано устройство в автомобил’), пират (‘лице, което произвежда или разпространява някаква продукция незаконно’), архитект (‘лице, което набелязва основните насоки в политика, дейност и под.’), куриер (‘човек, който прекарва през граница наркотици’), четец (‘програма или електронноустройство’), клиент (комп. ‘компютър в мрежа, който има достъп до ресурсите на друг компютър в нея’), гастрольор (‘криминално проявено лице, което извършва престъпна дейност извън територията, където обикновено действа’), клиентела (‘лица, покровителствани от личности с държавна или политическа власт’) и др.

– Подсфера Действия и процеси, свързани с човека – физиологични процеси: заразявам (‘за компютърен вирус – предавам се и се записвам върху твърдия диск на компютър’), инфектирам (комп. ‘заразявам’ в посоченото ново значение), лекувам (‘отстранявам вируси от заразен компютър’), колапс (‘тежко, кризисно финансово положение, което води до срив в икономическа дейност’); действия за подобряване на физиологичното състояние: инжектирам (‘парични средства’), рехабилитация (на пътища, съоръжения); лични отношения: развод (‘прекратяване на взаимоотношенията, сътрудничеството между партии, организации и под.’).

– Подсфера Качества на човека: умен (‘за електронен уред, устройство и др. – който е снабден със способност самостоятелно да осъществява определени функции’, напр. умна прахосмукачка, умно осветление), интелигентен (‘който осъществява определени процеси, дейности автоматизирано’), интуитивен (‘за потребителски интерфейс – който лесно се разбира и усвоява от потребителя’), сензитивен (‘за екран на електронни устройства – който e чувствителен на допир и изпълнява команди при докосване’), дружелюбен (‘за компютърна програма, потребителски интерфейс – с който се работи удобно’), агресивен (‘за автомобил – който създава впечатление за сила, мощ, настъпателност със своя външен вид’).

2.4. Култура

Изходни понятия от тази концептосфера се използват рядко при метафоричното създаване на нови значения, например при екшън (‘конфликт, обикновено сбиване между лица’), римейк (‘действие, събитие в обществения живот, повтарящо нещо, което вече се е случвало’), чалга (‘низки, неетични или некултурни, пошли прояви в обществения и културния живот’), хит (‘популярна, търсена стока и др.’).

Въз основа на направеното описание се очертава изводът, че най-продуктивните концептосфери, от които най-често се използват изходни концепти при семантичната неологизация по метафоричен път, са Артефакти и Човек. Активното използване на изходни концепти от концептосферата Човек означава, че антропоморфната метафора (термин на А. Чудинов) има значително място при възникване на новите концепти, респективно – при създаване на нови метафорични значения в българския език. Продуктивността на концептосферата Човек се проявява особеноотчетливо при семантичните неологизми от две области – компютърната и икономическата.

Интересна особеност при новите концепти от компютърната концептосфера е активното използване като източник на метафоризация на концепти, свързани с човека. В едни от случаите компютърните програми и електронните устройства се назовават с имена на лица, срв. новите значения на редактор, инсталатор, четец. В други случаи концепти за действия, свързани с компютъра, се формират от изходни концепти за действия, присъщи на човека и въобще на живите организми, напр. при новите значения на заразявам, заразявам се, инфектирам, зараза, вирус. Някои концепти за свойства на компютрите и електронните устройства също възникват от концепти за човешки качества, срв. новите значения на умен, сензитивен, интуитивен, дружелюбен, интелигентен.

Използването на изходни концепти, свързани с човека, при метафоричното възникване на нови концепти от компютърната концептосфера насочва към една важна черта на светоусещането на съвременния човек, свързана с това, че той възприема компютрите като личности, с които влиза във взаимодействие (Карпова, 2007). Придаването на компютрите и на други електронни устройства на присъщи за човека качества, процеси и състояния е ясна проява на антропоцентричния подход при метафоризацията и по-конкретно на посочения от В. Н. Телия като характерен за метафората антропометрически принцип, съгласно който човекът е мяра за всички неща. Според В. Н. Телия изборът на основанието за даден метафоричен акт е свързан със способността на човека да съизмерва всичко ново за него по свой образ и подобие или да използва обекти в пространството, с които се сблъсква в практическия си опит (Телия, 1988).

Активно използване на концепти, свързани с човека, се наблюдава и при формирането на нови понятия от икономическата сфера. Една от активните сфери, която е източник на концепти при назоваването на икономически процеси, дейности и свързани с тях лица, е подсферата Физиология и поконкретно – понятийното поле Болести. Срв. новите значения на колапс, колабирам, инжекция (‘финансова’), инжектирам (‘парични средства’), донор (‘на парични средства’), животоспасяващ (‘заем, инвестиция’), шокова терапия, поставям на изкуствено дишане (‘оказвам финансова помощ на предприятие, фирма и под., който са в много тежко финансово положение’).

Активността на понятийното поле Болест при метафоризацията в икономическата сфера е явление, установено в редица езици (виж за българския език Лилова, 2010: 42 и цитираната там литература; Колковска 2007; за руски език – Н. Ю. Бородулина и Е. М. Коломейцева (Бородулина, Коломейцева, 2004); за английски език – Ф. Ноуълз (Ноуълз, 1996)). Основна причина за това явление е аналогията между икономическото състояние на обществото и болния организъм. Новите концепти от икономическата област, които възникват от изходни концепти от полето Болест, се отнасят най-общо за кризисни процеси в икономиката и дейности за тяхното преодоляване, които човек асоциира с болестни процеси в човешкия организъм и с действия за тяхното лечение.

Стимул за появата и възприемането на разглежданите метафорични значения, възникнали от изходни концепти от полето Болест, е и възможността сложните и абстрактни икономически процеси да се представят по лесен за осъзнаване начин – чрез по-близки явления, възприемани със сетивата, което по принцип е важен стимул за възникване на метафората (Телия,1988; Бородулина, Коломейцева, 2004).

Посочената особеност на метафоризацията при новите значения, свързана с прояви на антропоцентризъм, е присъща не само на българската езикова картина на света. Това е следствие от сходството в когнитивните механизми, по които протича познавателният процес у човека. Въпреки че една част от новите метафорични значения са калкирани, може да се смята, че тяхното възприемане в езика ни е свързано с универсални особености в начина на мислене и световъзприемане на човека, склонен да използва при метафоричното назоваване познати и близки за него явления.

3. Изводи

Очертават се две концептосфери, които са най-продуктивни източници на изходни концепти при възникването на новите метафорични значения в българския език – Артефакти и Човек. Ролята на концептосферата Човек е особено подчертана при вербализирането на нови концепти от компютърната и икономическата област. Сходни са изводите върху семантичната неологизация и в други езици, което по всяка вероятност е резултат от общи особености в светоусещането на съвременния човек.

Във връзка с ролята на концептосферата Човек може да се направи изводът, че езиковата картина, представена в новите метафорични значения (особено от посочените по-горе области), в българския език запазва присъщите си основни принципи на организация – антропоцентричност и антропометричност.

БЕЛЕЖКИ

1. Новите семантични калки в българския език са изследвани обстойно от Д. Благоева (Благоева, 2005).

2. Посочените дефиниции на новите значения са основани на техните тълкувания в Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на XXI в.) (София, „Наука и изкуство“, 2010. 515 с.) с автори Е. Пернишка, Д. Благоева и С. Колковска.

ЛИТЕРАТУРА

Благоева, Д. (2005). Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София.

Бородулина, Н. Ю., Е. М. Коломейцева (2004). Модель метафоры и метафорические модели (на материале русских и французских экономических текстов). – В: Обработка текста и когнитивные технологии. № 10. Москва – Варна, с. 5–10.

Карпова, Н. С. (2007). Роль метафоры в развитии лексико-семантической системы языка и языковой картины мира: на материале английских и русских неологизмов. Афтореф. дис. канд. филол. наук. Саратов.

Касьянова, Л. Ю. (2006). Семантическая неологизация в русском языке конца ХХ – начала ХХІ века. – Във: Вестник Томского государственного педагогического университета, вып. 5 (56), серия Гуманитарные науки (филология), с. 5–10.

Колковска, С. (2007). Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Велико Търново, с. 303–310.

Lakoff, G. (1987).Women, Fire and Dangerous Things. What Categories Reveal about the Mind. Chicago – London.

Lakoff, G. (1993). The Contemporary theory of Metaphor. – In: Metaphor and Thought. New York, pp. 202 – 251.

Lakoff, G.&M. Johnson (1980). Metaphors We Live By. Chicago – London.

Лилова, М. (2010). Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София.

Knowles, F. (1996). Lexicographical Aspects of Health Metaphors in Financial Text. – In: Martin Gellerstam et al. (Eds.). Euralex’96 Proceedings. Part II, pp. 789 – 796.

Телия, В. Н. (1988). Метафоризация и её роль в создании языковой картины мира. – В: Роль человеческого фактора в языке. Язык и картина мира. Москва, с. 173 – 203. Чудинов, А. П. (2001). Россия в метафорическом зеркале: когнитивное исследование политической метафоры (1991 – 2000). Екатеринбург.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.