Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-5-4-ANHrls

2022/5s, стр. 40 - 47

ЗА ТЕГОБАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО И УЧЕНЕТО НА ЛИТЕРАТУРА

Наталия Христова
OrcID: 0000-0002-9128-6213
E-mail: hristovape@uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху съпротивите на днешните деца и юноши спрямо четенето и тягостния им училищен опит с литературата. Опирайки се на изследването на Цветан Тодоров, тя разкрива част от вътрешните врагове на литературното образование, а именно – опасното редуциране на литературата в училище до инструментите за нейния анализ. Този техницистки подход води до това, че се пропуска същинският смисъл на общуването с литературата, а литературното образование се самоунищожава в очите на учениците. Освен че отблъсква учениците от четенето, тази концепция за литературата не отговаря на основните им потребности, а именно да разбират по-добре света и да се научат да познават себе си.

Ключови думи: четене; съпреживяване; скука; редуциране на литературата; формализъм

„И ето го сега, юноша, усамотен в стаята си, с книга, която не чете. Безброй желания да е другаде, издигат между него и разтворените страници мътен екран, който размазва редовете. (…) Страница 48-а. Не смее да преброи часовете, които са му били необходими, за да се добере до тази 48-а страница. В книгата те са точно 440. Кажи ги 500. Петстотин страници! Поне да имаше диалози. Ами! Страници, претъпкани с редове, плътно притиснати между тесните полета, струпани един връз друг черни абзаци и тук-там, като по милост, реплика – тирето е оазис, подсказващ, че някой герой говори на друг. Но другият не му отговаря. Следва блок от 12 страници! Дванайсет страници черно мастило! Без глътка въздух! (…) Страница 48-а… Поне да помнеше съдържанието на първите 47! А той дори не смееше да си зададе въпроса, който неминуемо ще му бъде зададен. (…) Отново вижда устните на учителя, произнасящ заглавието. Чува изтръгналия се като от общо гърло въпрос на съучениците:

– Колко страници?

– Към 300 – 400… (Лъжец…)

– За кога?

Оповестяването на фаталната дата отприщва единодушен протест:

– Петнайсет дни? Четиристотин страници (500) за петнайсет дни! Няма да успеем, господине, невъзможно е!

Учителят не прави пазарлъци.

Книгата е масивен предмет, плътен блок вечност. Материализирана скука. Да, това е книгата.“ (Pennak 2019, 18).

* * *

Представената от Даниел Пенак в книгата му „Правата на читателя“ (Pennak 2019) ситуация изглежда болезнено позната. Ежедневните оплаквания на родители и учители, множеството научни и публицистични текстове огласяват аналогични наблюдения за съпротивите на днешните деца и юноши спрямо четенето и тягостния им училищен опит с литературата. Обвинения в „мързел и нехайство“, стимулиране чрез награди и подкупи, налагане на наказания („Без телевизия и видеоигри, докато не си прочетеш книгата!“), алармиращи изследвания на токсичните въздействия на съвременната технологична и маркетингова среда върху способността за задълбочено четене1) – това са само част от реакциите спрямо все по-осезаемия отлив от четенето на литература. Реакции, които обаче споделят едно общо усещане за радикален по-коленчески разрив между родители, учители и деца, между „млади и стари“.

„Подобно отвращение от четенето е за нас особено непонятно“, признава Пенак (Pennak 2019, 11). (…) По дълбочината на промените десетилетията между поколението на нашите деца и собствената ни читателска младост се равняват на векове. (…) Макар да се чувстваме психологически по-близки до децата си, отколкото бяха родителите ни до нас, от интелектуална гледна точка ние сме си останали по-близо до нашите родители“, заключава той (Pennak 2019, 24).

От своя страна, в публикуваната десет години преди смъртта му книга „Литературата под заплаха“ (2007) Цветан Тодоров (Todorov 2007) обръща поглед към детството и юношеството си в България, за да проследи зараждането на страстта към четенето и литературата. Растейки сред изобилие от книги, той открива в литературата възможност да удовлетвори любопитството си, да изживява приключения, да усеща трепети, страхове и радости без риск от разочарованието, което дебне отношенията му с момчетата и момичетата на неговата възраст. „Не знаех с какво ще се занимавам занапред – признава той, – но бях сигурен, че ще е нещо, свързано с литературата“ (Todorov 2007, 8).

И на тази си интимна свързаност с литературата френският изследовател от български произход остава верен докрай. „Ако днес се запитам защо обичам литературата – ни казва Цв. Тодоров в края на въведението на книгата, – отговорът, който ми идва спонтанно на ум, е: защото ми помага да живея. Вече не очаквам от нея толкова много, както в юношеството – да ми спести раните, които биха ми били нанесени при срещите ми с другите хора; вместо да изтласква живия опит, тя ме кара да откривам светове, които го допълват, позволявайки ми да го разбера по-добре. И не мисля, че съм единственият, който я възприема по този начин. По-наситена, по-красноречива от ежедневието, но не и коренно различна, литературата разширява нашия свят и ни насърчава да си въобразим други начини да го възприемаме и организираме. Всички ние сме съставени от това, което ни дават другите човешки същества: на първо място, родителите, след това хората около нас, а литературата ни предлага възможността за едно неограничено взаимодействие с другите, като по този начин ни обогатява безкрайно. Тя ни дава незаменими усещания, които правят реалния свят по-смислен и по-красив. Тя далеч не е някакво удоволствие и развлечение, запазено само за високообразованите хора, а предоставя възможност на всеки един да изпълни по-добре призванието си на човек“ (Todorov 2007, 5 – 16).

Цв. Тодоров подчертава, че не е изневерил на това си разбиране за литературата дори през 60 – 70-те години на ХХ век, когато е активно ангажиран с преводи и изследване на руския формализъм и с възхода на структурализма във Франция. Но едва години по-късно, първо като баща, започва да си дава сметка за трудностите, които децата и младите хора изпитват при четенето и изучаването на литературата в училище. За да разбере произхода на тези затруднения, Цв. Тодоров, за разлика от много други изследователи, насочва вниманието си не към външните на литературното и литературнообразователното поле негативни явления и процеси2), а към вътрешните, интимните врагове на литературата и изучаването ѝ в училище.

„Времето минаваше и аз забелязах с известна изненада, че ролята, която аз приписвам на литературата, съвсем не се споделя от всички“ (Todorov 2007, 17). И тъй като никога не е преподавал в училище, първият му същински сблъсък с това разминаване се случва в ролята му на баща. Опитвайки се да помогне на децата си с домашните и при подготовката за контролни, Цв. Тодоров споделя, че започнал да се чувства малко засегнат, когато в резултат от неговите съвети и намеси децата му получавали все по-незадоволителни оценки (Todorov 2007).

По-късно, в периода между 1994 и 2004 година, като член на комисия към Националния съвет при френското Министерство на образованието, той придобива по-цялостна представа за характера на училищното образование по литература3). Тъкмо тогава си дава сметка, че не само преподаването на отделни учители, а образователната институция, като цяло, почива върху едно съвсем различно разбиране за целите и смисъла на обучението по литература. Така например учебната програма от 2000 г. по френски език за гимназиална степен задава като очаквани резултати изучаването на литературни произведения да съдейства за формирането на знания относно „историята на литературата и културата, жанровете и регистрите, аргументацията и ефектите на всеки вид дискурс върху адресата“ (Todorov 2007, 18). Да си гимназист, означава, подчертава Тодоров, да си овладял основните понятия за жанр и регистър, аргументацията и спецификите на различните ситуации на изказване; с други думи, продължава Тодоров, трябва да бъдеш посветен в изучаването на семиотиката и прагматиката, на реториката и поетиката. „Без да омаловажаваме тези дисциплини, можем все пак да се запитаме: трябва ли те да бъдат основният предмет, изучаван в училище?“ (Todorov 2007, 20). Защото тези понятия са просто част от инструментариума, с който си служат критиците при анализа на текста, но нито едно от тях не засяга онова, за което говорят творбите, техния смисъл, света, който те явяват.

Цялата програма, заключава Тодоров, всъщност се основава на един-единствен избор: изучаването на литературата има за основна цел да ни запознае с инструментите, които използва. Четенето на стихотворения и романи не ни кара да размишляваме върху състоянието на човека, върху индивида и обществото, върху любовта и омразата, върху радостта и отчаянието, а върху понятията, с които си служат критиката и теорията на литературата. В училище не се учим за какво говорят творбите, а какво говорят критиците (Todorov 2007).

Според френския изследовател немалко гимназиални учители нямат нищо против литературното образование да се осъществява по този начин, защото вместо да се чудят откъде да подхванат необятната информация, която има отношение към дадена творба, те са спокойни, че най-важното е да преподават „шестте функции“ на Якобсон и „шестте актанта“ на Греймас, аналепсиса, пролепсиса и т.н. (Todorov 2007, 21 – 22). Освен това на по-късен етап ще е много по-лесно да проверят дали учениците са научили урока си, като ги изпитат чрез тест например. Но тази леснота и този техницистки подход водят до това, че се пропуска същинският смисъл на общуването с литературата, а литературното образование се самоунищожава в очите на учениците. В дългосрочен план подобно „редуциране на литературата“ се оказва особено пагубно – освен че отблъсква учениците от четенето, тази концепция за литературата не отговаря на основните им потребности, а именно да разбират по-добре света и да се научат да познават себе си. Тодоров идентифицира източника на този технократски уклон в учебните програми в разбирането, особено усилено от доминацията на структурализма във Франция, за литературното произведение като затворен, самодостатъчен, абсолютен езиков обект. Следователно литературата няма на какво да ни научи за света и в крайна сметка, не е нищо повече от „илюстрация на средствата, необходими за нейния анализ“ (Todorov 2007, 31).

Ето защо според автора не е изненадващо, че днешните ученици, усвоили догмата, че литературата не е свързана с останалия свят, все по-рядко избират профилираната подготовка по литература в училище, а когато завършат и постъпят в университетите, избягват да се записват в общите курсове по литература в бакалавърските програми. Защо да изучават литература, ако тя е само илюстрация на средствата, необходими за нейния анализ?

„Опасността“, за която говоря – казва Тодоров в едно свое интервю по повод излизането на „Литературата под заплаха“ (Todorov, Bégaudeau 2007), – идва от няколко източника, но всички те са свързани с определена концепция за литературата. На първо място това е училищното образование, което след 1968 г. претърпя трансформация, в която и аз самият участвах активно. Искахме да балансираме външните, биографични и исторически подходи с по-внимателен анализ на самите произведения. Но отидохме твърде далеч и резултатът е, че днес преподаваме по-скоро инструментите за анализ на литературния текст, отколкото самите произведения – признава той. – Същият редукционизъм и аскетизъм се наблюдава в голяма част от критиката и дори сред много писатели, които са парализирани от желанието си да се придържат към теориите, които смятат за модни“ (Todorov, Bégaudeau 2007).

Но няма как да привлечем децата и младите хора към литературата и четенето, ако им говорим за регистри, функции и актанти, подчертава Тодоров (Todorov, Bégaudeau 2007). Теоретичните постановки са добре дошли, когато си остават просто средство, а не се превръщат в цел. Структуралният анализ, наред с други методологии на четенето, може да ни помогне в разбиране на смисъла на произведението, но трябва да го надхвърлим, да отидем отвъд него. Да покажем на децата и младите хора, че великите текстове от миналото говорят за тях, че те придават смисъл на вътрешния им живот и им помагат да живеят по-добре. Моята малка книга е призив в полза на литературата, напомняне, че тя е нещо прекрасно, което може да ни помогне да живеем (Todorov, Bégaudeau 2007).

Затова и четенето би следвало да е свързано с удоволствие, настоява Тодоров (Todorov, Bégaudeau 2007), и никой не бива да бъде принуждаван да го прави насила. Защото, както ни казва и Д. Пенак:

„Глаголът „чета“ не търпи повелително наклонение“. Същото отвращение към заповедната форма – продължава Пенак, – проявяват още някои глаголи: „обичам“, „мечтая“.

Можете да опитате, разбира се. Хайде:

„Обичай ме!“, „Мечтай!“, „Чети!“, „Чети, де! Чети, по дяволите, чети, като ти казвам!“, „Иди си в стаята и чети!“.

Резултат?

Никакъв.

Той спи над книгата си. Прозорецът изведнъж му се е сторил широко отворен към нещо желано. И той е отлетял през него. За да избяга от четенето. Но и в съня си е нащрек – не е затворил книгата. Само да открехнем вратата на стаята му, и ще го видим да чете, прилежно седнал зад бюрото. Дори да сме влезли на пръсти, пак ще ни чуе през тънката пелена на съня си.

– Е, харесва ли ти?

Няма да каже „не“, защото ще е светотатство. Книгата е свещена, невъзможно е да не обичаш да четеш! Не, той ще каже, че описанията са ужасно дълги.

Успокоени, ще се върнем при телевизора. Не е изключено впрочем забележката му да предизвика разпалена дискусия между нас…

– Казва, че описанията били ужасно дълги. Трябва да го разберем, живеем във века на аудиовизуалното, а романистите от XIX век са били принудени всичко да описват…

– Това не е основание да му позволяваме да прескача по половин страница! (…) Излишно се морим, той пак е заспал.“ (Pennak 2019, 9 – 10).

* * *

Всъщност затрудненията и съпротивите на децата и младите хора спрямо четенето на литература ни изправят за сетен път пред парадоксите на всяко едно образоващо взаимодействие. И за сетен път трябва да приемем, както ни съветваше Филип Мейрийо (Meirieu 1996), радикалното си безсилие по отношение на другия (на детето, на ученика), защото само той и никой друг вместо него не може да реши да учи, да се осмели да се впусне в нещо ново и непознато, да поеме риска да върви напред и да осъществява значимите за живота си открития. Ние не можем да го научим на нещо въпреки неговото желание. Упорството да обучаваме на всяка цена, въпреки всичко вече не е образование, а насилие, манипулиране, дресиране.

Което не означава обаче заради „песимизма на разума“ да се откажем от опитите да пробуждаме интереса на децата и младите хора към четенето на литература. Защото това е и един от малкото начини не само да ги избавим от тегобата на безкрайните страници „материализирана скука“, но и да ги приобщим към този „винаги по-стар от тях свят“, да им помогнем да го обитават. Но не за да му се подчинят, а да поемат, на свой ред, грижата за него – да го обновят и спасят от разрухата, на която иначе той неминуемо е обречен (Arendt 1972).

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. например изследванията на Бернар Стиглер (Stiegler, Вernard. Prendre soin de la jeunesse et des générations. Paris: Flammarion, 2008; Stiegler, Bernard. Dans la disruption. Comment ne pas devenir fou?. Paris: Les Liens qui libèrent, 2016).

2. Виж например текстовете на Марта Нусбаум (Nussbaum, M. Les émotions démocratiques. Comment former le citoyen du XXIe siècle?. Paris: Flammarion, Climats, 2011; Nussbaum, Martha. Poetic Justice.The Literary Imagination and Public Life. Beacon Press, 1995), които интерпретират съвременната криза в хуманитаристиката и образованието по литература като резултат от завладяването на образователните институции от икономическата логика.

3. Всъщност интересът на Цв. Тодоров към френското средно училище и обучението по литература датира още от 1968 г., за което свидетелства активното му участие в организирания от Серж Дубровски колоквиум в Серизи-ла-Сал. Както може да се предположи обаче, патосът на немалка част от докладите и дискусиите на този форум е в посока на въвеждането и разгръщането на структуралистката методология в училищното обучение по литература. Давайки си сметка, че може да бъде обвинен в непоследователност, в началото на книгата „Литературата под заплаха“ Тодоров представя накратко интелектуалния си път. Преди да се установи във Франция през 1963 г., в разгара на комунистическия режим в България, Тодоров избира да се посвети на формалните аспекти на литературния текст, за да избегне идеологическата цензура. Когато пристига в Париж, за да защити докторската си дисертация, той се запознава с Ролан Барт и се сприятелява с Жерар Женет. От този момент нататък активно се ангажира със структурализма и допринася за популяризирането на работата на руските формалисти във Франция, но крайната му цел винаги е била, според думите му, да „хвърли повече светлина върху разбирането на смисъла на произведенията“ (Todorov 2007, p. 29).

ЛИТЕРАТУРА

ПЕНАК, Д., 2019. Правата на читателя. София: Кръг.

REFERENCES

PENNAС, D., 2019. Pravata na chitatelya. Sofiya: Krag.

ARENDT, H., 1972. La crise de la culture. Paris: Gallimard.

MEIRIEU, Ph., 1996. Frankenstein pédagogue. Paris: ESF.

NUSSBAUM, M., 2011. Les émotions démocratiques. Comment former le citoyen du XXIe siècle?. Paris: Flammarion/Climats, 2011.

NUSSBAUM, M., 1995. Poetic Justice.The Literary Imagination and Public Life. Beacon Press.

TODOROV, Tz., 2007. La littérature en péril. Paris: Flammarion.

TODOROV, Tz., BEGAUDEAU, F., 2007. Quel avenir pour la littérature?. La Croix, 10.01.2007. Available at: https://www.la-croix.com/Culture/ Actualite/Quel-avenir-pour-la-litterature-_NG_-2007-01-10-519008 (7.07.2022).

STIEGLER, B., 2016. Dans la disruption. Comment ne pas devenir fou?. Paris: Les Liens qui libèrent.

STIEGLER, B., 2008. Prendre soin de la jeunesse et des générations. Paris: Flammarion.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.