Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/5, стр. 518 - 524

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И ГЕРМАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОТ 1918 – 1919 Г.

Венцислав Везиров
E-mail: v_vezirov@mail.bg
Foreign Languages Department
D. A. Tzenov Academy of Economics
Svishtov Bulgaria

Резюме: Актуалността на темата е свързана с промени в литературното образование в България след 1989 г., което някои определят като реформа, но те не правят разлика между днешния вид на образование и този, който се появи в края на тоталитарната ера. Причината е, че не е направен подробен анализ на историческите характеристики на литературното образование в страната преди 1944. Ето защо е важно да се направи проучване на пролетарските теми в творчеството на Христо Смирненски и образа на пролетарския лидер. Анализът на „Йохан“ може да обогати темата за немската революция през 1918–1919 г.

Ключови думи: literature education, proletarian topic, proletarian leader

1. Отношението към германската революция в България

Отношението към германската революция от 1918 – 1919 год. у нас не можем да определим като национална гледна точка към даденото обществено явление, а като партийна. Следователно тя е изцяло субективна, тъй като зависи от идейните позиции. От друга страна, българското общество след Първата световна война има да разрешава собствени проблеми, изпаднало е в дълбока криза, ляво ориентираните партии се вълнуват повече от революцията в Русия, поради което реакцията на събитията в Германия като истинско проявление, а не като информация за тях, закъснява с две години – честването на годишнините им през 1921 и 1923 г. стават повод за идейно и естетическо осмисляне на бунтовете и героите, свързани с тях.

Текстове в сп. „Ново време. Полумесечно списание на Българската комунистическа партия (тесни социалисти)“ дават сериозна и обстойна информация за германската пролетарска революция и нейните водачи и очертават начина, по който би следвало да се мисли за тях. Обобщено, посоките за възприемането им могат да се сведат до следното:

– Роза Люксембург и Карл Либкнехт трябва да се възприемат в своето идейно единство;

– трябва да се подчертава техният интернационализъм и отношението към тях не бива да се подчинява на национални вражди и противопоставяне, тъй като трябва да се съхранява единството на пролетариата;

– трябва да се утвърждават двамата герои като жертви на революцията, за да се развие у пролетариата чувство за отмъщение.

Тези текстове излизат през 1921 г., когато и Христо Смирненски отпечатва своите стихотворения за германската революция. Книжката на „Ново време“ излиза на 15-и януари, когато се навършват две години от смъртта на Люксембург и Либкнехт, а творбата „Бурята в Берлин“ е отпечатана на 6-и януари в „Червен смях“ (бр.2). След него на 27 януари в бр. 4 излиза и „Йохан“. На 1ви септември същата година е публикувано и стихотворението „Карл Либкнехт“. Всички те, независимо от жанровите си различия, имат общ публицистичен патос и близка фразеология. По всичко личи, че става въпрос за кампанийно отношение, подготвено и обмислено по партийна линия. По този повод Елена Димитрова уточнява и отношението на БКП към германския пролетариат. „През януари 1921 г. тя устройва тържествено честване по случай две години от кървавото потушаване на Берлинското въстание и от убийството на Карл Либкнехт и Роза Люксембург. В „Работнически вестник“ се печатат много статии, посветени на двамата герои и на подвига на берлинските работници (Димитрова, Христо Смирненски. Живот и творчество. С., 1963. с.160). Тъкмо тази партийна обвързаност на Христо Смирненски не позволява, дори и на левите писатели, да го отделят от тази му принадлежност. Смирненски може и да е съзнавал тази ограниченост.

От публикациите, които излизат през 1921 г., е видно, че не само интернационалната теория на тесняците е оказала влияние върху Христо Смирненски. След войната настъпва известно разколебаване в представите за българския героизъм, макар той да е проявен в бойните действия. Антон Страшимиров публикува в сп. „Наши дни“ (Г.1. май 1921, кн.5) своята беседа „Какво ни липсва“, като първо въвежда мнението на един германски лекар за разликите между германеца и българина: „Един българин струва колкото трима германци, но трима българи не правят един германец. Аз го разбирам така: българинът със своя темперамент и с коравината и дързостта си заменя трима германци, но събрани трима българи на едно не правят един германец. Защото българинът познава личното дело, не общото: той е, ако обичате, герой, но не и човек на дълга (с.2). Колкото и произволно да е това виждане, Антон Страшимиров тръгва от него, за да направи обобщение за българския героизъм: „Ние, българите, не сме дорасли да бъдем беззаветни. Геройството у нас е от кариеризъм, от суета, от съперничество, от славолюбие“ (с.3). Антон Страшимиров подхожда от нравствена и духовна гледна точка към героизма и в този смисъл не открива истинската му проява у българина. Но 20-те години на ХХ век са време, когато се налага идейната позиция за героизма – т. е. изхожда се от определена класова характеристика. Вече не се приема от левите критици, че Иван Вазов възхвалява героизма на апостолите, за да възвеличи българската идея за героичното, а защото изхожда от определена класова позиция, определена от Георги Бакалов като „еснафско-буржоазен мироглед“. „И така, Вазов е също идеен поет, както е идеен поет и Смирненски. И единият, и другият употребяват щедрите си поетични дарби за осветляване на живота от известно класово гледище. Разликата е в класовото гледище“ (Нов път. Кн.1 от 20 октомври 1924. Г.2. с. 30). Ако се разглеждат поезията и изкуството по този начин, то излиза, че всяка смяна на идеологията ще се означи и като промяна във вижданията за даден автор независимо от това, че творбата му може да е с висока художествена стойност.

2. Естетическа и идейна реакция сред левите интелектуалци

От гледна точка на идеологията, възниква въпросът и за естетическата и идейна реакция на случващите се събития. Вече отбелязахме, че реакцията по повод на германската революция е отложена във времето с няколко години, докато БКП не реши, че трябва да се чества. Отложената във времето реакция има това важно предимство, че събитията и героите са вече премислени от идеологическа гледна точка и няма опасност да бъдат възхвалявани тези, които са неудобни. Точко така се случва с Роза Люксембурт – четири години след смъртта ù Ленин вече си е казал мнението и се знае, че тя е велика като жертва, но с погрешни възгледи за пролетарската революция. Това се отнася и за съчиненията на известните водачи – вече е ясно кое може да бъде цитирано и кое не. По същия начин си служи и Елена Димитрова, когато тълкува стиховете от творбата „Карл Либкнехт“. Стиховете на Смирненски се препращат към знаковите думи на водача, които са неоспорими, тъй като са свързани с идеята за саможертвата в предсмъртната му статия, публикувана в „Работнически вестник“ (12.01.1921. Бр.154). Вярно е, че стихотворението „Разбойниците“ е пряк отзвук на събитията в Германия през март 1921 г., но Христо Смирненски държи да подчертае чрез епиграфа към стихотворението, че то е предизвикано от твърденията в „буржоазната преса“, че комунистите са разбойници.

Поради промени в идейните позиции през 30-те години на ХХ век при възприемане и утвърждаване личността на Роза Люксембург се очертава двойственост, тъй като тя се възвеличава като жертва на революцията, но се заклеймява с погрешната си тактика на пролетарски водач. Тя е един от най-интересните примери за това как идеологическият модел манипулира естетическия, така че да се възвеличи един момент от нейната биография по такъв начин, че да не става нужда да се търсят други измерения на духовното и социалното ù битие. Литературата създава ореола на жертвата – Димитър Полянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Кръстьо Белев, Николай Хрелков и др., за да може идеологическото развенчаване на Роза Люксембург да мине по-безболезнено и не като пълно отрицание.

Отношението към личността на Роза Люксембург и към нейните възгледи е свързано и с важния проблем за изкуството, който теоретиците на пролетарското движение е трябвало да разрешават. При Люксембург възможното възприемане на литературните явления от миналото и особено от близкото минало, така че те да са от полза на революцията, е да се разделя личността на писателя на мислител и на художник. Мислителят може да бъде заклеймен от социална и идейна гледна точка, но той може да види и собствените си творби от една нова, „прогресивна“ позиция и така да бъде оправдан и приет. Оказва се, че писателят, като художник, е на втори план, тъй като създадените от него образи не са по-важни от идеите, които той изразява. През 1933 г. в сп. „Звезда“ е поместен преводът от руски език на статията „Литературните възгледи на Роза Люксембург“ от Ст. Станде, в която по обичайната вече практика се показва колко са погрешни възгледите на Люксембург, сравнени с тези на Ленин (Звезда, Г.2. С., 1933. с.333). В случая пряко се напомня, че не може да се пише за даден писател, та дори той да е Толстой, извън идеята за класовата борба.

Самият Христо Смирненски, възвеличавайки Роза Люксембург, не приема тази идея за приемствеността на буржоазната култура – в стих. „Червените ескадрони“ той е категоричен, че новият свят ще се създаде само след като „сетний камък на обгърнатия в пламък / и разплуха древен замък се отрони в пепелта“. Лишаването от идеята за приемственост се оказва много пагубно за развитието на българската култура и литература. Тази идея зрее през 20те и 30-те години, но същинският удар е след 1947 г. Христо Смирненски ще въведе формулата: „Два свята, единият е излишен! („Босоногите деца“) и за да ù предаде смисъл, ще утвърди борците като творци – „ний, вечните творци, ний, морните борци“ (стих. „Ний“). Революцията показва, че тези, които са се научили да разрушават, не усвояват добре умението да градят. Вероятно Роза Люксембург е разбирала добре това противоречие в класовата борба и тъкмо затова съзнава нуждата от приемственост и съхраняване на буржоазната култура. Тя запазва естетическото си чувство, така че да не бъде подчинено на социалното и идеологическото. Идеята, че социалната рецепта има второстепенно значение в един текст, че е важен „оживяващият дух“, който се е зародил стихийно и не е подчинен на целта, че изкуството е „мир на творческата свобода, някаква трета сила, разрешаваща противоречието между света на „чистия“ и на „практическия“ разум, няма как да се хареса на болшевиките. Защо е било нужно на българските леви интелектуалци да утвърждават у нас през 30-те години на ХХ век болшевишките позиции, при условие че идеите и възгледите на Роза Люксембург са били по-адекватни за българската действителност, в която буржоазната култура трудно би могла да се определи като реакционна, още повече че тя не е скъсала връзките си с народа? Възкликът на Алеко Константинов: „Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец (…), поклони се на българския народ!“ не е изгубвал смисъла си в литературата ни и през 30-те години на ХХ век. Това опасно предоверяване на болшевизма води до тълкуване и критикуване „на сляпо“ на родната ни култура.

3. Писмата на Роза Люксембург и отзвукът им

Двете линии – спартакистката и болшевишката, не успяват да се съгласуват в българското идейно пространство, тъй като възгледите на Ленин са корективът, с който трябва да се гледа на Карл Либкнехт и Роза Люксембург. В края на 1922 и началото на 1923 г. се извършва сериозна естетическа и идеологическа битка за това как четири години след смъртта на Роза Люксембург трябва да се възприема нейната личност. През 1920 г. излизат в Москва, като издание на Комунистическия интернационал, писмата ù до Соня Либкнехт, писани в затвора, в които се откроява не толкова като пролетарски водач, а като човек с фина чувствителност. В България тази книга става известна малко по-късно и някои дейци са раздразнени от текстовете ù, тъй като те не изразяват сляпа вяра в партийния живот, а откриват вътрешния живот, способността за съзерцание, откровения на една душа, плаха в самотата си и силна в чистотата на духа си. Ключов момент става писмото, в което тя се чувства по-добре в градината и в полето, отколкото на партиен конгрес. „... На такова парче от градината, както тук, или в полето сред пчелите и тревата вътрешно се чувствам аз повече в своето отечество, отколкото на партиен конгрес. На тебе мога нали всичко да кажа и ти не ще почувстваш в това веднага предателство на социализма. Ти знаеш, аз се надявах да загина на поста си, в някое улично сражение или в затвора. Но моето най-вътрешно „аз“ принадлежи повече на моите синигери, отколкото на „другарите“ („Звезда“, Г.2, 1933. с.365). Вътрешният свят на човека не може и не бива да бъде обсебван от партийния живот, защото личността е винаги по-богата от идеологическото съдържание. С подобно разбиране Роза Люксембург подхожда и към изкуството.

На 20 януари 1923 г. Христо Смирненски публикува стихотворението „Роза Люксембург“ в „Литературна притурка“, №30 на „Работнически вестник“ с подпис, което утвърждава идеята за героинята като жертва в контекста на борбата. Възлова е втора строфа, тъй като в нея е създаден образът на „гиганта огнечервен“, който точи своя „меч разискрен“, но същевременно в тази външна величавост се крие нежна душа – „в погледа му чист и детски искрен / усмихва се победен ден“. В тази строфа е заложено интересно послание – победният ден ще бъде означен не чрез мащаба на революцията и кървавата борба, а чрез интимния свят, чрез който новото време – усмихнатият ден, ще се означи в своята невинност. Тази усмивка ще бъде помрачена от по-силното чувство – скръбта пред великите жертви. За да постигне това успокояване на революционната терминология в интимното, Христо Смирненски вероятно е чел писмата на Роза Люксембург. За съжаление обаче, финалът е отново с приповдигната лексика – „лежи звезда наместо труп“, „вулканен стълб се вдига – / вулкан от подвиг и копнеж“, а Роза Люксембург не е искала смъртта ù да се възприема като величав акт, а просто като неизбежна част от човешката ù съдба.

Дотук поставихме стихотворенията на Христо Смирненски за германската революция в определен идеен, публицистичен и художествен контекст, но за да оценим тяхното въздействие, би следвало да имаме предвид и това как българските интелектуалци, някои от които приятели на поета, ги представят пред немската общественост през 20-те години. Буди известно учудване споменът на Александър Жендов, който в периода 1925 – 1927 г. е в Германия. Той споделя, че е давал за превод на немски „Приказка за стълбата“ и „Карнавална приказка“, но дори и през ум не му минава мисълта да даде за превод и публикации стихотворенията на Смирненски, свързани с Берлинското въстание и спартакистите. Немските му другари искат повече творби от поета, а Александър Жендов коментира по следния начин проявения интерес: „Жалко. На ръка нямах повече работи от Христо освен стиховете му от „Да бъде ден!“, които нямаше кой да преведе. И не можахме да дадем на немските другари повече от работите на Смирненски – един от малцината български поети, които надхвърлят тесните граници на България“ (Христо Смирненски, Никола Вапцаров в спомените на съвременниците, С., Бълг. писател. С.158).

Заключение

Направените наблюдения върху поезията на Хр. Смирненски, свързани с немската революция от 1918 – 1919 г., ни навяват мисълта, че независимо от смяната на отделните теоретически школи в литературознанието, които, от една стана, разглеждат литературата като нещо затворено, самостойно, самодостатъчна като система от значения, и съответно противоположното разбиране, че текстът е сбор от цитати, отворена система, която може да бъде обяснявана чрез точните науки, то всеки текст, който е подготвен за изучаване в училище, трябва да бъде коментиран и по отношение на контекста.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, Е. (1963). Христо Смирненски. Живот и творчество. София: „Литература и изкуство“.

Жендов, Ал. (1965). Христо Смирненски, Никола Вапцаров в спомените на съвременниците. София: „Български писател“.

Измирлиева, Н. (1961). Христо Смирненски. Летопис за живота и творчеството му. София: Издателство на БАН.

Смирненски, Хр. (1921). Бурята в Берлин. – Червен смях. бр. 2.

Смирненски, Х. (1921). Йохан. – Червен смях. бр. 4.

Станде, Ст. (1933). Литературните възгледи на Роза Люксембург. – Звезда, Година 2.

Страшимиров, А. (1921). Какво ни липсва. – Наши дни, Година 1. кн. 5

Роза Люксембург в писмата ù до Соня Либкнехт. – сп. Ново време. кн.10. , с.310 – 315

REFERENCES

Dimitrova, E. (1963). Hristo Smirnenski. Zhivot i tvorchestvo. Sofiya: “Literatura i izkustvo”.

Zhendov, Al. (1965). Hristo Smirnenski, Nikola Vaptsarov v spomenite na savremennitsite. Sofiya: “Balgarski pisatel”.

Izmirlieva, N. (1961). Hristo Smirnenski. Letopis za zhivota i tvorchestvoto mu. Sofiya: Izdatelstvo na BAN.

Smirnenski, Hr. (1921). Buryata v Berlin. – Cherven smyah. br. 2.

Smirnenski, H. (1921). Yohan. – Cherven smyah. br. 4.

Stande, St. (1933). Literaturnite vazgledi na Roza Lyuksemburg. – Zvezda, Godina 2.

Strashimirov, A. (1921). Kakvo ni lipsva. – Nashi dni, Godina 1. kn. 5

Roza Lyuksemburg v pismata y do Sonya Libkneht. – sp. Novo vreme. kn.10. , s.310 – 315

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.