Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-5-3M

2024/5, стр. 514 - 522

ОПОЗИЦИЯТА СВОЕ – ЧУЖДО В ГОВОРА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ОТ БЕЛЕНЕ В ЛЕКСИКАЛНИ ПРИМЕРИ

Магдалена Абаджиева
WoSID: GSE-2886-2022
E-mail: m.abadzhieva@ibl.bas.bg
Institute for Bulgarian Language “Prof. Ljubomir Andreychin” – BAS
1113 Sofia
52 Shipchenski Prohod Blvd. block 17

Резюме: Настоящата статия разглежда две лексеми от говора на българите католици от Белене, произлизащи от обреди и танци на православното население в града, чрез които се назовават неприемливи действия. Примерите са интересни за това как конфесионалното различие се проявява чрез езика, като трансформира неутралната лексика в емоционално-експресивна с отрицателен или неодобрителен оттенък. Чрез думата бръзъùцъ, свързана с обичая „Бразая“, се изразява подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице. Вторият разглеждан пример èръйшалдъ произлиза от танц, характерен за православното население на Белене, и се използва в негативен смисъл за човек, който изразява радостните си емоции невъздържано или който е непокорен и твърдоглав.

Ключови думи: българи католици; Белене; конфесионално различие; експресивна лексика

Населението на днешния български град Белене е проучвано от историци и краеведи (Gospodinov 1996; Miletich 1903). Две от основните групи жители са представители на католическото и на православното вероизповедание. Те населяват различни махали на града и според местните жители в миналото никога не са се смесвали помежду си посредством тайнството брак. Българите католици в Белене са наследници на бивши павликяни, покръстени от Римокатолическата църква през XVII век1, докато православното население е предимно от влашки произход. Говорът на българите католици от Белене е изследван детайлно от Нено Неделчев (Nedelchev 1994), който се спира главно върху морфологичните и фонетичните му характеристики. Няма цялостно проучване върху лексиката. Елена Врайкова, носител на говора, издава две малки книжки, в които събира лексикални образци, но те не са придружени от граматична информация за думите и езиковедски коментар (Vraykova 2003; Vraykova 2007).

Строгата разделителна линия между двете основни конфесионални групи на католици и православни в Белене намира своето отражение в местния говор на българите католици, като натоварва с негативна конотация лексеми, произлизащи от обичаи и танци на православното население. По този начин противопоставянето свое – чуждо се проявява чрез езика, като трансформира неутралната лексика в емоционално-експресивна с отрицателен или неодобрителен оттенък. В настоящата статия ще бъдат разгледани два такива лексикални примера, установени към момента. Материалът е събран от информаторката Елена Врайкова, католичка, на 91 г., родом от Белене. За тълкуването на думите и за допълнителни примери разговори са водени и с отец Ивелин Генов, католически свещеник, роден също в Белене.

Справки са направени в следните източници: Архив на Българския диалектен речник в Секцията по диалектология и лингвистична география към Института за български език – БАН (ABDR); Български етимологичен речник (BER); Речник на българския език (RBE); Речник на Найден Геров (NG); Идеографски диалектен речник на българския език (IR); Речник на румънския език (DEX); Академичен речник на румънския език (DLR).

1. бръзъùцъ ж. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице. К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

1.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова думата бръзъùцъ е навлязла в говора на беленските българи католици от обичай, практикуван от православните от същото населено място около Коледа и носещ сходно име. Вероятно това е описаният в българската етнографска и етноложка литература обичай „Бразая“, характерен предимно за Североизточна България и за населените места около р. Дунав (Sirakova 1994) (Stefanova 2008). Различните практики, свързани с него, няма да бъдат обект на разглеждане тук; те са важни само дотолкова, доколкото са свързани със значението, с което думата бръзъùцъ се употребява сред общността на българите католици от Белене.

Обичаят „Браза́я“ се свързва с маскарадните кукерски игри, а браз‡ята се описва като фантастичен зооморфен персонаж (Yankova 2017, р. 106). В с. Бяла вода, Беленско, бразаята се „излюпва“ на Бъдни вечер, т.е. преоблича се в крайна къща на селото, и отива в кабинета на кмета, за да иска разрешение да управлява през нощта. След това тръгва по улиците и сурвака всички за здраве и щастие. Бразаята трака с тракала и потупва хората по гърдите, като по този начин гони злите сили. Зооморфният персонаж е придружен само от мъже, които изпълняват също определени роли: кмет, мошул, арапин, булка, клюница и котак2.

Производна на наименованието на обичая „Бразая“, думата бръзъùцъ се употребява в преносен смисъл от беленските католици за жена със смешно, грозно или страшно лице. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници, но тя може да се свърже с близките фонетични варианти, които са засвидетелствани в Архива към Българския диалектен речник: браз‡йя (Силистренско) ‘украсена с дълга човка маска’; бразайа (Тутраканско) ‘група от пет души, която ходи наред с коледарите или независимо от тях’; бръзъйери (с. Гарван) ‘участници в обичая брезая’.

В Идеографския диалектен речник на българския език под кýкер е посочена думата браз‡й, характерна за отделни населени места около Белене, Кубрат, Русе, както и браз‡я за районите на Никопол, Плевен и Силистра (IR 2021, 2, p. 626).

В Българския етимологичен речник са описани следните фонетични варианти: брез‡я, браз‡я (Тутраканско), както и бръз‡я (Северна България край Дунав), със значение ‘смешно облечен човек в обредни игри, кукер’. Пак там тези примери се извеждат от румънското brezaie, производно от breaz3, заето от бълг. бряз (BER 1971, 1, р. 76), т.е. те са обратни заемки в българския език, а не румънски заемки.

Според Речника на румънския език4 (DEX) обаче съществителното име от женски род brez‡ie няма връзка с българската дума бряз (‘за бивол – който е с бяло петно на челото и опашката’, RBE), а е определено като дума с неясна етимология, с две основни значения: ‘игра, подобна на пантомима, сходна с „коза“ (прескочи кобила) или турка (вид игра с пръчки), принадлежаща на фолклорния театър, наблюдавана най-вече в Мунтения’ и ‘маскирана фигура с животинска или птича глава, облечена в дълга селска овчарска дреха от овча кожа, украсена с цветни панделки и нашивки’. Справка в Академичния речник на румънския език показва, че съществителното име brez‡ie има основно значение ‘маскиран човек с глава на животно, снабдена с дълъг клюн, подобно на щъркел, облечен в разноцветни вълнени дрехи или дрипи във всички цветове, със звънци и тояга в ръката’. За вероятен произход е дадена румънската дума за щъркел barză (DRL, p. 650), като се споменава и връзка с по-горе посочената лексема breaz (от бълг. бряз – б.м.).

Като обобщение бих могла да направя заключението, че думата бръзъùцъ, характерна за говора на българите католици от Белене, може да се разглежда и като румънска заемка. Като се има предвид зооморфната маска с дълга човка, използвана при практикуването на определени места на обичая „Бразая“, има вероятност бръзъùцъ да се свързва с румънската дума за щъркел barză, както е написано и в Академичния речник на румънския език – още повече че обичаят очевидно е познат и на българското, и на румънското население от двете страни на р. Дунав. Въпреки това данните от използваните при справката български и румънски речници не са еднозначни и въпросът за произхода на думата остава спорен.

Подлежи на допълнително проучване и това дали брас в говора на българите католици от Белене със значение ‘лице’ е сродна с бръзъùцъ. Според Елена Врайкова беленските католици не познават думата лице, използват само съществителното от мъжки род брас, напр.: умýй си бръзъ (измий си лицето), ýбъу бр‡с (хубаво лице).

1.2. Опозицията свое – чуждо

В говора на българите католици от Белене има различни лексеми, с които се назовава глупавата жена, както и жената, която по различни начини демонстрира неморално поведение, напр.: б—длеш (за слаба, грозна и глупава жена), джульъ (название за жило на пчела и едновременно с това за лоша жена), йъвъ (название за въздух и за лека жена)5 и др. Част от тази тематична група е и лексемата бръзъùцъ, чрез която се изразява подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице, както по-горе бяха посочени примерите: К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

Прави впечатление, че лексема, производна от названието на обичай на православното население, се употребява в негативен смисъл от българите католици. Опозицията свое – чуждо6 се изразява чрез метафората за различния (този с различно вероизповедание), като трансформира една неутрална в своята употреба лексема в такава за изразяване на отрицателно и подигравателно отношение. Противопоставянето е генерирано в обхвата на конфесионалната сфера и е свързано с антагонизма между православното и католическото население в Белене, което има своето историческо обяснение и ще бъде разгледано по-долу, след втория лексикален пример.

2. Žръйшалдъ ж. Танц, характерен за православното население в Белене.

2.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова българите католици от Белене използват думата Žръйшалдъ, за да назоват танц, характерен за православното население в същото населено място, което е предимно от влашки произход. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници. Названието по всяка вероятност е формирано на местна почва чрез ономатопея, тъй като по време на танца играещите издавали подвикванията „е – ръ – ша“. Според Елена Врайкова Žръйшалдъ се използва в израз с негативен смисъл за човек, който изразява емоциите си невъздържано, сякаш играе танц под въздействието на нечисти, зли сили: играйе Žръйшалдъ (действа необуздано).

Потърсих допълнителна информация от отец Ивелин Генов, който потвърди, че думата наистина е характерна за българите католици от района на Белене и се използва за човек, който е непокорен, упорит, неконтролируем; с когото останалите трудно могат да се справят и който не се поддава лесно на влияние. За съжаление, към момента е невъзможно да се предостави допълнителен контекст, който да уточни значението.

2.2. Опозицията свое – чуждо

Със сигурност може да се твърди, че подобно на описаната по-горе лексема бръзъùцъ, Žръйшалдъ също е пример за това как обредните и танцовите практики на православното население служат за назоваване на действия или поведение, които се възприемат от общността на българите католици като нещо неприемливо.

Смисловото обвързване на танца с нечистите сили от страна на българите католици от Белене намира своето обяснение в историческото минало на тази общност и по точно в реформаторската дейност на ордена на пасионистите, които пристигат в северните български земи през 1781 г. (Miletich 1903, р. 77). В стремежа си да укрепят католическата вяра сред бившите павликяни, те си поставят за цел да премахнат всички техни стари суеверни навици и обреди, още повече че ги смятали за заети от българите схизматици или от власите. По този начин се е целяло да се засилят отликите между православното и католическото население. Милетич цитира данни от събрание, състояло се в Белене през 1843 г., на което са приети строги правила по отношение на музиката и танците по време на сватбените тържества. На свещениците е заповядано „да забраняват при сватбите всякакви свирни, песни и игри“ (Miletich 1903, р. 125).

В книжнината на българите католици намират място поучителни текстове, близки по съдържание до патеричните разкази, свързани със страданията, които могат да споходят човека, ако „преправя тялото си“ или „играе и свири на хоро“. Такива се откриват в ръкопис НБКМ 1423 на Петър Ковачев Царски от края на XVIII век, напр.: Iedin, deto sviri na horo, ubigo jedna strela od ;nebe, i dusciatamu utidi u Pacalat (Един, дето свири на хоро, уби го една стрела от небето и душата му отиде у пъкъла); Iedna moma cato igra veʒden jedin den, preʒ noscta se prinesi, ta utidi u Pacalat, i setne promena xivot (Една мома, като игра един ден непрекъснато, през нощта се пренесе, та отиде у пъкала и сетне промени живота си); Jedna xena umire, i utade u Pacalat, ʒascto jaco nastajesce dasi redi teloto (Eдна жена умря и отиде у пъкъла, защото много настояваше да си преправя тялото).

Двата разгледани лексикални примера (бръзъùцъ и Žръйшалдъ) дават основание да се говори за това, че противопоставянето между католици и православни в Белене е намерило израз в езика чрез думи, които маркират различния с отрицателни характеристики. Интересно би било да се проучи дали сходно явление има в езика на влашкото православно население в същото населено място.

Благодарности и финансиране

Авторът изказва благодарност за финансовата подкрепа на Българската академия на науките по двустранно споразумение с Румънската академия на науките.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за българите католици в Белене вж. Милетич 1903, с. 28 – 30.

2. Описанието на обичая „Бразая“ в с. Бяла вода, Беленско, е предаден спрямо разказа на Росица Петрова, председател на читалище „Възраждане 1924“ в селото, публикуван в интернет на адрес: https://bnr. bg/hristobotev/post/101571514/brazaa [Viewed 2024-8-22].

3. Лексемата breaz в румънски означава: 1. Животно с бяло петно или на челото, или на муцуната. Обикновено се отнася за коне. 2. В преносно значение – умен човек, с остър ум, който се откроява сред останалите (DEX).

4. Благодаря на Явор Иванов и Габриела Миту за помощта при превода от румънски на български език.

5. Названия за нечиста жена вж. още и у Мичева-Пейчева 2014.

6. Повече за опозицията свое – чуждо вж. Мичева-Пейчева 2017.

ЛИТЕРАТУРА

БЕР 1971/ 2017. Български етимологичен речник. Т. 1 – 8. София: БАН.

ГОСПОДИНОВ, Т., 1996. Из миналото на Белене. Белене: Полиграфическа база при Академичното издателство, Свищов.

ВРАЙКОВА, Е., 2003. Говор на павликяните – католици. Плевен: Кентавър 66.

ВРАЙКОВА, Е., 2007. Говор на павликяните – католици. Книга II. Плевен: Кентавър 66.

ИР, 2012, 2021. Идеографски диалектен речник на българския език; Т. I 2012. София: Бълг. бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия; Т. II 2021. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

НГ, 1975. Речникъ на блъгарскый языкъ: Съ тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Ч. 1 – 6 (фототипно издание). София: Български писател.

НЕДЕЛЧЕВ, Н., 1994. Диалект на българите-католици: северен павликянски говор. Велико Търново: Печатница „Абагар“.

МИЛЕТИЧ, Л., 1903. Нашите павликяни. В: СбНУНК, т. 19, с. 1 – 368.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2014. Образът на чистата жена в старобългарското житие на св. Теодора и в традиционната култура. В: Известия на Института за български език, кн. XXVII. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2017. Мичева-Пейчева, К. Етнокултурната бинарност в средновековната българска литература. София: ДиоМира. ISBN: 978-954-2977-45-2.

РБЕ. Речник на българския език, 2001 – 2023. Т. 1 – 16. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Институт за български език (онлайн). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

СИРАКОВА, И., 1994. Бразая в Русенско. В: Българска етнография, кн. 3 – 4, с. 54 – 57. София: БАН.

СТЕФАНОВА, Т., 2008. Маскарадната игра бразая – един съхранен обичай за плодородие. В: Сборник доклади на Студентска научна сесия, Факултет „Природни науки и образование“, с. 161 – 165. Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“.

ЯНКОВА, В., 2017. Маскарадът: ние и другите [Електронен ресурс]. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. ISBN 978-619-201-205-2

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https:// dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom. ro/. [Viewed 2024-8-22].

Acknowledgments & Funding

The author expresses gratitude for the financial support of the Bulgarian Academy of Sciences under a bilateral agreement the Romanian Academy of Sciences.

REFERENCES

BER 1971/ 2017. Balgarski etimologichen rechnik, vl. 1 – 8. Sofiya: BAN.

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https://dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom.ro/. [Viewed 2024-8-22].

GOSPODINOV, T., 1996. Iz minaloto na Belene. Belene: Poligraficheska baza pri Akademichnoto izdatelstvo, gr. Svishtov.

IR, 2012, 2021. Ideografski dialekten rechnik na balgarskiya ezik; vol. I, 2012. Sofiya : Balg. bestselar – Natsionalen muzey na balgarskata kniga i poligrafiya; vol. II 2021. Sofiya: Univ. izd. „Sv. Kliment Ohridski“.

NG, 1975. Rechnik na blagarskay yazayka: S tlakuvanie rechitay na blagarskay i na russkay. Ch. 1 – 6 (fototipno izdanie). Sofiya: Balgarski pisatel.

NEDELCHEV, N., 1994. Dialekt na balgarite-katolitsi: severen pavlikyanski govor. Veliko Tarnovo: Pechatnitsa „Abagar“.

MILETICH, L., 1903. Nashite pavlikyani. V: SbNUNK, vol. 19, pр. 1 – 368.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2014. Obrazat na chistata zhena v starobalgarskoto zhitie na sv. Teodora i v traditsionnata kultura. V: Izvestiya na Instituta za balgarski ezik, vol. XXVII. Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2017. Micheva-Peycheva, K. Etnokulturnata binarnost v srednovekovnata balgarska literatura. Sofiya: DioMira. ISBN: 978-954-2977-45-2.

RBE. Rechnik na balgarskiya ezik, 2001 – 2023. T. 1 – 16. Sofiya: Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“, Institut za balgarski ezik (online). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

SIRAKOVA, I., 1994. Brazaya v Rusensko. – V: Balgarska etnografiya, no. 3 – 4, pp. 54 – 57. Sofiya: BAN.

STEFANOVA, T., 2008. Maskaradnata igra brazaya – edin sahranen obichay za plodorodie. V: Sbornik dokladi na Studentska nauchna sesiya, Fakultet „Prirodni nauki i obrazovanie“, pp. 161 – 165. Ruse: Rusenski universitet „Angel Kanchev“.

VRAYKOVA, E., 2003. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Pleven: Kentavar 66.

VRAYKOVA, E., 2007. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Kniga II. Pleven, Kentavar 66.

YANKOVA, V., 2017. Maskaradat: nie i drugite. Shumen: Universitetsko izdatelstvo „Episkop Konstantin Preslavski“. ISBN 978-619-201-205-2

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.