Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-5-10M

2024/5, стр. 609 - 613

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Мая Горчева
OrcID: 0000-0002-4526-6799
E-mail: m.gorcheva@unibit.bg
University of Library Studies and Information Technologies – Sofia

Резюме:

Ключови думи:

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Трудно ще поместим тази книга сред строго разграничените дисциплини – тя има за предмет писмено диалектните проявления на новобългарския език и говори за диалектите, но ги показва чрез записани литературни текстове; говори и за литература, но изградена от устни разкази, и езикът ѝ е определен от говорната, а не от литературната практика. Да припомним, че самото понятие за литература като обозначение за високохудожествени, изучавани и интерпретирани словесни творби е сравнително ново, едва от края на XVIII век, от идването на модерните времена, откогато са и най-ранните приведени в изданието примери за записани диалектни езикови форми.

Наред с това от десетилетия в литературните науки текат къде по-нормативни, къде по-консенсусни опити да се прокара граница между художествено въздействащото слово и пластичността му, която се проявява в синкретизма на различни функции. По ръба на това влизане-излизане от кода на художествения канон е и словесното богатство на писмено диалектните езикови форми на българския език, което разкрива пред нас книгата на проф. Петко Петков и доц. Иван Илиев. Двамата учени със завидна библиография в изследването на историческото езикознание, експерти в областта на старобългарския, разкриват многозвучието на езика ни в речевите му проявления от новобългарския период, когато се разчертават полетата на кодифицираните му употреби, и създават една антология на писмено диалектните форми.

Освен по оста на времето тази антология се разгъва и по оста на пространството – от историческите миграции и културните центрове на българите, средоточията на религиозните общности до актуалното заявяване през глобално достъпните социални мрежи и блогове. През многоезичието на писмено диалектните форми се очертава картина на историята на българското езиково съзнание, което е много по-космополитно, минало през полифонизма на междуезиковите контакти, например в католически Банат или Москополе (дн. Воскопоя в Албания), където още през 1794 г. гръцко-арумънският книжовник Даниил съставя четириезичен гръцко-албанско-арумънско-български речник. Част от историята на българския език – и от българското ни самопознание – са посочените от двамата автори български текстове, записани не само на кирилица, но и на латиница, включително по албанската или турската азбука; дадени са в транслитерация и текстове, чиято графика е арабица или гръцки букви.

Тази космополитност личи и от преплитането на езиците в записаната устна реч, която съставителите на своеобразната антология характеризират с утвърдения в литературната наука термин „макароническа поезия“. Чрез него се класифицира типът пародийна „учена“ поезия, смесваща латински с просторечие, която пишат поети от Античността насетне, позната от пародийните стратегии на романа „Гаргантюа и Пантагрюел“ или от езиковите игри на модернисти и постмодернисти. Макаронически по неизбежната интерференция на официалните езици и домашния диалект са езиковите форми на българските общности извън българските териториални граници и българския образователен стандарт.

Антологията има изключителна научна стойност в полето на теренното проучване на диалектологията и социолингвистиката с регистрирането на явления на езиково вариране, но и с привличането на вниманието към социалните ситуации, които отразяват диалектните текстове, с което тя е колкото езикознание, толкова изследване на българската културна история и настояще. Писмено диалектните форми в Антологията обхващат двата полюса на високото сакрално със своя „нашенски“ превод на свещените текстове в култа – и всекидневието до телесната долница, до която опират комичните анекдоти. Със следи от балкански диалект е преводът на Новия завет, направен в Букурещ от Петър Сапунов с издания от 1828 и 1833 година (с. 256 – 257). Диалектът е бил единствената достъпна езикова форма за предаване на Светото послание и от този езиков опит остават както свидетелства за религиозната осветеност на делника като черковни песни (срв. тези на банатските католици, с. 18 – 19, с. 21, или други от Разложко, с. 188) или Символ верую (с. 335). На диалект се създават и образци на високата литература, каквото начинание предприема Григор Пърличев с превода на Първа песен от „Илиада“. Както знаем от историята, унищожителна критика тъкмо на диалектната несръчност на този опит идва от носителите на друг диалект от българската емиграция в Браила. Ако продължим по скалата на употребите, разнообразие от диалектно писмени форми показват приватните обмени или делнично-прагматичните текстове като писма или готварски рецепти. След установяването на единен за националната територия правоговор и правопис диалектът се превръща в контрапункт на езиковата норма. В литературните разкази употребата му сигнализира за пародийно-осмиващо внушение, както при Чудомир, и за рязко слизане на тематиката към битово-тривиалното, дори до нецензурност в каскади от нелепи гегове (като при фабулите на Стоян Николов-Торлака). Стилистично неутрално на диалект се предават меморати и се разказват случки от всекидневието, както звучат турцизмите в разказите на Михалаки Георгиев, или мекотата и умалителните имена при Т. Г. Влайков, с конотацията на емоционално съпричастие. Или за възсъздаване на немотията и убогото всекидневие, както в тъжния разказ за безрадостното детство, записан от разказвачка от с. Крепост, Хасковско (с. 303 – 304). Разказите в писмено диалектни форми улавят целия регистър от високото до ниското, от сакралното, намерило израз чрез „наша“ реч, до каламбурите на всекидневието.

И ако в диалектната общност на популярност се радват пиеси и сценки, поставени от местни самодейни трупи, българската литература произвежда разкази, които се опират на стилизираната диалектна реч – след сказовата традиция при Михалаки Георгиев или Чудомир, през пародиите на Елин Пелин към контаминацията с литературни образци на сюжетиране – например в по-ново време при Николай Хайтов, Боян Папазов („Муа у тупан“, 2000), Петър Делчев („Трънски разкази“, 2006, 2014, 2019), Стоян Николов-Торлака („Северозападен романъ“, 2014, 2016 с продължение „Автономията???“, 2015, 2016) или при колебливата възрожденска норма между черковнославянския и диалекта в романа „Възвишение“ от Милен Русков, 2011. Всички тези „инвазии“ на диалекта, които намират място в антологията на „нашенската литература“, имат несъмнен читателски отзвук и интерес, както преизданията на цитираните произведения показват (срв. високите тиражи на последния роман). Както и да тълкуваме тази рецептивна отзивчивост – дали се корени в комичния ефект, или в разпознаването на езиковата плоскост на споделимост на ироничното отношение, на по-дълбинно ниво включването на диалекта опира до активизиране на друго надлитературно отношение към текста, което минава през категориите на изконното и автентичното.

Без да заявяват такива валидни за общностното колективно цяло перспективи на антологията си, авторите пестеливо се впускат в теоретизации. Впечатляваща е обаче научната опора. Библиографията, която покрива страниците от 505 до 538, включва както източниците на поместените откъси, така и езиковедски изследвания върху историята и диалектите на българския език, сдвоявайки отново както в специализацията на авторите познанието за конституирането на общонационалната книжовна норма с регионалното и историческото явяване на вариации. Единият от авторите – доц. Иван Илиев, е и носител на говора на Маломирово (Амбарлия), Елховско, и дава свой личен принос към писмено диалектните форми (с. 432 – 435).

Основният термин „Нашенска литература“ е изведен от самите текстове, чийто автори схващат диалекта като изразяване на „нашенски език“. Обратно на националното самоопределяне, писмено диалектните речеви изяви възпроизвеждат онова предмодерно съзнание, което маркира родната територия с термини като „край“ („крайски вкус“ са наричали и българите емигранти в Съединените щати родните подправки и кулинария). Често пъти авторите на диалектни писмени текстове, били те наши съвременници, или съвременници на възрожденската епоха, са перифрастично назовани именно като родоначалници: „[...] народен будител от Банат направо зове своите земляци: […]“ (с. 11), „съвременен нашенски паисиевец от Северозапада“ (с. 212). Днес тяхното просветителско дело е изнесено в интернет среда и те се осланят на открилите се възможности за нов тип образоване и учене „в гугален“, както призовава Сашо Сариев, един от тези „съвременни родопски българомохамедански последователи на Паисий Хилендарски“ (с. 367).

Може да се обобщи, че добили видимост чрез новите медии и социалните мрежи, но предмодерни по импулса си, „наше“ и „нашенско“ обозначават не само начин на езиково изразяване, а и начин на живот, разкрит чрез сюжетите на писмено диалектните текстове, в който регионалното своеобразие удобно се вмества в глобалната ни съвременност. Диалектът препотвърждава идентификация и самосъзнание, като в конкуренция с книжовната форма на речта поема както репрезентативни, така и игрови функции в общуването.

Нашенците от рисунки на Чудомир стоят и на корицата на книгата. „Нашенци“ е озаглавил Чудомир и сборник със свои разкази от 1936 г. (отново в потвърждение на читателския интерес сборникът има преиздания от 1939, 1940, 1942, 1943, 1946, 1948). Удебелявайки епитетите „наше“ и „нашенско“ в записаните самоопределения, титулувайки блогъри или членове на фейсбук групи като „съвременни нашенски паисиевци“, авторите на разглежданата книга подсказват посоки за концептуализиране на езиковите явления, но оставят текстовете „да дишат“ и да намерят своята рецепция и читателска реакция. Само по себе си, през тези текстове проговаря езиковото разнообразие и чрез езиковото им пиршество се завръщаме към българското като траещо настояще и изживяване. В непретенциозните сюжети изпъкват ситуации или типове от социалното ни настояще, безизходиците на делничните хоризонти, но и неизтребимото жизнелюбие и игрова приповдигнатост. Утвърждава се идеята за българското, загърбила нормативните претенции, но много по-жива и вкоренена в потока на настоящето, изживявана непосредствено в личния опит и засвидетелствана в езика.

Значима с приносите си към езиковедските описания или синхронното изследване на българския език в писмено диалектните му форми, тази антология е и увлекателно четиво за най-широка публика, разкривайки чрез подборката от текстове менливото лице на съвременното живеене на българите и колективния народностен бит и манталитет.

Ivan G. Iliev, Petko D. Petkov, On the Local Vernacular Literature or on the New Bulgarian Written Dialectal Language Forms. Sofia: Bukvitsa, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.