Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/6s, стр. 59 - 70

УЧЕНИЧЕСКИ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛЯ

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Аглая Маврова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Статията проследява мненията на учители за отношението на учениците, на които преподават, към четенето. За целта е извършено качествено изследване чрез въпросник, на което се отзоваха 22-ма учители от три града (София, Бургас, Стара Загора), преподаващи български език и литература или руски език в първия и втория гимназиален етап. В статията се представят резултатите от отговорите на най-индикативните за реализирането на целта ни въпроси. При интерпретирането на данните от проучването се откроиха обезпокояващи тенденции, но също така и състояние на бавно, но сигурно завръщане към страстта към четенето. Заявените посоки на разсъждение ни извеждат до предложени решения, осъществяването на които трябва да преодолее огромни съпротиви от различен порядък.

Ключови думи: учители; ученици; читателски нагласи; проучване; читателски практики

Въпросът за читателските компетенции (в най-широкия смисъл на по-нятието) на българските ученици е отдавна във фокуса на вниманието на нашата общественост и професионално ангажираните кръгове. Множество българоезични изследвания, посветени на различни аспекти на проблема1, очертават все по-безрадостна картина. А обещаваните реформи в образованието, инспирирани почти винаги от слабите резултати на учениците от държавните зрелостни изпити по български език и литература, нерядко биват окачествявани като неефективни или като реформи, сведени до „козметични промени“2. За пореден път този сюжет се „разгоря“ във връзка със задължителния държавен зрелостен изпит през 2023 г. по български език и литература, средният резултат от който е добър (3.93)3. Отбелязва се, че той е по-нисък от миналогодишния, наречен „катастрофален“4. Съвсем естествено ситуацията провокира критични реакции5, насочени срещу двете огласени от Министерството на науката и образованието (МОН) приоритетни решения за промени: в учебните програми, от една страна, и в системата на оценяване6, от друга. Дали – най-после – ще се осъществи „концептуална промяна в образованието“, както обещават от МОН, и по какъв начин, предстои да видим. Настоящата статия, без да е пряко мотивирана от маркираната ситуация, е част от мащабен изследователски проект, проблематизиращ читателското битие на българските ученици – очевидно, един от най-болезнените въпроси на образователната ни система (и обществото ни, като цяло). Като възможен подстъп към проблематиката, статията припознава проверката на ученическите нагласи7 към четенето, разбирано като поведение, набавена опосредено – чрез мнението на учителите. За целта бе извършено качествено изследване чрез попълване на анкетна карта (въпросник), на което се отзоваха 22-ма учители от три града в страната (София, Стара Загора, Бургас), преподаващи български език и литература или руски език на ученици на възраст от 14 до 19 години (първи и втори гимназиален етап). В статията се представят резултатите от отговорите на най-индикативните за реализирането на целта ни въпроси, които „питат“ за предпо-читанията на учениците относно: 1. определен тип литература (Какъв тип литература обичат да четат Вашите ученици?); 2. тематика (На каква тематика предпочитат да четат Вашите ученици?); 3. „произхода“ на авторите (Произведения от какви автори четат Вашите ученици? Български или чуждестранни? Моля, посочете имена на автори); 4. препоръчани автори и произведения (Съветват ли се учениците Ви с Вас за автори и/или заглавия на книги? Моля, посочете автори и/или заглавия, които сте им препоръчали); 5. типове текстове с учебна цел (Какви текстове в учебника, по който препо-давате, учениците Ви предпочитат най-много?; Какви текстове в учебника, по който преподавате, учениците Ви предпочитат най-малко?); 6. носителя на четене (Какви начини на четене предпочитат учениците Ви – на хартиен вариант или на електронен носител? (Моля, посочете вида на електронния носител – напр. таблет, лаптоп, компютър, четец, аудиокниги, мобилен телефон, друго); 7. типа дейности, интегриращи прочетеното (Включват ли на занятията си учениците Ви прочетеното от тях? В какъв тип дейности?); последният въпрос, чиито резултати представяме, приканва участниците да споделят мнение (Споделeте впечатления си, за които сме пропуснали да Ви попитаме, за читателските нагласи на учениците Ви). В хода на анализа на данните се откроиха концептуални кръгове, генерирани от семантично пресичащи се въпроси, което определи и композицията на настоящата статия.

(Не)любимият тип литература

Според отговорите на въпросите, свързани с предпочитанията на учениците към определен тип литература и тематика, преобладават художественият тип четива и манга литературата. Художествените четива са и сред любимите за четене както в свободното, така и в учебно време. Най-предпочитан учебен ресурс освен художествената литература са и популярните текстове, а най-малко предпочитан – научните текстове, защото съдържат „изобилие от факти“. С оглед на жанра и тематиката доминират фантастиката/фентъзи, любовните романи, приключенските романи, биографични книги. Посочените жанрове са очаквано желани предвид преплитането на фактори като емоционално-психологическа възраст, литературни традиции, социокултурна среда. В своята теория за личностното и социалното развитие Ерик Ериксън обозначава етапа на юношеството (12 – 19 г.) като „идентичност срещу объркване на ролите“. Това е период, който се характеризира с „бунтарство, криза на идентичността, боготворене на герои и сексуално пробуждане“ (Slavin 2004, p. 84). Придобитата в по-ранни години идентичност започва да се оспорва и се поставя началото на трескавото търсене на отговорите на въпросите „Кой съм аз?“ и „Какъв мога да бъда?“. Изграждането на „новата“ идентичност преминава през експериментирането на различни (сексуални, професионални, образователни) роли, „своеобразна вътрешна нагласа за непрекъснат „поглед“ към бъдещето“, връзката с групата, която придобива доминиращ характер (Slavin 2004, p. 86; Stoykov 2001, p. 209). В този контекст търсенето на нови изживявания за справяне със себе си и своите връстници, необходимостта внезапно връхлетелите проблеми да бъдат видени от друга перспектива, потъването в непознати, но възможни светове, „бягството“ от суетата в ежедневието, трансформацията на ценностите за живота действително може да бъдат набавени чрез преобладаващите в отговорите литературни жанрове. Освен биологичния фактор съществено влияние за изграждането на личността на младите хора оказва литературното и културното им битие. Погледнато от този ъгъл, съвременните юноши са израснали в традициите на феномена „Хари Потър“, които, допускаме, са подготвили почвата за/и оформили литературния вкус към господстващата днес фентъзи литература. От друга страна, една от спецификите на „дигиталното поколение“, към което принадлежат съвременните юноши, е заместването на словесното от визуалното, с което си обясняваме и „изпъкването“ на манга литературата8. В своя статия от 2011 г. Полина Стоянова отбелязва: „Спо-ред някои изследователи, когато днешните юноши достигнат зряла възраст, видео изображенията ще са заместили писането и изговаряното слово като основен носител на съобщения, а хората ще „изживяват“ събитията, вместо само да ги виждат, да слушат и да четат за тях, чрез някаква развита форма на виртуална реалност“, „при това поколение говорим за визуален свят. Това е мултимодално поколение“ (Stoyanova 2011, подч. П. Ст). На пръв поглед подобно „превключване“ изглежда невинно, но в контекста на „клиповото мислене“ историята, разказана „в картинки“, се съхранява аналогично на създаването на видеоклип, в който кадрите не са свързани помежду си по смисъл, и по този начин приучават към едно раздробено, фрагментарно възприемане на действителността.

От „произхода“ на автора към „свободното четене“

Според отговорите на въпроса за предпочитания „произход“ на авторите учениците четат повече произведения, написани от чуждестранни писатели9 („предимно си избират чуждестранни“, „По-голяма част предпочитат чуждестранни“). Сред тях преобладават англоезична преводна литература и рускоезична оригинална, като последното обвързваме със спецификата на преподавания от част от респондентите учебен предмет (руски език). Предимството на „чуждото“ пред „родното“ може да се дължи на по-голямото по жанр, тематика, стил разнообразие на чуждоезичната преводна литература, но може да е и „ефект“ от учебни или утилитарни цели (за по-добра оценка; за по-добро овладяване на изучавания руски език и т.н.), що се отнася до рускоезичната оригинална литература. От своя страна, учителите препоръчват на учениците си също произведения от чуждестранни (англоезични и рускоезични)10 и български11 автори, но повечето отговори имплицитно съдържат повик към „повече българско“, отколкото „чуждестранно“ („Основно се старая да разширявам познанията им върху българските автори“; „Препоръчвам им основно българска литература“). В жанрово-тематично отношение предпочитаните от учениците произведения се вписват в констатираните по-напред. А препоръчаната от учителите литература се разполага между фантастика/фентъзи и социално-историческата проблематика, като в същата „ниша“ преобладаващо творят и авторите без конкретизирани в отговорите произведения. Това показва според нас стремеж на учителите да се впишат в литературния вкус на поколението, но също така и да го обогатят от ракурса на собствения си (литературен) опит. Наблюденията сочат още, че предпочитанията на учениците към творби от български автори са институционално маркирани („Четат всичко от учебната програма“; „Задължителните за училище“, „Български автори четат по препоръка на значим възрастен и задължителната литература“; „Рядко съм срещала да четат български автори, ако четат, то те са от учебната програма“). И ако измежду предпочитаните чуждестранни автори само четирима фигурират в учебните програми12, то всички посочени български автори (с изключение на Георги Господинов и Стефан Цанев) присъстват в „задължителните списъци“, но с други от предпочетените от учениците творби13. Препоръчаната от учителите литература е също освободена от всякаква „принуда“ – от сумарно (български и чуждестранни) препоръчаните автори само трима (измежду чуждестранните) фигурират в учебните програми, и то с други творби.14 Както изглежда, мотивите на учениците за четене на предписана в курикулума литература са преди всичко формални, защото са институционално предпоставени. Между „задължителното четене“ и „свободното четене“ редица изследователи намират взаимна връзка, макар че данните от проучването се разминават с подобна теза. По-важно е, че „четенето за себе си“ се явява възможен вариант на читателска практика, „предусловие е на страстта към четенето“, единствено при наличието на което може да се гради и смисълът от четенето (на литература), изразяващ се, както посочва Наталия Христова, позовавайки се на Цветан Тодоров, в удовлетворяване на любопитството, в изживяването на приключения, в усещането на трепети, страхове и радости, в по-доброто разбиране на света и на себе си (Hristova 2022, p. 41, 43); или, както казва в свое неотдавнашно интервю Александър Кьосев, в изграждане на такива качества като „концентрация на вниманието, потъване, задълбоченост, интерпретация [...] и други. Тоест има неща, които не засягат просто художествената литература и нейната ценност. (...) Това предусловие е заплашено и ако то не бъде по някакъв начин спасено, това рискува много за цялата човешка цивилизация“ (Kyosev 2023).

„Клиповото мислене“ на дигиталното поколение

На въпроса за начина, по който учениците предпочитат да четат, в отговорите доминира електронният носител, като най-активно използваните мобилни устройства са електронният четец, телефонът, смартфонът, компютърът, таблетът. А най-използваните от учениците онлайн ресурси са мобилните приложения Instagram и Storytel и социалната мрежа Facebook, като най-експлоатирано се оказва приложението Storytel, „защото не им се налага да четат“. Удобството, което вероятно се търси, е възможността за „скролване“, „кликане“, бързо „поглъщане“ на информацията. Ето защо, допускаме, са предпочитани текстове с опростена наративна структура, наситени с визуални елементи („Харесват да четат кратки текстове, с малък обем, опростен откъм персонажи сюжет. По възможност да присъстват повече изображения“). Специалистите алармират, че основната вреда при тази онлайн практика на четене се крие в придобиването на т. нар. клипово мислене15, което с агресивно наложената дигитализация променя в негативна светлина протичането на когнитивните процеси. Позовавайки се на Алвин Тофлър, Татяна Семеновских отбелязва, че „клиповата култура“ „ражда“ такива рецептивни форми като „зепинг“ – „постоянно превключване на телевизионните канали, при което се създава нов образ, изграден от парчета информация и впечатления. Този образ не изисква въображение, рефлексия, осмисляне, тук през цялото време се извършва „презареждане“, „обновяване“ на информацията, когато всичко първоначално видяно без прекъсване във времето загубва своето значение, остарява. (...) Преходът от цялостно мислене към клипово е преход от холизъм към елементализъм. Това говори за раздробеност16 и противоречие в мисленето“ (Semenovskikh 2014). Опасните последствия от дигиталното четене са изчерпателно изследвани от Деспина Василева. Съпоставяйки поведението на гимназистите при четенето на хартия и четенето на екран, изследователката подчертава: „С развиването на технологиите и все по-честата употреба на технологични средства се променя и начинът на четене и вероятно по-скоро превес се дава на бързото, незадълбочено, стакато четене, което е свързвано единствено с намирането на информация и бързото ориентиране в нея. (...) Четенето на екран позволява да се запомни основното в текста, в общ план темата на текста, но що се отнася до разбирането на текста, настъпват трудности при запомнянето и осмислянето на детайлите. Улесненото прескачане от страница в страница всъщност затруднява дълбинното осмисляне и се определя като повърхностно четене“ (Vasileva 2021, p. 18, 23). Това означава дефицит на внимание, затруднения с концентрацията, „закърняване“ на уменията за анализиране и интерпретация, на причинно-следствените връзки, предпо-читане на алогичното, конкретното пред рационалното, абстрактното и вдълбочаването в текста, липса на способност за възприемане на продължителна линейна последователност. Според някои твърдения обаче клиповото мислене има и защитна функция – то „филтрира“, „пресява“ огромната информационна вълна, нахлуваща от различни канали и източници, и така предпазва от психическо претоварване. Затова необходимостта да бъде усвоена колкото се може повече информация за кратко време, довела до промяна на скоростта на възприемане на информация, както и до илюзията за безпроблемно справяне с няколко неща едновременно, „няма алтернатива освен възприемането на образци“ (Semenovskikh 2014).

Ползите от четенето

Измежду дейностите, в които учениците интегрират прочетеното, преобладава индивидуалното създаване на писмена продукция („Това са занятията, в които писмено развиваме литературен проблем“; „Изграждат собствени текстове, допират се до сюжети, когато трябва да направят анализ“), както и участието в устни словесни форми („Когато имаме беседа, учениците споделят какво са прочели“; „да, в дебати и дискусии“). А в по-частен контекст това са колективната (екипната) работа по създаване на писмена продукция („Изготвяме е-сборник „Летнее чтение“ с откъси от класически и съвременни автори. Учениците създават проект – макет на сборник с анотации към представените четива“) и превода („Превеждали са части от по-вести“). Ползите от класните дейности са насочени към изграждане на умения за междутекстови връзки („Изграждат собствени текстове, допират се до сюжети, когато трябва да направят анализ“; „Могат да правят сравнения между различните текстове“) и развиване на повече самостоятелност, увереност, критическо мислене („Могат да изказват критическа гледна точка, засилват се и междупредметните връзки“); значително подобряват грамотността („Забелязва се по-високо ниво на грамотност“); подпомагат развиването на говорни, писмени умения и умения по превод, както и обогатяването на индивидуалния речник („Изключително много помага за натрупване на лексика“); активират се междупредметните връзки („Могат да изказват критическа гледна точка, засилват се и междупредметните връзки“), които, като „сърцевина“ на холистичния подход, подобряват мотивацията, стимулират любопитството, а оттук и креативността, подпомагат изграждането на комплексни знания и умения, необходими в извънучилищна среда.

Завръщането срещу бунта

В отговорите за личните впечатления на участниците относно читателските нагласи на учениците, на които преподават, се открояват „вечните“ полярни профили – на четящите и на нечетящите ученици. В едната плоскост са твърденията, според които днешните ученици се бунтуват срещу четенето-като-ценност и съпротивите им варират от симулирано четене на „задължителната литература“ до пълен отказ от четене, защото то е „загуба на време“ („Почти 90 процента от учениците ми не четат и не проявяват интерес към каквато и да е литература извън тази в учебната програма“; „Има ученици, които определят четенето като „загуба на време“ и се хвалят, че са прочели не повече от 2 книги през живота си“). В противоположната посока се „изправят“ съответно твърденията, че днешните ученици четат, защото изпитват удоволствие и наслада независимо дали „заобикалят“, или не учебните програми („Важното е, че се наблюдава някакво възвръщане на интереса към книгите“; „Немалък процент от учениците ми четат, защото им харесва“; „През последните 1 – 2 години срещам по-вече ученици, които в ежедневието си четат и ми споделят, че четенето им доставя удоволствие“). По-същественото в случая обаче е, че в отговорите надделява профилът на четящите ученици, което отдаваме преди всичко на организираните, вдъхновили учениците публични (извънкласни) дейности като седмици на четенето17, литературни конкурси, Нощ на поезията, театрални постановки, спектакли („Неотдавна поставихме осемминутен спектакъл по „Пиковая дама“, бях удивена от продуктивната работа по режисьорските бележки“). Посочените дейности, както изглежда, са сред добрите практики за насърчаване на четенето. И макар традиционни и по-знати, биха могли да бъдат възприети като „опити, както казва Наталия Христова, да пробуждаме интереса на децата и младите хора към четенето на литература“ и „да ги избавим от тегобата на безкрайните страници „материализирана скука“ (Hristova 2022, p. 45).

Вместо заключение

Поради ограничения брой на участниците проучването се въздържа от изводи и обобщения. Опитахме да зададем възможни посоки на разсъждение, мотивирани от споделени учителски мнения за читателските нагласи на учениците, на които преподават. Ще си позволим обаче да завършим текста си с цитат отново от интервюто с Александър Кьосев. Цитатът ясно реферира трудната консолидация около „утопични“ решения, както са квалифицирали предложението на изследователя за освобождаване от „всяка задължителност“ в часовете по литература за сметка на обособяване на „креативен, творчески час“. Но подобни решения биха могли да бъдат предостатъчен повод за „състояването“ на същински дискусии за бавното, но сигурно завръщане на учениците към страстта към четенето. Ето и самия цитат: „Въпросът е какво можем да опазим и защо трябва да го опазим. Това е много труден въпрос. Защото без съмнение новата интернет цивилизация идва със своите фантастични постижения. И никой не може да ги отрече. И никой не бива да ги отрича. (...) Това са хора [тийнейджърите и юношите – поясн. мое – А. М.], които са отрасли в демокрация. Те няма да търпят някой да им вземе интересите, страстите и онова, в което са втренчени – техните устройства. (...) Ако не покажем генералната посока, ако не знаем накъде се развива светът, това ще бъде катастрофално. (...) Но промяната трябва да се случи. Въпросът е, че тя ще се случи толкова трудно, с огромна съпротивa“ (Kyosev 2023).

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments. This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

БЕЛЕЖКИ

1. Преди всичко имаме предвид национални и международни изследвания, като например на Института за изследвания в образованието, PIRLS, PISA. Ще посочим също така и някои български учени, активно изследващи различни аспекти на проблема: от Софийския университет – проф. Адриана Дамянова, проф. Татяна Ангелова, проф. Александър Кьосев, проф. Ангел Петров, доц. Наталия Христова, доц. Деспина Василева; от Нов български университет – доц. Огняна Тенева; от Университета по библиотекознание и информационни технологии – доц. Любомира Парижкова.

2. Вж. <https://clubz.bg/139606>, <https://www.capital.bg/getatt.php?filename = o_1063817.pdf]>, Александра Мирчева, Веселин Димитров, Златка Димитрова, Стефан Лазаров. Адаптиране към новата реалност или ефективни промени? Мониторингов доклад 2020. Образование България 2030.

3. Вж.<https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2023/06/08/4493454_izliazoha_ rezultatite_ot_maturata_po_bulgarski_ezik_i/ >

4. Вж. <https://www.segabg.com/category-observer/ima-neshto-gnilo-maturite>

5. Вж.<https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/08/02/4513904_shte_sprem_ li_s_kompleksite_selskiia_bit_i/?ref=article-embed>, <https://www. dnevnik.bg/analizi/2023/08/15/4517869_cheteneto_ili_oshte_vednuj_za_ obrazovanieto_po/>

6. Вж. <https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ministyr-cokov-slabite-ocenki-otmaturite-se-obiasniavat-s-obuchenieto-v-elektronna-sreda-2354522 >

7. Понятието „нагласа“ схващаме като назоваващо „поведенческата и емоционалната реакция към определен обект, субект, явление“ (Vasileva 2020, p. 599).

8. Смята се, че като тип литература с множество жанрове манга се обособява през 50-те – 60-те години на ХХ век в Япония. В превод от японски език думата манга означава „весели картинки“: „ман“ (импровизиран, весел, увлекателен) и „га“ (картинки). Терминът се интерпретира също така и като „романи в картинки“. Определението за манга като японски комикси се смята за повърхностно и некоректно. Повече за манга литературата вж. <https://swan-swan.ru/articles/literatura/manga/>

9. Участниците изброяват следните писатели и произведения: Рик Риърдън, Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Сара Дж. Маас, Дженифър Арментраут, Лий Бурдаго, Дежьо Костолани, Наоми Новик, Трейси Деон, Кир Буличов („Можно попросить Нину?“), Тери Пратчет („Цветът на магията. Истории от света на диска“), Дмитрий Глуховски („Метро“), Джордж Оруел („Фермата на животните“), Луси Скор, Ане Франк („Задната къща. Дневникът на Ане Франк“), Албер Камю („Митът за Сизиф“), Мигел де Сервантес („Дон Кихот“), Оскар Уайлд („Портретът на Дориан Грей“), Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“), Александър Пушкин, „Митът за Прометей“ (от „Старогръцки митове и легенди“ на Николай Кун).

10. Посочени са следните автори и произведения: Айзък Азимов, Лейни Тейлър, Джей Кристоф, Клайв Къслър, Пол Дохърти; Дина Рубина („Все тот же сон“); Татяна Толстая („Петерс“, „Соня“); Виктория Токарева („Рождественский рассказ“); Андрей Жвалевски, Евгения Пастернак („Неудачница“); Елена Липатова („Миллион за теорему“); Виктор Пелевин („Синий фонарь“); Лариса Романовска („Удалить эту запись?“); Сергей Лукяненко („Чужая боль“); Юрий Казаков („Голубое и зеленое“); Людмила Петрушевска („Сказка о часах“).

11. Посочени са авторите Георги Господинов, Виктория Бешлийска, Блага Димитрова, Людмила Филипова, Георги Бърдаров, Токораз Исто.

12. Така например в учебната програма по български език и литература за IX клас, компонент „Литература“ (общообразователна подготовка), е включен Александър Пушкин, съответно – в учебната програма по български език и литература за VIII клас, компонент „Литература“ (общообразователна подготовка) – Мигел де Сервантес; Михаил Булгаков и Кир Буличов, но последният – с откъс от цикъла „Алиса“, фигурират в учебната програма по руски език за профилирана подготовка за постигане на ниво В2 (модул „Езикът чрез литературата“).

13. Освен имената на Георги Господинов и Стефан Цанев в отговорите фигурират авторите Христо Смирненски, Борис Христов, Христо Фотев, Емилиян Станев, Петя Дубарова, Виктор Пасков. Правим уточнението, че в учебните програми по български език и литература (в компонента литература) тези автори са представени с творби, различни от посочените от анкетираните (напр. „Руския Прометей“ на Христо Смирненски, „Молитва“ на Борис Христов, „Морето“ на Христо Фотев).

14. Това са Татяна Толстая, Виктория Токарева, Людмила Петрушевска, фигуриращи в учебната програма по руски език за профилирана подготовка, за постигане на ниво В2 (модул „Езикът чрез литературата“).

15. Според Татяна Семеновских терминът „клипово мислене“ (от анл. clip – фрагмент, изрезка, откъс) се появява във философско-психологическата литература през 90-те г. на ХХ век и е означавал човешката особеност светът да се възприема като кратко, ярко послание под формата на видеоклип или телевизионна новина. Изследователката подчертава, че тъкмо медиите, а не Мрежата са първоизточникът на представяне на информацията във формата на клип. „В случая клип означава кратки тезиси, поднесени без определен контекст, тъй като по силата на своята актуалност за контекст на клипа се явява обективната действителност. (...) Този формат на медиите кара мозъка да извършва фундаментална грешка при осмислянето – да смята събитията за свързани, ако между тях има не фактологическа, а времева близост. Затова не учудва фактът, че появата на клиповото мислене е отговор на нарасналото количество информация“ (Semenovskikh 2014).

16. Неслучайно някои изследователи говорят за появата на „раздробения човек“. Повече по въпроса вж. < https://www.topos.ru/article/7371>

17 Ето една по-пространна и показателна извадка: „Учениците четоха и коментираха какво казват за смисъла на живота и за ценностите тристишията „Молитва“ и „Театър“ на Борис Христов, кратката история на Георги Господинов „Хеле, която искаше да се прероди в ръкавица“ и фрагмент от стихотворението „Време на голямото лицемерие“ на Стефан Цанев, Кир Буличов „Можно попросить Нину?“. Учениците от осми клас четоха „Митът за Сизиф“ и есето на Албер Камю за Сизиф. Дванадесетите класове универсализираха „Митът за Прометей“ чрез съпоставка със стихотворението на Христо Смирненски „Руския Прометей“.

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВА, Д., 2020. Нагласи за четене (Проучване сред българските ученици). Български език и литература, Т. 6, № 62, с. 599 – 609.

ВАСИЛЕВА, Д., 2021. Развиване на когнитивни и метакогнитивни умения за четене в обучението по български език. София: ИК „Авлига“.

КЬОСЕВ, А., 2023. От образованието по литература трябва да отпадне всяка задължителност. [online]. Прегледан на 13.09.2023. Достъпен на: https://bnr. bg/post/101870124/ot-obrazovanieto-po-literatura-trabva-da-otpadne-vsakazadaljitelnost?fbclid=IwAR3ou-vXsWWjQLGvoHDRTpe9VBDGH8x9vUT-ZvEU63HELKQ3QkBfOKEPO4

СЕМЕНОВСКИХ, Т., 2014. Феномен „клипового мышления“ в образовательной вузовской среде. Интернет-журнал „Науковедение“. [online]. Прегледан на 13.09.2023. Достъпен на: https://cyberleninka. ru/article/n/fenomen-klipovogo-myshleniya-v-obrazovatelnoyvuzovskoy-srede

СЛАВИН, Р., 2004. Педагогическа психология. София: Наука и изкуство.

СТОЙКОВ, И., 2001. Педагогическа и възрастова психология. Велико Търново: Faber.

СТОЯНОВА, П., 2011. Поколението на дигиталната книга. Медии и обществени комуникации. [online]. Прегледан на 13.09.2023. Достъпен на: http://media-journal.info/?p=item&aid=135

ХРИСТОВА, Н., 2022. За тегобата от четенето и ученето на литература. Български език и литература, № 5S, с. 40 – 48.

REFERENCES

VASILEVA, D., 2020. Naglasi za chetene (Prouchvane sred balgarskite uchenitsi). Balgarski ezik i literatura, vol. 6, no. 62, pp. 599 – 609.

VASILEVA, D., 2021. Razvivane na kognitivni i metakognitivni umeniya za chetene v obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: IK “Avliga”.

KYOSEV, A., 2023. Ot obrazovanieto po literatura tryabva da otpadne vsyaka zadalzhitelnost. [online]. [viewed 13 September 2023]. Available from: https://bnr.bg/post/101870124/ot-obrazovanieto-politeratura-trabva-da-otpadne-vsaka-zadaljitelnost?fbclid=IwAR3ouv X s W W j Q L G v o H D R T p e 9 V B D G H 8 x 9 v U - T ZvEU63HELKQ3QkBfOKEPO4

SEMENOVSKIKH, T., 2014. Fenomen “klipovogo myshleniya” v obrazovatel'noy vuzovskoy srede. Internet-zhurnal |Naukovedeniye”. [online]. [viewed 13 September 2023]. Available from:https:// cyberleninka.ru/article/n/fenomen-klipovogo-myshleniya-vobrazovatelnoy-vuzovskoy-srede

SLAVIN, R., 2004. Pedagogicheska psihologiya. Sofia: Nauka i izkustvo.

STOYKOV, I., 2001. Pedagogicheska i vazrastova psihologiya. Veliko Tarnovo: Faber.

STOYANOVA, P., 2011. Pokolenieto na digitalnata kniga. Medii i obshtestveni komunikatsii. [online]. [viewed 13 September 2023]. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=135 HRISTOVA, N., 2022. Za tegobata ot cheteneto i ucheneto na literatura.

Balgarski ezik i literatura, 5S, s. 40 – 48.

STUDENTS’ATTITUDES TOWARDS READING THROUGH TEACHER’S POINT OF VIEW

Abstract. The article traces teachers’ opinions about their students attitude to reading. For this purpose, a qualitative research was carried out by a questionnaire. 22 teachers from three cities (Sofia, Burgas, Stara Zagora), teaching Bulgarian language and literature or Russian language in the first and in the second high school level have joined in survey. The article presents the results of the most indicative questions for the realization of our goal. During the process of interpreting the survey data we have revealed troubling trends, but also a tendency of slow but sure revival of a passion for reading. Declared lines of reasoning lead us to proposed solutions, which must overcome enormous resistances of different types.

Keywords: teachers; students; reading attitudes; research; reading practices

Dr. Aglaya Mavrova, Assist. Prof.

ORCID iD: 0000-0002-2505-529Х
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

Sofia, Bulgaria
E-mail: amavrova@slav.uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.