Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2018/3, стр. 321 - 326

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Владимир Сабоурин
E-mail: vsabourin@abv.bg
University of Veliko Tarnovo
Veliko Tarnovo Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

След откъсването на плода от дървото на познанието, отрязващо с огнен меч от дървото на живота, мегастроежът във Вавилонското равнище повтаря сцената на първичната трансгресия, потенцирайки я като вкусване от дървото на превода. Ако приемем с Валтер Бенямин, че преводът е „висшето свидетелство за живота на творбите“, това второ откъсване и вкусване съдържа обещанието за възстановяване на достъпа до дървото на живота откъм „месианистичния край на историята“ на следвавилонския растеж на езиците и техните самоописания. Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология (2017) на Ирена Кръстева описва дървото на превода от неговите корени в шумеро-акадския билингвизъм и устния арамейски подстрочник на еврейската Библия, ревниво охраняващ уникалността на изходния текст като единствено свещен, през ствола му в заместващите оригинала писмени преводи на Светото писание, разрояващи свещените езици и текстове, до усукванията, уклоните, разклоненията и новите усуквания на клоните на теорията на превода. Представяйки короната на теоретичната рефлексия върху превода и осветляващите го в статута му на „хоризонт на всяко писане“ (А. Берман) (с. 176) писателски озарения от Шлайермахер и Гьоте до Бенвенист и Джойс, вавилонските отклонения на Кръстева същевременно увенчават едно академично и преводаческо дело, разпознаваемо белязало ключов четвърт век от българската хуманитаристика.

Общото впечатление от изследванията и преводите на Ирена Кръстева може да се изрази с труизма, позабравен покрай местните радости на постмодерната наука и техническата възпроизводимост на академичните звания, че учебникът прави професора. В случая на Вавилонски отклонения става дума за учебник, спадащ към категорията на тези, които немците наричат Standardwerk – основополагащо изследване в определена дисциплина. Ако Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика (2015) очертава позицията, от която Кръстева мисли и практикува превода, професурата ѝ добросъвестно запълва останалите квадратчета на морския шах, „околната среда“ по Луман на нейния теоретичен и екзистенциален избор, чието прецизно картографиране изяснява, от една страна, основанията на избора ѝ, разгръщайки, от друга, цялото ветрило от възможности за избор пред ума, прохождащ в градината с разклоняващи се пътеки и клони на превода. Единствен по рода си в българското преводознание с оглед на обхватността си компендиум, схващащ превода като ключ към човешката ситуация в един глобално вавилонски свят, залогът на труда на Кръстева са последните уроци, последните лекции, dernières leçons, както гласи заглавието на книга с лекции на Емил Бенвенист, от когото са епиграфите към четирите части на монографията.

Именно на родения в Алепо лингвист дължим пионерската работа по дисциплинарното обосноваване на разглежданата във Вавилонски отклонения „междина“, разполагаща се между лингвистиката и антропологията, концептуализирана за първи път в антропоцентричната лингвистика и лингвоцентричната антропология на Бенвенист. Един от ключовите последни уроци на Вавилонски отклонения подхваща идеята му, че преди „да служи на комуникацията, езиковата дейност служи на живеенето“ (с. 14), прилагайки я към полето на превода, доколкото той е „вътрешноприсъщ на комуникацията“ (с. 124) в следвавилонската ситуация.

Представеният в Първа част на изследването клон от теоретичната корона на дървото на превода е семиотичният, мислен като обръщащо усукване, „поврат в разбирането“. За следвалите филологии в България през 80-те години на миналия век семиотиката все още пази далечния привкус на свобода, прибързано заглушен през 90-те под знака на форсираната рецепция на постструктурализма. Тук откриващата дума отново има Бенвенист, при това с цитат от архивите му в BnF – единственият автор във Вавилонски отклонения, удостоен с честта на заравянето във и разчитането на ръкописи: „Мястото на лингвистиката [не е] нито в науките за човека или духа (психология), нито в тези за обществото (социология), а в една нова категория: семиотичните науки“ (с. 22, квадратни скоби в оригинала). Семиотичните модели на превода освобождават нагледа по посока на осъзнаването, че „преводът винаги съдържа някакво отклонение“ (с. 25), съобразяването с което (и работата над него) представлява неразделна част от задачата на преводача. Доколкото „преводът е вътрешноприсъщ на знака, а преводимостта – условие на неговото съществуване“ (с. 23), влизащият в комуникацията Друг конфронтира преводача не толкова с отделни езикови единици, колкото с цялостната си семиотична система, в чието резонансно тяло може да бъде доловено шумоленето на езика му.

Ако семиотиката придава на теорията на превода едно повратно усукване, което освобождава от „традиционното ограничаване на превода в самореференциалното разбиране за култура“ (с. 52), функционално-комуникативните подходи, разгледани във Втора част, са видени като „уклон“, приплъзващ задачата на преводача към един, в крайна сметка, „етноцентричен превод […], който нехае както за съхраняването на чуждостта на оригинала, така и за приемането на Другия с дължимото уважение, а още по-малко за обогатяването на собствената култура със заемки от чуждата“ (с. 87). Това приплъзване на поствавилонско неизбежните отклонения и продуктивните им shift-оператори, насочващи „към смисъла, който се ражда в установяването на връзки между думите и нещата“ (с. 73), по посока на един отявлено етноцентричен уклон, проличава най-драстично при крайните случаи на т.нар. динамична еквивалентност при превода на Библията на екзотични езици (Seal of God, Little Hairy Pig of God като преводи на Божия агнец). Тук Кръстева с необходимата категоричност дава предимство на „превод[а] на Библията[, който] променя характера и структурата на целевите езици, като ги прави свещени“, пред функционално-комуникативно насочените случаи на незачитане на „оригинала, който [се] приспособява към културния контекст на целевия език“ (с. 87). Прагматизмът на това принизяващо приспособяване е в основата си толкова по-перфиден, колкото всъщност представлява скрита форма на неоколониално отношение. Комуникативно-функционалният превод, „подходящ за надписи на обществени места, инструкции за безопасност или упътвания за употреба“ (с. 111), е абсолютно противопоказан при Св. писание и художествени творби, където залогът е „достоверното предаване на Божието слово“ (с. 87), в единия случай, и отчитането на автономността на една структура, чието „намерение не съвпада изцяло нито с намерението на автора, нито с намерението на читателя“ (с. 116), в другия.

Внимателното преброждане на функционалния уклон, недвусмислено разкриващо задънените улици на изкривяването на изходния текст, чийто терминален стадий е подмяната на самия му референт – „превръщането на агнето в тюленче“ (с. 117), на ослето в заек (срв. с. 89) и на превода в услуга сред услугите (срв. с. 16 и 35) – отвежда към онази част от короната на дървото на превода, чието обилие е в разклоненията, уплътняващи картината на пълнотата на неговото живеене. При цялата привидна неутралност на трансдисциплинарното богатство спрямо позицията на разгръщащия го автор Кръстева не пропуска да ни припомни на входа на теоретичната градина с разклоняващите се клони разликата-която-прави-разликата по отношение на първото разклонение – социолингвистичното. „Следва да се отбележи обаче, че социолингвистичният поглед към диалогичността не съвпада с херменевтичния, който вписва превода в херменевтичния диалог“ (с. 125). Камъкът на преткновението за преводача херменевт както при функционалния уклон, така и при социолингвистичното разклонение на теорията на превода, е поставянето на опосредстването на комуникацията пред опосредстването на смисъла, на „отчитането на относителността на езиковата комуникация“ пред „намирането на общ език“ – в крайна сметка, поставяне на ефекта пред смисъла. Макар и укоренено в едно по-дълбоко, възхождащо към В. ф. Хумболт „схващане на езиците като светогледи“ (срв. с. 138), социолингвистичното разклонение остава задължено на комуникативния уклон.

Латентното присъствие на комуникативния уклон в богатството от трансдисциплинарни разклонения се проследява от Кръстева и при психолингвистичния подход към превода, в чието „пренебрегване на смисъла“ (срв. с. 145) се долавят бихейвиористки отгласи. Това разклонение крие обаче същевременно потенциал за трансцендиране на вътрешноприсъщите му характеристики на комуникативния модел в посока на една психоаналитична херменевтика, чийто ключов проблем е „насилствената природа на превода“ (с. 147). Изхождайки от Бенямин и П. де Ман, Кръстева убедително тематизира същностната разрушителност на акта на превода, при който „преводачът следва на свой ред да „натроши“ майчиния си език, за да пресъздаде с получените отломъци оригинала“ (курсив мой, В. С.). Психоаналитично освободеният от заблуди херменевтик е най-близо сякаш до представата на Кръстева за „просветения читател“ (срв. с. 192), който е и „критичен читател“ (с. 203), като „идеалния тип“ преводач.

Този Макс-Веберов идеален тип на психоаналитично умъдрения преводач херменевтик знае, че „редом със съзнателното желание за максимално добро разбиране на оригинала […], у него тлее и несъзнателното желание за неговото унищожаване“ (с. 156), че преводът е „идеално място за изтласкване на чуждото […], не зачита различното и се стреми да го претопи“ (с. 157), че „преводачът упражнява съзнателно или несъзнателно насилие над обекта на своето желание – изходния текст“, че „[п]реводът малтретира и целевия език […], за да остане верен на оригинала“ (с. 162), и че оригиналът, на свой ред, едновременно „желае да бъде преведен, за да продължи да живее [и], се опасява, че ще бъде подложен на насилие“ (с. 163). Този просветен и критичен преводач, който е и (между)културен херос, „съзнава както съпротивата на собствената си култура към превода, така и неизбежното насилие над изходния текст и над целевия език“ (с. 166) – съзнава, доколкото не се страхува да признае нахлуването в превода на несъзнаваното, което (казано с думите от архивите на Бенвенист) „изригва“, „избухва“, „избликва“ (срв. с. 160) в устойчивото повтаряне на едни и същи грешки.

Вавилонските отклонения на клоните на дървото на превода, усукани в началото от семиотичния поврат, избуяли после във функционално-комуникативния уклон и разклонили се социо- и психолингвистично до най-дълбоката психоаналитична сянка, завършват в края с ново обръщащо усукване – културологичния поврат в теорията на превода. Това заключително усукване на следвавилонските отклонения се открива с универсалноисторическа фанфара, напомняща за Ювал Харари (моето изречение фаворит във Вавилонски отклонения): „Преводът стои в основата на най-радикалната цивилизационна промяна след откриването на огъня“ (с. 169). Универсалноисторическият размах на Четвърта част, простиращ се от шумерските стели до постколониалния превод, почива на ясно експлицирани херменевтични основания, възведени генеалогически към архетипа на преводите на Библията, „променя[щи] характера и структурата на целевите езици“ (вж. с. 174). Първият по време и значимост модел на херменевтична целеустременост на превода е (юдео-християнски) теологическият. Втората решаваща стъпка е направена от ранния немски романтизъм (Новалис и Шлайермахер), за когото „преводът превъзхожда оригинала“, доколкото потенцира неговия смисъл, представлява негова „по-висша степен на живот“ и функционира като „критически акт“ (вж. с. 177), обогатяващ, увенчаващ и трансцендиращ творбата оригинал. Третата стъпка прави Вилхелм ф. Хумболт: „Езикът е не само средство за комуникация, а междинен свят“ (с. 188), който при превода се удвоява. Тази стъпка е последното теоретично основание на културологичния поврат в теорията на превода.

Настоящата фаза на следвавилонската ситуация представлява за „малките“ езици и литератури като нашата преди всичко постколониална ситуация. На постигнатото от Кръстева саморефлексивно ориентиране и дефиниране на задачата на преводача в конкретната социалнополитическа даденост на тази ситуация дължим най-прозорливите, изтънчено диференцирани и екзистенциално наситени пасажи, пронизващи открай докрай нейните вавилонски отклонения. Ето някои от тях. 1) „Малките“ езици и литератури не могат да преживяват без „преводите като модели за оригиналното творчество[, които] вписва[т] в литературната [си] история“ (с. 37), размивайки границите между преводната литература и оригиналната. 2) Жилавата съпротива срещу общата теория на превода в България (срв. с. 93) симптоматично оголва дълбинната неслученост по тези земи на изходния семиотичен поврат. 3) Липсата на български на сполучливи буквални литературни преводи (срв. с. 110, бел. 222). 4) Съзнателното принизяващо деформиране – „вулгаризиране“ – на преводите в България след 1989-а с цел „повишаване „атрактивността“ на текста“ (с. 149). 5) Отказът от възможни опити за изворовистки превод, „понеже Йордан Йовков или Елин Пелин не биха се изразили така“ (с. 193). 6) Обичайните преводачески практики на „претопяване на различното, опитомяване на чуждото, нормализиране на анормалното, изправяне на неправилното, изглаждане на неуместното“ (с. 210) – в крайна сметка, откази от отклонение – произтичащи нерядко от „свенливия реализъм“ на българския преводач.

Българската постколониална ситуация, експлицитно и имплицитно анализирана във Вавилонски отклонения, се характеризира с несвещения алианс между активното съдействие на „желанието на колонизатора да овладее и претопи идентичността на колонизирания“ (срв. с. 182), от една страна, и съпротивите, от друга, срещу едно „етическо, изворовистко отношение към превода“, дори когато това отношение предполага категоричното „отстояване на собствената национална кауза“ (срв. с. 183). В прав текст, достоен в паресията си за възхищение: „За колонизирания е особено важно да брани културната си идентичност и да се опълчи срещу колонизатора, дори с цената на асимилирането на неговите творби, тоест нарушавайки етичните принципи на уважение към чуждостта и различието“ (с. 183). Този тукашен несвещен съюз е толкова по-фрустриращ, колкото всъщност предполага негласно отричане от делото на Светите братя, завещали със своя превод непреходен пример за успешно изворовистко преобразяване на българския език и култура. „Днешната постколониална ситуация напомня времената на преводите на Библията“ – настойчиво напомня Ирена Кръстева, – но ние позорно и сякаш безвъзвратно сме забравили нашия висок принос в тези времена.

Това безпаметство спрямо най-скъпото предание на родния език, свидетелстващо за силите на превода, е особено опасно след окончателното навлизане в градината на удоволствията на глобализацията. Изродното възстановяване под формата на семплокомуникативен глобиш на праезика, говорен на строителната площадка на Вавилонската кула, поставя с пределна острота въпроса за смисъла на следвавилонското благо на превода с неговите разрояващи се в сянката на рухващите кули отклонения. Завръщането в градината с дървото на живота минава през търпеливото обхождане на градината с дървото на превода с гъсталака му от вавилонски усуквания, уклони, разклонения, отклонения.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.