Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/2, стр. 194 - 205

РЕТОРИКАТА И ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: ТРАДИЦИИ, НОВОСТИ И ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Уводни думи

На пръв поглед пресечните точки между реториката и изучаването на чужди езици или чуждоезиковото обучение не са много. Всъщност, ако се тръгне от началото на историята на реториката като теория, обучение и школи, се констатират немалко моменти, когато основателно може да се говори дори за допирни точки и сътрудничество, за осмисляне на важността на езика на различни равнища.

Известно е, че реторичното теоретично наследство има място в хуманитарното знание и това продължава повече от 25 века, изучаването на чужди езици също датира от хилядолетия. Богдан Богданов в монографията „История на старогръцката култура“ пише, че „Естествено в древна Гърция реториката се появява по-късно от ораторската практика. И все пак това става сравнително рано. В началото на V век пр. н.е. вече се пишат учебници, които дават препоръки за строежа на един или друг вид речи“ (Богданов, 1989: 183).

Реторичното наследство и изучаването на чужди езици

Първата посока за търсене на допирниточки е на терминологично и езиково равнище. Известен е фактът, че реториката се включва в т.нар. тривиум, т.е. първо се изучава граматика, после логика и на третия етап се преподава реторика. Това има своите основания в процеса на обучение и формиране на умения. Не е възможно да се говори убедително и да се използват тропи, ако преди това не са усвоени лексико-граматическият минимум, основните правоговорни правила и норми на езика, който се изучава и на който се произнасят речи. От особена важност за всеки оратор са трайното усвояване на теоретични знания за езика и формиране на умения за използването му в съответствие с нормите на съвременния етап на развитието на този език. Не на последно място тук се поставя въпросът с речниковия запас, а вербализацията предполага не просто владеете на набор от думи, но и уместното им използване. Именно принципът на уместността (πρέπον или decorum) е един от основните, които реториката поставя като базов. Той се тълкува като умение да се говори съобразно обстоятелствата и е следствие от ораторската подготовка, а не от таланта (Кузнецова, 1976: 21). Този принцип се отнася и за езика, а до известна степен и за съвременните комуникации: директни, медийни, виртуални. Т.е. максимата „Богатството на мисли ражда богатството на думи“ запазва своята валидност и днес, като се отчитат степените на владеене на езика.

Втората посока е реторичното теоретично наследство, което се представя чрез изясняване на етимологията на термините, на техния обем и съдържание. Този когнитивен подход предполага при дефинирането на основните реторични понятия и канони първо да се изписват на старогръцки и латински (ρητορίκή, rhētorikē, rhētorica), независимо на кой език се преподава реторика – майчин или чужд. Термини като inventio, dispositio, elocutio, memoria и други имат трайно и постоянно присъствие при преподаването на реторика. Осмисля се ролята на старогръцкия и латинския език за съхраняване на реторичното знание и за пренасянето му през вековете и хилядолетията именно чрез тези древни езици. След това чрез педагогически дейности и институционални решения тези базови знания се включват в обучителни програми по ораторство. Термините етос, патос и логос (ethos, pathos, logos) се изясняват още в началните лекции и те се представят чрез дефиниции в речници и енциклопедии. Термините inventio, dispositio, elocutio, memoria, actio/pronunciatio се превеждат съответно: на английски като invention, arrangement, style, memory и delivery; на френски като invention, disposition, elocution, mémoire и action, на български като търсене (или архаичното „изнамиране“ на материал), словесно украсяване, запаметяване (или запомняне) и произнасяне. В контекста на изучаването на науката реторика и на ораторски образци неизменно се стига до старогръцки и латински език. В образователните традиции речи на Демостен са се изучавали на старогръцки език, те са анализирани и са възпроизвеждани от студенти и в средновековните университети в Европа. Освен това активно се използват римските свазории и контроверзии. През 21. век подготовката на свои речи на чужд език е предхождана от анализ на образци на речи на известни личности, които те са произнасяли. Т.е. реторическият анализ и подражанието са предхождащи етапи преди изграждането на ораторски умения за произнасяне на речи на родния/майчиния език и на чужди езици. Следователно обучението по реторика, разбирано като натрупване на реторични знания и като усвояване на ораторски умения, неизменно включва владеене на чужди езици на различни нива, особено когато се използват основни научни понятия, когато се произнасят речи и се правят презентации.

Третата посока е влиянието на реториката върху хуманитарното знание и литературата. Богдан Богданов откроява това влияние, като критично извежда промените в реторичните практики и теории: „Между другото упоритото присъствие на реториката в античния свят, както и тенденцията всяко прозаично слово в неговите граници да бъде украсено и условно, говори, че не само ранното елинско време, но и цялата гръко-римска античност „страда“ от комплекса на ранната публичност и на непосредственото действие на реални човешки общности“ (Богданов, 1989: 183). Автори като Т. И. Кузнецова и И. П. Стрельникова стигат до твърдения, като това, че „Красноречието се формира като особен жанр на литературата и играе значителна роля за нея. Красноречието оказва огромно влияние на всички видове литератури в Рим, както и върху развитието на латинския литературен език. Поети и оратори произхождат от една школа – реторичната – и реториката неизбежно оставя печат върху всички видове словесност“ (Кузнецова, 1976: 5). Става ясно, че се търсят допирни точки между реториката, литературата и езиците, особено в начина на говорене, в стиловете и регистрите на езика. Речите показват, че словото се използва, за да се изразява ораторът красиво и въздействащо, да се говори по значими теми. Има една своеобразна опозиция между ежедневното равнище на използване на разговорния стил и възвишените ораторски слова; между говоренето по незначителни теми в бита и публичното общуване в ситуации, които предполагат обсъждане на значими теми и вземане на важни решения за групата, общността, институцията, държавата. Това е вероятно и една нова територия за проучване на връзките реторика – чужди езици, което изисква екипна работа на специалисти от различни области: езикознание, лингвистика, стилистика, литературна теория, реторика, история, културология, антропология и други. Не е резонно да се правят изводи в посока реторизация на хуманитарните знания, а и няма основания дасе търсят проекции на реторичното влияние в твърде много научни сфери. Същевременно възникват два въпроса. Единият е за запазване на границите и полетата на изследване на всяка наука в съвременния свят, а вторият е относно търсенето на пресечни точки и прилагане на интердисциплинарен подход в изследванията при уместно съчетаване наразлични методи от различни науки, в това число и от реториката.

Реториката и „научно прокрустово ложе“ през 20. и 21. век

Във втората част на статията вниманието е насочено съм изясняване на пресечните точки между чуждоезиковото обучение и реториката чрез представяне на теории и изследвания. В Европа, през втората половина на 20. век, са публикувани трудове на учени реторици, някои от които имат ясно изразени претенции за нов прочит на реториката и дори за преосмислянето ù и за нововъведения. Именно през 60-те години на 20. век се отбелязва своеобразен ренесанс на реториката, има опити за катализиране на реторичните изследвания. Тук се отчитат няколко посоки и/или тенденции в съвременната наука реторика. Едната е приобщаването ù към аргументацията, а другата – към словесното украсяване. За възстановяването на интереса към реториката е важно да бъдат посочен приносът на Хаим Перелман и Луси Олбрехт-Титека, които се фокусират върху аргументацията във фундаменталното си произведение „La Nouvelle rhetorique. Traite de l’argumentation“ (1958). При втората група „преориентиране“ има основания да се говори за известно „абсорбиране“, адаптиране и преосмисляне от стилистиката и теорията на литературата на реторичното теоретично наследство в частта му за словесното украсяване. Хайнрих Лаузберг публикува „Hanbuch der literarischen rhetorik“ (1960), той прави подробни класификации на реторичните фигури и на тропите, използвайки различни критерии, и дава примери от художествената литература. На френски език излизат „Dictionnire de poetique et de la rhetorique“ (1961) от Хенри Морие и „Figures du discurs“ (1968) от Пиер Фонтание. Цветан Тодоров изразява своята позиция за метаморфозите на реториката. В преведената на български език книга „Семиотика. Реторика. Стилистика“ авторът пише: „…реториката търпи множество съществени промени. На първо място тя изоставя непосредствената си прагматична цел и вече не учи как се убеждава, а как се прави „хубава“ реч… Освен това все повече стеснява полето си: първоначално изчезват pronunciatio и memoria, след това inventio и накрая dispositio; с други думи, реториката се редуцира само до elocutio, или изкуството на стила. Последвалите реторики (от ХVIII и ХІХ в.) често пъти (макар и невинаги) просто изброяват фигури“ (Тодоров, 2000: 13). Другото направление е структурализмът, като тук е важно да се подчертае, че Групата μ работи по проблемите на реториката и представя концепцията си в „Обща реторика“ (Rhétorique géneralé) (Дюбуа, Общая реторика,1986).

Обобщавайки, казваме, че науката реторика в края на миналия и началото на този век постепенно преодолява поставянето ù в своеобразно „научно прокрустово ложе“, т.е. стесняването на научното ù наследство и на перспективите ù за развитие до някои от утвърдените направления. Освен това модните и донякъде звучащи авангардно увлечения в създаване на нови направления иметоди постепенно се неутрализират. Реториката продължава да е наука с утвърдено място в системата на съвременните науки. Тя остава наука за ораторството, за устното говорене при използване на различни комуникационни канали, за уместното и ефективно използване на различни средства при монологични изяви и в диалогични формати, включително вербални, невербални и визуални.

През второто десетилетие на новия век науката реторика вече не е ангажирана толкова с изследване на художествената литература. Реториката се опира на традиционните научни постановки и традиции. Същевременно използването на реторичните принципи за създаване на канони, правила, стандарти, формати за структуриране в различни стилове на писмени текстове, които не са иманентно присъщи на тази наука. Обаче това ориентиране към писмените текстове, в частност академичното писане, може да се отчете като принос на древната наука към хуманитарното знание и към формирането на полезни умения. Има научни трудове, в които се открива реално ролята на реториката. Ще започнем с контрастивната реторика (Contrastive Rhetoric). Тя се свързва с името на Робърт Каплан, а за начало се сочи 1966 година, когато е публикувана негова статия (Kaplan, 1966: 1–20). Авторът продължава да проучва тази област, като навлиза в полето на изучаването на втория чужд език и прилагането на възможностите на контрастивната реторика (Kaplan, 1988: 275–304). П. К. Мастуда, подобно на Каплан, разширява полето на контрастивната реторика и говори за „динамичен модел при писането на втори чужд език“ (dynamic model of L2 writing) (Matsuda, 1998). Без да има претенции за изчерпателност, накратко по-надолу се съобщават още двама автори и техни публикации, които са част от научните традиции в тази област. Първият е Дж. А. Кенеди, който в монография представя основни понятия от контрастивната реторика в исторически план и през призмата на междукултурните особености (Kennedy, 1998). Вторият е Дж. Либман, който анализира различията между арабските и японските реторични традиции (Liebman, 1992: 141–165) и обучението на студентите по етнография именно при използване на контрастивната реторика (Liebman, 1988: 6–27). Всъщност това е едно разширено разбиране за реториката, приемана не само като наука за устното слово, но и като наука, която чрез базовите си канони е в полза при съставянето на текстове, когато се изучават чужди езици, като се отчитат интеркултурните различия. Развитието на науката реторика е в посока писменото слово, което развитие, от една страна, има основа в предишни векове, а от друга страна, навлиза в съвременни области, като интеркултурната комуникация например. Макар и с известни условности, може да се изкаже твърдението, че реториката като практика, методи на преподаване и наука проявява особена виталност и адаптивност, едновременно устойчивост и метаморфози.

От краткия преглед става ясно, че има различни научни школи и направления, според които реториката се преосмисля спрямо другите съвременни науки и се дават нови насоки за развитието ù. Има изследователи, които насочват вниманието си към изследване на английския език и обучението по него при използване на реториката и глобалната мрежа. Сред тях е Гергана Апостолова. Тя проучва английския език в интернет и говори за „English Speaking Web“ в книгата „Cultures & Texts. Internet, Intertext and Interculture“ (Apostolova, 2010: 88–99). Същият автор обособява тематично осма глава от същата книга и поставя въпроси, свързани с реторика, в контекста на социалните мрежи и говори за аналитичен реторичен модел (analytical rhetorical model) (Apostolova, 2010: 195–213).

Обобщавайки, казваме, че реториката през 20. век и в началото на 21. век успява да запази периметъра си като научна дисциплина, макар това да не лесно, имайки предвид развитието на науката и ораторството. Реториката се отличава с адаптивност през хилядолетната си история както като научно наследство, така и като начини на обучение и преподаване, дори и като реализация в различни области: политика, дипломация, образование, бизнес и други. Древната наука има и друга особеност. Дори когато реториката е обявявана за архаизирано научно познание и губи от престижа си, тя не достига до пълната забрава и до крайното обезличаване. Реториката в началото на 21. век успява да запази периметъра си като научна дисциплина. Същевременно не могат да не бъдат отчетени инерционните процеси, възпроизвеждането на основни термини, избягването на поетапното актуализиране на категориално-понятийния апарат. Наблюдава се и известна неутралност и дори дистанциране при формализирането на някои нови понятия и при въвеждането им в речници, учебници, програми, дори когато те вече са част от процеса на преподаване.

Новите проявления на реториката и чуждите езици във виртуална среда В третата част на статията фокусът е върху новите проявления на реториката и чуждите езици във виртуална среда при отчитане на особеностите не само на медиите, но и на Web 1.0 и Web 2.0, в частност на онлайн социалните мрежи. Обект на анализ са: представянето на ключови речи и реторични термини по съвременен начин в интернет, SlideShare.net и Ted.com. Предмет на анализ са начините за представяне на ораторските постижения и реторичното наследство чрез новите технологии и интернет. Изследователската теза е, че се създават такива условия, така че да не се допускат езикови и комуникативни бариери при възприемане на презентации и ораторски речи, произнесени на чужд език. Поставят се следните въпроси: До каква степен е налице институционализация при представяне на ораторството и на преводи на речи, когато те са произнесени от известни личности? Дали социалните мрежи предоставят твърде широко поле за изява на всеки, който има готовност да споделя открити ораторски изяви? Дали всеки, който иска да бъде създател на стойностно съдържание в мрежата, следва да има такива възможности?

Вече има добри практики, едните са все още на равнището между Web 1.0 и Web 2.0, т.е. преобладава уеббазираната научна информация. В сайта American Rhetoric (<http://www.americanrhetoric.com/>) са представени образци на ораторско наследство, а това са не само изявления на известни личности от историята на САЩ пред публика, но и речи от популярни американски филми. Там, където има аудиозаписи или видеозаписи, те се представят паралелно с текста на речта и също така се описва накратко комуникативната или реторичната ситуация. Това е удобство за всеки, който не владее чуждия език (в случая английския) на такова ниво, че да разбере смисъла на словесните образи, преносната употреба, фигуративността, витиеватите фрази, контекстуално използваните думи и изрази, дори сленга в някои речи от филми.

Има и други примери, при които паралелно и синхронно се излъчват текстът на речта, звукът и картината. По съвременен и удобен за гледане, четене и възприемане начин са представени речи на Барак Обама. Първата е известна като речта на победата (victory speech) и е произнесена в Чикаго на 5 ноември 2008 година, а другата (inaugural address) – по време на церемонията при полагането на клетва на 20 януари 2009 година във Вашингтон. Докато се възпроизвежда видеозаписът, има обособено място на сайта на медията New York Times, така че посетителят на мрежата да може да чете точно тези думи и изречения, които ораторът в момента произнася. Те изпъкват на фона на предходните и следващите абзаци, което улеснява възприемането и разбирането. Създаден е фокус на вниманието на виртуално и визуално равнище чрез съвременните технологии. В сайтовете тези начини са назовани „Inaugural Address, as transcribed by CQ Transcriptions“ и „Interactive video and transcript of President Barack Obama’s inaugural remarks on Jan. 20, 2009“ (виж линковете към сайтовете в края на текста). Това е нов и ефективен начин за недопускане на комуникативни бариери, тогава когато речта се гледа и слуша на чужд език от хора, които не го владеят на достатъчно високо ниво. Т.е. фигуративността на изказа се съпреживява и като естетическа наслада чрез четенето паралелно със слуховото и зрителното възприемане на речта. При възможностите на новите технологии и на Web 2.0 допирните точки и опциите за сътрудничество между реториката, ораторството и чуждоезиковото обучение нарастват. Една от тях са преводите на тези речи при развиване на преводачески умения у изучаващите чужд език. Студентите слушат и гледат, те оценяват реторичната ситуация и реакциите на аудиторията. Обучаваните имат възможност да направят преводи на ключови и значими речи, така че те да са достъпни и за тези, които не владеят чуждия език.

Всъщност сайтът American Rhetoric е повече от електронна библиотека с речи, в него има теоретична информация, анализи и полезна информация, свързана с реториката, т.е. една постоянно обновяваща се виртуална библиотека по реторика сайта (<http://www.americanrhetoric.com/>). Вторият сайт е the Blogora (Блогора), а това е нова дума, създадена чрез игра на думи от блог и агора. Блогът е поддържан от Rhetorical Society of America (the Blogora – http://rsa. cwrl.utexas.edu/). Този сайт е насочен към представяне предимно на полезна теоретична информация, т.е. науката реторика има свое виртуално пространство.

В Европа също има успехи в тази посока, ето и примери с два сайта, в които информацията е на английски: European Rhetoric (<http://www.europeanrhetoric.com/>) и Library of Rhetoric (<http://libraryofrhetoric.org/lor/>). Създават се традиции и от Европейската асоциация по реторика – Rhetoric Society of Europe (RSE), в посока на обогатяване и актуализиране на реторичното теоретично наследство, за издаване на списание и за провеждане на научни конференции (<http://eusorhet.eu/>). В отделни държави реторичното теоретично наследство е представено на съответния език. Например във Франция такъв е сайтът Vocabulaire de la rhétorique (<http://www.etudes-litteraires.com/lexiquerhetorique.php>). На руски език са популярни сайтовете Словарь риторических терминов – (<http://buglakova.ru/glossary>) и Словари и энциклопедии на Академике, (<http://dic.academic.ru/dic.nsf/ushakov/1010474>).

Теоретичните знания и образците на красноречието се отриват чрез тези електронни ресурси. Изхождайки от позицията на институционализация, те не са типични резултати от образователни политики, но са резултат от активността на професионалисти, асоциации, сдружения, които проявяват активност, използвайки възможностите на глобалната мрежа. Част от публикуваните постове носят спецификите на академичните изследвания, ето защо тези сайтове, портали и блогове се приемат като източници на знание.

Освен това те имат едно друго важно предимство, гледайки през призмата на чуждоезиковото обучение. При липса на достатъчно електронни научни ресурси на български език и при затруднен достъп до такива тези речници, справочници и наръчници по реторика на чужди езици (преобладаващо те са на английски) са полезни поне в две посоки. Първо, основни реторични понятия и дефиниции се откриват и ползват от тези, които владеят чуждия език. Второ, потребността от такива знания индиректно мотивира студенти и преподаватели да усъвършенстват чуждия език, за да ползват уеббазирана информация. Трето, те са ресурс и за чуждоезиково обучение, като се представят образци за наученстил на съответния език и дори за академично писане при студентите на този език.

Ето защо е важно създаването на електронни ресурси и споделянето на осъвременени научни знания при отчитане на научното наследство и на традициите, като се търси баланс. Тук се открояват два утвърдени и динамично развиващи се сайта: SlideShare и Ted.com. SlideShare предоставя възможности за публикуване на презентации в различни области. Това увеличава възможностите всеки, който иска, от една страна, да получава презентации от своята научна или професионална област на електронната си поща или да ги намира в сайта. От друга страна, всеки може сам да публикува в този сайт след регистрация и да споделя свои постижения чрез презентации, подготвени на чужд език. Ted. com представя в отделни рубрики видеозаписи на презентации от комбиниран вид при използване на устното говорене в съчетание с мултимедийни продукти. Отново може да се говори за нови възможности както за развиване на реторични умения, така и за усъвършенстване на степента на владеене на чужд език. Презентациите насочват посетителя на мрежата да развива умения за слушане и възприемане на информация, за четене при получаването ù в синтезирана форма и в писмен вид на слайдовете. Освен това има опити за преводи за презентации от Ted.com от английски на български език, което показва нагласи към преводаческа дейност. Включването на презентации от Ted.com в процеса на обучение и преподаване вече е факт в отделни училища и университети в България. Тези образци стимулират учениците и студентите да усвояват специфичната терминология, особено когато даден предмет се изучава на чужд език. Другата възможност на интернет от поколението на Web 2.0 са увеличаващите се опции за публикуването/постването на презентации на студенти и ученици на чужд език в социалните мрежи и в специализираните сайтове. По такъв начин се изграждат умения за комуникация във виртуална среда при използване на чужд език. Същевременно презентаторите осмислят и факта, че към тях нарастват изискванията към комуникативните им умения и към комуникативната им компетентност. Това е така, защото виртуалната аудитория има свои изисквания и е критична не по-малко от директната аудитория.

И още една възможна перспектива: сътрудничество и проекти при създаване на такива електронни ресурси и на български език чрез създаване на екипи, в които влизат и професионалисти от дадена област, и преводачи. Не на последно място следва да бъдат отчетени нагласите на т. нар. мрежова генерация (Net generation), към която принадлежат младите хора – студенти и ученици, които се ориентират към такива електронни ресурси, т.е. към възприемане на информацията, в това число и научната, през екрана, монитора, дисплея, а не от хартиен носител.

Дискусионни въпроси

Провокиращи за учени и преподаватели по чуждоезиково обучение са въпроси, които са свързани с натовареността; с обема знания, които трябва да се усвоят от ученици и студенти; с трайността на тези знания; с комуникативната компетентност и редица други. Поставяйки въпроса за търсене на възможности за сътрудничество между чуждоезиковото обучение и реториката, е необходимо да се направят няколко уточнения. Едното от тях е, че няма основания да се говори за реконцептуализация на институционално равнище относно включването на реториката в обучението по чужди езици. По-скоро става въпросът за актуализиране на някои методи и учебни програми или за предефиниране на някои задачи в посока на развиване на комуникативни умения и комуникативна компетентност у учениците и студентите чрез усвояване на базови реторични знания и чрез развиване и усъвършенстване на техните ораторски и презентационни умения. Второто уточнение е във връзка с това, че не биха могли да се смятат за релевантни подходът на носталгия към реторичните школи, както и реверансът към ораторското наследство. По-скоро сепредполага селекция и преосмисляне на красноречието като част от културното наследство и от хуманитаристиката. Например, когато се изучава реторичната теория, да се прилагат съвременни подходи, в това число и когнитивен. На трето място, не е резонно да се говори за реторизация на обучението, в частност и чуждоезиковото. Същевременно преподаването на чужд език в училищата и университетите може да бъде подпомогнато от педагогическата реторика или академичната реторика в посока на формиране на специфични умения.

Заключение

След кратък обзор на научни публикации и образователни традиции са очертани някои от пресечните и допирните точки между реториката и чуждоезиковото обучение. Има основания да се обобщи, че ораторските умения за красиво, уместно, ефективно, убедително и въздействащо говорене и презентиране се формират едва след като бъде усвоен не само лексико-граматическият минимум, а и когато се спазват принципите за уместността и правоговорните норми на съответния език: роден/майчин или чужд. Възможно е да се очертаят и полета за бъдещо сътрудничество между реториката и обучението по чужди езици. Едното е при усвояване на системата от речеви дейности да се включат презентации и речи, т.е. публично говорене при осмисляне на различни социални роли от студентите и учениците. Второто поле за развитие са умения за преводи на презентации и речи, произнесени от известни личности от различни държави и епохи. Третото поле е актуализиране на теоретичното реторично наследство и представянето му чрез съвременни преводи по различни начини: традиционно чрез отпечатване на хартиен носител или като уеббазирана информация. Четвъртото поле е използване възможностите на интернет и на новите технологии за създаване на интерактивни и мултимедийни образователни продукти при дизайн и редизайн на курсове за обучение по чужд език и по реторика. Петото поле е формирането на умения за преподаване, в частност за презентиране у студентите и учениците, у преподавателите и учителите по чужд език, т.е. чрез академичната и чрез педагогическата реторика. Всичко, посочено по-горе, е възможно при следване на традициите; чрез поетапно, но навременно включване на нови методи за преподаване; чрез институционални решения на различни равнища, чрез ефективен образователен мениджмънт и чрез мотивация на преподавателите.

ЛИТЕРАТУРА

Богданов , Б. (1989). История на старогръцката култура. София: Изд. „Наука и изкуство“.

Дюбуа, Ж., Эделин, Ф., Клинкенберг, Ж.-М., Мэенге, Ф., Пир, Ф. & Тринон, А. (1986). Общая риторика, Група μ. Москва: Изд. „Прогресс“.

Тодоров, Ц. (2000). Семиотика. Реторика. Стилистика. София: ИК СемаРШ.

Кузнецова, Т. И.& Стрельникова, И. П. (1976). Ораторское искусство в Древном Риме. Москва: Изд. „Наука“.

Apostolova, G. (2010). Cultures & Texts. Internet, Intertext and Interculture. Blagoevgrad: South West University Publishing House.

Connor, U. (1996). Contrastive rhetoric: Cross-cultural aspects of secondlanguage writing. New York: Cambridge University Press.

Connor, U. (2002). New directions in contrastive rhetoric. TESOLQuarterly, 36(4), 493-510.

Fontanier, P. (1968). Les Figures du discourse. Paris: Flammarion.

Kaplan, R. B. (1966). Cultural thought patterns in intercultural education. Language learining, Volume 16 (1–2), 1–20.

Kaplan, R. B. (1988). Contrastive Rhetoric and Second Language Learning: Notes Towards a Theory of Contrastive Rhetoric. In A. Purves (Ed.). Writing Across Languages and Cultures: Issues in Contrastive Rhetoric (275–304). Newbury Park, CA: Sage.

Lausberg, H. (1960). Handbuch der literarischen Rhetorik. Munchen: Max Hueber.

Liebman, J. (1988). Contrastive Rhetoric: Students as Ethnographers. Journal of Basic Writing, 7(2), 6–27.

Liebman, J. (1992). Toward a New Contrastive Rhetoric: Differences Between Arabic and Japanese Rhetorical Instruction. Journal of Second Language Writing, 1(2), 141–165.

Kennedy, G. A. (1998). Comparative Rhetoric: An Historical and Crosscultural Introduction.

New York: Oxford University Press.

Matsuda, P. K. (1997). Contrastive Rhetoric in Context: A Dynamic Model of L2 Writing.

Journal of Second Language Writing, 6(1), 45.

Morier, H. (1961). Dictionnaire de poetique et de la rhetorique. Paris: Presses Universitaires de France.

Perelman, H. (1958). La Nouvelle r hetorique. Traite de l’ar gumentation. Paris: Presses Universitaires de France.

Електронни източници:

Реч на Барак Обама в Чикаго: ‘Victory Speech’. (2009). Достъп на: http://elections.nytimes.com/2008/results/president/speeches/obamavictory-speech.html

Словарь риторических терминов. (б.д.). Достъп на: http://buglakova.ru/ glossary. Последно посещение на 17.07.2012.

Словари и энциклопедии на Академике. (б.д.). Достъп на: http://dic. academic.ru/dic.nsf/ushakov/1010474. Последнопосещение 18.07.2012.

The Blogora (2012). Rhetorical Society of America. Available at http://rsa. cwrl.utexas.edu/. Retrieved on 14.05.2012.

SlideShare. (n.d). Available at https://www.slideshare.net. Retrieved on 15.05.2012.

American Rhetoric. (n.d). Available at http://www.americanrhetoric.com/. Retrieved on 10.06.2012.

European Rhetoric. (n.d). Available at http://www.european-rhetoric.com/. Retrieved on 11.06.2012.

Library of Rhetoric. (n.d.). Available at http://libraryofrhetoric.org/lor/. Retrieved on 12.06.2012.

Rhetoric Society of Europe. (n.d.). Available at http://eusorhet.eu/. Retrieved on 17.06.2012.

TED: Ideas worth spreading. (2012). Available at http://www.ted.com/. Retrieved on 17.06.2012.

Barack Obama’s Inaugural Address, 20 January, 2009. The New York Times. Available at http://www.nytimes.com/2009/01/20/us/politics/20textobama.html?pagewanted=all. Retrieved on 19.06.2012.

Interactive video and transcript of President Barack Obama’s inaugural remarks on Jan. 20, 2009. (2009). Достъп на: http://www.nytimes. com/interactive/2009/01/20/us/politics/20090120_INAUGURAL_ ANALYSIS.html. Последно посещение на 12.07.2012.

Vocabulaire de la rhétorique.(n.d.). Available at http://www.etudeslitteraires.com/lexique-rhetorique.php. Retrieved on 12.07.2012.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.