Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.231nera

2023/2, стр. 186 - 193

НЕРАЗБИРАЕМИТЕ СКИТАЛЧЕСТВА НА ДУШАТА („ЕВРОПА В СЕПИЯ“ И „ЛИСИЦА“ НА ДУБРАВКА УГРЕШИЧ)

Магдалена Костова-Панайотова
OrcID: 0000-0002-5174-7679
WoSID: E-1046-2014
E-mail: panayotova@swu.bg
Dean of Faculty of Philology
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Mihajlov St.
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията се фокусира върху два текста на забележителната балканска писателка, в които централно място заемат въпросите за емиграцията, идентичността, принадлежността на човека към нацията, общността, но и въпроси като това какво е да си писател, пишещ на малък език, има ли надежда за литературата, писана на славянски езици, доколко има смисъл съпротивата в един свят, в който умението за адаптиране е всичко. Сред нелицемерните послания на романите на Дубравка Угрешич е, че трябва да се научим да живеем с горчивината и измамата в един свят, в който най-доброто, което може да остави някой, е само бележка под линия, за да заслужи своя билет за вечността. Повествователката в тях е вечната емигрантка, която прекосява различни светове – образ на необичания, самотен, пътуващ между пространствата разказвач, който може да няма нищо друго, но има своите хиляда и една истории, точните думи, които може би спасяват.

Ключови думи: Балкани; идентичност; нация; история; Дубравка Угрешич, литература

Отиде си една невероятна балканка, писател и ерудит, творец, който не вярваше в „етническите чипове“, както и в приспособленчеството като начин на оцеляване в големия литературен свят. Есетата, романите и пътеписите на Дубравка Угрешич, едновременно анализи на съвременната култура, на социополитическата и литературната ситуация, от книга в книга носят последователно изповядвани ценности и идеи.

След разпадането на Югославия, като яростен критик на хърватския национализъм и етническото прочистване, Угрешич става любима мишена на сръбските и хърватските националисти. За емигрантството си, за неприемането на идентичността по кръв, за лутанията по света и сред различните култури тя пише във всичките си творби, които напомнят разказа на Шехерезада; повествованието се движи кръгово и със завръщане към ключови моменти за историята на Аза и на бивша Югославия, войната, света, какъвто е днес, скиталчествата на душата, търсенето на своето в параметрите на литературата и историята.

През 1996 г. Дубравка Угрешич се установява в Амстердам и въпреки трудностите, които описва самата тя, за авторка от Балканите, жена, пишеща на езика на малък народ, произведенията ѝ докосват милиони по света. Удостоявани са с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“ и номинация за международната награда „Ман Букър“. „Лисица“ (Ugrešić 2017) е обявена за най-добра книга на 2018 година от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. През 2016 г. писателката получава и Международната награда за литература в Нойщад, която мнозина смятат за предшественик на Нобелова награда. За себе си Угрешич казва, че е успяла да се дистанцира от Аза като случай от еднa източноевропейска страна, че е оцеляла, защото се е наблюдавала като „антропологичен експеримент“ (Haven 2019).

Според Угрешич човек има три основни функции в ситуациите на своя живот, както в интерактивната игра на Музея на съпротивата в Амстердам, посрещаща посетителите: да се адаптира, да сътрудничи или да се съпротивлява. „В реалния живот мнозинството от хората натискат бутона „адаптиране“ – казва писателката. – Опцията за „съпротива“ е най-непопулярният избор“ (пак там).

Избрала непопулярното в човешкия и творческия си път, в новите си книги Угрешич отново доказва, че е от хората, които не искат да принадлежат на етнос, държава, кръгове, и че е готова да поеме последиците от това. Защото бунтът дразни, защото поставя под въпрос неща, които се приемат като даденост, като норма на нормалност, като изоставянето на гнездото родина например. Според писателката национализмът днес е въпрос на печалба (Ugrešić 2017, p. 11) и с всичките си послания тя защитава правото на една транснационална литeратура.

В книгата „Европа в сепия“ [Загреб 2014] Дубравка Угрешич продължава да споделя своите размисли за изгнанието, пазарните употреби на югоносталгията, с поглед назад към миналото не само на „своята“ държава, но и на Европа. Всъщност оттам идва и заглавието на едноименното есе, дало название на книгата: както във фотографията ефектът сепия е свързан с избледнелия вид, асоцииран с миналото, нюансите ѝ ефектно наподобяват цветовете на старите фотографии. Но в хода на текста и в последващите есета заглавието придобива и друг смисъл: сепията пуска своята отрова, кафявият цвят е синоним на отровата на днешния мултиплициран свят, който не носи окуражителни послания: контрол, влияние, експлоатация, манипулация, „духовна голота“, възход на масовия потребителски дух. В този смисъл, прозата на Угрешич е белязана от мрачни наблюдения и шеметна способност да поражда асоциации.

В трите части на книгата – „Европа в сепия“, „Моята малка мисия“, „Застрашеният вид“, разказвайки своите истории, писателката върви от общото към частното, задава своите въпроси, на които читателят лесно намира отговори: различна ли е Средна, Източна, Южна Европа днес от тази преди 50 години, не е ли тя познат „пейзаж“ на „европейски индианци в европейски резерват“ (Ugrešić 2017, p. 28), приема ли Западна Европа днес източноевропейските емигранти? Нормално ли е третият най-разпространен език в Лондон да е полският?

Образът на дишащите под вода с тръстика хора в случая се асоциира не само със старото славянско умение, единственото ценно умение според по-вествователката, а с оцеляването в съвременния западен свят, който само на думи е твърде толерантен към емигрантите.

Както и в предишни есета, в целия сборник местата, свързани със славяните и с Балканите, като цяло, се асоциират с „долу“, „тъмнина“, „черния балкански мрак“ (Ugrešić 2017, p. 143), очевидно носейки негативен смисъл. В едно от есетата старците емигранти от Източна Европа, които се срещат редовно в кафене в Амстердам, за да побъбрят за миналото, не назовават по друг начин мястото, откъдето идват, а използват само указателното „долу“ с очевидните конотации на пренебрежение и оттласкване.

Кога най-после ония долу ще влязат в Европа? (Ugrešić 2017, p. 142).

Обигравайки етимологията на Загреб, повествователката го асоциира със „задгробно място или просто загърбено от Бога място“ (Ugrešić 2017, p. 23), разширявайки конотациите на гроба в славянски контекст – Словенски гроб, Хърватски гроб…, – и на семантиката, свързана с националното и тегобата – вариациите (гроб – гръб – герб).

Последователно разказвайки сюжети от своя пътуващ живот, тя изобличава както безпросветността в политическия и социалния живот на някои партийни величия на деня, вождове с националистки идеи, като Анте Готовина, така и корупцията, фалшивите ценности, увлечението по външната красота, което изглежда всеобщо, масовата култура с нейните адепти, и образът, който повествователката гради на съвремието, е образът на цирка. Горчиво-иронично тя предлага в духа на масовите пазарни игри с носталгията Балканите да представят своята история като увеселителен парк, в който „заедно с билета туристите биха получили и свой етнически чип (сърбин, хърватин, босненец, албанец…), а после биха се забавлявали, като се преследват един други по терена… и се очистват етнически едни от други като от репеи“ (Ugrešić 2017, p. 161).

Сред горчивите въпроси, които задава книгата, е „Защо днес Източна Европа прилича на Източна Европа повече от когато и да било преди, все едно се е заинатила колкото се може повече да наподобява стереотипите, създадени от другите за нея?...А може би е обратното, може би Изтокът днес повече прилича на Запада, отколкото Западът е готов да приеме?“ (Ugrešić 2017, p. 230).

Изходът от цирковата шатра за Угрешич е добрата книга. Истинското изкуство и литературата са сред малкото неща, които могат да спасят един човешки живот. Затова и Угрешич сравнява света наоколо с литературни източници, образи, модели. Литературата е истинският живот, който дарява смисъл на хаотичния и погълнат от пресметливост и лукизъм свят.

След като в предишните есета е насочила своя разказ към Източна и Западна Европа, към Югославия от 1949 г. и към днешна Хърватия, към пътуванията по света на изгнаника писател, в третата част Угрешич се съсредоточава върху застрашения вид – писателя мигрант и неговото настояще и бъдеще, или по-точно писателката от една малка страна, пишеща на малък език, която не просто се опитва да оцелее, но и да остави своите думи в един патриархален, англоезичен мъжки свят.

Ако добрата книга е спасение, дали тя има бъдеще, за да спасява някого, пита повествователката. Включвайки се в старата дискусия за смъртта на литературата и смъртта на автора, Угрешич показва как всъщност на дневен план е обратната тенденция – живата дейност по реанимацията на книгата, множеството пишещи, наградите, издателствата. Но на коя книга?

Очевидно това не е книгата, която се опитва да разчупва стандарти и канони. Защото приемането на литература, писана от жена източноевропейка, разказването на неща, които вълнуват хората мигранти, неща за миналото и бъдещето на Европа, все още са съвсем неразбираеми за голяма част от аудиторията на европейския читател, както показва коментарът към нейна книга в Амазон („Нещо славянско, напълно неразбираемо“). Защото читателската група на писател от ничията зона не е голяма. А като правило, „представителите на европейския литературен канон са мъже“ (Ugrešić 2017, p. 178), а „писателките продължават да бъдат третирани като пришълци, емигранти и слепи страннички“ (Ugrešić 2017, p. 200). И въпреки че ръкописите не горят, масовизацията на литературата днес изисква стандартизиране на посланието, на езика, на интонацията – трансформация, която накърнява авторската свобода, но пък осигурява по-добра читателска аудитория. Само че дали си струва жертвата, ако животът ти е преминал като бунт срещу унифицирането?

Последното есе „On зоната“ събира в едно цяло бягащите като във фуга фрагменти идеи. И надеждата, че литературата, книгата, посланието спасяват. On зоната – out of nation е мястото, където живее литературният човек, но той е винаги чужденец за националните държави.

Повторително в есето се явява изтърканият днес израз „Литературата не познава граници“. Първият път, за да бъде отхвърлен, защото граници не по-знават само „литературите, писани на големите езици“ (Ugrešić 2017, p. 244). Вторият път, въпреки отхвърлянето ѝ, фразата се появява с надежда: „И все пак трябва да вярваме“ (Ugrešić 2017, p. 246). Това, в което вярва повествователката в тази иначе тъжна книга, е, че пътуването на текстовете, хвърлянето им в океана на думите, като писма в бутилка, има смисъл, защото на другия край съществува приемател. Дори за да разбере погрешно посланието и да гo превърне в нещо друго. Вярва в транснационалната литература, литературата отвъд зоните, прокарани невидимо, в текстовете, които се раждат в „самото сърце на поражението“ (Ugrešić 2017, p. 255).

Съдбата на писателя и писането са основното послание и в романа „Лисица“, издаден през 2017 и носител на няколко европейски награди. Лисицата, като тотем и образ на писателя в романа, има различни превъплъщения.

Знаем, че в западната културна традиция лисицата е предимно мъжко същество. В източните култури е предимно женско създание. В славянската народна култура лисицата също е предимно от женски пол. Образът ѝ носи характеристики, които не са привлекателни: тя е самотна, дива и уязвима, винаги е губеща в приказките, но се променя и е опасна и непредсказуема.

Темата на романа „Лисица“ се съдържа във въпроса „Как се създават разказите?“ – въпрос, който отпраща към разказ на Борис Пилняк от 1926 година – „Разказ за това как се създават разказите“; творба, с чийто сюжет започва „Лисица“. В този разказ Пилняк нарича лисицата бог на хитростта и предателството, писателския бог, медиатор между света на живите и на мъртвите – нещо, което приема като концепция на своята книга Угрешич. В шестте части на романа се завързват истории, които преливат една в друга; една тема бива изоставена, за да бъде подхваната в следващия фрагмент.

Известно е, че Дубравка Угрешич е блестящ познавач на руската литература и на литературата на авангарда в Русия, че се завръща към имена и сюжети от нея в няколко свои книги, а фигурата на Пилняк е сред без време загиналите, отстранени при тайнствени обстоятелства писатели в Съветска Русия.

Любопитното в историята, разказвана от Угрешич, е, че повествователката е завладяна от сюжет на руския писател, който прилича на приказка – приказка за измамата, магията, блясъка на литературата, за смисъла на разказа. В тази история Япония и Русия са обединени в историята за Тагаши и Софѝя, в която „руската красота“ на бялата кожа е манията на Тагаши. История, която би могла да бъде разгледана от гледна точка на образа на Другия.

В есето си за образа на японеца в руската литература Гр. Чхартишвили отбелязва, че София Гнедих попада в нечовешки чужд свят (Chhartishvili 1996, p. 189). Оттук очевидно повествователката в „Лисица“ е провокирана да потърси връзката с вълшебната приказка, с изпитанието на момичето, попаднало в чуждо пространство. Историята на София, за която разказва Пилняк, но и на майката на повествователката в „Лисица“, е история за неразбирането, измяната, чувството за илюзия, които остават на фона на големите надежди. Неслучайно по думите на Угрешич посланието на Пилняк е, че „Изтокът изхвърля западния човек като тапа на бутилка квас“ (Ugrešić 2019, p. 35).

Самият образ на лисицата е разтълкуван поне в четири посоки – от хитро животно, тотем на промяната, през образа на писателя, към храма на лисицата в Кобе – символ на тишината и покоя и оттам – към аниме индустрията. Пътят от тишината на храма до косплея в съвременното изкуство е извървян за по-малко от век. В свойствения си стил във всяка част на текста Угрешич повдига въпросите за литературата днес – каква е тя, каква може да бъде и каква трябва да бъде.

Не ме напуска усещането, че живея в настояще, от което магията е изгонена напълно… Много моменти от миналото ни се струват магични само защото не сме били техни непосредствени свидетели (Ugrešić 2019, p. 29).

В частта „Изкуството да пазиш равновесие“ успоредно с темата за писателството Угрешич се завръща към темата за мигрантството като един от бичовете на нашия век, за начините, по които се отнася европейската бюрокрация към работната сила, която „в глобализирания свят свободно избира географски, културно, климатично и финансово изгодни места за временна трудова заетост, естествено, на свой риск“ (Ugrešić 2019, p. 59). Успоредно с това политкоректно говорене обаче писателката показва как журналистическият език може да бъде циничен и лукав. Тя самата е възприемана като човек със смесена идентичност, така че езикът, следващ политическата коректност, всъщност разширява „езиковия репертоар на дискриминацията“ (Ugrešić 2019).

Угрешич разкрива как стереотипите за Другостта продължават да битуват във времената на мигрантската криза, във времената на оцеляване и как никой като че ли не иска да изобличи истината, защото е по-лесно да повтаряш, че няма проблем, като възгласа в детското филмче „хакуна матата“, отколкото да възроптаеш.

Едно от заключенията на този текст е, че важна черта на западното общество, което се стреми към космополитизъм, всъщност е патологична фобия от Другостта:

Да се екзекутират тези нашественици, всички до един ... – викат разгневени граждани на Лампедуза (Ugrešić 2019, p. 59).

Историята за вдовицата на Левин, познавала го само от последните му години, която цял живот вегетира върху неговите произведения, е история за послушната жена, секретарка и деловодител, момичето на мечтите, което служи на литературния талант и увеличава „символния“ му капитал след смъртта на писателя. Това тя прави най-добре. Но това е история, от която повествователката се оттласква, съдба, която не може да избере, защото това, което може да прави най-добре, е да пише своите истории. Историите на вдовицата и на писателката скитница са проектирани в историите за Паретнопа и Патриция –двете чужденки, двете мигрантки от Изтока.

Тази книга в много отношения би могла да се възприеме като критика на различните неравенства – не само политически, културни, социални, но и джендърни, националистични и расови. Снемането на опозицията сърби – хървати е сред най-честите преодолявания в творбите на Угрешич.

В романа „Лисица“ то е реализирано чрез романизираната история за любовта между повествователката и сапьора сърбин. Обърканият живот на героинята се подрежда внезапно и неочаквано, когато среща Боян, но образът на войната и разделението дебне: Боян умира от мина не там, където очаква. Любовта на двамата е алегория за възможното обединение, което рухва. Разказвайки историята на своето семейство, повествователката разказва и за провалената вяра на своя баща: вярата, че може да бъде изградено ново общество, в което братството и единството да се пазят и ценят. Едно от тъжните заключения тук е, че „светът е минно поле и няма друг дом, освен него“ (Ugrešić 2019, p. 179).

Сред нелицемерните послания на романа е, че трябва да се научим да живеем с горчивината и измамата в един свят, в който най-доброто, което може да остави някой, е само бележка под линия, за да заслужи своя билет за вечността. Лисицата във финала е алтер егото на повествователката: вечната емигрантка, която прекосява различни светове, образ на необичания, самотен, пътуващ между пространствата разказвач, който може да няма нищо друго, но има своите хиляда и една истории, точните думи, които може би спасяват.

ЛИТЕРАТУРА

УГРЕШИЧ, Д., 2017. Европа в сепия. София: Панорама.

УГРЕШИЧ, Д., 2019. Лисица. София: Колибри.

HAVEN, C., 2019. Who is the enemy? A conversation with Dubravka Uugrešić. Music and literature [4 april, 2019]. Available on: https:// www.musicandliterature.org/features/2019/3/30/a-conversation-withdubravka-ugrei

ЧХАРТИШВИЛИ, Г., 1996. Образ Японца в русской литературе. Москва: Знамя.

REFERENCES

CHHARTISHVILI, G., 1996. Obraz Yapontsa v russkoy literature. Moskva: Znamya.

HAVEN, C., 2019. Who is the enemy? A conversation with Dubravka Uugrešić. Music and literature [4 april, 2019]. Available on: https://www.musicandliterature.org/features/2019/3/30/a-conversationwith-dubravka-ugrei

UGREŠIĆ, D., 2017. Evropa v sepiya. Sofia: Panorama.

UGREŠIĆ, D., 2019. Lisitsa. Sofia: Kolibri.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.