Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/6, стр. 615 - 624

ЗА НЯКОИ ПРОЯВИ НА СЕФАРАДСКО-БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИКОВ КОНТАКТ

Искра Манолова Добрева
E-mail: iskradobreva2000@yahoo.com
Department of Spanish and Portuguese Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящото изложение представя сефарадско-българския езиков контакт в условията на български, като пълнофункционален език през първата половина на ХХ век. Разглеждат се сефарадски текстове на кирилица от фонд 1568к и 1498к на Централния държавен архив от периода 1912 – 1948 година, като един преходен етап на преминаване от сефарадски към български като основен език на писмено общуване на евреите в България. Посочват се прояви на езиково взаимодействие на фонетично, морфосинтактично и семантично ниво. Сефарадските текстове на кирилица и латиница са ценен първичен източник за изучаване на сефарадския език и неговото многовековно развитие на Балканите.

Ключови думи: language contact, language change, Judeo-Spanish in Cyrillic alphabet

Още през първите десетилетия на XX в., когато се поставя началото на систематичните изследвания на сефарадския1) език, той е привличал внимание с огромния брой придобита лексика (Wagner, 1914; Gil, 1911; Luria, 1930) – както източна, така и западна, която е станала неразделна част от езика в хода на сложните миграционни маршрути на неговите носители. По-късно езиковедите в областта на сефарадските изследвания откриват не само лексикални, но и многобройни структурни заемки от езиците, с които сефарадският е установявал контакт, макар и краткотраен. Могат да се наблюдават различни етимологични и хронологични слоеве на външно влияние в испано-еврейския език, които са обусловени от географските и културно-историческите фактори на сефарадската диаспора. В хода на развитието си на Балканите и успоредно с останалите котериториални езици, многобройна османска лексика става естествена част и от сефарадския речник, както и множеството структурни балкански елементи, които с основание причисляват балканското наречие на сефарадски – джудезмо – към Балканския езиков съюз.

Още при формирането на испанско-еврейския през Средновековието заемането на езиков материал от иберо-романските езици е протичало успоредно, без да се ограничава до кастилски или друга определена иберо-романска разновидност преди извъниберийската диаспора. Има например обилно каталунско и арагонско влияние (последното подробно описано от Кинтана, 2002), както и португалско (за съжаление, документалните следи от южните мосарабски говори са оскъдни и могат да се правят само косвени предположения за тяхното влияние в сефарадски). Към края на XV в. самите ибероромански езици в по-слаба или по-силна степен са претърпели множество влияния от съседни езици, като провансалски, френски и италиански, както и е осъществен взаимен контакт на иберийско ниво. Отчитайки факта, че сефарадските общности са били разпръснати по целия Иберийски полуостров и често са сменяли своето местообитание, характерна черта, която запазват и при извъниберийската диаспора, трябва да се има предвид и че испанско-еврейският е съчетавал в себе си различно иберийско и друго романско влияние преди напускането на неговите носители на този регион. От по-новото романско влияние (след края на XV в.) лесно изпъкват италианското и френското влияние, но гореизложените предхождащи фактори правят точното диахронично и етимологично определяне изключително сложно (Босонг, 2008: 41). В най-общ план, може да се твърди, че италианското влияние е по-ранно от френското, а то, от своя страна, е най-силно през втората половина на XIX и първата четвърт на XX в. Заслужава да се подчертае, че френската лексика (а също и заетата от други западни езици) от споменатия период се възприема в сефарадски аналогично на тази в другите балкански езици и техни съседни. Като изключение от тази балканска аналогия могат да се посочат многобройните заемки – глаголи от италиански и френски произход – напр. rengrasyar (от италиански: ringraziare), suetar (от френски: souhaiter), които почти без адаптация се вместват в романската глаголна система на сефарадския език.

Макар че се присъединява твърде късно (едва в края на XV в.) към Балканския езиков съюз, сефарадският език участва активно във взаимните процеси и по-краткият престой го прави изключително ценна отправна точка за диахронично проследяване на балканския езиков контакт и конвергенция. Сефарадският език съдържа множество структурни балканизми в по-ранен стадий на развитие от този, на който се намират същите явления в структурата на другите езици от Балканския езиков съюз. Така например изчезването, или редукцията, на инфинитива и неговата замяна с конюнктивна форма, придружена от частица, характерна в една или друга степен за всички езици от Балканския езиков съюз, в сефарадски се проявява като замяна на инфинитива с конюнктивна структура, наложено като норма особено в алтернативните автовъпроси и в конструкциите за задължителност:

напр.: A ken ke sienta? „Кого да послушам?“;

Kon ken ke deskuvra mis males? „С кого да споделя бедите си?“;

...kale ke le de una repuesta, ke repuesta ke le de? „... трябва да му дам отговор, какво да му отговоря?“2) .

Макар в повечето случаи инфинитивът в сефарадски да има типичните и за стандартния испански език функции, не липсват и положения, когато при едно и също лице извършител на действието в сложни подчинени изречения (когато в стандартния испански се употребява инфинитив), в сефарадски е приложена аналитичната конструкция:

напр. ... i esto es lo ke azian sin ke pensavan... „... и правеха това, без да мислят...“.

Наблюдава се и предходният стадий на перифразиране на инфинитива, а именно посредством вмъкване на ke или de пред запазения инфинитив в модални конструкции или в сложни подчинени изречения, за разлика от испанските аналози, където инфинитивът и модалният глагол са свързани без никакъв посредник:

напр.: Por rogarte de tornar de este kamino... „Моля те да се върнеш от този път...“;

... le rogo de darme su bendision „... моля Ви да ми дадете благословията си...“;

Le rogo mama de no avlar ansi. „Моля да не говорите така, майко“;

...toda la suma ke el devia de resivir a razon ke... „... цялата сума, която трябваше да получи, поради...“;

...i ke non devi de tadrar „... и че не трябва да се бави...“.

В зависимост от степента на типологична съвместимост сефарадският език избирателно приема или отхвърля балкански фонетични, морфосинтактични и лексикални елементи в своята система. Поради по-кратковременния контакт не всички балканизми, резултат на хилядолетен обмен между балканските езици, се проектират в сефарадски. Вместо като иновация балканизмите в сефарадски се проявяват като засилване на употребата на редки или забравени опции от средновековен кастилски и други иберо-романски езици, като балканскиятконтакт само допринася за тяхното възобновяване и зачестяване на употребата в сефарадски. Голяма част от тези старинни иберо-романски структурни елементи, възобновени в сефарадски благодарение на балканския контакт, са запазени и в съвременния ладино, който се говори повече извън Балканите – в сефарадските общности на Израел, САЩ, Турция и др. Един характерен фонологичен пример е редукцията на неударените гласни в сефарадски. Това явление съществува в множество иберо-романски езици – португалски или андалусийското наречие на испанския, но в сефарадски е запазено през вековете и засилено благодарение на балканския контакт, особено във вътрешността на Балканския полуостров. Дори е доведено до крайност при редукцията на неударено е в и в сефарадския вариант, говорим в Източна България, под влияние на източните български говори, ясно документирано в многобройни сефарадски текстове, писани в Русе, Шумен, Карнобат на латиница или кирилица, за разлика от текстове, продукт на автори от Западна България в началото на ХХ в. (Добрева в печат).

Предвид факта, че „... в балканската езикова и културна ситуация практически всеки език, култура и етнос играе или е могъл да играе в миналото както роля на реципиент, така и роля на донор“ (Соболев / Русаков, 2008: – прев. И. Д.), в настоящата статия се разглежда взаимодействието на сефарадски и български в сложната ситуация на многоезичие през вековете на османско владичество, а след Освобождението и независимостта на България – в условията, когато българският заема статута на национален език.

Сефарадският език винаги се е развивал в условията на билингвизъм, в контакт с друг език, изпълняващ ролята на пълнофунционален. В условията на български като пълнофункционален език развитието на сефарадския е твърде кратко – условно то може да се ограничи в периода от Освобождението на България през 1878 г. до масовата миграция на еврейското население в началото на ХХ в. към Америка, а по-късно и към Израел след 1948 г., но естествено контактът с българското население датира преди и след посочените дати. Характерно за контакта между балканските езици е неговото протичане в условията на многоезична среда, като в определени райони предоминират езиците на преобладаващото мнозинство. Както посочва Николова (2006):

„Специфичното за интерлингвалната ситуация в българските земи е, че билингвизмът на българите не е бил билингвизъм на малцинството, а на мнозинството – факт, който по принцип е валиден за колонизирания народ“.

А по-нататък в същия труд Николова (2006: 10) привежда оригинални източници, които описват езиковата среда през XIX в.:

„Подобна практика е характерна и за някои части на Македония. „Извън дома си българите прибягват към гръцкия, а понякога и към турския език“ забелязва Виктор Иванович Григорович (1844 – 1845, Кожухарова, 1986: 231).

Когато през 1823 г. Бенджамин Баркър предприема пътуване между Чорлу, Адрианопол и Люлебургас с цел да установи на какви езици Библейското общество трябва да издаде Библията, заключава: „Езиците, които гърците3) говорят в тези области, са турски, гръцки и български и двата последни им служат за четене и писане“; „ето защо Светото писание, което ще се приеме в градовете и селата, през които минах, [трябва да бъде на]: съвременен гръцки, турски с арменски букви, български, малко арменски, испански с еврейски букви и малко на иврит“ (Тодорова, 1987: 569 – 570). Макар че Пловдив не е изчерпващият пример за Южна България, езиковата ситуация в него е показателна. По повод преброяването от 1881 г. Иречек пише за града: „Народности се наброиха не по-малко от 23, чието полиглотство биеше вече в очи и по улиците на града… Като се игнорират западноевропейците, които не са значителната част, явно е полиглотството – евреите говорят български и турски, турците – български, българите – турски“ (Иречек, 1974: 85)“.

Съществена роля за развитието на сефарадско-българския билингвизъм има обучението в началните училища. В рамките на Османската империя преди и през XIX в. еврейските деца се обучават в мелдарите, или общите училища, описано в Керен (2009: 237 – 259). Още с основаването си през 1860 г. в Париж Alliance Israélite Universelle – Всеобщият еврейски алианс, в унисон с поставените си цели, създава училища за еврейски деца в по-големите градове на Ориента – една обширна територия, съседна на Западна Европа или по-далечна – от Мароко до Персия. Така например първото училище на Алианса е основано през 1862 г. в Тетуан, a през 1898 г. – в Техеран4) . В Османската империя училища на Алианса се основават в Одрин 1867 г., Измир 1873 г., а в Истанбул заработват едновременно няколко училища в същия период. По българските земи първото училище е основано в Шумен през учебната 1869 г., последвано от Видин и Русе – 1873 г., където по-късно се основават и девически училища (Веселинов, 2003: 354, Керен, 2009: 239). През 1903 г. училища на Алианса функционират в Шумен, Пловдив, Русе, Самоков, София, Пазарджик и Ямбол (Оmer, 2010: 79). Алиансът отпечатва подробна единна програма за обучение във всички училища (Оmer, 2010: 76), според която обучението по основните предмети се води на френски език, като наред с иврит се изучава и необходим за съответната страна език – „la langue du pays“ или „une langue utile dans le pays“ (турски, български, гръцки, арабски, испански, английски, немски), както и еврейска и обща история, география, аритметика, но българската законова рамка5) изисква основните предмети да се преподават на български, което Алиансът търси начин да приложи (Оmer, 2013: 68). Освен училищата на Всеобщия еврейски алианс всяка по-голяма еврейска община има и свое училище със силно застъпено езиково обучение, като по възможност се изучават български, иврит, френски и сефарадски.

При проучване на материали от Еврейската колекция на Централния държавен архив за периода 1912 – 1948 г. се откриват интересни прояви на българско-сефарадски билингвизъм. Сред преобладаващото множество от кореспонденция на сефарадски език6) с традиционната еврейска писменост фигурират и писма, написани на сефарадски с кирилица (11 броя7) с адресат в България) и латиница (3 броя8) с адресат в друга страна). Документите на кирилица показват един преходен етап на преминаването към български език като основен език за писмено общуване на евреите в България и са ценен източник за изследване на сефарадския език сам по себе си, поради което търсенето продължава. Предимството на сефарадските текстове на кирилица за изследване на сефарадския вокализъм е отбелязано и от Мънчева (2008: 78), наред с други автори в областта. Споменатите документи от Централния държавен архив не са изключение – тук трябва да се споменат и немалобройните книги на сефарадски, издавани в България на кирилица, успоредно с тези на еврейска или латинска графична система през същия период (Collin/Studemund-Halevy, 2007). При отсъствието на единен стандарт за сефарадски авторите се водят от своите лични разбирания и убеждения и от тези на целевата публика.

В споменатата по-горе кореспонденция на кирилица от периода 1912 – 1948 г. присъстват не само реалии от българската екстралингвистична действителност за съответната епоха (напр. административни длъжности, като „ел обл. директор“, „ел окол. управител“, „ел полицейски началник“), но и по-често използвани български думи, напр. „лас квартирас“, „язва“, „лос ограниченияс“ със запазване на граматичния род, когато това е възможно, или неговото присъединяване към немаркирания член на бинарната романска система, както в примера ограниченияс, членувано в мъжки род. В едно от писмата от края на разглеждания период дори фигурира едно пълно изречение на български: фонд 1498к, опис 1, архивна единица 17 (лист 29).

На морфосинтактично ниво влиянието на български се забелязва в липсата на съгласуване на времената в минал план в главното и подчиненото изречение, както и използването на съюза и в смисъл на също. Но тези два феномена се забелязват и в сефарадски текстове извън България, затова е по-точно да се причислят към панбалканските структурни елементи в сефарадски, отличаващи го от стандартния испански език.

Интересен казус представляват семантичните калки от български:

... ми изи конту ки арива абашу 500 лев ди гасту тенгу, в смисъл на „горедолу, приблизително“ и

... естречар сигун ла лей, в смисъл на „притискам според закона“.

Настоящото изложение се базира на оскъден брой първични езикови източници, необходимо е проучване на още оригинални текстове и тяхното диахронично проследяване с цел да се осъществи по-изчерпателен и всеобхватен поглед върху езиковия контакт между сефарадски и български. В условията на развитие на сефарадски с български език като пълнофункционален език в периода след Освобождението до средата на ХХ в., взаимният контакт е този на еднопосочен билингвизъм: заемането протича главно в посока от български към сефарадски – не само на лексика, но и на множество фонологични и морфосинтактични елементи.

БЕЛЕЖКИ

1. Езикът на сефарадските евреи, голяма част от които се заселват по Източното Средиземноморие и Балканите в рамките на Османската империя след края на XV в., е известен с многобройни наименования – сефарадски, испано-еврейски, шпаньолски, ладино, джудезмо и др., като всяко от тях придобива различна популярност и специфично значение, но с цел избягване на объркване и претовареност в настоящото изложение се използват най-общите названия – сефарадски или испанско-еврейски език.

2. Примерите са взети от електронното издание (folkmasa.org/av/Riniolad.pdf) на El instituto Maale Adumim 2009 на драмата Rinio o el amor salvaje (1906 г.) на сефарадския автор Авраам Галанте (1873 – 1961 г.) и архивна единица 553, фонд 1568к, опис, Централен държавен архив.

3. Под името гърци в европейската част на Османската империя някои западноевропейски пътешественици подвеждат християните, подчинени на Гръцката църква, като в тази категория включват и българите (Николова 2006: 12).

4. http://www.aiu.org/fr/notre-histoire-0 (справка: 21.05.2015 г.)

5. През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. Законът за народното просвещение от 1891 г. предвижда във всички начални училища обучението да се извършва на български език. Съгласно чл. 348 от Закона за народното просвещение от 1921 г.: „Преподаването в частните училища става на български или друг език. Освен това, български език, българска история и география са задължителни за децата на българските поданици, [...]“.

6. Както и писма на български и френски език с адресати съответно в България и чужбина.

7. Централен държавен архив, фонд 1568к, опис 1, архивни единици 11 (лист 33, 34, 42), 23 (лист 12), 34 (лист 58, 123, 183, 186, 187, 188), 35 (лист 123, 186), фонд 1498к, опис 1, архивна единица 17 (лист 29, 65).

8. Централен държавен архив, фонд 1568к, опис 1, архивна единица 35 (лист 365 – 367), фонд 664к, опис 1, архивна единица 9 (лист 128 – 130).

ЛИТЕРАТУРА

Веселинов, Д. (2003). История на обучението по френски език в България през Възраждането. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Добрева, И. (в печат) Reduction of unstressed e to i in Judeo-Spanish in Eastern Bulgarian Area based on Texts from the Beginning of the XXth Century, във: Веселинов, Д. Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии, Софийски университет, 15 май 2015. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Иречек, К. (1974). Пътувания по България. София: Наука и изкуство.

Керен, Ц. (2009). Еврейската общност в Русчук. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Кожухарова, М. (1986). Руски пътеписи за българските земи. ХVІІ – ХІХ век. София: Издателство на Отечествения фронт.

Николова, Н. (2006). Билингвизмът в българските земи през ХV – ХІХ век. Шумен: Университетско издателство „Константин Преславски“.

Соболев, А./ Русаков, А. (2008). „Субстанциально-функциональная теория балканского языкового союза и славянские языки“, доклад к XIV Международному съезду славистов в Охриде, Македония. Санкт Петербург.: Наука.

Тодорова, М. (1987). Английски пътеписи за Балканите (края на ХVI – 30-те год. на ХІХ в.). София: Наука и изкуство.

Bossong, G (2008). “El judeo-español de Salónica, un crisol lingüístico”, Molho, Rena (ed.) Judeo-espagnol. Social and cultural life in Salonika through Judeo-Spanish texts. Thessaloniki: Ets Ahaim Foundation, 31 – 49.

Collin, G./Studemund-Halevy, M. (2007). Entre dos Mundos. Catálogo de los impresos búlgaros en lengua sefaradí, siglos XIX y XX. Barcelona: Tirocinio.

Gil, R. (1911). Romancero judeoespañol, Madrid: Imprenta alemana, Fuencarral, n. 137.

Luria, M. (1930). A Study of the Monastir Dialect of Judeo-Spanish, New York: Hispanic Institute.

Mancheva, D. (2008). Los rastros del búlgaro en la parte judeoespañola de un diccionario trilingüe francés-búlgaro-sefardí, Cuadernos del Instituto Historia de la Lengua 1, 75 – 86.

Omer, D. (2013). Les écoles de l’Alliance israélite universelle en Bulgarie vers 1900. Un programme éducatif plurilingue et francophone contesté par les sionistes. Danielle Omer et Frédéric Tupin. Educations plurilingues. L’aire francophone entre héritages et innovations. Rennes: Presses Universitaires de Rennes, 99 – 111.

Omer, D. (2010). L’enseignement de “la langue du pays” dans les écoles de l’Alliance israélite universelle (1860 – 1913). Documents pour l’Histoire du Français Langue Étrangère ou Seconde, No 45, 69 – 93.

Quintana Rodríguez, A. (2002). Concomitancias lingüísticas entre el aragonés y el ladino (judeoespañol), Archivo de Filología Aragonesa LVII – LVIII, 163 – 194.

Wagner, M. ([1914] 1990). “Beitradge zur Kenntnis des Judenspanhchen von Konstantinopel”, in Wagner, M. L., “Judenspanisch 1, II”, Sondersprachen der Romunia 111, Stuttgart: N Franz Steiner Verlag.

REFERENCES

Veselinov, D. (2003). Istoriya na obuchenieto po frenski ezik v Balgariya prez Vazrazhdaneto. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”.

Dobreva, I. (v pechat) Reduction of unstressed e to i in Judeo-Spanish in Eastern Bulgarian Area based on Texts from the Beginning of the XXth Century, vav: Veselinov, Dimitar Dvanadeseta konferentsiya na nehabilitiranite prepodavateli i doktoranti ot Fakulteta po klasicheski i novi filologii, Sofiyski universitet, 15 may 2015., Sofiya: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”.

Irechek, K. (1974). Patuvaniya po Balgariya. Sofiya: Nauka i izkustvo.

Keren, Ts. (2009). Evreyskata obshtnost v Ruschuk. Sofiya: Universitetko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”.

Kozhuharova, M. (1986). Ruski patepisi za balgarskite zemi. ХVІІ – ХІХ vek. Sofiya: Izdatelstvo na Otechestveniya Front.

Nikolova, N. (2006). Bilingvizmat v balgarskite zemi prez ХV – ХІХ vek. Shumen: Universitetsko izdatelstvo “Konstantin Preslavski”.

Sobolev, A., Rusakov, A. (2008). “Substantsialyno-funktsionalynaya teoriya balkanskogo yazaykovogo soyuza i slavyanskie yazayki”, doklad k XIV Mezhdunarodnomu saezdu slavistov v Ohride, Makedoniya. Saint Petersburg.: Nauka.

Todorova, M. (1987). Angliyski patepisi za Balkanite (kraya na ХVI – 30-te god. na ХІХ v. Sofiya: Nauka i izkustvo.

Bossong, G (2008) “El judeo-español de Salónica, un crisol lingüístico”, Molho, Rena (ed.) Judeo-espagnol. Social and cultural life in Salonika through Judeo-Spanish texts. Thessaloniki: Ets Ahaim Foundation, 31 – 49.

Collin, G./Studemund-Halevy, M. (2007). Entre dos Mundos. Catálogo de los impresos búlgaros en lengua sefaradí, siglos XIX y XX. Barcelona: Tirocinio.

Gil, R. (1911). Romancero judeoespañol, Madrid: Imprenta alemana, Fuencarral, n. 137.

Luria, M. (1930). A Study of the Monastir Dialect of Judeo-Spanish, New York: Hispanic Institute.

Mancheva, D. (2008). Los rastros del búlgaro en la parte judeoespañola de un diccionario trilingüe francés-búlgaro-sefardí, Cuadernos del Instituto Historia de la Lengua 1, 75 – 86.

Omer, D. (2013). Les écoles de l’Alliance israélite universelle en Bulgarie vers 1900. Un programme éducatif plurilingue et francophone contesté par les sionistes. Danielle Omer et Frédéric Tupin. Educations plurilingues. L’aire francophone entre héritages et innovations, Rennes: Presses Universitaires de Rennes, 99 – 111.

Omer, D. (2010) L’enseignement de “la langue du pays” dans les écoles de l’Alliance israélite universelle (1860 – 1913), Documents pour l’Histoire du Français Langue Étrangère ou Seconde, No 45, 69 – 93.

Quintana Rodríguez, A. (2002). Concomitancias lingüísticas entre el aragonés y el ladino (judeoespañol), Archivo de Filología Aragonesa LVII – LVIII, 163 – 194.

Wagner, M. ([1914] 1990). “Beitradge zur Kenntnis des Judenspanhchen von Konstantinopel”, in Wagner, M. L., “Judenspanisch 1, II”, Sondersprachen der Romunia 111, Stuttgart: N Franz Steiner Verlag.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.