Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2021/1, стр. 58 - 66

ИЗКОВАВАНЕТО НА АЗ-А – УНИВЕРСАЛЕН ЧУЖДЕНЕЦ Анна Мой („Черен ориз“)

Магдалена Костова-Панайотова
OrcID: 0000-0002-5174-7679
WoSID: E-1046-2014
E-mail: panayotova@swu.bg
Dean
Faculty of Philology
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Mihajlov St.
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията разглежда първия роман на френската писателка от виетнамски произход Anna Moï, който ѝ носи успех на френската и на световната сцена. Сюжетът на „Черен ориз“ използва отчасти автобиографична случка по времето, когато Сайгон е в огън и кръв, разказвайки за две сестри – Тан и Тао, които са пленени при обсадата на Têt и едва успяват да оцелеят. Романът дискутира проблеми като мястото на жената в историята и държавата и трагедията на един народ, той има амбицията да пренапише тази история. Разказвайки за ужаса, сред който се озовава петнадесетгодишното момиче, за системния тормоз на тъмничарите, за мъченията, за клетките на тигри, читателят никъде не вижда жертва, смазана до неузнаваемост, а борец, войн, който от най-ранни години знае, че е силен и е създаден да оцелее. Несигурността във финала и парадоксалната на пръв поглед тъга е осъзнаване на факта, че част от самия човек, от волята му за борба, са останали назад във времето. И въпреки това имаме чувството, че оставяме след себе си жена, преминалa през нечовешки изпитания, но съхранила себе си, изковала своето ново Аз, универсален човек в съпротива с бездушния патриархален свят, дъщеря на дракона, готова за нови битки и покоряване на големия свят, който я очаква.

Ключови думи: Ана Мой; пренаписване на история; образът на жената; хибридна идентичност

La pratique des langues multiples et l’adhésion aux cultures respectives neutralisent le sentiment d’appartenance : on se transforme en étranger universel. On est soi et l’autre.

Anna Moï, Espéranto, désespéranto, p. 17

Историята на Анна Мой (Anna Moï), френскоговоряща писателка от виетнамски произход, кръстопътен автор, е пример за силата на истинския творец, който, вярвайки в своето изкуство, може да преодолее непреодолими на пръв поглед прегради. Рожденото ѝ име е Thieu Thi Tan и е родена в Сайгон през 1955 година по време на войната и френската деколонизация. Учи във френско училище и в лицея „Мария Кюри“. На 17 години напуска Виетнам и емигрира във Франция, следва в Университета в Нантер, пише и работи като моделиер в Париж и Бангкок, известно време живее в Токио, пътува в Гуадалахара, Венеция, Рим, Ню Йорк, Лос Анджелис... Освен френски и виетнамски научава английски, тайландски, японски и немски. През 1992 г. се завръща във Виетнам в преименувания си роден град Хошимин. Добре разбира усещането да си Друг, първо като жена, израсла в общество на конфуцианци, после като френскоезична писателка от чужд произход, на която така или иначе е поставен етикет чужденец (Moï, 2007: 248).

Първите ѝ публикувани текстове на френски са два тънки сборника с разкази: „Гласът на оризовите ниви“, L'écho des rizières (2001; t: The echo of the paddy fields), вторият том „Ароматът на Пагодата“ (Parfum de pagode, 2003; t: Pagoda Perfume). В тях Мой – деликатно и с доза хумор – споделя впечатленията си от срещата на Изтока и Запада, отправяйки се към различните времена, нагласи и пространства. Памет и история са повторителните мотиви на тези филигранни творения.

Успехът ѝ на френската, пък и на световната сцена обаче идва с романа „Черен ориз“ (Riz noir 2004; t: Black Rice), публикуван в издателство „Галимар“. За него авторката е удостоена с наградата за най-добър дебютен роман на фестивала в Кунео.

Следват романите ѝ „Хищници“ (Rapaces, 2004), „Цигулката“ (2006; t: the Violine), „Отровата на пеперудата“ (Le venin du papillon, 2017 ), книги пътеписи като „Годината на огнената свиня“ (L'année du cochon de feu, 2008), сборника с есета „Есперанто, отчаяние. Франкофония без французи“ (Espéranto, désespéranto : La francophonie sans les Français, 2006) – сборник с есета за езика, емигрантското и идентичността, в които утвърждава идеята за всемирна литература на френски език, „Носталгия по оризовото поле“ (Nostalgie de la rizière, 2012) и др. До момента Анна Мой е автор на повече от десет книги с есета, разкази и романи.

Писателското ѝ име е псевдоним, който тя избира и обяснява в различни интервюта. Анна е свързано със западното, moï с източното, от виетнамски – див, непокорен. Така, в процепа между двата свята: светът, където се чувства у дома, големият свят (както твърди в интервюта – вж. Василева, 2019 ), и светът на миналото, на спомена, се гради творчеството ѝ, в което ключово значение за разбирането му има романът ѝ „Черен ориз“ – роман, който дискутира проблеми като мястото на жената в историята и държавата и трагедията на един народ, роман, който има амбицията да пренапише тази история.

Сюжетът на романа използва отчасти автобиографична случка по времето, когато Сайгон е в огън и кървища, разказвайки за две сестри, Тан и Тао, които са пленени при обсадата на Têt, прекарват в затвора на остров Пуло Кондор двадесет и два месеца в абсолютно нечовешки условия, но успяват да оцелеят. Девойката, хваната в плен на път към училище за разпит, независимо че е само на 15 години, се чувства силна, дори непобедима и разказът ѝ демонстрира зрялост не по годините. Като че ли в устата на момичето звучат думите на зрялата жена, обърната към един отминал вече, нечовешки свят. Без да е изрично уговорено в романа, може да се направи извод, че сестрите са от заможно семейство, указано е, че учат в лицея „Мария Кюри“ и че майката се грижи да не са лишени от нищо, за да не се ревнуват.

Описанията в романа са живи и въздействащи, Мой рисува Виетнам на своето детство с пейзажите, миризмите, цветовете на коприна, вар, кръв, карамбола.

Още в началото прави впечатление стилът на творбата: разказвайки за ужаса, сред който се озовава петнадесетгодишното момиче, за системния тормоз на тъмничарите, за мъченията, за убийствените миризми, за клетките на тигри, читателят никъде не вижда жертва, смазана до неузнаваемост, а борец, войн, който от най-ранни години знае, че е силен и е създаден да оцелее.

Според Rey Chow подобен тип представяне е форма на принудителна мимикрия с цел да впечатли западния читател (Chow, 2002: 102). Това обаче едва ли е единственото обяснение, ако се има предвид основното послание на творбата: идеята за преосмисляне на историята и пресътворяване на света по различен образ и подобие.

Както отбелязва Aurélie Chevant, част от внушенията на романа се разкриват най-ярко чрез елементите на женското тяло, гласа, присъствието на жената (Chevant, 2013: 2). Преосмислянето на историята Chevant свързва с теорията на историчката Ема Перес, която в The Decolonial Imaginary, 1999, говори за това, че всяка история на подчинението следва традиционната история, която се опитва да обхване цялото мълчание и всички исторически „дупки“. Тези отверстия нарушават линейната нишка на времето и разкриват разкъсаното пространство. Така деколониалното се вписва „между колониалното и постколониалното, като алтернатива на вписаното в традиционната история“ (Chevant, 2013: 2; Perez, 1999: 4 – 6).

В светлината на тази идея можем да кажем, че пренаписването на историята и на мястото на жената в нея е желанието за осмисляне по нов начин на онези зевове, които сриват представата за човешкото във всяка една история за подчинението. На нивото на поетиката обаче това пренаписване отново става чрез фигурата на зева, елипсата (Christin, 2009) и мълчанието. Безстрастният изказ на повествователката контрастира със случките в романа: настоящето е изтъкано от ненормални събития, но там, където следва нещо ужасно, текстът спира и оставя всичко на въображението на читателя:

Когато отново видях Тао, бе завързана на наклонена дъска, с главата надолу, с боси крака, изцапани от въжето. В устата й бе пъхнато мръсно бельо, навито в топка. Разпознах първо роклята и долната пола, трепереща под превръзката. Тя ме погледна и видях много красиви и много живи очи с цвета на бездната (Moï, 2009: 28 – 29).

В други случаи разказът изведнъж спира и продължава след време, пропускайки самите мъчения, които явно не само не могат, но и не бива да бъдат описвани. Защото позицията на разказващия Аз е позиция на човека, който гледа случващото се отстрани, като нещо, което е отвъд него, като болка за преодоляване. Само така би могла да оцелее героинята, която вижда мъките на собствената си сестра, как пълнят устата ѝ с вода, докато спре да диша, само така би могла да оцелее, когато самата тя е мъчена, окачвана надолу с главата, бита, като че ли духът ѝ напуска тялото ѝ.

С назначението на новия подполковник М. нощни отряди сменят дневните. Нужни са резултати, признания, доноси. Нощем съм сама с палача (Moï, 2009: 33).

Тук, където започва ужасът, спира повествованието. Започва поредната елипса, премълчаването, което помага на героинята да не се осмисля като жертва. Описвайки палачите и мъченията, повествователката описва нечовешкото, зверското от позициите на разбиращия човек, човекът, който се опитва да запази собствената си човешка същност:

„Мъчителите са чиновници. Те мъчат в рамките на работния ден. Сутрин занятията започват около седем, а завършват около 11; както всички останали сътрудници, те си отиват у дома, за да обядват и да дремнат. Ние не знаем темите им на разговор на масата. Те възобновяват работата си в два часа следобед и спират в шест. Доста подредено съществуване, нали са военни, свикнали са на дисциплина“ (Moï, 2009: 26).

Този фрагмент, предизвикващ различни мнения сред критиката, настоява, че въпреки отношението на палачите към момичетата като вещи, героинята се опитва да ги види като мъже, като обикновени хора, които имат семейства, които водят съвсем тривиален живот, и фрагментът отпраща към идеята на Хана Арент за баналността на злото (Arent, 1963). Според Nguyen такава позиция демонстрира дистанцията на героинята от чудовищността на случващото се, разказвачката остава любопитна и открита към Другия, въпреки отношението му. „Тя се интересува как можеш да водиш нормален живот, мъчейки млади момичета?“ (Nguyen, 2015: 75).

Таково любопитство тя проявява и в желанието си да извади тъмничарите от обичайната им роля, питайки ги имат ли дъщери, чели ли са „Война и мир“ (стр. 32) и т.н.: позиция, която разчупва линейността на комуникацията мъчител – жертва и провокира човешкото. От друга страна, завземайки територията на въпросите – територия на мъчителите („най-ценното оръдие на палача“ (Pröll, 2015: 66), повествователката отказва да се превърне в озлобено и смазано същество. Нещо повече: в друг фрагмент, по-нататък в романа, повествователката ще постави знак за равенство между жертвата и нейните мъчители в опита си да погледне към историята и ситуацията, в която се намира, отстрани. Говорейки за войниците, Мой пише: „Не са ли затворени и те на този остров със суров климат и вързани почти от същата участ като пленниците?“ (Moï, 2009: 215 – 216).

Разказвайки историята, Мой противопоставя на логореята на болката „поетиката на белотата“ (Christin, 2009), която тя обяснява така в „Есперанто, отчаяние“: „да пишеш, не означава да казваш всичко: в много случаи е по-добре да замълчиш“ (Moï, 2006: 15) Оттам неизказаното системно отпраща към елипсата, тишина, значещата празнота: позиция, която е сходна с аскетизма на войник.

Смисълът на заглавието е иронично трансформиран: ако на изток „черният ориз“ е императорският, в миналото скъпо лакомство за избрани, в текста на романа става ясно, че така героинята нарича купата с обикновен ориз, един и същ, противно покрит с множество мухи. Но и тук в желанието си да отхвърли отвратителната действителност или поне да я одомашни по някакъв начин, повествователката твърди във въображаемото си писмо: „Тук има твърде много мухи, като в провинцията“ (Moï, 2009: 24).

Бягството за младата жена е възможно единствено през сътворяването на паралелна реалност. Разтваряне на затвореното пространство, разширяване на затвора става за сметка на свободния, реещ се в спомените и въобразените места дух.

Романът е населен с въображаеми картички и писма, които Тао пише на майка си, спомен и илюзия се смесват: „31 януари 1969 година, морският лагер. Скъпа мамо, ние с Тао току-що дойдохме на острова. Времето е хубаво, но има вятър“ (Moï, 2009: 19), те са опити да потъне в съкровеността на детството и времето, когато си бил обичан и защитен, опит да възприеме случващото се като пътешествие към непознати земи: „Белият пясък е много повече, отколкото във Вунгтау, където ние тримата отидохме за нашата първа морска баня“ (Moï, 2009: 20).

Отказът от черно-бялата реалност става и чрез въобразените и усетени аромати: през смрадта и сивотата повествователката се мъчи да улови аромата на узрели плодове (Ibid 18), да види през процепа в стената друг цвят и ако успее, това е празник за сетивата. Подобно бисквитката на Пруст, тези цветове и ухания, за които копнее (миризмата на орехови дръвчета, горчивият аромат на грейпфрут, цветовете на карамбола), я връщат в спомените към моменти, хора и усещания и ѝ помагат да оцелее, също както музиката, която си припомня (186), а от трохите хляб тя моделира фигурки. Изкуството, стремежът по творчество, желанието да останеш човек въпреки разрухата на войната и неясното бъдеще, въпреки мъченията да не се съсухриш в омраза – са нейният начин да оцелее и да осмисли тези празни и нечовешки месеци затвор.

На пръв поглед, необичайна за младо момиче е силната ѝ воля и вяра в своята непобедимост. Обновяващата се кожа е символ на младостта и силата на оцеляването.

Героинята в този роман се държи като войн, чиято съпротива се разбира от само себе си. Тя отказва да бъде възприемана не само като жертва, но и като по-корна жена. Да отбележим, че псевдонимът „Moï“ освен отпращащ към дивото, непокорното на виетнамски е много близък графично до френското аз – moi, подчертаващо и силното чувство на Аз-а за себеположеност в пространството). Въпреки че е само на 15 години, тя е възпитана от майка си в антиконфуциански ценности. Майката е тази, която я кара да запише джудо за самозащита, тя отрича догмите, които смятат липсата на талант у жената за добродетел.

Съпротивата срещу подчиненото положение на жената във виетнамското общество, конфуцианското наследство и традицията на безропотността на жените (De Francis, 1977) е лайтмотивна тема в романа. Част от тази съпротивата е разказът за промените на женското тяло, вниманието, което се отделя на тях в романа.

За разлика от безмълвния и непроменлив образ на жените според конфуцианството, тук жената непрекъснато се трансформира, пробужда се нейната сексуалност, заедно с новия лунен цикъл, който в много култури е част от представата за природното, първобитното, женственото (Chevant, 2013: 186). Така в частта „Годината на маймуната“, когато войната вече започва, повествователката говори за нетърпението си за нещо ново, усещането за съществувание „на края на пространството“, чувството си, че тялото ѝ „кипва“.

Разцъфването на жената и историята на любовта ѝ с Мин – студента революционер, е разказана на фона на военните събития във Виетнам, а емоциите на героинята хармонизират на музиката на Сибелиус, класика по време на война, изкуство, противопоставено на нечовешкото лице на войната.

Завръщането към матрилинейното наследство на Виетнам е ясно указано чрез по-късното прозвище на двете сестри „дъщери на Дракона“, символизиращо мита за произхода на Виетнам, но и индиректно обясняващо силата и войнската аскеза на сестрите.

Според Нгуен Ван Ки при възникването на виетнамския народ най-важна роля има съюзът между Лонг-Лейк – детето на дракони, и феята Ау Ко. От родените в този съюз сто синове петдесет остават във водите при дългото езеро, а петдесет отиват в планините със своята майка фея и от тези планински деца, от наследството на майката, се е създал виетнамският народ (Nguyen, 2002: 88).

Завръщайки се към традиционния мит, разказвачката предизвиква официалната история, предлага различен поглед към нея: планинският народ е свързан с етническите малцинства, народ, който често се противопоставя на възпитанието на виетнамците в принципите на конфуцианството. Разказвайки подробно за виетнамските митове, Мой поставя под съмнение статуса на изгои на планинците, отъждествява се с тях като хора борци, за да оцелее и да намери своя път.

Финалът на романа обаче разтваря тази увереност в несигурността на предстоящото и това прави изказа естествен и разбираем.

Не знам какво повече да правя с мечтите си. Не знам дали електрическият ток е залепил тези части от тялото ми, където животът се развива. Не знам дали някога ще позволя на мъж да ме докосне. Не знам дали ще мога да родя отново.. …днес ми остана да върна блуждаещата си душа. Ако я срещнете, кажете ѝ, че тялото ми е цяло, почти недокоснато (Moï, 2009: 235 – 237).

Въпреки гноящите рани, парадоксално повествователката изпитва носталгия към тези близо две години от живота си:

И все пак, въпреки всичко, вече тъгувам по това място на бял пясък и черни стени, където част от моята младост бе хваната в плен. (ibid)

Модалността на несигурното не добавя напразни очаквания и фалшиви надежди, нито допълнително осъжда вече изобразеното, а парадоксалната на пръв поглед тъга е осъзнаване на факта, че част от самия човек, от неговата плът и кръв, от волята му за борба са останали на този остров. И въпреки това нямаме чувството, че оставяме след себе си жертва, а жена, преминалa през нечовешки изпитания, но съхранила себе си, изковала своето ново Аз, универсален човек, в съпротива с бездушния патриархален свят, дъщеря на дракона, готова за нови битки и покоряване на големия свят, който я очаква. Съмнението във възможността за общуване с Другия остава, както остава и усещането за предстоящи начала отразено в Espéranto, désespéranto, 2006: „Не съм изкушена от невъзможността за общуване – отчаяние по подразбиране. Нещо ми говори, че съм далеч от изгнанието; писателството ме е доближило до територии, където могат да се положат камъни и да потекат реки. Нещо ми говори, че стоя на входа на необятна арена, където моите хищници ще могат да изреват“ (Moï, 2017: 5).

ЛИТЕРАТУРА

Василева, З. (2019). Анна Мои: Ако да заминеш означава мъничко да умреш, искам пак да умра. София: OFFNews, 5.12.2019. https://m. offnews.bg/news/Interviu_66/Anna-Moi-Ako-da-zaminesh-oznachavamanichko-da-umresh-iskam-pak-da-u_716359.html

Мой, А. (2017). Национална идентичност. Фрагмент от книгата Espéranto, désespéranto. La francophonie sans les Français. Paris: Gallimard. В превод на Александра Желева. Литературен вестник, 15 – 21 март, с. 5.

REFERENCES

Vasileva, Z. (2019). Anna Moi: Ako da zaminesh oznachava mynichko da umresh, iskam pak da umra. Sofia: OFFNews.

Moi, A. (2017). Nacionalna identichnost. Fragment ot knigata Espéranto, désespéranto. La francophonie sans les Français - Paris: Gallimard, 2006. Literaturen vestnik, Mar. 15 – 17, 2017, p. 5

Christin, Anne Marie. (2009). Une poétique du blanc. Vide et intervalle dans la civilisation de l’alphabet. Paris: Vrin.

Chevant-Aksoy, Ae. (2013). À l’ombre des cages à tigres: imaginaire décolonial et représentation du corps féminin dans Riz Noir d’Anna Moï. Les Cahiers du GRELCEF. www.uwo.ca/french/grelcef/cahiers_intro. htm No 5. Les espaces divers de la Coolitude. Mai 2013

Chevant-Aksoy, A. (2017). Aux frontières de l’histoire coloniale et de l’héritage matriarcal du Vietnam dans Rapaces d’Anna Moï , Litter@ Incognita [En ligne], Toulouse: Université Toulouse Jean Jaurès, n°8 «Entre-deux : Rupture, passage, altérité», automne 2017

Chow, R. (2002). The Protestant Ethnic and the Spirit of Capitalism. New York: Columbia University Press.

De Framcis, J. (1977). Colonialism and Language Policy in Vietnam. The Hague, The Netherlands: Mouton Publishers

Moï, A. (2006). Espéranto, désespéranto. La francophonie sans les Français. Paris: Gallimard.

Moï, A. (2007). L’autre, Pour une littérature-monde, Michel Le Bris, Jean Rouaud (édité par). Paris: Gallimard, pp. 243 – 249.

Moï, A. (2008). L’année du cochon de feu. Paris: Éditions du Rocher.

Moï, A. (2009): Riz Noir. Paris: Éditions Gallimard.

Nguyên Van Ky (2002). Rethinking the Status of Vietnamese Women in Folklore and Oral History. Viêt Nam Exposé: French Scholarship on Twentieth-Century Vietnamese Society. Gisèle Bousquet et Pierre Brocheux (eds). The United States of America: The University of Michigan Press, 87 – 107.

Pérez, E. (1999). The Decolonial Imaginary: Writing Chicanas Into History. Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press.

Pröll, J. (2014). La guerre du Viet-Nam au miroir de la fiction. Résistances au féminin dans Riz noir d’Anna Moï, Innsbruck, dans [en ligne] http:// ler.letras.up.pt/uploads/ficheiros/11558.pdf (Page consultée le 20 octobre 2014) https://ler.letras.up.pt/uploads/ficheiros/11558.pdf

Pröll, J. (2015). Désorientations réciproques entre Orient et Occident?: Fictionnalisassions de la médecine chez François Cheng, Dai Sijie, Linda Lê et Anna Moï. Julia Pröll Nouvelles Études Francophones, Vol. 30, No. 2, pp.73 – 92 (Article) Published by University of Nebraska

PressDOI: For additional information about this articleAccess provided at 19 Mar 2020 16:07 GMT with no institutional affiliationhttps://doi. org/10.1353/nef.2015.0058https://muse.jhu.edu/article/612229

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.