Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2021/1, стр. 9 - 17

МОТИВАЦИОНЕН И ЕТНОКУЛТУРЕН ПОТЕНЦИАЛ НА КОНЦЕПТА ВОДА В СЛАВЯНСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

Мария Добрикова
OrcID: 0000-0002-0628-6869
E-mail: maria.dobrikova@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava Slovakia

Резюме: В статията се проследява теоретичният аспект на процеса на фразеологизация и дефинирането на понятията мотивираност на думата и фразеологична мотивираност. Aнализира се концептът вода в символен, митологичен и етнолингвистичен план в рамките на славянския езиков ареал. Обръща се специално внимание на мотивацията на възникване и културно-идиоматичната информация на именни фразеологизми със структура на детерминативна синтагма, съдържащи компонента вода. Анализът на фразеологичните единици, чийто константен елемент наред със съществителното вода е прилагателно име, подчертава ключовата функция на атрибута. Именно с него се свързва конотационно-прагматичният характер на фразеологичната единица, каквито например са случаите с жива вода или тиха вода.

Ключови думи: концептът вода; символика; митология; езикова картина на света; фразеологизация; фразеологична мотивираност

Дискусиите относно мотивираността на думата водят началото си от древуногръцкия диспут между натуралистите и конвенционалистите. Според натуралистите между формата и значението на думата съществува естествена, закономерна връзка; конвенционалистите смятат, че в случая става дума за отношение, базирано на социална зависимост, на традиции и т.н. Нов поглед върху проблема предлага Фердинанд дьо Сосюр, който в отношението между формата и значението на думата изтъква арбитрарността на езиковия знак. От контекста на многобройните разсъждения върху арбитрарността и мотивираността на езиковия знак следва под мотивираност на думата да се разбира както прякото отношение между формалната и смисловата страна, така и косвеното отношение, което обуславя връзката му с останалите думи в езика. Терминът фразеологична мотивираност също се интерпретира нееднозначно1), като в теорията на фразеологията се посочват няколко типа мотивираност на фразеологичнитe единици. В полското езикознание например се говори за категориално-граматическа, лексикална и глобална фразеологична мотивираност. В рамките на глобалната мотивираност Андржей М. Левицки (Lewicki, 1985: 7 – 23) различава метафорична, символна и стереотипна мотивираност, а Емилия Козаржевска (Kozarzewska, 1994: 41 – 49) разглежда специфичен тип семантична деривация, който се реализира между мотивиращата синтагматична конструкция и самата фразеологична единица. В словашката лингвистика фразеологизмите се смятат за мотивирани единици (Ďurčo, 1989; Dolník, 1995; Furdík, 2008). Според Юрай Фурдик словообразувателната мотивираност е двуизмерно явление (денотат + отношение към функциониращата дума), а фразеологичната мотивираност – триизмерно явление (денотат + отношение към лексикалния компонент + прагматико-конотативен аспект). Мартин Олощяк вижда същността на фразеологичната мотивираност в единството от синтактична, семантична и експресивна мотивираност, като смята за доминиращ нейния прагматико-конотативен аспект (Ološtiak, 2011: 157 – 158).

Мотивираността на фразеологизмите безусловно зависи от мотива, респ. източника на възникването им или от тълкуването на изначалния им вариант, когато те все още функционират като свободни словосъчетания. В тази връзка, понятийният апарат на фразеологията борави с термина мотивирано значение на фразеологичната единица, което всъщност представлява нейното значение, съхраняващо асоциативната връзка с конкретното съдържание на фразеологизма. Като динамичен конструктивен тип в славянската фразеология се очертават именните фразеологизми със структура на детерминативна синтагма, чиито компоненти са прилагателно и съществително име. Динамиката на посочените устойчиви словосъчетания е резултат както от широко застъпените във фразеологията конструктивни типове, съдържащи прилагателно и съществително име, така и от начина на фразеологизация, при който под влиянието на процеса на семантична транспозиция дадено двусловно словосъчетание (название) придобива различен конотативен признак, като по този начин се променя и неговото значение. В този контекст нашето внимание е насочено към мотивацията на възникване и културно-идиоматичната информация, чиито носители са адективно-субстантивните фразеологизми жива вода и тиха вода, както и адективно-субстантивните фразеологични компоненти застояла вода и светена вода.

В природните науки водата се определя като най-важното условие за съществуването на всички форми на живот. Именно в това твърдение е закодирана символиката на водата в древните култури. Смятана е за fons et origo (източник и начало) или за прародителка на съществуващия живот. Неслучайно редица монотеистични и политеистични религии я възприемат за фундамент на света и елексир на безсмъртието. Водата е и символ с амбивалентно значение (Biedermann, 1992; Botík & Slavkovský, 1995; Tolstoy, 1995). От една страна, лечебното действие на минералните и термалните извори, а от друга – гибелните последствия от наводненията, както и много други очаквани и неочаквани срещи с водната стихия, пораждат противоречиви асоциации и алегорични образи в отделните култури. Въпреки дълбоката си почит към водата славяните смятат някои водоизточници за места, обитавани от нечисти сили (дяволи, русалки, самодиви, водни духове) или от душите на починали хора (Tolstoy, 1995: 386). Тези поверия намират отражение в известен брой устойчиви изрази, които в славянската езикова картина на света изобразяват негативната символика на водата и потенциалната ѝ опасност за човека, напр. руските поговорки Где вода, там и беда; От воды всегда жди беды; Черт огня боится, а в воде селится и др.

В славянския фолклор амбивалентното тълкуване на трансформацията на човешкия опит в понятия е представено например чрез антонимите жива вода (хрв. živa voda, пол. żywa woda, словаш. živá voda, рус. живая вода, укр. жива вода и т.н.) и мъртва вода (хрв. mrtva voda, пол. martwa woda, словаш. mŕtva voda, рус. мeртвая вода, укр. мертва вода и т.н.). И живата, и мъртвата вода проявяват диаметрални свойства – едната съживява, другата отнема живот. Докато словосъчетанието мъртва вода не напуска границите на изконните митологични текстове, семантичният потенциал на жива вода е по-широк. Това се може да се обясни с факта, че в библейски текстове водата символизира не само пречистване, укрепване, начало на сътворението и прераждане, но в метафоричното словосъчетание източник на жива вода е носител на преносното значение Бог, който осигурява вечния живот. В Книгата на пророк Йеремия например се казва: „Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Йеремия 2, 13).

Ако в някои славянски езици словосъчетанието жива вода се възприема единствено като свободно словосъчетание (като напр. в хърватския), в българската лексикография то има статут на фразеологизъм. В библейски текстове и в народното творчество с него се назовава феномен, необичайно явление, но в съвременния език се проявява като фразеологичен омоним със значение ‘много мокър’. Наред с източник на жива вода за фразеологизъм с библейски произход се смята и реки от жива вода потичат със значение ‘голямо изобилие’ (Vatov, 2002: 61 – 62). Синоним на жива вода ‘много мокър’ е и едно от значенията на фразеологизма с жаргонна употреба гола вода, както и фразеологизмът вир вода <съм>. Фразеологичната омонимия на словосъчетанието гола вода е много по-богата. Освен в значение на ‘много мокър’ се използва също като иронична оценка за човек или предмет, на които липсват определни качества, например: „И той е един, гола вода, без всякакъв интелект“ (Nanova, 2005: 143).

В словашкия и чешкия език е известен фразеологизмът stojaté vody, модифициран от формата му в единствено число на словосъчетанието stojatá voda (застоялa водa), т.е. такава, която не се движи, не се оттича. Тези ѝ особености са отразени не само в словашкия език Stojatá voda hnije a smrdí (Застоялата вода се разлага и смърди), но и в българската поговорка Застояла вода не пий, бърза вода не гази. Характеристиките – неподвижност, разлагане, вредно влияние, с течение на времето се преосмислят и установяват в словашкия и чешкия фразеологизъм stojaté vody, който има негативна конотация, и в обществения дискурс се употребява в значение на ‘бездействие, застой, забавено развитие’. Наблюдения върху посочения фразеологизъм в съвременните словашки и чешки печатни медии показват преобладаваща употреба на формата му в множествено число: (1) Situácia v slovenskom súdnictve [...] určite nepredstavuje stojaté vody (Положението в словашката правосъдна система [...] определено не е застояла вода); (2) Rozhýbu sa stojaté vody vládneho „boja s extrémizmom“? (Ще се раздвижи ли застоялата вода на правителствената „борба с екстремизма“?); (3) Pandemie koronaviru rozvířila stojaté vody módního odvětví (Пандемията от коронавирус развихри застоялата вода на модната индустрия); (4) Apple opět rozhýbal stojaté vody elektroniky (Apple отново раздвижи застоялата вода на електрониката). В първия пример фразеологизмът се проявява като самостоятелна едница в структурно и семантично отношение. От следващите примери се вижда, че в словашкия и чешкия език съществуват устойчиви изрази с постоянен състав на компонентите, изразен чрез глагол + stojaté vody. Най-често вербалният елемент е представен от глаголите rozhýbať, rozhýbat (раздвижа се); rozvíriť, rozvířit (развихря се). Изброените примери показват, че всички модални и морфологични варианти на глаголните компоненти променят първоначалната фразеологична семантика ‘бездействие, застой’ в противоположна – ‘раздвижване, динамика’. Като основен структурен компонент на stojaté vody е съществителното име voda, а семантично определящият компонент е прилагателното stojatý, носителят на значението на фразеологичната единица rozčeriť (rozvíriť) stojaté vody (развихря застоялата вода) е именната част, но показател за семантичната промяна е глаголният компонент. Макар и в българския език словосъчетанието застоялa водa да не е фразеологична единица, за еквивалент на словашкия и чешкия глаголен фразеологизъм rozčeriť (rozvíriť) stojaté vody може да се смята хвърля / хвърлям камък в блатото, както и лексикалният му вариант хвърля / хвърлям камък в застоялaта водa.

Различен е процесът на фразеологизация на именния фразеологизъм тиха вода (пол. cicha woda, словаш. tichá voda, слов. tiha voda, срб. тиха (мирна) вода, укр. тиха вода и т.н.), модифициран от паремии в резултат на фразеологична деривация. За негов фразеологичен прототекст могат да се смятат поговорките Tichá voda brehy myje (podmýva) <bystrá preskakuje> (Тиха вода бряг рони <бързата го прескача>) или Boj sa tichej vody (Да те е страх от тихата вода); в българския език – Тиха вода бряг рони; Тихата вода е най-дълбока и т.н.

Ако сравним общоизвестните интерпретации на производните фразеологизми, няма да установим семантични разлики между тях, респ. разминавания в тяхното тълкуване. Цитираните български устойчиви словосъчетания са двуаспектни в семантично отношение. Прякото значение на първата от тях (Тиха вода бряг рони) изразява разрушителната дейност на спокойното движение на водата. Във втората (Тихата вода е най-дълбока) са отразени емпиричните наблюдения върху взаимовръзката между външния реален вид и нейните предполагаеми качества. В първия случай негативната оценка се базира върху опозицията на фразеологичния образ покой : разрушение, във втория случай е отразена опозицията спокойствие : опасност. Спокойното водно течение има способността не само да руши, но тихата водна повърхност може да крие по-тайни дълбини, които да представляват потенциална опасност. Общото между двата гномически израза е в разкриването на човешкия опит, като преносните им значения се отнасят към отрицателни черти на човешкия характер. Производният фразеологизъм тиха вода е семантично свързан с посочените паремии. В българската фразеология се интерпретира като ‘потаен, неискрен човек’, който на външен вид изглежда уравновесен, спокоен, скромен, но в действителност прикрива същинските си черти и в неочакван момент може да се окаже опасен за своята среда. Срв. например: „Гледаш я такава тиха вода, но пази боже да ти влезе в къщата, бял ден няма да видиш“ (Vatov, 1999: 170). Освен примери в единствено число „Фразеологичният речник на българския език“ (1975: 398) посочва употреба на израза и в множествено число: „Смятам да се пазя от този тип. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си“.

В определени случаи в славянската фразеология (например в сръбската) тиха вода се употребява за човек, който е свенлив, безобиден, тих. Ако обърнем внимание на поговорките в бълг. Тиха вода бряг рони; пол. Cicha woda brzegi rwie; рус. Тихая вода берега подмывает; словаш. Tichá voda brehy myje (podmýva); слов. Tiha voda bregove dere; срб. Тиха вода брег рони; укр. Тиха вода греблі (береги) рве; чеш. Tichá voda břehy mele и т.н., ще установим, че значението им не се съотнася с представените интерпретации на тиха вода. Ако от глаголния компонент на словашката поговорка myje (мие) може да се съди, че производният фразеологизъм tichá voda в преносно значение означава ‘тих, скромен, прилежен човек’, лексикалният вариант с глагола podmýva, т.е. подрива, подронва в пряко значение и чрез опозицията покой : разрушение съдържа експлицитна информация за наличието на деструктивизъм, респ. дестабилизация. Както се вижда, фразеологизмът тиха вода също е базиран на посочената опозиция. Негов първоизточник във всички славянски езици са фразеологизми, отразяващи качествата на привидно тих, прилежен, но в същото време и на непредсказуем човек. В крайна сметка, става дума за характеристика на потенциално опасен човек, за което свидетелства повелителната форма на словашката паремия Boj sa tichej vody (Да те е страх от тиха вода), експлицитно изразяваща маркираното значение чрез интензификация на изказа.

Според религиозни представи водата е символ на живота и проводник на Божията енергия, но и изразител на Божия гняв, проявен например в старозаветния потоп, чиято цел е да унищожи всичко покварно, за да се роди нов, чист живот. В рамките на концепта вода е обект на внимание и нейната пречистваща функция. В християнското богослужение особено място заема светената вода(aqua benedicta, aqua lustralis). С потопени в нея пръсти вярващите се прекръстват на влизане и излизане от храма, с нея свещеникът поръсва хора и предмети по време на различни обреди. Осветената от свещеник вода служи за различни църковни и религиозни цели. Нейната духовна сила се корени не само в молитвите, но и във вярата, с която се използа. В християнството светената вода се свързва с физическо и духовно укрепване, опрощаване на греховете, предпазване от болести и злини, въз основа на което ѝ се приписват лечебни, защитни и свръхестествени сили. Именно тези свойства на светената вода мотивират възникването на словашкия фразеологизъм báť sa niekoho, niečoho ako čert svätenej vody (страхувам се от някого, нещо като дявол от светена вода), който е обвързан с представата за защитната сила на светената вода срещу нечисти сили. Адективно-субстантивната част не се смята за фразеологична единица, но участието ѝ във фразеологизацията на глаголния устойчив израз е ключово. Тя оказва значително влияние върху образността, а в структурно отношение определя константния модел на нейната реализация. Въз основа на идентична мотивация възникват и абсолютните фразеологични еквиваленти на словашкия фразеологизъм в пол. bać się kogoś, čegoś jak diabeł święconej wody; укр. боятися (жахатися) кого, чого як чорт свяченоï води и в чеш. bát se někoho, něčeho jako čert svěcené vody. В не всички славянски езици обаче се срещат фразеологизми с компоненти светена вода и значение ‘много се страхувам от някого, нещо’. В българския, руския и словенския фразеологичен фонд словосъчетанието светена вода е заменено с кръст или тамян – християнски апотропейни символи, пред които също силите на злото отстъпват2). Същевременно неговата семантика не се променя.

Без да се има предвид процесът на фразеологизация, насочващ прехода на свободните словосъчетания жива вода, тиха вода, застояла вода, светена вода към включването им като компоненти на фразеологизми (в някои славянски езици става въпрос за отделни структурни типове фразеологични единици, в други – само за константен елемент на други фразеологизми с разглежданите словосъчетания), наред с тяхната експресивност, метафоричност или устойчивост не може да се пренебрегне фактът, че значението им до голяма степен е повлияно от адективния компонент. Присъствието, респ. отсъствието на сходен структурно-семантичен модел на анализираните адективно-субстантивни устойчиви словосъчетания в отделните славянски езици не се определя от генетичното родство между тях. Появата им във фразеологичните фондове се дължи изцяло на колективната компетентност на носителите на конкретния език. Начинът на възприемане на концепта вода в славянската фразеология, макар и тук представен чрез няколко фразеологични единици, е източник не само на полезни и интересни културноидиоматични сведения за характера на езиковата картина на света на дадена общност, но е и доказателство за сходното възприемане на водата в рамките на славянския езиков ареал.

Благодарности. Разработването на настоящата статия стана възможно благодарение на финансиране, осигурено в рамките на проект VEGA 1/0304/18 на Министерството на образованието, науката, спорта и изследванията на Словашката република Percepcia nadprirodzena v jazykoch a kultúrach Slovanov s akcentom na západoslovanský a južnoslovanský areál.

БЕЛЕЖКИ

1. Наред с термина мотивиранност на фразеологичните единици в теорията на фразеологията се употребява и синонимният термин вътрешна форма на фразеологичните единици, под който се разбира конкретният образ на фразеологизма, базиран на изначалната мотивация на целия израз, произтичащ от преките значения на отделните компоненти.

2. Срв. еквивалентите на разглеждания фразеологизъм в бълг. боя се (страхувам се, плаша се) от някого, от нещо като дявол от тамян; рус. бояться кого, чего как черт ладана и в слов. bati se koga, česa kot hudič križa.

ЛИТЕРАТУРА

Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. (1998). София: Св. Синод на Българската църква.

Нанова, А. (2005). Фразеологичен синонимен речник на българския език. София: Хейзъл.

Ничева, К., Спасова-Михайлова, С. & Чолакова, К. (1975). Фразеологичен речник на българския език II. София: Издателство на БАН.

Вътов, В. (2002). Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново: Слово.

Славейков, П.Р. (2002). Български притчи или пословици и характерни думи. София: Захарий Стоянов.

Толстой, Н.И. и колл. (1995). Славянские древности. Этнолингвистический словарь. Т 1. Москва: Международные отношения.

REFERENCES

Bibliya sirech Knigite na Sveshtenoto pisanie na Vehthiya a Noviya zavet. (1998). Sofia: Sv. Sinod na Balgarskata tsarkva.

Biedermann, H. (1992). Lexikón symbolov. Bratislava: Obzor.

Botík, J. & Slavkovský, P. (1995). Encyklopédia ľudovej kultúry Slovenska 2. Bratislava: Veda.

Dobríková, M. (2007). Voda prameň života alebo Hydronymum ako komponent frazém. In: Frazeologické štúdie 5. Princípy lingvistickej analýzy vo frazeológii. Ružomberok: Katolícka univerzita, 225 – 238.

Ďurčo, P. (1989). Motivovanosť frazeologických jednotiek a typológia ekvivalentov. Jazykovedný časopis, 40, 33 – 41.

Dolník, J. (1995). Motivácia a lexikalizácia. Slovenská reč, 60, 65 – 70.

Fink Arsovski, Ž. et al. (2006). Hrvatsko-slavenski rječnik poredbenih frazema. Zagreb: Knjigra.

Furdík, J. (2008). Teória motivácie v lexikálnej zásobe. Košice: Vydavateľstvo LG.

Keber, J. (2011). Slovar slovenskih frazemov. Ljubljana: Inštitut za slovenski jezik F. Ramovša & Založba ZRC SAZU.

Kozarzewska, E. (1994). Czy derywacja semantyczna występuje we frazeologii? In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej VI. Warszawa: Slawistyczny ośrodek Wydawniczy, 41 – 49.

Lewicki, A.M. (1985). Motywacja globalna frazeologizmów. Znaczenie przenośne, symboliczne i stereotypowe. In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 3. Wrocław, Warszawa, Kraków, Gdańsk & Łódź: Wydawnictwo PAN, 7 – 23.

Nanova, A. (2005). Frazeologichen sinonimen rechnik na balgarskiya ezik. Sofia: Hаyzal.

Nicheva, K., Spasova-Mihaylova, S. & Cholakova, K. (1975). Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik II. Sofia: Izdatelstvo na BAN.

Ološtiak, M. (2011). Aspekty teórie lexikálnej motivácie. Prešov: Filozofická fakulta Prešovskej

univerzity v Prešove.

Peciar, Š. et al. (1965). Slovník slovenského jazyka V. Bratislava: Vydavateľstvo SAV.

Sväté písmo Starého i Nového zákona. (1995) Rím: Slovenský ústav sv. Cyrila a Metoda.

Vatov, V. (2002). Bibliyata na ezika ni. Rechnik na frazeologizmite s bibleyski proizhod. Veliko Tarnovo: Slovo.

Slaveykov, P.R. (2003). Balgarski pritchi ili poslovici i harakterni dumi. Sofia: Zahariy Stoyanov.

Tolstoy, N.I. et. al. (1995). Slavyanskiye drevnosti. Etnoligvisticheskiy slovar. T. 1. Moskva: Mezhdunarodniye otnosheniya.

Záturecký, A.P. (2005). Slovenské príslovia, porekadlá, úslovia a hádanky. Bratislava: Slovenský Tatran.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.