Чуждоезиково обучение

2016/1, стр. 61 - 68

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Фиксираният ден или „журфиксът по френски – това е женски домашен дневен прием. Възниква в началото на ХVІІІ в. Пренесен е от Европа сред руското дворянство през втората половина на ХІХ в. по време на т. нар. четвъртъци и петъци. Домашната вечеринка като вечерен прием се нарича „соаре“, а утринната забава – „матине“.

Журфиксът е изключително женска проява, на която се канят само жени и се обсъждат проблеми преди всичко от женско естество. Прелестта му се съдържа в близкото общуване между приятелки и получаване на информация чрез женските клюки. Могат да се приготвят малки подаръчета за приятелките, красиво оформени и поставени до чиниите или да бъдат връчени преди тръгване. Понякога стопанката може да наруши традицията и да покани няколко души мъже, чиято функция е да забавляват дамите.

Гостуванията в определен ден и време по лично отправена покана започват да се практикуват от елита на българския град още от 60-те години на ХІХ в. Този тип европейско гостуване получава различните названия – вечеринка, соаре, прием, журфикс, обед с веселие и пр. Едва след Освобождението всички тези форми се превръщат в съществена част от сферата на развлеченията.

Всяка консулша в Пловдив например има свой приемен ден, в който вратите на консулството са отворени за ограничен кръг от приятели и познати. Така съпругата на временния генерал-губернатор на Пловдив Аркадий Столипин (автор на „История на Русия за народно и войнишко четене“, статии и спомени, публикувани в руския печат; първият почетен гражданин на Пловдив; баща на руския държавник реформатор Пьотър Столипин, министър-председател на Русия (1906 – 1911); неговото име носи пловдивският квартал „Столипиново)“ – княгиня Наталия Горчакова-Столипина, посреща гости всяка неделя вечер и успява да предаде истински европейски блясък на своите приеми. Към края на ХІХ в. домашните приеми се превръщат в постоянна практика сред българските семейства. (Ст. Странски. Из обществения и домашен бит преди и след Освобождението. – В: Годишник на музеите от Пловдивски окръг. Т. І. 1954).

През последните години на възрожденския период се разпространява и формата на женското гости – журфиксите. В края на ХІХ в. те се налагат като основно домашно развлечение на дамите от средните слоеве. Домакинята приема приятелки и съседки на ръкоделие – бродиране, предене, плетене, сладкиши, курабии, домашни сладка и кафе. На тези събирания гостенките обсъждат живота, събитията и случките в града, което нарушава скучното всекидневие и ограниченията откъм развлечения на женския пол, характерно за затвореното по ориенталски патриархално градско общество. бави, наричани „журове. Драган Тенев посочва, че това са аналози на „купоните и „терените от 90-те години на ХХ в. Думата „жур от френски „ден“, е особено популярна за поколението от 20-те – 30-те години на ХХ в. Тя означава за тогавашната младеж дневно развлечение в домашни условия.

Журфикс в Хасково През първата половина на ХХ век, младите хора в града се събират на за

[…] На нашите журове разказва Др. Тенев – никой не пиеше алкохол. Черпеха ни главно с боза или лимонада – двете най-евтини и безобидни напитки, от които никога не боли глава. Ако случайно имаше и по някоя и друга паста – те също бяха добре дошли Танцуваше се предимно танго. По-рядко виенски валс Върхът набурното в онези дни движение бяха румбата, фокстротът и пасо доблето. То обаче не белъжица за всяка уста и който го умееше, смятахме го за голям майстор През втората половина на тридесетте години, когато поотраснахме малко повече и София видя някой и друг филм от филмите на Фред Астер и Джинджър Роджърс (Двамата са най-прочутата танцова двойка в американското кино през 30-те години на миналия век, нямащи равни на себе си не само тогава, но и през следващите десетилетия от историята на киното. Блестящият, леко ироничен, неприличащ на типичен американец Фред и неговата жизнерадостна, очарователна партньорка и до днес радват любителите на седмото изкуство) , в който чухме песента на ФредДансинг чик ту чик“, т. е. „Да танцуваме буза до буза“, тази мода придоби особено разпространение между нас

Фред Астер и Джинджър Роджърс, 30-те години

Междувременно и много възрастни възприеха този начин на танц и макар че той накара някои от тях да се бръснат повторно и вечер, когато отиваха да прекарат два-три часа на танци в ресторантите или кабаретата на тогавашната ни миниатюрна столица Рина Кети е онази италианска певица, лансирала навремето в Париж тангото на композитора Дино Оливиери, което цял свят помни и до днес. В италианския си оригинал това танго се казваше „Tornerai“, т. е. „Ще се върнеш“, но френските преводачи на текста го кръстиха „J`attendrai” и така то остана в паметта на поколенията като френска песен. Ето и припева му:

J`attendrai le jour et la nuit

j`attendrai toujours –

ton retour […] (Др. Тенев. Тристахилядна София и аз между двете войни. С., 1992, 188 – 191).

Едно от популярните забавления на гостите по време на домашните вечеринки, наречени журове, е играта „Шегите на Амура. На петдесетина картончета са напечатани късички шеговити обяснения в любов, като всяка реплика си има символ – някакво цвете. Събират се младежите и започват да си разменят картички. Особено някои от тях, които се стесняват да поканят девойка на танц.

Божур: Тази девойка май е срамежлива!

Розмарин: А смел ли е младежът?

Божур: Пролет иде, любовта расте като зелен злак. Фототипното издание на текстовете от 90-те години отразява като цяло един стил на очарователен сецесион.

[] Аз за себе си мога да кажа, че бях един от срамежливите ученицисподеля респондент от Русе, роден през 1921 г. – Аз, когато минавах покрай Девическата гимназия, все гледах да не се срещнас момиче А младите хора тогава се забавляваха по един такъв начин – ходеха на т. нар. журове. Тези, които имаха възможност, приемаха приятелите си и там обикновено се играеше на Шегите на Амура. Там всичко е напечатано на едни карти – доста хубави приятни изрази След това следва отговор и така може да се води цял диалог. На картоните са нарисувани божества като Нарцис и пише той какво е казал – любовни обяснения и с помощта на напечатаните изрази се водеше разговорТанцуваха се преди всичко танга, валсове, румба. Музиката бе от грамофон…(Русе – портрет на века. Русе., 2000, с. 82).

ШЕГИТЕ НА АМУРА
Толкова ли всичко беше отдавна?!...

В гимназията бяхме в някой си клас.

Играехме на играта забавна...

Амур си правеше шегички със нас.

Изпратиш ти картичка и поглеждаш –
летят забързано стрела след стрела...

Свенливо погледа в земята свеждаш,
щом видиш: „Обичам те, при мен ела!“…

Грамофонът, осигуряващ музикалния съпровод на развлеченията в домашната и обществената среда, се предлага на пазара в българския град от началото на ХХ в. Особено популярни от 1908 г. стават френските грамофони от марката „Фонограф „Пате“. Те са рекламирани широко във вестниците поради несменяемите си сапфирени игли и липсата на резкия шум, присъщ на останалите марки грамофони. От средата на 20-те години на ХХ в. на пазара се пускат в продажба и грамофони с по-умалени размери, по-подходящи за транспортиране, за музикални веселби и танци извън дома, особено при излети в планината. Поради сравнително високата си цена грамофонът навлиза в някои от по-заможните семейства – предимно в онези, където не се музифицира активно с европейски музикални инструменти, най-вече пиано. Така той конкурира разпространените дотогава механични музикални инструменти – музикални кутийки и сандъци, свирещи бонбониери, албуми и пр. Особено подходящ се оказва при семейните вечеринки – под неговите мелодии танцуващите двойки играят модерните за времето си танци. В комедията си „Новото пристанище Ст. Л. Костов посочва: „… Днес във всяка къща има грамофон, гости, чай и вечери Не може без грамофон Това е модерно, а човек трябва да живее с времето си.

В същото време грамофонът намира добър прием и в заведенията. Пловдивският в. „Дружба” от 1909 г. отбелязва: „Нашият град се е заразил с една необяснима мания за грамофони. Всяко кафене, гостилница, кръчмарница и пр. са се снабдили с грамофони, тъй че на едно разстояние на 200 м по Главната улица ще видите повече от 20 грамофона. Разпространението на грамофона, превръщащ се в модно средство за удоволствие и забава, предвещава по думите на Н. Хайтов глад и безработица за чалгаджиите и притежателите на стотината латерни в Асеновград.

Грамофонът популяризира и демократизира градския танц чрез грамофонната плоча. През 1924 г. в София се поставя началото на първата българска фабрика за грамофонни плочи „Симонавия“, чиито записи до внасянето на първата електрозаписвателна апаратура в България през 1934 г. се правят по акустично-механичния начин, а матриците и плочите се пресоват в чужбина. Освен в София ранни записи на грамофонни плочи се правят и в другите по-големи български градове – Варна и Пловдив. През 1908 – 1909 г. търговската фирма „Куюмджиян“ осъществява записи на български народни песни на грамофонни плочи. По такъв начин чрез грамофона и грамофонната плоча се оказва динамично въздействие върху масовата култура и предпочитания (Л. Петров. Ранното разпространение на грамофона в Пловдив и селищата на Пловдивския край. – В: Годишник на Народния етнографски музей – Пловдив. Т. ІІ, 1974, 99 – 137).

[…] Някой от младежите, който почва например, ако много те харесва, много често теб само да кани. Инак, се каним. И играехме пък, шегите на Амура, който не танцува. Имахме един приятел, Наско. Той винаги посрещаше, не само на Атанасовден, а и инак правеше журове. Покани гости, грамофона, плочите, и танцуваме, и нали ти казвам, шегите на Амура.

Колко души сте се събирали така? Много ли?

Приятели, така. Чакай да ти кажа. Когато се събирахме в тоя Наско, идваше и един Калоян. Четири-пет семейства. Живееха на Пазарджишка.

– А на каква възраст бяхте?

Ученици в гимназията.

Това по кое време на деня се правеше? Вечерно време, през деня?

Не. Следобед. Аз например не можех много за закъснявам, не ми позволяваха. Татко ми се караше. Даже, дето се ожених за Калоян, ние шест години имахме любов. Кат ме изпрати вече – седим на ъгъла на къщата. Щом се зададе татко – припкам да се прибирам. Аа, ставаше движение на Карловска улица. Както едно време и тук на Главната и в Градината. И от града, които харесват някое момиче от Кършяка, идваха да се разкарват на Карловска.

И колко души викаш се събирахте така? 5 – 6, 10?

А, десетина най-много.

И все в една и съща къща ли ходехте или в различни?

Аа, ми различни. Например на Гергьовден ходехме у един Гошо. И той на Пазарджишка, ама по-насам, до участъка близо живейши.

А той имаше ли грамофон също?

Който нямаше, някои носеха от тях. Кавалерите носеха! Чакай да видя, на Ивановден къде ходехме. У една Иванка. А две-три приятелки чак на гара Филипово живейха.

- Ама и те у тях са правили? Приятелките?

И те, и те посрещат. Аз не съм посрещала. Ми аз бех четвърта по големина, имаше бате Петър, кака Кета и кака Наска, по-голями от мен

- Освен по имен ден, друг повод? Има ли нужда от повод?

Не, без повод. Просто, кат е хубаво времето [някой] реши да прай жур, и покани. Кат та види един-два деня преди тва, ти казва. В ниделя! Обикновено в ниделя ги прайха журовете.

Самата дума жур откъде идва, кво означава?

Ми не знам. Танцувахме. Тва е. Ъ, кат съ кажешена жур“, значи ще се танцува. Не знам откъде идва.

А примерно, сядахте ли с ядене, пиене, нещо такова, или?

Не пиехме. Хич не пиехме като ученици. А, алкохол ни съ употребяваше. Шоколадови бонбони и обикновено, който посреща – майката му напрай някви курабии – минат почерпят веднъж.

А вътре стаята как е наредена? Значи има място за танцуване?

Във всяка къща беше различно обзаведено. Някои много хубави, с меки мебели, – други – по-простичко. Но издърпваха така, ако има по средата маса – ша я махнат да може да се танцува.

Да, и вие сядате така по краищата?

Мхм. [Да.]

И всеки може да покани, който си иска за танц?

Мхм [] (Пак там).

Новогодишно соаре, 20-те години

[…] Дамско соаре
Марчела днес реши да събере
приятелките си на дамско соаре.

Свариха си те турско кафе
и Марчела първа думата взе.

„Мили мои приятелки,
на Коко Шанел почитателки.

Нека в това забито село
да започнем велико дело.

С риск да останем неразбрани,
ще покажем на селяните изтерзани
как модерно да се обличат,
та на граждани да заприличат.

Ще заемем твърда позиция.

Ще направим модна полиция.

Ако трябва, ще бъдем лоши,
но ще сложим край на гумените галоши![...]

(http://nadjaishappiness.blogspot.com/2010/03/blog-post_16.html)

Съвременно дамско соаре и делово парти

В днешно време забавленията с френски привкус се възраждат в много страни сред жените на високопоставените чиновници и дипломатите. За разгласяването им се разпращат покани. Осъществяват се два пъти в годината: от 1 до 15 януари и от 1 до 15 септември. В самия ден стопанката нарежда маса, покрита с бяла покривка, приготвя чай, сандвичи, сладкиши, бонбони.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н