Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 287 - 294

ВИДНИ ТЪРНОВСКИ УЧИТЕЛИ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО ДО НАЧАЛОТО НА XX В.

Весела Белчева
E-mail: vbeltscheva@yahoo.com
University of Veliko Tarnovo
2 T. Tarnovski Str.
5003 Veliko Tarnovo Bulgaria

Резюме: В статията е направено обзорно представяне на учителите, допринесли за развитието на чуждоезиковото обучение в Търново от Възраждането до началото на XX век. Събраните сведения показват, че възрожденските учители по чужди езици не са обикновени преподаватели, обучаващи на граматически правила и тълкуващи текстове, а носители на новите европейски ценности, на свободната европейска критика и философия – те са видни общественици, книжовници, ерудити, допринасящи за духовното израстване на българския народ и за оформянето на неговото национално съзнание.

Ключови думи: teacher, foreign language teaching, Turnovo, Bulgarian Renaissance

В своята книга „История на обучението по френски език в България през Възраждането“ (2003) Д. Веселинов поставя началото на нов, качествено различен етап в развитието на чуждоезиковата методика, а именно разглеждането ú не само като единство от теория и практика, но и като наука със собствена история. Историческите факти за чуждоезиковото обучение през Възраждането, които поднася авторът в изследването си, провокират разнопосочни изводи за съвременното чуждоезиково обучение, тъй като широк диапазон от въпросите и задачите на съвременната методика са били обект на научен интерес и в миналото.

Също както и днес голяма част от българите са осъзнавали необходимостта от владеенето на чужди езици и затова са търсели различни пътища и подходящи образователни модели, които да им осигурят по-ефективно чуждоезиково обучение, а оттам и по-успешна езикова, културна и социално-икономическа политика. Възрожденският учител по чужд език не е обикновен преподавател, обучаващ на граматически правила и тълкуващ текстове, а носител на новите европейски ценности, на свободната европейска критика и философия. Той се ползва с уважението на обществото, тъй като „притежава характер, политически, религиозни и светогледни убеждения, обединени от цивилизаторската мисия, която целенасочено е поел да следва със слово, перо и поведение“ (Веселинов, 2003: 519). И въпреки че професионалната подготовка на възрожденските учители по чужди езици варира от самоуки преподаватели до високообразовани интелигенти, те се справят успешно с предизвикателствата на учебната практика и оставят трайни дири в българското образование. Учителите по чужди езици през Възраждането разпространяват модерността чрез активна преподавателска, преводаческа, журналистическа и книжовна дейност, чрез блестящи публични изяви и нов модел на социално поведение (Веселинов, 2003: 526 – 527).

Без да претендира за изчерпателност, настоящата статия си поставя за цел обзорно да представи учителите, допринесли за развитието на чуждоезиковото обучение в Търново от Възраждането до началото на XX век.

Старата столица, като един от водещите просветителски центрове на България през епохата на Възраждането, е притегателно място за редица бележити преподаватели, които учителстват в града през 60-те години на XIX век – д-р Васил Берон (1861 – 1864), Никола Михайловски (1859 – 1867), Атанас П. Гранитски (1864 – 1876), Петър Димов (1868 – 1869), Тодор Шишков (1869 – 1870), Богдан Горанов (1870 – 1872), Иван Хаджипавлов (1872 – 1875) и др.

Тези възрожденски учители, носители на демократични и националнопатриотични идеи, изграждат ерудирани възпитаници, допринасят за духовното израстване на българския народ и за оформянето на националното съзнание (Кутева-Цветкова, 2012: 7 – 14). Свидетелство за това са и благодарствените думи на Стефан Стамболов, който, когато става министърпредседател, заявява: „Благодарение на френския език, който учихме при Шишкова (Тодор Шишков – бел. В. Б.), аз днес мога да разговарям добре с дипломатите“ (цит. по Веселинов, 2003: 282).

Важна роля за поставянето на теоретичната основа на съвременното чуждоезиково обучение има д-р Васил Берон – бележит възрожденски просветител, книжовник, общественик, лекар, философ, археолог, допринесъл изключително много за културното развитие на Търново (Генчева et al., 1985: 225). Особено ценна за чуждоезиковото обучение е написаната от него първа българско-френска граматика (1859).

Осъзнал трудностите, които срещат българските учещи в обучението по чужди езици, Берон си поставя за задача да докаже, че изучаването на граматичните правила не е непосилна задача, а напротив – чрез опростеното им и ясно поднасяне може да се постигне много по-ефективно усвояване на френския език от учещите. Граматиката на Берон е приета с възторг и първите отзиви за нея не закъсняват – вестник „България“ представя българско-френската граматика като „първичка в ръцете на нашите българи“ и като „полезно оръдие за изучаването на френския език“ (Веселинов, 2003: 422 – 428).

Българско-френската граматика на д-р Васил Берон оставя трайна следа в методиката на обучението по френски като чужд език, тъй като тя дава началото на публикуването на родна учебна книжнина по чужди езици. Години след публикуването є видният преподавател по френски език Христо Увалиев споделя: „На Бероновата граматика – при всичките є недостатъци – не може да се откаже заслугата като първа със стойност наша учебна книга по френски език. Тя е... здравият образец за бъдещите ни граматици... “ (Увалиев, 1914: 359). Освен със своята граматика Берон остава в историята на чуждоезиковото обучение с това, че първи скъсва с утилитарно-стихийното учене на чужди езици и полага основите на систематизираното чуждоезиково обучение в училищна среда (Веселинов, 2003: 429 – 430).

Атанас Гранитски, Костаки Търновски и Тодор Шишков също са бележити търновски учители, допринесли в голяма степен за развитието на чуждоезиковото обучение в България. Гранитски владее свободно няколко езика – турски, гръцки, френски, немски, руски, сръбски. Учителства в Цариград, Шумен, Ловеч, а през 1861 г. се установява в Търново, където остава до края на живота си. Преподавателската работа на Атанас Гранитски е ценена високо както от възпитаниците му, така и от търновската общественост. Той получава за учителската си дейност в Търново немалка за онова време заплата от 8000 гроша (Бонева, 2009).

В мъжкото класно училище „Св. Кирилъ“ Гранитски преподава турски, гръцки и френски език. Освен че издава педагогическа, медицинска и преводна литература, Гранитски публикува и методическа литература – „Разговори французско-български и правила за произношението на французскиты буквы“ (1859 г.) . Атанас Гранитски пръв в България поставя в центъра на обучението т. нар. езиков минимум, който „взема“ от ежедневната комуникация и адаптира съобразно принципите на граматиката.

Самият създател на този метод – Хайнрих Олендорф, доста наивно споделя, че ако може, би събрал всички ежедневни разговори в една рамка и би ги приспособил към граматичните правила, за да постигне перфектното овладяване на даден език (Веселинов, 2003: 378 – 385). Впечатлен от успеха на обучителния подход на Олендорф в други страни, Гранитски си поставя за цел на базата на този новаторски за времето си метод да създаде учебник за българи, но така и не реализира докрай идеята си, като от неговото „бездействие“ се възползва друг виден възрожденец – Спас Зафиров, който през 1862 г. първи успява да публикува „Практическо изучение французский язык по Олендорфовата метода“. Освен „Олендорфовата метода“ модерен за тогавашната епоха е и методът на Франц Ан, привърженик на който е друг виден търновски възрожденец – Костаки Иванов Попов (Търновски). Костаки Търновски учителства в Стара Загора, Видин, Цариград, Браила и само една година (1869) в родния си град (Генчева et al., 1985: 89). Със своята преподавателска дейност той значително допринася за развитието на обучението по френски език, като превежда за българската общественост „Практическата метода за изучаването на френския язык“ на Франц Ан, която се възприема с възторг от много български учители. Костаки Търновски оставя диря в българската методическа наука като практик, който акцентира върху подробното разясняване на приложението на учебника в обучението по френски език (Веселинов, 2003: 393 – 400).

Както Атанас Гранитски и Костаки Търновски, така и Тодор Шишков е високообразован възрожденец, който влага огромни усилия, за да предаде своите енциклопедични знания на търновските ученици. Той привнася добрите европейски практики в българското училище – неговите ученици завършват учебната година с тържество, съпроводено с водосвет, речи, песни и награди за завършилите с отличен успех.

Тодор Шишков е и първият учител-методик в България, който получава допълнително възнаграждение, за да „посещава във време на преподаване всички учители и да им дава нужните съвети и упътвания“ (Веселинов 2003: 280 – 282, Генчева et al., 1985: 182 – 183, Чепкънова-Станева, 1987: 52).

Установената през Възраждането чуждоезикова подготовка на високо ниво продължава да се развива в търновските училища и в края на XIX и началото на XX в. Връзките на местните интелектуалци и търговци с Европа налагат изучаването на чужди езици – френски, немски, руски, английски, сръбски и др.

По това време в старата столица се появяват алиансите по френски и немски език, които се превръщат в значими културни институции. През последното десетилетие на XIX век във Велико Търново се оформя и голям преводачески кръг, който превежда класическа литература, поезия, художествена, учебна и научна литература от френски, немски, руски, английски, сръбски, хърватски, полски и др. (Савова, 1985: 280 – 281). По това време редица търновски учители продължават просветителските традиции в старата българска столица. Впечатляващ е броят на действащите през 1897 г. учители в търновската мъжка гимназия – 39, от които 16 са със завършено висше образование в България, 8 – в Русия, а останалите получават образованието си в Женева, Париж, Брюксел, Берлин, Лайпциг, Виена, Загреб и Букурещ. Всички тези учители свободно владеят по един и повече чужди езици (Панайотова, 2000: 407 – 408).

Сред изявените търновски учители от онова време е и дъщерята на Христо Ботев – Иванка, която учи в Букурещ, след това във Виена, а през 1899 г. завършва социални науки в Женева и получава научната степен „лисансие“. Завръщайки се в България, през 1900 година тя започва да преподава френски език в Девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново, като едновременно с това дейно участва в културния и обществения живот на града. Иванка Ботева бързо се превръща в любимка на своите ученички и съграждани, тъй като е приобщена към богатата западноевропейска култура, а доброто владеене на френски и руски език є позволява да чете в оригинал творбите на световноизвестни поети (Митова-Ганева, 2009: 22 – 23).

Сред известните търновски учителки от края на XIX век се открояват също и имената на Екатерина Миткова (26 март 1863 – неизв.) и Елена Гранитска (1876 – 1936). Екатерина Миткова получава основното си образование в Търново, а през 1876 г. заминава за Одеса, където учи в продължение на седем години в Одеската маринска обществена женска гимназия. През 1883 г. тя се завръща в Търново и година по-късно е назначена за учителка по руски език, история и география в девическата гимназия (Генчева et al., 1985: 251).

Дъщерята на Атанас Гранитски – Елена, завършва гимназия в родния си град Велико Търново през 1891/92 г. и още на следващата година е назначена за учителка. През 1894 г. продължава педагогическото си образование във Виена, след което отново се завръща в Търново, където преподава философия в девическата гимназия. Унаследила любовта на своя баща към чуждите езици, Елена Гранитска владее немски, френски и английски език и се превръща в една от най-добре подготвените учителки на града (Генчева et al., 1985: 251).

През 1903 – 1904 г. се въвеждат нови програми за мъжките и девическите гимназии, с цел преодоляване на умозрителния характер на обучението и овладяването на повече практически знания и умения. По онова време в търновските гимназии работят учители с богата култура и добър професионален опит, които успешно успяват да приложат европейските образователни тенденции в българското училище (Савова, 1985: 285 – 286).

През периода 1917 – 1920 г. се налага много от добрите търновски учители да отидат на фронта, но въпреки това учителският състав на прославената в цяла България Великотърновска мъжка гимназия успява да поддържа престижа на училището. По онова време учители по френски език са Димитър Петков Калчев и Христо Ковачев – „истински аристократ“, завършил в Париж и Женева, който се отнася мъдро и почтително към възпитаниците си, но и поставя пред тях големи изисквания, за да ги превърне в достойни граждани на България (Зидаров, 1987: 185). Димитър Калчев и Христо Ковачев владеят много добре френски език и умело го преподават на учениците си: „Обикновено четяхме, превеждахме, а в домашните работи отговаряхме на въпроси. В метода на преподаването липсваше най-важното – говорът. Някои ученици нямаха правилно произношение и не можеха да превеждат. Тогава Ковачев възклицаваше с един тънък фалцетен глас: ‘О, мон Дио, вавилонски стълпотворения’ [...] “ (Хаджигроздев, 1987: 242).

Освен френски във Великотърновската мъжка гимназия по онова време се изучава и руски език. Преподавател по руски е Ганчев от гр. Лясковец, който не е високо образован, но въпреки това успява да даде на своите ученици солидни знания по езика. Работил като градинар в Русия, без задълбочена педагогическа подготовка, Ганчев успява да поддържа високо ниво в преподаването на руския език: „Свикнахме с добро произношение, усвоихме падежите и превеждахме правилно. Бяхме научили няколко стихотворения наизуст“, споделя години по-късно неговият ученик Т. Хаджигроздев (1987: 242).

През 30-те години на XX век с голям авторитет се ползва учителката по немски език Люба Горбанова, както и преподавателят по латински Иля Кожин от Великотърновската мъжка гимназия. В спомените на своя ученик Николай Ирибаджаков Иля Кожин остава като религиозен, будещ уважение и възхищение човек: „Той бе носител на онова, което наричат ‘широка руска душа’. [...] Той излъчваше някакво сдържано благородство и интелектуален аристократизъм, беше истински полиглот, тънък по-знавач на античния свят и неговата култура, сладкодумен и увлекателен разказвач, човек с философско мислене, рядко силна памет и един от най-ерудираните хора в хуманитарните науки, които съм срещал. [...] И всичко това у него се съчетаваше с някаква детска доверчивост и наивитет“ (Ирибаджаков, 1987: 219).

През 1938 г. клонът на дружеството „Алианс Франсез“ се превръща в авторитетен търновски културен център, който по това време обучава на френски език 450 курсисти в рамките на 21 групи. Дружеството организира лекции на френски език с лектори французи и поддържа собствена библиотека с над 1000 френски издания. Преподаватели са г-жа Понс от Париж, Харалампи Киров, Лазар Василев, Асен Радев и г-жа Трифонова. Други културни центрове, които също организират обучение по чужди езици по това време, са българо-немското дружество „Дойчферайн“ и българо-италианското дружество.

През 1938 г. във В. Търново е създадена и т. нар. Лига на говорещите английски език с председател Константин Гюров – преподавател по български и френски език в мъжката гимназия и личен приятел на големия английски физик Едуард Бойл. Две години по-късно, през 1940 г., във Велико Търново е основано българо-съветското дружество, което е клон на софийското. То организира обучение по руски език, провежда събрания и чествания на руски поети и композитори, информира за развитието на науката и културата. Любимо място на говорещите различни чужди езици – предимно интелигенти, заможни търговци и фабриканти, е популярната за времето си търновска сладкарница „Виктория“ (Панайотова, 2000: 612 – 613).

Наличните документални източници не разкриват в дълбочина как точно се е осъществявало чуждоезиковото обучение в Търново от Възраждането до началото на XX в., колко са били изявените преподаватели по чужди езици, какъв е бил интересът към чуждите езици в града по онова време, какви методи и средства са използвали учителите в обучението. По тази причина издирването на допълнителен изворов материал и нови документални свидетелства за чуждоезиковото обучение в Търново трябва да продължи. Само така може да се изгради по-обективна представа за образа на търновския учител по чужд език от Възраждането до началото на XX в. Това е истинско предизвикателство за всеки изследовател, проявяващ научен интерес към историята на чуждоезиковото обучение в България.

ЛИТЕРАТУРА

Бонева, В. (2009). Бюджетът на будителите: Търново, 26 октомври 1866. Електронно списание LiterNet, 6 (115).

Веселинов, Д. (2003). История на обучението по френски език в България през Възраждането. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Генчева et al. (1985). Бележити търновци. Биографичен и библиографски справочник за дейци, родени, живели и работили във Велико Търново през XII – XX век. София: Изд. на БЗНС.

Зидаров, К. (1987). Прозорец към света. Негаснещо просветно огнище (сборник). София: Изд. на Отечествения фронт, 185 – 193.

Ирибаджаков, Н. (1987). И скъпи сенки пак край мен сноват. Негаснещо просветно огнище (сборник). София: Изд. на Отечествения фронт, 216 – 230.

Кутева-Цветкова, В. (2012). Видни търновски учители. Педагогически алманах, 1, 7 – 16.

Митова-Ганева, К. (2009). Великотърновки – от традицията към модерността. В. Търново: Фабер.

Панайотова, К. (2000). Развитие на образованието и културата. История на Велико Търново. Т.2. В. Търново: Абагар, 398 – 419.

Савова, К. (1985). Развитие на просветата и културата във Велико Търново (1878 – 1944). Велико Търново 1185 – 1985. София: Изд. на Отечествения фронт, 268 – 306.

Увалиев, Хр. (1914). Френската ни учебна книга до Освобождението. Училищен преглед, 5, 354 – 361.

Хаджигроздев, Т. (1987). За ученическите ми години в гимназията (1909 до 1917). Негаснещо просветно огнище (сборник). София: Изд. на Отечествения фронт, 231 – 248.

Чепкънова-Станева, Св. (1987). Видни възрожденски учители. Негаснещо просветно огнище (сборник). София: Изд. на Отечествения фронт, 45 – 64.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.