Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 193 - 204

ВИДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ФРЕНСКАТА ИНДОЕВРОПЕИСТИКА

Резюме:

Ключови думи:

Фердинанд дьо Сосю

Швейцарецът Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913) е считан днес за основоположник на структурализма в езикознанието и на съвременната теоретична лингвистика.

Големият учен е смятал себе си преди всичко за компаративист. Това ясно личи от едно писмо от 1894 г. до неговия приятел и ученик Антоан Мейе:

„Това безсилие на днешната терминология, необходимостта тя да бъде реформирана и по този начин да се покаже какво представлява езикът изобщо, постоянно помрачава моето удоволствие от историческото изучаване на езика [историческо удоволствие], макар да нямам по-съкровено желание от това, да не ми се налага да се занимавам с езика като цяло. В крайна сметка ще напиша книга, в която без ентусиазъм ще обясня защо на нито един термин, употребяван в лингвистиката, не придавам някакъв смисъл“.1)

Позволявам си да определя Сосюр като представител на френската индоевропеистика, защото годините, прекарани от него в Париж – от 1880 до 1891, са изключително знаменателни за френската компаративистика.

Той започва да чете лекции във Висшето училище в Париж през есента на 1881 г. Продължава да преподава там с кратко прекъсване до 1891 г., когато се завръща в родната Женева. Междувременно работи активно за Парижкото лингвистично дружество и редактира издаваното от него списание Mémoires de la société de linguistique de Paris.

Френската компаративистика се формира под влиянието на идеите на Сосюр – непосредствено и чрез посредничеството на Антоан Мейе. През 1891 г. той се завръща в Женева и оттогава почти спира да пише. Ето какво казва Мейе по този въпрос:

„След Мемоара, който очевидно дължи публикуването си на красивата дързост на първата младост, Ф. дьо Сосюр не смята, че е напреднал дотолкова с теорията на някой езиков факт, за да я изложи пред публика. Той не беше от тези, които бързат да публикуват своите идеи, преди те да съзреят, преди да ги организират в пълна и кохерентна система и преди да си дадат сметка за всички трудности“ (Meillet, 1913: 119).

Затова и Мейе не одобрява публикуването на Курса по обща лингвистика през 1916 г.: „Това, което се предлага на читателите, е редакция на идеите на Ф. дьо Сосюр за общото езикознание от неговите женевски ученици Баи и Сеше“ (Meillet, 1916: 32 – 33). Няколко реда преди това Мейе характеризира Курса като „книга, която учителят не е написал, която без съмнение не би написал“ (ibid. 32). Разбира се, безспорно е влиянието на Курса върху развитието на лингвистиката, спорно е единствено авторството на Сосюр, но това са въпроси, които не бих дискутирала тук.

Сосюр е бил гениален ум – едва 21-годишен той създава своя единствен оригинален голям труд Изследване върху първоначалната система на гласните в индоевропейските езици [Mémoire sur le système primitif des voyelles dans les langues indo-européennes], 1878 г. Мейе определя тази книга като „най-хубавата книга по сравнителна граматика, писана някога“ (Meillet, 1913: 123).

В Мемоара ясно личат огромната ерудиция и удивителното чувство за системност в езика, които притежава младият учен. Той описва структурата на индоевропейския корен и възможните отгласни редувания, които обаче се проявяват не произволно, а при точно определени условия. И така, ако до този момент вокалната система и редуването на гласните в индоевропейския са били смятани до известна степен за хаотични, у Сосюр те вече влизат в строги системни отношения. Оказва се обаче, че в тази стройна система има празни полета. И Сосюр успява да ги запълни – по чисто умозрителен път той възстановява липсващите елементи от системата, които нарича сонантични коефициенти. Тези фонеми влизат в индоевропейския фонемен инвентар с името ларингали, а съществуването им ще бъде категорично доказано въз основа на реални езикови факти едва след разчитането на хетския език.

Антоан Мейе

Антоан Мейе (1866 – 1936) е един от колосите в лингвистиката от края на XIX и началото на XX в. С неговото научно творчество разработеният от младограматиците сравнителноисторически метод добива завършеност.

Всеобхватността на познанието му в полето на индоевропеистиката е главозамайваща. Достатъчно е само да цитираме няколко заглавия от изключително богатата му библиография (24 книги, над 500 статии, многобройни бележки и рецензии):

Очерк по историческа граматика на арменския език [Esquisse d’une grammaire comparée de l’arménien classique], 1903 г.;

Очерк по история на гръцкия език [Aperçu d’une histoire de la langue grecque], 1913 г.;

Староперсийска граматика [Grammaire du vieux perse], 1915 г.;

Основни особености на германската езикова група [Caractères généraux des langues germaniques], 1917 г.;

Трактат по сравнителна граматика на класическите езици [Traité de grammaire comparée des langues classiques], 1924 г. (с Ж. Вандриес);

Общославянският език [Le slave commun], 1924 г.;

Очерк по история на латинския език [Esquisse d’une histoire de la langue latine], 1928 г.;

Етимологичен речник на латинския език. История на думите [Dictionnaire étymologique de la langue latine. Histoire des mots], 1932 (с А. Ерну).

Изключително надарен компаративист, овладял системата на основните индоевропейски езици, Мейе е ревностен изследовател, чиито трудове не се отличават толкова с гениални хрумвания, колкото с трезвата преценка и истинността на научните факти. За Антоан Мейе сравнението е единственото оръжие, с което разполага езиковедът, за да построи историята на езиците. Тъй като за наблюдение са достъпни само резултатите от измененията, а не самите изменения, развитието на езиците може да се проследи единствено чрез съпоставка на резултатите.

Особено важно изглежда едно наблюдение, което Мейе прави в книгата си Сравнителният метод в историческото езикознание, публикувана през 1925 г.:

„Изобщо историята на езиците се създава само по пътя на сравнението на състоянието на езика в различни периоди. Работата е в това, че фактите, които ни предоставят паметниците от различни епохи, даже и в редките случаи, когато пишещите са следвали повече или по-малко точно разговорния език на своето време, почти винаги са незначителни в сравнение с мащабните езикови процеси, които протичат, без да са отбелязани от никого. За да се определят миналите етапи на езика, езиковедът трябва да използва най-точните и проверени данни на филологията. Всяко ново постижение в областта на филологическата точност носи нов успех. Тясната и ставаща все по-силна връзка, която за щастие се е установила между филолози и компаративисти, е необходима, за да може езиковедът да се възползва от всички налични факти, факти достоверни, събрани с най-голямо усърдие. Но сама по себе си филологията не е способна даже да започне изучаването на историята на езиците“ (Мейе, 1954: 18).

Мейе е свързан с младограматиците – продължава техните идеи и търсения в много аспекти, но и ги критикува конструктивно и така усъвършенства сравнително-историческия метод. В трудовете на френския лингвист позитивисткият подход на младограматиците е приложен изключително последователно. Мейе стои далеч от всякакви хипотези и общи изводи, които не могат да бъдат подкрепени с конкретни лингвистични факти. Според него реконструкция, която не може да бъде доказана чрез сравнение между засвидетелствани форми, няма стойност. Такъв е случаят с хипотезата, че окончанията на глаголите са произлезли от стари местоимения суфикси. Колкото и достоверни да изглеждат такива обяснения, няма доказателства, които да ги потвърждават, смята Мейе.

Целта на сравнително-историческия метод не е да бъде постигната схематична и твърде подредена реконструкция на индоевропейския праезик, а да се представи система от съответствия в исторически засвидетелстваните езици. В главата, посветена на сравнително-историческия метод, в Увода в сравнителното изучаване на индоевропейските езици Мейе отбелязва:

„В крайна сметка сравнително-историческият метод не ни предоставя реконструкция на индоевропейския език – такъв, какъвто е бил говорен: това е определена система от съответствия между исторически засвидетелстваните езици“ (Meillet, 1937: 47).

И по-нататък:

„Единствената ни цел е да изследваме тези съответствия между различните индоевропейски езици, които предполагат общи форми. Всички тези съответствия съставят онова, което наричаме индоевропейски праезик“ (loc. cit. 50).

За разлика от младограматиците, които разглеждат езика като продукт на индивидуалната психика, френският езиковед подчертава неговия социален характер: езикът е социална реалност и не съществува извън обществото.

Като ученик на Сосюр, той възприема много от неговите структуралистки идеи, макар за разлика от повечето структуралисти да не се занимава със синхронна лингвистика. На него принадлежи прочутата фраза, че езикът е „un système où tout se tient“2). Според Мейе езиковите факти са важни единствено разглеждани в системата на езика.

Вандриес пише, че един основен принцип на Мейе, който той преподава на своите ученици, е: „Лингвистът не бива да използва даден факт, без да познава точната му стойност в езика, от който е извлечен“. И също: „Лингвистичната идея няма стойност, когато тя не се основава върху вещото наблюдение на даден факт“ (Vendryès, 1937).

Антоан Мейе отдава необходимото значение на методите на лингвистичната география. Той не пренебрегва научните постижения в диалектологията, а напротив – привлича данни от тях за сравнителните изследвания, тъй като според него проучването на историята на езика е невъзможно без данните от диалектологията.

Мейе твърдо вярва, че всяка дума има своя собствена история, без това да противоречи на принципа за константността на фонетичните закони. Затова и втората част на заглавието на етимологичния речник на латинския език, съставен в съавторство с Алфред Ерну, е „История на думите“3). Вандриес (loc. cit.) разказва, че неговият учител е имал собствена концепция за етимологията. Всяка дума трябва да бъде вписана в собствената си среда, да бъде обяснена посредством цялата лексикална система (l’ensemble du vocabulaire), към която принадлежи, да се проследи нейната история в документите, колкото е възможно по-назад във времето, като етимологът се стреми към непрекъснатост на традицията. Във всеки език има многобройни думи, които се изплъзват от този метод, тъй като не познаваме тяхната история. Мейе обичал да подчертава, пише Вандриес, че те нямат никакво значение. Ценни за езиковеда са думите със сигурна етимология, а тези с неизвестна или съмнителна етимология не бива да представляват никакъв интерес за него. Етимологията е строгото прилагане на историческия метод, а не игра на ума, в която етимологът показва своето въображение и изобретателна фантазия.

Нека изброим и някои други важни трудове на А. Мейе:

– Увод в сравнителното изучаване на индоевропейските езици [Introduction à l’étude comparative des langues indo-européennes], 1903 (последното публикувано приживе на Мейе седмо издание е през 1934 г.);

– Индоевропейските диалекти [Les dialectes indo-européens], 1908 г.;

– Историческо и общо езикознание [Linguistique historique et linguistique générale], 1921 г.;

– Сравнителният метод в историческото езикознание [La méthode comparative en linguistique historique], 1925 г.

Великият учен е и отдаден учител, създал школа от блестящи лингвисти като Жозеф Вандриес, Емил Бенвенист, Робер Готио, Алфред Ерну, Андре Ваян, Андре Мазон, Андре Мартине, Мари-Луиз Сьостет, Луи Рьону, Пиер Шантрен, Мишел Льожон, Орелиен Соважо.

Робер Готио (1876 – 1916) е един от най-блестящите и обещаващи ученици на Мейе. Учителят го насочва към занимания в сферата на иранистиката, макар той първоначално да се дипломира като германист.

В началото на кариерата си Готио публикува няколко изследвания върху литовския език. През 1908 г. е обнародвана статията му за именната фраза в угрофинския La phrase nominale en fi nno-ougrien, която, както и отпечатаната две години по-късно статия Наименования на пчелата и кошера [Noms de l’abeille et de la ruche], са ярко свидетелство за забележителната компаративистична дарба на френския езиковед. Тук данните от угрофинските езици са умело използвани, за да бъдат обяснени фактите в индоевропейските и обратно.

През 1913 г. Робер Готио защитава две докторски тези: Краесловието в индоевропейския [La fin du mot en indo-européen] и Очерк за согдийския вокализъм [Essai sur le vocalisme sogdien]. Първата е определена от Мейе като „книга, трезва и цялостна, един от редките примери на изследване, в което езици от всички семейства осветляват индоевропейския и където за характера на трудните фонетични факти се търси обяснение в морфологичния тип на езика“ (Meillet, 1917: 59). Готио се посвещава на иранистиката след откриването на текстовете на согдийски език – североизточен ирански език, отмрял през IX – X в., който е от изключителна важност за сравнителното езикознание заради богатата си религиозна литература. Той дешифрира редица текстове на този език, но успява да публикува само два от тях. През 1913 г. заминава на експедиция в долината на Ягноб, а година по-късно, впечатлен от значимостта на събрания материал, предприема втора експедиция в планинския масив Памир. Тук през юли 1914 г. Готио научава, че Германия е обявила война на Франция и Русия и веднага се завръща в Париж, за да изпълни своя дълг към отечеството, макар дълбоко да ненавижда войната, както свидетелства Антоан Мейе. На 11 септември 1916 г. Робер Готио умира вследствие на усложнения от фрактура на черепа, която е получил на фронта през пролетта на предходната година. Междувременно успява да редактира няколко важни ръкописа.

Мейе казва за своя ученик:

„Човек се ражда компаративист: Готио беше роден компаративист. Той умееше да си служи с всички индоевропейски езици. Научи се да използва с невероятна лекота и фактите от угрофинските езици. И когато проучваше определена група езици от индоевропейския, винаги го правеше като компаративист, който знае как да обясни фактите от даден език чрез тези от другите езици. В един език той виждаше цялата система от факти и никога не опитваше да интерпретира някакъв изолиран детайл, без да го постави в цялостната система. Ако извеждаше някакви специфични заключения, го правеше винаги във връзка с определен принцип. За него изследванията по историческо езикознание са само средство, осигуряващо прогреса на общата лингвистика“ (Meillet, 1917: 59 – 60).

Мейе описва своя ученик като широко скроен човек, който с еднаква страст катерел Памир и рискувал живота си, преодолявайки опасни пропасти, за да събира лингвистичен материал от иранските езици. Готио бил мълчалив и затворен човек, суров понякога към хората, които не цени, но изключително отдаден на тези, които обича и уважава.

Андре Ваян (1890 – 1977) е характеризиран от своите колеги и приятели като много ерудиран, трудолюбив и всеотдаен учен и скромен и щедър човек. Автор е на фундаменталния за славистите труд Сравнителна граматика на славянските езици [Grammaire compare des langues slaves], чийто първи том, посветен на фонетиката, излиза през 1950 г., а последният, четвърти (Синтаксис) – през 1977 г.

Определят Ваян като един от последните младограматици. Ученият вярва в звуковите закони, дълбоко цени прецизността и следването на строги методи в научните изследвания. Преценката му е трезва, решенията, които предлага, са прости и убедителни, а езикът – точен и ясен. Скептичен е към всякакви обобщаващи теории Андре Ваян и априористични концепции. Подобно на своя учител Антоан Мейе, на когото сътрудничи при редактирането на второто издание на Общославянският език, публикувано през 1924 г., той е изключително внимателен към всеки детайл и взискателен към своята работа.

Андре Ваян работи в три основни насоки – старобългаристиката, сърбохърватистиката и компаративистиката. Научното му творчество включва над двеста заглавия. Автор е на около двадесет книги, от които с особена важност са следните трудове:

– Сърбохърватска граматика [Grammaire de la langue serbo-croate], с Антоан Мейе, 1924.

– Учебник по старобългарски език [Manuel du vieux slave, (I Grammaire; II Textes et glossaire)], 1948 г.

– Сравнителна граматика на славянските езици [Grammaire comparée des langues slaves (I Phonétique 1950, IIa Morphologie: fl exion nominale, IIb Morphologie: flexion pronominale 1958, IIIa Le Verbe: 1re partie, IIIb Le Verbe: 2e partie 1966, IIIc La Formation des noms 1974, IV La Syntaxe 1977).

Ето какво пише за качествата на човека Ваян известният филолог русист и славист Владимир Водов:

„Простота, която никога не се превръщаше във фамилиарност, доброжелателност, която не изключваше взискателността и по никакъв начин не влияеше на забележителната му увереност в преценката, скромност, благодарение на която винаги приемаше с интерес откритията и идеите на другите, но не му пречеше да защитава твърдо своите тези, когато бешеубеден в тяхната основателност, хумор, примесен с ирония, но никога със злоба, и най-накрая – отдадеността, с която помагаше на другите учени, най-вече на начинаещите, и която можеше да се мери единствено с прикриващата я дискретност“ (Vodoff, 1982: 63 – 64).

Емил Бенвенист (1902 – 1976)

Емил Бенвенист заема особено място в интелектуалния свят. Оригинален мислител с находчив, но отличаващ се с изключителна научна строгост ум, той е един от най-забележителните лингвисти на XX в., чието влияние се простира не само върху компаративистиката, но и върху общото езикознание, семиотиката, когнитивната лингвистика, философията на езика, антропологията.

Бенвенист е смятан от своите приятели и колеги за най-надарения и обещаващ ученик на Мейе. Именно в неговите ръце през 1927 г. учителят решава да предаде своите лекции по сравнително езикознание във Висшето училище в Париж, които самият той е получил от Сосюр през 1889 г.

Емил Бенвенист специализира най-напред в Емил Бенвенист областта на иранските езици, но отделя голямо внимание и на изучаването на дешифрирания през 1915 – 1917 г. хетски език. Той владее древните индоевропейски езици и притежава обширни познания във всички клонове на индоевропейското езиково семейство. Изучава на терен в Британска Колумбия и Аляска северноамерикански индиански езици, интересува се от африкански, кавказки и семитски езици. Отдава голямо значение на типологичните изследвания и успява да достигне до важни и интересни наблюдения по различни проблеми на езиковата структура. Особено задълбочено изследва глаголните граматични категории и глаголните системи в езиците по света – въпроси, към които се връща многократно в преподаването си и в писаното си творчество.

Бенвенист има фундаментални приноси в компаративистиката. Той се утвърждава като блестящ индоевропеист през 30-те години на XX в. – време, когато традиционните методи на сравнителната граматика са до голяма степен изчерпани и тя се нуждае от преосмисляне и реформиране. Казват за него, че е духовен син на Сосюр. Младият учен още в първите си научни разработки унищожава границите между диахрония и синхрония. Отвъд сравнението и диахронията той търси синхронните структури. Историческото и сравнителното начало, от една страна, и описателното и аналитичното, от друга, са едно цяло и това е принцип, който Бенвенист следва през целия си научен път.

Едно от най-вълнуващите четива за поколения лингвисти остава неговата книга от 1935 г. Индоевропейско именно словообразуване [Origines de la formation des noms indo-européens], където ученият предлага модел на структурата на индоевропейския корен и описва правилата на индоевропейското именно словообразуване. Ето какво пише Вандриес:

„Докторската теза на г-н Бенвенист открива нова епоха в историята на индоевропейското езикознание. Тя преобръща приетите и преподавани от четиридесет години теории за формата на корените, т. е. самата основа на морфологията... “4).

В предговора към книгата си Бенвенист отбелязва, че в продължение на шестдесет години основната задача на сравнителната граматика е била установяването на съответствията между индоевропейските езици, без да се стига обаче по-далеч от простата констатация на фактите. Но резултатите не могат да бъдат разбрани, без да се вникне в първопричината. „Несъмнено именно в това се състои неблагополучието на сравнителната граматика: ако компаративистичните изследвания имат тенденция да се разпиляват в дреболии, това се обяснява с факта, че са забравени фундаменталните въпроси“. Бенвенист разглежда индоевропейския не като сбор от неизменяеми знаци, а като език в неговата еволюция, разкриващ със своите форми такова разнообразие в произхода и хронологията, като всеки исторически засвидетелстван език. „Главната задача на компаративиста трябва да бъде установяването на хронология“ – пише още Бенвенист и заключава с думите на Хегел, които следва като принцип през целия си научен път: „Истинното е цялото“ (Бенвенист 1955: 25 – 26).

През 1969 г. излизат двата тома на Речника на индоевропейските институци5) [Le Vocabulaire des institutions indo-europйennes]. Книгата се основава на лекционен курс, четен в Колеж дьо Франс. Подходът в този труд е напълно новаторски. Без да прибягва до помощта на археологията, без да използва каквито и да е било екстралингвистични данни, Бенвенист се стреми да достигне отвъд езиковата реконструкция – опитва се да възстанови индоевропейското общество: родовата система, институциите на властта, икономиката, религията, правото. Това става единствено въз основа на сравнителен анализ на думите от различните индоевропейски езици, като се търси не само значението, но и скритият смисъл.

Целта му не е възстановяването на онези факти, които са засвидетелствани от големи съответствия в индоевропейскитеезици. Напротив, анализирани са преди всичко специфични термини в отделните езици. Разглеждат се особеностите на формата и нейното значение, връзките и опозициите, в които тя встъпва в езика, а след това чрез сравнение със сродни форми се възстановява контекстът, в който тя е придобила спецификата си, често след сложни трансформации. Сравнението между отделните езици се прави не толкова въз основа на общи етимони, колкото с оглед на сродни концепти – тъждеството на функциите на дадена институция, на противопоставянията иразличията между тях.

Това, към което се стреми Бенвенист, е семантичната реконструкция. Затова той многократно подчертава, че трябва да се прави ясно разграничение между ‘значението’ като обозначаване (la dйsignation) и ‘смисъла’ (la signifi cation). Чрез сравнение и диахронен анализ се разкрива смисъл (une sigifi cation) там, където в началото има само обозначаване (une dйsignation).

Речникът на индоевропейските институции е последният труд на Бенвенист, подготвен от самия автор. Той излиза от печат в края на септември 1969 г. Покосен от тежък удар скоро след това, Бенвенист загубва способността да говори. Много остава неизказано, а индоевропеистиката, струва ми се, все още има дълг към големия езиковед. Това, което той критикува в предговора на „Индоевропейско именно словообразуване“ – вглеждането в най-малкия детайл, без да се търси неговото значение, първоизточник и отношения в системата, за съжаление, остава в сила за индоевропейското езикознание от края на XX и началото на XXI в.

Калвърт Уоткинс казва:

„Аз вярвам, че ще дойде ден, когато [„Речникът на индоевропейските институции “ – б. м.] ще бъде признат като неговия най-голям, най-траен принос за сравнителната граматика. Несъмнено това е мнение, което не се споделя от повечето лингвисти. Все пак само времето ще покаже дали то е правилно“ (Watkins 1984: 10).

Макар книгата да съдържа някои неточности и пропуски от филологически характер, нейното първостепенно значение се състои в метода на изследване, който авторът прилага. Уоткинс я определя като „най-пълното етносемантично описание на една култура, писано някога, на култура, която, подобно на своите ‘цялости’ (ensembles) и ‘скрити структури’ (structures enfouies), не може лесно да бъде открита нито във времето, нито в пространството“ (Watkins 1984: 10).

Шарл дьо Ламбертри (de Lamberterie 1997) много точно отбелязва, че поколенията запазват два образа на Бенвенист – този на компаративиста и този на специалиста по общо езикознание – нещо, което се случва и със Сосюр. „Речникът“ обаче доказва, че тази представа е погрешна.

И тук вместо заключение нека цитираме отново Калвърт Уоткинс:

„Именно в това се състои оригиналността на приноса на Емил Бенвенист, неговата уникална способност: той изучава общата лингвистика с методите на индоевропейското езикознание, а индоевропейското езикознание – с методите на общата лингвистика“.

БЕЛЕЖКИ

1. “Sans cesse, cette ineptie de la terminologie courante, la nécessité de la réformer, et de montrer pour cela quelle espèce d’objet est la langue en général, vient gâter mon plaisir historique, quoique je n’aie pas de plus cher vœu que de ne pas avoir à m’occuper de la langue en général. Cela finira par un livre où, sans enthousiasme, j’expliquerai pourquoi il n’y a pas un seul terme employé en linguistique auquel j’accorde un sens quelconque.“ (Robert Godel. Les sources manuscrites de linguistique generale de Ferdinand de Saussure. 1957, стр. 37, цит. по Škiljan 2001: 414).

2. Вж. у Koerner 1988.

3. Същия модел на озаглавяване на своя етимологичен речник на гръцкия език следва и Пиер Шантрен. В предговора той уточнява, че няма за цел да замени започналия да излиза през 1954 г. речник на Хялмар Фриск по отношение на сравнителния материал и етимологията, а усилията му са съсредоточени върху историята на думите.

4. Цит. по Lejeune, Bader, Gilbert 1978: 62.

5. Под ‘институция’ се разбират не само класическите институции на правото, властта, религията, но и такива, които са по-малко очевидни и които се откриват в техническите средства, във всекидневния живот, социалните отношения, процесите на речево общуване и мисленето.

ЛИТЕРАТУРА

De Lamberterie, Charles. (1997). À propos du vocabulaire des institutions indo-européennes, Linx [En ligne], 9/1997, mis en ligne le 10 juillet 2012. Извлечено на 18. 06 2013 г. от < http://linx.revues.org/1083 >.

Lejeune Michel, Bader Françoise, Lazard Gilbert. Émile Benveniste (1902– 1976). 1978. In: École pratique des hautes études. 4e section, Sciences historiques et philologiques. Annuaire 1977 – 1978, 50 – 77.

Meillet Antoine. (1913). Nécrologie. M. Ferdinand de Saussure. In: École pratique des hautes études, Section des sciences historiques et philologiques. Annuaire 1913 – 1914, 115 – 123.

Meillet, Antoine. (1916). Compte rendu de F. de Saussure, Cours de linguistique générale. Bulletin de la Société de Linguistique de Paris, 20, 32 – 36.

Meillet Antoine. (1917). Robert Gauthiot. In: École pratique des hautes études, Section des sciences historiques et philologiques. Annuaire 1917 – 1918, 57 – 61.

Škiljan, Dubravko. (2001). F. de Saussure: Predavanja iz splosšnega jezikoslovja, Ljubljana: Studia humanitatis, 1997. Dubravko Škiljan: “Pogovor” [Postface]: Le silence créatif de Ferdinand de Saussure. Cahiers Ferdinand de Saussure, 54, 407 – 425.

Vendryès, Joseph. (1937). Antoine Meillet. In: École pratique des hautes études, Section des sciences historiques et philologiques. Annuaire 1937 – 1938, 5 – 37.

Vodoff, Wladimir. (1982). André Vaillant (1890–1977). Annuaire de l’École pratique des hautes etudes (IVe Section: Sciences historiques et sociologiques), 1978 – 1979.

Watkins, Calvert. (1984). L’apport d’Émile Benveniste à la grammaire comparée. É. Benveniste aujourd’hui. Actes du Colloque international du C.N.R.S., I, Tours, 28 – 30 septembre 1983. Paris, 3 – 11.

Бенвенист, Эмиль. (1955). Индоевропейское именное словообразование. Москва. Издательство иностранной литературы.

Бояджиев, Живко. (1997). Портрети на именити езиковеди. София: Карина М.

Мейе, Антуан. (1954). Сравнительный метод в историческом языкознании. Москва: Èçäaòeëücòbo èíocòpaííoé ëèòepaòypû.

Meillet, Antoine. (1937). Introduction à l’é tude comparative des langues indoeuropé ennes8. Paris: Hachettes.

Dr. Biliana Mihaylova. Assist. Prof
Faculty of Slavic Studies
University of Sofi a
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

Sofi a, Bulgaria

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.