Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 594 - 602

КАК СЕ ПРАВЯТ СЪПОСТАВИТЕЛНИ ЛЕКСИКАЛНИ АНАЛИЗИ

Палмира Легурска
E-mail: palmiralegurska@abv.bg
Institute for Bulgarian Language „Prof. L. Andreychin"
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В тази статия се коментират отделни аспекти на създаването на tertium comparationis в двуезични и многоезични съпоставителни лексикални изследвания. Кратко се разглеждат някои базови проблеми във връзка с осъществяването на проекта „Съпоставително-типологично изследване на лексиката в родствени и неродствени езици“, разработван в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“.

Ключови думи: contrastive linguistics, tertium comparationis, native and foreign language learning, database

В тази статия коментирам някои проблеми, свързани с въпроса за създаването на tertium comparationis в двуезични и многоезични лексикални изследвания. Като цяло, може да се каже, че това е един от най-неизяснените въпроси за теорията и практиката на съпоставителното езикознание.

Смята се, че езикът еталон е „идеална“ езикова система, специално конструирана от лингвиста по такъв начин, че в него в максимална степен да бъдат представени универсалните свойства на езиците (Касевич, 1977: 143). Създаването на език еталон преследва две цели. На първо място, това е система, с която е удобно да бъдат съпоставени всички естествени езици. Съпоставянето е свързано с типологичното изучаване на езиците, предполагащо сравняване на всички езици помежду им чрез създадения език еталон, и по този начин да се получат в най-голяма степен еднородни и съпоставими резултати. От друга страна, езикът еталон се смята за цялостна завършена система, затова съпоставката с език еталон предполага именно комплексно типологично изследване, при което участват всички равнища и аспекти на езиковата система (Касевич, 1977: 143).

Известно е обобщението на Томаш Кшешовски (Krzeszowski, 1990), който нарича съпоставителното езикознание „Пепеляшката“ на лингвистиката. Макар че има зад себе си трудовете на поколения езиковеди в целия свят и по-специално в Европа и у нас, тази област на научно знание се омаловажава. Вероятна причина за това е недостатъчното изясняване на въпроса какво е основа за съпоставка, който се свързва с проблема за еквивалентността.

Т. Кшешовски смята, че основата за съпоставка (терциум компарационис) и еквивалентността са двете страни на една и съща монета, или иначе казано – еквивалентнос тта е принципът, по отношение на който се открива даден терциум компарационис дотолкова, доколкото определени елементи са еквивалентни по отношение на даден терциум компарационис. Терциум компарационис се извежда на базата на еквивалентността на дадени елементи в конкретно съпоставително изследване. Обратното също е вярно: даден терциум компарационис може да бъде открит за две езикови единици от различни езици дотолкова, доколкото тези единици са еквивалентни.

Идеята за основа на съпоставка между езиците се опира на допускането за принципната съпоставимост между тях, като косвено потвърждение за това са данните на теорията и практиката на превода (например теорията за еквивалентността).

Присъщата на всички хора способност за познание на окръжаващия ги свят, общността на процеса на познание, както и въпросът за познаваемостта на света, са базата за принципната съпоставимост между езиците (Григориева, 2001: 5). Подобна гледна точка изобщо не противоречи на факта, че във всеки език намира отражение културната, обществено полезната и ежедневна дейност на хората и това, от своя страна, е определящо за мирогледа им и като следствие е в основата на формирането на езиковите структури и езика като цяло на даден социум в най-широк смисъл. Последното твърдение в своя хипертрофиран вид получава своето развитие в идеите на В. фон Хумболт, Е. Сепир и Б. Уорф за ролята на езика, способен да определя човешкото мислене на говорещите даден език и на възприятието на „света“. Въпросът е коментиран много широко в литературата от чужди и български лингвисти и авторката на статията е взела отношение по него (Димитрова, 1969/1989; Молхова, 1984; Легурска, Веселинов 2001/2002; Легурска, 2003, 2006; Легурска, 2009; Легурска, Бечева, Аврамова, Веселинов, Лилова, Панчев, 2009; вж. също Божилова, 2006, Костадинова, 2008), но не е предмет на внимание тук.

Във всеки съпоставителен анализ могат да се набележат два етапа, като се вземат под внимание двата аспекта на съпоставяне – собственоезиков и метаезиков (Григориева, 2001: 5).

Основен тласък и предпоставка за съществуването на съпоставително изследване е наличието на описание на сравняваните езикови явления, на първо място.

На второ място, установяват се възможностите за съпоставимост между езиковите явления в съпоставяните езици.

На трето място, осъществява се самият съпоставителен анализ.

Ако въпросът за съпоставимостта между езиците бъде решен положително, следва да бъде извършена процедура за установяване на отношения между съпоставяните явления, с цел да бъде търсена съответната еквивалентност или отсъствието є в рамките на изследвания материал от съпоставяните езици. На тази стъпка на анализ възниква въпросът за основата на съпоставка или терциум компарационис.

Съдържанието на понятието за терциум компарационис означава да се намери онова общо, което дава възможност същностите на дадени езикови явления да бъдат съпоставяни. Основата за съпоставка между сравняваните явления (терциум компарационис), в това число и езикови, се базира на създаването на релация между две езикови явления (или система от явления и факти) и теориите за тях, които да се основават на нещо трето. В този смисъл въпросът за съпоставимостта се решава като вид научна рефлексия.

Изследванията, в които в явен вид се формулира въпросът за сравнение на два обекта и основата за сравнението им, могат да се смятат за имащи отношение към теорията за терциум компарационис. В този смисъл създателите на ноематичния подход в лингвистиката – Ф. дьо Сосюр, А. Мартине, К. Бюлер, Е. Кошмидер, Л. Тениер, В. фон Вартбург, Б. Потие, А. Греймас – са предвестници на теорията за терциум компарационис в съпоставителното езикознание.

От друга страна, изследванията, правени в рамките на съпоставителното езикознание от 70–80 г. на ХХ в., поставят основите на различни аспекти от теорията в тази област. Така например изследванията на А. Гудавичус (Гудавичус, 1981) се посвещават на основния принцип на съпоставителната семасиология – постулатите на когнитивната система като обективно мерило при съпоставката на лексикално-семантичните системи на езиците. Гудавичус приема, че съществува когнитивна система, еднакво независеща от всеки от съпоставяните езици (Гудавичус, 1981: 7–8).

На второ място англо-полският проект за изследване на граматиката под ръководството на Я. Фишак (Кшешовски, 1984; Фишак, 1984), българо-полската съпоставителна граматика (обзор у Косеска, 1991), сърбохърватскополската съпоставителна граматика (Косеска, 1991: 30), също така и редица работи на български русисти като И. Червенкова (Червенкова, 1982, 2011), Ст. Димитрова (Димитрова, 1989), П. Легурска (Легурска, 1982, 1984, 1985, 1990, 2011а, б), М. Леонидова (Леонидова, 1986), Р. Павлова (Павлова, 1979), могат да се смятат за илюстрации на отделни теоретични приноси към съпоставката на лексикални и граматични явления. В тези работи се засягат общотеоретични въпроси на съпоставителния анализ в двуезични изследвания.

За общотеоретична работа също в този план може да се посочи монографията на А. Данчев (Данчев, 1990/2001), посветена на редица методологически проблеми на съпоставителното езикознание и критериите за съпоставимост.

Тези изследвания са надградени върху изключителния фундамент от трудове на родоначалниците на съпоставителното езикознание в България – акад. Вл. Георгиев, проф. И. Леков и проф. Св. Иванчев. Така че най-общо може да се каже, че и у нас, както и в Европа и Русия, в края на 70-те и началото на 80 г. на ХХ в. се формулират теоретични въпроси и се разглежда експлицитно въпросът за основата на съпоставка.

Въпросът за терциум компарационис в българското езикознание се поставя имплицитно, т. е. не се интерпретира теоретично, а се смята за подразбиращ се на страниците на списание „Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици“ през 1976, 1977 и „Съпоставително езикознание“ (от 1978 г. и по-нататък). В този смисъл съпоставителното езикознание в България като цяло е вървяло в крак с общите тенденции на европейското езикознание. Институтът за български език към БАН през последните десет години става средище за разработване на съпоставителна проблематика, засягаща лексикалните изследвания за дву- и многоезични цели.

В рамките на проекта „Съпоставително-типологично изследване на лексиката в родствени и неродствени езици“, разработван в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ от 2003 и досега в четири етапа, са изготвени следните модели:

1. Типология на начините и видовете вторично назоваване в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език.

2. Ономасиологичен каталог на семантичните преходи в изброените езици в синхрония.

3. Ономасиологични каталози на семантичните паралели в изброените езици в синхрония.

4. Синхронизирани каталози на семантичните преходи в избраните езици – образни и номинативни метафори.

Теорията, свързана с четирите каталога, се коментира в монографията „Съпоставителни лексикални анализи и основа на съпоставка“ (Легурска, 2011а), като е представена и отделна илюстрация на моделите във вид на „Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език“ (Легурска, 2011б). Цялото изследване по първите три каталога е достъпно онлайн в Българска електронна лингвистична библиотека (Легурска, 2006; Легурска, 2009; Легурска, Бечева, Аврамова, Веселинов, Лилова, Панчев, 2009) и може да се определи като съпоставително типологично, изпълнено в синхрония.

Идейни стимули за подобни разработки са няколко изследвания, по един или друг начин формиращи отделни аспекти в изучаването на полисемията. Първото изследване е на П. Н. Денисов (Денисов, 1984), в което се анализират зоните на многозначност в руския език на базата на материал от 17томния и 4-томния речник на руския език и се изолират думи с т. нар. „малка многозначност“, която се определя тематично. Всяка от тематичните групи се характеризира със специфична за нея многозначност. Като приемам за отправна точка това наблюдение, допускам, че между тематичната лексикална група и типовете многозначност има определена зависимост, която може да се разглежда като семантичен типологичен параметър. За всеки отделен език могат да бъдат определени типовете многозначност, характеризиращи определена тематична лексикална група.

От друга страна, от А. Зализняк и колектив (Зализняк, 2001) се разработва „Каталог на семантичните преходи“, в който се инвентаризират във формата на бази данни езиковите факти на полисемиятав диахрония и синхрония с крайна цел да се направи типология на явлението в различни езици. В „Каталога на семантичните преходи“ на А. А. Зализняк се включват индивидуалните изменения на значенията на думите, които се възпроизвеждат многократно в различни езици.

Научната група, свързана с изработването на базата данни на системата „Лексикограф“ (Е. В. Падучева, Г. И. Кустова, Е. В. Рахилина, Р. И. Розина), изследва закономерностите на семантичната деривация в рамките на определени класове от думи и в този смисъл може да се смята за пораждащ модел на полисемията (Зализняк, 2004а: 21). Моделът за пораждане на производни значения от изходното и моделът, опериращ с понятието концептуална схема и реализациите й (Кустова, Падучева, Розина и др. 1993), изследва как е устроена многозначността в езика.

Моделът на Ю. Д. Апресян, приложен в Новия речник на синонимите на руския език (Апресян, 1999), обогатява изследванията в тази област с оптималното организиране на информацията, нужна на ползвателя на речника.

А. Е. Кибрик, от своя страна, определя полисемията като проява на когнитивната взаимосвързаност на определени когнитивни единици в областта на лексиката. Когнитивната взаимосвързаност представлява клас от близки, непосредствени връзки в дадено множество когнитивни единици, влизащи в дадена когнитивна структура. Съществено според автора е, че тези семантичнитевръзки се отнасят към лексикалните универсалии, общи за всички изследвани езици. Към лексикалните универсалии А. И. Кибрик отнася всички семантични явления, базиращи се на парадигмални лексикални асоциации: семантичното поле, родовидовите отношения, отношението „тип–екземпляр“, синонимията–антонимията, метафората–синонимията–синекдохата, асоциативните речникови връзки; семантичната структура на многозначната дума и др. (Кибрик, 2008: 59). Когнитивната гледна точка към езиковите явления според автора не ни е дадена непосредствено за наблюдение. Но езикът, който пряко се свързва с мисленето, предоставя множество обективни косвени свидетелства за организацията на когнитивната структура. А. Е. Кибрик разглежда възможността за лингвистична реконструкция на когнитивната структура, която се основава на хипотезата за когнитивната мотивираност на езиковата форма (Кибрик, 2008: 51).

Или ако обобщя казаното по-горе по отношение на полисемията, то се свежда до следните опорни точки: първо: количеството и качеството на значенията в многозначната дума зависят от нейната принадлежност към дадена тематична група – за предметните, или лексикално-семантична група – за предикатните имена; второ: данните за полисемията в отделните езици подлежат на инвентаризация по типове полисемия, семантични преходи и семантични паралели; трето: каталогизирането на лексикалните факти за всеки отделен език, както и при съпоставка между два или повече езика, е оптимална форма за организиране на информацията; четвърто: изготвените каталози са илюстрация на когнитивната взаимосвързаност на тематичната група, лексикалното значение и семантичния множител.

Подобни изследвания са особено актуални днес за развитието на семантичната типология на езиците, опиращи се на използването на бази данни, правени за различни езици, но изработени със съизмерими методики, даващи възможности за получаване на съизмерими данни и изводи.

Идеите, на които се базират отделните анализи, се опират на допускането, че съществува семантичен алгоритъм между тематичната група, вторичното лексикално значение и семантичния множител като когнитивни съставящи на определеното значение в даден език.

В предишни статии представих още отделни фрагменти на изследването в различни негови фази. Въпросът обаче, който остава нерешен, е, как може да се намери основа за съпоставка между различните теории, представящи по-лисемията във вид на бази данни, без да се изпадне в състоянието „изгубени в превода“ на теориите.

Търсенията в тази област са възможни в следните посоки. Най-общо може да се каже, че теориите, свързани със сравнението на езиците, могат да се групират по следния начин – сравнителноисторическо езикознание, типология и универсалии, контрастна лингвистика (съпоставително езикознание), ареална лингвистика и диалектология (Кибрик, 2005). Те са резултат от прегрупирането на основната парадигма, формираща лицето на езикознанието през ХХ в.: първа половина – структурна лингвистика (европейска) и дескриптивна лингвистика (американска); втора половина на ХХ в. – генеративна, формална, функционална, когнитивна лингвистика (Кибрик, 2005).

Изброените клонове на езикознанието предполагат разработването на различен метаезик на изследването. Във връзка с това продуктивната съпоставка между езиците е възможна единствено в рамките на типологичната наука с опора на апарата на език еталон (Зеленецки, 2010).

БЕЛЕЖКИ

1. Легурска, П. За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език“. В: Български език, 2007, 1, с. 77– 89; Легурска, П., Н. Бечева. Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. В: Български език, 2008, №1, 64–72. 77. Легурска, П. Ономасиологичен каталог на семантичните паралели (върху материал от руски и български език). В: Чуждоезиково обучение, 2008, 3, 3–13. 88. Легурска, П. Някои аспекти на терциум компарационис при съпоставителни лексикални анализи. В: Български език, 2009, № 4,

68–78; Legurska P., I. Panchev. Onomasiological catalogue of semantic transitions in synchronous and thematic order (for Bulgarian, Russian, Serbian, Czech, French, and

English). В: Балканско езикознание, 2011, кн. 1, №1, 7–17.

ЛИТЕРАТУРА

Апресян, Ю. Д. & Богуславская, О. Ю. & Левонтина, И. Б. & Урысон, Е. В. & Гловинская, М. Я. & Крылова, Т. В. (1999). Новый объяснительный словарь синонимов русского языка, Первый выпуск, 2е издание, исправленное. Москва: Школа „Языки русской культуры“.

Божилова, М. (2006). Картина ли е „езиковата картина на света“. Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-г. на чл.-кор. д. ф. н. Емилия Пернишка, с. 179–188. Велико Търново.

Българска електронна лингвистична библиотека: http://www.google.bg/# hl=en&output=search&sclient=psy-ab&q=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0 %B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA

Григорьева, Л. Н. (2001) . Основные положения контрастивной лингвистики и ее внутренняя таксономия. Немецкая филология в СанктПетербургском университете. Традиция и современность, 48–67;. СПб.: http://www.kafnemphilspbgu.poshta.ru/sbornik-80 let/6

Гудавичюс, А. Й. (1981). Теоретические предпосылки сопоставительной семасиологии. Ceskoslovenska rusistika, 1, 6–11.

Данчев, А. (1990/ 2001). Съпоставително езикознание. Теория и методология. София: Университетско издателство.

Денисов, П. Н. (1980). Место и роль самых многозначных слов в лексической системе языка. Слово в грамматике и словаре. Москва: „Наука“. Димитрова, С. (1989). Лингвистична относителност, 134–158. София: „Наука и изкуство“.

Зализняк, А. А. (2001). Семантическая деривация в синхронии и диахронии: проект „Каталога семантически переходов“. Вопросы языкознания, №2, 13–25.

Зализняк, А. А. (2004). Феномен многозначности и способы его описания. Вопросы языкознания, N2, 20–45.

Зеленецки, А. Л. (2010). Контрастивная лингвистика и типология. – Вестник ВГУ. Серия: Лингвистика и межкультурная коммуникация, 1, 27–31.

Касевич, В. Б. (1977). Элементы общей лингвистики. Москва: „Наука“. http://www.classes.ru/grammar/117.Kasevich/html

Кибрик, А. Е. (2005). Современное состояние лингвистики: www.slidefinder.net/2005/kibrik-2004-sovr-ling/9060013

Косеска–Тошева, В. (1991). За езика посредник в съпоставителните изследвания. Съпоставително езикознание 1, 29–37.

Костадинова, П. (2008). Концептуализация на времето (Изграждане на езиковата картина на света в новобългарския книжовен език) . Българите. Книжовността. Езикът. София: ЕМАС.

Кустова, Г. И. & Падучева, Е. В. & Розина, Р. И. и др. (1993). Словарь как лексическая база данных: об экспертной системе „Лексикограф“. Научно-техническая информация, серия 2. Информационные процессы и системы, № 11, 18–20.

Krzeszowski, T. P. (1984). Tertium comparationis. Fisiak, J. (ed.)

Contrastive linguistics. Prospects and Problems, pp. 301–312. Berlin, New York, Amsterdam.

Krzeszowski, T. P. (1990). Contrasting Languages. The Scope of Contrastive Linguistics. Berlin, New York: Mouton de Gruyer.

Легурска, П. (1982). Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных. Дисертация за присъждане на научната степен „Кандидат на филологическите науки“, 289 с. София: Софийски университет.

Легурска, П. (1984). Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, № 5, 31–39.

Легурска, П. (1985). Семантичен анализ на вторичните значения на предметните имена в руския и българския език (върху материал от имена, обозначаващи естествени и изкуствени предмети) . Ръкопис, София.

Легурска, П. (1990). Предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми) . Депозиран ръкопис в ЦИНТИ.

Легурска, П. & Веселинов, Д. (2001/2002). Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. Български език, 2, 51–63.

Легурска, П. (2003). Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (основи на научноизследователски проект). Чуждоезиково обучение, 5, 5–22.

Легурска, П. (2006). Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване. Концепция. Съпоставка: руски и български език. Депозиран ръкопис в ЦИНТИ УДК 801.3., № 21/2006. Сигнатура НД II 18719.

Легурска, П. (2009). Някои аспекти на терциум компарационис при съпоставителни лексикални анализи. Български език, № 4, 68–78.

Легурска, П. & Бечева, Н. & Аврамова, Ц. & Веселинов, Д. & Лилова, М. & Панчев, И. (2009). Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език). Депозиран ръкопис в НАЦИД, № НД 65/ 2009, София.

Легурска, П. (2011а). Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка. София: Издателство „Ето“.

Легурска, П. (2011б). Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София: Издателство „Ето“.

Леонидова, М. (1986) . Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София: „Наука и изкуство“.

Молхова, Ж. (1984). Хипотезата на Сапир–Уорф. Руски и западни езици, 5, 9–18.

Павлова, Р. (1979). Болгарско-русские и русско-болгарские языковые параллели. София.

Fisiak, Jacek. (1984). Contrastive Linguistics. Prospects and Problems. Berlin/ New York/ Amsterdam (Trends in Linguistics. Studies and Monographs, 22).

Червенкова, И. (1982). О сопоставительном описании русской и болгарской лексики. Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. Фонетика и лексика, 123–182. София: „Наука и изкуство“.

Червенкова, И. (2011). Сопоставительное исследование русской и болгарской лексики. София: Heron Press.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.