Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/4, стр. 393 - 400

ПОСТИЖЕНИЕ НА ХАКАСКАТА ЛИНГВИСТИЧНА И ИСТОРИКО-ЕТНОГРАФСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

Емил Боев
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Предмет на този обзор са два първостепенни по значение труда на хакаската, както и на руската тюрколожка лексикология и лексикография.

Xакасско-русский словарь (около 22 тыс. слов) // Хакас-орыс сöстiк (22 муң сöске чағын). Новосибирск, 2006, 1114 с. (по-нататък Х-РС) е издание на Хакаския научноизследователски институт за език, литература и история.

Автори на този речник са О. П. Анжиганова, Н. А. Баскаков, М. И. Боргояков, А. И. Инкижекова-Грекул, Д. Ф. Патачекова, О. В. Субракова, П. Е. Белоглазов, З. Е. Каскаракова, А. С. Кызласов, Р. Д. Сунчугашев, М. Д. Чертыкова. Речникът е изготвен е под общата редакция на О. В. Субракова.

Той съдържа около 22 000 думи от съвременния книжовен хакаски език, както и остарели и диалектни думи, които днес все още се употребяват в разговорната и писмената реч. Включени са голям брой словосъчетания, фразеологизми, пословици, поговорки и гатанки. За разлика от досега издадените речници тук е добавена употребяваната на книжовно равнище специална терминология. Като приложения са включени показалци на словообразувателните и словоизменителните афикси, на географските названия, племенни и родови названия на хакасите, на мъжките и женските лични имена, както и хакаският народен календар.

Речникът е предназначен за преподавателите във висши училища, колежи, общообразователни училища, както и за всички, които проявяват интерес към хакаския език. Той представлява голям интерес за тюрколози и изобщо за филолози.

Xакасско-русский историко-этнографический словарь. Абакан, 1999 // Хоорайорыс тархын-этнография сöстiгi. Ағбан. тура, 1999, 240 с. е дело на В. Я. Бутанаев (по-нататък Бутанаев). Изготвен е в Лабораторията по етнография на Научноизследователския отдел на Хакаския държавен университет. Авторът Виктор Яковлевич Бутанаев е професор, доктор на историческите науки, завеждащ лабораторията по етнография на Хакаския държавен университет „Н. Ф. Катанов“. Рецензенти на речника са видните тюрколози и алтаисти В. И. Рассадин, У. С. Худяков и С. Г. Клящорни, a отговорен редактор е докторът на филологическите науки Б. И Татаринцев.

Този речник е предназначен за тюрколози, етнографи и историци, които изследват езика, културата и бита на хакасите и на другите народи на Саяно-Алтайския край. Той е учебно помагало за преподаватели и студенти в хуманитарните висши училища в Русия.

У нас специално внимание на хакаския език беше обърнато от автора на този обзор в статията „Хакаският език и българската етимология“ (Боев, 1984: 118 – 120). Според изградената на етнолингвистичен принцип класификация на тюркските езици на Н. А. Баскаков хакаският език принадлежи към хакаската подгрупа на уйгурско-огузката група на източнохунския клон на тюркските езици. В групата, към която е отнесен хакаският език, съществуват явления, впечатляващо близки с тези в чувашкия, башкирския и татарския език, „които принадлежат, както е известно, към прабългарската и къпчашко-прабългарската група, сиреч към общността, създадена на основата на древните западни хунски племена сарагури, оногури, котригури и други племена, исторически родствени с древните племена на източните уйгури и огузи“ (Баскаков, 1969: 315).

Генетически хакаският език е свързан с древнокиргизкия, още по-рано с древноуйгурския език. В резултат от обединяването на различни племена, съответно и от употребата и съвместяването на техните езици, се формира хакаският език, в който и до днес са се запазили значителни лексикални, семантични, фонетични и по-малко граматични различия. За съпоставителните и сравнително-историческите изследвания съществено значение има разграничаването на двете основни диалектни групи, а именно сагайско-белтирската и качинско-койбалската, назовавани според релевантните фонетични особености, респективно за първата съкавост, за втората шъкавост, които имат проекция в древното състояние на тюркските и алтайските езици. Ономастичната система на диалектите и говорите на хакаския език показва по-голямо единство, което се отнася и за съседните на хакасите народи и по-малки етнични групи като алтайци, шори, кубандинци и др. Някои техни названия са формално основание на тюрколози историци да ги свързват с групи на българската и славянобългарската народност от миналото, например куманите (Баскаков, 1969: 315), населяващи етнокултурното землище в Източна Европа Аrea et spiritus hunobulgarici – хунобългарско пространство и дух.

Център на хакаския културно-исторически ареал е Хакаско-минусинската котловина, която учените свързват с движението на прабългарите от изток на запад. Това е отбелязал българският историк Д. Овчаров: „Редица археологически и етнографски паметници дават опорни точки началният етап от българската култура да се търси в Алтай (Минусинската котловина). Именно там могатда се посочатблизки паралели с познатата на Балканите материална и духовна култура на българския народ (градоустройство, религия, изкуство, погребални обичаи и др.)“ (Овчаров, 1982: 4).

Двата речника, които представяме тук, са извор на богата информация за езика и културата на един от най-отдалечените във времето и пространството от нас източен народ, какъвто е хакаският. Несъмнено, носител и изразител на вероятната връзка с хакасите е прабългарската съставка на българската народност. Използвани заедно, двата речника са сгодни за интердисциплинарни изследвания, тъй като за разлика от преводните речници статиите в тях съдържат логически свързани и исторически верни данни за езика, етнокултурата и историята на хакасите. Именно това тяхно качество ги прави ясни и убедителни за изследвачите на древната българска история. Словесният израз на елементите на хакаския и на българския бит и култура сме съпоставили по начин, щото да проличат по-ясно типологичното сходство и генетичното родство на някои думи и понятия. Иначе, това означава, че предложената фактология като езиков материал може да бъде обяснена както на българска, така и на хакаска основа. В случая не се ангажираме с цялостна етимологична обосновка навероятната връзка.

За улеснение при осмислянето на хакаския езиков материал ще посочим по-долу някои фонетични особености в съпоставка с техните съответствия в други по-достъпни и често използвани езици в българските изследвания.

ч-: чамас кротък, бавен, чох няма ~ тур. у-: yavaş idem, yok idem.

н-: наман лош, нÿн вълна ~ тур. у- (й-): yaman idem, yün idem.

м-: миң аз, мырс пипер ~ тур. b-: ben idem, тур. диал. burç idem.

с- : сана/шана шейна ~ тат. ш-: шана idem.

-с: нимис овошка, плодове ~ тур. -þ (ш) : yemiş idem.

п-: поза боза ~ тур. b-: boza idem.

т-: там капка ~ тур. d- : damla idem.

х-: хан кръв ~ тур. к-: kаn idem.

-х-: тохта спри ~ тат. -қ- : тоқта idem.

к-: кирек нужно, килiн снаха ~ тур. g-: gerek idem. gelin idem.

По-долу представяме съпоставими примери от хакаския и българския език, които са разделени с черта.

ам нареч. сега (Х-РС 2006: 60); амды нареч. сега, ама сега (Х-РС 2006: 61); эмди/ амды сега, в този момент (Х-РС 2006: 1056) – бълг. диал. ост. анди, инди, имди и така, сиреч, прочее; уж (Геров/2: 328). Н. Гeров смята, че инди е турцизъм и го обяснява с имди.

анда нареч. там; тогава (Х-РС 2006: 63) – западнобълг. онда, онде (БЕР/4: 884 – 885), onda, onde (Dokle, 2007: 746).

кип1) облекло, дрехи; кап2) обущарски калъп; кип3) предание, традиция; закон, вяра (Х-РС 2006: 167); форма, образ, фигура (Бутанаев, 1999: 43) – стб. капь образ, изображение, подобие; капище езическо светилище (БЕР/2: 219–220); североизт. диал. кèпя придавам определена форма на камък чрез очукване, клепя.

кирек I дело, действие; кирек III нужен, необходим; необходимост от извършване на някакво действие (Х-РС 2006: 169); кирек дело, акт, действие;помен, задушница (Бутанаев, 1999: 44) – църк. треба църковна служба или обред с частен характер; панахида, кръщене (БТР 1973: 1019).

кÿчÿк кученце; вик за мамене на куче (Бутанаев, 1999: 57); кÿчÿк-кÿчÿк вик за мамене на куче (Х-РС 2006: 221) – куче; къчи-къчи, кучи-кучи; северозап. диал. куч˛к куче.

мырс/ пуруш пипер (Х-РС 2006: 261, 401; Бутанаев, 1999: 65, 97) – североизт. диал. п˛рчи люта чушка (Боев, 2007: 397).

орорға (ор-) ровя, разравям; ора (Х-РС 2006: 311); орам ров, окоп (Х-РС 2006: 310) – орà разработвам с рало или плуг земя за посев (БТР 1973: 591); орло рало (Елезовић/ 2: 35); оrem ора (Dokle, 2007: 754 – 755).

öбеке, ибеке ’прародители, предци; род, потекло, коляно’ (Бутанаев, 1999: 76); öбеке, öбike фамилия, род; прародител’ (Х-РС 2006: 329); ибеке, öбеке, ÿбеке старина, отдавна минало време (свързани с историята на предците на хакасите) (Бутанаев, 1999: 30 – 31) – ист. ювиги (?).

парарға (пар-) отивам; запътвам се; отива ми (здравето); умирам, спомина се, отивам си от този свят (РРОДД 1974: 474), (Х-РС 2006: 346) – югозап. диал. бˆарам отивам: Кай си бˆараш ?, запад. диал. бар-дзур вървейки, къде-къде, че (Боев, 2007: 395 – 399).

парыс II барс – тотемно животно на киргизите; предци на съвременните хакаси; Парыс: Парыс пиг Барс-бег – първият киргизки каган, загинал в битка с тюрките през 711 г. (Бутанаев, 1999: 84) – Борис (?).

пача баджанак (Х-РС 2006: 354, Бутанаев, 1999: 86) – западнобълг. диал. бàджо.

пирерге (пир-) давам; отдавам полагаемото се; предлагам цена; определям възраст на око; дава мляко, надой – стб. бърь данък; бирчия бирник; бирувам събирам данъци (Геров/1: 42).

пiлее точилен камък, брус; пiлирге (пiле-) пиля, изглаждам; точа, наточвам (ХРС 2006: 365); пiлö/ пiлее точилен камък, брус (Бутанаев, 1999: 89); срвн. биле- точа; пиля (Севортян/2: 142–143) – стб. пела пила. Посоченото значение трион (БЕР/5: 234) не е вярно.

поза II боза (Х-РС 2006: 374); поза I боза – вид домашно вино (питие – б. м.) от ръжено брашно, което първом се приготвя за празника на плодородието (Бутанаев, 1999: 90); срвн. боза (Севортян/2: 173 – 175) – общобълг. боза.

пöле роднини по майчина линия (Х-РС 2006: 387); пöле братовчед; роднини по майчина линия (Бутанаев, 1999: 94); срвн. бөле (Севортян/2: 217) – буля.

потхы рус. каша из муки; этн. ежемесечное угощение из потхы после рождения ребëнка (Х-РС 2006: 385); потхы, мотхы каша, потхы тойы название на ежемесечната гощавка след раждането на дете, която се уреждала при новолуние в чест на богинята Умай (до навършването на една година от раждането) (Бутанаев, 1999: 93); срвн. ботқа (Севортян/2: 201 – 202); пǎтǎ (Егоров, 1964: 150; Федотов, 1996: 405 – 406) – нар. пита обичай да се яде пита, когато се роди дете, понуда, погача (Геров/4: 34), както и каша ястие, сварено на гъсто с брашно; жито, чукано, за да се обелят люспите му, па варено сбито и подбелено с масло, което правят за гощавка на кръщене и на сватба; обичай да се събират в някои случаи да варят и ядат каша от жито (Геров/2: 358); пета (Г–Р–С: 369); пета (М–РС, 358); пíта (Елезовић/2: 77); pita: Sme jale pita. Mu som mesilla pita (Dokle 2007: 807).

пуруш/пÿрÿш пипер; чер пипер; чушка (Х-РС 1973: 481); пуруш/мырс пипер, чушка (Бутанаев 1999: 97); срвн. бурч (Севортян/2: 274 – 275) – североизт. диал. п˛рчи люта чушка (Боев, 2007: 397).

сана ски (Х-РС 2006: 442); сана/шана ски; плъз, плъзица на шейна (Бутанаев, 1999: 107) – шейна, диал. сан плъзица на шейна, диал. сани, срвн. сани (Фасмер/III: 556 – 557).

тарған/тарға тархан – княжеска титла в средновековна Хакасия (Бутанаев, 1999: 137) – ист. тархан.

тартарға(тарт-) тегля, рязко дръпвам; силно потеглям; отправям се; спада (вода) – югозап. диал. трłтвам, да трłтна: тратнˆ му курш˛ма (Боев, 2007: 399); тłртя втурвам се: тłрти да бяга (Нанов, 1968: 578; БТР 1973: 1032).

тойах тояга (Х-РС 2006: 576); тойах тояга; четвъртина на заклан добитък (Бутанаев, 1999: 113) – тояга (Младенов, 1941: 637).

тохтирға(тохта-) спирам се, задържам се (Х-РС 2006: 657); Тохтабий ’мъжко лично име; Тохтанах мъжко лично име (Х-РС 2006: 1098) – ист. Токту.

хан I 1) кръв; 2) кървавица, колбас приготвян с кръв (Х-РС 2006: 797), хан I 1) кръв; 2) кървавица, колбас, приготвян с кръв, който се смята за деликатес, поднася се на гости и присъства на трапезата при всякакви събирания (Бутанаев, 1999: 117) – кървавица колбасът наденица от дебелите свински черва, напълнени с късчета дроб, месо и др. (БЕР/3: 34; БТР 1973: 403); кървавица натъпкано дебело свинско черво, колбаса от бял дроб и други дреболии от свиня (Геров/1: 418). В миналото кървавицата и бахурът са се различавали по състав на плънката, както и по времето на приготвянето им. Без да бъде съвсем точен, Н. Геров посочва някои различия при тях, срвн. бахур 1) гъзното черво, дебелото черво; 2) Такова черво, напълнено с крехчина на наденица (Геров/1, 28). Възрастни хора от Североизточна България, с които имахме възможност да разговаряме в град Провадия, преселници от селата Палици и Чакали, Еленско, от рода Войчеви, и от Равна и Белоградец, Варненско, от рода Тузсузови, разказваха, че докъм средата на миналия век са правили кървавица и бахур. При втората група информатори бахурът се изговаряше като бˆўур. Информацията от тях за двата вида колбаси е исторически вярна, а технологиятана тяхното приготвяне има почти пълно съответствие при алтайските народи от Северна Азия. С незначителни различия и в общи черти тези типични за българската кухня колбаси са доживели до наши дни. Кървавицата се приготвя по време на клането и първото прибиране на закланото прасе. Тогава измитите със сняг имарна вода черва се натъпкват с плънка от прясно съсирена кръв, нарязан на парченца бял дроб, крехки обрезки, месца със сланинки, ориз и много подправки. Завързаните в краищата черва се надупчват с игла или вилица и се варят в котел на тих огън. Този вид колбас не е свързан с някакъв обичай или ритуал, но названието му присъства в народните песни. Бахурът се приготвя в дома след прибирането и разфасоването на закланото прасе. Плънката съдържа късчета сварен черен дроб, малко бял дроб, нарязана слезка, късчета крехко месо, нарязана плътна сланина, ориз и подправки. Варенето на бахура, днес наричан кървавица, е очаквано и приятно събитие. В по-старите готварски книги намираме рецепти за кървавицата и бахура от други краища на страната, в които описанията на тези колбаси не се различават по същество от тези на колбасите, които приготвят мизийските българи (БНК 1978: 494 – 495; КД 1956: 293 – 294).

За да се получи по-ясна представа за същинската кървавица, както и да се допълни информацията за това ястие на древните българи, предлагаме публикувана рецепта за нейното приготвяне.

Кървавица Продукти: кръв – 3 кг, месо обрезки – 1 ½ кг, сол и подправки по вкус.

Веднага като се събере от прасето, кръвта се разбърква с дървена лъжица, осолява се и се слага на хладно място, докато се приготвят другите продукти. Вземат се обрезки откъм шията или от други части, нарязват се заедно с тлъстините, по-соляват се със сол, чер пипер, кимион, бахар и карамфил и се размесват с кръвта. Дебели свински или говежди черва се напълват с получената смес и се завързват на краищата, като се надупчват с игла, заливат се със студена вода и се варят на тих огън. През време на варенето кървавицата се надупчва още един път. Ако не изтича кръв, кървавицата е готова. Сварената кървавица се слага в гевгир да сеотцеди.

Кървавицата се употребява гореща или студена; съхранява се на хладно и проветриво място (КД 1956: 293).

хоп(-бы) сплетня, интрига, злословие (Х-РС 2006: 847); хоп одумка, сплетня, интрига, злословие; злокоба (Бутанаев 1999: 190) – стб. кобь северозит. диал. кобя, закобя.

хырғай ястреб (Х-РС 2006: 896) – стб. крагун, нар. крагуй птица сокол или ястреб (БТР 1973: 387), диал. каргуй (БЕР/2: 703–704); Крагπj мъжко лично име (Елезовић/1: 321), Карагуй мъжко лично име (Заимов 1988: 127).

чарирға(чары-) светя, блестя (Х-РС 2006: 946); чарых светлина; светъл (Бутанаев 1999: 214) – ярък който дава силна, ослепителна светлина; светъл (БТР 1973: 1132).

ЛИТЕРАТУРА

Баскаков, Н. А. (1969). Введение в изучение тюркских языков. Москва.

БНК (1978). Българска национална кухня. София.

Боев, Е. (1984). Хакаският език и българската етимология. – Филология, 14 – 15, 1984, 118 – 120.

Боев, Е. (2007). Из българската диалектна лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Велико Търново, 2007, 395 – 399.

Бутанаев, В. Я. (1999). Хакасско-русский историко-этнографический словарь. Абакан.

БЕР. Български етимологичен речник. Том 2 (1979), Том 3 (1986), Том 4 (1995), Том 6 (2002). София.

БТР (1973). Български тълковен речник. София.

Г–Р–МС (1973) . Гагаузско-русско-молдавский словарь. Москва.

Геров, Н. (1975). Речник на българския език. Част първа. София.

Геров, Н. (1976 ). Речник на българския език. Част втора. София.

Геров, Н. (1977). Речник на българския език. Част четвърта. София.

Dokle, N. (2007). Reçnik Goranski (Nashinski) – Аllbanski. Sofia.

Eгоров, В. Г. (1964). Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары.

Елезовић, Г. (1932). Речник косовског-метохиског диjалекта. Свеска прва. Београд.

Елезовић, Г. (1935). Речник косовског-метохиског диjалекта. Свеска друга. Београд.

Заимов, Й. (1988). Български именник. София.

КД (1956) . Книга на домакинята. София.

М–РС (1963) . Македонско-русский словарь. Москва.

Младенов, С. (1941). Етимологичен и правописен речникна българския език. София.

Нанов, Л. (1968). Български синонимен речник. София.

Овчаров, Д. (1982). Самобитна и богата материална и духовна култура – Плиска, Мадара, Преслав, № 11.

РРОДДЛ 1974. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София.

Севортян, Э. В. (1974). Этимологический словарь тюркских языков, 1. Москва.

Севортян, Э. В. (1978). Этимологический словарь тюркских языков, 2. Москва.

Фасмер, М. (1971). Этимологический словарь русского языка. Том III. Москва.

Федотов, М. Р. (1996). Этимологический словарь чувашского языка. Том I. Чебоксары.

Х-РС (2006). Хакасско-русский словарь (Около 22 тыс. слов) // Хакас-орыс сöстik (22 муң сöсkе чағын). Под общей редакцией О. В. Субраковой. Новосибирск.

REFERENCES

Baskakov, N. A. (1969). Vvedenie v izuchenie tyurkskih yazaykov. Moskva.

BNK (1978). Balgarska natsionalna kuhnya. Sofiya.

Boev, E. (1984). Hakaskiyat ezik i balgarskata etimologiya. – Filologiya, 14 – 15, 1984, 118 – 120.

Boev, E. (2007). Iz balgarskata dialektna leksika. – V: Nauchni prinosi v pamet na profesor Konstantin Popov. Veliko Tarnovo, 2007, 395 – 399.

Butanaev, V. Ya. (1999). Hakassko-russkiy istoriko-etnograficheskiy slovary. Abakan.

BER. Balgarski etimologichen rechnik. Tom 2 (1979), Tom 3 (1986), Tom 4 (1995), Tom 6 (2002). Sofiya.

BTR (1973). Balgarski talkoven rechnik. Sofiya.

G–R–MS (1973). Gagauzsko-russko-moldavskiy slovary. Moskva.

Gerov, N. Rechnik na balgarskiya ezik. Chast parva (1975), Chast vtora (1976), Chast chetvarta (1977). Sofiya.

Dokle, N. (2007). Reçnik Goranski (Nashinski) – Allbanski. Sofia.

Egorov, V. G. (1964). Etimologicheskiy slovary chuvashskogo yazayka. Cheboksaray.

Elezoviћ, G. Rechnik kosovskog-metohiskog dijalekta. Sveska prva (1932), Sveska druga (1935). Beograd.

Zaimov, Y. (1988). Balgarski imennik. Sofiya.

KD (1956). Kniga na domakinyata. Sofiya.

M–RS (1963). Makedonsko-russkiy slovary. Moskva.

Mladenov, S. (1941). Etimologichen i pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. Sofiya.

Nanov, L. (1968). Balgarski sinonimen rechnik. Sofiya.

Ovcharov, D. (1982). Samobitna i bogata materialna i duhovna kultura – Pliska, Madara, Preslav, № 11.

RRODDL 1974. Rechnik na redki, ostareli i dialektni dumi v literaturata ni ot XIX i XX vek. Sofiya.

Sevortyan, E. V. (1974). Etimologicheskiy slovary tyurkskih yazaykov, 1. Moskva.

Sevortyan, E. V. (1978). Etimologicheskiy slovary tyurkskih yazaykov, 2. Moskva.

Fasmer, M. (1971). Etimologicheskiy slovary russkogo yazayka. Tom III. Moskva.

Fedotov, M. R. (1996). Etimologicheskiy slovary chuvashskogo yazayka. Tom I. Cheboksaray.

H-RS (2006). Hakassko-russkiy slovary (Okolo 22 tays. slov) // Hakas-orays söstik (22 muң söske chaғayn). Pod obshtey redaktsiey O. V. Subrakovoy. Novosibirsk.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.