Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2022/6, стр. 542 - 555

ПЪЛНИ И КРАТКИ ФОРМИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА В РУСКИ И ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д.ф.н. Елена Иванова1), проф. д.ф.н. Максим Стаменов2)

1)Санктпетербургски държавен университет (Русия)

2)Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

1. Увод

Както е известно, в процеса на историческото развитие на българския език пълните (дългите) форми на прилагателните („сложните прилагателни“ на (Mirchev 1978, 175 – 178)) са били изтласкани от кратките форми. Реликтови остатъци на пълните форми са се съхранили в обръщенията (скъпи приятелю, мили друже), топонимите (Зли дол), а така също в основите на членните форми на прилагателните.

В руския език налице са и пълни, и кратки форми на прилагателните. При това пълните форми могат да се използват и атрибутивно, и предикативно, ср.: Почему люди обижаются на справедливые замечания? – Замечания справедливые. Кратките форми в съвременния език се употребяват само предикативно (т.е. в позицията на именно сказуемо с адективен предикат), напр. Ваши замечания справедливы. Също така, както ще се убедим по-нататък, опозицията на пълна спрямо кратка форма в предикатив е възможна не за всички прилагателни: Готовый завтрак стоял на столе. – Завтрак готов (*готовый).

Ако прилагателното влиза в състава на сказуемото като зависим атрибут в рамките на именна група, употребява се пълната форма както при прав словоред (Он женатый мужчина), така и при инверсия на субстантива (Он мужчина женатый).

По такъв начин опозицията на кратка и пълна форма се реализира в съвременния руски език именно при „абсолютивна“ (Kustova 2018, 77) употреба на прилагателното като предикатив.

В художествени текстове (най-често в поезия) кратката форма понякога може да се срещне в обособен оборот: На берегу пустынных волн стоял он, дум великих полн (А. Пушкин) и много рядко в позицията на предикативно определение: И наутро я сумрачен встал… (Н. Некрасов). В атрибутивна функция кратката форма се е съхранила и в някои устойчиви изрази и народнопоетични формули: средь бела дня, на босу ногу, красна девица (Knyazev 2009, 186).

В нашето изследване си поставяме задачите, първо, да покажем как в българския език е отразено противопоставянето на пълни и кратки форми на прилагателните в руския език и второ, да очертаем разновидностите на руските и българските предикативни прилагателни с оглед на способността им да изразяват временен и/или устойчив признак.

Съпоставителният материал за анализа е извлечен от руско-български паралелен корпус1, част от платформата на Националния корпус на руския език, създаден въз основа на ресурса, изработен от русистите на Великотърновския университет2.

2. Разпределение на кратките и пълните форми на руските прилагателни в предикативна позиция

По отношение на предикативната употреба (в състава на именното адективно сказуемо с изразен или неизразен спомагателен глагол3) при руските прилагателни могат да бъдат разграничени следните възможни форми (GiroVeber 1996; Knyazev 2009; Kustova 2018 etc.).

2.1. В предикативна позиция е възможна или само пълна, или само кратка форма.

Само пълна форма в качеството на предикат притежават повечето относителни прилагателни4: медный, прощальный, отборочный и др. Тази форма и намира употреба в предикативна позиция: Кофеварка медная. Встреча будет прощальной, вж. и пример (1) по-долу.

За някои лексеми е възможна само кратката форма, такава като при рад, горазд, прав, должен. Основните причини пълната форма в предикативна по-зиция да не може да се употреби, са две: или съответната пълна въобще не е налице (рад, горазд), или пълна форма има, но тя не намира употреба в предикативна позиция (прав, должен): Надо сделать все должным образом. – Он мне должен (*должный), вж. и пример (2).

2.2. В предикативна позиция са възможни и пълна, и кратка форма, но те имат различни значения (Он способный. – Он способен на все) или кратката форма развива допълнително значение. Типичен пример в това отношение са прилагателните за размер (Пиджак узок в плечах; Ботинки мне малы), където кратката форма се е специализирала за значението на несъответствие, вж. и анализа на примерите в раздел 3.1.

2.3. В предикативна позиция са възможни и пълната, и кратката форма без значителни разминавания в семантиката, но с различия в някакво друго отношение.

Първо, разминаванията могат да бъдат стилистични или прагматични, ср. разговорния характер на пълната форма (като Ты пьяный на фона на Ты пьян) и обратно, „категоричността“ на кратката, като в двойката Ира глупая. – Ира глупа, където второто изречение звучи като неподлежащо на съмнение. Поради тази причина в изреченията с генеричен субект се използва кратката форма: Люди глупы.

В същото това време в редица случаи (и това остава най-неизясненият с оглед на начина на кодификация въпрос) пълната форма не прави впечатление на стилистично принизена, например в „конструкциите за характеристика“ (Kustova 2018, 78): Он очень симпатичный, смуглый, с ровным румянцем, пробивающимся сквозь темную кожу щек, с красивыми волнистыми волосами (Б. Полевой).

Второ, пълната и кратката форми могат да се разпределят с оглед на дистрибуцията според синтактични контексти. Така при наличие у прилагателното на реализирани синтактични валентности се използва кратката форма (Он вежливый. – Он вежлив со всеми), макар че при различните прилагателни това правило действа или като императивно, или във вид на тенденция; вж. анализ на няколко групи в (Kustova 2018), също в (Knyazev 2009; Ivanova 2009, 177 – 186 etc.).

Значителен брой изследвания са посветени на проблемите, свързани с описанието на избора между формите на прилагателните в случаите (2.2) и (2.3), но трябва да се признае, че за варианта (2.3) дистрибуцията на формите невинаги подлежи на еднозначна кодификация, тъй като „различните класове прилагателни (типове значения) са ориентирани в различна степен към реализация на кратката форма и предикативна употреба“ (Kustova 2018, 82).

В раздели 3 – 5 ще разгледаме какви контекстни и синтактични условия позволяват да бъдат предадени на български език, който е изгубил пълните форми на прилагателните, разликите между пълните и кратките форми в по-зицията на предикати. Ще ни интересуват преди всичко случаите (2.2) и (2.3), когато тези форми се намират в дистрибутивни или синонимни отношения.

Що се отнася до случая (2.1), описан по-горе (т е. с оглед на възможността да се употреби в предикативна позиция или кратка, или пълна форма), тук при липса на алтернативата за избор не констатираме съществени проблеми при превод. При това положение относителните прилагателни обикновено имат свои лексикални еквиваленти, вж. пример (1), а редките случаи на кратки форми, при които липсва конкуренция с пълните, получават в българския език фиксиран набор от съответствия. Например кратките предикативни форми от (2.1) се предават съответно: рус. рад – с глаголен предикат, тъй като в българския език прилагателното с корен рад- е изгубено (Я рад – Радвам се), рус. прав – с прилагателното, съхранило в българския език същото значение като краткото руско прилагателно (Он прав – Той е прав), а рус. горазд (разговорен предикатив, който именува устойчива склонност към нещо), може да бъде преведен с фраземи (Он горазд на выпивку – Той е по чашката) или по други начини, чрез които се изразява способност за нещо, вж. преводаческото решение в (2) от паралелния корпус:

(1) Чашки с блюдцем тоже были фарфоровые, а чай ароматный, не какие-то дурацкие пакетики, которые заливают кипятком и суют тебе под нос… (Т. Полякова). — Чашките и чинийките също бяха порцеланови и напитката беше ароматна и истинска, а не от някакви си идиотски пакетчета, които завират в носа ти, залети с вряла вода (прев. И. Митева).

(2) Добавить к этому он ничего не мог, ибо на выдумки был не горазд (Л. Соловьев). — Нищо повече не можел да добави, защото не го бивало да измисля (прев. И. Костов, Р. Русев).

3. Противопоставяне на руските пълни и кратки форми на прилагателните в предикативна позиция и техните съответствия на български 3.1. Предикативи, разгърнали различни значения в пълна и кратка форма Руските прилагателни, пълните и кратките форми на които се използват в позицията на предикативи с различни значения, най-често намират своите съответствия на български в облика на различни лексеми. Използването на лексикално различаващи се предикати маркира еднозначно семантичното противопоставяне на пълната и кратката форма на руското прилагателно.

Да разгледаме няколко примера.

Семантиката на формите здоровый – здоров в предикативна позиция не е една и съща. При атрибутивна употреба здоровый притежава две основни значения: ‘излъчващ здраве’, ‘здрав на вид’ (здоровый ребенок) и ‘силен, едър‘ (здоровый мужик). В предикативна позиция тези значения обикновено се разграничават според своята форма: кратката форма се свързва със състоянието на добро здраве на субекта (3а), а пълната – най-вече с физически параметри (3б-в), което се отразява в преводите на български чрез смяна на лексемата, ср.: (3) а. Друг здоров, но очень занят – он на заседании (А. Беляев). — Приятелят ми е здрав, но е много зает – на заседание е (прев. А. Траянов).

б. Рыжий, говоришь? С усами? – Ага. Здоровый такой (Т. Полякова). — Казваш, че бил рижав, така ли? А с мустаци ли беше? – Аха. Един такъв як (прев. И. Митева).

в. Генрих с метеостанции. Знаешь, здоровый такой, с белыми волосами (А. Стругацкий, Б. Стругацкий). — Хенрих от метеорологическата станция. Познаваш го, един здравеняк с бели коси (прев. С. Владимиров).

В устойчивите съчетания и в просторечието пълната форма в предикативна позиция може да реализира първото значение (Здоровый как бык. – Здрав като бик), а кратката– второто: Он здоров в плечах – Плещите му са като скала.

Прилагателното хороший (‘добър’) може да се използва като предикатив както в пълна, така и в кратка форма. Докато пълната форма отразява основното значение на даденото прилагателно (4а), кратката форма хорош развива допълнителни значения, които отсъстват при пълната форма: бенефактивно, „утилитарно“ значение (4б) или иронично отрицателна оценка в устойчивото съчетание Х (тоже) хорош (4в). Ср. и съответните български преводи в (4а-в), където еквивалентът добър при промяна на значението в (4б-в) вече не се използва:

(4) а. Он хороший, – серьезно сказала Кира. – Он тебя любит (А. Стругацкий, Б. Стругацкий). — Добър е – сериозно каза Кира. – Той те обича (прев. С. Владимиров).

б. И тем монастырь хорош, что все в нем есть для жизни необходимое (В. Суворов). — А на манастира хубаво му е и това, че в него има всичко необходимо за живот (прев. Б. Мисирков).

в. Ну, и я тоже хорош – куда это мои глаза дурацкие глядели (А. Стругацкий, Б. Стругацкий). — Ама и аз съм един – къде ми бяха очите, когато се захласнах по картата им? (прев. М. Асадуров).

При руското прилагателно далекий (‘далечен’) кратката му форма далек развива значенията ‘който не планира да извърши нещо’ (5а) или ‘чужд на нещо, имащ малко общо с нещо’ (5б-в). Второто от тях се съпровожда и с реализацията на задължителна валентност: далек (от чего-л.). На български предикативната употреба на кратката форма се реализира с помощта на морфологична замяна на прилагателното далечен (ср. далекие горы – далечни планини) с наречие далеч (съм от), см. (5а), или по-рядко чрез синонимни лексикални решения (5б-в):

(5) а. Не думай, что ты можешь заморочить девушке голову, а потом сбежать. – Я далек от этой мысли (Т. Полякова). — Не мисля, че си способен първо да завъртиш главата на едно момиче, а сетне да изчезнеш. – Далеч съм от тази мисъл (прев. И. Митева).

б. Мичман был очень далек от их меркантильных тревог (В. Пикуль). — Мичманът беше съвсем чужд на меркантилните им тревоги (прев. Ю. Пенева-Павлова).

в. Но что делать, если он не умеет водить мотоцикл, да и вообще далек от техники (Ч. Айтматов). — Но какво да се прави – не знае да кара мотоциклет, пък и няма абсолютно никакво понятие от техника (прев. М. Златанов).

Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че кратката форма далек (от) в руски език може да съхрани и основното значение на прилагателното далекий в изрази от типа на Мы еще далеки от решения; Х не далек от истины, където връзката с прякото значение на прилагателното ‘намиращ се на голямо разстояние’ е по-очевидна. Но и тук българският език маркира кратката предикативна употреба чрез адвербиална замяна: Ты не далек от истины – Не си далеч от истината.

Дори в случаите, когато в българския език се използва една и съща лексема за разните значения на руската пълна и кратка форма, то като правило еквивалентът на кратката форма има променени синтактични характеристики. Типично за тълкуваната двойка езици например е развитието на специфично значение на несъответствие по размер при руските кратки форми узок, широк, велик, мал, като при това те придобиват възможността за синтактично разширение; ср. и техните български съответствия: Пиджак мне велик. – Сакото ми е голямо; Плащ тесен в плечах. – Шлиферът ми е тесен в рамената.

3.2. Предикативи, които в кратката си форма съхраняват значението на пълната

Кратката форма, за която съществува и пълна форма в същата позиция, може да съхрани целия си набор от значения или поне едно от тях. Ще ограничим нашия анализ до случаите с прилагателни, които именуват признаци на лица.

По-рано разграничението между пълната и кратката форма в предикативна позиция е било свързвано преди всичко с устойчиво спрямо временно състояние на субекта, ср. Он веселый. – Он весел. В съвременните изследвания по граматика на руския език категоричността на това разграничение е отхвърлена, макар че кратката форма на руските прилагателни по-често изразява временно състояние, отколкото пълната: „Кратката форма действително по-добре подхожда за изразяване на актуално временно състояние, тъй като тя се специализира в предикативна функция и поради тази причина се възприема като по-близка до глагола“ (Kustova 2018, 80). Какви изразни средства дават възможност да се маркират тези различия в руския и българския език, ще бъде демонстрирано по-долу.

4. Предициране на устойчив или временен признак с прилагателни в пълна и кратка форма

Прилагателните в руски, които в предикативна позиция могат да имат пълна и кратка форма със същото значение, могат да бъдат разделени на 3 групи според способността им да изразяват устойчив или временен признак на субекта.

А. Пълната и кратката форма на предикатива винаги именуват устойчив признак, който характеризира обекта през целия период на неговото съществуване или през неопределено дълъг период, например негови физически или личностни характеристики: высокий, толстый, молодой, худой, скупой, ленивый. Такива са и българските прилагателни от типа на висок, дебел, млад, кльощав, стиснат, мързелив и т.н.

Б. Пълната и кратката форма на предикатива винаги именуват временен признак, т.е. признак, който намира проява при обекта в актуален, референтен период от време: Он пьяный. — Он пьян; Он бодрый. – Он бодр. Такива са и българските прилагателни: Той е пиян; Той е бодър и др.

За двете посочени групи не е необходима подкрепата на контекст за изразяване на устойчивост или актуалност на приписвания признак, тъй като той е част от значението на съответната лексема. Така рус. Он сутулый / чванлив(ый) / прижимист(ый) или бълг. Той е мургав / набит / претенциозен характеризират обекта независимо от поведението на субекта в момента на изказването, докато Он бодр(ый) / Той е бодър или Он доволен / Той е доволен е вярно само по отношение на актуалното състояние на субекта към момента на изказването.

При превод на български език на посочените групи (А) и (Б) разликите между пълните и кратките форми проличават по минимален начин, тъй като и в руския език, като оставим настрана някои стилистични особености (някаква степен на разговорност на пълната форма и категоричността, безпрекословността или книжността на кратката), разликата в употребите на тези форми също не е особено значима.

Така руските умный и умен в предикативна позиция редовно се предават на български с прилагателното умен. Примерите от паралелния корпус подходящо отразяват известната степен на разговорност и субективна оценъчност на пълната форма на фона на кратката, ср. кратката форма в (6а-б) и пълната в (6в-г). Тази разлика се проявява при избора на тип текст – при авторската реч и вътрешната реч на персонажа за (6а-б) и при непосредственото диалогично общуване за (6в-г). Заслужава да се обърне внимание и на обстоятелството, че пълната форма умный може да се появява и в негативно-оценъчни или ограничаващи контексти от типа на (6г), което не е характерно за кратката форма – тя обикновено приписва признак с висока степен на категоричност:

6. а. Хотя, безусловно, мальчик очень умен, начитан и не по годам развит (Б. Акунин). — Но момчето наистина е много умно, много начетено, много развито за възрастта си (прев. С. Бранц).

б. „Он умен, – подумал Иван, – надо признаться, что среди интеллигентов тоже попадаются на редкость умные (М. Булгаков). — „Той е умен – помисли си Иван, – трябва да се признае, че и между интелигентите се срещат рядко умни хора“ (прев. Л. Минкова).

в. Отрывисто заговорил: – Мне без вас не разобраться…Помогите, вы умный (Б. Акунин). — Заговори скоростно: – Без вас не мога да се оправя… Помогнете ми, вие сте умен (прев. С. Бранц).

г. Видишь, Авдяй, хоть ты и умный и грамотный, а я б лучше тебя тут справился, расспросил бы ее (Ч. Айтматов). — Виждаш ли, Авдяй, ти си умен и образован, ама в тоя случай аз по-добре от тебе щях да се справя, щях най-подробно да я разпитам (прев. М. Златанова).

Посочените промени на оценъчна основа, както това е в (6г), са възможни само при прилагателните, които предполагат оценъчност на признака (да си умен, е добре, а да си глупав – лошо). Ако просто се констатира наличие на физически свойства на лице, то разликата между пълните и кратките форми се открива (и то невинаги) само в стилистичен план. Стилистичните разлики, ако ги има, се отразяват върху активността на формите. Неутралният или по-книжният характер на кратката форма определя нейната по-висока честотност в предикативна позиция, докато пълната форма има снижена стилистична окраска и е много по рядка, вж. и примерите (7а-б):

7. а. Саша молод, все у него вперед (А. Рыбаков). — Саша е млад, животът е пред него (прев. З. Петрова).

б. Старый он. – И она не молодая. – Что же не женится? (А. Рыбаков). — Стар е. – И тя не е млада. – Ами защо не се ожени за нея? (прев. З. Петрова).

Важно е да се изтъкне, че във всякаква форма предикативите умный, молодой и др. именуват устойчиви признаци (група А).

Групата предикативи от типа Б винаги именува временни признаци. Така например предикативът голодный / голоден значи физическо краткосрочно състояние. Това е вярно както за единични (8а), така и за многократни (8б) ситуации. Същото важи и за българския еквивалент:

8. а. Мы голодные, – сказал Саша. – Варя, что будешь есть? (А. Рыбаков). — Ние сме гладни – каза Саша. – Варя, какво искаш да ядеш? (прев. З. Петрова).

б. Он издает звуки – противные, когда голоден, и приятные, когда сыт! (Л. Соловьёв). — Издава звуци – противни, когато е гладен, и приятни, когато е сит (прев. И. Костов, Р. Русев).

В. При различни контекстни и/или синтактични условия адективният предикатив може да изразява ту временен, ту устойчив признак. Общата тенденция за руски език се състои в това, че кратката форма се използва по-често за изразяване на актуализиран, ситуативен признак в сравнение с пълната (Knyazev 2009). Такова например е прилагателното веселый: Миша веселый и дружелюбный – устойчив признак; Он целый день весел(ый) или Сегодня он весел(ый), как никогда – временен признак.

Извънвременният или актуализиран характер на признака намира израз с помощта на специфични маркери – лексикални или граматични. Ср. например характеризиращия контекст с пълната форма на прилагателното Он был сдержанный, спокойный, никогда не повышал голос с пример (9), където са представени маркери за актуална употреба – интензификатор на признака совершенно/абсолютно (невъзможен при устойчиво свойство) и зависими части (с вами / с вас) при кратката форма на прилагателното:

9. А главное – я с вами совершенно спокойна (Е. Замятин). — Важното е, че с вас съм абсолютно спокойна (прев. Р. Бърдарска).

Доколкото кратката форма притежава по-висока степен на предикативност, именно тя се избира, когато прилагателното има изразени актантни валентности. Така например имаме група прилагателни, които в пълната си форма именуват устойчива черта на характера, а в кратката – външно наблюдаемо поведение. В последния случай те реализират синтактични валентности, които отправят към отношения с други хора. Такива са прилагателните грубый, вежливый, щедрый, любезный, требовательный, доброжелательный, щедрый и някои др., които образуват в руски език (както и на български) двойки от типа Он грубый – просто характеристика на човек, а Он груб с покупателями – тип на поведение (Он всегда груб с покупателями) или актуално поведение (Он сегодня был груб с покупателями).

Подобни синтактични връзки се образуват и при аналогични прилагателни в предикатна позиция на български: взискателен към приятелите си, отзивчив към проблемите на клиентите и т.н.

5. Разминаване в значенията на лексикалните съответствия на прилагателни за състояния и за свойства в руски и български

Изясняването на руско-българските съответствия се усложнява от обстоятелството, че външно близки междуезикови еквиваленти могат да се употребяват по различен начин. Такъв е например случаят с предикатива рус. нервный – бълг. нервен. Тълкуването на рус. нервный разкрива ориентация към устойчива характеристика на човек: „Легко возбудимый, болезненно раздражительный, беспокойный“ (Ozhegov 1984). В (RBE 1977 – ) като основно се извежда значението за актуално състояние: „Който е в напрегнато, раздразнено състояние“; устойчивата характеристика също е налице в речниковата статия, но само като оттенък на значението.

Анализът на нашите примери в посока от руски към български показва пълна преводна еквивалентност на рус. нервный и бълг. нервен, но само като устойчива характеристика:

10. Он – добрейшей души человек, но нервный (М. Булгаков). – Той е рядко добра душа, но е нервен (прев. Л. Минкова).

Кратката форма на прилагателното рус. нервен също съхранява това значение.

Примерите обаче с актуална употреба на дадения признак показват, че налице е семантична асиметрия на руското и българското прилагателно. Анализът на преводите идва да ни покаже, че преводни съответствия на българския предикатив нервен (съм) в актуално значение стават (покрай случаите на директен превод) и такива руски единици, които изразяват динамични и перцептивно възприемани признаци: глаголът нервничать, лексикални еквиваленти с поведенческа семантика, като вести себя как-то нервно, выглядеть нервным, быть нервозным и др. Тези констатации потвърждава и наблюдението, че бълг. нервен се появява и като еквивалент при превода на рус. глагол нервничать:

11. а. Наверное, соображала я в тот день не очень, да и мачеха нервничала (Т. Полякова). — Изглежда, през този ден трудно схващах какво ми говорят, пък и в момента мащехата ми бе много нервна (прев. И. Митева). б. Варя нервничала, ждала, что Костя вернется рано и начнет ей звонить (А. Рыбаков). — Варя беше нервна, очакваше, че Костя ще се прибере рано и ще започне да я търси по телефона (прев. З. Петрова).

Наглед парадоксално се оказва, че значението на глагола на руски е по-близо до значението на българското прилагателно, отколкото до това на предикатива.

Още по-значително разминаване се наблюдава в двойката бешеный – бесен. Рус. бешеный (кратка форма липсва) в предикативна позиция рядко се използва за хора с изключение на сравнителния оборот Он был как бешеный. Извън него даденото прилагателно именува устойчив признак – ‘необузданный, буйный, легко приходящий в состояние бешенства’, напр.: …последнее время я как-то подобрел. Раньше, в начале войны, совсем был бешеный (И. Чигринов).

Българското бесен обаче се употребява със значение на временно състояние: „Който е обхванат от силен, неудържим яд, гняв, омраза, ярост и под.“ (RBE 1977 – ). Така се оказва, че при тези две лексеми не се наблюдава съответствие в предикативна позиция, поне що се отнася до именуването на признак на лице. Ср. и характерния превод, при което българското бесен (съм) е предадено с помощта на руското адвербиално съчетание със значение за временно състояние в бешенстве:

12. Миколка в бешенстве, что не может с одного удара убить (Ф. Достоевский). — Миколка е бесен, че не може с един удар да я убие (прев. Г. Константинов).

Идентификацията на подобни двойки, които заслужават специално изучаване на своя семантичен потенциал и синтактично поведение, представлява съществен интерес от съпоставителна гледна точка.

6. Заключение

В нашето изследване си поставихме две задачи. Първо, нашето намерение беше да покажем как в българския език е отразено противопоставянето на пълни и кратки форми на прилагателните в руския език, доколкото те могат да заемат позицията на предикативи в съответни изречения. Основен акцент при това се прави върху контекстните и синтактичните условия, които позволяват на български да бъдат предадени разликите между пълните и кратките форми на руските прилагателни в предикативна позиция. Второ, прави се анализ на руските предикативни прилагателни, които изразяват временен и/или устойчив признак спрямо своите съответствия на български език. В това отношение се констатира, че налице са не само възможности за вариации в приписването на такива признаци, но също така и зависимост от семантичната специфика на съответното прилагателно в съответния език, която може да не отговаря на тази от другия. Това най-добре проличава при директна съпоставка на преводните съответствия на съответните думи в руски и български. Междуезиковите разлики от подобен тип следва да се вземат предвид при преподаването на двата езика като чужди.

БЕЛЕЖКИ

1. Национален корпус на руски език, паралелен подкорпус (български) (http:// ruscorpora.ru/old/search-para-bg.html).

2. Паралелен корпус на руски и български текстове (http://rbcorpus.com/ search_form.php?search=2).

3. Тук не обсъждаме формите на прилагателните при полуспомагателните глаголи (казаться, оказаться, считаться, становиться и под.) тъй като при тях може да бъде използвана пълната форма дори когато тя е невъзможна при копулата, ср.: Он был прав (*Он был правым). – Он оказался правым.

Не се обсъждат тук и случаите на разпределение на им. и твор. падеж на пълните прилагателни в предикативна позиция (а кратките прилагателни въобще не притежават падежни форми): Характер у него был беспокойный. – Характер у него был беспокойным, мрачным (Б. Полевой). Ще отбележим само, че разпределението на тези форми зависи преди всичко от формата на спомагателния глагол: твор. падеж е задължителен при формите за инфинитив, императив, а също така и при полуспомагателните глаголи (Князев 2009, 194 – 195): Надо быть веселым; Будь веселым!; Он стал веселым. Останалите фактори, които регулират употребата на падежа, са по-малко еднозначни.

4. Макар повечето относителни прилагателни да нямат кратки форми, тяхното отсъствие или наличие не е пряко свързано с разграничението на прилагателните на качествени и относителни. Ср. наблюдението на Г.И. Кустова: „От една страна, кратката форма може да отсъства поради особености на основата – например при прилагателните от типа дружеский. От друга страна, кратката форма е налице при някои относителни прилагателни: женат, холост, беременна, перпендикулярен и под. При някои прилагателни налице са и качествени, и относителни значения, като и двете имат кратка форма: Я вам очень обязан (кач.) vs. Вы обязаны явиться на поверку, ср.: *очень обязаны явиться (относит.). Ако трябва да обобщим, кратката форма е свързана не с градуируемост, а с предикативност“ (Kustova 2018, 45).

Благодарности. Настоящият текст е резултат от изпълнението на научната програма на проекта „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ в рамките на конкурса „Проекти по програма за двустранно сътрудничество – България – Русия 2019 – 2020 г.“, договор No КП-06-П РУСИЯ-78 от 2020 г. и РФФИ (проект № 20-512-18005).

ЛИТЕРАТУРА

ГИРО-ВЕБЕР, М., 1996. Бисинхронный метод описания прилагательного в предикативной позиции в современном русском языке. В: Теория функциональной грамматики. Т. 5. Качественность. Количественность, стр. 65 – 79. Санкт-Петербург: Наука.

ИВАНОВА, Е., 2009. Сопоставительная болгарско-русская грамматика. Синтаксис. Т.2. Под науч. ред. Ст. ДИМИТРОВОЙ, стр. 177 – 187. София: Велес.

КНЯЗЕВ, Ю. П., 2009. Имя прилагательное. В: Морфология современного русского языка, стр. 186 – 198. Санкт-Петербург: СПбГУ.

КУСТОВА, Г. И., 2018. Прилагательные. В: Материалы к корпусной грамматике русского языка. Вып. III. Части речи и лексико-грамматические классы, стр. 40 – 107. Санкт-Петербург: Нестор-История.

МИРЧЕВ, К., 1978. Историческа граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

ОЖЕГОВ, С. И., 1984. Словарь русского языка. Москва: Русский язык.

РБЕ, 1977 – . Речник на българския език. Т. 1 – 15. София: Издателство на БАН.

Acknowledgements. This paper is funded by the project “Ontology of state situations – linguistic modeling. A Comparative Study for Bulgarian and Russian”, supported by the Scientific Research Fund within the framework of the “Projects under the Bilateral Cooperation Programme – Bulgaria – Russia 2019 – 2020”, contract No. KP-06-P RUSSIA-78 of 2020 and RFBR (project No. 20-512-18005).

REFERENCES

GIRO-VEBER, M., 1996. Bisinkhronnyy metod opisaniya prilagatel’nogo v predikativnoy pozitsii v sovremennom russkom yazyke. Teoriya funktsionalnoy grammatiki. Vol. 5. Kachestvennost. Kolichestvennost, pp. 65 – 79. Sankt-Peterburg: Nauka.

IVANOVA, E., 2009. Sopostavitelnaya bolgarsko-russkaya grammatika. Sintaksis. Vol. 2. Acad. ed. St. DIMITROVA, pp. 177 – 187. Sofia: Veles.

KNYAZEV, Yu. P., 2009. Imya prilagatel’noe. Morfologiya sovremennogo russkogo yazyka, pp. 186 – 198. Sankt-Peterburg: SPbGU.

KUSTOVA, G. I., 2018. Prilagatel’nye. Materialy k korpusnoy grammatike russkogo yazyka. Issue III. Chasti rechi i leksiko-grammaticheskie klassy, pp. 40 – 107. Sankt-Peterburg: Nestor-Istoriya.

MIRCHEV, K., 1978. Istoricheska gramatika na balgarskiya ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

OZHEGOV, S. I., 1984. Slovar russkogo yazyka. Moskva: Russkiy yazyk.

RBE, 1977 –. Rechnik na balgarskiya ezik. Vol. 1 – 15. Sofia: Izdatelstvo na BAN.

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.