Чуждоезиково обучение

2013/5, стр. 603 - 610

СЕМАНТИЧЕН АНАЛИЗ НА МЯСТОТО НА АБЛАТИВА И ЛОКАТИВА В ПАДЕЖНАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЮРКСКИ ЕЗИЦИ

Резюме:

Ключови думи:

Граматичната категория падеж е регистрирана още в най-древните писмени паметници на тюркските езици, като в отделните езици претърпява специфично развитие, което придава неповторимост на конкретните езикови системи. Според руския езиковед Елдар Кардашев съществуват две състояния на падежната система в разглежданите езици: първото е по-древно и съответно е свойствено за по-ранните етапи от развитието на езиците от тюркското езиково семейство; второто състояние съответства на съвременното им развитие и представлява не по-малко предизвикателство пред изследователите поради комплексната си същност (Кардашев, 2009: 194).

В настоящото изследване се прави опит за критичен обзор на падежната система на съвременния етап от развитието є в тюркските езици. Анализирани са броят и видът на падежите, регистрирани в десет тюркски езика: азербайджански, башкирски, казахски, киргизки, татарски, туркменски, узбекски, уйгурски, чувашки и якутски, като целта е да се фиксира наличието на аблатив и локатив и да се проследят техните особености. Получените резултати са представени в матричен вид. Представянето на отделните езици е по азбучен ред.

Азербайджански език

М. Ш. Ширалиев обособява шесткомпонентна падежна система в азербайджанския език. Основният падеж в разглеждания тюркски език служи за изразяване на извършителя на действието или за посочване на неопределен обект, върху който пада действието директно. В определени граматични конструкции (именни словосъчетания) симена в съответния падеж може да се изразява признак. С родителния падеж се посочва посесивност и определеност. За обозначаване на посока, крайна точка на движение и обект, към който е насочено действието, се използва дативалативът1 („дателно-насочващият“ падеж). С помощта на маркера на винителния падеж се обозначава определен пряк обект, върху който се извършва действието, изразено с преходен глагол. Местният падеж служи за изразяване на местоположение и местопребиваване. Отделителният („изходният“) падеж обозначава отправна точка в пространството или времето (Ширалиев, 1997: 163).

Башкирски език

Башкирският език също притежава шесткомпонентна падежна система. Според А. А. Юлдашев основният падеж е безафиксален и с него се посочва реалният извършител на действието при глаголи от деятелен, възвратен или взаимен залог. Също така с номинатив може да се изрази и неопределеност при обекти, върху които пада действието. Родителният падеж показва принадлежност, авинителният се използва за означаване на конкретен обект, който е обхванат директно от действието. Необходимо е да се отбележи, че маркерите за генитива и акузатива са с по петнадесет фонетични варианта. Дателният падеж обикновено обозначава адресата, но може да има като значение, в зависимост от реализацията си, насоченост на действието към обект, цел, както и продължителност на действието във времето. Местният падеж (локативът) и отделителният падеж (аблативът) имат падежни маркери с по шест фонетични варианта. Локативът обикновено показва местоположението на предмета или действието. В отделни случаи служи за темпорален маркер на действието, за индикатор за начина на извършване на действието, като понякога дори може да има и инструментално значение. Аблативът изразява изходна точка за действието или предмета, но в зависимост от характера на лексикалното значение на името изпълнява функция на каузатив, тъй като според А. Юлдашев (1997: 211) често посочва причина и обект на сравняване.

Казахски език

А. Т. Кайдаров обособява общо седем падежа в казахския език: именителен, родителен, алатив-датив („насочващо-дателен“), винителен, местен, отделителен и инструментален („творителен“). С изключение на номинатива всички компоненти на казахската падежна система имат специфични маркери, с помощта на които се изразяват пространствени и непространствени значения. Според автора пространствените отношения се изразяват чрез падежа алатив-датив, който обозначава крайна точка на движението. Местният падеж посочва местоположението или местопребиваването. Отделителният падеж показва началната точка на движението. Непространствени значения се изразяват от именителния и родителния падеж, които показват притежание (посесивност). Винителният падеж обозначава обекта, който се обхваща директно и изцяло от действието. Инструменталният падеж изразява съвместност и маркира инструментални отношения (Кайдаров, 1997: 248).

Киргизки език

В съвременния киргизки книжовен език падежната система се състои от шест компонента според Б. О. Орузбаева. В именителния, или основния падеж се намират съществителните имена, с помощта на които се изразява реалният извършител на действието при глаголи от деятелен, възвратен или взаимен залог. Родителният падеж се използва за изразяване на принадлежност. Датив-алативът („дателно-насочващият“ падеж) показва лицето или предмета, към които е насочено действието, също така и цел или времево отношение. Винителният падеж служи за посочването на конкретен обект, който обхваща действието, изразено с преходен глагол. Със съществителните имена във форма за местния падеж се изразява темпоралност (момент или период), местоположение или начин. С отделителния падеж се посочват темпоралност (начален момент), начална точка на движение, начин, но също така и причина (Орузбаева, 1997: 291).

Татарски език

М. З. Закиев счита, че падежите в татарския език са десет и ги разделя в три групи. В първата група е включен единствено основният, или неопределителният падеж. В следващата група, определена като съдържаща адвербиални падежи, са причислени винителният, алативът („насочващ“), „местновремевият I“ и отделителният. Като адноминални се определят останалите падежи: родителният, „местно-времевият II“, еквативът, абесивът и мунитивът (Закиев, 1997: 363).

Туркменски език

Туркменският език съдържа шесткомпонентна падежна система, в която се включват активните в настоящия период от развитието на езика падежи. Б. Чарияров и О. Назаров обособяват две групи в рамките на представената от тях падежна система: граматически падежи и локални падежи. Като граматически се разглеждат основният, родителният и винителният падеж, докато във втората група се причисляват дателният, „местно-времевият“ и отделителният падеж. Авторите подчертават, че всеки от падежните маркери има по няколко фонетични варианта, като изборът сред тях се основава на вида на звука в краесловие и на последния гласен звук в думата. Акцентира се на обстоятелството, че е възможна употребата в редица случаи на генитива и акузатива, в по-малка степен на датива, без падежен маркер. От друга страна, Б. Чарияров и О. Назаров обръщат внимание на факта, че в системата на туркменския език се забелязва наличието и на следните падежи, които са в зачатъчна („рудиментарна“) форма: компаратив (екватив), абесив, комитатив и алатив. Афиксите им понастоящем не се разглеждат като падежни, а като словообразуващи (Чарияров и др., 1997: 418), което затруднява изграждането на единна схема за падежната система на туркменския език.

Узбекски език

А. П. Ходжиев регистрира шест падежа в узбекския език. С нулева форма се характеризира основният падеж, т.е. той не притежава специфичен маркер. С родителния падеж се изразява посесивност, а с винителния падеж – обект, който се обхваща директно и изцяло от глаголното действие. Алативът („насочващият“ падеж) обозначава насоченост на действието към обекта. Приемането на маркер за местния падеж показва, че чрез съществителното име с него се уточнява мястото или времето на извършване на действието. Отделителният падеж обикновено показва обект, през който се извършва действието, пътя, по който се осъществява преминаването (маршрут). Същността на узбекските падежи показва, че всичките падежи в съвременния узбекски книжовен език са многозначни и полифункционални (Ходжиев, 1997: 429–430).

Уйгурски език

Уйгурският език се характеризира с единен тип склонение и шест падежа според Г. С. Садвакасов. Авторът подчертава, че това склонение обхваща съществителните и числителните имена, местоименията и много от субстантивираните форми. Основният падеж е безафиксален и в него се намира реалният извършител на действието при глаголи от деятелен, възвратен или взаимен залог. Този падеж е и вокативен по характер и се използва също в случаите, когато едно лице се обръща към друго. Принадлежност и различни връзки и отношения между предметите се предават чрез родителния падеж, който може да се изрази и афиксално, и безафиксално. В случаите, когато генитивът е без падежен маркер, обозначава общо, по-отвлечено отношение между предметите. Отношенията място, време, цел и причина могат да бъдат означени при съществителните имена с афикс за датив-алатива („дателно-насочващия“ падеж). Основните значения, които носи той, са означаване на крайна точка в пространството или времето, както и посочване на предмет, към който е насочено действието/движението. Винителният падеж се управлява от преходните глаголи и с него се означава обектът, който е засегнат пряко от глаголното действие. Местният падеж обозначава местоположението на лицето или предмета, времето на извършване на действието, оръдието, с помощта на което се извършва действието, състояние, положение, обстоятелство. С маркера за отделителния падеж съществителните имена изразяват начална точка на движение/действие, причина, време, отношение част към цяло, елементи или материал, от които се състои предметът; обект на сравнение (Садвакасов, 1997: 442–443).

Чувашки език

Седемкомпонентна е падежната система в чувашкия език. Тази позиция застъпва И. А. Андреев в своето изследване за същността и характера на чувашкия език. Авторът подразделя обособените от него падежи на две групи, в които разпределя падежите според това, дали с тях могат да бъдат предадени обектни, или пространствени значения. В първата група са обединени основният, дателно-винителният, отделителният, инструменталният („творителният“) падеж, абесивът и каузал-алативът („причинно-целевият“ падеж). За изразяването на пространствени значения се използват дателно-винителният, местният и отделителният падеж. При предаването на този вид отношения понякога участват и следлози, като в някои случаи падежите и следлозите могат да образуват синонимни връзки. Падежните маркери и следлозите, изразяващи пространствени отношения, могат да предават също и обектни значения (Андреев, 1997: 484).

Якутски език

Н. К. Антонов включва като численост осем падежа в предложения от него модел за падежна система в съвременния якутски книжовен език: основен, социатив, акузатив, партитив, датив, аблатив, инструментал и компаратив. С по-мощта на тези падежи се изразяват субектно-обектни и пространствени отношения. Пространствените отношения в определени ситуации могат да се предават и чрез следлози. Обръща се внимание на обстоятелството, че падежната система в якутски език се отличава в известна степен от тази в другите тюркски езици. Различието се изразява в липсата на местен и родителен падеж, но от друга страна, в якутския език са налични социатив, инструментал, партитив и компаратив (Антонов, 1997: 518; Севортян, 1956: 61–62). Социативът посочва предмета/лицето, съвместно с които се извършва действието, като получаването на този падежен маркер може да обозначи равноправни участници или само съпътстващи лица/предмети. Афиксът на инструменталния падеж, с който се изразява средството на извършване на действието, не подлежи на етимологизация. Маркерът на партитива2), който е една от спецификите на якутския език, е близък до афикса на локатива, като вероятно имат сходен генезис, т.е. той произлиза от локативния. Допустимо е да се предложи и хипотезата за развитието на партитивния маркер от афикса за аблатива чрез отпадането на звука -n, тъй като отделителният падеж, както и в останалите тюркски езици, има и партитивно значение. Компаративът се използва за означаване на обекта, спрямо който се сравнява друг обект.

Прегледът на падежните системи в десетте тюркски езика позволява да се направи серия от изводи с теоретико-приложен характер. Регистрира се наличие на падежна система във всички разгледани тюркски езици като характерна тяхна особеност, независимо от различния брой на обособените падежи във всеки език. Броят на компонентите на падежната система варира от шест до десет падежа, като всеки от тях в отделните езици има различен брой фонетични варианти на съответния маркер. Отчита се наличието на местния и отделителния падеж в рамките на падежните системи на всичките включени в обзора тюркски езици. Изключение е липсата на локатив в якутския език, като в него се смята, че местният падеж е преосмислен в партитив. Установява се непосредствено разглеждане на местния и отделителния падеж в представените езици, като тази тенденция се нарушава единствено в случаите, в които не е обособен локатив (т.е. в якутски език). Също така е необходимо да се отбележи, че във всички езици, в които се констатира наличието на местен и отделителен падеж, поредността име в следния вид: първо се посочва локативът, последван от аблатива. В предложеното название на локатива в татарския и туркменския език (местно-времевия падеж) се подчертава съвместяването на локална и темпорална семантика, която се изразява с този падеж. Обаче същата тенденция не се наблюдава при аблатива (изходния падеж), в чието название не се отбелязват носените от него значения за време и място, т.е. и на пространствени, и на времеви отношения.

От анализа на падежите в разгледаните езици се установява, че в падежната система на тюркските езици биха могли да се обособят четири групи: непространствени и пространствени (казахски език); адвербиални и адноминални (татарски език); граматически и локални (туркменски език); обектни и пространствени (чувашки език). В чувашкия език, приеман като единствения жив наследник на езиците от прабългарската група, се обособява наличието на особен комбиниран падеж, при който дателното и акузативното отношение се изразяват посредством този падеж.

БЕЛЕЖКИ

1.За значението, изразяващо посока при разглеждания падеж, в настоящото изследване се приема названието алатив, а не директив, за да се направи разграничение от наличните в историческия развой на тюркските езици директивни падежи.

2. Според Севортян (Севортян, 1956: 61) този падеж има значението на genitius partius.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, И. А. (1997). Чувашский язик. Языки мира. Тюркские языки (с. 480–491). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Антонов, Н. К. (1997). Якутский язик. Языки мира. Тюркские языки (с. 513–524). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Закиев, М. З. (1997). Татарский язик. Языки мира. Тюркские языки (с. 357–372). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Зализняк, А. А. (2002). За разбирането на термина „падеж“ в лингвистическите описания. В: Русское именное словоизменение с приложением избранных работ по современному русскому языкоку и общему языкознанию (с. 613–647). М., I–VIII.

Кайдаров, А. Т. (1997). Казахский язик. Языки мира. Тюркские языки (с. 242–254). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Кардашев, Э. Н. (2009). К вопросу исторического развития тюркской падежной системы. Известия Российского государственого педагогического университета им. А. И. Герцена (с. 194–197). Санкт-Петербург: РГПУ.

Орузбаева, Б. О. (1997). Киргизский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 286–298). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Садвакасов, Г. С. (1997). Уйгурский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 437–450). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Севортян, Э. В. (1956). Категория падеж. Исследования по сравнительной грамматике тюркских языков. Морфология (с. 45–64). Москва: Издательство Академии Наук СССР

Ходжиев, А. П. (1997). Узбекский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 426–437). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Чарияров, Б. (1997)., О. Назаров. Туркменский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 412–426). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Ширалиев, М. Ш. (1997). Азербайджанский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 160–172). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

Юлдашев, А. А. (1997). Башкирский язык. Языки мира. Тюркские языки (с. 206–216). Бишкек: РАН Институт Языкознания, Издательский Дом „Кыргызстан“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н