Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-06-01

2024/6, стр. 681 - 688

ЕЗИКОВИТЕ КОНТАКТИ И ТЕХНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Иля Златанов
E-mail: Ilya.Zlatanov@gmail.com
Sofia University
Bulgaria

Резюме: Редица учени, както и широк кръг неспециалисти си задават въпроса дали българският не е език от креолски тип, т.е. продукт на непълно усвояване от страна на носители на други езици? В статията се анализира историята на възникване и характерните черти на пиджин и креолските езици в съпоставка с езиковите съюзи.

Ключови думи: езикови контакти; пиджин и креолски езици; езикови съюзи; Balkan sprachbund

Българският език заема своеобразно място в славянското езиково семейството. При преобладаване на славянска лексика, граматичният строй на българския език рязко се отличава от останалите славянски езици: развита система от глаголни времена и наклонения при загуба на падежите и замяната им с предложни конструкции. Всъщност аналитизмът на българския стига още по-далеко: такива синтетични глаголни форми като инфинитив, причастия и деепричастия се заменят с конструкции, състоящите се от служебна дума и лични форми на глагола.

Отдавна е забелязана близостта в граматиката между българския и другите балкански езици, на първо място румънски и албански. Доколкото албанци и власи са били част от населението на българската държава, редица неспециалисти, но и лингвисти, далечни от тази тясна област, си задават въпроса дали българският не е език от креолски тип, т.е. продукт на непълно усвояване като втори език от страна на носители на други езици? Точно затова се налага да припомним основните разлики между креолизация и езиков съюз.

Възникването на креолски езици и създаването на езикови съюзи се извършва при различни условия. Пиджин-езици възникват сред разноезични колективи, които нямат общо средство за комуникация. Понеже комуникация все пак е необходима, един от езиците, които не са родни за носителите, поема функциите на средство за комуникация. В повечето от известните случаи това е езикът на някоя колониална държава – английски, френски, португалски.

Езикът е изчистен от всичко, което не е абсолютно необходимо. Лексиконът е доста по-беден от суперстратния и адстратните езици. За сметка на това значенията на думата се разширяват така, че покриват много от значенията на редица самостоятелни лексеми в езика източник. Така например английската дума grass ‘трева’ в езика ток-писин в Папуа Нова Гвинея е заета във формата gras и означава ‘нещо, което расте’:

Gras bilong het – трева на глава ‘коса’

Gras bilong maus – трева на уста ‘мустаци’

Gras bilong pisin – трева на птица ‘пера’

Gras bilong solwara – трева от солена вода ‘водорасли’

Пиджин-езикът изпълнява ограничени функции и се използва само в определени практически области. При пиджините езикът няма твърди правила, фразата се оформя според случая и умението на говорещите. Първите езици на Земята ще да са приличали на пиджини: почти изцяло лексика, синтаксисът ще се появи по-късно. Примерите за деца, които в ранното детство са били изолирани от човешко общуване, като че ли потвърждават този извод. Те никога не могат да усвоят принципите на граматиката и говорят с фрази от типа „Ябълка сок купи магазин“.

По сходен начин функционира Tây Bồi – пиджин във Виетнам, базиран на френски: Moi faim букв. Мене глад ‘гладен съм’, Moi tasse мене чаша ‘моята чаша’, Vous pas argent moi stop travail Вие не пари, мене спира работи ‘ако не ми платите, няма да работя’.

В следващите поколения, когато носителите не знаят никакъв друг език освен пиджина, се извършва процес на креолизация: езикът си изработва твърди правила и се превръща в роден език, подобен на всеки традиционен некреолски език. Но това, че креолският език е възникнал въз основа на пиджин, остава ясни и неопровержими следи. Опростяването на езиковата система се извършва на всички нива: фонология, лексика, граматика. Например в хаитянския креолски вместо френското cuire „готвя“ се използва изразът mwen fè manje от фр. je fais à manger „аз правя за ядене“ . Формите на френското спрежение са загубени: френският инфинитив е обобщен, а значенията на различните лица, времена и наклонения се обозначават с различни маркери. Във френски nous étudi-ons toujours „ние винаги учим“ глаголното окончание маркира първо лице мн.ч. сегашно време. В хаитянската съответка nou toujou etidye глаголът е в изходна форма. Лицето и числото се маркират от личното местоимение nou ‘ние’, а времето се подразбира от наречието toujou ‘винаги’.

При възникването на езикови съюзи социолингвистичната ситуация е различна. Няма доминиращ общ език (лингва франка), използват се различни езикови стратегии. Разните етноси живеят близо един до друг или даже смесено в едни и същи селища, а родният език си остава важен белег на етническа принадлежност. Хората ежедневно са в досег с различни езици. Както Густав Вайганд описва ситуацията в Битоля преди повече от сто години, български и турски са повсеместно разпространени. Власите, особено мъжете, освен майчиния си език знаят български и гръцки, а много от тях също турски и албански.

В такава ситуация не възникват пиджин-езици, защото носителите на всеки език имат достатъчно контакти с кой да е език, който им е нужен за общуване. Хората придобиват различна степен на билингвизъм или многоезичие. Знанието на езици се смята за ценно качество. В спомените си Марко Цепенков разказва за баща си:

За чудо големо, беше го научил алфавита до една недела и му пишал една книга на аджиата, како поздравление по гърчкьи, влашкьи, каравлашкьи, арнаутцкьи, турцкьи знаеше да сборуа фарси и сърбцкьи векье — цел сърбин беше – и му го дал на аджиата (влашки – аромънски, каравлашки – румънски).

Засилената употреба на втори език при билингвите може да повлияе и върху родния език, дори когато той се използва в едноезична среда. Но чуждоезиковото влияние се отразява косвено; паралелизмите се осъществяват със собствен езиков материал, а не чрез директно заемане.

Например паралелизмът между членната форма и относителните местоимения в български и в гръцки се образува по сходен начин: в гръцки език относителните местоимения приличат на „членувани“ въпросителни. Определителният член за мъжки род ὁ е омофонен на префикса в относителните местоимения: όπου ‘където’ (που – къде), όποιος ‘който’ (ποιος – кой) и др. Двата езика имат огледални съответствия: предпоставен член и относителни местоимения чрез префиксация в гръцки и постпозитивен член и суфигирани относителните местоимения в български.

По време на Османската империя няма вътрешни граници. Етносите се определят не по територия, а по религия или поминък. Например българите са земеделци, гърците – търговци, а албанци и власи са чергаруващи овчари. Когато отсядат в градовете, куцовласите стават механджии или бакали. Обмяната на стоки и услуги предполага общуване на различни езици.

Взаимодействието между балканските народи обхваща не само езика, но фолклора, традициите и обичаите. Съжителството на българи, власи, албанци и гърци води до паралелно развитие на езиците им.

Говорните навици до известна степен се уеднаквяват. За така наречения северен вокализъм в гръцките говори е характерна редукцията на неударените гласни /e/ и /o/) в /i/ и /u/, както твърдото, веларизирано произношение на звука [ł] – явления, характерни за български. Българският е единственият славянски език, в чиято фонология присъства звук /ъ/ – също като в румънски и албански. Румънците придобиват славянския навик да йотуват /е/ в началото на думата: Elena и este се произнасят /йелена/ и /йесте/. В много български и сръбски диалекти изпада звук /х/, който в латински е изчезнал още в Античността и не е характерен за домашните думи в романските езици. От друга страна, контактите с гръцки, книжовната традиция и многобройните заемки от чужди езици ограничават разпространението на този процес и звукът /х/ е реинтродуциран в книжовните румънски и сърбохърватски.

Има и други аналогии, както и обща лексика (кутия, ливада, даскал, боя). Под влияние на български думата lună в румънски започва да означава едновременно месец и месечина. В български думата време, освен значението ‘продължителност на действието, измервана с часове, дни и т.н.’, развива и значение ‘атмосферни условия’ – също като романските езици (фр. temps, ит. tempo, рум. timp). Съвпадат и много пословици, поговорки и фразеологизми.

В граматиката промени се натрупват по-бавно и невинаги намират отражение в писмените извори. Това може да се илюстрира с един добре документиран факт от историята на английския език.

Смята се, че т.нар. do-support в английски се е настанил под влияние на келтските езици. Става дума за употреба на служебния глагол do ‘правя’ в отрицателни и въпросителни конструкции: John does not swim (вместо *John swims not) и Does John swim? (вместо *Swims John?). При говорене на английски келтите просто са пренасяли навиците на родния език.

Първите случаи на употреба на глагола do в отрицателни и въпросителни конструкции са засвидетелствани през средноанглийския период, в началото на ХІV век. У Шекспир се редуват конструкции със и без do-support: „I know not how I lost him“ (Отело) и „Why do we hold our tongues?“ (Макбет). Въвеждането на книгопечатането през ХV век способства за стандартизирането на езика. От ХV до края на ХVІІІ век тези дублетни форми съществуват съвместно и чак през ХІХ век твърдо се налагат конструкциите с do.

На Балканите междуетническите контакти благоприятстват за езикова интерференция. В края на старобългарския период се развива постпозитивният определителен член в български. Той става характерен също и за албански и румънски (вълк-ът, алб. ujk-u рум. lup-ul).

Още в среднобългарски дателният падеж се използва вместо родителен в посесивна функция (храмъ молитвѣ, врътъпъ разбоиникомъ). Като следствие, дателните форми на личните местоимения започват да се използват вместо притежателни местоимения (да ходѧтъ пѡ всеи хѡрѣ царства ми). Посесивно значение е характерно и за сръбските дателни местоимения: Је ли њему земља Босна? В съвременния български и в румънски косвеното допълнение при глагола и притежателя при името се изразяват с един и същи предлог (давам книгата на Иван – книгата на Иван е интересна; Îi dau cartea lui Ion – Cartea lui Ion este interesantă). В гръцки пък родителният падеж иззема функциите на дателния, но и там сега предлогът е еднакъв.

В среднобългарски има засилена употреба на предложно-падежни конструкции за сметка на безпредложните падежи. Съчетанието „на“ + винителен падеж е предпоставка за бъдещото налагане на акузатив след всички предлози, което, от своя страна, предхожда преминаването на конструкцията в т. нар. „обща форма“. В съвременния български език падежите вече са отмрели, в другите балкански езици употребата им е редуцирана и синтактичните отношения се изразяват с предлози. За да се разграничат субектът и обектът, в повечето балкански езици допълнението се дублира с лично местоимение (напр. вълкът го изяде агнето).

Отмирането на разликите между ubi и quo (стб. камо – къде) води до смесването на винителен и местен падеж след предлозите в и на: въ домъ (вм. домоу) о҃ца моего обители многы сѫтъ. Еднаквото изразяване на местоположение и посока е общ балканизъм. Има го и в някои сръбски говори (Овце су му на ливаду вм. книжовното на ливади).

Жителите на преходните „торлачки“ говори в Сърбия срещат големи трудности при налучкването на правилния падеж в сръбския книжовен език. В тази връзка, Бранислав Нушич описва случката със свой съученик Станой:

Един следобед, по велики пости, той вдига ръка и моли:

– Молим, господине, да идем у авлии (на двора, т.е. „по вънка“).

– Ще кажеш това изречение правилно, и тогава ще те пусна!

Станой се притесни, заозърта се и отчаяно повтори:

– Молим, господине, да идем у авлии!

– Кажи го правилно и ще те пусна!

Станой почна да се поти и превива, кое заради падежа, кое заради неволята, заради която молеше да излезе. Другарите му шепнат и подсказват, а той се изпоти, зачерви се, вдигна единия си крак и го уви около другия, и накрая изкрещя: У авлиjу!

– Добре, сега вече е правилно, можеш да излезеш!

– Е, сега вече е късно – отговаря Станой, целият подгизнал.

За среднобългарски и другите балкански езици е обща засилената употреба на „искам“ (хотѣти) като спомагателен глагол, чрез който започва да се образува бъдеще време. В гръцки частицата за бъдеще време tha произлиза от thelo, а в албански do от deshiroj – и в двата езика глаголът означава „искам“. На тази база развиват нови глаголни времена: бъдеще в миналото (щях да пиша), бъдеще предварително (ще съм писал) и бъдеще предварително в миналото (щях да съм писал).

Бъдеще време в миналото в новобългарски конкурира с условното наклонение. Значението на условно наклонение се свързва предимно със сложни изречения с подчинено условно: „Щях да дойда, ако ме беше поканил“. В граматиките на другите балкански езици, румънски и гръцки, бъдеще в миналото се третира като условно наклонение.

През среднобългарския период като алтернатива на инфинитива зачестява употребата на конструкцията да плюс лична форма на глагола – мое брашьно ѥсть, да сътворѭ волѭ пославшаго мѧ. По-късно в някои говори пълният инфинитив се използва само като отглаголно съществително (вода за пити, сапун за мити, игла за шити). Интересна аналогия предоставя румънският език, в който нормативни са само формите на съкратения инфинитив, а старият пълен инфинитив има значение на отглаголно съществително ( iubi ‘обичам’, iubire ‘обич’). В новобългарски да-конструкцията измества инфинитива, а съкратеният инфинитив функционира в ограничен брой конструкции (не мога ти каза, недей вика, до-ще мачка за погачка). Отпадането на инфинитива е характерно и за такива небалкански в лингвистичен смисъл езици, като турските диалекти в България или сръбски. В книжовния сръбски бъдеще време се образува с помощта на пълен или съкратен инфинитив (ћу радити или радићу). Но в разговорната реч на сърбите широко се използват да-форми: Све ће да уради само да се за њега чује. По натрупването на да-конструкции жителите на бивша Югославия лесно разпознават сърбите: Хтео бих да дођем да те питам да идемо.

Ограничаването на неличните форми на глагола (инфинитив, причастия и деепричастия) в балканските езици води до засилената употреба на финитни глаголни форми, ср. бълг. не говори без да видиш, гр. μην μιλάς χωρίς να βλέπεις, рум. nu vorbi fără să privești срещу деепричастните форми в хърватски (ne prićaj ne vidjevši) или турски (görmeden anlatma).

В български, гръцки и в останалите балкански езици относителните изречения могат да се въвеждат с универсален неизменяем маркер от типа Човекът, дето беше с нас / Ο άνθρωπος που ήταν μαζί μας.

В югозападните краища на българското езиково землище българският език се намира в непосредствен досег с аромънски, гръцки и албански. Югозападните говори имат редица особености, които не са навлезли в книжовния език. Такива са например употребата на предлога от в посесивна функция (от брат ми синот) и в партитивна функция (имам си и от брашънце, и от масълце), аналогично на романския de; маркирането на прякото допълнение при лица с предлог (Го видоф на Иван) – особеност, обща с румънски (L-am văzut pe Ion). В редица южни говори миналото деятелно причастие е заменено със страдателно (форми като умрян, заспан, отиден) – в романските езици има само страдателно минало причастие. Такива форми участват в образуването на сложни минали времена: Бидена си во Австралия? — Не, никогаш не сум бидена таму. За охридския диалект са характерни перфектни и плусквамперфектни форми със спомагателен глагол имам: Си казал греховите що имал сторено; Тие ми я покажаа, но яс веке я имав видено. Имам-перфект е характерен за гръцки, албански и аромънски.

И така, при образуване на езикови съюзи най-характерно е многоезичие при запазване на майчиния език като важен белег за принадлежност към етноса. Креолски езици не се образуват, но етническите контакти водят до паралелно развитие на езиците. Всеки език и диалект има индивидуален профил на паралелизмите. Най-много балканизми има в български и особено в югозападните му говори. Така наречените торлачки говори в Източна Сърбия, Западна България и в северната част на Северна Македония имат по-малко балканизми. Балкано-романските езици (румънски, мъгленски влашки, аромънски), както и албански, споделят повечето балканизми. Гръцкият е доста балканизиран, но съхранява и някои небалкански черти (препозитивен член, запазени падежи).

ЛИТЕРАТУРА

АСЕНОВА, П., 1989. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. София.

БЕЛИКОВ, В. И, 1998. Пиджины и креольские языки Океаний: социолингвистический очерк. Москва: Наука.

КЪНЧОВ, В., 1900. Македония. Етнография и статистика. София: Проф. М. Дринов.

ДЕСНИЦКАЯ, А. В., 1968. Албанский язык и его диалекты. Ленинград: Наука.

ЦЕПЕНКОВ, М., К., 1998. Фолклорно наследство, Том 1. София: Проф. Марин Дринов.

МИХЕЕВА, Н. Ф., 2014. Пиджины и креольские языки: перспективы развития. Вестник Российского университета дружбы народов, vol. 1, no. 2.

REFERENCES

ASENOVA, P., 1989. Balkansko ezikoznanie. Osnovni problemi na balkanskia ezikov sayuz. Sofia. [In Bulgarian]

BELIKOV, V. I, 1998. Pidzhinы i kreolyskie yazыki Okeaniy: sotsiolingvisticheskiy ocherk. Moskva: Nauka. [In Russian]

CAPIDAN, T., 1925. Meglenoromânii. Bukuresti.

DESNITSKAYA, A. V., 1968. Albanskiy yazыk i ego dialektы. Leningrad: Nauka. [In Russian]

FOLEY, W. A., 1988. Language birth: the processes of pidginization and creolization In: Linguistics: The Cambridge Survey. Cambridge University Press.

FRIEDMAN, V. A., 2017. Languages of the Balkans. In: Oxford Research Encyclopedias.

HALL, R. A., 1962. The life cycle of pidgin languages. Lingua, vol. 11.

KANCHOV, V., 1900. Makedonia. Etnografia i statistika. Sofia: Prof. M. Drinov. [In Bulgarian]

LINDSTEDT , J., 2016. Multilingualism in the Central Balkans in late Ottoman times. In: M. MAKARTSEV & M WAHLSTRÖM (eds). In search of the center and periphery: Linguistic attitudes, minorities, and landscapes in the Central Balkans. Slavica Helsingiensia, vol. 49.

LINDSTEDT, J., 2000. Linguistic Balkanization: Contact-induced change by mutual reinforcement. In: D. GILBERS, J. NERBONNE & J. SCHAEKEN (eds.). Languages in Contact. Amsterdam & Atlandta: Rodopi.

MIHEEVA, N. F., 2014. Pidzhinы i kreolyskie yazыki: perspektivы razvitia. Vestnik Rossiyskogo universiteta druzhbы narodov, vol. 1, no. 2. [In Russian]

NICULESCU, A., 1999. Individualitatea limbii române între limbile romanice. vol. III. Noi contribuții.

SANDFELD, K., 1930. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris.

TsEPENKOV, M., K., 1998. Folklorno nasledstvo, Tom 1. Sofia: Prof. Marin Drinov. [In Bulgarian]

WEIGAND, G., 1894., Die Aromunen / Ethnographisch – Philologisch – Historische Untersuchungen. Leipzig.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.