Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/2, стр. 218 - 232

ИЗ ПЕСЕННОТО ТВОРЧЕСТВО НА ГАГАУЗИТЕ ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Резюме:

Ключови думи:

В края на 2006 г. беше публикуван кратък речник на междубългарските наименования, прозвища и прякори1). В речниковата статия за Гагаỳзин/ гагаỳзи2) се казва: „Етнокултурата и етнопсихологията на тези българи у нас, известни с прозвището гагаузи, имат изцяло български характер. Що се отнася до тяхната етнографска характеристика, в отделни краища тя носи окраската на местната българска етнографска група, както и известни черти от културата на техните предци, дошли от различни краища на страната. Това се отнася и за техния българоезичен фолклор, който на практика се подминава, не се събира и не се изследва“3). Напълно сме съгласни с това твърдение, но се налага известно уточнение. От някои чужди изследователи този българоезичен фолклор наистина се подминава, но през годините у нас беше направено доста за организиране на събирателска дейност по гагаузка диалектология, фолклор и етнография. Бяха проведени последователни научни експедиции на български тюрколози4), организирани от Института по български език при БАН през 1959, 1960 и 1961 години в Североизточна България5) с научен ръководител Кръстьо Баев от Варна и по линия на научноизследователския план на националната програма „Гетика“ през годините 1982–1984 – с научен ръководител Емил Боев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когато наново бяха посетени обходените при първата научна експедиция селища, като проучванията обхванаха и селища от районите на Югоизточна и Югозападна България6).

По време на тези експедиции ние имахме за цел за направим фонетични записи както на езиков материал, така също и да съберем приказки, песни, анекдоти, гатанки и друг фолклорен материал7). Нашето лично мнение е, че по време на нашата първа обиколка в Североизточна България ние имахме възможност да се насладим на невероятното изпълнение на жени и мъже от различна възраст, които пресъздаваха наученото от своите баби и майки, бащи и дядовци, като се радваха, че могат да предадат на нас това богатство на мелодия и текст. За съжаление, доста от записаните тогава песни и приказки двайсетина години по-късно вече бяха забравени – те просто си бяха отишли с хората, които ги бяха разказвали и пели. Но имаше все още възрастни хора, които в началото на осемдесетте години на миналия век бяха на по 70–80 години и които след уговорката, че отдавна не са пели по различни причини и че гласът им не е вече какъвто е бил на млади години, ни омайваха с прекрасните си песни, които пееха с много обич и радост за това, че могат да споделят тези свои свидни спомени с нас, младите.

Песните, които са пеели на младини по сватби, хора и седенки, се помнеха от немалко певици и певци, а те бяха все на български език. Колкото и да питахме и разпитвахме, дори се опитвахме да ги провокираме – те ни обясняваха напълно спокойно, че техните песни са на български език и че нямат и не знаят песни на друг език, т.е. те говореха на „гагаушки“, но пееха на български език.

Тук ние не си поставяме задачата да разглеждаме и да търсим отговор на въпроса за произхода на гагаузите или за тяхното отношение спрямо тюркския език, на който говорят8), а съвсем искрено да споделим с нашите читатели няколко различни по жанр песни, които сме записали лично по време на срещите ни с нашите сънародници – гагаузите, по време на посочените по-горе експедиции.

Текстът на песните се публикува за първи път независимо от факта, че са събрани и записани преди толкова много години9).

Тук са включени общо 17 песни от Варненско, а именно: от с. Брестак – 7 песни, от с. Кичево – 4 песни, от с. Метличина – 5 песни, и от с. Есеница – 1 песен. Две от тях са записани в по два варианта. Те са:

Песента за Гьорги Грозника с първи вариант (Вж. тук № 4) е от село Брес-так, който е записан през 1960 г., и втори вариант на същата песен от съседното село Метличина (Вж. тук № 11), който е записан през 1983 година.

Песента за Марко и Бельо хайдутин е с първи вариант (Вж. тук № 10) от с. Кичево и втори вариант на същата песен от с. Есеница (Вж. тук № 17) – записани през 1983 година.

Посочените по-долу песни са твърде различни, но в тях съвсем ярко се разкрива душевността на гагаузите, тяхното виждане за житейската правда и за силата на любовта. Те повдигат булото на времето и ние се потапяме в един отминал свят, изпъстрен от вяра, любов, страдание и различни съдби, но навсякъде певецът е намерил начин да загатне или съвсем категорично да осмее, да порицае или да възвеличи героя на песента.

Следват песните, които бяха изпети от Тудора Маринова Михайлова, на 50 години, с образование първо отделение, земеделка от с. Брестак (Кара агач), Варненско. Записът е направен на 15 и 16 октомври 1960 година в с. Брестак.

№ 1. ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Нанни ми нанни, момченце.

Да пураснеш, на нива да идеш,

На тати си йардъмджи да станиш.

№ 2. СТАНКЕ ЛЕ, ЗАГУБАНКЕ ЛЕ

Станке ле, загубанке ле, Намерили ги мумците, Станке ле, изгурянке ле. Закърпили калците.

Спъждала Станка телците, Станке ле, загубанке ле, Изгубила си кунците. Станке ле, изгурянке ле.

№ 3. АЙДЕ, АЙДЕ КАРА КОЛЬО

Айде, айде Кара Кольо, Куга зеф да меся, ляб да правя,

Майка ми като умирала, И то плачи за кравайчи.

Чи тугис ми заръчала Зеф завадиф на боклука –

Късо либе да не либя. Пител пей, той са стряска.

Аз залибиф късо либе. Зеф завадив на реката –

Педя чиляк, лакът брада. Жаба вряка и то са стряска.

№ 4. ГЬОРГИ ГРОЗНИКА

Имала й мама имала

Дор девет сина имала,

Десето Гьорги Грозника.

И девет булки убави,

И девет дребни дечица.

Мама си Гьорги пъдеши

Гьорге ле Гьорге Грознико,

И девет ми булки убави,

И девет дребни дечица.

Гьорги майци си думаши:

Мале ле, мила мале ле,

Твърде съм мамо мъничек,

Мъничек, мамо и глупав.

Глупав съм, пътя не зная,

Накъде, мамо, да ида?

Мама си Гьорге пак дума:

Майни се Гьорге, иди си.

Гьорги мале си думаши:

Мале ле, мила мале ле,

Я дай ми, мале, дреите,

Дреите, мале, дрипави,

Дрипави, незакърпени,

Ше ида, мале, ше ида,
Дето ми видят очите.

Ше ида и няма да се върна.

Мама си дреи даваше,
Гьорги си дреи зимаше,
Дребно си сълзи ронеше,
Люто майка си кълнеше:

Боже ле, мили, Боже ле,
Аз кат си от двори изляза
Черната Чума да влезе,
С черна митла да измите.

Дор деветте му 10) синове,
И девет булки убави,
И девет дребни дечица,
И за мене каил да остане.

Де стоял Господ, де слушал,
Гьорги йот двори излиза,
Черната Чума увлиза.

С черна митла измети,
Дор девет сина,
И девет булки убави,
И девет дребни дечица.

Гьорги из пътя вървеши
И намерил Гьорги дружина,
Че са другари станали,
Чи щели да идат да идат,
На долу Долна Добруджа,
Равна Козлуджа.

Чи там се й изловили
На работа работили.

Многу си й пари спечелил,
Петстотин увци купувал
И хиляда бели грошови,
И върна се назад да иди.

Из пътя Гьорги вървеши,
На пътя сиди бабичка,
Гьоргюва стара майчица.

Гьорги майка си познава,
Майка му Гьорги ни познава.

Георги бабичка думаше:

Добър ти ден, мари бабичке.

Що сидиш, бабо, на пътя?

Имаш ли място за мене
И за петстотин ми овце?

Бабичка дума на Гьорги:

Дал ти Бог добро, бре синко!

Имам си, синко, имам си
И ас имаф, синко, ас имаф
Дор девет сина имаф си,
Десето Гьорги Грозника
И девет булки убави,
И девет дребни дечица.

Сички синови изумряха
И девет булки убави,
И девет дребни дечица,
И за Гьорги каил останах,
Де да е Гьорги да дойди!

№ 5. РАЗБУЛЯЛ МИ СЕ Й МЛАД СТУЯН

Разбулял ми се й млад Стуян,

Млад Стуян, млада войвода,

Чи лижал Стуян, чи булял

Тъкмил му й девет години.

Стуянувата майчица

Йидин път ни пупитъла:

Стуяне, сино Стуяне,

Що лижиш, що булиш,

Ут какво ти е болката?

Стуянувата майчица

Тя на Стуяна думъши:

Стуяне, сино Стуяне,

Що лижиш, що булиш,

Ут какво ти е болката,

Да та пупитам, Стуяне?

Стуян майка си думаше:

Мале ле, мила мале ле,

Като ме питаш да кажа.

Знаеш ли, мале, помниш ли

Куга айдутлук сторийми,

С коне в черква влязайми,

С ножови комка взимайми.

Ут черкува като излязайми,

На пътя, маму, срещнайми

Една ми сватба гуляма.

Напред кръсника вървеши,

На ръка му желта бъклица,

На ред ми вино давъши,

На ред дар даряха.

На мени ред къту доди,

На мене вино не стигна,

На мене дар не стигна.

Другари ми се й присмяха:

Стуяне, олан Стуяне,

Сладко ли беше виното,

Тънка ли беши дара ти?

Мене ми се, мамо догнивя, Ут чернуту не ми се иска,

На никого нищу ни рекоф Ут бялото ми се иска.

Само зеф зетя и булката, С ръка, мамо посегнаф

Чи ги заведуф ф гурата. Грозде да си откъсна,

Булката вързуф на идин край, Чи ми ръката исъхна.

И зетя, мамо, на идин край. С уста, мамо посегвах,

Одийми айдутувайми Устата ми се изкриви.

Цели ми девет гудини. Ут туй ми й, мамо, болката.

Върнайми се назад да идим, Стуянувата майчица

Чи ут там си, мамо минайми, Тя на Стуяна думъши:

Чи на ума ми додуха, Стуяне, сино, Стуяне.

Утидух да ги овидя. Станало й девет гудини,

Тий си лузина станали, Както си ти легнал.

Чи пак съ нъ идно събрали. Йож девет, сино, да лежиш,

Булкътъ рудилъ бялу грозди, На сламка да се подпираш,

Бялу грозди кадън пармаджи, От игла уши да съ провираш.

И зетя рудил черно грозди.

№ 6. БОНКА СИ ТАНКУ ЗАЛЮБИ

Бонка си Танку залюби
Люби гу Бонка, лъга гу
Гудина и пулувина,
Чи съ й гудила за други
През девет сила в дисету,
Дисету селу Негодин.

Бонка си свадба пуканил,
Всички си руднини пуканил
Бонка и Танку пуканил,
Да вземе Танку кавала,
Да доди на свадбата.

Чи взема Танку кавала,
Чи вутиди Танку на свадба.

Танку с кавала свиреши,
Бонка си уро водиши.

Кавал му свири гувори,
Бонке мо, първо либе ле,
Ти иди Бонке в собата,
И аз Бонке да ида
Пуследну да си простими.

Чи утива Бонка в собата,
Танку утпудир утивъ.

Чи влези Танку в собата,

Чи си вратата заключва.

Танку си Бонка улуви,

Улуви и я пригърна

С лява ръка в шия,

С дясна си в пояс.

Чи извади ножчи анджарче,

Бонкина глава отряза.

Бонкина глава скачаши,

Език му думи думаши:

Танку бе, първо либе ле,

Ти що ми глава утрязъ?

Мене ми мама не дади

С тебе да се вземиме.

Танку си сам си удари.

Гуляму чуду станало

За Бонка и за Танку.

Танку си дума придумал:

Бонке ле, първо либе ле,

Лежи, любе ле, да лежим.

Майка ти да тегли гряхови

Двама сме млади зелени.

№ 7. ЛЮБИЛИ СЕ ДОБРА И ДОБРИ

Любили се Добра и Добри На Добринта гудеж гуляма

От малки дор до големи, Чи устави Добри гудежа,

Докат са пораснали. И утива Добри у Добрини.

Добри за Добра изпраща И на вратата хлопаши

Женили желта бъклица. Отваряй Добро вратата.

Добринта майка ни дава, Добра на Добри думаше:

Чи са й утишле за друга.

За друга, за лелина й дъщеря

И на нея Добра викали.

Чи дали Добра на Добри,

Чи Добри си года ши гуди.

Добре ле, Добре, първо либе ле, Ни утварям Добре вратата,

Ти се убеси на сундурмата,

А аз ши съ убеся в къщи.

Добрините майка и баща

Калеса Добри калеса Те се й от гудеж сутринта върнали

Всички руднини калеса. Какво да гледат, да видят

И на Добрини утива. Добри се й вънка убесил

Добри на Добра думъше: И Добра се й вътре убесила.

Изпрати Добро майка си.

На мойта гудеж гуляма.

Добра майка си думъши:

Мале ле, мила мале ле,

Идете мамо на года,

На Добринта гудеж гуляма,

Какви даруви ши дари Добра.

Чи утишле Добрините майка и баща

Гулям е спомен станало,

Гуляму чудо.

Любете, не се лъжете

И си мерак не хвърляйте.

Мерак е лоша работа,

От оген повече гори,

От рана повече боли.

Една песен от Деспинка Калчева Николова, на 58 години, образование – второ отделение, домакиня от с. Кичево (Джаферлии), Варненско. Записът е направен на 1 август 1983 година.

№ 8. УСИЛНИ ГОДИНИ

Години, години, Или сал до мене?

Усилни години, Ако сте редом дошли, Редом ли сте дошли Добре сте ми дошли, Или сал до мене? Ако ли сал до мене, Редом ли сте дошли Огън да ви гори!

Следващите песни са изпети от Калина Христова Станева, на 66 години, образование – второ отделение, земеделка от с. Кичево. Записът е направен на 1 август 1983 година в дома на Деспинка Калчева Николова.

№ 9. ЙОСТАНА СТАНКА СИРАЧЕ

Йостана Станка сираче, Момчето харно бугато.

Без баща, Станка, без майка Момчето харно бугато,

На буля си да слугува, Ала е сестро глухоням.

На бате си да домува. Станка си викна заплака.

Расла йе Станка пурасла Като си Станка плачеше,

Станала мума хубава. Свадбари в двори влязали.

Бате йе скришну гудява Станка си дума продума:

За йедно мумче бугато, Боже ле, мили Господи,

За йедно мумче бугато. Не ли ми стига, Божичко,

За йедно мумче сакато, Двайсет гудини да робувам,

Сакато и глухонямо. И на буля си да слугувам.

Йедин ден рану в ниделя Станка все плаче и вика.

Станка си двори митяла. Где сидял Господ и слушал.

Станка край село излиза На мумче уши раздърпа

Сметове да си изхвърля. И му езика развързва.

Станка към горе пугледна Мумчето Станка продума:

Голяма свадба идвало. Станке ле, мило Станке ле,

Бърже си в къщи йотива Стига си мила плакала

И на батко си продума: И мене мила разплакваш.

Я излез батьо да видиш Всички свадбари плачеха.

Каква ми свадба пристига. Какво ми чудо станало,

Куя ли мума чистита На сватови хабер пратили на булярско място шъ иде. Че йе мумчето продумал.

Бате му Станка продума: Като се назад върнали,

Сестро, Станке ле, Станке ле, Свата излиза на пътя

Досига скришном вършахме, Свадбари да си посрещне,

А сига скришном не бива, Със шиник жълти жълтици

Свадбата, сестро, за тебе. На свадбари пръскала.

№ 10. ЗА МАРКО И БЕЛЬО ХАЙДУТИН

Ходи Маринка из селу,

Ходи Маринка и вика:

Кой има булче, кой няма,

Да дойде да му пристана,

Да ме йот Бельо йотърве,

Йот Бельо, йот хайдутина.

Мене ме вече дотегна,

Вечер до късно да чакам,

Кървави ризи да пира.

Денем се порти не йотварят.

Денем се порти не йотварят,

А нощем не се затварят.

Отгде го зачу и Марко,

Марко Маринка продума:

Маринке, булче хубава,

Като на Бельо дотегна,

Ела на мен да пристанеш.

Маринка Марку продума:

Как ще ти Марко присна,

Като ти й Бельо побратим?

Ако на срещне двамата,

Къс по къс ше ни направи.

Тугас Маринка пристана,

Че са двамата тръгнали.

Кату из гура вървяли

Отсреща Бельо идеше.

Отсреща Бельо идеше

И остри ножове точеше.

Марко на Бельо продума:

Бельо ле, побратимо ле й,

Снощи ми булка пристана.

Кату из пътя вървяхме,

Едни други си думахме:

Кугото срещнем най-напред,

Негу за кум ши пуканим...

Тук нашата певица ни запя друг вариант на песента за:

№ 11. ГЬОРГИ ГРОЗНИКА

Имала мама гледала

Дор девет сина левенти,

Левенти твърде хубави,

Десети Гьорги Грозника.

Мама на Гьорги думаше:

Махни сей Гьорги от тука,

Да не ми грозиш дворове,

Дворове йоще синове.

Гьорги ми жално заплака

И на майка си продума:

Къде да ида, мале ле,

Като съм малък и глупав

И пътищата не зная.

Мама на Гьорги продума:

Във пусти гори да идеш,

Там да те зверове разкъсат

И от света да се погубиш.

Гьорги ми жално заплака

И на майка си продума:

Я ми дай, мамо, дрешките,

Дрешките, неопраните,

Ямурлука незакърпеното.

Мама му дрехи пудава,

Гьорги йот двори излиза.

Като си Гьорги отива

И на майка си прокълна:

Мале ле, стара мале ле,

Ази йот двори излизам,

Черната Чума да влезе,

Деветте сина да погуби,

За мене каил да станеш.

Де седял Господ, де слушал.

В Добруджа селу отива

Аргатин Гьорги станало,

Многу йе пари печелил.

Многу йе пари печелил

И многу вакли йовнета.

Назад се Гьорги повърнал,

В тяхно село йотишъл.

Край село чешма шарена.

Гьорги си стадо поеше,

На чешма седи бабичка.

Гьорги бабичка продума:

Що седиш, бабичко, тука,

Имаш ли място за мене

И за мойте овце сюрия?

Бабичка Гьорги продума:

Имам си, синко, имам си

Й аз имах дор девет сина,

Деветтях почина.

Имах си Гьорги, забегна... песента прекъсна с думите: „И ни знайми повече! Дотук беши, май чи“. Последва обяснението, че синът признал „Аз съм твоят син, майко!“ и добави: „Тугас се разбрале и са в къщи отишли“.

Тук ще дадем песните, които бяха изпети от баба Руска от стария род Пеньоолар – една истинска певица, която беше съхранила и глас, и самочувствие и пееше с невероятно чувство всяка отделна песен. Записът е направен на 23 септември 1983 г. в дома на Руска Атанасова Михнева на 74 години, образование – четвърто отделение, земеделка от с. Метличина (Хамбарлък), Варненско. Песните се предадени по реда, по който бяха изпети.

№ 12. ОЙ ОВЧЕРЬО, ГУВЕДАРЬО

Ой овчерьо, гуведарьо,

Изведи ме от тъз гура,

Да пугледна нашту селу.

Нашту селу огин гори.

Нашту селу огин гори,

Огин гури, митла мите.

Нека гури, нека мите.

Нека гури, нека мите,

Да измите мойта майка,

Майта майка, моят татко.

Майта майка, моят татко,

От тъз гура, от туй селу.

От тъз гура, от туй селу,

Те рудили девет дица,

Девет дица мумичета.

Девет дица, мумичета,

В сякой селу пу йидно дали,

За мен селу ни йустана.

За мен селу ни йустана,

А пък мене камиларян,

Да им паса камилите.

Камилите пущините.

Денем лижат, нощем пасат.

Денем лижат, нощем пасат,

Посред нощем вудъ пият.

№ 13. ПЕСЕН ЗА ЛАЗАРУВАНЕ

Ой мари бульо Бойовице,

Де отиде бате Бойо,

Де отиде бате Бойо?

Той отиде татък долу.

Той отиде татък долу,

Татък долу на кирия.

Татък долу на кирия,

Да прудава бялу житу.

Да прудава бялу житу,

Да купува киримиди.

Да купува киримиди,

Да пукрива черкувата.

Да пукрива черкувата,

Да винчават млади булки.

Да винчават млади булки,

Да кръщават малки деца.

№ 14. НА БАС СЕ ХВАЩА МЛАД СТУЯН

На бас се хваща млад Стуян

С турчина, с йеничерина,

Да пият да са надпиват.

Ако се Стуян напие,

Ако се Стуян напие,

Турчин Калинка ше вземе.

Ако се турчин напие,

Стуян Калинка ше вземе.

Седнали да йъдат, да пият.

Калинка булка хубава

И тя им вино налива,

На турчин чаши допълва.

На турчин чаши допълва,

На Стуян празни пудава.

И пак се Стуян пунапил.

Та легна Стуян и заспа,

Турчин Калинка думаше:

Калинке, булка хубава,

На Стуян баса прупадна.

На Стуян баса прупадна,

С мене Калинке ше дойдеш.

Стуяновата майчица

Тя на Стуяна думаше:

Стуяне, синко Стуяне,

Пусту да ти остане, Стуяне,

Туй твойто пусту пиянство.

Тебе ти баса прупадна,

Калинка с турчин замина.

Сепна се Стуян събуди

И се на конче възседна.

И се на конче възседна

И си турчина достигна.

На турчина глава взимаха,

Калинка назад върнаха.

№ 15. ПЕТЪР СЕ С ПУМАК БОРИШИ

Цар ми свадба заправи, Из алая да съ разхожда.

Царя ми царя, султана И къту гу видя тоз Пеньо,

В Цариграда гуляма. Бържи кафтени облича

Калесал царя куго калесал И в алая той влиза.

Бурци от сички държави. С Пумака те се сбориха.

Ут България пуканял Пеньо се здраво бореше,

Двамата братя българи, А Пумак му говореше:

Двама рожденни близнаци, Я слушай, Пеньо, придай се.

Известни навред пручути, Днеска турците управляват

Какту ми Хари Данколу. И меня всички убичат,

Тий тилиграма пулучват, Гулями бакшиши шъ дадат.

Храняни куне извеждат Ази съм, Пеньо, съгласен

За Цариграда да идат. Колкуту пъри се наберат,

Тяхната майка ружденна По равно да го разделим.

Тя на синуве думъше: Чи се Пеньо придади,

Нидейте чеда утивъ За пари му се пулъга.

На тази свадба султанска. Нали е Пумак гръмадян,

Султана отвред пуканял Нътиска и го измъчвъ,

Борци от сички държави. Дурдету Пеньо издъхни.

Пумак пехливан там ше е, Пумак се из алая ръсожда

Юначен чувек грамъден, И на султанъ гувори:

Многу йе борци пубидил Я слушай, царю, послушай

И вази шъ въ пубиди. Нямъ ли друг да излези

Те на майкъ си гуворят: И негу тук да уставя.

Ни плъчи, майко, ни тъжи. Петър е многу ядосън

Нази ни царя пуканял, И той на алая юлиза.

Ний трябва, майко, дъ идем, С Пумака те се сборихъ

Ний трябва, майко, дъ идем И пак се Пумак пумъчи

На тази свадба султанска. И негу да го излъжи.

И те на пътя тръгнали. Петър йе многу ядосан

Като из пътя вървяли С лява го ръка пригърна

Пеньо братя си говори: С дясна му курси прумушна,

Я слушай, братко, пуслушай, Дробуви и чирва извади.

Къту в Цариграда стигнеме, Султана Петър думъши:

По напред ас шъ съ боря. Аферин Петре, машалла,

Ако да жертва да стана Станало й толкус гудини,

За мене няма кой да плачи. Тука се се Пумак бореши,

Ти имаш жена и деца. Сига гу ти пували

Те в Цариграда стигнали, И за брата отмъсти.

На султан селям правили. Пей се, Българийо,

Там съ Пумака видяли Гурдей с таквис бурци юнаци.

№ 16. ГЬОРГЕ ЛЕ, СЕРБЕС БЪЛГАРИН11)

Пашата, Гьорге, думаше: На мене гюве да станеш. Гьорге ле, сербес българин, На мене гюве да станеш, Ази съм Гьорге намислил, На висок чардак ша сидиш, Ази съм Гьорге намислил С наргиля тутун ша пушиш, Яс тебе да те потурча, С наргиля тутун ша пушиш.

Гьорги на паша думаше: Пашо ле, пашо ефенди, Де се й чуло видяло Българин да съ потурчи, Българин да съ потурчи. Аз ша са, пашо, потурча, Ако ми пашо разрешиш, Ако ми пашо разрешиш. Ази си имам, пашо льо, Във този бълкан Гулишки, Във този бълкан Гулишки, Дор девят сюрии се свини.

Свините да си прикарам,

Свините да си прикарам

През Цариграда гуляма,

През Алил бейска чаршия.

През Алил бейска чаршия,

Свините да си затворя

На султан Силим джамия.

На султан Силим джамия

Мисоту да им прудавам

На турци и бели ханъми,

На турци и бели ханъми.

Една песен от Ганка Илиева Бинева, на 57 години, образование – четвърто отделение, земеделка от с. Есеница (Късъмлар), Варненско. Записът е направен на 27 септември 1983 година. Това е втори вариант на песента:

№ 17. ЗА МАРКУ И БЕЛЬО ХАЙДУТИНА

Маринка булка хубава,
Маринка ходи из селу.

Ходи Маринка и вика:

Кой има булче, кой няма,
Мене ми вече додея,
Мене ми вече додея
От Бельо, от хайдутина.

Вечер ду късну да стоя,
Кървави ризи да пира,
Острите саби да трия,
Търговски глави да крия.

Снощи ми Бельо донесъл
До две ми глави търговски.

Йидната беше батьова.

Чудя съ вече мая съ.

Марку се от път убади:

Маринка, булка хубава,

Кату ти Бельо дотегна,

Хайде на мене пристани.

Маринка Марку думаши:

Как да ти Марку пристана,

Като ти Бельо пубратим.

Ако ни види двамата

Къс по къс ше ни направи.

Марку Маринка думаши:

Нибой съ, нибой съ, Маринке,

Аз ши гу хитру излъжа.

Чи пувел Марку Маринка,

Чи я в чаршия завежда.

Купил ù булу до земи

И я на конче качава,

За Маркуву селу тръгнали.

Край пътя Бельо видели.

Бельо си ножа точеше.

Бельо на Марку продума:

Марко ле, пубратиме,

Що носиш Марко на коня,

Да не ти мума пристана?

Марку на Бельо продума:

Бельо ле, пубратиме.

Аз снощи ходих при нея,

Сега ми, Бельо, пристана.

Кату из пътя вървяхме

Един си други думъхми:

Куготу срещнем най-напред

Кум ще да гу калесами.

Тебе срещнахме най-напред,

Ти ще ни Бельо, венчееш.

Чи съ Бельо зарадва.

Бельо на Марку продума:

Я разкрий, Марку, булуту,

Да видим прилика ли тий,

Какту на мене Маринка.

Ни бива, Бельо, ни бива.

Не ли си чувал от старите,

Булка под булу ни дума,

Ниту я кумът пуглежда, Маринка снощи пристана
Дори на прошка ни дума. На Марку, твоят пубратим.

Чи се Бельо зарадва. Чи се Бельо ядоса,
Бельо си у тях утива Чи си кончето възседна,
И на портите извика: Пудир Марку утива.

Стягай се, Маринке, радвай се, Тамам си порти наближи,
Млада ще кума да идеш. Марку си порти заключи.

Майка му порти утваря. Бельо си кончи разигра
Бельо майка си пупита: И на портите извика:

Къде е, маму, Маринка, Маринка, булка хубава,
Чи ми ти портите утваряш? Девет гудини ши ходя
Мама на Бельо продума: И пак ши ти главата утрежа...

Тук певицата прекъсна песента, а нейният съпруг я доразказа:

Бельо девет гудини ходил. Тя си Беля ни пузнала.

Бельо девет гудини ходил. И Бельо пупитъл:

Брада ду пояс пуснал. Ши мога ли у вас да нущувам?

И с увце сюрия ходил. Марку пубратим гу нямалу.

И кат миналу девет гудини, Той къту у тях нощува,

Похлопал на Маркови порти Глава ù утрязва

И Маринка булка излязла И от Бельо я отървава!

БЕЛЕЖКИ

1. Боев, Емил. Междубългарски наименования, прозвища и прякори (с кратък речник). София, 2006, 165.

2. Пак там, с. 25.

3. Веднага след посочения цитат следва уточнението, че изключение от това общо правило правят: „...двама специалисти, които са обогатили информацията за песенния фолклор на тези наши сънародници с образци, записани от техните земляци в Конгаз, Молдова и „Виница“ – квартал на Варна“. – Вж. Занетов, Гаврил. Български народни песни от с. Конгаз, Бесарабия. В: Списание на Българската академия на науките. Кн. ХІV. София, 1933, 121–143; Също и: Димитрова, Диана. Теренната работа в етнолингвистичните изследвания. В: Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти. София, 1999, 87–135;

4. Членове на катедрата по тюркология към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“, както и студенти по тюркология.

5. Като резултат от тази теренна работа беше замислено издаването на по-редица „Гагаузика“. Първият том от тази поредица „Текстове“ (Транскрибирани гагаузки текстове, превод на български език и коментар) беше подготвен за печат и обсъден на 8 септември 1967 г. в Института по балканистика при БАН с директор по това време проф. Николай Тодоров. За съжаление поради редица конюнктюрни проблеми този изключително ценен манериал не беше публикуван: Боев, Емил и Баев, Кръстьо. Гагаузика. І. Текстове. София, 1967, 935. Тези текстове представляваха част от пълно изследване на гагаузките говори в Североизточна България, което си поставяше за цел да представи цялостно гагаузкия език, народното творчество, топонимията, ономастиката и потеклото на гагаузите. В тома „Текстове“, наред с останалия езиков материал, бяха включени записаните исторически приказки, в които намираха отражение Крумовите закони, завладяването на българските зами от турците, както и разкази на участници в Първата световна война. Бяха поместени също и приказки със сюжети от гръцката митология – напр. за Циклопа и аргонавтите. Това голямо разнообразие и изобилие от фактически материал представляваше безспорно огромен интерес за етнографи, фолклористи, историци, диалектолози и езиковеди.

6. Богатият езиков, песенен, звукозаписен и видеозаписен материал от експедициите е на съхранение в личния архив на проф. Емил Боев.

7. Вж. Баев, Кръстьо. Исторически народни песни. В: ИВАД, 1964; Боев, Емил. Гагаузите. В: В. Народна култура, 1970, бр. 271, л. 8; Коларова, Йорданка. Звателната форма на личните имена в гагаузкия говор на с. Олпаша (Одринско). Във: Филология. 12–13, София, 1983; Коларова, Йорданка. Гагаузите и Балканската война. В: Бюлетин на ГлПУНА. София, 1983; Кирилова, Юлия. Употребата на подчинителни съюзи в гагаузките говори в България. В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, 217–222; Боев, Емил. Още едно мнение за Онгъла. В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, 280–293 (Вж. 285–287); Градешлиев, Иван. Гагаузите от Добруджанското причерноморие – християнство и народен календар. Каварна, 1991, 257; Боев, Емил. Не заблудата, а лъжата за гагаузите. София, 1995, 16; Коларова, Йорданка. Одринските гагаузи и техният българоезичен фолклор. В: Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти. София, 1999, 70–86; Матеева, Ваня. За билингвизма на гагаузите във всекидневната култура. В: Български фолклор. 1998, № 3, 43–52; Матеева, Ваня. Поглед върху етноложките изследвания за фолклора на гагаузите. В: Български фолклор. 1999, № 1–2; Матеева, Ваня. Гагаузите – проблеми на етнокултурната идентичност. София, 2000, дисертация, защитена в Института за фолклор – БАН.

8. Вж. Михайлова-Мръвкарова, М. Относно някои етнопсихологически моменти при използването на тюркския език от гагаузите. В: Филология, 17– 18. София, 1987, 174–176.

9. За всяка песен е посочено името на певицата с кратки данни за нея, времето на записа и името на селото, в което е направен.

10. Тук и по-нататък в песните се наблюдава известна неточност при определянето на рода на думите, което не е необичайно за гагаузите.

11. Изпълнението на песента „Гьорге ле, сербес българин“ на баба Руска бяхме записали на видеокасета. След експедицията от 1982–1984 г. Емил Боев по поръчка на ГлПУНА към Министерството на народната отбрана направи от материалите на експедицията документален филм „Нашите сънародници – гагаузите“, в който беше включена и тази песен (без никакви допълнителни уточнения). За същата песен той споменава и дава част от нея и в цитираното по-горе изследване „Междубългарскинаименования...“ в статията за Голùчàни (с. 27–28) с уточнението, че песента е разпространена „в Шуменско, Варненско и в Добруджа“, но на посоченото място името на героя е Стоян.

В представения тук вид песента влиза за първи път в научно обращение.

ЛИТЕРАТУРА

Баев, K. (1964). Исторически народни песни. В Известия на Варненското археологическо дружество.

Боев, Е. (1970). Гагаузите. Във в. Народна култура, 271(8).

Боев, Е. (1985). Още едно мнение за Онгъла. В Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България, (285–287).

Боев, Е. (1995). Не заблудата, а лъжата за гагаузите. София.

Боев, Е. (2006). Междубългарски наименования, прозвища и прякори (с кратък речник). София: ИК Тангра ТанНакРа.

Градешлиев, И. (1991). Гагаузите от Добруджанското причерноморие – християнство и народен календар. Каварна.

Димитрова, Д. (1999). Теренната работа в етнолингвистичните изследвания. В Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти (87–135).

Занетов, Г. (1933). Български народни песни от с. Конгаз, Бесарабия. В Списание на Българската академия на науките, ХІV (121–143).

Кирилова, Ю. (1985). Употребата на подчинителни съюзи в гагаузките говори в България. В Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България, ( 217–222).

Коларова, Й. (1983). Гагаузите и Балканската война. В Бюлетин на ГлПУНА.

Коларова, Й. (1983). Звателната форма на личните имена в гагаузкия говор на с. Олпаша (Одринско). В Филология, (12–13).

Коларова, Й. (1999). Одринските гагаузи и техният българоезичен фолклор. В Украйна и България. Етнокултурни и етнолингвистични аспекти (70–86).

Матеева, В. (1998). За билингвизма на гагаузите във всекидневната култура. В Български фолклор, 3(43–52).

Матеева, В. (1999). Поглед върху етноложките изследвания за фолклора на гагаузите. В Български фолклор,1–2.

Матеева, В. (2000). Гагаузите – проблеми на етнокултурната идентичност. Дисертация, защитена в Института за фолклор – БАН. София.

Михайлова-Мръвкарова, М. (1987). Относно някои етнопсихологически моменти при използването на тюркския език от гагаузите. Във Филология, 17–18 (174–176).

Abstract: The article presents seventeen songs in different genres of the gagauz from Northeastern Bulgaria, more specifically, seven songs from Brestak village, four from Kichevo village, five from Metlichina village, and one song from Esenitsa village. Two of these songs were written in two different versions: 1. The song called Georgui Groznika (“Georgui the ugly man”) with its fi rst version recorded in 1960 at Brestak village followed by the second version recorded in 1983 at Metlichina village. 2. The song called Marco and Belyo Haydutin with both of the versions recorded in 1983 at Kichevo and Esenitsa village.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.