Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.571novk

2022/5, стр. 516 - 521

НОВ КЛАСИЧЕСКИ ТРУД ПО БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ

Владислав Миланов
OrcID: 0000-0002-8920-5621
E-mail: v_milanov@slav.uni-sofia.bg
Bulgarian Language Department
Slavic Studies Faculty
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Професор Лучия Антонова-Василева е от онези утвърдени български езиковеди, които неуморимо и с плам продължават да проучват българските диалекти в тяхното разнообразие. Днес, когато съвременната лингвистика непрекъснато ползва резултатите от диалектоложките и от историческите лингвистични проучвания, мисията на изследователи като професор Василева е още по-сложна и още по-значима за облика на българската езиковедска наука в България и в чужбина. Сложността произтича поне от два фактора.

1. През последните години се засилва влиянието на социолингвистиката, чиито представители в България все по-настоятелно се опитват да наложат научната хипотеза, че българските диалекти изчезват, тъй като в регионите по естествен път си отиват по-възрастните носители на диалекта. Тази хипотеза налага, от своя страна, друга водеща хипотеза, че е належащо проучването на българските градски говори, но без да се отчита, че едното не отрича другото, а го осмисля и допълва, за да е вярна и точна научната картина. Българската диалектология в представите на изследователите социолингвисти се възприема по-скоро като историческа наука, а не като един от най-сериозно развитите лингвистични клонове, който вписва България убедително и в научната карта на световната наука. Лингвистичен дял, от който се ползват всички съвременни езиковедски науки.

2. За съжаление, днес диалектологията не се развива с онези мащаби, които ѝ налагат учени като проф. Ст. Стойков, проф. М. Младенов, проф. Т. Бояджиев, проф. В. Радева и др., тъй като съвременната ситуация ограничава възможността за сериозни теренни проучвания, чрез които да се обективира състоянието на диалекта като териториално ограничена единица, която обаче е в непрекъснат контакт с книжовноезиковата формация поради социалноикономическите процеси в българското общество.

Диалектоложките изследвания на проф. Лучия Антонова-Василева обаче поддържат духа на класическите български и световни тенденции в тази област, като същевременно съчетават традиционните подходи с най-нови изследователски методи при описанието и анализа на говорите във и извън пределите на България.

Доказателство за това е книгата „Говорът на българите в Раховец, Призренско“ (Antonova-Vasileva 2021), отпечатана от Издателството на Българската академия на науките през 2021 г. Убедено бих отбелязал още в самото начало на представянето на това изследване, че то се нарежда сред най-добрите образци в представянето на диалект, сред класическите проучвания на утвърдени български диалектолози, които създават и развиват науката за диалектите като базисна наука, утвърдила се през годините в българското езикознание и доказала категорично своите научни приноси сред най-добрите световни образци.

В духа на класическия тип проучвания книгата въвежда читателя със сведения за Раховец, Призренско, Република Косово, и още от самото начало заявява смелостта на своята изследователка да представи един говор след тежка работа на терен, при условия, които не просто са неблагоприятни, но често крият и заплаха за човешкия живот. Именно в такива условия проф. Василева събира материала за своята книга, която започва още в началото с една много интересна история. На автогарата в Призрен проф. Василева е заговорена от човек на български диалект. На въпроса ѝ откъде знае български език, той отговаря еднозначно: Аз съм от Раховец. Вторият факт, който задължително трябва да бъде отбелязан още във въвеждащата част, е, че сръбските лингвисти определят диалектите в Косово като дял от сръбския език, а диалектолози като Младенович и Реметич изобщо не поставят въпроса за наличието на компактно славянско единство. Това също предопределя трудността на задачата, с която се захваща в своето изследване авторката: да приведе исторически сведения за селището и за изконния български произход на населението в Призренско. Лично събираният материал категорично заявява доказателства за проявата на характерните за българския език черти като:

– загуба на синтетизма в именната и в глаголната система;

– разпадането на склонението, от което в диалекта са запазени отделни елементи – родително-винителната форма при имената;

– удвояване на допълнението;

– употреба на задпоставен определителен член;

– отсъствие на инфинитивни форми и др.

В първата част на книгата, която въвежда в историческите сведения за местоположението и за стопанския живот на селището Раховец, много подробно са представени важни за проучването данни, които до този момент не са били представяни убедително. Със своята прецизност авторката убедително мотивира значението на изследването на актуалното състояние на езика и на народ ностната принадлежност на населението в Косово и Призренско; обобщава много обективно и досегашните сведения за диалектите в този район, като започва още от дефиницията на акад. Александър Теодоров-Балан, според когото диалектите в Косово – „косовско-моравски“, очертават западната граница на българската езикова територия. За да изгради своята научна хипотеза, проф. Василева проследява научните схващания и на други изследователи: Кр. Мисирков, чуждестранни учени като Гилфердинг, Ст. Веркович, Г. Занетов, А.М. Селишчев, за да се върне отново към позоваването на български изследователи като Ст. Младенов, Й. Иванов и Б. Цонев. Техните проучвания са много добра основа, върху която авторката развива своите съвременни наблюдения, като в редица случаи допълва и прецизира научните постановки, на които се позовава. Особено важно сред всички изброени изследвания е изследването „Произход, име и език на моравците“, публикувано от проф. Цонев през 1918 г., както и проучването „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 – 1917 г.“, където са очертани два важни извода, обективирани със следните езикови факти:

1. разнебитено склонение, старинско ударение, липса на квантитет, отсъствие на инфинитив и на стара сравнителна степен, запазване на старото съгласно и краесрично Л, по-честа употреба на определени глаголни форми (стр. 47);

2. обвързвайки диалекта с продължението на у-говорите към север и запад през Прищинско и Призренско и отбелязвайки го като диалектно цяло, което се отличава и от сръбски, и от български по това, че слива двата ера в един тъмен звук Ъ, което е основание да ги определи като „косовско-моравски“ говори, авторът категорично оформя своето научно обобщение: влиянието от българска страна е несравнимо по-силно в езиково и в културно отношение (стр. 48).

Лучия Василева представя в детайли и важни сведения за културните традиции и писмените паметници от Призренско, като ги обвързва тясно с прегледа на българските писмени паметници, направен от Б. Цонев в „История на българския език“. Посочени са редица важни паметници, които според изследователите са свързани по произход с Призренско. Такъв паметник например е Мариинското евангелие от края на X или от началото на XI век. Немаловажен факт, който отбелязва авторката, е, че след падането на България под турско робство по тези земи е пренесена писмената традиция на Търновската Евтимиева школа. Обзорът се допълва и от убедителен коментар на други паметници, възникнали в Призренско или в Прищенско, като например Верковичевия апостол от XIV век. Както във всяко сериозно научно изследване, така и в проучването на говора на Раховец авторката представя свидетелства за това, че през епохата на Българското възраждане има ясни свидетелства за издадени в този район книги, които са свързани с българската национална идея (като пример авторката посочва „Огледало“ на К. Пейчинович). Специално внимание е обърнато на един ранен ръкопис от XVII – XVIII век: Рударски закон от 1746 г.

Изключително интересни са и анкетите сред населението от Раховец за местния „език“. Очаквано, те са проведени трудно, като се има предвид нагласата на местните жители да се отпуснат и да разговарят по теми, за които в обществото с години е насаждан страх. Тук обаче авторката прави един от първите значими за изследването и за диалектологията изводи: езикът е смесен, тъй като всички са изучавали в училище книжовен сръбски език, а българското влияние се осмисля като последица от присъствието на български войски през Първата световна война и с търговската дейност, свързана с винарството в района (стр. 57). Този извод ми дава основание да отнеса проф. Лучия Антонова-Василева към онези големи български лингвисти, чиито научни изводи се опират на езиковия материал, а не на актуалните политически тежнения, които са непрекъснат повод за раздор между балканските и славянските народи.

Като всеки класически труд по българска диалектология и трудът на проф. Лучия Антонова-Василева започва с представянето на фонетичната система на Раховец. Разгледани са подробно рефлексите на ятовата гласна, на задната носова гласна, както и рефлексите на двете ерови гласни. Представени в тази част на книгата са също застъпниците на предната носова гласна, акавизмът като явление, системата на съгласните и някои особености, свързани с ударението. В анализа са коментирани и застъпниците на *tj и*dj, защото рефлексите им дават сериозно основание на авторката да формулира своите научни тези. В заключението проф. Василева обобщава следните научни изводи:

– Говорът е свързан с говорите в съседните републики Албания и Македония.

– Редица особености го свързват пък с крайните български северозападни у-говори, а други го доближават до фонетичните особености на югозападните диалекти.

– Рефлексът на ятовата гласна е Е, но се срещат и варианти с остатъци от широк изговор.

– Разнообразие от рефлексите на задната ерова гласна.

– Група ър на мястото на сонантното р.

– Група -ъл и гласна у на мястото на сонантното л.

– Малкият ь се изяснява в е.

– Наличие на акавизъм, подобен на явлението в северозападните говори.

– Обеззвучаване на съгласните.

– Акцентната система – различна от акцентната система на сръбския език с тенденция към преместване на ударението към по-предна сричка.

Изследването представя езиковите особености на говора, като ги разгръща на морфологично и на морфосинтактично равнище. Още в началото на тази част авторката се позовава на едно схващане на Б. Цонев, че различията между сръбския и българския език личат най-ярко при диалектите от Морава в областта на морфологията и синтаксиса (стр. 81). Основания за „балканославянския“ им характер се обвързват предимно с историческите промени в политическите държавни граници. Ето защо проф. Василева определя като особено важни и ги разглежда в книгата си следните особености от това равнище: липса на инфинитивни форми, преструктуриране на падежната система, употреба на членувани форми, бройна форма и форми за множествено число при съществителните имена; разгърнати са задълбочено и отделни части на речта: прилагателни имена, числителни имена, местоимения; богато са представени и глаголите и темпоралната парадигма. На задълбочен анализ в края на тази част са подложени и неизменяемите части на речта.

Изводите от анализа на морфологичното и на морфосинтактичното равнище показват следните важни черти на говора:

– пълното отсъствие на инфинитив го сближава с българския и го отличава от сръбския език;

– разколебаване на падежната система и употребата на предлог с общ косвен падеж;

– употреба на задпоставен определителен член;

– аналитични форми за образуване на сравнителна и превъзходна степен при прилагателните имена и при наречията;

– надмощие на окончанието -е за образуване на множествено число при съществителните и при прилагателните имена;

– близост на местоименната система до местоименията на западните български говори;

– сходства със западните български говори при глаголната система и при глаголната парадигма (окончанието -м, формите за минало свършено време; липса на лични окончания при глаголни форми за 3л. ед. ч).

Въпреки териториална отдалеченост на говора и изкуствено създадената изолираност от България и въпреки сложните държавнополитически решения в него са запазени типично български езикови особености, които авторката много точно определя със следната дефиниция: „...говорът на Раховец проявява особеностите на крайните северозападни български говори и преди всичко на техния моравски дял...“ (стр. 121). Като съвременен обективен и задълбочен изследовател, тя допълва, че диалектът е свързан и със съседните диалекти в Албания и Северна Македония, а най-голяма е близостта му с говорите от областта Гора и Жупа.

Лексикалните особености на говора на Раховец са представени чрез пълен и много точен анализ на названията на селскостопанските растения; названията на земеделските сечива, инструменти и уреди; названията на съдове и домашни пособия за прибиране и съхранение на храни, напитки и дребни сечива; лексика, свързана с животновъдството. Разгърнати са и други традиционни названия на храни и названия, свързани с храненето. С тънък усет на изследовател диалектолог проф. Василева е отделила значително място и на редица диалектни названия, означаващи действия и състояния на човека, названия за облекло и разбира се, роднински названия.

Един от реквизитите, които ми дават основание да определя изследването като класически труд в българската диалектология, са и образците от говора на Раховец. През тях авторката убедително демонстрира научните описания, които систематизират говора. Речта оживява пред очите на читателя, а книгата се нарежда сред онези най-достойни образци на българската диалектология, които я правят наука с национално и световно значение.

ЛИТЕРАТУРА

АНТОНОВА-ВАСИЛЕВА, Л. 2021. Говорът на българите в Раховец, Призренско. София: Издателство на БАН „ Проф. Марин Дринов“. 207 стр. ISBN 978-619-245-120-2

REFERENCES

ANTONOVA-VASILEVA, L. 2 021. Govorat na balgarite v Rahovets, Prizrensko. Sofia: Prof. Marin Drinov. 207 p. ISBN 978-619-245-120-2

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.