Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-01-10

2024/1, стр. 90 - 99

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова
OrcID: 0000-0002-0383-9544
E-mail: kileva@uni-sofia.bg
Department of German and Scandinavian Studies
Faculty of Classical and Modern Languages
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Ева Пацовска-Иванова
OrcID: 0000-0003-2752-7825
E-mail: pacovska@uni-sofia.bg
Department of German and Scandinavian Studies
Faculty of Classical and Modern Languages
Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Резюме:

Ключови думи:

През 2023 г. своята 80-годишнина отбеляза проф. д-р Богдан Мирчев – изтъкнат германист, ерудиран специалист по немскоезична литература, странознание и културна история на немскоезичния регион, любим преподавател на поколения филолози.

Богдан Мирчев е роден на 20 август 1943 г. в София. Произхожда от големия македонски род Мирчеви от Битоля. След Балканската война предците му се преселват и установяват в София. Баща му – Боян Мирчев, е известен столичен журналист, завършил политически науки в Австрия и Германия, чичо му – Кирил Мирчев, е професор по история на българския език и българска диалектология в Софийския университет.

Богдан Мирчев завършва „Немска филология“ с втора специалност „Английска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа като асистент в тогавашната Катедра по немска филология, днес катедра „Германистика и скандинавистика“. Защитава докторска дисертация на тема „Духовната криза на ʻпоколението на завърналите сеʼ в творчеството на Волфганг Борхерт“. През 1988 г. става доцент, а през 2009 година е избран за професор. В началото на академичната си кариера Богдан Мирчев води занятия по история на немскоезичната литература. Успоредно с това в края на 1970-те години става титуляр на нововъведения в учебния план на специалност „Немска филология“ лекционен курс „Странознание на Германия“, с който полага основите на културологичния компонент в обучението по германистика. Впоследствие го доразгръща и го превръща в неразделна част от филологическата подготовка на студентите германисти с лекциите си по „Културна история на Германия“ и „Странознание на Швейцария“, както и с курсове като „Ханзата – фактор за развитието на общество и култура в Северна Европа“, „Културни практики в немскоезичния регион“, „Идеи, личности и събития в немската културна история“. Богдан Мирчев е изнасял лекции и като гост-професор в университетите в Саарбрюкен (Германия) и Фрибур (Швейцария).

Наред с преподавателската си дейност, с работата си като научен ръководител на дипломанти и докторанти, Богдан Мирчев е заемал и академични ръководни длъжности в Софийския университет. От 1988 до 1989 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, от 1993 до 1994 г. – заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1999 до 2003 г. – ръководител на катедра „Германистика и скандинавистика“. За известен период през 1990-те години Богдан Мирчев прекъсва работата си в Университета, за да поеме дипломатически постове. През 1994 г. той е първи секретар по въпросите на културата и пресаташе в посолството на Република България в Берн, Швейцария, а от 1997 до 1999 г. е генерален консул в Мюнхен, Германия.

Научните изследвания и публикациите на Богдан Мирчев са свързани с теми от историята и критиката на немскоезичната литература, странознанието и културната история на немскоезичния регион, културната рецепция.1

Литературоведските публикации на Богдан Мирчев се концентрират в голяма степен върху явленията в немската следвоенна литература, с които той се занимава както в детайл, така и обзорно, например в статията „Проблеми на следвоенната литература в Германия“ (1976). Сред тези публикации се откроява неговият дисертационен труд „Духовната криза на ʻпоколението на завърналите сеʼ в творчеството на Волфганг Борхерт“ (1976), в който въз основа на произведенията на един ярък представител на периода Богдан Мирчев се занимава с проблематиката около литературата, създавана непосредствено след Втората световна война от по-младите немскоезични автори, а също и с духовната криза, която предизвиква у тях наложената от войната цезура в живота им.

Своите занимания с творчеството на Волфганг Борхерт Богдан Мирчев продължава и в студиите „Между отчаянието и надеждата. Проблемът за кризата на човека в творчеството на Волфганг Борхерт“ (1976) и „Ausgeliefert an das Unaussprechliche: Daseinskrise und innere Konflikte der Heimkehrerfigur im literarischen Werk von Wolfgang Borchert“ (1996), както и в статиите „Zur Rezeption Wolfgang Borcherts in Bulgarien“ (1993) и „Über die Raumsymbolik im literarischen Werk von Wolfgang Borchert“ (2002). Споменатите две статии са поместени в годишника на основаното в Хамбург международно дружество „Волфганг Борхерт“ и допринасят по този начин за интернационалната дискусия върху творбите на автора. Публикувани в различни десетилетия в редица български и чуждестранни издания, текстовете на Богдан Мирчев за Борхерт свидетелстват както за трайния му интерес към писателя, така и за неговия принос в рецепцията на автора. С особена сила важи това за по-пуляризирането на Борхерт в българския литературен контекст, където едва през втората половина на XX век читателската аудитория се запознава по-детайлно с него.

Приносни за рецепцията на немскоезична литература в България са и статиите на Богдан Мирчев „Поезия и истина у Е.Т.А. Хофман“ (1976) по случай 200-годишнината от рождението на автора и „Магическият реализъм в немската литература“ (1989), които имат обзорен характер. В тях той представя на българския читател не само биографични бележки и информация за произведенията на Е. Т. А. Хофман, Херман Касак и Елизабет Лангесер, но и ги ситуира в литературното и социалното пространство на тяхното съвремие с всички свързани с това противоречия.

През годините Богдан Мирчев взема отношение и по дискусионни въпроси във връзка с някои знакови фигури от немската литература. В статията си „Günter Grass’ ʻDie Blechtrommelʼ – eine Modifikation des pikaresken Romangenres“ (1987) той се включва в дискусията за жанра на „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас, като заема собствена позиция относно жанровата специфика на романа. В статията „Културна мимикрия срещу културна клаустрофобия. Илия Троянов и романът му „Събирачът на светове“ (2011) изразява мнение относно творчеството на друг много дискутиран немскоезичен автор – Илия Троянов.

Публикациите на Богдан Мирчев в областта на странознанието, като например студията „Die Landeskunde als Element des Framdsprachenunterrichts“ (1988) и статиите „Landeskunde und Literatur. Überlegungen zur Interdisziplinarität“ (1987), „Der historische Wandel in der Begründung landeskundlicher Kenntnisse“ (1993), са сред първите научни разработки в контекста на чуждоезиковите филологии в България, в които се обсъждат важната роля на страноведските знания в чуждоезиковото обучение, методите за тяхното преподаване и интердисциплинарното им обвързване с дисциплини като литературознанието и културознанието.

Ценни научни приноси се съдържат и в публикациите на Богдан Мирчев, посветени на явления, процеси, събития и личности от културната история на немскоезичния регион. Сред тези изследвания се открояват студията „Мартин Лутер и Томас Мюнцер – изразители на идеите на немската Реформация“ (1984) и статиите „За същността на „новата предметност“ като идейноестетическо течение в немската култура (1992), „За някои нови тенденции в културното развитие по време на Ваймарската република в Германия“ (1993), „Ein lebendiges Kulturerbe: Die Bürgerlichkeit“ (1918), „Der Wiener Kongress, die Heilige Allianz und die Schweiz“ (2018), „Neue Ideen für die Bildungsfunktion von Kultur und Kunst in der Zwischenkriegszeit“ (2019), „Herzog Hermann, die russische Revolution und der amerikanische Traum. Über einige Mythen der Weimarer Zeit“ (2020).

Без съмнение най-мащабното културно-историческо изследване на Богдан Мирчев е неговата монография „Споменът за германите в колективната памет на немската нация – факти, стереотипи, литературни вдъхновения“ (2008). Всъщност става въпрос за уникална по рода си интердисциплинарна разработка, чийто предмет е свързан както с културната история на немскоезичните страни, така и с немската литературна история, с литературната рецепция, имагологията и немското обществознание. Анализирани са многостранни проекции на спомена за германите, съхранен в културната памет на немския народ, върху организацията на социума в Германия и другите немскоезични страни, германския манталитет, германски митове и идеологеми, идеи, сюжети и художествени образи в немската литература, понятия и изрази в съвременния немски език и др. Като най-ярък пример за влиянието на спомена за предците е изведен митът за Херман, чиято рецепция в Германия е разгледана от времето на неговата поява в периода на хуманизма до наши дни. Много убедително е доказана тезата, че най-много спомени от предците германи са били активирани в съзнанието на немския народ и трансформирани в идейни нагласи и фикционална образност, във форми на обществен ред, в институционални структури и в начини на общуване по времето на националсоциализма в Германия.

Интеркултурните взаимодействия и в частност тези между немскоезичния свят и България, взаимните образи на германци и българи също са акцент сред научноизследователските интереси на Богдан Мирчев. На тази тематика той е посветил няколко много интересни статии, като „Мотивът за предаността в нордската книжовност и връзката му с германския национализъм“ (2004), „Stolz Preusse des Balkans zu sein. Über die Wirkung eines bulgarischen Mythologems auf das bulgarische Nationalbewusstsein“ (2002), „Stereotypen und nationale Identitäten“ (2011), „Einige Überlegungen über das Bild der Deutschen in Bulgarien am Ausgang des 19. Jahrhunderts“ (2011). Последните две статии са публикувани в сборника „Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit“ (2011) [„Българи и германци. Променящият се във времето образ на другия“], на който Богдан Мирчев е съставител.

Друга тематична област, към която Богдан Мирчев проявява изследователски интерес още от началото на публикационната си дейност, е рецепцията на немскоезична литература в България – както на отделни автори (Волфганг Борхерт, Фридрих Шилер), така и в по-общ план по отношение на тенденциите в подбора на преводни заглавия в различни исторически периоди. Самият Богдан Мирчев има съществен принос за превода и популяризирането на произведения на немскоезични писатели в България. Той е съставител на петтомно издание с избрани творби на Стефан Цвайг (1985 – 1987, изд. „Народна култура“) и автор на бележките към т. 1 и послесловите към т. 2 – 5. Негови предговори или послеслови съпътстват и редица други преводни издания от немски език на писатели като Хаймито фон Додерер, Вилхелм Рабе, Роберт Валзер, Артур Шницлер, Волфганг Краус, Беате Зауер.

Проф. д-р Богдан Мирчев е преподавател, учен, културен експерт с достойно и значимо присъствие в българската университетска германистика, който и до ден-днешен продължава да участва в академичния живот на катедра „Германистика и скандинавистика“ – както като хоноруван преподавател по културоведски дисциплини, така и като референт в научни форуми. Честитим сърдечно юбилея на проф. Мирчев и му по-желаваме да бъде здрав и да съхрани дълги години своята жизненост и творческа енергия.

Избрани публикации на проф. д-р Богдан Мирчев

Монографии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Духовната криза на „поколението на завърналите се“ в творчеството на Волфганг Борхерт. Дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, ръкопис.

МИРЧЕВ, Б., 2008. Споменът за германите в колективната памет на немската нация – факти, стереотипи, литературни вдъхновения. София: Софи-Р. ISBN - 978-954-638-153-8.

Студии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Между отчаянието и надеждата. Проблемът за кризата на човека в творчеството на Волфганг Борхерт. Литературна мисъл, кн.6, с.113 – 134. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

MIRTSCHEV, B., 1981. Zur Rezeption der DDR-Literatur in Bulgarien. In: H. NALEWSKI & K. SCHUHMANN (Hrsg.). Selbsterfahrung als Welterfahrung: DDR-Literatur in den 70er Jahren / [Karl-Marx-Univ., Leipzig, Sekt. Germanistik u. Literaturwiss., Lehrstuhl DDR-Literatur], рр.188 – 210. Berlin, Weimar: Aufbau-Verlag.

МИРЧЕВ, Б., 1984. Мартин Лутер и Томас Мюнцер – изразители на идеите на немската Реформация. В: Мартин Лутер. Томас Мюнцер. Oратори на немската Реформация, с. 5 – 30. София: Наука и изкуство.

MIRTSCHEV, B., 1988. Die Landeskunde als Element des Fremdsprachenunterrichts, als Lehrgebiet und Spezialwissenschaft. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по класически и нови филологии, т. 81, с. 47 – 99. ISSN 0204-9600.

MIRTSCHEV, B., 1996. Ausgeliefert an das Unaussprechliche: Daseinskrise und innere Konflikte der Heimkehrerfigur im literarischen Werk von Wolfgang Borchert. In: G. BURGESS & H.-G. WINTER (Hrsg.). „Pack das Leben bei den Haaren“: Wolfgang Borchert in neuer Sicht, рр. 170 – 191. Hamburg: Dölling u. Galitz. ISBN 978-3-930802-33-3.

Научни статии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Поезия и истина у Е.Т.А. Хофман. Литературна мисъл, кн.4, с.103 – 115. ISSN 0324-0495.

МИРЧЕВ, Б., 1976. Проблеми на следвоенното литературно развитие в Германия. Литературна мисъл, кн.1, с. 77 – 94. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

МИРЧЕВ, Б., 1987. Günter Grass’„Die Blechtrommel“ – eine Modifikation des pikaresken Romangenres. Филология, рр. 19 – 20, рр. 60 – 69. ISSN 0204-8779.

МИРЧЕВ, Б., 1989. Магическият реализъм в немската литература. Чуждоезиково обучение, кн. 4, с. 35 – 43. ISSN 0205-1834.

MIRTSCHEV, B., 1987. Landeskunde und Literatur. Überlegungen zur Interdisziplinarit‰t. In: Germanistisches Jahrbuch. Sofia.

МИРЧЕВ, Б., 1991. Размисли върху подбора на съвременните преводи от германската литература. В: Литературна мисъл, кн. 7, c. 41 – 52. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

МИРЧЕВ, Б., 1992. За същността на „новата предметност“ като идейно-естетическо течение в немската култура. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, с. 217 – 225. ISSN 0861-8291.

MIRTSCHEV, B., 1993. Der historische Wandel in der Begründung landeskundlicher Kenntnisse. In: Brücken. Festgabe für Gert Hummel, рр. 281 – 297. Tbilissi: Verlag der Djawachischwili Staatsuniversit‰t. ISBN 978-3-87940-491-9.

МИРЧЕВ, Б., 1993. За някои нови тенденции в културното развитие по време на Ваймарската република в Германия. В: Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика: [Сб. докл. от юбил. науч. сес., посветена на 100-год. от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.], с.172 – 184. София: Моранг. ISBN - 954-8531-01-1.

MIRTSCHEV, B., 1993. Zur Rezeption Wolfgang Borcherts in Bulgarien. Jahresheft der internationalen Wolfgang-Borchert-Gesellschaft, Heft 5, рр. 44 – 50. ISSN: 0943-7746.

MIRTSCHEV, B., 1993. Über die besondere Rezeptivität der deutschen Literatur in Bulgarien. В: ГЕЗЕМАН В. & МАРКОВ Г. (ред.). Немско-български културни отношения 1878 – 1918, c. 98 – 105. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN - 954-8531-01-1.

МИРЧЕВ, Б., 1994. Австрия – едно европейско културно призвание. Lettre Internationale, 6, с. 100 – 102. ISSN - 0861-4652.

MIRTSCHEV, B., 1994. Die deutsch-bulgarischen Beziehungen als Forschungsgegenstand. In: G.-W. IMEYER (Hrsg.). Zur bulgarischen Geschichte und kulturellen Verbindungen zwischen Bulgarien und Deutschland, рр. 28 – 34. Hamburg.

MIRTSCHEV, B., 2002. Stolz Preusse des Balkans zu sein. Über die Wirkung eines bulgarischen Mythologems auf das bulgarische Nationalbewusstsein. In: C. BOSSHART-PFLUGER (Hrsg.) Nation und Nationalismus in Europa: kulturelle Konstruktion von Identit‰ten. Festschrift für Urs Altermatt, рр. 419 – 431. Frauenfeld/ Stuttgart/Wien: Huber Verlag. ISBN: 3-7193-1299-2.

MIRTSCHEV, B., 2002. Language and Cultural Diversity in the Context of Globalisation. In: D. THOMAS & M. GEORGIEVA (Eds.). Smaller languages in the big world: Socioling. and FLT: Papers of the Internat. Conf. held in Sofia, Oct. 2001, pр.19 – 27. Plovdiv: Lettera. ISBN 954-516-362-3.

MIRTSCHEV, B., 2002. Über die Raumsymbolik im literarischen Werk von Wolfgang Borchert. Jahresheft der Internationalen Wolfgang-BorchertGesellschaft, Hamburg, Heft 14, рр. 40 – 46. ISSN 0943-7746.

MIRTSCHEV, B., 2002. Die Landeskunde als kulturwissenschaftliche Disziplin. In: L. PROBST & W. SCHMITZ (Hrsg.). German Studies – zwischen Kultur und Sozialwissenschaften, рр.189 – 195. Dresden: Thelem. ISBN 3-935712-04-9.

МИРЧЕВ, Б., 2004. Мотивът за предаността в нордската книжовност и връзката му с германския национализъм. В: Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност, с. 365 – 369. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 954-91249-2-4.

MIRTSCHEV, B., 2004. Die Faszination der vertikalen Dimension. Überlegungen zum Berg-Topos. In: Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 19. und 20. Jahrhunderts, рр. 129 – 135. Dresden: Thelem. ISBN 3-935712-81-2.

MIRTSCHEV, B., 2007. Les relations germano-bulgares. Un cas particulier au XXe siecle. Allemagne d’aujourd.ui, nr.182, Villeneuve, рp. 90 – 95. ISSN 0002-5712.

MIRTSCHEV, B., 2007. Wo endet Europa im Osten? Über die Grenze des europäischen Kulturraumes. In: Der Mnemosyne Tr‰ume. Festschrift zum 80.Geburtstag von Joseph P. Strelka, рр. 201 – 208. Marburg: Francke Verlag. ISBN 978-3772082283.

MIRTSCHEV, B., 2008. Der europäische Kulturraum und seine Grenze im Osten. In: U. ALTERMATT et al. (Hrsg.). Europa: Ein christliches Projekt? Beitr‰ge zum Verh‰ltnis von Religion und europ‰ischer Identit‰t, рр. 107 – 117. Stuttgart: Verlag W. Kohlhammer. ISBN 978-3-17-019941-5.

MIRTSCHEV, B., 2010. Überlegungen zur Rezeption Friedrich Schillers in Bulgarien. In: A. F. BALOGH et al. (Hrsg.). Im Schatten eines anderen?: Schiller heute, рр. 195 – 203. Frankfurt/Main: Peter Lang. ISBN 978-3-631-60980-4.

MIRTSCHEV, B., 2010. Sarajevo war kein Unfall. Urs Altermatts Auseinandersetzung mit dem europäischen Ethnonationalismus. In: FR. METZGER & M. FURRER (Hrsg.). Religion, Politik und Gesellschaft im Fokus, рр. 107 – 113. Fribourg: Academic Press. ISBN 978-3-7278-1684-0.

MIRTSCHEV, B., 2010. Die Fiktion von der Verwandlung. Ilja Trojanows Roman ‚Der Weltensammlerʻ. In: M. AHRENHÖVEL (Hrsg.). Kulturtransfer und Kulturkonflikt, S. Germanica Neue Folge. Jahrbuch der Germanistik in Bulgarien, рр. 293 – 301. Dresden: Thelem. ISBN 978-939 888-97-0.

MIRTSCHEV, B., 2010. Hugo von Hofmannsthal: Die Beiden – eine Interpretation. In: I. D…RHAMMER (Hrsg.) Mystik, Mythen & Moderne, рр. 302 – 308. Wien: Praesens-Verlag. ISBN 979-3-7069-0614-2. ISBN 978-939 888-97-0.

МИРЧЕВ, Б., 2010. Културна мимикрия срещу културна клаустрофобия? Илия Троянов и романът му „Събирачът на светове“. В: Езици и култури в диалог: традиции, приемственост, новаторство – Юбилеен сборник на ФКНФ, c. 492 – 499. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-3075-2.

MIRTSCHEV, B., 2011. Stereotypen und nationale Identitäten. In: B. MIRTSCHEV (Hrsg.). Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit, рр. 7 – 13. Sofia: Hanns-Seidel-Stiftung. ISBN 978-954-92862-1-2.

MIRTSCHEV, B., 2011. Einige Überlegungen über das Bild der Deutschen in Bulgarien am Ausgang des 19. Jahrhunderts. In: B. MIRTSCHEV (Hrsg.). Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit, рр. 13 – 20. Sofia: Hanns-Seidel-Stiftung. ISBN 978-954-92862-1-2.

MIRTSCHEV, B., 2015. In neuer, alter Heimatliebe: Heimat als Imagination und literarisches Konstrukt. In: Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanischen Lehre und Forschung – 90 Jahre Germanistik an der St.-Kliment-Ochridski-Universit‰t Sofia. Sofia, рр. 192 – 201. Sofia: Universitätsverlag St. Kliment Ochridski. ISBN 978-954-07-3684-6.

MIRTSCHEV, B., 2015. Der Geist als Software? Herausforderungen der Internetgeneration. In: Germanistik in Bulgarien, рр. 55 – 62. Sofia: NBU.

МИРЧЕВ, Б., 2015. Предизвикателство на другостта: Generation Y. Във: Филологията – класическа и нова, с. 303 – 310. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4082-9.

MIRTSCHEV, B., 2016. Inhaltliche Schwerpunkte der politischen Bildung in Bulgarien. In: P. GUTJAHR-L„SER & D. SCHULZ (Hrsg.) Der Egoismus unserer Tage. Theodor-Litt-Jahrbuch, рр. 153 – 161. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-066-3.

MIRTSCHEV, B., 2017. „Als der Wind der Veränderung wehte….“. Gedanken zum Prozess der Demokratisierung Bulgariens nach 1989. In: P. GUTJAHR-LÖSER & D. SCHULZ (Hrsg.). „Masse und Demokratie“: politische Bildung in einer multikulturellen Gesellschaft. Ein notwendiger Paradigmenwechsel?, рр. 85 – 93. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-141-7.

MIRTSCHEV, B., 2018. Immigration, Kulturwerte, Integration. Konsequenzen für ein politisches Vorhaben in Bulgarien. In: P. GUTKAHR-LÖSER & D. SCHULZ (Hrsg.). Integration und Wertebildung: Eckpfeiler der politischen Bildung, рр. 46 – 53. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-217-9.

МИРЧЕВ, Б., 2018. Ein lebendiges Kulturerbe: Die Bürgerlichkeit. В: България и немскоезичният свят: транскултурни взаимодействия, с. 183 – 190. София: УИ. „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4397-4.

MIRTSCHEV, B., 2018. Der Wiener Kongress, die Heilige Allianz und die Schweiz. In: M. BRAUN (Hrsg.) Deutsche Literatur und europ‰ische Zeitgeschichte. Für Paul Lützeler zum 75. Geburtstag, рр. 129 – 140. Tübingen: Stauffenburg. ISBN 978-3-17-019941-5.

MIRTSCHEV, B., 2019. Neue Ideen für die Bildungsfunktion von Kultur und Kunst in der Zwischenkriegszeit. In: P. GUTJAHR-LÖSER & J. RONTHALER & D. SCHULZ (Hrsg.). 1918 – 2018: Demokratie und Bildung: Anspruch und Wirklichkeit, рр. 62 – 72. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-9623-288-9.

MIRTSCHEV, B., 2020. Herzog Hermann, die russische Revolution und der amerikanische Traum. Über einige Mythen der Weimarer Zeit. Etudes Germaniques Nr.1, Paris, рp. 263 – 273. ISSN 0014 – 2115.

Учебни пособия

МИРЧЕВ, Б., 1981. Deutsche Prosa unserer Zeit: Schriftsteller der BRD [В помощ на учениците от гимназиите с преподаване на нем. ез.], тoм I. София: Народна просвета.

МИРЧЕВ, Б., 1983. Deutsche Prosa unserer Zeit: Schriftsteller der BRD [В помощ на учениците от гимназиите с преподаване на нем. ез.], том II. София: Народна просвета.

БЕЛЕЖКИ

1. Пълни библиографски данни на цитираните в статията публикации могат да бъдат намерени в приложената към нея избрана библиография на проф. Богдан Мирчев.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.