Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/4, стр. 352 - 360

МЕДИЙНИТЕ И ОБЕКТИВНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА НОВА ЗЕЛАНДИЯ В СЛОВАКИЯ

Джон Петер Батлер Барер
OrcID: 0000-0002-2605-1629
E-mail: barrer1@uniba.sk
Department of British and American Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava
Slovakia

Резюме: В статията се изтъква фактът, че въпреки разстоянията Нова Зеландия и Словакия имат някои общи черти помежду си. Населението и на двете страни наброява около 5 милиона жители, които съхраняват националната си идентичност, тясно свързана с традициите в земеделието. Авторът установява, че взаимоотношенията между двете страни от икономически, политически и интеркултурен характер не са така интензивни, но словаците имат определени представи за Нова Зеландия. Тя е възприемана изключително позитивно благодарение на телевизията, интернет и останалите медии. Чрез анализ на материали от съвременни словашки медии и изхождайки от десетгодишния си опит като преподавател по новозеландски изследвания в Братиславския университет, авторът проследява рецепцията на Нова Зеландия в Словакия. Изграденият образ на страната е част от по-широка дискусия за популярното ѝ възприемане в Централна Европа, главно през погледа на студентите, посещавали курса по странознание на Нова Зеландия по време на следването си.

Ключови думи: Нова Зеландия; Словакия; медиен образ; странознание на Нова Зеландия

Едва ли, на пръв поглед, Нова Зеландия и Словакия изглеждат подходящи за сравнение, но известни прилики между тях все пак съществуват. И двете са развити страни, имат почти еднакъв брой население, умерен климат, планини и гори, обработваема земя. Характеризират се с традиции в областта на земеделието, а това е фактор за подсилване на националната идентичност. Според популярните представи Словакия е слабо урбанизирана страна, с преобладаващи селски райони, населявани от религиозни планинци, които приготвят ястия с бриндза2). Нова Зеландия е възприемана като територия от национални паркове и огромни овцевъдни ферми, а жителите ѝ – като „здравеняци“, които обичат ръгбито и бирата (Barker, 2012; Henderson, 2002: 2 – 4; Holý, 1996: 103; Jackson et al. 2009: 183). И в двете страни като че ли се подценява урбанизационният процес, който продължава да набира скорост. Може да се каже, че и Словакия, и Нова Зеландия се намират в известна изолация. В случая с Нова Зеландия става въпрос за географска изолация (т.нар. абсолютизъм на разстоянията) (Benson-Rea a Mikic, 2005: 19), под която се разбира физическата изолация от „признатите световни центрове“ (Bell 2002: 144). Въпреки че Словакия се намира в сърцето на Европа, за чужденците тя остава непозната и далечна главно по политически причини. В съзнанието на широката общественост Словакия се свързва единствено с Източна и Централна Европа, но дори и там нейното място е след държави като Полша, Чехия, Унгария, че и по-малки, като Естония например (Szondi, 2007: 12 – 16). След разделението на Чехословакия и обявяването на независимостта на Словакия през 1993 г. изолацията ѝ продължава още няколко години. Като основна причина може да се посочи авторитарното управление на политическия лидер Владимир Мечиар, което води до забавяне на демократичния преход. От този период Словакия е известна като „черната дупка в сърцето на Европа“ (Traynor, 2004). Въпреки географската отдалеченост и липсата на обща история и в двете страни могат да се открият общи области за сравнение, които един обикновен наблюдател не би забелязал веднага.

Международният имидж на Нова Зеландия се дължи на опосредствани представи – хората по света я възприемат положително, независимо че само малка част от тях са я посетили в действителност. Тези представи са концентрирани предимно около природните богатства на страната и качествените услуги в областта на туризма. Те обаче са силно идеализирани и съвсем целенасочено подчертават такива аспекти, които могат да са привлекателни за потенциални туристи, имигранти или търговски партньори. На заден план обаче остават типичните за Нова Зеландия проблеми, като високата степен на домашно насилие, детската бедност, замърсяването на въздуха и водата, скъпите жилища (Ainge Roy, 2019; Fuller, 2016; Grant a Rowe, 2011: 49; Mercer, 2018; White a Nandedkar, 2019). Обект на тези не дотам коректни представи стават и маорите. На света те са известни като удовлетворени от живота изконни жители, а в действителност сред тях се ширят голяма безработица и бедност; получават повече и по-дългосрочни осъдителни присъди в сравнение с останалите жители на Нова Зеландия (Ateljevic a Doorne, 2002: 662). Популяризирането на страната се дистанцира от сложната социална действителност, защото тя не е основната му цел. По този начин международната публика получава неточна представа за Нова Зеландия, която впоследствие приема за безусловна.

Както навсякъде по света, така и словаците възприемат Нова Зеландия главно чрез медиите. Въпреки че през последното десетилетие се усеща напредък в контактите, благодарение на програмата за трудова и образователна мобилност между Словакия и Нова Зеландия3), данните сочат, че обемът на двустранната търговия и туризма е несъществен. За новозеландците Словакия продължава да бъде маргинална туристическа дестинация, да не говорим за възможността да се преселят и заживеят за постоянно в нея (Barrer, 2013: 8). При положение че словаците нямат пряк контакт с Нова Зеландия, познанията им за нея се формират посредством интернет, телевизията и радиото, списанията и вестниците. От време на време по словашката телевизия може да се гледа някой новозеландски филм или трилогиите „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, които са снимани в Нова Зеландия и словаците ги възприемат като „местна продукция“. Съществуват и телевизионни предавания, печатни и онлайн издания, които представят Нова Зеландия като туристическа дестинация. Благодарение на всички тях словаците научават все пак нещо за страната. В ежедневното си общуване често употребяват единствено названието „Зеландия“, което говори за осъзнатото ѝ възприемане.

Словаците са самокритичен народ и за тях Нова Зеландия „без съмнение“ е по-добрата страна за живеене в сравнение с тяхната (Barrer, 2013: 10). Ако новозеландец се озове в Словакия, най-вероятно ще чуе хвалебствия за красивата природа в родната му страна и развитието на човешкия по-тенциал, след което ще последва въпросът: „А Вие [за бога] какво правите тук?!“. Без съмнение информацията в словашките медии създава представата за една невероятна страна за живеене; наред с определението „природно царство на чудесата“ много се говори за отвореното общество и космополитните малки и големи градове, които се населяват от щастливи и независими граждани с екологично мислене (Cestou necestou, 2018; Karpinská, 2014). Особен интерес буди и маорското присъствие в Нова Зеландия, а също и възможностите за работа за потенциалните емигранти. Факт е, че природните катастрофи и големите трагедии в Нова Зеландия, случили се през последното десетилетие (включително земетресението през 2011 г. и престрелките в джамиите в Крайстчърч през 2019 г.), бяха водещи новини и в Словакия, но така или иначе, не промениха позитивната представа като „безопасна“ и атрактивна за живеене страна.

В Словакия, както и на други места в Европа, не е често срещано явление да се изучават предмети, свързани с Нова Зеландия. В учебните заведения липсва институционална подкрепа за повишаване на осведомеността за Нова Зеландия, тъй като нейното правителство винаги е предпочитало да привлича чуждестранни студенти в страната, отколкото да насърчава учебни занятия зад граница. Странознание на Нова Зеландия се изучава съвместно със странознание на Австралия. Неговата маргиналност се дължи и на факта, че се предлага като избираем курс в катедрите по англицистика и американистика в Словакия и Централна Европа. В словашките средни училища също липсват предмети, които да са посветени на Нова Зеландия. Ето защо нейното възприемане във всички образователни институции е доста ограничено, макар и изключително позитивно: тук наистина има интерес към страната, флората и фауната, а също и към културата на изконното население. С други думи, студентите са петимни да научат повече за всичко, което вече са чули или видели в медиите.

Авторът на настоящия текст е от Нова Зеландия и през 2010 г. започва да води лекции по странознание на Австралия и Нова Зеландия. Въпреки че Университетът „Коменски“ е най-голямото висше учебно заведение в Словакия, до този момент не е предлагал за изучаване подобен предмет и по тази причина липсва стандарт за учебна програма. По метода „проба – грешка“ този предмет постепенно се изгради в съдържателно отношение, като основни се обособиха следните тематични области: 1. изконно население, 2. колонизация, 3. имиграция, 4. политика, 5. икономика, 6. военна история, 7. спорт и свободно време, 8. австралийски и новозеландски английски език. Предметът засяга в еднаква степен Австралия и Нова Зеландия, като се обръща внимание на съществените разлики между двете страни по такъв начин, че студентите да възприемат всяка една от тях като отделна държава със съответните ѝ особености. Засега липсва учебник по предмета, но има достатъчно електронни източници, които могат да се ползват като основни по отделните теми. В случая с Нова Зеландия става дума за подбрани източници с високо качество, които са финансирани от правителството и проследяват всички аспекти на живота в Нова Зеландия. Функциите на уебстраниците, напр. онлайн библиотеката за студенти, осигуряват достъп до тематично обособени линкове, които могат да се разгледат преди или по време на учебното занятие. Също така дигиталната филмова библиотека на Нова Зеландия е безплатна за студенти. Оценяването на курсистите се извършва въз основа на презентация на тема по избор, две кратки писмени задачи (коментар на филм и изразяване на мнение по съвременна обществено значима тема) и тест с отворени въпроси, които стимулират междукултурното сравнение със Словакия.

Целта на предмета е да даде основни знания за австралийското и новозеландското общество и култура, без да затруднява особено изучаващите го. Инспириран от ключовото съчинение на Давид Картър (2011: 151) „Как се преподава странознание на Австралия“, мога да кажа, че целта не е да се създадат „специалисти“ по въпросите на Нова Зеландия. Основната задача е да се предложат аргументи срещу популярните представи чрез анализ на наративи, противоречащи на медийните представи, които до този момент са познати на студентите. По-широката цел на обучението е да се мотивират студентите за приобщаване на Нова Зеландия към дискусиите за английскоговорящия свят и Словакия или Централна Европа. Тя може да се дава като пример за сравнение, независимо от темата, която се разисква.

Повечето от студентите, които учат този предмет, следват английски в комбинация с друг език. В началото на семестъра споделят, че са избрали да посещават курса, за да научат нещо, което не е свързано с американците или британците. Не крият също, че са искали да си спестят четенето на обемисти текстове по теория на литературата, езикознанието или културата, каквото се очаква по други предмети. Следователно мотивацията на студентите е както от чист интерес, така и от известен прагматизъм. Уводната анкета показва, че основното равнище на познанията им за Нова Зеландия е много ниско, ако не се имат предвид отговорите, че това е „много далечна държава, в която се говори английски“ и е „част от Общността на нациите“. Тези коментари, както и изтъкваният факт, че кралица Елизабет II стои начело на Нова Зеландия, създават погрешното впечатление, че политическото и конституционното управление страната се ръководи от Великобритания.

За студентите е интересна темата за суверенитета и независимостта на монархията Нова Зеландия, която се представлява от генерал-губернатор (той може да е новозеландец независимо от родовата, етническата или религиозната му принадлежност). Любопитен за тях е и фактът, че новозеландците, живеещи в Великобритания, са възприемани като „чужденци“, които не ползват никакви облаги като работещи или имигранти. Някои студенти са запознати с културата на маорите и ритуалния им танц хака, който се изпълнява от отбора по ръгби All Blacks (при положение че този спорт не е популярен в Словакия). Липсва им обаче основна информация за Нова Зеландия (напр. за броя и състава на населението, големите градове, основните продукти за износ, държавния флаг и др.), което не е изненадващо предвид медийния образ на Нова Зеландия, чиято основна цел е да насърчава туризма.

С оскъдни знания в началото, постепенно студентите научават много за Нова Зеландия чрез целенасочена самоподготовка, презентации, упражнения по време на часовете. От обратната връзка със студентите става ясно, че към „най-позитивните“ факти за страната се отнасят напредничавите отношения между отделните етноси (какъвто е случаят с толерантния подход към маорите и тяхната култура), непоносимостта към корупцията, заемането на ръководни длъжности от жените, изключително светският характер на обществения живот, масовото приемане на еднополовите бракове и всенародната пристрастеност към спорта или гледането на спортни събития. У студентите назрява мисълта, че в тези посоки Нова Зеландия би могла да бъде пример за Словакия по пътя ѝ към „по-развито“ и „потолерантно“ общество.

От друга страна, студентите остават изненадани, някои дори шокирани, когато се обсъжда темата за обществените проблеми на Нова Зеландия – липсата на възможности за работа за неанглийскоговорящите емигранти, дисфункцията на семейството, алкохолизма, психичните разстройства, тормоза и насилието. Тук вече се проявява тенденцията към критично отношение към Нова Зеландия – студентите я възприемат като агресивно и маскулизирано общество, изградено от проблемни семейства, чиито членове не се интересуват един от друг.

Поредната неприятна изненада идва с „вкусването“ на Нова Зеландия. През семестъра студентите имат възможност да опитат мармит, след което се обсъжда мястото на този деликатес сред останалите културни емблеми. Мармитът има британски произход и представлява тъмнокафяв на цвят солен екстракт от бирена мая. Всъщност много културни практики и артефакти в Нова Зеландия водят началото си от Великобритания. С времето се приспособяват към местните условия и дори стават по-добри от оригинала, какъвто е примерът с новозеландския мармит. Но той не е за всеки вкус, както установяват студентите. И ако децата в Нова Зеландия обожават тази храна, която още в първите години от живота си получават като добавка към зеленчуковите пюрета, възрастните словаци смятат, че тя не е годна за ядене. Обикновено дегустацията по време на лекцията приключва с негативни реакции. Върху лицата на студентите се изписва отвращение, а някои дори демонстративно изплюват мармита в салфетка. Подобни реакции са характерни не само за Словакия (Suk, 2017: 60 – 61). Без да се имат предвид споменатите преживявания, самата дейност учи студентите, че вкусът не е вродено качество, а начин за опознаване на културата (Lupton, 1996: 12 – 13). Въпреки че за студентите мармитът не е вкусен, те все пак си дават сметка, че консумацията му върху препечена филия с масло може да бъде осъзнат акт на доближаване до „новозеландското“, така както готвенето и яденето на картофени бриндзови халушки може се смята за докосване до „словашкото“. По този начин се провокират интересни дискусии за приготвянето и консумацията на различни ястия като неразделна част от културните традиции и иновации.

Да се преподават знания за Нова Зеландия на словаците, е един добър и полезен опит. Въпреки че самото обучение не предлага големи възможности за постигане на задълбочени знания за страната поради спецификите на словашкото висше образование и липсата на предварителни познания за нея, в крайна сметка студентите научават много благодарение на добрата си воля и интерес. Далеч от „украсените“ представи за новозеландската реалност, курсът показва истинската ѝ същност – и в положителна, и в отрицателна светлина, и предлага на студентите един различен прочит на досегашните им познания. При някои от тях възхищението от страната ще продължи и занапред и при всички случаи ще се обогатят представите им за целия английскоговорящ свят. Най-важното е, че започват да я възприемат такава, каквото е в действителност, и това им помага да преосмислят своето отношение към Словакия, а именно, че тяхната родина не е „определено по-лошото“ място за живеене в сравнение с Нова Зеландия.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът е абсолвент по руски изследвания на Кентърбърийския университет в Крайстчърч, Нова Зеландия. Защитава докторска дисертация на тема Popular Culture and National Identity in Slovakia в Университета „Монаш“ в Мелбърн. От 2009 г. работи в Катедрата по англицистика и американистика към Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, където преподава история и странознание на САЩ (XX и XXI век), странознание на Австралия и Нова Зеландия и води курсове по специализиран превод.

2. Думата бриндза прониква в словашкия език под влияние на румънския по време на т.нар. влашка колонизация в Карпатите през XIV – XVII век и означава меко овче сирене със специфичен вкус и консистенция.

3. Програмата за работа и образование Working Holiday Visa е предназначена за кандидати на възраст между 18 и 35 години. Визата осигурява едногодишен престой, по време на който притежателят ѝ може свободно да работи, учи и пътува в Нова Зеландия.

REFERENCES

Ainge Roy, E. (2019, September 5). Under serious threat: New Zealand vows to clean up its polluted waterways. The Guardian. https:// www.theguardian.com/world/2019/sep/05/under-serious-threat-newzealand-vows-to-clean-up-its-polluted-waterways

Ateljevic, I. & Doorne, S. (2002). Representing New Zealand: tourism imagery and ideology . Annals of Tourism Research, 29(3), pp. 648 – 667.

Barker, F. (2012). New Zealand identity: symbols of identity. Te Ara – the Encyclopedia of New Zealand. https://teara.govt.nz/en/newzealand-identity/page-7

Barrer, P. (2013). A necessarily better place: images of New Zealand in the Slovak mass media. Journal of New Zealand & Pacific Studies, 1(1), pp. 5 – 21.

Bell, C. (2002). The big OE: young New Zealand travellers as secular pilgrims. Tourist Studies, 2(2), pp. 143 – 158.

Benson-Rea, M. & Mikic, M. (2005). New Zealand-Europe trade relations: reconciling hypercompetition with the tyranny of distance. In B. Luciano & D. Mayes (eds.), New Zealand and Europe: Connections and Comparisons (pp. 19 – 34). Amsterdam: Rodopi.

Carter, D. (2011). Asian Australian Studies in Asia: China and Japan. In A. Broinoswki (ed.), Double Vision: Asian Accounts of Australia (pp. 139 – 154). Canberra: ANU Press.

Cestou necestou (Nový Zéland). (2018, June 29). rtvs.sk. https://www. rtvs.sk/televizia/archiv/15503/160185

Fuller, G. (2016, August 28). All is not pristine in New Zealand. The Guardian. https://www.theguardian.com/environment/2016/aug/28/ pollution-new-zealand-wood-fires-insulation-world-weatherwatch

Grant, S. & Rowe, M. (2011). Running the risk: police officer discretion and family violence in New Zealand. Policing and Society, 21(1), pp. 49 – 66.

Henderson, K. (2002). Slovakia: the escape from invisibility. Routledge. London.

Holý, L. (1996). The little Czech and the great Czech nation: national identity and the post-communist transformation of society. Cambridge: Cambridge University Press.

Jackson, S. J., Gee, S. & Scherer, J. (2009). Producing and consuming masculinity: New Zealand’s (Speight’s) ‘Southern Man’. In S. J. Jackson and L. Wenner (eds.), Sport, beer, and gender: promotional culture and contemporary social life (pp.180 – 201). New York: Peter Lang.

Karpinská, A. (2014, February 5). Nový Zéland je skutočný raj pre turistov. Život. https://zivot.pluska.sk/reportaze/novy-zeland-jeskutocny-raj-pre-turistov

Lupton, D. (1996). Food, the body and the self. London: Sage.

Mercer, P. (2018, October 16). A country famed for quality of life faces up to child poverty . BBC News. https://www .bbc.com/news/worldasia-45819681

Suk, J. (2017). In-between performance & pedagogy: immanence/ border-crossings/failure. In Barrer, P. & B. Ulašin (eds.), From Here to University (pp. 48 – 72). Bratislava. Univerzita Komenského v Bratislave.

Szondi, G. (2007). The role and challenges of country branding in transition countries: The Central and Eastern European experience. Place Branding and Public Diplomacy, 3(1), pp. 8 – 20.

Traynor, I. (2004, April 28). Europe’s black sheep returns to the fold. The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2004/apr/28/ eu.politics2

White, I. & Nandedkar, G. (2019). The housing crisis as an ideological artefact: analysing how political discourse defines, diagnoses, and responds. Housing Studies. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.10 80/02673037.2019.1697801

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.