Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 119 - 126

ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов
E-mail: d_vesselinov@yahoo.fr
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията е посветена на историята и рецепцията в българския език на лингвокултурните концепти Francophonie, francophone, Français(e), Franc(s), français(e) и техните български съответствия фрънзи, франги, франки, френец, френци, френк, френкиня, француз, франсусь, французски, францушки, Франца, Франция, французин, французи, французойка, французойче, френски, франкофон, франкофони, франкофония, франкофонски, франкофонство, франкофонизирам.

Ключови думи: Francophonie, francophone, french, Bulgaria, Bulgarian language

На 20 март се отбелязва световният ден на Франкофонията. На същата дата през 1970 г. е създадена Агенцията за културно и техническо сътрудничество, прераснала по-късно в Междуправителствена агенция по Франкофония, а понастоящем трансформирана в Международна организация на Франкофонията. България се присъединява като пълноправен член към тази организация през 1993 г. Цялостната франкофонска дейност у нас се оглавява от Министерството на културата, а от 1995 г. се ръководи от Министерството на външните работи в качеството му на Национален координатор. Основните принципи на франкофонското движение са споделянето на френския език и на такива общи ценности, като езиково и културно многообразие, мир, демокрация, солидарност.

Словоформата francophonie със значение ‘френскоезична общност в Белгия’ е регистрирана във френския език през 1880 г. в изследването на Онезим Реклю (1837 – 1916) „France, Algérie et colonies”. Генеричното значение ‘франкофонска общност’ е текстуално документирано през 1959 г. в нашумялото произведение „Zazie dans le métro“ на забележителния хуморист Реймон Кьоно (1903 – 1976). Произлиза от фр. francophone „френскоговорещ“, респ. от фр. franc ‘франк’ и гр. phone ‘звук’ с наставка -ie (срв. бълг. френскоезичие или френскозвучие). Словоформата франкофония навлиза в българския език като директна френска заемка през 60-те години на ХХ в. с две значения: 1. организация на държавите, в които се говори френски или които използват частично този език; 2. франкофонската общност. През 90-те години на ХХ в. в българския език се разпространява словоформата франкофонство със значение ‘всичко, свързано с френскоезични лица, френски език и франкофонска култура’.

Франкофонията и франкофонството съществуват в България благодарение и на многобройните български франкофони. Словоформата francophone‘френскоезичен; френскоговорещ (название на френскоезичната част от населението на Белгия)’ е регистрирана във френския език през 1880 г. отново в изследването „France, Algérie et colonies“ на Онезим Реклю (1837 – 1916). Формата les francophones ‘френскоезичните лица’ е документирана през 1894 г. в книгата на Жак Новиков (1849 – 1912) „Les gaspillages des sociétés modernes: contribution à l’étude de la question sociale”, но намира силно разпространение около 1960 г. (срв. бълг. говорещ френски език; лице, което говори френски език; френскоезичен; френски говорящ). Словоформата франкофон ‘човек, който говори френски, който може да общува на френски език’ навлиза в българския език като директна френска заемка през 60-те години на ХХ в. В българското лингвокултурно пространство се появяват различни образни употреби: „Сините франкофони“ (Сатира от Л. Такев, 1993); „Французите още не са разбрали, че българите са франкофони“ (в. „Дневен труд“ от 16.11.1994); „Франция е убежище на франкофони, които в голямата си част знаят френски или поне го практикуват, без да плащат данъци за това“ (Л. Станев. Упражнение по революция. 1995); „Майка ми, франкофонката, ме кръстила Ивет! А всъщност съм си най-чистокръвна Иванка от Тутракан!“ (Г. Мишев. Дунав мост. 1999); „Българите бяхме франкофони, само че друг път, нали“ (в. „Сега“ 14.01.2009); „Франкофони може и да сме от 20 г., но галфони сме за цял живот!“ (в. „24 часа“ от 23.03.2013 г.) и др.

В българския език намират разпространение производните форми франкофонизирам ‘пофренчвам, ставам член на Франкофонията’1) и франкофонски ‘който е с качествата на франкофон’2) . Формата franceis (françois) „французин, френски“ е регистрирана във френския език през 1080 г. в класическото произведение „La Chanson de Roland”. Формата français е документирана едва през 1798 г. в петото издание на „Dictionnaire de l’Académie française”. Произлиза от фр. France „Франция“ (респ. от лат. Francia „страна на франките“) с наставка -ais. До 1798 г. се използва словоформата françois (Dictionnaire de l’Académie française 1762), заменена по време на Френската революция с français (Dictionnaire de l’Académie française 1798). „Ако се отправеше въпрос ученим французам, казва Г. С. Раковски, кой ви вас, учени днес французи, какво име сте носили и какъв народ сте били вие в старост? Де сте се появили най-напред на свят и какъв язик сте говорили тогава? Какво старо богослужение сте имали тогава, какво же правление и закони?“ На тези „учени французи“, позовавайки се на „еленогръцким и римлянским източникам“ той им отговаря, че те са се „звали celtes = келти; кимбри, кимерии; gals (или) gails, galli, galats, gaulois = гали, галати; голи; franis (или) franks = фрънг = фрънзи и най-после français = французи“ (Г. С. Раковски. Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов. 1860).

В българския език най-ранното писмено регистриране на образа на франките е в търновския надпис на Иван ІІ Асен от 1230 година. Словоформата „фрънзи“ е изписана на една от колоните в черквата „Св. Четиридесет мъченици“. Благодарение на българската победа са овладени голяма част от земите на епирския владетел и са поставени под политически и военен контрол „франките (фрузи, фрънзи)“, създатели и управители на католическата Константинополска империя. Второто писмено регистриране на образа на французите в българската книжнина се появява към края на ХІІІ век. Това е времето, когато, вследствие на съседството с Латинската империя и произтичащите от това ситуации на вербално общуване и културни контакти между отделните етноси, българското езиково съзнание започва да поставя разделителни маркери между латини и франки (респ.) католици и французи. В апокрифния текст „Слово на Господа наш Исус Христос“, от всичките 72 народи, които има на света, правоверните са „българи, гърци, сирийци, грузинци, руси“, които имат „три правоверни книги“: гръцка, българска и грузинска. Французите, наречени „фрънзи“, се намират сред полуверните 12 народа: аламани, франки, унгарци, индийци, яковити, арменци, саксонци, поляци, албанци, хървати, хизи и немци (Сборник от слова, легенди, апокрифи и пр. НБКМ, № 309). Процесът на отделянето на французите от латините и западната католическа общност е отразен в апокрифната книжнина и се потвърждава в български летописен разказ от ХVІ в., описващ превземането на Зографския манастир от латините през 1275 г., сред които се откроява „безсрамен и суров народ франки“, който избива българските монаси и изгаря старобългарски книги (Стара българска литература. Т. ІІІ, 1983). Процесът съвпада и с появата в руските преписи на старобългарски текстове на словоформата „франзы“ със значение „франкове, пари“ (Митрополит Киприан. Граматика. 1378). Следващата поява на французите в български текст е от 1717 г. в приписка, намерена на еднаот страниците на „Миней за месец септември от 1668 година“ поредният притежател на книгата отбелязва с дребен бързопис появата на „френци“ на север от Дунава. В дамаскинския текст „Слово на пророк Данаил“ анонимният автор, изпълнен с оптимизъм и твърда вяра в скорошната гибел на Турция, рисува картата на бъдеща Европа, където французите са отличени сред немци, шведи, англичани и пруси: „И другите царства, що ги има, франсусь, швець, ингились, немець, прусь и сички прочии царства, Цриграть ще да е башь“ (Д. Петканова. Дамаскините в българската литература. 1965). В Псалтира на църквата „Св. Троица“ в Габрово българският летописец отбелязва, че „тази година [1812] и на този месец дигнаха французите кавга с руснаците и влезоха все французи в Москва и седяха вътре, подире няколко дена вдигнаха се русците, та ги изпъдиха от Москва и много хора измряха и от двете страни, а французите с Бонапарта наедно едвам се стекоха и се затвориха в Смоленский град“ (Псалтир на църквата „Св. Троица“ в Габрово). В приписка към „Еленския летопис“ е записано, че през 1812 г. „сториха сефер московецът и френецът и пусна московецът френеца в неговата земя и изгори Москва и изби френската войска“ (Еленски летопис). През 1824 г. в прочутия буквар на енциклопедиста д-р Петър Берон Франция и французите навлизат тържествено като лексикален материал в упражненията за развитие на уменията за четене (П. Берон. Рибен буквар. 1824). В географията на К. Фотинов се появява образът на съвременния французин, модерен, образован и любител на удоволствията: „Френците са много весели, благородни граждане, остроумни, благоразговорни и хоратаиви“ (К. Фотинов. Общое землеописание вкратце за сичката земля. 1843). В „Стихийни уроцы землеописания“ на Сава Радулов французите са „образовани, бодри и трудолюбиви, славни за остроумието и искуството им в художествата и в науките“ (С. Радулов. Стихийни уроци землеописания, 1843).

Константин Фотинов е и първият автор, който включва френско-българско съответствие на названието за французин: „и от онова время Галлин наче да ся называ: François – Френец“ (сп. „Любословие“, 1846). Високообразованият любослов не може да пропусне в разказа си за франките получилата широко разпространение хипотеза на Г. Савалев за старославянския им произход: „тии от тоя славянский народ Франги, като ся вселиха в Галлия понеже немаха писание на свой язык нито церковно, нито гражданско вдадоха ся на Латинско и Галско учение, и така прилепиха ся на Латинска церква, правила, нравя, обичаи и пр. и пр. совсем то обаче своя природна нравност, остроумие, любезност, благосклонност и небоязливост сохраниха“ (сп. „Любословие“, 1846). Загадъчен остава генезисът на оформилото се паралелно с книжовния образ народно схващане за психологическия портрет на французина. В обращение се появява по-говорката, която Найден Геров регистрира по време на активната си дипломатическа работа из българските земи и впоследствие не пропуска да включи в тълковния си речник на българския език: „Турчин – побратим, калугер – девер и френк – ортак не хващай“ (Н. Геров. Речник на българский язик. 1904). Напълно обяснимо става колебанието на Любен Каравелов между двете крайности. В официоза на западните ни съседи в. „Сърбия“, той е непреклонен в характеристиката си: „Французинът взема всичко повърхностно, за него целият интерес е в майсторството да се разговаря – l’art de la causerie – и това майсторство започва в дворците на Людовик ХІV, ХV, ХVІ и се разви до такава степен от маркизите, графовете и графините, че естествено затъпи техните способности и французинът стана кукла или сляпа машина на етикецията, от която и до днес не може да се освободи“ (в. Србиjя, 1867, бр. 51 – 52, 1868). А няколко години по-късно в „Българи от старо време“ обявява с не по-малко категоричен тон, че „френците са най-умният народ на светът“, от тях са произлезли „всичките големи майстори и дяволски унуки“, за разлика от „ингелизите и московците“, които „са ни риба, ни месо“.

Етнонимът за жител на Франция навлиза в българския език в началото на ХІІІ в., като през вековете се редуват различни варианти преди окончателното налагане в ежедневната употреба на словоформите с основа француз(напр. французин, французи и др.). Серията от названия на ‘традиционните жители на Франция’ и значението ‘човек от основното население на Франция’ са утвърден езиков артефакт в приписките3) и най-вече в системата на българските училищни програми по история, география, литература и др.:

Луи-Филипп, цар на френците дойде во Англия, за да поздрави царица Викториа (сп. „Любословие“, бр. 8, ноември 1844); Така Французите пишат три, четыри буквы, и ги произносят с един глас; за що? защото ищат бързо и скоро да си изрекат мыслыте. Но и да обыча сокращението Францускийат язык, както и Италианскийят, Испанскийат и Влашкийат, като отрасли сичките тии языци на Латинскиат язык, за членат во зимеха другы мыслы. Тиа народи прискоиха членат с него, защого им улеснява скорото и барзото произношение (сп. „Любословие“ от 20.08.1846); Както Италианците, Французите и другите народи, така и Българете внесоха в говорныйат язык, за облегчение, членовете. Никой няма право да им ги отниме (сп. „Любословие“ от 22.10.1846); Французити са просвещен народ; тяхната книжнина държи почетно място между Европейскити (Й. Груев. Уроци от землеописание. 1861) и др.

В българската преса и книжовни творения на възрожденските автори и адаптатори, наред със сериозните позовавания на Франция, французите и техните постижения в областта на науката и културата, се появяват и иронични бележки и хумористични шаржове, традиция, продължена и досега: Но между българите са се появили вече такива френци, които оправдяват сяко едно европейско произведение (в. „Свобода“, бр. 38, 15.08.1870); Сега наш Димитраки е същ вранцузин (Д. Войников. Криворазбраната цивилизация. 1871); Тая книжевност, която русите наричат изящна словесност, французите les belles lettres (в. „Свобода“, бр.3, 17 – 23.01.1871); Да, да, Марийке, батю е французин (Д. Войников. Криворазбраната цивилизация. 1871); А аз ще ти кажа – рекъл Тончо, – че ингелизите и московците са ни риба, ни месо; а френците са най-умният народ на света. Хе-хе-хе, тия са всичките големи майстори и дяволски унуки! (...) А за това, че един френец – не мога сега да му припомня името – искал с една плесница веднъж да махне, веднъж да удари със саблята си и всичкия свят да очисти от света… Като рапон да изреже всичките човеци… Юнак! (Л. Каравелов. Българи от старо време. 1872); Добър гявурджик. Всякога ми сваля капела, алафранга, кога ме срещне. Аз го мислех, че е французин (Ив. Вазов. Под игото. 1888); Този французин – когото ние нарекохме бай Пенчо, понеже носеше калпак и поприличваше на нашенски еснафалия – се постара да ни настани на най-доброто място, като образува около нас една компания от парижани, които през всичкото пътувание бяха душата на целия параход (Ал. Константинов. До Чикаго и назад. 1894); По невежество в географията французите нямат равни (Ив. Вазов. Нова земя. 1896); Заема поза на „французоин”, който е чел за чесновия лук само в ботаниката (Г. Демянич. На безобидни теми от върха на камбанарията. 1925); А французите – това народ ли е? Не могат един мюзеверлик да скроят на човека и за култура претендират! (Чудомир, 1930); Нали знаеш поговорката на французите: „Мъжете излизат с тънки жени, а се прибират със закръглени“ (Б. Райнов, 1973); Французинът е изящен дори в тая своя небрежност (Л. Стоянов. Войната. 1973); Това сме ние, французите: половината живот се чудим как да си повредим вътрешностите с алкохол, а останалата половина ги лекуваме с минерални води (Б. Райнов. Този странен занаят. 1976) и др. Интерес предизвикват и констатациите на превежданите на български чуждестранни автори за французите: Французин, който се бие срещу Франция, не е мой съотечественик (Е. Сю. Скитникът евреин. 1889); Французите са народ от смесена порода: не съществува нито френска раса, нито френски тип (Ш. Сеньобос, 1946); Но макар да беше сериозен труд, все пак бе писан от французин (Френски уроци, 2009) и др.

Словоформата за женски род franceisе (françoisе) със значение ‘французойка’ e регистрирана във френския език през 1080 г. в „La Chanson de Roland”, а словоформата françaisе е документирана през 1798 г. в петото издание на „Dictionnaire de l’Académie française”. Произлиза от фр. France ‘Франция’ (респ. от лат. Francia „страна на франките“) с наставка -aisе (-oise) . До 1798 г. се използва словоформата françoise (Dictionnaire de l’Académie française, 1762), заменена по време на Френската революция с française (Dictionnaire de l’Académie française, 1798). Навлиза в българския език през първата половина на ХІХ в. Лексикографът Иван Богоров отбелязва словоформата френкиня в своя „Френско-български речник“ от 1869 г. Мосю Магариди от „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников става известен със съветите си, че една „цивилизована демуазела“ трябва да „изучи сичките европейски игри”, да научи „францушки“ и да знае да се носи „по модата“, за да бъде „съща европейка“: „О, бъди сигур, шер Аннет, кога бъдеш с мене, за два-три месеца ще бъдеш цяла французойка“ (Д. Войников. Криворазбраната цивилизация. 1871). Тридесет години по-късно Иван Вазов иронично констатира по повод франкофонските увлечения на един български донжуан: „Френкинята побягна, българката го напусна. Ама му остана вече име: „Михал с двете булки!“ „Пък няма ни една!“ (Ив. Вазов. Службогонци. 1903). Изглежда, че констатацията на народния поет не остава забравена и шейсет и две години по-късно героите на Йордан Радичков пожелават „добър път“ на своя съселянин Гоца Герасков, като му заръчват „да се пази от французойките, защото гащите им били с дантели“ (Й. Радичков. Париж има почивен ден. 1965). Някъде по същото време шлифованият агент-франкофон и познавач на парижките булеварди Емил Боев уверено констатира: „Не знам дали гостенката наистина се казва Франсоаз, но от произношението є личи, че действително е французойка“ (Б. Райнов. Господин Никой. 1967). Френският език така е завладял българското училище, че малчуганите от култовия филм „С деца на море“ успешно разпознават френските си връстници само по тембъра на плача: „Чак като се разплака, разбрах, че е французойче“, казва едното хлапе, а другото веднага го репликира „Че как разбра, бе? Да не плачеше на френски?“ (С деца на море, 1972). С времето се появява – и разговорните словоформи франсе, франсето и франсета4) , но независимо от лексикалната еволюция интелектуалците с носталгия продължават да си спомнят, че Александър Теодоров-Балан винаги настоявал „да се казва френкиня, а не французойка, френец, а не французин“ (Г. Данаилов. Доколкото си спомням. 2002).

На този разнопосочен франкофонски фон, богато илюстриран с разнообразни употреби на словоформите фрънзи, франги, франки, френец, френци, френк, френкиня, француз, франсусь, французски, францушки, Франца, Франция, французин, французи, французойка, французойче, френски, франкофони, франкофония, франкофонски, франкофонство, франкофонизирам и др., българският франкофон пренася в балканското обществено-политическо и културно пространство както вечната френска идея за „свобода, равенство и братство“, така и стремежа към френскоезична изящност и образователна елитарност, достъпни чрез системно и упорито образование.

БЕЛЕЖКИ

1. Жельо нежно ни блъфира, / синьото лилавизира. / Даже франкофонизира / селяните от Чеира (Бирена хроника на смутното време от 14.09.2008 г.).

2. „Езиковият терор“, обявен от образователните Робеспиеровци, отбелязва края на франкофонската аристократична символика и началото на френския наднационален обективен лингвистичен „универсализъм“ (Д. Веселинов, 2003).

3. Повечето от тях само това търсеха (да стане) и желаеха, тъй като италианците и французите отдавна имаха намерение и се канеха да завземат Цариград (Народното четиво през ХVІ – ХVІІ век. 1990).

4. Изтичах веднага и взех „франсетата“ под крилото си в продължение на десетина дни (Б. Чеков, 1999).

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.