Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 166 - 173

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕКТОР

Зузана Обертова
OrcID: 0000-0002-5766-4081
E-mail: zuzana.obertova@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava Slovakia

Резюме: Статиятаепосветенанапедагогическатаинаучноизследователската дейност на полския славист Владислав Бобек (1902 – 1942), който в периода между двете световни войни работи като лектор по полски език и литература във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. По време на престоя си насърчава интереса на студентите към полонистичните дисциплини и възпитава първото поколение от професионални словашки преводачи на полска литература. Като учен, полага основите не само на словашко-полското сравнително литературознание, но и допринася за проучването на словашката литература.
В. Бобек е изключително продуктивен автор, творчеството му засяга всяка една от славянските филологии. Пише и оригинални статии върху българската литература. В. Бобек надминава далеч стандартните очаквания към чуждестранния лектор от приемащия университет. С дейността си, която и днес е пример за вдъхновение за много учени, обогатява изследванията в полето на славистиката.

Ключови думи: Владислав Бобек; лектор по полски език; словашко-полски литературни връзки; сравнително литературознание; Пенчо Славейков

Лекторатът по полски език в Университета „Коменски“ в Братислава възниква към Семинара по славянски филологии малко след основаването на Философския факултет през 1921 г. Първият полски лектор в периода 1924 – 1926 г. е Йежи Погоновски, а след двугодишно прекъсване го замества Владислав Бобек. Младият славист, историк и педагог не се ограничава в рамките на преподавателската дейност. Още от самото начало се изявява като активен учен и изследовател, чието дело е огромен принос не само за Философския факултет, но и за цялата научна общност.

Владислав Бобек е роден през 1902 в с. Вжави в Югоизточна Полша. В периода 1920 – 1925 г. следва полонистика в Ягелонския университет в Краков, а като втора специалност – история и педагогика. След дипломирането си работи като учител в гимназията в Катовице. В същото време се отдава на научни занимания, които продължава да развива и след идването си във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава през акад. 1928/1929 г.

В рамките на лектората В. Бобек преподава граматика, съвременна полска проза и поезия, интерпретация на художествен текст (Pančíková, 2001: 82 – 84). Неговите часове се радвали на голям интерес от страна на студентите, който успявал да привлече и запази задълго. Успешно съчетавал знанията за полската литература с изучаването на езика. Наред с граматическите и комуникативните упражнения още от самото начало давал на студентите си да четат и превеждат трудни текстове. Десетки студенти завършват успешно водените от Бобек курсове по полски език и литература. Благодарение на работата му в Словакия се заражда системен интерес към полонистиката и се формира цяло поколение от професионално подготвени полонисти в областта на литературната наука и критика, и най-вече превода.

Паралелно с преподаването Бобек се занимава активно и с научни изследвания в полето на славистиката. Те не се свеждат единствено до литературата и езикознанието, интересуват го отделни теми от културата, етнографията и историята. В началото на научния си път проучва творчеството на чешкия бароков писател, историк и педагог Бохуслав Балбин (Bobek, 1930; 1931a; 1936a), на когото посвещава обширна монография (Bobek, 1932a) и така записва името си в историята на чешката историография. На източнославянския ареал посвещава редица студии от съпоставителен характер, като преобладават полско-руските и рускословашките изследвания (Bobek, 1934a; 1936b; 1936c). На южнославянския ареал обръща внимание в хабилитационния си труд Rola epiki ludowej w rozwoju życia kulturalnego Serbów i Chorwatów („Ролята на народния епос в развитието на културния живот на сърбите и хърватите“), както и в други статии (Bobek, 1933a; 1934b). Особен интерес проявява към българската литература. Благодарение на стипендия от полското Министерство на вероизповеданията и народната просвета през лятото на 1929 г. посещава България с научноизследователска цел. Проучва творчеството главно на поета Пенчо Славейков. Въпреки че е причисляван към представителите на модернизма, Бобек забелязва в неговата поема „Кървава песен“ елементи на месианизъм, характерен за периода на романтизма. За Бобек като полонист проявите на месианизма са напълно естествени – идейното съдържание на това философско течение в целия му облик се манифестира именно в полската литература на XIX век. В студията Mesianizmus Penča Slavejkova („Месианизмът на Пенчо Славейков“) авторът посочва обусловените от историята на българския народ предпоставки за появата на мотивите за „страданието“ и „спасението“ в литературата и представя фрагменти от „Кървава песен“, в които според него са отразени идеите на месианизма (Bobek, 1931b: 133 – 141). Счита ги обаче за отвлечени и непоследователни, без да са повлияни от славянофилските тенденции. Според Бобек Славейков е месианист „в тесния и собствения смисъл на думата“ (Bobek, 1931b: 139).

Значително повече място е отделено на „Кървава песен“ в студията Epopeiczny charakter Krwawej pieśni P. Slavejkova („Черти на епоса в „Кървава песен“ от Пенчо Славейков“), с която Бобек реагира на предишни публикации по темата от европейски критици. Правят му впечатление рецензиите от шведския славист Алфред Йенсен и българския литературен критик Малчо Николов, в които „Кървава песен“ на Славейков се сравнява с националния епос на Адам Мицкевич „Пан Тадеуш“. Полският учен намира публикациите, в които се търсят сходства не само с Мицкевич, но и с Омировата „Илиада“, за недостатъчно разгърнати, за твърде общи и затова се заема да направи подробен анализ на „Кървава песен“ (Bobek, 1932b: 514). Докосва се до общата проблематика на типичните белези на епоса и изтъква отделни черти на този жанр чрез конкретни примери от творчеството на Вергилий, Байрон, Шели, като акцентира върху взаимната обусловеност с „Кървава песен“. На фона на многобройните сравнения, изпъквайки като всестранен познавач на европейската литература, Бобек успява да подчертае специфичните черти на българския епос.

Към „Кървава песен“ се връща в статията си Niekoľko poznámok k symbolickému významu hlavných postáv v Krvavej piesni Penča Slavejkova („Бележки към символното значение на главните герои в „Кървава песен“), публикувана в „Сборника по случай 70-годишнината от рождението на Любомир Милетич“. Авторът обръща внимание на аналогията между символното изразяване на Пенчо Славейков и полския романтически поет Юлиуш Словацки. Според Бобек героите не са еднозначни, в началото са представени като реалистични и динамични, постепенно се превръщат в символични. Затова поемата на Славейков е едновременно епична и символична. Бобек дава следната оценка за „Кървава песен“: „Ако Славейков беше тръгнал по пътя на символизма и абстрактното, щеше да създаде единна, цялостна поема; тогава много по-лесно и естествено можеше да изрази своята пат риотична идеология. […] Съчетанието от епос и символни елементи нарушава вътрешната логика и хомогенност на творбата“ (Bobek, 1933b).

По интересен, дори еклектичен начин е написана статията Paisij Chilendarski, prvý bulharský buditeľ („Паисий Хилендарски – първият български будител“), която Бобек публикува в научнопопулярната поредица Kapitoly o slovanstve („Страници за славянството“) на списание Slovák (Bobek, 1937a; 1937b: 6). Става дума за единство от литературна фикция, превод, критическа оценка и сравнителен преглед на българското и словашкото национално будителско движение. В статията си Бобек стилизира образа на Паисий Хилендарски в ролята му на наблюдател. Посочва вероятните причини за възникването на „История славянобългарска“ и с експресивен, на места патетичен тон очертава историческия контекст на турското робство. Авторът си представя как Паисий чете на глас своето произведение и по този начин запознава словашкия читател с откъси от „Историята“, която и досега няма пълен превод словашки език. Чрез белетризация Бобек се опитва да изтъкне значението на Паисиевата творба за духовното възраждане на българския народ. Не пропуска да припомни, че „Историята“ представлява компилация от различни източници и в нея се съдържат много неточни факти. В заключение авторът търси аналогия със Словашкото възраждане и школата на Антон Бернолак. За обща черта счита зараждането на модерния патриотизъм в българската и словашката литература (Bobek, 1937b: 6).

Бобек е славист в широкия смисъл на това понятие. В научноизследователската си дейност отделя място на всяка една от славянските филологии. За развоя на словашко-полските културни връзки, както и за съвременнaта литературна наука най-ценни се оказват неговите статии от областта на словашкото литературознание и словашко-полската литературна компаративистика. В. Бобек внася нови импулси в развитието на литературната историография. Със студията си K problému periodizácie dejín slovenskej literatúry („Към проблема за периодизацията на словашката литература“) (1937c) значително допринася за опознаването на развойните тенденции в словашката литература. Той е и първият учен, който излага на теория методологическите въпроси относно нейната периодизация. Впоследствие прилага тази методология в Prehľadné dejiny slovenskej literatúry („Кратка история на словашката литература“) (1939). В двете изследвания е налице подчертан контраст с прокарваните по това време идеи за единна чехословашка нация и литература. Освен че Бобек приписва автономен статут на словашката литература, прави опит да я включи и в парадигмата на общоевропейския литературен контекст. Макар и с известни неточности, въвежда термина „предромантизъм“ в словашкото литературознание (Vojtech, 2003: 18).

Творчеството на полския лектор представлява значителен принос за развитието на словакистичните изследвания в Полша. Неговата „История“ среща широк отзвук, в резултат на който Бобек се възприема за инициатор на научните спорове около периодизацията на словашката литература (Kolbuszewski, 1973: 154), както и за автор на първия полски научен синтез на историята на словашката литература (Niedziela, 1972: 164). Като цяло, този труд е с висока информативна и научна стойност. В него са отразени характерни черти на словашката литература, нейните естетически критерии и националнобудителска мисия, собственото ѝ развитие, както и връзките ѝ с други чуждоезични литератури (Śliziński, 1978: 192 – 193).

В продължение на няколко години В. Бобек публикува голям брой изследвания, посветени на полската и словашката литература в сравнителен аспект. Като първа самостоятелна книжна монография излиза Mickiewicz w literaturze słowackiej („Мицкевич в словашката литература“) (1931c). Бобек проследява влиянията на полската литература върху словашката (1931d), съпоставя стихотворната и строфичната организация в словашката и полската романтическа литература (Bobek, 1933c; 1936d). С помощта на архивни документи от Матица словашка осветлява някои факти от полонофилството на привържениците на възрожденския деец и кодификатор на словашкия книжовен език Людовит Щур. Доказаните контакти с полската литература служат за опорна точка на съпоставителни изследвания на поезията на поколението от последователи на Людовит Щур и Адам Мицкевич. Следи на вдъхновение от полската литература Бобек открива у редица словашки творци: Йозеф Милослав Хурбан, Михал Милослав Ходжа, Карол Кузмани, Ян Францисци, Бохуслав Носак-Незабудов (Bobek, 1934c), Микулаш Дохнани, Петер Келнер-Хостински, Само Бохдан Хробон (Bobek, 1931e), Ян Калинчиак (Bobek, 1937d) и Янко Крал (Bobek, 1933d), в чиито произведения търси паралели с полската художествена литература.

Компаративистичните публикации на Бобек са подложени на остри коментари. Литературната критика го упреква в установяване на пряка зависимост на словашката от полската литература, т.е. в омаловажаване на контекстовите връзки на словашката литература (Mráz, 1936: 506; Laťáková, 1972: 227 – 228). Методологията на В. Бобек съответства на тогавашната изследователска дейност и се опира на характерните за периода теоретични принципи. Част от научното му дело успява да издържи и в перспективата на по-новия типологически подход към сравнителното литературознание. Важно е да се подчертае, че изследванията на генетичните (контактните) литературни връзки и през 70-те и 80-те години на ХХ век са смятани от известни западнославянски компаративисти за неразделна част от сравнителното литературознание.

В. Бобек се съсредоточава главно върху извеждане и описание на сходствата между полската и словашката литература и по този начин полага основите за по-криване на бъдещите цели на словашко-полското сравнително литературознание. Йозеф Хвишч, който изследва моделите и принципите на развитие на словашко-полските литературни връзки, реагира отчасти полемично на твърденията на Бобек, но признава също, че отделни факти от неговите проучвания са актуални и значими и до днес (Hvišč, 2004: 153). Чрез подробен анализ на поетичните и стилистичните средства и мотиви се потвърждават например тезите на Бобек за „Ода на младостта“ от Мицкевич, че е идейно вдъхновение за младите словашки поети романтици (Hvišč, 2004: 39 – 40), за „Конрад Валенрод“ на Мицкевич, че в словашкия романтизъм се възприема като символ на патриотизма и саможертвата много повече, отколкото байронизма (Hvišč, 1996: 35), или за стихотворението Žialenie „Печал“ от П. Келнер Хостински, че във формално и съдържателно отношение е свързано с монолога Improwizacja („Импровизация“) от третата част на драматическия цикъл Dziady („Предците“) на Мицкевич (Kolbuszewski, 1972: 97). Бобек е първият, който представя в обобщен вид основните принципи на превода и възможните грешки при превод от полски на словашки език, които продължават да бъдат актуални и в наши дни (Bobek, 1931c: 54). Днес името на Бобек често се появява в сборниците, посветени на полско-словашките литературни връзки от епохата на Романтизма. По този начин фактите и доказателствата от неговите задълбочени трудове продължават да се повтарят във вид на обобщени, но все така валидни твърдения.

Диапазонът на заниманията на В. Бобек е изключително широк. В Братислава идва като чуждестранен лектор, но тук преминава най-ползотворният период от научноизследователската му работа. Въпреки че от чуждестранния лектор се очаква да се включи в научноизследователската дейност на приемащия университет съобразно научните си интереси (Pekarovičová, 2014: 38), постигнатото от Бобек далеч надминава стандартните изисквания. За съжаление, не успява да продължи своята академична и научна кариера. Като активен участник в полското антифашистко движение, през 1941 г. е арестуван от Гестапо, а през следващата година загива в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау (Bobek, 2001: 12 – 13). Малко след навършването на 40-ата си годишнина неговата библиография наброява повече от 100 заглавия, включително и няколко монографии. До последно работи с неуморно желание, сякаш предусеща преждевременната си смърт. Със сигурност и днес Владислав Бобек може да бъде вдъхновяващ пример за всеки млад научен работник, университетски преподавател и лектор по чужд език.

REFERENCES

Bobek, W. (1930). Bogusława Balbína związki z Polską. Ruch Słowiański, 3 (10), 353 – 363.

Bobek, W. (1931a). Balbín a Barklaj (pp. 9 – 20). In: Slovenská miscellanea. Bratislava: Univerzum.

Bobek, W. (1931b). Mesianizmus Penča Slavejkova. Sborník Matice slovenskej, 9 (1 – 4), 133 – 141.

Bobek, W. (1931c). Mickiewicz w literaturze słowackiej. Praha: Učená společnost Šafaříkova,

Bobek, W. (1931d). K otázke pôsobenia poľskej literatúry na slovenskú. Sborník Matice slovenskej, 9 (1 – 4), 117 – 122.

Bobek, W. (1931e): Ohlasy Mickiewiczovej Improwizacie v básnickej tvorbe Štúrovcov. Politika, 1 (8), 94 – 95.

Bobek, W. (1932a). Bohuslav Balbín. In: Sborník Filosofické fakulty University Komenského v Bratislavě 9. Bratislava: Filozofická fakulta Univerzity Komenského.

Bobek, W. (1932b). Epopeiczny charakter Krwawej pieśni P. Slavejkova. Bratislava. Časopis Učené společnosti Šafaříkovy, 6, 513 – 536.

Bobek, W. (1933a). Juraj Križanić. Kultúra, 5 (12), 902 – 906.

Bobek, W. (1933b). Kilka uwag o symbolicznem znaczeniu głównych postaci Krwawej pieśni P. Sławejkowa (pp. 645 – 648). In: Сборник в чест на проф Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му 1863 – 1933. София: Македонски научен институт.

Bobek, W. (1933c). Poľský základ štúrovskej metriky. Kultúra, 1933, 5 (4), 248 – 256.

Bobek, W. (1933d). Úvahy o Jankovi Kráľovi (pp. 9 – 26). In: Sborník na počesť Jozefa Škultétyho. Turčiansky Sv. Martin: Matica slovenská.

Bobek, W. (1934b). O Gundulićovom „Osmanovi“. Národnie noviny, 65 (1), 8.

Bobek, W. (1934a). Mickiewicz a Puškin. Prúdy, 18 (9 – 10), 543 – 556.

Bobek, W. (1934c). Polonica u Hurbana, Hroboňa, Hodžu a Mik. Dohnányho. Prúdy, 18 (2), 91 – 98.

Bobek, W. (1936a). Balbínov patriotizmus (pp. 188 – 210). In: Slovensko a Slovanstvo. Bratislava: Nakladateľstvo Slovenskej ligy Bratislava.

Bobek, W. (1936b). Jesenský a Puškin. Prúdy, 20 (9 – 10), 571 – 577.

Bobek, W. (1936c). Puškin u Slovákov (pp. 186 – 187). In: Slovensko a Slovanstvo. Bratislava: Nakladateľstvo Slovenskej ligy.

Bobek, W. (1936d): Zo slovanských literárnych stykov. III. K prameňom štúrovskej poézie. Prúdy, 1936, 20 (3), 182 – 186.

Bobek, W. (1937a). Kapitoly o slovanstve. Paisij Chilendarski, prvý bulharský buditeľ. Slovák, 19 (79), 6.

Bobek, W. (1937b). Kapitoly o slovanstve. Paisij Chilendarski, prvý bulharský buditeľ. Slovák, 19 (80), 6.

Bobek, W. (1937c). K problému periodizácie slovenských literárnych dejín. Sborník Matice slovenskej, 15 (4), 486 – 501.

Bobek, W. (1937d). Ad vocem: Kalinčák a M. Czajkowski. Prúdy, 21 (5 – 6), 335 – 339.

Bobek, W. (1939). Prehľadné dejiny slovenskej literatúry. Bratislava: Władysław Bobek.

Bobek, W. T. (2001). Władysław Bobek. Slawista – słowacysta. Warszawa: Władysław Tadeusz Bobek.

Hvišč, J. (1996). Vzťahy a súvislosti slovenskej a poľskej literatúry. Bratislava: Univerzita Komenského.

Hvišč, J. (2004). Óda na mladosť. Bratislava: Lufema.

Kolbuszewski, J. (1972). Žialenie P. Kellnera-Hostinský´eho a Improwizacja Konrada. Slavia Occidentalis, 30, 95 – 97.

Kolbuszewski, J. (1973). Zagadnienie periodyzacji dziejów literatury słowackiej. Przegląd Humanistyczny, 17 (3),153 – 162.

Laťáková, A. (1972). Władysław Bobek a slovenská literatúra (pp. 223 – 239). In: Vzťahy slovenskej a poľskej literatúry od klasicizmu po súčasnosť. Bratislava: Vydavateľstvo SAV.

Mráz, A. (1936). Władisław Bobek: Slovensko a Slovanstvo. Slovenské pohľady, 52, (8 – 9), 505 – 506.

Niedziela, Z (1972). Polskie syntezy historii literatury słowackiej (pp. 159 – 166). In: Związki i paralele literatur polskiej i słowackiej. Wrocław; Warszawa; Kraków; Gdańsk: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wydawnictwo PAN.

Pančíková, M. (2001). Dane osobowe Władysława Bobka w archiwum Wydziału Filozoficznego Uniwersytetu Komeńskiego w Bratysławie (pp. 82 – 84). In: Władysław Bobek. Slawista – słowacysta. Warszawa: Władysław Tadeusz Bobek.

Pekarovičová, J. (2014). Desatoro lektora cudzieho jazyka (pp. 35 – 42). In: Philologica 73. Bratislava: Univerzita Komenského.

Śliziński, J. (1978): Stosunki literackie polsko-czeskie i polsko-słowackie 1890 – 1939. Wrocław; Warszawa; Kraków; Gdańsk: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wydawnictwo PAN.

Vojtech, M. (2003). Od baroka k romantizmu. Literárne smery a tendencie v slovenskej literatúre v rokoch 1780 – 1840. Bratislava: Univerzita Komenského.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.