Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2018/6, стр. 650 - 656

ТРЕТА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „КОМПЮТЪРНАТА ЛИНГВИСТИКА В БЪЛГАРИЯ“ – ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Светлозара Лесева
E-mail: zarka@dcl.bas.bg
Computer Linguistics Section
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria
Ивелина Стоянова
E-mail: iva@dcl.bas.bg
Computer Linguistics Section
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 28 и 29 май 2018 година в Дома на Европа и Централното управление на Българската академия на науките в София се проведе третото издание на Международната научна конференция „Компютърната лингвистика в България“ (Computational Linguistics in Bulgaria – CLIB 2018).

Конференцията е форум, на който български учени, работещи в областта на компютърната лингвистика в България и в чужбина, имат възможност да обменят познание, опит, идеи и постижения помежду си и с изследователи от други държави, работещи върху компютърнолингвистична проблематика, свързана с български език и други славянски и балкански езици, както и с представители на индустрията в областта на информационните технологии.

Тазгодишното издание на Конференцията премина при голям успех – значително разширено като тематика, брой участници и представителство на научната общност в областта на компютърната лингвистика. Представени бяха разработки на изследователи от България, Русия, Сърбия, Румъния, Япония, Украйна, Норвегия, Италия, САЩ, Великобритания. Разнообразната и балансирана научна програма бе организирана в няколко основни части: (а) пленарна сесия, в рамките на която бяха изнесени 3 лекции от компютърни лингвисти, заемащи водещи в световен мащаб позиции и гостуващи в България специално за участието си в CLIB 2018; (б) oсновна конференция с постерна сесия; и (в) специална научна сесия, посветена на лексикално-семантичните мрежи (от типа на УърдНет).

Конференцията бе открита на 27 май 2018 с публична лекция на проф. Руслан Митков – един от първите български компютърни лингвисти, учен с ярък принос в областта на автоматичната обработка на естествения език и езиковите технологии, ръководител на Изследователската група по компютърна лингвистика в Университета в Улвърхамптън, Великобритания. Лекцията на тема „Езиковата интелигентност: компютрите срещу хората“ (Linguistic Intelligence: Computers vs. Humans) беше изнесена пред учени, гости на Конференцията, учители и ученици, участвали в състезанието по компютърна лингвистика, провело се в същия ден.

Пленарната сесия на CLIB 2018 започна с лекция на проф. д-р Руслан Митков на тема „С малко помощ от страна на компютърната обработка на естествения език: езикови технологии с ефект върху обществото“ (With a Little Help from NLP: My Language Technology Applications with Impact on Society). В лекцията си проф. Митков се спря на три разработени от него оригинални метода, които лежат в основата на реални езикови технологии, насочени в помощ на обществото и фокусирани в областта на електронното обучение, писмения и устния превод и подпомагането на лица с езикови затруднения. В първата част на лекцията си проф. Митков представи иновативна разработка за автоматично генериране на тестове с множествени изборни отговори от електронни учебници, които се основават на техники като извличане на термини, семантичен анализ и преобразуване на изреченията. Благодарение на създаденото приложение изготвянето на тестове става многократно по-бързо, без да се прави компромис с качеството. Втората област, която докладът засегна, бе създаването на преводна памет от ново поколение в помощ на професионалистите, занимаващи се с писмени преводи, а в бъдеще – и на колегите им, работещи в сферата на устния превод. В третата част от лекцията си проф. Митков запозна аудиторията с оригинална методология и система, ориентирана към улесняване на четенето и разбирането на текстове от лица, страдащи от аутизъм.

Вторият пленарен доклад на тема „Обучение с невронни графи“ (Neural Graph Learning) бе изнесен от д-р Суджит Рави – старши изследовател и мениджър в „Гугъл“. Д-р Рави представи иновативни разработки на алгоритми за машинно самообучение, базирани на теорията на графите, които благодарение на изчислителната и изразителната си мощ и простота правят възможно представянето на различни видове отношения, откривани в обработваните масиви от данни, и кодирането на структурни специфики, необходими за формулирането и решаването на реални научни и приложни задачи. Представената система комбинира алгоритми за самообучение, базирани на графи, с невронни мрежи за дълбоко обучение и може да оперира с огромни по обем данни при ниска сложност на операциите. Тази теоретико-приложна рамка е използвана в имплементацията на някои от най-съвременните потребителски ориентирани интелигентни приложения на компанията в областта на генерирането на автоматични отговори на електронни съобщения (Smart Reply), автоматичното разпознаване на образи, обобщаването на съдържанието на видео записи и др.

Третият пленарен доклад бе изнесен от д-р Зорница Козарева – мениджър в „Гугъл“ и лауреат на Наградата „Джон Атанасов“ за 2016 година за високи постижения в областта на компютърната лингвистика. В лекцията си „Създаване на интерактивни асистенти чрез дълбоко учене“ (Building Conversational Assistants Using Deep Learning) д-р Козарева запозна аудиторията с работата на екипа си върху технологии за създаване на интелигентни интерактивни асистенти, подпомагащи общуването между човек и компютър. Акцент в лекцията бе разрешаването на предизвикателствата пред създаването на помощници, които да са в състояние да извършват интелигентни решения, съобразени с индивидуалните предпочитания и навици на хората, с цел подпомагане на ежедневието им чрез организиране на графици, пътувания и др. Представени бяха решения на задачи като извличане на същности, предсказване на намеренията и отговаряне на въпроси, базирани на алгоритми за дълбоко самообучение. В заключение бяха очертани насоки на работа, основаващи се на нови открития в областта на предсказването на намеренията на потребителите, свързани с дейности като пазаруване, развлечения и под.

На Конференцията бяха изнесени две специални лекции, които очертаха друго актуално направление в областта на компютърната лингвистика, а именно развитието на езиковите умения и четивните способности в ранна детска възраст. В лекцията си „Оценка на четивната ефективност в началното училище, базирана на компютърната обработка на естествения език“ (NLP-based Assessment of Reading Efficiency in Early Grade Children) проф. Вито Пирели от Института по компютърна лингвистика „А. Замполи“ в Рим представи приложението на методи от обработката на естествения език при оценяване на уменията за четене. Проф. Мила Димитрова-Вълчанова и проф. Валентин Вълчанов от Норвежкия научно-технологичен университет в Трондхайм дискутираха особеностите на метафоричния език в контекста на индивидуалното езиково развитие и „разбирането“ на човешкия език от компютрите (Figurative Language Processing: A Developmental and NLP Perspective).

В рамките на основната конференция бяха изнесени доклади в следните тематични направления: автоматично резюмиране на текстове на новинарски статии за български език (Никола Таушанов, Иван Койчев и Преслав Наков – Abstractive Text Summarization with Application to Bulgarian News Articles); формализиране на лексикалното значение с помощта на онтологии (Мария Гриц – Towards Lexical Meaning Formal Representation by Virtue of the NL-DL Definition Transformation Method); специфични аспекти на словообразуването (Джуня Морита – Narrow Productivity, Competition, and Blocking in Word Formation); специфики на графичното представяне на текстовете с оглед на тяхната автоматична обработка (Цветана Крстев, Ранка Станкович и Душко Витас – Knowledge and Rule-Based Diacritic Restoration in Serbian; Антон Зиновиев – Perfect Bulgarian Hyphenation, or How not to Stutter at End-of-line). В научна сесия, посветена на корпусните изследвания, бяха изнесени: доклад върху създаването на корпус и система за откриване на непреки анафори (Ана Ройтберг, Денис Хачко – Russian Bridging Anaphora Corpus); корпусно изследване върху видовите и времевите характеристики на миналите деятелни причастия в български език (Екатерина Търпоманова – Aspectual and Temporal Characteristics of the Past Active Participles in Bulgarian – a Corpus-based Study); изследване върху асиметрията при лексикализиране на наименования за лица от женски пол в български и украински (Олена Сирук, Иван Держански – Unmatched Feminitives in a Corpus of Bulgarian and Ukrainian Parallel Texts); корпус с резюмета на текстове за български език (Виктория Петрова – The Bulgarian Summaries Corpus).

Седем от приетите доклади бяха представени под формата на постери в рамките на постер сесия, предшествана от кратки устни представяния. Докладите включиха разработки в областта на композиционната дистрибуционна семантика (Амир Бакаров – The Effect of Unobserved Word-Context Co-occurrences on a Vector-Mixture Approach for Compositional Distributional Semantics), автоматичното разпознаване на авторство в текстови съобщения (Бранислава Шандрих – Fingerprints in SMS Messages: Automatic Recognition of a Short Message Sender Using Gradient Boosting), визуализацията на транскрибирана реч и нормализиран текст (Марина Джонова, Хетил Ро Хауге и Йовка Тишева – Parallel Web Display of Transcribed Spoken Bulgarian with its Normalised Version and an Indexed List of Lemmas), създаването на паралелен корпус за целите на статистическия автоматичен превод на глаголните времена между български и английски (Тодор Лазаров – Bulgarian-English Parallel Corpus for the Purposes of Creating Statistical Translation Model of the Verb Forms. General Conception, Structure, Resources and Annotation), езиковото обучение (Георги Джумайов – Integrating Crowdsourcing in Language Learning) и обучението по лингвистика и компютърна лингвистика чрез специфични видове задачи за ученици, състезаващи се в тези дисциплини (Иван Держански и Милена Венева – Linguistic Problems on Number Names; Росица Декова и Аделина Радева – Introducing Computational Linguistics and NLP to High School Students).

В рамките на Конференцията беше включена и специална сесия, посветена на УърдНет и онтологиите. Сесията бе организирана в рамките на проекта „Семантична мрежа с широк спектър от семантични релации“, изпълняван от Секцията по компютърна лингвистика към Института за български език и финансиран от Фонда за научни изследвания по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания“ за 2016 година.

Целта на специалната сесия бе да се създаде форум за споделяне на изследвания в областта на лексикално-семантичните мрежи и онтологиите и взаимодействието и интегрирането между двата типа представяне на знанието в ресурси с различна насоченост. Опитът и резултатите, които бяха обменени, предложиха ценни насоки за бъдещето на изследванията в тази област и имат пряко отношение към осъществяването на следващия етап от проекта.

Докладът на Наталия Лукашевич и Борис Добров (Ontologies for Natural Language Processing: the Case of Russian) представи група езикови ресурси за руски език, RuThes, основаващи се на обединяването на УърдНет с тезауруси и формални онтологии, като данните са представени в единен формат. Получените ресурси се използват в областта на компютърната обработка на естествения език и извличането на информация. Едно от реалните приложения на ресурса е полуавтоматичното генериране на РуУърдНет.

Разработката, представена от Ранка Станкович, Миляна Младенович, Иван Обрадович, Марко Витас и Цветана Крстев (Resource-based WordNet Augmentation and Enrichment), демонстрира подход за обогатяване на Сръбския уърднет с помощта на сръбско-английски ресурси. Методът се базира на превод и корекция на дефинициите от Принстънския уърднет на сръбски и автоматичен подбор на кандидати за членове на синонимните множества от списъци с преводни еквиваленти, извлечени от двуезикови ресурси. Представена е оценка на резултатите, при които се взема предвид обемът от корекции, извършени от експерти върху автоматично създадения вариант.

Докладът на колегите от Румъния (Мария Митрофан, Вержиника Барбу Митителу, Григорина Митрофан – A Pilot Study for Enriching the Romanian WordNet with Medical Terms) представи пилотно проучване, ориентирано към обогатяването на Румънския уърднет със специализирана лексика, по-конкретно медицинска терминология. Статията изследва интеграцията на по-знанието от медицинския тезаурус SNOMED CT в йерархичната релационна структура на УърдНет и представя проблемни случаи, свързани с различната организация на познанието в двата ресурса.

В доклада на тема Classifying Verbs in WordNet by Harnessing Semantic Resources (Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова и Мария Тодорова) бе представена класификация на глаголите в УърдНет, създадена автоматично чрез обединяването на преимуществата на три семантични ресурса – самия УърдНет и неговата разклонена йерархична структура, богатото и гранулирано семантично описание и таксономичните отношения във ФреймНет и по-обобщеното семантично и синтактично базирано описание във ВърбНет. Въз основа на съотнасянето между трите ресурса и на вътрешната им структура се извлича класификация, чиито класификационни категории (семантичните класове) са пренесени от фреймовете (концептуалните структури) във ФреймНет, структурирани съобразно йерархичните отношения (хиперонимия/хипонимия) в УърдНет. В резултат от създадената класификация са приписани автоматично и впоследствие ранкирани по вероятност класове на по-голямата част от синонимните множества в УърдНет.

Докладът на Ивелина Стоянова на тема Factors and Features Determining the Inheritance of Semantic Primes between Verbs and Nouns within WordNet изследва механизмите за наследяване на семантични свойства между деривационно свързани глаголи и съществителни и определя три типа наследяване между семантичните примитиви на глаголите и съществителните: универсални – независими от аргументната структура на глагола, които могат да са събитийни и обстоятелствени; общи – характерни за цели класове глаголи (напр. агентивни/неагентивни); специфични за конкретни глаголи – зависят от аргументната структура (както е представена в ресурси като ВърбНет и ФреймНет). В разработката са предложени възможности за разширяване на покритието на семантичните релации въз основа на информация за аргументната структура и се дискутират закономерностите при наследяването на семантични характеристики от глаголите към съществителните и прилагането им за разширяване на УърдНет със семантични множества, за формулиране на различни проверки на последователността на данните и мн.др.

В рамките на сесията бе представена и демонстрация на уеб базираната система за редактиране и визуализация на уърднети Хидра (Борислав Ризов и Цветана Димитрова – Online Editor for WordNets). Функционалностите на системата позволяват редактиране на синонимни множества в произволен брой уърднети, включително чрез добавяне или отстраняване на синоними, съставяне и редактиране на тълковни дефиниции, примери и друга информация, добавяне или отстраняване на релации и др.

Високата научна стойност на докладите, одобрени за представяне в рамките на CLIB 2018, бе гарантирана чрез процедурата за подбор чрез двойно анонимно рецензиране. Всяка статия бе оценена от трима независими рецензенти, изтъкнати специалисти в съответната научна област. В продължение на традицията сборникът с доклади от Международната научна конференция „Компютърната лингвистика в България“ да се включва в престижни бази от данни с научни публикации, сборникът от третото издание е предложен за индексиране в ISI Web of Knowledge. Сборникът с доклади, програмата и снимковият материал са достъпни и електронно на страницата на Конференцията (http://dcl.bas.bg/clib/).

За отразяването на събитието голяма роля изигра медийният партньор на Конференцията – Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“. Сътрудничеството на Института за български език с различни представители на бизнеса в сферата на информационните технологии е предпоставка за бъдещото развитие и създаването на научни разработки в областта на компютърната лингвистика и иновативни и обществено полезни езикови технологии. Конференцията си поставя амбициозната задача и в бъдеще да съдейства за изграждане на мрежа за сътрудничество между български учени в страната и чужбина, работещи в областта на компютърната лингвистика, и учени, разработващи езикови технологии, приложими за българския език. Следващото издание на международната научна конференция „Компютърната лингвистика в България“ ще се проведе през 2020 година.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.