Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 111 - 117

Акад. Михаил Виденов, почетен председател на Международното социолингвистическо дружество и председател на Отделението за хуманитарни и обществени науки в БАН: ИМА ИЗХОД ОТ ЕЗИКОВАТА ИНВАЗИЯ

Димитър Веселинов
E-mail: d_vesselinov@yahoo.fr
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

– Акад. Виденов, наскоро представихте новата си книга „Из моя езиковедски бележник“ и в словото си отделихте голямо внимание на бъдещето на лингвистиката. Дали бихте казали нещо по-конкретно по този въпрос и за нашите читатели?

– Когато се говори за бъдеще, се изказват хипотези, а това ще рече научни предположения. Не бих могъл и не ми прилича да говоря за лингвистиката изобщо, защото това означава да се позовавам на процеси от световен мащаб, които не познавам в детайли. Аз съм българист и мога да съм по-конкретен, ако разсъждавам върху наши проблеми.

В българската лингвистика има някои очевидни тенденции от методически характер. Окончателно е сменен ориентирът ѝ. Преди две-три десетилетия се следваха темите и методите в тогавашната съветска наука, а днес се търси опора в американските образци. Това е обяснимо и няма нищо лошо, ако не се загърбват проблемите на българския език и на българската езикова ситуация. Винаги е имало водещи и посредствени автори. През последните години във връзка с изискването за задължителни дисертации посредствеността взе големи размери: пишат се „трудове“, които директно копират чужди автори. Там не се прави анализ на нищо, а се документира едно запознаване с чуждия труд. Намират се български примери, с които да се заместят чуждоезичните. Чуждият опит и чуждите методики трябва да се познават, но това все още не е наука. Хората придобиват заветното „д-р“ и тръгват към приятелските журита седморки, за да станат доценти и професори. Това е сериозен проблем и той загробва науката. Истинската наука за езика изисква наблюдения върху обширни корпуси и ексцерпиране на интересуващия ни материал, който да се анализира така, че зад него да се види явлението. Именно в това явление трябва да се очертават закономерностите на езиковото развитие. Чета трудове, в които има само рефериране на чужди мисли: нашият автор не е казал нищо от себе си. Тогава какъв принос е направил?

Днес непрекъснато чуваме обществени упреци, че българският език е в упадък, и се хвърлят камъни в нашата градина, че не правим нищо този процес да спре. Това е следствие от мита, че езиковедите правят езика. Вината ни е, че не сме осветлили обществото какво можем и какво не можем да правим с езика. И в самата ни гилдия няма яснота по този въпрос.

– Кои са актуалните проблеми пред българската лингвистика?

– Всеки езиковед ще посочи различни проблеми, които ще произтичат от собствените му занимания. Страхувам се да не стане така и в моя отговор. Има обаче теми и теми. Едно е да се пише за развоя на инфинитива през ХIII век, и съвсем друго е да се разсъждава върху развойните процеси на съвременната българска ситуация. И двете теми са важни, но първата се отнася до частичен исторически въпрос, тя задоволява едно любопитство, докато втората е свързана със съвременността и бъдещето на нацията ни. Поради тази причина в езиковедската гилдия има разделение на труда. Нашите езикови историци по традиция работят добре, защото науката ни още от създаването на университета е обърната към историята на езика: въоръжени с методите на това направление са първите ни професори, а те ги предават на своите следовници.

Структурализмът премина през нашата наука мимоходом, без да остави значителни следи. Страхувам се сега да не се получи така и със социолингвистиката.

Питате за проблеми и аз ще посоча някои от тях. Съвременници сме на уникално явление: пред очите ни протича процесът на маргинализиране на традиционните териториални диалекти. Приобщаването на диалектния носител към езиковия ни стандарт минава през различни етапи и става по определени закономерности. Нашата езиковедска гилдия не наблюдава тези процеси. Ако ги наблюдаваше, можеше да бъде в помощ на социалните прослойки, които изпадат в изключителен речев дискомфорт, когато напуснат селата си и дойдат в градовете. И най-важното: описанието на тези закономерности ще бъде наука, ще произтекат теории, от които ще се интересуват учените не само у нас.

Друг проблем: развитието на Европа фаворизира английския език, прави го общоевропейски и той постепенно се налага в различни житейски сфери. Естрадното пеене например у нас е на английски език. Преди няколко години официално се заговори, че административните ни документи трябвало било да са на английски. Стига се до куриози. В обяви за фризьори и дърводелци е написано, че владеенето на английски е предимство. Да не говорим за чиновническите длъжности. В моята книга, която Вие посочихте в началото на нашия разговор, е изказано опасение, че в близко бъдеще ще се появи групата на англоезичните български писатели. Такова явление и днес има в Скандинавието. Няма нищо лошо в това, но ролята на българския език става много незавидна, защото постепенно се превръща в битово средство. И да не се чудим: и сега е такава ролята му за два милиона българи, които са емигрирали в чужбина. Политиците преди време разпространяваха мита, че като влезем в Европейския съюз, българският език ще стане равноправен на останалите. Само че и другите езици са под силните удари на английския. И на мене не ми е ясно какво ще стане сега след излизането на Великобритания от този съюз. Мисля, че инерцията ще продължи, защото става дума за всеобща глобализация, която всъщност е американизация. Никой не може да спре този процес: той е обективен, нищо че протича в обществото!

Има ли изход от езиковата инвазия? Има! Обучение и възпитание на билингви! На подрастващите трябва да им се внуши, че с английския език стават граждани на света, но с българския стават българи и като такива са интересни на останалите.

– С какви теми следва да се занимават съвременните ни езиковеди?

– Това е труден въпрос и се страхувам да не отговоря едностранчиво. Няма забранени теми, но има актуални теми, които не търпят отлагане. Според мене те лежат в плана на социолингвистиката. Една такава тема е проучването на съвременните наши градски езици и на първо място – езика на София. През последните 20 години в столицата дойдоха около един милион души като механичен прираст. Не бива да очакваме, че ще се върнат по родните си места. Те засилиха селския манталитет в града и направиха езика му като един диалектен Вавилон. Сътрудниците от Института за български език се оплакват, че нямат средства за командировки из страната, за да проучват езика на селищата. Съдбата ги облагодетелства, защото хората им дойдоха на крака в София, но колегите не се захващат с трудната тема, а предпочитат да прелистват фишовете на събирания през средата на ХХ век диалектен материал и да правят в кабинетите си най-разнообразни карти. Само че това е вчерашният ден на езика ни! Вече казах, че стотици села фигурират в този атлас като изгаснали звезди, т.е. не съществуват, няма ги.

Наблюдавам и нещо друго. Ние не искаме дори да облекчим поне мъничко правописните правила. Езиковедите кодификатори не желаят да влязат в часовете по български език в училище, за да видят примерно колко време се губи с усвояването на правилото за пълния и краткия член при имената от мъжки род, единствено число. Защо търпим изкуствените правила за окончанието -м в 1. л. мн. число сегашно време при глаголите от I и II спрежение, след като повсеместно се произнася и пише ние четеме, ние пишеме, ние вървиме и т.н. Изкуствено е и правилото за бройната форма и множествената форма за съществителни имена за лица в единствено число. Няма такова нещо в узуса на езика. То съществува по някаква стара инерция само в главите на кодификаторите! Всички сме неграмотни по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане на новите думи. Правилото е неясно и като пишеш, трябва да правиш сложни семантични анализи… Има и други недоглеждания.

Следователно ние не сме си свършили работата, за която обществото ни плаща и ни оставя да я вършим!

– Вече имаме достатъчно университети и не бива да се оплакваме от липса на кадри?

– В България има 51 акредитирани висши училища Част от тях са чисти пирамиди: вземат пари и дават дипломи. В тях знания не се придобиват. Не ми е работа да говоря за другите специалности, но с филологията нещата не са розови. Излизат дипломирани кадри, които пишат с ужасяващи правописни грешки. Има глад за студенти филолози и се записват хора без данни да се развият като специалисти. Държавата обаче дава парите на базата на студентски калпак и всяко университетско ръководство прави всичко необходимо да си осигури студенти. После ги дипломира и ги пуска в обществото. Някой някъде казал, че висшистите в България били малко, и политиците се юрнаха да правят университети пирамиди. В катедрите има истински глад за асистенти, защото всички станаха професори и поради ниското заплащане младите хора не искат да си губят времето с научна кариера. Това поне може да се промени.

И още нещо наблюдавам. Към филологическата научна кариера не посягат мъжете. За тях това е неперспективно и несериозно. Катедрите са силно феминизирани. Има надарени за наука колежки, но те се губят някак в множеството модерни домакини, настанили се в университетските и академичните кабинети.

– Да не забравяме, че има атестации!

– Е, и какво от това. Можете ли да ми посочите случай на атестиран и уволнен преподавател? Хората му намират колая да се занимават с наукоподобни неща, за които вече стана дума тук в нашия разговор. Посредственият човек е силно изобретателен, когато ножът му опре до кокала. Законът е копиран от Германия, но в него има много вратички за побългаряване. Ако чуем числото на професорите в България, ще ни се завие свят!

– Какво ще кажете за перспективите пред славистиката?

– След падането на Берлинската стена през 1989 г. интересът към славяните намаля. Наблюдавам множество случаи на англоезични диалози между славяни от различните страни. Това е увлечение. Научните проблеми в славистиката са обект на множество сериозни учени и това е залог за успешно бъдеще. Лично аз определям себе си като славист, защото в библиографията си имам няколко студии, базирани върху материал от чешкия език. Науката в случая не бива да се влияе от конюнктурата и да прекъсва традицията да се проучват развойните успоредици между славянските езици. Учудва ме фактът, че младото поколение не познава и не владее руския език, който е бил въведен в българските класни училища още веднага след Освобождението. Политическата конюнктура днес лишава младите от един широк прозорец към света, това е недалновидна стъпка.

– А какво мислите за чуждоезиковите филологии в нашите университети?

– Мисля, че и там глобализацията дърпа чергата към английския език и това е за сметка главно на френския, който у нас е със стари традиции. Хората са прагматични и се насочват към следване на такава филология, която след това да може да ги храни. Ще кажа и друго: всеобщо е убеждението, че нашите филолози добре усвояват западните езици, което ще рече, че факултетите си гледат работата както трябва.

Трябва да се обърне по-сериозно внимание на масовото преподаване на чуждите езици. Необходими са методики, които да автоматизират устното общуване, необходима е практика. В чешките университети студентите филолози задължително всяка година по няколко месеца работят в съответните страни, за да практикуват и да създадат бърза говорна рефлексия. Това се оказва много сполучлива форма за езиково усъвършенстване. Мисля, че и у нас има опити в това отношение. Стара максима е, че език се учи, като се говори.

– Какво ще кажете за теоретичната лингвистика у нас?

– Страхувам се, че мислите, които ще изкажа на глас тук, ще са много песимистични. У нас теоретичната лингвистика, като философия на езика, е развита в скромен мащаб. Нямаме традиция. Сравнението ми е базирано на развитието в Чехия и респ. в Карловия университет. От нас не тръгват идеи и течения, ние побългаряваме и се извиняваме с това, че сме малка страна. И чехите, и датчаните са малки народи, но създадоха школи в езикознанието, които промениха развоя на науката. Ние останахме в плен на философския позитивизъм да смятаме, че наука е поднасянето на занимателни примери от езиковото ни развитие. Липсват ни теориите и хипотезите: не отговаряме в трудовете си на въпроса за движещите сили, довели до съответното явление. Нашата лингвистика е разнородна – всеки взема по нещо от различни случайни автори и науката ни е изцяло еклектична. Българският учен не е авторитет за по-младите, те търсят чуждото, за да блеснат. Ние не надграждаме, а всеки започва строеж върху сторила му се модерна чужда основа. В това отношение с най-много грехове са колегите, специалисти по западните филологии.

Още нещо ще споделя. Дълги години работих в Карловия университет в Прага и видях как се създават школите. Изтъкнатите им професори водят спецкурсове за младите преподаватели и не се занимават със студенти. С тях работят доцентите. Тези спецкурсове правят Чехия водеща езиковедска страна. Нашите млади кадри се държат като наполеоновци и не търсят по-опитните ни професори. Когато нямаме традиции, трябва да ги създадем. Пак ще повторя: у нас няма надграждане, има един национален нихилизъм. Пагубен нихилизъм.

– Така ли е и с българската социолингвистика?

– В този въпрос има два подвъпроса: какви са разработките в тази област и как тази наука се преподава.

На първия подвъпрос ще отговоря с една дума: задоволителни. Няколко души работят много упорито в тази област. Имаме трудове по общотеоретични проблеми, вече имаме конкретни изследвания, направени със социолингвистична методика. Мерим ръст с европейските си колеги и в някои отношения сме пред тях. Всеки може да се убеди в думите ми, ако разгърне нашата поредица „Проблеми на социолингвистиката“, т. 1 – 12. Написани са и десетки монографии. Тук не му е мястото да бъдат изброявани. Само ще подчертая, че и моята книга, за която стана дума в началото на разговора ни, също разглежда проблемите в социолингвистичен план.

Вторият подвъпрос обаче не може да получи оптимистичен отговор. Социолингвистиката възникна в Катедрата по български език на Софийския университет, а сега само там от всички наши филологически факултети и катедри в страната няма такава редовна учебна дисциплина и се чете като спецкурс. Четат се курсове по стилистика, по диалектология, по история на книжовния ни език и т.н., но по социолингвистика – не. По мое време в спецкурса идваха повече от сто души.

– Акад. Виденов, благодаря Ви за откровения разговор и Ви желая здраве и нови творчески успехи!

Акад. Михаил Виденов е изявен филолог, създател и доайен на българската школа в социолингвистиката, доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, носител на Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. Автор е на множество публикации в областта на социолингвистиката, диалектологията, философията на езика, паралингвистиката, граматика на българския език и на славянските езици: „Социолингвистика“ (1982), „Норма и реч“ (1986), „Великотърновският език“ (1987), „Софийският език“ (1993), „Езикът и общественото мнение“ (1997 и 1999), „Социолингвистическият маркер“ (1998), „Езиковата култура на българина“ (1999), „Увод в социолингвистиката“ (2000), „Българската езикова политика“ (2003 и 2005), „Диглосията“ (2005), „Идентификация по езика“ (2007), „Езиковедски щрихи и етюди“ (2013), „Из моя езиковедски бележник“ (2016) и др. През последните години акад. Михаил Виденов насочва вниманието си към макросоциолингвистиката. Той е почетен председател на Международното социолингвистическо дружество и председател на Отделението за хуманитарни и обществени науки в Българската академия на науките.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.