Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/1, стр. 16 - 22

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева
OrcID: 0000-0002-8683-9565
E-mail: m.georgieva@ibl.bas.bg
Institute for Bulgarian Language “Prof. L. Andreychin”
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Изследват се параметрите, чиято взаимовръзка формира синтактичното отношение. Посочени са вариации, при които едно и също позициониране формира различна синтактична позиция. Контактът и дистанцията могат да се приемат за прототипи на синтактичното отношение. Смятаме за коректна употребата прототип, защото в синтаксиса се приема, че между частите на изречението съществуват както семантични отношения, така и връзки, които ги изразяват. Онова, което предопределя или отнема отношението, е контактът или дистанцията.

Ключови думи: предикация; запетая; синтактично отношение

Синтактичната позиция е оперативно понятие, с което изречението се изследва в двата плана – на формата и на съдържанието. Терминът „синтактична позиция“ е синоним на част на изречението, като съставяща неговата форма. Както е известно, синтактичната структура на изречението се представя въз основа на синтактичната позиция, каквато е същността на позиционния синтаксис на Т. П. Ломтев (Lomtev, 1976). За Ломтев позицията е елементарна синтактична единица, звено от позиционния модел на изречението, т.е. в позицията се съдържа това, което я изразява – думата с лексикално-граматическите ѝ свойства.

Съвременните изследвания ползват синтактичната позиция за изразяване не само на мястото, но и на част на изречението, като изразяването на синтактична форма (Shvedova, 1978). Н. И. Данилченко смята, че в семантиката на синтактичната позиция се отразява функцията на формата на думата. Т.е. семантика на синтактичната позиция и функция на думата са синоними (Danilchenko, 2014).

Въпросът за синтактичната позиция е интересен от когнитивна гледна точка. След като изследователите са склонни да натоварват двояко тази категория, когнитивният подход към нея е повече от уместен, оправдан. Всъщност синтактичната позиция е повече от място, локация в изречението, защото може да се „придвижва“, така да се каже, мобилна е, преместваема. За това има доказателства в няколко посоки. Първо, словоредът е както прав, така и обратен. Т.е. синтактичните позиции на главните части могат да се инверсират, да се разменят. От друга страна пък, в синтаксиса се признава, че има и незаета синтактична позиция (безподложни, или именни изречения), както има и дублиране на синтактичната позиция – удвоено допълнение например. Тези „отстъпи“, да ги наречем, ни дават основание да подложим на съмнение изказаните досега тези за синтактичната позиция. Тя нито е синоним на място в изречението, нито е синоним на част на изречението. Какво е позицията в синтаксиса в такъв случай, след като може да представя една и съща част на различни места в изречението или на едно и също място може да се разполагат различни части на изречението?

При подобна разнопосочност следва, че синтактичната позиция е следствие или функция от нещо, което не тя предопределя, разбира се. За нас това са контактът и съответно дистанцията като негов контрапункт. Уточняваме, че и контактът, и дистанцията се разполагат в семантиката, а не в изразяването, във формата. Две съседно разположени синтактично позиции могат и да са в контакт, но разбира се, че могат и семантично да са дистантни. Например `Заповедта ти е ясна`. `Ти` може да определя `заповедта` като притежание, принадлежност – (твоята заповед), но може и да бъде непряко допълнение – `е ясна за/на тебе`. В първия вариант контактът е със субекта, първото глаголно лице, отляво разположено в съседство, а във втория – с предикатива, отдясно съседно разположен – непряко допълнение. Тук веднага трябва да прибавим, че лявата валенция на копулата е удовлетворена от експлицирания субект. Т.е. контактът, ако го приемем, формално, експлицитно е дистантен в семантичната си природа (предикативът е през форма). При този, втори вариант между първата и втората експликация в изреченската конфигурация няма семантичен контакт, а е налице дистантност въпреки съседството на лексико-граматическите експликации.

Вариации на позиция, контакт и дистанция може да има и при случаи на несъгласувано определение и обстоятелство: `Взех книгата от масата`. `От масата`е в позиционно съседство с `книгата`. Възможен е и семантичен контакт несъгласувано определение. Книгата е на масата, а не на етажерката или например на бюрото. Обаче, макар и дистантно разположена спрямо предиката, семантичният контакт с него също е възможен – обстоятелство за място. Взех книга от масата, а не съм я взел от етажерката. Ето контакт при дистанция, или дистанцията се включва във формирането на синтактичното отношение и съответно се продуцира обстоятелство, а не несъгласувано определение. При това трябва да се отбележи, че са естествено възможни и двата варианта. Контактът и дистанцията еднакво могат да се заменят като прототипи на синтактично отношение – в единия случай несъгласувано определение, а в другия – обстоятелство за място. В `книгата от масата`е възможна семантична дистанция при позиционно съседство, както е възможен семантичен контакт при позиционна дистанция – `взех от масата`. Контактът и дистанцията се разполагат все в плана на съдържанието и не съответстват на позицията като формална експликация. Контактът и дистанцията създават синтактичната функция и смисловата цялост във и на изречението. И понеже етимологично синтаксис е ред, постройка, то редът има и семантичен еквивалент.

Контакт или дистанция различно дефинират изреченски части – несъгласувано определение или обстоятелство за място и в следния пример: `Жената на тротоара говори на висок глас по телефона`. `На тротоара` може да е несъгласувано определение – в контакт с ляво разположена лексема `жената` (подлог), а може да е в контакт с дясно разположения предикат `говори` и да е в семантична дистанция с лексемата вляво. В този пример позицията е една и съща – не варира. Контактът може да варира и съответно да варира и дистанцията.

Контактът или дистанцията могат и да са по-категорични в определянето на изреченската структура и оттам – на смисъла. Например наличието на контакт или на дистанция може да извади определена позиция от структурата и състава на изречението и да я разположи в паралелна структура. Такъв е случаят с вметнатите думи и изрази: `Според мен ти си прав` – `Ти, според мен, си прав` – `Ти си прав, според мен.`

Ако се дистанцират позициите като унищожени междусловни семантични валенции, непрякото допълнение става вметната част и модулира целия изреченски смисъл, а не участва в него като второ глаголно лице.

Въпросът за контакта и дистанцията при съседно позициониране изменя изреченската структура, състава и разбира се, смисъла. Т.е. синтактичното отношение може да се осигури не просто от позицията, а от контакта и/или дистанцията. След като са възможни и двата контрапункта в една и съща словесна конфигурация, то може да се твърди в еднаква степен, че и в двата случая става въпрос за негови – на синтактичното отношение – параметри. Контактът и дистанцията са съдържателен аспект на отношението, с други думи – негови прототипи. Защо смятаме за коректна употребата прототип? Защото в синтаксиса се приема, че между частите на изречението съществуват както семантични отношения, така и връзки, които ги изразяват. Отношението е съдържателният план, докато връзката е формалният. Онова обаче, което предопределя или отнема отношението, е контактът или дистанцията.

При една и съща позиция контактът или дистанцията могат да променят синтактичната функция на лексемата и оттам да се промени смисълът на изречението: `Пристигнаха всички поканени на церемонията` и `Пристигнаха всички – поканени на церемонията`. В това изречение позициите не са категорични при синтактичното функциониране на лексемите. Техните семантични валенции са разнопосочно проявявани. Възможен е контакт през дистанция като позициониране, но също така е възможен и позиционно съвпадащ семантично контакт. Смисълът може да е в пристигането на всички поканени, т.е. пристигат поканените, и то са всичките, но може и да е, че всички са пристигнали, защото, разбира се, са поканени. Във втория вариант контактът предикат – субект е дистанциран позиционно от несъгласуваното определение `всички`. При обратен словоред определението дистанцира позиционно субектно-предикатната връзка. Това е причината съседно разположените по-зиции `пристигнаха всички` да са възможни като семантичен контакт. При попълнена субектна позиция определяемото – дистантно разположено спрямо предиката `пристигнаха`, може да се дистанцира от предхождащата позиция и да се обособи като определение. Обратният словоред може да породи и семантична дистанция, освен позиционната, при субектно-предикатната дистантност в такъв случай.

Контактът може да съвпада с позиционното разполагане по съседство, но може да е налице и без него. И обратно – дистанцията може да е налице въпреки позиционното разполагане по съседство. С други думи, позицията в синтаксиса на изречението не е равна на разполагането на неговата част. Следва, че позиция в синтаксиса не е аналог на синтактична позиция, ако приемем, че синтактична позиция е синоним на част на изречението, каквато теза на Т. П. Ломтев цитирахме в началото на работата си.

За нас обаче трудно може да се обоснове разлика между позиция в класическото (лексикално – речниково) значение на думата и синтактична позиция като нещо различно от разположение, разполагане в постройката на изречението (като известна синтактична терминологизация). Затова смятаме, че част на изречението и синтактична позиция не са и не могат да бъдат синоними. Синоними са например част на изречението и синтактична функция. Разликата между позиция и функция е налице и не може да се пренебрегва или да не са отчита. Частите на изречението не са аксиоматично маркирани с позиция в неговата постройка. Позицията – една и съща всеки път – може да представя различна част на изречението при един и същ лексико-граматичен състав.

Не е случайно, че категорията словоред има две значения – прав и обратен. Важно е да се отбележи, че и двете значения се отнасят за разполагането на главните части – подлог и сказуемо (субект и предикат). Трябва да се обърне внимание, че разместването, инверсирането на субекта и предиката не води до промяна в контакта, защото това произтича в структурата на изречението, където частите са главни, а зависимостта на едната от тях от другата в дефинирането им е по отношение на граматикализацията на контакта съгласуване по лице, число (понякога и род). Разполагането на останалите части обаче – от състава на изречението, второстепенните, е вариативно. Тук следва да се обърне внимание, че при изречение с изразено второ глаголно лице – реализирана дясна семантична валенция на глагола (предикат), обратният словоред реализира страдателния залог като граматическо значение на категорията залог. Така се стига до когнитивно противоречивото синтактичен подлог, който не съвпада с логическия подлог. Т.е. подлогът не съвпада със субекта на действието при прототипната субектно-предикатна връзка като концепт на единица мисъл в логически план. Това се дължи в известна степен естествено на удължената с второ глаголно лице семантична перспектива на предиката. Дисбалансът е в „посегателството“, да го наречем, на субектността в субектно-предикатната връзка като прототип на изреченския конструкт (модел). Така или иначе второ глаголно лице не е по право, изначално част от структурата на предикацията, а макар и глаголно, все пак е второ това лице и си е второстепенна, а не главна част. Това е част от състава, а не от структурата на изречението.

Съставът на изречението се поддава на вариативност и в тези случаи – всичките – позицията е вън от каквато и да терминологизация. Вариативността прави невалидна докрай употребата `синтактична позиция`. В синтаксиса позицията не е релевантна за него категория, за да се идентифицира със синтактичната функция и оттам – с част на изречението. Позицията е категорична само за изреченската структура, но не и за изреченския състав. Затова при позиционно съседство има отсъствие на семантичен контакт, който да се включва като маркер в постигането на смисъла. Може при дистантни позиции да е налице този семантичен контакт – част от изреченския смисъл.

Позицията не е условие за контакт, а пък контактът е възможен и дистантно. Оттук следва, че позицията, контактът и дистанцията са равно отнесени спрямо синтактичното отношение величини. Синтактичното отношение обаче безспорно е маркерът на синтактичната функция. Синтактична функция и част на изречението са припокриващи се понятия – синоними.

Позицията, контактът и дистанцията са параметри на синтактичното отношение. То е следствие, резултат от наличието им, като алгоритъмът на действието им бе очертан: позиция плюс контакт; позиция без контакт; контакт при дистанция; дистанция при позиция. Първата и третата комбинация са идентични, идентични са и втората и четвъртата.

Семантичните валенции се реализират през позиции и обратно – семантичните валенции невинаги се реализират при позиционно контактни разположения. В съседство разположени позиции не предполагат и съответно не осигуряват на всяка цена контакт.

Ето този, на пръв поглед, дисбаланс в постройката и смисъла е прототип, първо, на обратен словоред с цялата условност на кумулирания оксиморон тук (в словосъчетанието `обратен словоред`); второ, това е прототип на страдателния залог, който донякъде е реплика на обратния словоред: `Ученикът чете книга` – `Книгата е прочетена / се чете от ученика’; трето, това е прототип на феномена в синтаксиса логически подлог – синтактичен подлог. Тук е задължително да се постави на вниманието ни въпросът за оксиморонност на първата комбинация и за тавтологията на втората. За нас това противоречие е силогизъм или анахронизъм, защото синтаксисът е граматическа експликация на мисълта, а пък тя е елемент на логиката. Допустимостта е в съответствието логически субект – синтактичен подлог. Тук може да се визира разполагане на несъответствие / на противоречие.

Предвид на споделеното дотук предлагаме да се прави разлика между по-зиция и синтактична позиция. Двете не могат да се приемат за синонимни употреби. Позиция в синтаксиса на изречението не е във всеки случай синтактичната позиция. Синтактична позиция не е аналог всеки път на синтактична функция. Синтактична функция е синоним на част на изречението. Позиция би могло да е синоним на синтактична позиция само когато се разполага в структурата на изречението, и то под уговорка за обратния словоред, която по-горе бе направена вече в работата ни.

По отношение на състава на изречението позицията в никакъв случай не е синоним на синтактична позиция. Във и за състава на изречението няма понятие синтактична позиция, има просто разполагане, разположение, положение. Това е „размита величина“ и не може да представя сама за себе си и сама по себе си част на изречението от състава, второстепенна част. Когато се отнася до състава, част на изречението, т.е. второстепенна част е следствие, функция от комбинации на параметрите позиция, контакт, дистанция, равностойни като участие в комбинаториката от четирите вида – позиция плюс контакт; позиция без контакт; контакт при дистанция; дистанция при позиция.

Конфигурациите на тези параметри са модулация на субекта на езика. Т.е. те са израз на когнитивен анализ. Този когнитивен анализ условно може да бъде наречен когнитивен код, защото в повечето случаи става въпрос за промяна на смисъла чрез този когнитивен код. Такъв е случаят с вметнатите думи, с обръщение или частица (модулатор), с промяна на смисъла така или иначе в останалите случаи (допълнение / обстоятелство; несъгласувано определение / допълнение; несъгласувано определение / обстоятелство; несъгласувано определение / обособено определение и пр.).

Тезата ни за позицията, контакта и дистанцията в синтаксиса като параметри на синтактичното отношение се отнася до опит за прецизиране на синтактичната терминология в оперативен план. Важно е да се приеме, че наред със синтактичното отношение следва да се знае за позицията, контакта и дистанцията като съставящи когнитивния код величини, след като могат да създават или заличават и минимум променят синтактичното отношение. Освен това смятаме, че позицията, контактът и дистанцията са оперативни единици на синтактичния анализ, с които се определят второстепенните части на изречението и след това и затова – и смисълът на изречението.

С тези параметри се дешифрира когнитивният код на субекта на езика – постига се разбирането като принцип в комуникацията. Т.е. тези параметри са звена от алгоритъма на когнитивния анализ в синтаксиса.

ЛИТЕРАТУРА

Данилченко, Н. И. (2014). Синтаксическая позиция: к истокам понятия. Наука i освiта, №3, с. 55 – 58.

Ломтев, Т. П. (1976). Об абсолютных и реляционных свойствах синтаксических единиц: О понятии позиции в теории синтаксиса. Ломтев, Т. П. Общее и русское языкознание: избранные работы. Москва: Наука. с. 124 – 140.

Шведова, Н. Ю. (1978). Дихотомия „присловные – неприсловные падежи“ в ее отношении к категориям семантической структуры предложения. Славянское языкознание: XIII Международный съезд славистов. Загреб – Любляна. Москва: Наука. с. 450 – 467.

REFERENCES

Danilchenko, N. I. (2014). Sintaksicheskaya pozitsiya: k istokam ponyatiya. Nauka i osvita, №3, p. 55 – 58.

Lomtev, T. P. (1976). Ob absolyutnayh i relyatsionnayh svoystvah sintaksicheskih edinits: O ponyatii pozitsii v teorii sintaksisa. Lomtev, T. P. Obshtee i russkoe yazaykoznanie: izbrannaye rabotay. Moskva: Nauka. p. 124 – 140.

Shvedova, N. Yu. (1978). Dihotomiya „prislovnaye – neprislovnaye padezhi“ v ee otnoshenii k kategoriyam semanticheskoy strukturay predlozheniya. Slavyanskoe yazaykoznanie: XIII Mezhdunarodnayy saezd slavistov. Zagreb – Lyublyana. Moskva: Nauka. p. 450 – 467.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.