Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 184 - 192

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева
E-mail: irenakristeva@hotmail.com
Department of Romance Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd. Sofia Bulgaria

Резюме: Въз основа на развитието на превода през вековете статията се опитва да обоснове необходимостта от критично описание на явлението превод, обособяващо полето и очертаващо измеренията му. Изложената тeоретична рефлексия би могла да намери приложение в обучението по превод и подготовката на преводачи.

Ключови думи: definitions, historical periods of translation, translation studies

„Европа се ражда от превода и в превода.“

(Анри Мешоник, Поетика на превода)

Развитието на превода в Европа през вековете би могло да се раздели условно на четири периода. Философски, чиято цел е предаването на знанието за космоса посредством логоса, обхващащ времето на превеждането на древногръцките философи на латински език. Теологически, който изисква безусловна вярност към Словото, свързан с появяването на християнството и първите преводи на Свещеното писание. Културно-политически, който отчита националната традиция и културния контекст, чието начало е положено от Лутеровия превод на Библията. Критическо-филологически, който освобождава от изкушението преводът да бъде схващан като „произволна“ или „вдъхновена“ творба (Cf. De Launay, 2006: 17 – 26).

Философски период

Европейската история на превода започва в древния Рим. Одисеята, преведена от гръцкия роб Ливий Андроник през III век пр. Хр., става основополагащ текст за латинската литература. Преводът се проявява в Рим не само като форма на пренос на знания, а следователно и на авторитет, но и като форма на усвояване на гръцкото философско и културно наследство.

Новият светоглед, а вследствие на това и новото отношение към езика, търсенето на сходството между смисъла и неговото езиково изразяване се нуждаят от понятие за обозначаване на преводаческата дейност. Ала тъй като не съумяват да постигнат съгласие относно употребата на един-единствен термин, древните римляни използват различни латински глаголи: vertere (обръщам), convertere (преобръщам), transvertere (превръщам), exprimere (изразявам) , imitare (подражавам) , mutare (изменям) , transferre (пренасям). Голямото терминологично разнообразие се обяснява с това, че преводаческият акт не е отчленен от другите отношения към текста като тълкуването, обяснението, подражанието.

Римските мислители и писатели – Цицерон, Хораций, Сенека, Катул, Плиний Млади, Квинтилиан – съпровождат своите преводи от гръцки език със собствени размишления. Те дефинират интерпретацията спрямо словото, а превода – спрямо смисъла, като така разделят словото и смисъла.

През I век пр. Хр. Цицерон подчертава реторическата насоченост на превода, като разграничава interpres (тълкувателя) от orator (прототипа на преводача): първият действа verbum pro verbo, а вторият – sensum de sensu. Той обяснява своя метод на превеждане в озаглавения За най-добрите оратори предговор към своя превод на двете прочути пледoарии на Есхин и Демостен, свързани със спора за отношенията между Македония и Гърция: „Преведох ги [речите на Есхин и Демостен] не като тълкувател на текст, а като оратор, като се постарах да предам със съответстваща на облика на нашия език лексика средствата и начините на изразяване на мисълта им. Затова не ги предадох дума по дума, а запазих същността и изразителната действеност на самите думи“ (Cicerone, 2009: 57 – 58) 2) . Реторическата насоченост на превода на Цицерон е обобщена в неговия „ораторски подход“, който цели постигането на определен ефект върху читателя. Този подход е изцяло обърнат към целевия език. Ораторът играе с означаващата способност на собствения си език, черпи от неговите формални възможности, вдъхновява се от неговото красноречие.

Хораций излага няколко десетилетия по-късно своето схващане за преводача в Поетическото изкуство: „Дума по дума не следващ досущ преводач свръхусърден, не подражаващ по робски“ (Хораций, 1992: 133 – 134). Римският поет не свързва превода нито с буквализма, нито с имитацията, а с вярното предаване на същността на творбата, т. е. с нейния дух. И тъй като намира за еднакво незадоволителни и буквалния превод, и угодническото подражание, той въвежда въпроса за тълкуването, а оттам и за разбирането, свободата и избора на преводача.

Философът Сенека отбелязва, на свой ред, през I век, че определящото при превода от един език на друг е предаването на смисъла, на същността на превежданото, която поражда преводаческите му терзания: „Как ще се преведе ουσια – нещо, без което не може, което по самата си природа съдържа в себе си основата на всичко? Затова те моля да ми позволиш да използвам думата essentia... Но каква полза от твоята снизходителност, като не мога по никакъв начин да изразя на чист латински точно понятието, заради което охулих нашия език? (...) Струва ти се, че умът ми е тромав, че преводът е под ръка, че може да се предаде така: „това, което е“. Но аз виждам голяма разлика: принуден съм да превеждам име с глагол“ (Сенека, 2001: 200 – 201). В товасвое писмо до Луцилий Сенека отрежда второстепенно значение на красноречието на преводача и изяществото на стила му. Отбелязва обаче развитието на езика, трудността за намиране на еквиваленти на понятията и това, че в ситуацията на превод майчиният език изглежда беден, необработен и несъвършен спрямо чуждия.

Така, често дори без да назовават по специфичен начин превода и без да го разграничават от другите форми на пренос на знания (имитацията и адаптацията), древните римляни поставят теоретичните и практическите основи на превода, като определят неговото поле и подход.

Теологически период

С появяването на християнството актът на превеждане се превръща в акт на вяра. Според легендата гръцкият превод на Библията, известен като Септуагинта, т. е. Преводът на седемдесетте старейшини, е осъществен на няколко етапа от „екип“ от седемдесет и двама еврейски мъдреци – по шест от всяко от дванадестте племена на Израил. По съвет на основателя на Александрийската библиотека Деметрий Фаларей Птолемей II Филаделф – най-начетеният гръцки цар, провъзгласен за фараон от египетските жреци, нарежда Старият завет да се преведе от иврит на гръцки език. В началото на IIIвек пр. Хр. са преведени петте части на Петокнижието, известни като книгите на Мойсей. През следващите три века към тях са прибавени и други еврейски свещени книги, написани направо на гръцки или запазени единствено в гръцката си версия. Една по-късна легенда гласи, че всеки един от седемдесет и двамата старейшини превел сам целия текст, а когато сверили преводите си, те се оказали съвършено еднакви.

Високо ценената от говорещите гръцки евреи преди и по времето на Исус Христос Септуагинта има голям принос за разпространението на монотеизма. Уместно е да се запитаме обаче защо Библията се превежда тогава именно на гръцки. В еленистичната епоха гръцкият е общоупотребим език, койне, преди да стане малко по-късно официален език на Римската империя. Вследствие на Вавилонското преселение много евреи вече не говорели иврит – най-вече живеещите в Александрия и Рим. Гръцката версия на Стария завет задоволила следователно духовните потребности на евреите от диаспората, които искали да спазват Закона, и допринесла за разпространението на еврейската изконна вяра и за приобщаването на нови вярващи към нея.

Латинският превод на Библията, известен като Вулгата, е дело на свети Йероним. През 383 г. Папа Дамас I възлага на своя секретар – Йероним от Стридон, да преработи стариялатински превод Vetus latina и да отстрани несъответствията между него и еврейските свещени книги. Йероним осъществява своя превод на Стария завет от иврит, като така слага край на езиковите противоречия на евреите и християните, използвали дотогава съответно еврейските свещени книги и Септуагинтата. Що се отнася до Новия завет, свети Йеронимвнася поправки в стария латински превод. Вулгатата официално е призната за каноничен превод от Католическата църква на Тридентинския събор през 1546 г.

Разбира се, завършената през 405 г. Вулгата далеч не е „съвършеният“ превод. Удивителното в нея е пресъздаването на библейския стил, синтаксис и ритъм с вълнуваща простота и съзнателна свобода и в същото време с уважение към Vetus latina, от която запазва вече навлезлите в употреба гръцки и еврейски думи. В коментарите на свети Йероним, който съблюдава „ораторския подход“, се забелязват наченки на теоретична рефлексия върху превода. И той като Цицерон се опитва да обясни своя метод на превеждане: „Признавам и дори заявявам на висок глас, че в моите преводи от гръцки на латински език, с изключение на Свещените книги, където дори редът на думите съдържа едната тайна, аз не се стремя да предам оригинала дума по дума, а да възпроизведа изцяло неговия смисъл“ (San Gerolamo, 2009: 66).

Библията безспорно е най-превежданата книга в цялата история на превода. Нейните преводи в зората на тази история са опит да се хвърли мост между два свята, да се улесни духовният обмен между Изтока и Запада, да се възстанови прекъснатото от Вавилонската катастрофа общуване между говорещите различни езици хора. Някои от тези преводи бележат повратна точка в развитието на преводаческата дейност. Преводите на църковнославянски от братята Кирил и Методий през IX век, на немски от Лутер през 1545 г., на английски – Библията на крал Джеймс – през 1611 г., лишават иврита, старогръцкия и латинския език от привилегията да бъдат единствените „свещени езици“. Те променят характера и структурата на целевите езици (Йероним), служат за образец на по-късните преводи (Кирил и Методий), допринасят за формирането на националната и езиковата идентичност (Лутер).

Мартин Лутер си поставя за цел да предложи достъпен за немския читател превод на Свещеното Писание в новия религиозен дух на Реформацията. Той работи над него от 1521 до 1534 г. с екип от ерудирани помощници въз основа на гръцкия и латинския превод, като понякога прибягва и до еврейския първоизточник. И залага собствената си идентичност на вярващ: „О, превеждането не е работа за всекиго, както си мислят лъжеапостолите. За него се изисква истински благочестиво, вярно, прилежно, богобоязливо, християнски обучено, опитно, подготвено сърце. Ето защо считам, че никой лъжлив християнин или размирен дух не може да превежда вярно...“ (Лутер, 1984: 118). Като оставим настрана изискването за религиозно сетиво на преводача (което все пак е желателно, ако не и задължително при превеждането на теологически текстове), посочените качества на преводача, свързани с моралните ценности, надхвърлят езиковата компетентност, задълбоченото познаване на оригинала и практрическия опит на преводача. Верността, която има предвид Лутер, не е „механичната вярност“ към оригинала, а вярност с „теологична целеустременост“, „която бихме могли да наречем херменевтична“. Тази вярност „изхожда от текстуалната интерпретация на оригинала като основа на преводаческия семиозис и е насочена към определено комуникативно намерение, което ще може да се схване в средата, за която е предназначено, щом преводът се разпространи в нея“ (Arduini & Stecconi, 2007: 79 – 80). Тя прилага принципа на Реформацията – Sola Fide, Sola Gratia, Sola Scriptura.

Културно-политически период

Лутеровият превод на Библията на националния език слага край на църковния авторитет и контрол над преводаческата дейност. Той става, разбира се, възможен и благодарение на Ренесанса, в чиито години се разширява полетона превода спрямо Средновековието и се снема необходимостта от одобрението на превежданите текстове от църковните власти. Не бива да забравяме обаче, че Средновековието е и времето на свързания с преноса на знания – най-вече с усвояването на интелектуалните постижения на Античността, предавани от образованите хора в Европа – топологичен и езиков процес translatio studii.

Европейската литература е плод на дълго асимилиране, актуализиране, потенциализиране и пренасяне на класическото наследство. Това предполага превод. С установяването на националните езици преводът се вписва в обширен идеологически и религиозен проект, чиято цел е националното утвърждаване и независимост. Културната идентичност минава през езиковия обмен, тъй като езикът е „привилегированата обвивка на една цивилизация“ (Marcel, 2002: 76). А преводът се оказва основен елемент в развитието на културата, защото допринася за изграждането на националната и езикова идентичност в Европа посредством достъпа на европейските народи до Словото.

Италианските хуманисти обръщат внимание на активното участие на превода в изграждането на националните литератури и култури. Интересът към класическата култура води до увеличаване на количеството и тематичния обхват на преводите. Други фактори, като изобретяването на печатарската машина, движението за езиково, художествено и духовно обновление, интелектуалното любопитство към древните или съвременните литератури благоприятстват преводаческия порив.

Всичко това предизвиква важен поврат в историята на превода, като превръща последния в „хоризонт на всяко писане“ (Berman, 1988a: 25). В резултат на новопридобития авторитет на преводача преводаческата дейност се разраства неимоверно, което крие опасност от увеличаване на лошите преводи. Оттам се появява необходимостта от структуриране и дефиниране на тази дейност.

Добре осъзналият този проблем френски поет Жоашен дю Беле предлага в четвърта глава на своята Защита и прослава на френския език (1549) истинска критика на превода. Той заявява, че преводът е удачно средство за изтъкване на богатството на френския език, но същевременно има ограничено поле на действие; че античното наследство трябва да се познава, но не и да се имитира; че преводът не е адаптация; че поезията е непреводима (Cf. du Bellay, 2003). Дю Беле се опитва да приложи на практика своите теоретични предписания. Неговият частичен превод на Енеидата на Вергилий обогатява френския език с неологизми и архаични заемки, но не избягва присъщото на всеки поет изкушение да наложи собствената си реторика върху превода.

Докато Ренесансът предизвиква истинска интелектуална и художествена революция, самата Реформация представлява религиозна революция, насочена срещу хуманизма и завръщането към класическата култура. Ала въпреки противоположния си характер Ренесансът и Реформацията полагат началото на Модерността. Новият културно-политически модел, който задават, историзира превода и го вписва в националната традиция.

Сблъсъкът между френския просвещенски универсализъм, възхваляващ превъзходството на френския език, и немския романтически универсализъм, търсещ идеалните форми в собствената си културна идентичност, дава силен тласък на рефлексията върху превода през XIX век. Текстовете на немските романтици по-ставят in nuce основните въпроси, с които ще се занимава теорията на превода през XX век. За членовете на групата Athenaüm – братята Фридрих и Аугуст фон Шлегел и Новалис – преводаческият акт е критически акт. Тази романтическа идея за превода е обобщена в писмо на Новалис до Аугуст фон Шлегел от 1797 г. (Novalis, 1954: 366 – 368). Повдигнатите проблеми биха могли да се сведат до три категории. Първата засяга същността на превода: преводът е едновременно ποίησις и τέχνη (творение и умение), ars и scientia (изкуство и наука). Втората – отношението между превод и оригинал: преводът превъзхожда оригинала, тъй като потенциализира неговото съдържание. Третата – формата на превода: преводът е по-висшата степен на живот на оригинала, който разширява и завършва.

Размишленията върху превода на Йохан Волфганг фон Гьоте, преводача на Племенника на Рамо от Дени Дидро, остават ненадминати през целия XIX век. Теоретичното есе „Преводи“ от неговия Западно-източен диван (1819) търси основанията и основите на културата, като се стреми да осветли нейната същност от различни страни, включително и превода. За Гьоте преводът е кръг, който сближава своето и чуждото, познатото и непознатото. Алтернативата или отвеждане на чуждото към собствената култура и неговото асимилиране, или отиване към него с оглед усвояването на неговия начин на мислене и изразяване, го подтиква да намери трети път, който търси взаимното изясняване на своето и чуждото: „Има три вида преводи. Първият ни запознава с чуждото съобразно нашия собствен усет и затова няма нищо по-добро от обикновения превод в проза. […] Следва второ време, когато наистина полагаме усилия да се нагодим към проявленията на чуждото, ала в действителност се стремим само да присвоим чуждия дух, пренасяйки го в нашия собствен. […] Ала тъй като продължителната устойчивост както в съвършенството, така и в несъвършенството, е невъзможна, а едно преобразуване винаги е последвано от друго, достигаме до третия период, който би могъл да бъде наречен най-възвишен или последен, когато бихме искали да направим превода тъждествен на оригинала, така че да го замести, а не да го подмени“ (Goethe, 1969: 430 – 431).

За Гьоте образец на първия тип е Лутеровият превод на библията. Класическият френски метод на превеждане, познат като неверните хубавици3) , онагледява втория тип. Колкото до третия тип, най-адекватният, но също и най-трудният за приемане, той зачита не само смисъла, традицията и светогледа на оригинала, но и неговата форма, стилистични особености и ритъм. Приносът на Гьотевия опит в рефлексията върху превода е именно усилието за осъществяването на взаимодействие между собственото и чуждото с оглед на плавното, но трайно усвояване на последното.

Критическо-филологически период

Развитието на превода се вписва още от началото на XIX век в критическата херменевтика благодарение на Фридрих Шлайермахер. Проявявайки една нова чувствителност към езиковото и културното различие, XXвек – векът на превода – разклаща установените модели. Днес всички ние сме убедени, че може и че трябва да се превежда. Въпросът, който ни разделя, е как да се превежда.

Еднозначното дефиниране на превода за всеки контекст е изключително трудно начинание, което зависи до голяма степен от избрания подход: дедуктивен в теорията или философията на превода, индуктивен, основан на личния опит или конкретен емпиричен материал, в приложната лингвистика. С други думи, дефинирането на превода е свързано с избрания преводачески метод. Това обяснява съществуването на толкова разнообразни дефиниции, които биха могли да се групират според определени критерии.

Дефинициите, съсредоточени върху същността на превода, го определят като взаимодействие между езиците, културите, традициите (Cordonnier, 1995: 10 – 11), като размишление за самия него и за неговото въздействие (Meschonnic, 1986: 9), като пренос на смисъл, речеви актове, образи, ритми, форми, афекти (Berman, 1988b: 91), като комуникация(Ladmiral, 1994: 144).

Друга група дефиниции се обединяват около преводаческата дейност. Превеждането е активен процес, който засяга означаемото независимо от неговия референт (Pergnier, 1973: 38), енергия, която пренася означаващи от един език в друг (Мешоник, 2007: 159), преобразуване на мъртвия текст в живо слово, на Танатос в Ерос (Vance, 1982: 182).

Третата категория дефиниции се отнася до функцията на превода. Преводът изпълнява комуникативна функция – той е част от схемата на комуникацията (Steiner, 1978: 56), и служебна функция – той служи на двама господари (Rosenzweig, 1998).

Еднозначното дефиниране на превода би означавало да се построи нова Вавилонска кула. Оправдано ли е тогава усилието? Струва ми се, че е оправдано и дори е наложително, защото, за да преценим методологичните проблеми и да определим критериите за анализ на превода, се нуждаем от хипотеза, колкото и несигурна и произволна да изглежда тя. Тази хипотеза би трябвало да установи равновесие между личния опит, емпиричните познания и теоретичните средства, с които разполагаме, да опише явлението превод, да обособи неговото поле, да очертае неговите измерения.

Подобно обобщаващо предложение, без каквито и да било претенции за изчерпателност или релевантност, би могло да бъде двустранното разглеждане на превода като процес и продукт: „Преводът е езиково произведение и комуникативно действие, рецептивна и оценъчна способност, интерпретативен и перформативен акт, предаване на форма и съдържание, пренос на смисли и ритми, на образи и чувства“ (Kristeva, 2009: 35).

Преводът дава възможност за запознаване с чуждите литератури, начини на мислене, култури, традиции. Като всички творения на духа, той не е просто обект сред много други, а друга перспектива, друг поглед към света, друго отваряне към осъществяващите се в езика диалог и разбиране.

Преводът е граничен опит. Между него и оригинала винаги остава междина, чието проблематично запълване поражда необходимостта от критична рефлексия, от метаезик, способен да опише и да обясни съотношението между чуждия и родния език, т. е. от теория.

БЕЛЕЖКИ

1. Лекция, изнесена на специализирания семинар по превод, в рамките на 51-вия Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, организиран от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, Лозен, 14 юли – 3 август 2013 г.

2. Преводите на цитатите, за които не е посочено име на преводача, са мои.

3. Френският писател Жил Менаж изковава метафората belles infidèles към 1654 г., за да окачестви доста свободните преводи на антични текстове на Никола Перо д’Абланкур. Оттогава изразът се използва за характеризиране на уподобяващите преводи, съобразени с езика и културата на преводача и пренебрегващи чуждостта на оригинала.

ЛИТЕРАТУРА

Лутер, Мартин. (1984). Послание за превода (с. 110 – 124), прев. Борис Парашкевов. В: Мирчев, Богдан (съст.). Оратори на немската реформация. София: Наука и изкуство.

Мешоник, Анри. (2007). Поетика на превода, прев. Паисий Христов. София: Панорама плюс.

Сенека. (2001). Нравствени писма до Луцилий, прев. Анна Шелудко. София: Рива.

Хораций. (1992). Поетическо изкуство, прев. Георги Батаклиев. София: Народна култура.

Arduini, Stefano & Ubaldo, Stecconi. (2007). Manuale di traduzione. Teorie e figure professionali. Roma: Carocci.

Berman, Antoine. (1988а). De la translation à la traduction. TTR, Etudes sur le textes et ses transformations, 1, 23 – 40.

Berman, Antoine. (1988b). Tradition – Translation – Traduction. Po&sie, 47, 85 – 98.

Cicerone. (2009). Libellus de optimo genere oratorum (51 – 62). In: Nergaard, Siri (ed.). Teoria della traduzione nella storia, Milano: Bompiani.

Cordonnier, Jean-Louis. (1995). Traduction et culture. Paris: Hatier/Didier.

De Launay, Marc. (2006). Qu’est-ce que traduire? . Paris: Vrin.

Du Bellay, Joachim. (2003). La Deffence, et illustration de la langue françoyse. Paris: Champion.

Kristeva, Irena. Pour comprendre la traduction, Paris, L’Harmattan, 2009.

Goethe, Johann Wolfgang von. (1969). Divan occidental-oriental, tr. fr. Paris: Aubier-Editions Montaigne.

Ladmiral, Jean-René. (1994). Traduire : théorèmes pour la traduction. Paris : Gallimard.

Marcel, Jean. (2002). Lettres du Siam. Montréal: L’Hexagone.

Meschonnic, Henri. (1986). Les cinq rouleaux. Paris: Gallimard.

Novalis. (1954). Briefe und Dokumente. Heidelberg: Ewald Wasmuth.

Pergnier. Maurice. (1973). Traduction et théorie linguistique. Etudes de linguistique appliquée, 12, 26-38.

Rosenzweig, Franz. (1998). L’Ecriture, le verbe et autres essais, tr. fr. Paris: PUF.

San Gerolamo. (2009). Liber de optimo genere interpretandi (63-71). In: Nergaard, Siri (ed.). Teoria della traduzione nella storia, Milano: Bompiani.

Steiner, Georges. (1978). Après Babel, Une poétique du dire et de la traduction, tr. fr. Paris: Albin Michel.

Vance, Eugène. (1982). De la traduction au passé composé (179-187). In: Lévesque, Claude & McDonald, Christie (eds.). L’oreille de l’autre. Otobiographies, transferts, traductions. Montréal: vlb éditeur.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.