Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.433kaks

2023/4, стр. 394 - 405

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ? (Наблюдения върху практиката на проф. Мирослав Янакиев в показалеца към книгата „Стилистиката и езиковото обучение“)

Александър Иванов
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се прави кратък преглед на възгледите на проф. Янакиев за създаване на показалци към различни по тип научни издания. Отбелязват се промени в тези възгледи вследствие на развитието на електрониката и на компютърната обработка на текстовете и се прави съпоставка с практиката на проф. Янакиев в книгата „Стилистиката и езиковото обучение“.

Ключови думи: индекс; речник; глотометрия; психология на търсещия информация човек

Мирослав Янакиев и Надежда Василиевна Котова (Yanakiev & Kotova 1970) имат статия на тема как да се издават палеославистични текстове, която славистите би трябвало да познават. Тази статия, вероятно, е плод на многогодишната работа на двамата автори върху издание на Григоровичевия паримейник, което те не можаха да завършат1.

Авторите обосновават тезата си, че работата върху издаването на паметника и работата върху филологическия му анализ е разумно да се разделя, за да не се проточва с десетилетия. Но при това издаването на паметника е необходимо да осигури информация за по-нататъшното му изследване чрез разумно изградена система от индекси, която да облекчава извличането на количествена лингвистична (глотометрична) информация. И според авторите точно тази глотометрична информация е не само основа за съвременното филологическо изследване на текста, но и за съпоставки с други текстове – както стари, така и съвременни.

Четвърт век по-късно Мирослав Янакиев (Yanakiev 1995) изнася доклад на конференцията Компютърна обработка на средновековни славянски ръкописи в Благоевград. Като споменава съвместния им труд с Н. В. Котова от 1970 г., той пише: „Тези принципи, за които говорим в тази статия, остават актуални, а уви, не се спазват в изданията на древни текстове и досега. Но едно положение е загубило актуалността си“. После авторът разказва за работата върху Григоровичевия паримейник: „При подготовката на изданието трябваше да се пишат фишове за всяка дума, съдържащи всеки думата в минимален контекст. Всичко над 100 хиляди. И целият този труд днес се оказва ненужен“. По-нататък проф. Янакиев разказва за възможностите да се търсят и да се преброяват поредици от символи в набран на компютър текст, включително „дисперсни буквосъчетания като п…с“. При това той се позовава на програмата Word 6, което сигурно ще предизвика носталгични спомени у хората, занимаващи се с компютърна обработка на текст от онова време. Авторът обръща внимание и върху една по-малко известна възможност на текстообработващите програми – да свързват два текста в два различни прозореца, така че изследователят, ако търси например в старобългарския текст, да вижда в съседния прозорец и съответното място от гръцкия оригинал (или обратното)2.

Тук искам да обърна внимание на читателя върху страницата „Физиолог“ на проф. Ана Стойкова3, където е осъществена възможност за търсене (и преброяване) на поредици от символи в 23 преписа. 23 преписа, само по себе си, е голямо предизвикателство и в страницата са взети много разумни научни и дизайнерски решения, за да се направи тя по-удобна за изследователя при съпоставянето на преписите. Струва ми се, че опитът, натрупан при направата на тази страница, както и опитът от няколко други проекта за издаване на стари текстове, дава добра основа за едно международно обсъждане как да се направи електронното издаване на стари текстове по-ергономично, тоест по-удобно за изследователя при извличане на количествена информация от текстовете и при съпоставка с преписите/оригинала на превода. Сигурно ще е разумно към това обсъждане да бъдат привлечени и психолози с опит в графичното възприемане на информацията, както и специалисти с опит в уеб дизайна и в уеб програмирането.

Искам да подчертая още веднъж и софтуерните изисквания към издаването в електронен вид на стари, а и на съвременни текстове – софтуерът трябва да предоставя необходимата за изследователя глотометрична информация за текста. Методиката на глотометричното изследване е представена от М. Янакиев в „Стилистиката и езиковото обучение“ (Yanakiev 1977), а минималните изисквания – да се предоставя информация за средната аритметична величина и за средното квадратично отклонение – са мотивирани в статията на М. Янакиев и Н. В. Котова от 1970 г. (Yanakiev & Kotova 1970). Моят опит сочи, че направата на подобен софтуер не представлява никакви програмистки „сложности“, но – разбира се! – е необходимо добре да се познават смисълът и методиката на глотометричната обработка4.

Ако сега направите сравнение с показалеца на „Стилистиката и езиковото обучение“ (Yanakiev 2023)5, ще видите, че говорим за най-малко два различни типа показалци.

Едните обхващат целия издаван текст (включително ἅπαξ λεγόμενα) и съдържат адресна и глотометрична информация за всеки интересуващ изследователя лингвистичен елемент (например лекса, аломорфа, фраза и пр.) в текста. За този вид показалци може би е разумно да използваме термина индекс или речник със съответните видови термини: фреквентен речник, рангов речник, фреквентен речник a tergo и пр. И точно направата на този вид индекси (речници) може до голяма степен да бъде софтуерно автоматизирана.

Внимание! До голяма степен, но не съвсем. Пречи омографията. М. Янакиев дава запомнящ се, ефектен пример с „лексемата“ син (Yanakiev 2023, p. 80). Примерът е ефектен, но съвсем не е единствен – по-скоро високочестотните езикови елементи (сихноелементите по терминологията, предлагана от М. Янакиев) в текста предоставят множество такива случаи, които би трябвало да привличат вниманието на теоретично мислещия филолог.

Другият тип показалци са насочени към съдържанието на книгата, те не съдържат глотометрична информация, но посочват „адресна информация“ – страници от книгата.

За този тип показалци М. Янакиев казваше: „В показалеца трябва да се съдържа онова, което читателят ще потърси“. Подкупващо лесна рецепта, нали?

И да – съвременната социолингвистика разполага с методи, които биха могли да осигурят научна обосновка за изграждане на показалеца. Да си представим как изглежда това: правим пилотно, пробно издание на книгата; раздаваме го на извадка от специалисти, които работят в тази област, и допускаме, че книгата ще им е необходима в работата; оставяме им време да се запознаят и да поработят с книгата, като ги молим да записват какво са търсили из нея и колко пъти; обработваме събрания материал и (евентуално, при добросъвестно изпълнение на задачата от по-вечето ни респонденти) получаваме научно обосновано съдържание на показалеца.

Това е пример за възможно, но практически неизпълнимо решение. Има ли друго решение?

Ето какво предлагат М. Янакиев и Н. В. Котова в статията си от 1970 г.: „Составление хороших индексов к изданию текстов – работа, требующая высокой лингвистической квалификации, работа, при которой издатель должен принимать во внимание не только требования лингвистики, но и психологию ищующего информацию человека [психологията на търсещия информация човек - бел. ред.] “.

Следователно, ако използваме съвременна терминология, авторите предлагат да прехвърлим решението от областта на социолингвистиката в областта на психолингвистиката. Впрочем днес интернет предоставя богат материал за изследване на търсещия информация човек и подобни изследвания вече се появяват.

Преди да продължа нататък, трябва да направя една забележка за съставителите на показалеца в „Стилистиката и езиковото обучение“. М. Янакиев на два пъти отбелязва, че показалецът е направен от Боян Николаев и специално му благодари (Yanakiev 2023, p. 4; Yanakiev 2023, p. 237). В същото време, Боян Николаев, като изброява какво са вършили съвместно с Мирослав Янакиев, пише: „… съставихме един уникален индекс към „Стилистиката и езиковото обучение“ (Nikolaev 1999). Тоест, Боян Николаев отбелязва, че работата върху указателя е била съвместна.

Такова поведение беше типично за Мирослав Янакиев – той винаги изтъкваше участието на съавторите си (колеги, студенти, дипломанти, аспиранти), като омаловажаваше собственото си участие. Изглежда, смяташе, че помощта към колегите му е част от професионалните му задължения на преподавател.

Когато в началото на 2023 г. в Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ започна работата върху юбилейното второ издание на книгата „Стилистиката и езиковото обучение“, върху мен падна задължението да преправя страниците на указателя. Тъй като издателството предвиждаше и електронно издание на книгата, аз малко наивно смятах, че с търсене из текста работата ще върви бързо. Разбира се, бях подценил степента на осмисленост в структурата на показалеца.

Пред показалеца (Yanakiev 2023, p. 237) М. Янакиев е дал доста подробна инструкция за употребата му. Ще използвам цитати от тази инструкция, макар и не в реда, в който ги е представил М. Янакиев.

1) „С главни светли [букви] са набрани презимената на цитирани автори“.

Да, целият научен апарат от препратки към други трудове е вграден в по-казалеца. При това той никак не е малък – съдържа над 85 единици. М. Янакиев цитира само автори, чиито данни е използвал или на които пряко се е позовавал – точно такава препоръка той даваше и на студентите си. Всички дипломанти, данни от чиито дипломни работи авторът е използвал, са добросъвестно цитирани. В този научен апарат са включени и имената на автори, чиито текстове са били изследвани (ВАПЦАРОВ, ЙОВКОВ, ЯВОРОВ).

Внимание! На стр. 245 например виждате:

Елин Пелин (1877 – 1949) 231

Защо името на автора не е изписано с главни букви?

Защото резултати от изследвания на Елин Пелин не се използват пряко в текста6 – Елин Пелин е споменат в заключителната част при изброяване и на други автори с еднакви стилистични характеристики. Тоест не бива да се пренебрегват разясненията на автора за графичното оформление на показалеца.

Нещо повече – добре обмислени са и подробности, които авторът не е уговорил в бележката пред показалеца. Например страниците след заглавката се отделят само с шпация, запетаята се използва за отделяне на подзаглавки, подчинени на главната заглавка:

дипломни работи от глотометрическия архив на СУ: № 250 204 206,
№ 148 220, №№ 125, 159, 219, 250,
272, 299 220

Първата дипломна работа (№ 250) се среща на две места (Yanakiev 2023, p. 204; Yanakiev 2023, p. 206); последните шест дипломни работи (Yanakiev 2023, pp. 125 – 299) се цитират само на страница 220.

В останалите случаи подзаглавките са словесни и разчитането е много по-лесно.

И остава въпросът защо все пак списъкът на използваната литература е „вграден“ в показалеца, а не е обособен като отделен списък, каквато е научната практика?

Струва ми се, че отговорът е по-скоро в етиката7. Към кого е насочена книгата на Мирослав Янакиев? Към студентите му – бивши и настоящи – и към учениците, тоест към публика не особено опитна в работата с академични текстове. И Янакиев е използвал богатите си познания в областта на стилистиката, за да намери решение, което да не плаши тази публика с „академичния“ си вид.

2) „Думите, използвани в книгата като примери, са набрани с курсив“.

Да, примерите са набрани с курсив и в текста. Съставителите са се постарали всички примери да бъдат отразени в показалеца, но някои примери ще ви изненадат. Вижте алкамеш 44 или зам 162 или зин 106 или мамаи 37. Лични имена като примери също са в курсив: Иван 166 167. Като примери са отбелязани и цели изрази, понякога циркумфиксни: шеше да …е 159. Примерите от чужди езици запазват оригиналния си правопис, изключение са примерите от турски език, които авторът е транслитерирал с кирилица.

3) „Изрази, които тълкуват други изрази, са оградени в апострофи“.

Това е обичайна практика във филологическите публикации. Обяснението на М. Янакиев вероятно отново е резултат от етични съображения спрямо читателя.

Впрочем М. Янакиев прави разлика между значение и семантика: „Някои от лингвистите, които се специализират в областта на лексикологията, ще възразяват срещу това, че словосъчетанието, „тълкуващо“ думата, наричаме също „(перифрастичен) синоним“ на думата, макар че ще приемат да наричаме това словосъчетание „значение“. А в случая за нас е важно да се уговорим какво е „значение“. Понятието синонимия ще обсъждаме по-късно (Yanakiev 2023, p. 123). Важно е да се уговорим да приемем, че „значението“ на една дума е пак дума или съчетание от думи (от думи!). Срещу тази (обща) формулировка много лексиколози ще възразяват, защото смесват понятията език и идиолект. Те ще твърдят, че „значението“ на една дума съществува „в съзнанието на човека“. Нека си твърдят. Това, което е „в съзнанието“, ние нарекохме семантика и го свързахме с идиолекта. Ще им предложим да се запознаят по-добре с понятието идиолект по писаното за него в тази книга и след това да възразяват“ (Yanakiev 2023, p. 72)8.

4) „Термините, които са въведени от автора или са употребени от него с изменена семантика, са набрани с получер шрифт. Основни термини, към които са дадени техни производни, са набрани с главни получерни.“

Тук са се изчерпали възможностите, които предоставяше полиграфията през 1977 г. – при „основните термини“ М. Янакиев няма как да отбележи дали е създал той термина, дали е предложил променено значение за него, или не. Понякога нещата са съвсем ясни – терминът АМФИМОРФЕМА очевидно е създаден от Янакиев, докато за МАТЕМАТИК или ПРОЦЕНТ няма основания да предполагаме, че значението им е променено по някакъв начин. Но в повечето случаи читателят трябва сам да направи справка в текста – проследете например КРИТЕРИЙ, МЕРЕНЕ, СТИЛИСТ.

5) И тук започва наистина интересното – заглавките, които не са шрифтово отделени (а те преобладават), разкриват как съставителите на показалеца прилагат на практика познанията си за „психологията на търсещия информация човек“. И без да искам да подценявам по никакъв начин работата на Боян Николаев, ще се опитам да убедя читателя, че подборът на заглавките в показалеца все пак е правен от Мирослав Янакиев – необходимо за това е не само твърде добро познаване на текста на книгата, но и на цялата система от възгледи на автора.

В показалеца не се изброяват непременно всички страници, на които се среща определена заглавка. Например

логика 126

Но названието на науката логика се среща още шест пъти в текста, а думата е употребена и още няколко пъти нетерминологично: „да не нарушаваме логиката в разсъжденията си“ (Yanakiev 2023, p. 79), „логиката на описанието“ (Yanakiev 2023, p. 168), „логиката не страда от фактите…“ (Yanakiev 2023, p. 176). Но към какво насочва на стр. 126 М. Янакиев:

„Терминът синоними е стар. Известен е на науката като термин на Аристотел. Но даже историкът на древната риторична терминология X. Лаусберг не сочи, че Аристотел употребява този термин не само в риториката, но и в логиката. И като логически термин Аристотел го илюстрира с пример, които може да ни послужи за подход към търсене на отговори за горните въпроси. Той пише, че синонимите са различни видове едноименни неща, обединявани в един клас (род), и сочи като синоними човек и вол. Човек и вол са според Аристотел синоними, защото са видове едноименни неща, обединявани в класа, назоваван животно.“

По-нататък М. Янакиев разяснява, че за Аристотел всъщност синоними са плеонастичните изрази животното вол и животното човек и ако възприемащият не може да възстанови плеонастичните изрази, той не вижда и синонимията. И продължава:

„Както личи, логическата страна на процедурата, в резултат от която се оформява впечатлението за синонимност на два „звуково съвсем различни“ израза, е ясно още на Аристотел и особено респектират у древногръцкия учен очевидно преднамерено избраните, изглеждащи твърде неблизки „по значение“ думи човек и вол.“

Примерът, разбира се, е запомнящ се.

Но винаги верен на фактите, М. Янакиев отделя особено внимание към предмета на коя наука се отнася един или друг факт, и както се вижда, възникването на понятието синонимия той отнася към логиката. Ето още едно доказателство за това колко внимателно авторът се отнася към предмета на науките, пак свързано с науката логика:

фразово ударение 50 51-54 56

„У нас няма изследвания на фразовото ударение. Пък и в други страни не ми е известно да е публикувана монография за фразовото ударение. Лингвистите охотно го наричат „логическо“ и по такъв начин предлагат да го изследват логиците. Специалистите по логика основателно не се отзовават на подканването – обектът си е лингвистичен обект, най-напред обект на фонетиката, а после и на граматиката“ (Yanakiev 2023, p. 51).

Вижте например още и заглавката писател. Лексемата се среща в текста повече от 15 пъти, но М. Янакиев е посочил само стр. 181: „Можем да сме сигурни, че достатъчно талантлив и работлив писател експериментатор би бил в състояние да напише и ефектен голям разказ съвсем без лични глаголни форми,…“ – всичко това в контекста на споровете с колеги и писатели, които „ще се позовават [на примери с безглаголни текстове], за да „опровергаят“ нещо, което съвременната стилистика не твърди – че по-голямата наситеност на израза с лични глаголни форми е показател на неговото по-високо качество“.

Невинаги заглавката в показалеца се съдържа буквално в текста – понякога тя определя тема:

управляване на езиковата практика 182

На това съответства следният текст: „Сега, когато езиковото обучение се организира на стилистична основа, учителят трябва да бъде готов да разчиства редица недоразумения около ролята на обективните, измерителни процедури, чрез използването на които стилистиката превръща науката за езика от средство за обясняване на езиковата практика в средство за разумно управляване на тази практика“ (Yanakiev 2023, p. 182). Впрочем управлението на езиковата практика е в центъра на вниманието на учения Янакиев – още в първата глава „Задачата на тази книга“ той пише: „А все пак, в съвременните ни теоретически езиковедски трудове понякога се крият и наистина нови научни постижения – усъвършенстват се начините за характеризиране и управляване на езиковата практика“ (Yanakiev 2023, p. 12). И вероятно точно този интерес към управлението на езиковата практика е стимулирал М. Янакиев да предефинира стилистиката от наука за класификация на текстове в наука за редактирането.

Предлагам да проследите и препратките към

омонимия 72 78-79 113-115 120 128 156-158

На стр. 72 дори няма да намерите омонимия – но тук се уговаря разлика между значение и семантика, авторът се връща към енумеративната експликация, за да направи следния извод: „Ето от тази практика на лексикографите противниците на схващането, че в езика всичко е пряко наблюдаемо, правят извод: щом в тълковните речници има думи с по няколко значения, значи, между думата и това, което тя означава, няма еднозначно съответствие, думата (означаващата) и значението ѝ (означаваното) не образуват диалектическо единство на форма и съдържание. Смесват се, както се вижда, език и идиолект“. А тези разяснения са необходими на читателя, за да премине по-нататък (Yanakiev 2023, pp. 78 – 79) към омонимията. На стр. 113 – 115 М. Янакиев обосновава твърдението, че омонимни морфеми няма, и преминава към разглеждане на дисперсните морфеми, което може да изненада малко човек, който не познава текста на книгата. Но нали показалецът е направен все пак за човек, който познава вече текста на книгата?!

Препоръчвам на читателя да проследи и останалите препратки към темата „омонимия“, които М. Янакиев е включил в показалеца – те показват как е развита тази тема в книгата.

Разбира се, някои от статиите в показалеца са „смесени“: проследете например заглавката СТИЛИСТИЧНА. Някои подзаглавки сочат към съвсем конкретни изрази – [СТИЛИСТИЧНА] аутопсия 227, [СТИЛИСТИЧНА] имунология 228, но други препращат към значително разнообразие от теми, например [СТИЛИСТИЧНА] основа на езиковото обучение 12 58 83 179.

Още като определя задачата на книгата си, М. Янакиев отделя много внимание на терминологията: „Днес в лингвистиката, и на първо място в стилистиката, се извършва трудно видим процес – преминаване към етап на зрелост. Старите, привични понятия, които не дават възможност отношенията между лингвистичните обекти да се характеризират от количествената им страна, се заменят с нови понятия, които позволяват тези отношения да се измерват. Такива нови понятия по същество не противоречат на привичните, а само диалектически ги снемат“ (Yanakiev 2023, p. 12). От стр. 87 нататък авторът прави много детайлен преглед на йерархията в терминологията на… равнинните фигури. Защо? Не се ли отдалечава много от темата на книгата си?

Преди всичко Мирослав Янакиев беше учител – той мисли за учениците, той мисли за нагледност. Но авторът дава и друг аргумент: „Аз взех пример от геометрията, където може да се смята, образно казано, че по тези йерархии „се броди“ от хилядолетия…“ (стр. 90). И въпреки това авторът показва, че терминологичната йерархия на равнинните фигури е непълна.

Но да се върнем към показалеца – можем ли по него да проследим специфичните за лингвистиката терминологични йерархии?

Авторът е включил статия лекс-терминология 159 165 и литерна терминология 99, но няма да намерим „морф-терминология“, макар че статията МОРФЕМА е измежду най-големите, съпоставима е само със статията ГЛОТОМЕТРИЧЕСК(И). Ето как коментира сам Мирослав Янакиев: „Читателят навярно е забелязал отдавна, че между използваните в глотометрията системи от термини – едната, образувана от морфемата литер, другата, образувана от морфемата лекс, и третата, образувана от морфемата морф – има много общо. Той се учудва навярно при това на „празните“ места в морфтерминологията, на мълчанието относно морф-аналозите на монолитерема, монолексема и на алолитера, алолекса, да не говорим за отсъствието на възможността да измерваме дължината на съобщението в „морфи“, т.е. „мономорфи“, „хектоморфи“ и т. н.“ (Yanakiev 2023, p. 156). Като се вземе предвид предлаганата от автора литерна дискретизация на текста, става ясно, „че терминът „мономорфа“ винаги ще означава някакъв екстенсум, означаван и с друг монотермин. От казаното като че може да се направи аналогичен извод и за термина мономорфема. Но терминът мономорфема има modus vivendi. Той може да се използва за означаване последните резултати от морфемизацията на езика, до които съвременната лингвистика може да се добере“ (Yanakiev 2023, p. 157). А съвременната лингвистика може да се добере до диференциалните (фонетични) елементи, на които М. Янакиев посвещава една глава в книгата си (стр. 163), но все пак отбелязва: „За фонетичните диференциални елементи имаме все още смътни представи“ (Yanakiev 2023, p. 157).

Тези особености на морф-терминологията имат далече отиващи последствия – дали Н. В. Котова и М. Янакиев не създават целия раздел Лалетика в цитираната вече Грамматика болгарского языка (2001 г.) в търсене на мономорфемата?

Съветвам любознателния читател да проследи в показалеца и статията МОРФА – дали оттук не възниква по-късно в Грамматика болгарского языка и разделът Морфосинтактика?

И е време да се направят някои изводи.

Не, няма да изчезнат нито индексите (речниците) с глотометрична информация, нито показалците към научните книги.

Разбира се, индексите (речниците) ще се правят програмно, ще се привлича към тях и изкуственият интелект. Което вече се прави – програмите, които приписват на лексемите някакви характеристики, например „части на речта“, отдавна вече се обучават по такива алгоритми. Но изкуственият интелект е инструмент, който филологът тепърва ще трябва да усвоява – той може да се използва в много други области на науката ни.

Не личи съставителите на показалеца към „Стилистиката и езиковото обучение“ да са използвали пряко резултатите от някакви изследвания върху психологията на търсещия информация човек – те навярно са се опирали най-вече на богатия си опит в това отношение. Но както вече споменах, сега се натрупват много данни как човек търси информация, и вероятно ще се появят изследвания, които да подпомагат този вид работа.

От друга страна, за да са оправдани усилията за направа на показалец към един научен текст, той трябва да бъде достатъчно богат на информация и достатъчно добре организиран.

БЕЛЕЖКИ

1. Паметникът е издаден от Рибарова, З., Хауптова, З. Григоровичев паримејник. Текст со критички апарат. Скопје, 1998

2. Това го могат и по-добрите текстови редактори – основният инструмент на глотометриста. Вижте обясненията ми за текстовия редактор Vim – https:// miryan.org/comptales/cream/only_vim.html.

3. http://physiologus.proab.info

4. На Страниците, посветени на проф. Мирослав Янакиев [https://miryan.org] аз поддържам инициативата glotta[https://miryan.org/glotta.html], в която има и програмни инструменти за глотометрично изследване на текст. Предоставям ги като свободен код във всички възможни значения на този израз. Гледам на тези програмни инструменти двояко – от една страна, стремя се това да са напълно работоспособни инструменти, а от друга страна – гледам на тях като на учебна илюстрация към методиката на глотометричното изследване.

5. Страниците, посочвани оттук нататък, са по М. Янакиев. Стилистиката и езиковото обучение. Второ издание, посветено на 100-годишнината от рождението на проф. Мирослав Янакиев. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2023.

6. А в глотометричния архив дипломни работи, изследващи текстове на Елин Пелин, е имало поне две, вж. [https://miryan.org/glotta/archive/archive.html]

7. По въпроса за хуманизма на М. Янакиев вижте например Иванов, А. Пътят към един нов хуманизъм (по случай седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев). В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев, София, 1993, с. 1 – 28. [https://miryan.org/download/nov_humanizwm.pdf]

8. Тоест, М. Янакиев свързва семантиката с невъзпроизводимата суровина, по-стъпваща на входа на идиолекта (вж. стр. 30). Още по въпроса за разликата между значение и семантика, класификация и типове семантика може да се намери в теоретичната граматика Котова. Н., М. Янакиев. Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком. Издательство Московского университета, Москва, 2001. [https://miryan.org/download/Mir_Yan_GBR.djvu]

ЛИТЕРАТУРА

ЯНАКИЕВ, М.; КОТОВА, Н. В., 1970. О некоторых принципах эдиционной палеославистике. Советское славяноведение, № 6, с. 58 – 64. Достъпно на: https://miryan.org/download/edicionnoy_paleo.pdf

ЯНАКИЕВ, М., 1995. Компютърните технологии и текстологията. В: Компютърна обработка на средновековни славянски ръкописи. Доклади. Първа международна конференция [24 –2 8 юли 1995, Благоевград, България], с. 315 – 322. София: Академично издателство „Марин Дринов“. Достъпно на: https://miryan.org/download/ CPMSM1995-033.pdf .

ЯНАКИЕВ, М., 1977. Стилистиката и езиковото обучение. София: ДИ „Народна просвета“.

НИКОЛАЕВ, Б., 1999. Какво е Мирослав Янакиев за мене. Българска реч, V/1999, кн. 1, с. 42. https://miryan.org/download/boyan_nikolaev/ boyan_nikolaev.djvu .

ЯНАКИЕВ, М,. 2023. Стилистиката и езиковото обучение. Второ издание, посветено на 100-годишнината от рождението на проф. Мирослав Янакиев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

REFERENCES

YANAKIEV, M.; KOTOVA, N. V., 1970. O nekotorykh printsipakh editsionnoy paleoslavistike. Sovetskoye slavyanovedeniye, № 6, s. 58 – 64. Available on: https://miryan.org/download/edicionnoy_paleo.pdf

YANAKIEV, M., 1995. Kompyutarnite tehnologii i tekstologiyata. In: Kompyutarna obrabotka na srednovekovni slavyanski rakopisi. Dokladi. Parva mezhdunarodna konferentsiya [24 – 28 yuli 1995, Blagoevgrad, Balgariya], pp. 315 – 322. Sofia: Akademichno izdatelstvo „Marin Drinov“. Available on: https://miryan.org/download/CPMSM1995-033.pdf .

YANAKIEV, M., 1977. Stilistikata i ezikovoto obuchenie. Sofia: DI „Narodna prosveta“.

NIKOLAEV, B., 1999. Kakvo e Miroslav Yanakiev za mene. Balgarska rech, V/1999, kn. 1, s. 42. https://miryan.org/download/boyan_nikolaev/ boyan_nikolaev.djvu .

YANAKIEV, M,. 2023. Stilistikata i ezikovoto obuchenie. Vtoro izdanie, posveteno na 100-godishninata ot rozhdenieto na prof. Miroslav Yanakiev. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.