Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.61dial

2022/6, стр. 535 - 541

ДИАЛЕКТНИ НАИМЕНОВАНИЯ НА ПРОЛЕТНИТЕ МЕСЕЦИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Владислав Миланов
E-mail: vladislavmilanov77@abv.bg
Bulgarian Language Department
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията е посветена на един слабо проучен въпрос в българската диалектология, а именно названията на месеците в различни български диалекти. Разглеждат се някои специфични наименования на пролетните месеци март, април и май, като се проследяват специфичните белези и процеси, характерни за ежедневието на диалектния носител, залегнали като мотивираща база в значението на думите. От изследването става ясно, че по-голяма част от названията на пролетните месеци са характерни за цялата езикова територия, но се срещат и наименования, в които са отразени специфични за календарното време и за ежедневието на диалектния носител дейности. Такива явления, празници и различни битови и стопански процеси се свързват с препратка към празника на жените през месец март и променливото време; с раззеленяването на природата, с великденските празници и с подстригването на овцете през месец април; с празника Гергьовден, с прекопаването на кукуруза и с първите череши – през месец май.

Ключови думи: диалектна лексика; наименования на пролетните месеци в диалектите; лексикално богатство на българските говори

Наименованията на дните от седмицата и на месеците от годишния календар представляват интерес за различни научни дисциплини. Обяснението на значенията, залегнали в наименованията, улеснява чужденците при усвояването и подредбата им в стройна система, а за родноезиковите носители вероятно представлява интерес как се наричат месеците в българските диалекти и какви мотивационни признаци залягат в думата в зависимост от спецификите, които я определят. И ако в книжовния език наименованията на месеците са добре проучени както откъм значение, така и откъм произход, то в българските диалекти едва през последните години – с появата на Идеографския диалектен речник на българския език (Rechnik 2012; Rechnik 2021), картината започна да става по-ясна, защото срещу всяко наименование на месеца в книжовния език са описани достоверно съответствията в териториалните говори.

В науката отдавна е установено, че диалектната лексика отразява специфични за бита и ежедневието на езиковия носител същности. Разнообразието от дейности и процеси, които съпътстват това ежедневие, е една от възможните причини за голямото разнообразие от думи, които назовават специфични явления от действителността. Ако за книжовния език например е установена думата агне, с която се назовава малкото на овца, то в диалектите се срещат десетки наименования, които са диференцирани по различни признаци:

– недоносено агне: влашка, изпорче, недоносче;

– първородено агне: първак, раниче;

– късно родено агне: сугаре, кюрпек, сугариче;

– агне до отбиването му: бизалче, млекарче, отбив, сукалче, цицелник;

– отбито агне до една година: дзвизе, шиле, изумек;

– мъжко агне до две години: дзвизак, двизец, увак;

– женско агне до две години: живуздка, чипишка, дзвизка;

– агне, оставено за разплод: беслеме, бравче, бурма, матор, копле;

– хилаво, слабо агне, което не се развива добре: бабуарек, бабушка, брак ма, запорек, кршляче;

– обредно агне: гергьовче, курбан, курбанлок;

– мъжко агне без рога: къбак, шишек;

– агне с големи рога: рогач, рогуш.

Избрах една произволна дума от диалектите, с която да покажа разнообразието от наименования, чрез които диалектният носител номинира специфични същности и явления от бита и ежедневието си. Примерите са много. И те показват, че лексикалното богатство на българските говори е много силно изразено, тъй като диалектната територия на България е раздробена; ежедневието и битът на диалектния носител са толкова пъстри и в тях има толкова много реалии, в наименованията на които влизат специфични мотивационни признаци. Към всичко това трябва задължително да се отчетат остатъците от чуждоезикови влияния, както и редица екстралингвистични фактори, послужили пряко или непряко като мотивационна база при различните наименования.

Тук е мястото да се постави и един важен въпрос, свързан както с родноезиковото, така и с чуждоезиковото обучение в българските висши училища. Необходимо е да бъдат въведени общи курсове по езикова култура, които с оглед на подготовката на бъдещия специалист да подпомагат уменията му за изразяване и да улесняват процеса на общуване. Полезно е в един такъв курс да се обръща внимание на редки, диалектни и остарели думи, които често се използват в различни ситуации на общуване, за да го обогатят и/или разнообразят. Например за студентите по медицина би било добре да се обяснят някои диалектни изрази, с които например възрастните хора обясняват своите болки. В българските диалекти все още не са добре описани от науката тематичните групи, свързани с болестта и с наименованията на болестите. Изрази като „бъка ми нещо“, или пък „въртят ме коленете“ трудно ще бъдат разбрани от един специалист, ако не ги е чувал или пък ако не са му представени като част от разнообразието в българските диалекти. Същото важи и за други сфери на общуването.

Месеците от годишния календар са неделима част от делника и от празника на диалектния носител. Поради тази причина в регионалните наименования се откриват множество лексеми, в които освен фонетичното разнообразие, мотивирано от състоянието в диалектите, се открояват и разнообразни семантични варианти. Като пример за горепосоченото твърдение ще посоча наименованията на думата месец в българските говори:

М`ЕСЕЦ м. Всяка дванайсета част от разделението на годината. – М`ЕСЕЦ Ард (Ореховец), Ботгр (Врачеш), ВТърн, Габр, ГОрях, Гюм (Съчанли), Дупн, Карл (Войнягово), Кул (Големаново), Кост, Кот, Кюст, Монт (Смоляновци), Орях (Мизия), Паз, Пирд (Средногорец), Плев (Асеново), Плов (Раковски), Свищ (Вардун), Слив, Соф, Търг; М`ÊСАЦ Смол (Устово); М`ЕСЪЦ Дев (Широка лъка); М`ЕСЯЦ Сол (Лесково); М`ЯСЕЦ Асгр (Червен), Паз (Синитево), Поп (Светлен), Сил; М`ЯСЪЦ СтЗаг (Опан), Хаск, Чат (Чанакчи), Шум (Векилски); М`ЯСЯЦ Паз (Синитево), Пещ (Батак, Розово), Свищ (Ореш), Хаск (Конуш); МЕЙЦ Добр (Генерал Колево), НЗаг (Асеновец), Плов (Крислово), Слив (Скобелево, Шивачево), Шум (Кюлевча); М`ЯЕЦ ГДел (Корница); МЯЙЦ Одр (Селиолу); М`ЯЯЦ Сол (Сухо); М`ЯСНИЦ Сол (Висока, Сухо); М`ЕСЕЧЕК Смол (Забърдо); М`ЕХИЦ Карн.

Както се вижда от примерите, преобладават фонетичните и словообразувателните различия на думите. Не така обаче стоят нещата при конкретните наименования на месеците. В този кратък текст ще бъдат представени наблюденията върху пролетните месеци, и по-конкретно специфичните признаци, които лягат в основата, за да отразят важни събития от ежедневието на диалектния носител, които са обвързани сезонно с различни дейности. Обект на анализ са названията на месеците март, април и май в българските народни говори, а материалът е изцяло ексцерпиран от Идеографския диалектен речник на българския език.

Най-малко диалектни наименования за пролетните месеци в речника са посочени за месец март. Те обаче много категорично го съотнасят с две разпознаваеми за всеки езиков носител празнични събития: Баба Марта и Осми март. Във врачанското село Тишевица е регистрирана интересна форма – пикливиа, която вероятно може да бъде обяснена с някаква регионална или лична специфика, която информаторът е отразил при представянето на материала. Възможно е също да става дума и за оказионализъм, който след това се е наложил с по-широка употреба.

МАРТ м. Третият месец на календарната година след февруари и преди април. – МАРТ Габр (Здравковец), ВТърн (Буковец), Елен, Кост, Монт (Винище), Плов (Бойково), Соф (Лозен), Чирп, Шум (Пет могили); М`АРТА ж. Ард (Ореховец), Асгр, Блгр, БСлат, Велгр, Виз (Пенека), ВТърн (Плаково), ГОрях (Лозен), Гюм (Кушланли, Съчанли), Дедаг (Дервент), ЕлПел, Ихт, Карн (Босилково), Лов (Абланица), Лом, Монт (Смоляновци), МТърн, Павл (Стамболово), Паз (Калугерово), Пирд (Средногорец), Плов, Поп (Светлен), Разл (Бачево), Рус (Николово), Свгр, Слив (Драганово, Скобелево), Сол, СтЗаг (Тихомирово), Стран, Троян (Черни Осъм), Хаск; Б`АБА М`АРТА Белгр, БСлат (Чомаковци), Врач (Зверино), Дупн (Самораново), Каз, Лук (Торос), Ник (Славяново), Павл (Патреш), Паз (Варвара), Пещ (Розово), Плев (Сливовица), Плов (Перущица), Поп (Бракница), Пресл (Върбица, Драгоево), Рад (Дебели лаг), Рус (Ряхово), Шум (Мадара) // Ж`ЕНЦКИЯ м. Първом (Бяла река), СтЗаг // ПИКЛ`ИВИА Врач (Тишевица) // Т`ОДОРОВСКИЯТ М`ЕСЕЦ ИТрак.

Както става ясно от извадката от Идеографския речник, в българската езикова територия преобладават наименованията Март и Марта, а изолирано се среща названието женцкия, което е директна препратка към женския месец. Екзотично пък е наименованието пикливиа, което е регистрирано в село Тишевица, Врачанско. В българския език често се срещат и определения и категоризации, свързани с времето през месец март, които се обвързват с често променливия характер на жените. Затова, когато се редуват снежни със слънчеви дни, хората често използват съчетанието женски месец.

Месец април е четвъртият месец от календарната година. В българските диалекти се срещат няколко много характерни наименования на този месец, които са свързани с първоаприлската шега и с деня на лъжата. С корен -лъж и с различни наставки са описани следните лексеми:

Лъжитрев: Бургаско, Капатово (Петричко), Странджанско и др.

Лажитрав: Радуил (Самоковско);

Лъжитре: Белица, Якоруда (Разложко);

Лъжитрявко: Синитово (Пазарджишко);

Лъжко: Асеновградско, Гоцеделчевско, Съчанли (Гюмюрджинско), Дервент, Доган Хисар, Батак и др;

Лъжка: Подкрепа (Хасковско);

Ложко: Шахин, Караисен;

Льожко: Петково, Устово (Смолянско);

Лажи трава (Кюстендилско).

В контекста на образуваната сложна дума възможно е да се разчете и значение „който лъже/подлъгва тревата“, тоест този, който води до пролетното събуждане на растенията.

През месец април обикновено стопаните подстригват овцете и ги подготвят за пролетната паша. Този процес също е залегнал като мотивираща смислова база в няколко наименования на месеца: кожобер (Перущица, Пловдивско), продайкожи (Зверино, Врачанско), дерияре (Лозен, Софийско), кожодерца (Тишевица, Врачанско). Към великденските празници и християнските традиции пък е насочено наименованието повилигдян, което е регистрирано в Зелениково (Пловдивско), и лексемата благовецкия, регистрирана в Чепино (Велинградско). С факта, че по това време се раззеленява природата, цъфтят цветята и дърветата, вероятно са мотивирани названията тревния (Горнооряховско), цветен (Райково, Устово – Смолянско) и брезен, описана в речника като характерна за говора на село Славовица, Плевенско. Описани са в речника и няколко лексеми, свързани с Гергьовден: гергьовския (Търничане, Казанлъшко), гергьоския (Родопите), гергиювия (Босилково, Карнобатско), гергьовке (Асеновграско). В някои родопски говори пък, както и в Габрово е регистрирано наименованието йорутския(ят) месяц. Появата им в календара на април вероятно е свързана с промяната във времето на някои празници и с календара по стар и по нов стил.

Месец май е един от най-обичаните от почитателите на пролетта (и не само вероятно) месеци. С него се асоциира разцветът на пролетта. В началото на месеца е празникът на свети Георги и това е причината в много български говори месецът да бъде наричан именно по този начин: гергьовски месец (Мендово, Петричко); гергевски месец (Вършец, Берковица), гергьовске (Устово, Смолянско), гергьовския (Тишевица, Врачанско)

МАЙ м. Петият месец на календарната година – след април и преди юни. – MAЙ Асгр (Червен), Варн (Аврен), Габр (Здравковец), Кост (Желегожие, Чука), Ник (Славяново), Плов, Поп (Светлен), Пров, Разгр (Дряновец), Севл (Горна Росица), Сол (Висока, Сухо), Соф (Лозен), Троян (Ново село), Търг (Лиляк), Чирп; М`АЕЦ Дедаг (Дервент); МАЙС Асгр, Сам (Радуил); М`АУС Дедаг (Бадама); М`АЮС ГДел (Добротино) // ГЕРГЬ`ОВСКÊ Смол (Устово); ГЕРГЬ`ОВСКИЯ Врач (Тишевица) // ИРМИСК`Е Асгр // ЧКО ср. Ард (Петково, Проглед), Смол // KAСМЕТЛ`ИЯ м. Врач (Зверино) // КЪРЧ`АН Бел // ТР`ЕВЕН Врач (Зверино) // ЦВ`ЕТЕН Плев (Славовица) // ЧЕРЕШ`АР Севл (Малки Вършец), Хаск (Орешец) // ГЕРГЬ`ОВСКИ М`ЕСЕЦ Петр (Мендово); ГЕРГ`ЕВСКИ М`ЕСЕЦ Берк (Вършец); ДЖ`УРДЖОВСКИ М`ЕСЕЦ Перн // М`АЙСКИЯ М`ЕСЕЦ Карн (Босилково) // В ГЮЛ Плов (Зелениково); ГЮЛДЖ`ЕЕТА Плов (Зелениково) // КОП`АНЕ КУКУР`УЗ БСлат // КОСТАД`ИНСКИЯТ МТърн (Зведец), ИТрак; КОСТАД`ИНЦКЕТ Стран// СП`АСОВСКИ М`ЕСЕЦ Кюст (Шишковци), Лом (Василовци).

В наименованията на месец май закономерно се наблюдават няколко фонетични и словообразувателни варианта като майс, маюс, маец. Някои от тях са резултат от фонетични диалектни процеси, други са пример за диалектно словообразуване, а трети остават с непрозрачна структура и вероятно са резултат от различни сложни езикови и извънезикови процеси. Подобно на названията на месец април и тук се срещат наименования като цветен и тревен, за да отразят, че това е времето, в което цъфтят дърветата, храстите и цветята, а тревите започват да растат. Природата се събужда за нов живот и се раззеленява, което е типично явление за пролетните месеци.

Май месец е времето, в което стопаните берат първите череши, и това вероятно е послужило като мотивираща основа при наименованието черешар, тоест месец на черешите. По същото това време е и една от големите Задушници – така наречената майска Задушница.

Със селскостопанската дейност прекопаване на кукуруз директно се обвързва и наименованието копане кукуруз, което се среща в част от белослатинските говори. Диалектният носител е вложил като мотивираща основа в това съчетание характерна за този период дейност, свързана с прекопаването на растенията.

През месец май народният календар отбелязва и Спасовден, затова и в Шишковци, Кюстендилско, месецът е известен още като Спасовски месец. Обвързаността на празника на свети Георги с началото на месеца пък вероятно е основанието в няколко населени места като Вършец, Мендово, Устово, Тишевица: Гергьовске, Гергьовския, Гергевския да се употребяват наименования с коренова морфема, в която стои името на светеца.

Интересни са и някои названия като йочко, късметлия, в които вероятно са вплетени индивидуални представи или асоциации/препратки на жители от определените места или пък препращат към вярвания, ритуали, закачки. Към турско влияние препращат думи като в гюл, гюлджеета, които препращат към наименованието на розата, която започва да цъфти през месец май. В Звездец и в Странджанско са регистрирани наименованията костадинският/костадинцкет месец, а в пернишките села е регистрирано наименованието джурджовски месец.

Тази статия е начално проучване на наименованията на месеците в българските диалекти. Предстои да бъдат разгледани наименованията на сезоните за летните, есенните и зимните месеци от календарната година. Проучването на диалектната лексика днес продължава да има голямо значение както за науката, така и за преподаването на българския език като роден и като чужд. За българите е важно да познават диалектното лексикално богатство, а за чужденците, изучаващи български език и опознаващи България, ще бъде интересно да видят как се развиват интересни значения на думи и как в тях се включват като мотивираща основа различни признаци и дейности от бита и ежедневието на диалектния носител. Не са без значение и сложните междуезикови влияния, които слагат отпечатък не само върху наименованията на месеците. Влиянията от славянските езици и от турския език се долавят най-чувствително. Но в по-голямата част от примерите най-лесно се откриват народната етимология и препратките към специфични събития, характерни за съответния месец, които пък препращат към разнообразието в делника и празника на българина, отразено в света на неговите думи.

БЕЛЕЖКИ

1. Всички примери са ексцерпирани от Идеографски диалектен речник на българския език, том 1 А – Д, София, Издателство „Български бестселър“, 2012 г. и Идеографски диалектен речник на българския език, том 2, Е – М, УИ „Свети Климент Охридски“, 2021 г.

ЛИТЕРАТУРА

РЕЧНИК, 2012. Идеографски диалектен речник на българския език, том 1 А – Д. София: Издателство „Български бестселър“.

РЕЧНИК, 2021. Идеографски диалектен речник на българския език, том 2, Е – М. София: Свети Климент Охридски.

REFERENCES

RECHNIK, 2012. Ideografski dialekten rechnik na balgarskiya ezik, tom 1 A – D, Sofia: Izdatelstvo „Balgarski bestselar“.

RECHNIK, 2021. Ideografski dialekten rechnik na balgarskiya ezik, tom 2, E – M. Sofia: Sveti Kliment Ohridski.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.