Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 281 - 288

СКРИТАТА ИСТОРИЯ НА ДУМИТЕ, ИЛИ ГЛУХ ЛИ Е ГЛУПАКЪТ

Биляна Михайлова
E-mail: biliana@slav.uni-sofia.bg
Department of General and Indo-European Linguistics
Sofia University
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Встъпителната лекция представя четири етимологически етюда. Първият от тях анализира думите за сляп в индоевропейските езици. Второто изследване е посветено на етимологията на славянските лексеми *glupъ, *gluxъ and *glumъ. Последните две части се отнасят до думи, изразяващи емоциите щастие и тъга.

Ключови думи: etymology, Indo-European languages, cognitive semantics, emotions

Доц. д-р Биляна Михайлова е преподавател в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994 – 1999 г. следва „Балканистика“ в Софийския университет. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема: „Етимологични проблеми на предгръцкия езиков субстрат“. Постъпва като асистент по общо и индоевропейско езикознание през 2004 г. През 2014 г. е избрана за доцент по общо и индоевропейско езикознание с хабилитационен труд със заглавие: „Очерк по индоевропейска фонетика“. Чете лекции по общо и индоевропейско езикознание в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Научните є интереси са в областта на общото езикознание, индоевропейското езикознание, етимологията и палеобалканистиката. Встъпителната публична лекция „Скритата история на думите“ е изнесена на 01.12.2014 г.

През 1912 г. големият български езиковед Стефан Младенов изрича следните думи: „... но кога е дума за развоя на духовната човешка култура (първоначална и по-късна), сир. кога има да се покаже как непрекъснато се издига човек в интелектуално и морално отношение, тогава историята на езика едничко може да ни услужи, защото само езикът и предадените чрез езика произведения на човешкия дух пазят особено интересни следи от изминатите стадии на човешкото духовно развитие“.

Тези думи на първия български индоевропеист и автор на първия етимологичен речник на българския език са знаменателни. Историята на звуковете ни води по следите на историята на думите, а оттук – по следите на историята на мисленето. Тя ни дава възможност да надникнем в света на древния човек и начина, по който възприема всичко, което го заобикаля. Позволява ни да открием остатъците, в които тези първоначални представи идват до наши дни, показва ни как несъзнателно чрез езика ние ги предаваме на децата си.

Сравнението на езиците, реконструкцията на равнищата на праезика, етимологията са средствата, които могат да дадат отговори на въпросите: Откъде идваме? Кои сме ние? Къде отиваме?

В търсене на вечните човешки въпроси предлагам няколко етимологични етюда.

I. Някои думи за физически недъзи

1. ‘Сляп’

Думите за физически недъзи са натоварени емоционално и психологически. Те често биват табуирани и следователно старите форми се заменят с нови. В индоевропейските езици липсва общ етимон, изразяващ понятието ‘сляп’. Възможно е обикновената, немаркирана семантично дума да е *h2endhos, както предполагат Малъри и Адамс (Mallory, Adams 1997: 70, 2006: 197): стинд. andhá-, авест. anda- ‘сляп’ и вероятно в галския термин за гладиатор, който се бие с шлем без отвор за очите anda-bata.

Нека видим кои са най-широко разпространените модели на семантична еволюция, по които се развива понятието ‘сляп’ в индоевропейските езици.

Бък (Buck, 1949: 322) отбелязва, че думите за ‘сляп’ рядко са свързани с тези за ‘око’ и ‘виждам’.

Добре познат семантичен модел е развитието ‘крив’ > ‘кривоглед’ > ‘едноок’ > ‘сляп’:

– гр. στραβόi ‘сляп’ (означава също ‘крив’ в новогр.) продължава старогръцка дума със значение ‘кривоглед’. Лексемата е свързана със στρεβλόi ‘усукан, крив’ и също ‘кривоглед’;

– гр. ϊλλόi ‘кривоглед’, производна форма от редуплицирания глагол ϊλλω ‘въртя’ < *Fι-Fλω, родствен с είλέω ‘въртям, навивам’ (DELG II 319-320, GED 384) от ие. корен *wel- ‘въртя’;

– развитието ‘едноок’ > ‘сляп’ е засвидетелствано и в лат. caecus ‘сляп’ в сравнение със съответствията на тази дума в келтските и германските езици: стирл. cáech ‘едноок’, сруелс. coeg ‘сляп, едноок’, уелс. coeg ‘празен’, сткорн. cuic ‘сляп с едното око, едноок’, гот. haihs ‘едноок’, които говорят за първоначално значение ‘едноок’. Ако стинд. kekara- ‘кривоглед’ наистина е свързана с тях, тогава можем да предположим, че тези думи са свързани с етимон със значение ‘крив’.

В мои публикации (Mihaylova, 2012) приведох доказателства за етимологичната връзка между гр. άλαόi ‘сляп’ и славянските думи, произлизащи от общослав. *slěpъ. Двете форми се извеждат от ие. корен *(s)leh2y-/(s)lh2ey- с s mobile и швебеаблаут. В по-отдалечен план бихме могли да допуснем, че тези форми са сродни с думите за ‘ляв’ гр. λαιόi, лат. laevus, общослав. lěvъ < ие. *leh2i-wo-. Първоначалното значение на индоевропейския корен най-вероятно е ‘крив’. Семантичното развитие ‘крив’ > ‘ляв’е обичайно в индоевропейските езици и се доказва от такива случаи като бълг. диал. крива ръка и срхр. (ruka) kriva ‘лява ръка’и балтийските образувания от същия корен латв. krèiss, лит. kaĩras, kaīrias ‘ляв’.

1.1. Широко разпространени в индоевропейските езици са следните взаимосвързани модели на семантично развитие:

‘неясен, смътен, задимен, запушен, мръсен, зацапан’ > ‘сляп’;

‘тъмен, мрачен’ > ‘сляп‘;

‘объркан’ > ‘сляп’.

Развитие по тези модели е засвидетелствано в различни формации от ие. корен *dhew-(H)- ‘прах, дим, задимявам, запрашавам’:

гр. τυφλόi от формата с лабиално разширение *dhew-bh- ‘задимявам; облачен, мрачен, неясен, също за ума и сетивата’. Към същия корен принадлежат стирл., сруелс., стбрет. dall ‘сляп’ < пракелт. *dwalno- < ие. *dhw-l-no- (Matasović 2009: 88), срв. гот. dwals < прагерм. *dwalaz, нем. toll, англ. dull ‘глупав’.

С оглед на факта, че от корена *dhew-(H)- са се развили също и думите за ‘глух’ и ‘глупав’ в германските езици (срв. гот. daufs ‘глух’, ствиснем. toup ‘глух’ и ‘глупав’ и т. н.), можем да предложим два възможни сценария:

a) гръцките и келтските думи за ‘сляп’ са се развили от дума с първоначално значение ‘задимен, замъглен’, а сродните германски думи за ‘глух’ и ‘глупав’ са независимо развитие, както е показано в случай b;

b) германските думи, произхождащи от *dhew-bh- предполагат преплитане на понятията ‘глух’ и ‘глупав’: гот. daufs, стнорд. daufr, стангл. deaf ‘глух’ и особено ствиснем. toup ‘глух’ и ‘глупав’. Тъй като липсата на дадено сетиво се идентифицира с някакъв вид неадекватност, липса на възприятие и объркване, можем да допуснем, че понятията ‘сляп’ и ‘глух’ са се развилиот думи с първоначално значение ‘объркан’ < ‘дим, задимен, опушен’. По същата причина понятието ‘глупав’ често се свързва с различни концепти, означаващи липса на дадено сетиво.

Ако приемем втората възможност, семантичното развитие ще бъде паралелно на това в германското *blenda- ‘сляп’ и латв. blenst ‘имам слабо зрение, късоглед съм’, срв. гот. blinds, стнорд. blindr, англ. blind и т. н. < ие. *bhlendh‘объркан съм’ (LIV2 89), срв. блсти, блд¦ ‘бръщолевя’, лит. blęsti, blendžiù ‘спя, разбърквам брашно в супа, бъбря, заоблачавам се’, с o-степен на корена гот. blandan sik ‘смесвам’, стисл. blanda ‘смесвам’, стангл. blandan ‘смесвам’, стб. бл¦дити, бл¦жд¦ ‘блуждая, скитам’.

2. ‘Глух’ и ‘глупав’

Както вече споменахме, думите, означаващи липса на сетиво, често са сродни с думи със значение глупав. Много езиковеди предполагат, че общославянските форми *gluxъ ‘глух’и *glupъ ‘глупав’произхождат от общ корен *gh lew-, но са образувани с различни разширения. Какво е обаче първоначалното значение на този корен? Дали то е свързано с объркване, което предполага сходната неадекватност на глупака, лишен от опората на бързия и остър ум, и на човека, който трудно се ориентира заради липсата на някое сетиво? Нека добавим към славянските производни от този корен и общослав. *glumъ, *gluma ‘празнословие, самохвалство, шега’ и да се опитаме да разплетем загадката. Ако разгледаме внимателно значенията на наследниците на *gluma, *glumъ в славянските езици, ще намерим ясни доказателства за връзката с *glupъ: срхр. glumiti se ‘правя глупави неща’, диал. рус. глумить ‘правя се на глупак’, глумá ‘глупав, безумен’, глум ‘глупак’, глумой ‘глупав’, словен. glúma ‘шега, нещо глупаво’ (Вж. ЭССЯ VI: 147).

В речника на Покорни за индоевропейския корен *gh lew- се предполага значение ‘радост, веселба, шега, игра’, което е изведено въз основа на сравнение между семантиката на сродните форми гр. χλευή‘шега, закачка’, стисл. glyh ‘веселие’, стангл. glēo, glieg, glīw ‘веселие, игра’, с дентално разширение: лит. glaudas, glauda ‘забавление, игра’, gláudoti ‘шегувам се’, латв. glaudi, glaudas ‘галя’, с лабиално разширение: стисл. glaumr ‘шумно веселие’, стангл. glēam ‘веселие, игра, забавление’. Каква е обаче етимологичната връзка между ‘веселба’, от една страна, и ‘глупостта’, ‘глухотата’, от друга?

При внимателен преглед на значенията на производните от корена *ghlew в различните ие. езици установяваме, че основното значение не е просто ‘веселие, забава, игра’, а ‘шумна игра’ и изобщо ‘шум, боботене, тътен’. В подкрепа на това твърдение са стисл. glymja ‘отеквам’ и срвиснем. glumen ‘кънтя, тътна’.

От установеното тук първоначално значение в славянските езици коренът *ghlew- претърпява специфично семантично развитие: ‘боботещ звук’ > ‘силна и неразбираемареч;брътвеж’ > ‘немота, ням’. Първоначалнотозначениена праслав. *gluma, *glumъ < ие. *ghlow-m- не е ‘шега’ или ‘празнословие, самохвалство’, а ‘неразбираема реч, пелтечене’, от което се развива значението ‘който не може да говори, ням’, засвидетелствано в срхр. gluūm, glúma, glúmo означава ‘глухоням’. Семантични паралели за развитието ‘неразбираема реч, брътвеж’ > ‘немота’ откриваме в стирл. balb ‘ням, тих; нечленоразделен, глух звук’, заето от лат. balbus ‘пелтек, заекващ човек’; нем. stumm, нидерл. stom, дат., швед., норв. stum ‘ням’, срв. гот. stamms ‘заекващ’, ствиснем. stammalōn, срвиснем. stammeln, стисл. stama ‘заеквам’; стб. нэмъ ‘ням’ < общослав. *němъ с дисимилация от ономатопеичното *měmъ, срв. латв. mēms ‘ням’, чието първоначално значение очевидно е ‘издавам нечленоразделни звуци, мънкам’, срв. стб. нэмовати ‘говоря нечленоразделно’, бълг. диал. мемла ‘говоря неразбрано, бърборя’.

А сега нека се върнем на връзката с *gluxъ и *glupъ. Връзката между понятията за ‘ням’ и ‘глух’ е напълно естествена и това е дало начало на общославянската форма *gluxъ < ие. *glow-s-o-. Добре ни е известно как човешкото съзнание асоциира понятията ‘глух’/‘ням’ и ‘глупав’. Затова лесно можем да си представим как понятието ‘глупав’, т. е. общослав. *glupъ, възниква заедно с ‘ням’ и ‘глух’ от ие. *ghlew-. Остава открит въпросът дали този корен е изначално значението ‘силен шум, грохот, буботене, нечленоразделен звук, бръщолевене, брътвеж’, или то се е развило от по-ранно ‘объркване, обърквам’, както в ие. *bhlendh- ‘объркан съм’ > стб. блсти, блд¦ ‘бръщолевя’

II. Някои думи за емоции – понятията за тъга и радост

Тъгата и радостта са две от петте чувства, определяни от психолозите като първични. Тъй като радостта е единственото положително сред тях, двете оформят единствената антонимна двойка.

1. Етимологичният анализ на думите със значение ‘тъга, печал’ в индоевропейските езици показва, че те се развиват от лексеми, чиято първоначална семантика е свързана изключително с идеята за насилие и усещане за физическа болка, въпреки че тъгата дава явен отпечатък върху изражението на лицето и има сериозни последици за социалния живот на човека. Тази връзка е в съответствие с изследванията, извършени с помощта на методи за невровизуализация, които показват, че физическата и емоционалната болка активират едни и същи зони в мозъка.

Таблица на българските думи, изразяващи понятието ‘печал’, според първоначалното значение на корена, от който те произлизат

физическомъчениеразкъсвам, стри-вам, чупя, режанатискам, мачкамдърпам, влача, тегля;тежъкгорясмъртжалотие. корен*gwelH- ‘измъч-вам, пробож-дам’скръботие. корен*sker-bh- ‘режа’мъкаотие. корен*men(H) k-‘стривам, мачкам’тъгаотие. корен*tenġh- ‘дър-пам, влача;тежък’печалотие. корен*pekw-‘пека’униниеотие. корен*neh2w-‘смърт, труп’покруса, съкру-шениеотие. корен*krews- ‘бутам, блъскам, чупя, стривам’горестотие. корен*gwher-‘горя’терзаниеотие. корен*sterġh-‘чупя, стривам’

В резултат на сравнителен анализ на думите за ‘печал, тъга’ в славянските и романските езици се установява, че във втората група освен понятия, изразяващи физическа мъка, има и такива, които произлизат от първоначални концепти, свързани със социалната сфера, срв. фр. désolation < ‘сам, пуст’, ennui < ‘омраза’ и рум. alean < ‘враждебност, омраза’, supărare < ‘обида’, mâhnire, mâhniciune < ‘изоставям, напускам’, порт. saudade < лат. solitas ‘самота’.

2. Радост

Тази емоция се характеризира с чувство на вътрешно задоволство, увереност в собствените сили и значимост. Изразява се в усмивка, смях, обща възбуда, безцелни движения, подскачане. Радостта е социално обусловено чувство, тя произлиза от социалните контакти и засилва социалните контакти. В противовес на думите за ‘тъга, печал’първоначалното значение на лексемите, означаващи ‘радост’, е свързано най-често с понятия от социалната сфера.

Портрет на радостния човек

Славянският корен за радост *radъ (стб. радъ, срхр. räd и т. н.) няма сигурна етимология. Свързан е с германските думи, производни от прагерм. *rōta- (стангл. rōt). Славянските и германските лексеми се извеждат от ие. корен *HroHd- (Kroonen, 2013), от който обаче не се откриват унаследени думи в другите индоевропейски езици. В търсене на етимологията на славянската дума *radъ реших да използвам малко по-необичаен подход – да обрисувам етимологичния портрет на радостния индоевропеец. За целта поставям няколко основни въпроса, чийто отговор ще ни помогне да установим семантичните модели, според които се развива понятието радост.

Какъв е радостният човек?

Добър

– праслав. *veselъ, стб. веселъ, уелс. gwiw, брет. gwiou ‘весел’ от ие. корен *wesu-, срв. стинд. vásu- ‘добър’, стирл. fō ‘добър, доброта’ (IEW 1175 – 1175);

– ирл. sube ‘радостен’ – композит от ие. *h1su- ‘добър’и глагола *bhewH- ‘съм’.

Хубав

– гот. fahēþs ‘удоволствие, радост’, стангл. ge-fēon ‘радват се, доволни са’, fægen ‘весел, радостен’ < ие. **peќ-, *pēќ- ‘правя хубав, почиствам, радвам се’;

– рум. bucurie ‘радост’, bucuros ‘радостен, щастлив’, срв. алб. bukur ‘красив’.

Какво изпитва?

Удоволствие от живота, храната, любовта

– гр. cara> ‘радост’ < ие. *ġher(H)- ‘желая, намирам/изпитвам удоволствие’ (IEW 440–441, LIV2 176), срв. стинд. háryati ‘харесвам, доволен съм, изпитвам удоволствие от нещо, копнея’, ствиснем. ger ‘копнеещ’, gern ‘изпълнен с желание’, стирл. gor ‘набожен’;

Желание

– нем. Lust ‘удоволствие, наслада, радост, желание, охота, похот’ < прагерм. *lustu- (срв. срвиснем, стсакс., срдолнем., стангл., англ. lust, срдолнем. lust, lost, luste, стнорд. lyst ‘желание, радост’, гот. lustus ‘желание’. От ие. корен *las- ‘копнея, жаден, лаком съм, буен съм’, срв. стинд. láşati ‘копнея’, lаs‘играя, забавлявам се’, гр. lilai>omai ‘копнея’, лат. lascīvus ‘игрив, необуздан’, бълг. ласка. (IEW 654, LIV2 397).

Любов, обич, загриженост

– стинд. prītá- ‘радостен’ от ие. корен *preyH- ‘харесвам, обичан съм’ (IEW 844, LIV2 490), срв. стинд. priyá- ‘скъп, любим, любовник, съпруг’, стб. приÿти ‘грижа се’, бълг. приятел, ствиснем. frīten ‘грижа се’.

Как изглежда?

Свети (от радост), озарен е (това е може би най-честно срещаният семантичен модел)

– англ. glad < стангл. glæd ‘светъл, блестящ, радостен’ < прагерм. *glada(стнорд. glaðr ‘светъл, радостен’, стфриз. gled ‘гладък’, дат. glad ‘радостен’ < ие. *ghel- ‘светя, блестя’;

– стангл. blīdsea ‘радост’, blīþe, ствиснем. blīdi ‘весел, радостен’ < *blithiz ‘благ, мил, любезен’ (срв. стсакс. bliði ‘светъл, щастлив’, срнидерл. blide, нидерл. blijde, стнорд. bliðr ‘мек, любезен, благ’, ствиснем. blidi ‘весел, приятелски’, гот. bleiþs ‘любезен, приятелски, милостив’ < *bhley- ‘светя’;

– гр. φαιδρόi ‘светъл, ясен, сияещ от радост, весел’, лит. giẽdras, gaidrùs ‚весел, ясен, светъл‘ < ие. *gwheh2i- ‚светя, блестя‘, срв. гр. φάιδιμοi ‘блестящ, сияен’, латв. dziedrs ‘лазурен, небесносин’, лит. gaĩsa ‘блясък в небето’.

Какво прави?

Подскача, движи се бързо, активен е

– нем. sich freuen ‘редвам се’, ствиснем. frewī, frewida ‘удоволствие, радост’ < ие. *prew- ‘скачам’ (IEW 845 – 846, LIV2 493), срв. стинд. pravatē ‘скачам, движа се бързо’, рус. прыгать ‘скачам’.

Говори оживено, държи се шумно

– стангл. hrøðor ‘удоволствие, радост’ от ие. корен *kerH- ‘хваля, славя’ с вероятно първоначално значение ‘говоря високо‘ (IEW 530 – 531, LIV 353) ;

– срвиснем. giude ( < *giwiþо-) ‘радост, ликуване’ < ие. * ġheh1-i- ‘прозявам се, зяпам, зея’, срв. гр. ca>skw ‘прозявам се’, стб. зý« ‘зея’;

– тук се вписват и производните със значение ‘шумна радост’ от ие. корен *ghlew- ‘силен шум, буботене’, дискутирани по-горе;

– фр. allégresse ‘бурна радост’ от allègre ‘пъргав, жив’ < лат. alacer ‘жив, активен’.

Почива си, спокоен е

– авест. šāiti-š ‘удоволствие, радост’ < *kyeh1- ‘почивам си, спокоен, мирен’, срв. лат. quiēs ‘покой’, бълг. по-кой, почивам си (IEW 638, LIV2 393);

– стинд. rāma- ‘удоволствие, радост’, срв. rámatē ‘успокоявам се’ < ие. *h1rem- ‘успокоявам се’.

Хипотеза за произхода на праслав. *radъ, прагерм. *rōta

След като разгледахме семантичните модели, по които се развива понятието ‘радостен’, нека потърсим в индоевропейските езици думи, които биха могли да са сродни със славянските и германските форми, произлизащи от ие. *HRoHd. Въз основа на семантичния развой ‘обичам, грижа се’ > ‘радостен съм’ допускам родство между праслав. *radъ, прагерм. *rōta- и гр. άρήγω ‘помагам, подкрепям’, стнорд. rǿkja ‘грижа се’. Предполагам, че това са форми, образувани с различни разширения от ие. корен *h2erh1-, засвидетелстван също в думите за ‘горна част на ръка, рамо’: стинд. īrmá- ‘ръка, рамо’, авест. arəma- ‘ръка’, лат. armus ‘рамо’, стпрус. irmo, гот. arms ‘ръка’, стб. рамо. Семантично развитие ‘рамо’ > ‘давам рамо’ > ‘подкрепям, помага’ е засвидетелствано във френски épaule ‘рамо’ > épauler ‘подкрепям’, брет. skoaz ‘рамо’ > skoazia ‘помощ’.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Buck, C. D. (1949). A Dictionary of Selected Synonyms in the Principal Indo-European

Languages: A Contribution to the History of Ideas. Chicago: University of Chicago Press.

Chantraine, P. (1970). Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Histoire des mots. Vol. II. Paris: Klinksieck.

Beekes, R. S. P., van Beek, L. (2010). Etymological Dictionary of Greek. Leiden: Brill.

Pokorny, J. (1959). Indogermanisches etymologisches Wörterbuch. Frankke: Bern.

Kroonen, G. (2013). Etymological dictionary of Proto-Germanic. Leiden: Brill.

Rix, H.,Kümmel, M. et al. (2001). Lexikon der indogermanischen Verben2. Wiesbaden: Ludwig

Reichert Verlag.

Mallory, J. P., Adams, D. Q. (1997). Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy Dearborn.

Matasović, R. (2009). Etymological Dictionary of Proto-Celtic. Leiden: Brill.

Mihaylova, B. (2012). On the Reflex of Word Initial RHV- in Greek. – Sukač, R., O. Šefčík (eds.). The Sound of Indo-European 2 (Papers on Indo-European Phonetics, Phonemics and Morphonemics). Copenhagen, 219 – 221.

ЭССЯ = Этимологический словарь славянских языков. Вып. 6. Москва: Наука, 1979. / ESSYA = Etimologicheskiy slovar’ slavyanskikh yazykov. Vyp. 6. Moskva: Nauka, 1979.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.